Следвайте ме в социалките:
Инстаграм: https://www.instagram.com/asktisho/
Туитър: https://twitter.com/asktisho
Ютуб: https://www.youtube.com/user/asktisho
Всички накуп: https://allmylinks.com/asktisho
Малко повече за мен:
Автор съм на четири публикувани художествени романа: Справедливост за всички, Душа назаем, Аварията, Ново небе и нова земя, на биографичната книга Отец Иван от Нови хан, на един сборник с разкази – 33 любовни истории, както и на романизирани пътеписи, сред които: По Пътя към Сантяго и Един писател в Амстердам. Писал съм част от 101 маркетинг приказки, а Сбъдването на желания – някои практически аспекти е духовен проект с експериментална насоченост.
Освен в литературата, през годините съм „острил“ перото си в рекламата (като копирайтър), в лайфстайл списания, в уеб-портали, за периодичния печат, като телевизионен критик и сценарист, като автор на проекти, бизнес планове, текстове за уебсайтове и корпоративни / лични блогове.
В „Писателския блог на Тишо“ съм публикувал над 600 материала с оригинално текстово съдържание, в това число: есета, статии, пътеписи, разкази, ревюта, книги, рецепти, поезия и какво ли още не…
Критики, мнения, творчески и бизнес предложения изпращайте директно на адрес:
asktisho@gmail.com
Изготвям текстове по поръчка.
Пишете ми също, ако нещо ви тежи на душата и просто искате да споделите.
Отговарям на ВСИЧКИ съобщения, изпратени от хора.
Тихомир Димитров
Лиценз:
Можете да споделяте линкове от този блог на воля, но не и самите текстове! Забранявам ви да ги копи-пействате, да ги пренаписвате, с изменения или без изменения, да ги представяте за свои и да ги предавате на трети страни без моето изрично съгласие, в това число чрез: публикуване на материали от „Писателския блог на Тишо“ в сайтове с рекламни формати, тиражирането им в периодичния печат, разпространяването им в радио, телевизия и други масмедии без предварителното съгласие на автора. На никого не съм отказал досега. „Поискайте и ще ви се даде“.
Писателският блог на Тишо 
Значи добре пишеш, продължавай все така!
Коментар от Багера — ноември 5, 2006 @ 7:01 am
Наистина пишеш добре, Taxi Driver го четох няколко пъти…
Коментар от Darin — ноември 13, 2006 @ 4:11 pm
Tisho, dnes neznajno kak namerih vreme /dokato si rabotya vkushti;)/ da se razrovya v tvoya blog i priznavam ne mi se izliza ot nego.
Tolkova mnogo za chetene i tolkova kachestveno! I razbira se, nikoj ne ti se vruzva na prikazkite za jenite, mujete, programistite, izplezenite ezici ili vidovete jeni, zashtoto razbira smisula na izpolzvaneto na vsichki tezi sporni elementi – te sa prosto „modeli“ za slovesnite ti kartini! Produljavaj da „risuvash“, zashtoto za nas cenitelite, tvoeto izkustvo oznachava mnogo … i vinagi znaem kude sa ochite:)
Surdechni pozdravi,
Zori
Коментар от Zori — ноември 21, 2006 @ 12:50 pm
Изключително много благодаря за хубавите думи на всички! Не мисля, че ги заслужавам напълно. Писането ми е вроден дефект, който се опитвам да превърна ефект 🙂 Ако междувременно успявам и да ви забвлявам (заинтиргувам, ядосам, информирам), това значи, че все нещо правя като хората. Още веднъж мерси!
Коментар от asktisho — ноември 21, 2006 @ 4:33 pm
Здравей Тишо,
блога ти е много добър, продължавай така.
Поздрави
Коментар от Angelarii — ноември 30, 2006 @ 9:23 am
Аз съвсем случайно попаднах на този блог, но се зачетох и всички теми са актуални и наистина мн хубаво пишеш 🙂
Коментар от spicegirl — декември 12, 2006 @ 10:21 pm
Хайде сега, пак да ме аднеш, защото си си изключил кю-то, съответно, сме си изчезнали от листите 😉
Коментар от Eneya — януари 30, 2007 @ 10:01 am
много зарибяващ роман, ама що така ни остави на сухо, айде дай още!
Коментар от slavy — февруари 21, 2007 @ 4:12 pm
Хаха, едно голямо и сърдечно благодаря за приятната събота сутрин, която прекарах с лаптопа в леглото и блога ти, отдавна не съм се кикотил така, страхотен стил! Ще трябва да отпочна да те следя, комай. Надявам се нямаш нищо против да те изтипосам на линк на мойто блог 🙂 Поздрави!
Коментар от Никола — февруари 24, 2007 @ 11:10 am
Естествено, че нямам. Симпатията е взаимна. Харесвам фотографиите ти много :)))
Коментар от asktisho — февруари 24, 2007 @ 7:33 pm
Здрасти! Попаднах случайно на блога ти и съм възхитена. Описваш нещата по правилен и реалистичен начин, който много ми харесва. Е, сравнено с тебе, съм просто ученичка от провинцията и няма да е кой знае какъв успех за теб да те преглеждам редовно и да си ми в полето с линковете…ох, изгубих си мисълта, но просто искам да ти кажа „Поздравления!“ Малко хора са прокопсали с писане, но това не трябва да спира талантливите! 🙂
Коментар от Magi — юни 26, 2007 @ 12:05 am
Благодаря ти, Маги. Повече от добре дошла си тук. Радвам се, че съм ти в полето с линковете и, че това, което пиша достига до теб. И аз съм бил ученик в провинцията, какво си мислиш? :)) Хм, дори не чак толкова отдавна, като се замисля. Благодаря за насърчителните думи!
Коментар от asktisho — юни 26, 2007 @ 1:12 am
Тишо, здравей. И аз се появявам в блога. Масивно къртещ е наистина, както ми каза докато бяхме на бира и пица, а аз бях на разположение. Доста време ще ми отнеме да разгледам творчеството ти. Романа се хареса и на други хора околвръст. Браа пич!!
Коментар от Pazzo — август 3, 2007 @ 12:54 pm
pro4etoh novia vi roman „Spravedlivost za vsi4ki“ i ne sajaliavam. Dobre napisan, interesen… Imate li predvid istinki geroi ili vsi4ki sa izmisleni? Uspeh i prodaljavaite da pi6ete
Коментар от Petra — август 27, 2007 @ 1:46 pm
@ Петра: „Всички прилики с действителни лица и събития са случайни и непреднамерени“ – така пише преди всяка история, с която авторът иска да подчертае независимостта на творческото си въображение. За мен действителният живот и творческата фантазия не са несъвместими. Те не само живеят заедно, но и взаимно се допълват. Затова подобно предисловие в моята книга липсва. Останалото е просто based on a true story магия…
Коментар от asktisho — август 27, 2007 @ 2:30 pm
Здравейте! Поздрави за писателския Ви талант!
Много харесахме една статия от Вашия блог и бихме искали да я публикуваме при нас – https://asktisho.wordpress.com/2007/01/30/fireman1/
Много ще Ви бъдем благодарни да ни отговорите /на посочения e-mail/.
Пожелаваме Ви творчески успехи!
Коментар от Кариерист — септември 28, 2007 @ 10:34 am
Харесва ми как пишеш.Случайно попаднах тук и „прекарах“ страхотно.Благодаря.
Коментар от Kameliya — октомври 23, 2007 @ 4:48 pm
И аз благодаря! Надявам се, че ще „наминаваш“ и запаред… 🙂
Коментар от asktisho — октомври 23, 2007 @ 5:59 pm
Браво.Яки теми,романа не съм го чел ,но ще си го купя започва интересно.Браво за статиите,яко го описваш тоя наш живот,на тая наша земя.Най-важното е да не бягаме оттук,а напротив нека да бадем тран на разните там конформисти,курви,политици,агенти-терористи, безплатни гидове,архонти и каквито и да са там .Важното е да се продалжава напред без да се спира,ще се получат нещата рано или късно.Продължавай в съшия дух!!!
Коментар от janson — октомври 29, 2007 @ 7:45 pm
Впечатлена съм!
Коментар от freejuornalist — октомври 30, 2007 @ 7:43 am
Не ми ли преподавахте психология в Ам. колеж в София през 90-те?!Господинът беше Тихомир Димитров, викахме му Тишо, определено не му се брояха ребрата, имаше и брада, ръсеше велики лафове. Психология не научихме, щот така или иначе всички -от академика, автор на учебника, до последния зубър в клас – ужасно ни мързеше.
Поздрави!
Коментар от Yana — декември 19, 2007 @ 5:55 pm
hi.ne se poznavame a bi trqbvalo.skoro bashta ti ni/mi podari tvoq roman.ne ti pravq kommpliment ,no pishesh dosta dobre .bih kazal che tova e meko kazano.prodalgavaj.drugata ti kniga shte q potarsq i shte si q kupq.leka nosht.blagodarq za udovolstvieto koeto mi dostavi…i pishi poveche za dobrich i odarci.
…i si pomisli malko za reklama-dosta hora trqbva da prochetat tova koeto pishesh
Коментар от zlatin — януари 20, 2008 @ 11:55 pm
@zlatin: благодаря за високото мнение. Рапорт даден, рапорт – приет 🙂
Коментар от asktisho — януари 21, 2008 @ 12:04 am
Пустинята е едно място, където колкото и да викаш няма и едно ехо да ти отговори. А тук можеш да си сигурен, че поне някой ще стои и гледа любопитно как викаш 🙂 Поздрави и на теб, и продължавай да пишеш смело и ефективно!
Коментар от pierrot — януари 21, 2008 @ 9:30 pm
pochetoh tui-onui na http://e-reporter.net/ i mi haresa 🙂 samo tova ot men … zasega 🙂
Коментар от Megy — януари 25, 2008 @ 2:01 am
Привет!Съвсем случайно попаднах на твоя блог.ОЧАРОВАНА СЪМ! Сега сядам да чета и като се познавам -отиде цяла вечер…Утре ще споделя мнение!
Коментар от vivian1313 — март 14, 2008 @ 11:24 pm
Малко се страхувам от мнението, което ще споделиш утре, но въпреки всичко нямам търпение да го прочета. Shoot me 🙂
Коментар от asktisho — март 15, 2008 @ 2:10 am
🙂
Коментар от giornale — март 24, 2008 @ 9:09 pm
Здрасти Тишо!Искам да те поздравя за статиите, които пишеш.Великолепни са!Стрнното за мен е че за повече от 10 години присъствие в Интернет никога не съм писал коментари в блогове, форуми и други подобни.Защо го правя точно сега и в твоя блог?Случвало ли ти се е някога да четеш нещо и да ти се струва, че самият ти си го написал? Когато чета статиите ти се чувствам точно така!Поздрави!
Коментар от митко — април 21, 2008 @ 11:40 pm
@ митко: това може само да ме радва :))) Думите ти значат много за мен. Сърдечни благодарности!
Коментар от asktisho — април 22, 2008 @ 12:05 am
В началото ме подразни „компютърния дизайн“ – няма такова животно. Но и останалото ще прочета.
Коментар от urbanjoga — август 20, 2008 @ 12:15 am
Здрасти, Тишо!Най-после се реших и аз да пусна един коментар 🙂 Така де, да знаеш, че продължавам да чета творчеството ти, нали съм ти „фенка“ още откакто ми подари „приказката за Ханс…“, преди има няма десетина години…
Моите поздравлени
Коментар от Zumbaicho — септември 10, 2008 @ 9:40 am
опааа нещо натиснах без да искам и коментара се изпрати преди да съм довършила. продължавам: Моите поздравления за първия ти роман, изключително увлекателен е, прочетох го на един дъх! Втория също се очертава да бъде такъв, доколото мога да съдя от първите 4 глави :-).Каквито и да са историите ти, те винаги те грабват от първото изречение, независимо какъв е сюжета-интересен или не чак толкова…Това е нещо, което малко хора умеят.. поне на мен рядко ми се случва да попадна на книга, която да е заинтригуваща от първия ред… това поне е моето непрофесионално и НЕнебезпристрастно мнение…продължавай в същия дух :-))
Коментар от Zumbaicho — септември 10, 2008 @ 9:56 am
Преди ден-два „случайно“ попаднах на това място, кръстопът на интересни срещи и произтичащите от тях споделяния. Така е, когато човек открие сродна душа или литературен и публицистичен текст, в който припознава една част от себе си. Пишеш прекрасно,да, не се изразявам пресилено. Роден талант. И ще те чета, обещавам ти! Ще пиша коментари, защото ти провокираш един човешки потенциал у всеки, който чете текстовете ти без предубеждения и комплекси.
Бъди здрав! И пиши, а ние ще четем!:)
Коментар от anahata — септември 10, 2008 @ 2:30 pm
@ Zumbaicho: бях написал прекалено дълъг, емоционален и личен коментар, но след това го изтрих…Защото реших, че не му е тука мястото. Пък и всичко, което действително искам да ти кажа е просто: „Благодаря!“ И не само за хубавото мнение. Благодаря ти, че беше част от живота ми!
@ anahata: Добре дошъл на борда! Един мислещ човек в повече никога не е излишен 🙂 Макар и да приемам „комплимента“ ти за „вроден талант“ леко скептично (защото вярвам в непрекъснатото усъвършенстване и развитие на майсторството на разказвача, за мен „родени“ разказвачи няма), мога само да се радвам, че текстовете ми са успели да те ангажират. И да знаеш, че „случайни“ работи няма. Enjoy!
Коментар от asktisho — септември 10, 2008 @ 7:23 pm
Уникален стил на писане! Благодаря ти за удоволствието, което ми достави с тази увлекателна и интелигентно написана книга. Очаквам с нетърпение и следващите ти книги! 10х и за коректността и бързината при доставката на книгата:-))))))
Коментар от Ваня Михнева — ноември 20, 2008 @ 12:58 am
@ Ваня Михнева: Може би по-скоро аз трябва да ти благодаря. Без читателите си една книга е нищо. Мерси и за това, че сподели. Цъкни върху линка „Справедливост за всички“ горе в дясно, може пък и първата ми книга да ти хареса 🙂 (ако вече не си я чела). Целият текст е достъпен за четене в блога. Поздрави!
Коментар от asktisho — ноември 20, 2008 @ 2:19 pm
Хареса ми написаното „Изкуството да бъдеш българин“. Може ли да ползвам целия текст, като цитирам автора и блога в моs публикация – “ Щастлива Българка в България съм“?
Коментар от Галина Атанасова — декември 1, 2008 @ 6:24 am
грешка – да се чете „моя публикация“
Коментар от Галина Атанасова — декември 1, 2008 @ 6:26 am
@ Галина Атанасова: Мерси за комплимента! Може, за мен е чест и удоволствие! Съжалявам за закъснелия отговор.
Коментар от asktisho — декември 4, 2008 @ 11:10 pm
Две въпросчета относно издадените ти романи:
1.Кое издателство ги издаде?
2.Приеха ли се добре от хората – ще ми е супер интересно да споделиш цифрите на продажби и дали/колко си взел от цялата работа до момента.
Мерси 🙂
Коментар от svetlin — януари 29, 2009 @ 5:14 am
@ svetlin: по-интересното за мен, като разказвач, са историите, които разкавам. Искам те да стигнат до повече хора. Защото вложих себе си в тях, бях искрен с читателя, подбирах внимателно сюжетите и героите, не пестих от енергията и таланта, които са ми дадени, доколкото са ми дадени…“Кой колко ще вземе от цялата работа“ е въпрос, който не знам защо точно те интересува. Нали не мислиш, че от литература се забогатява в България? :)) Първата книга е на разположение за безплатно четене и даунлоудване в блога. Тиражът й е напълно изчерпан. Парите са при разпространителите, дори не при издателите и на последно място – при авторите.
От „Справедливост за всички“ не взех нито стотинка, напротив – вложих лични средства, време и енергия в популяризирането й. Благодаря на издателство ЛИК за жеста да издадат дебютния ми роман безплатно. На повече не съм се и надявал.
Инвестирах лични средства в издаването и рекламирането на втория ми роман, както и в разпространението му изцяло онлайн…Още имам заеми за връщане, ако това представлява някакъв интерес за теб…Което няма да ме спре съвсем скоро да подаря и втория си роман за безплатно четене в блога. Нищо, че тиражът все още не е изчерпан. Целта е друга – знам една интересна история и искам да ти я разкажа. Ако държиш да я притежаваш на хартия и с автограф в частната си библиотека, предвидил съм начин и това да стане. С две кликвания на мишката. Където и да се намираш по света. Поздрави!
Коментар от asktisho — януари 29, 2009 @ 11:28 am
Нали не мислиш, че от литература се забогатява в България?
За съжаление си прав….
Мерси още веднъж за изчерпателния отговор 🙂
Коментар от svetlin — януари 29, 2009 @ 5:55 pm
Здравейте! Случайно попаднах на Вашия блог. Харесва ми как пишете. Смятам и в бъдеще да го посещавам.
Поздрави!
Коментар от Boyanka — февруари 8, 2009 @ 3:14 pm
Здравейте, няма случайни неща на този свят. Или поне аз не вярвам в случайности. Така че, добре дошла на борда! :))
Коментар от asktisho — февруари 9, 2009 @ 10:49 am
Здравейте! Попаднах случайно на блога и искам за изразя възхищението си от автора му, неговият стил и начина му на мислене. С удоволствие ви чета и смятам и занапред да го правя. Поздравления!
Коментар от Pepi — юни 17, 2009 @ 10:25 pm
Приятно е тук!
Отдавна четох дебютният ти роман, сега изтеглих и „Душа на заем“ – сигурна съм, че ще ми допадне!
Поздрав, успех и все така напред! 🙂
Кремена Стоева
Коментар от Кремена — октомври 1, 2009 @ 3:03 pm
@ Кремена: и да не ти хареса, пак кажи. Няма нищо по-хубаво от конструктивната критика. Но все пак мисля, че съществува голяма вероятност с „Душата“ да си допаднете 🙂 Поздрави и благодаря, че вървиш по Пътя с мен, макар и да не се познаваме лично.
Коментар от asktisho — октомври 1, 2009 @ 6:08 pm
Прочетох „Душа назаем“. Много ми хареса. Не чета много напоследък, защото не си харесвам нищо. НО това ми хареса МНОГО.
БЛАГОДАРЯ!
Коментар от Гоша — април 23, 2010 @ 6:27 am
@ Гоша: Може би по-скоро аз трябва да благодаря. Думите ти са истински мотиватор за мен! Вложих нещо от себе си в тази книга, не ми се досвидя. Но колебанията ми дали да вложа още повече в следващата отпадат на мига, в който прочета такъв коментар. Благодаря за обратната връзка! Радвам се, че ми позволи да се „поразходим“ заедно 🙂
Коментар от asktisho — април 23, 2010 @ 11:19 pm
Здравей, Тишо! Днес те предизвиках в новата блог-игра на Пламен Петров! Приемаш ли предизвикателството?
http://bgminds.com/progres/10-malki-taini/
Коментар от Нора Цонева — май 14, 2010 @ 10:53 am
И след две години това място е все така привлекателно. Връщам се с удоволствие! Бъди здрав! Поздрави, приятелю!
Коментар от анахата — август 10, 2010 @ 11:50 am
@ анахата: Мерси, вратите ми са винаги отворени за приятели.
Коментар от asktisho — август 11, 2010 @ 4:08 pm
Поздравявам те за “ 33 любовни истории“ прочетох я точно за един ден. Много увлекателна и смислена. Не спирай да твориш 🙂
Коментар от Катерина Христова — декември 27, 2010 @ 8:16 pm
@ Катерина: Сърдечно благодаря!
Коментар от asktisho — януари 3, 2011 @ 2:36 pm
Mnogo aktualni temi, mnogo dobre predstaveni na chitatelq. Preporychah na mnogo priqteli.
Mislil li si da prevedesh proizvedeniqta si s cel po-shirok kryg ot publika?
Коментар от פרח השלום — юни 3, 2011 @ 5:49 am
@ פרח השלום ДА. Ползвай „обратната връзка“, ако считаш, че можеш да ми помогнеш 🙂
Коментар от asktisho — юни 5, 2011 @ 1:39 am
zdravei!pozdravlenia za „dusha nazaem“,ostanax priatno iznenadana,ot godini ne biax popadala na bg avtor sas tolkova svejo chustvo za xumor(izviniavam se che ne pisha na kirilica,v chujbina sam:)),imam vapros ,kade bix mogla da nameria 2-ra chas na „Debuten roman“ linka koito e daden ne mi pomaga,blagodaria predvaritelno!
Коментар от miglena — август 21, 2011 @ 2:07 pm
@ miglena: Благодаря много за комплиментите! Ето го линкът към продължението: http://www.mediafire.com/?y0hcitj0vpx До него се стига в края на първа част, която е публикувана изцяло тук, в блога, под категория ДЕБЮТЕН РОМАН от линковете горе, в дясно.
Коментар от asktisho — август 22, 2011 @ 12:40 pm
Здравей Тишо, и аз като един силен застъпник на необходимостта от обратна връзка (не само на работа), реших да ти пиша. Жалко че сега само клишета ми идват наум и едва ли ще успея да предам каквото мисля. Накратко – прочетох „Душа назаем“. Wow! Ще ми се за всеки от героите да имаше по един цял роман, много са живи.
Гладна за още, отварям „33 любовни истории“…
Коментар от Vava — август 25, 2011 @ 9:45 am
@ Vava: На такъв коментар и аз мога да кажа само: Wow! Права си за героите. Много мерси за впечатленията и да те предупредя – в „33 любовни истории“ няма да намериш само неща, които ти харесват. Някои от разказите /героите/ ми ще те подразнят, други ще те отегчат, трети ще те накарат да се влюбиш. Или поне, да се замислиш. Въпросът е да откриеш своята история. Коя от всичките е писана точно за теб? От обратната връзка зная, че такава винаги има. За всеки човек. Приятно четене!
Коментар от asktisho — август 25, 2011 @ 11:27 am
Прочетох Душа назаем – за броени часове 🙂
Скоро не ми се беше случвало да забравя да ям, да спя и почти да дишам докато чета.
Много добре си вплел мистичния елемент, читателят също както и героите е склонен да повярва. И героите и историята са много реалистични. Единственото, което за мен излиза извън границите на „статистиката“ е двойничката на жената на Хелге, която говори и шведски. Всичко останало е абсолютно правдоподобно – въпросите, които книгата поставя – философски и чисто практически – са много интересни.
Поздрави! Хващам се да чета и останалите ти неща 🙂
Коментар от Anelia Kotzeva — август 31, 2011 @ 4:24 am
@ Anelia Kotzeva: Привет и мерси за чудесния коментар! В Санкт Петербург има много хора, които говорят шведски, както и доста смесени бракове. Никак не е чудно шведски турист да срещне там говореща шведски рускиня, която много прилича на жена му и с радост би го „освободила“ от част от „излишните“ му вещи. 🙂 Но приемам забележката – реалността понякога изглежда по-недостоверна дори от измислицата. Разказвали са ми подобна история, докато бях в Малмьо и така…
Коментар от asktisho — август 31, 2011 @ 1:11 pm
Може ли да се вмъкна в коментара от Анелия. Не трябва да забравяме,че това все пак е худ. литература и е нормално да има елемент на фикция. Ако обвързваме всяко нещо с желязна логика,тогава би било прекалено скучно и тривиално и това би ни лишило от едни от най-ценните човешки качества- емоция и въображение.
Коментар от Desi — септември 13, 2011 @ 11:40 am
Blagodaria za straxotnite statii,koito mi otvorixa o4ite,no ima edno ne6to koeto me valnuva silno. Tarsia statia posvetena na temata,(kak da si varnem s nova sila izgubeniat 4ovek).BLAGODARIA
Коментар от Milena Kaleva — октомври 8, 2011 @ 2:48 pm
@ Milena Kaleva: Благодаря ви за комплиментите, Милена! Статии, посветени на темата ще намерите много, но мисля, че повечето от тях премълчават една дълбока истина – за да си върнете някого с нова сила е необходимо да имате и неговото / нейното съгласие, дълбокото вътрешно „да“, гарантирано от свободната му / й воля. Тъй като вие в еднаква степен сте творец с всички хора на тази планета, ако творческите ви планове включват и някой от тях, то той / тя трябва да иска да твори заедно с вас една обща действителност. В противен случай вие се изправяте срещу самото Съзидание – една битка, която никой човек досега не е успял да спечели. Разбира се, има много шарлатани, които са готови да ви вземат пари, за да ви убедят, че това не е съвсем така. Съветът ми е да не им се доверявате. Похарчете парите за себе си и се поглезете малко, а не оставяйте щастието си в чужди ръце. Пък каквото трябва, то ще се случи. И винаги ще е за добро!
Коментар от asktisho — октомври 10, 2011 @ 12:35 pm
Здравей, отдавна чета статиите ти. Попаднах на тях случайно, търсейки начин как да изляза от тинята. Като прочета статиите ти за момент добивам сили да продължа, но когато си обкръжен от песимистично настроени хора и всичко отново тръгва надолу. Последната ти статия ми хареса най-много – наистина важно е да си доволен от нещата, които имаш, а не непрекъснато да мислиш за нещата, които нямаш. Мисля, че излизам от голямата депресия, която ме е обзела, но не съм уверена в себе си все още. Зная, че трябва да си помогна сама, но все нещо не се получава. Благодаря ти за статията.
Коментар от Лушка Калоянова — декември 18, 2011 @ 7:21 pm
Аз искам да благодаря, че човек като теб, толкова реализиран и пишещ така добре, се интересува и чете моя скромен и не толкова добре пипнат блог „Аз съм благодарен“. Попаднах на твоя блог случайно. Дал си линк към azsymblagodaren.blogspot.com което вкарва твоя блог в статистиката ми „Източници на трафик“. Отново благодаря и желая все по-големи творчески, а и лични успехи!!!
Коментар от Стефан Монев — февруари 2, 2012 @ 1:50 pm
Здравей, Тишо! Попадам тук по, в известен смисъл, странно стечение на обстоятелствата. Провокира ме една тема в друго виртуално пространство, свързана с Пътя на пилигримите и започнах да ровя усърдно за всичко възможно по темата, за която знаех неприлично малко. Първото, което се втурнах почти задъхано да чета, беше твоя пътепис, и искам да ти кажа едно голямо „благодаря“ за споделеното. Пътеписът ти се чете на един дъх и единственото, което не ми допадна е, че прекалено бързо светна финалният надпис. Чудничко си прекарах в компанията на споделените приключения и чудеса и съм си обещала, че все някога ще намеря сили и време и аз да се отправя по Пътя…
Сам разбираш, че оттук- нататък с интерес ще прочета и другите написани от теб неща, включително и в този блог.
Още веднъж, благодаря за удоволствието.
Коментар от Жозефина — април 5, 2012 @ 3:02 pm
@ Жосефина: Казвал съм го и преди, но никога няма да ми омръзне да го повтарям: „Удоволствието е взаимно“. 🙂 Пък и споделеното удоволствие, казват, било двойно. Естествено, ако тръгнеш по Пътя ще преживееш качествено различни и изцяло съобразени със сложността на собствената ти персона неща. Но той, Пътят към себе си, се случва дори, когато човек върши съвсем делничните си неща. Стига да обръща повече внимание на вътрешното, отколкото на външното. Там всичко е преходно и „всички конструкции са нестабилни“. Благодаря ти, че сподели! Поздрави!
Коментар от asktisho — април 10, 2012 @ 12:27 pm
Здравей Тишо и аз като останалите попаднах тук случайно(неслучайно).Едно огромно БЛАГОДАРЯ за интересните динамични и изпълнени с енергия книги които пишеш!Доставя ми огромно удоволствие този твой неподражаем,забавен и лек стил на писане поздравления и адмирации за което.Пожелавам ти от сърце да си много здрав, продължавай да твориш за да ни радваш с прекрасните си произведения….Нека слънцето в душата ти да осветява пътят ти твоето творчество!!!
Коментар от Nadja — април 27, 2012 @ 3:13 pm
@ Nadja: Их, че хубави поздрави! Благодаря ти много, Надя! Усеща се, че „звучат“ искрено. Така сигурно още по-бързо ще стигнат до „адресата“ си. Радвам се, че сред многото хора, които случайно или неслучайно попадат тук, има хора като теб.
Коментар от asktisho — май 2, 2012 @ 3:42 pm
В последните 2 часа онемях … изчетох на един дъх доста неща. Отдавна не съм се чувствал така добре. Благодаря ти много, Тишо и …. УСПЕХ!
Коментар от Levap Veili — юни 22, 2012 @ 3:11 pm
@ Levap Veili: Много мерси за споделеното! Успехът вече е факт, при това взаимен, когато виждаш, че писането ти доставя удоволствие и съвсем не си сам. 🙂 Споделената мъка била половина мъка, а споделеният кеф е поне троен!
Коментар от asktisho — юни 26, 2012 @ 1:54 pm
Много е готино, когато засечеш „случайно“ някого с почти напълно припокриващи се виждания. Далеч съм от мисълта, че съм изчела всичко, написано от теб, но за мен беше уникално преживяване да нямам за какво да споря/желание за спор, дори когато не съм съгласна 🙂 Като се почне от „няма случайни неща“ и се стигне до „с бутане не става (добре)“.
Май имам купища полуабстрактни въпроси, но вместо това ще попитам нещо по повод „Душа назаем“: Да си писал случайно черновата на английски? Ако прочетеш (или пък си чел) Think of a Number, John Verdon (изд. 2010), ще разбереш какво имам предвид 😉
А, и по повод четенето: удоволствие е да попаднеш на друг любител на „Небесните господари“. Подозирам, че имаме и други общи любими книги.
И още: възхищавам се на упорството, което проявяваш. Талантът (и далеч нямам предвид само писането) е 10 % от всичко, останалото е работливост и инат. Мисълта не е моя, но няма да споменавам имена, че цитатът ми надали е съвсем точен. Пожелавам ти още много успехи и покорени върхове!
Коментар от paju4eto — август 19, 2012 @ 11:34 pm
@ paju4eto: Благодаря за съветите, препоръките и комплиментите! Коментарът ти е важен за мен, защото показва, че въпросните инат и работливост, все пак, имат някакъв смисъл. За талант не ми се говори – талантът е субективно понятие. С Think of a Number не съм запознат – сподели малко повече детайли, ако не възразяваш. Мерси още веднъж за готиния коментар!
Коментар от asktisho — август 21, 2012 @ 11:54 am
Не съм имала намерение да давам съвети, по-скоро куп въпроси, както казах – като например чел ли си „Поръчки към вселената“ и какво мислиш за „тройното правило“ или „връщането“; дали харесваш Rammstein, Uriah Heep и „Дюн“ и водиш ли се от някакви правила за писане (ако да, твои ли са, чел ли си ги някъде, компилация ли са 🙂 Въпросите са и полуабстрактни, защото ми се струва, че на повечето ще отговориш с „да“. Останалото от „полу-„то е „риторични“ . За еклектиката е отговорно желанието ми да съм възможно най-кратка 🙂
Колкото до „Намисли си число“ на Джон Вердън – трябва да ти разкрия нещо от сюжета, при това съществено; това би убило интригата в книгата, а пък тя все пак е криминален роман (чичо Google вижда всичко). С удоволствие бих се впуснала в по-обширен разговор, и моят акаунт е в gmail, същият като ника.
А пък инат и работливост (интересен подбор на реда им 😉 – без талант, пак не правят нищо. Аз ги виждам, защото по принцип ме гони мързел и редовно не довършвам започнатото. Да ти върви като по вода пожелавам!
Коментар от paju4eto — август 22, 2012 @ 7:04 pm
[…] Тихомир Димитров Share this:FacebookTwitterEmailPrint Коментари (51) […]
Pingback от Защо обявите за работа си нямат цена? « Писателският блог на Тишо — септември 22, 2012 @ 3:57 am
Впечатли ме „По пътя към Сантяго“ – възнамерявам да си го платя в края на месеца. Прочетох я 2 пъти – един път за себе си и един път на глас – за любимия. После прочетох „33 любовни истории“, а ме чака и прелистена набързо от нетърпение „Душа на заем“…бисерчета, всички надлежно разпечатани в „booklet“ формат, защото обичам да държа книгите в ръцете си, вместо лаптоп.
Благодаря ти, че не гледаш на безплатното четене като на най-големия грях на обществото ни, не осъждаш това, защото българите сме гладни за изкуство и единствената причина да не даваме пари за книги толкова често, колкото ни се иска е борбата за насъщния…за жалост… Във финансов аспект важно става само онова, което е от абсолютна необходимост за физическото оцеляване, дори когато вътре дълбоко съзнаваш, че душата ти е най-нуждаеща се, най-търсеща и най-изискваща. Когато заплатата ми стане достатъчно висока, че да мога да си позволям по три нови книги на седмица (чета ненаситно и за съжаление адски бързо) никога не бих се заминавала с ровене на книги от интернет.
Въпреки, че не съм се запознала изцяло с творчеството ти, мисля че имаш огромент талант и също толкова неразкрит потенциал. На много места изказа ти е жив, богат, дълбок, образите са ярки, описанията на места, случки и ситуации – също, но понякога в хода на текста усещам как губиш това ярко вдъхновение и всичко избледнява, а думите стават някак безименни за читателя. На 4-5 пъти се хващах как ти се ядосвам за слабите места. Не знам каква е причината за тях, нито искам това да звучи като остра критика. Не бих тръгнала да пиша в блога ти такъв дълъг коментар, ако не ми харесваше написаното от теб. Просто искам още повече, защото някак инстинктивно надушвам, че МОЖЕШ и ти вярвам! Иначе нямаше да те чета.
Коментар от Марина — октомври 4, 2012 @ 10:34 pm
@ Марина: Благодаря за коментара, Марина! Наистина няма нужда да отделяш от залъка си, за да ме четеш, освен ако не поискаш. Не намирам възнагражденията на авторите за недостатък в обществото, просто ми харесва споделянето, а понеже моментът е такъв, какъвто го описваш, но имаме необходимите инструменти за споделяне в ръцете си, аз просто реших да ги използвам…Подобен коментар е добър „авторски хонорар“, отдавна съм се отказал „да дълбая за вода в пустинята“, т.е да търся нещо повече от удовлетворение в литературата. Прощавай за слабостите, които си открила, там, където ги има. Това е непрекъснат процес и аз непрекъснато се уча да подобрявам стила, уменията, таланта си, доколкото го имам, благодарение на теб и на другите читатели, които открито споделят мнението си за творчеството ми. Поздрави и успех във всички начинания!
Коментар от asktisho — октомври 5, 2012 @ 1:42 pm
[…] Тихомир Димитров […]
Pingback от Teh Dark Side « Писателският блог на Тишо — ноември 2, 2012 @ 12:03 am
Тишо,поздравления много то4ни неща много прости4ко написани на разбираем език…и се замислям..как и до колко могат да са ми полезни тези статии.къде правя грешка???не си формулирам правилно желания,неща и тн…или не разбирам то4но как деистват вселенските закони???Ще ти бъда благодарна за малко помощ,ако е възможно на имейла..
Коментар от бени — ноември 11, 2012 @ 9:31 pm
@ бени: Привет и благодаря! Отговорил съм вече там, където трябва (под статията) и съм споделил всичко, което знам. Останалото зависи от теб. Поздрави!
Коментар от asktisho — ноември 13, 2012 @ 5:01 pm
Това е мястото, с което започва и завършва моят уикенд. Благодаря! От цялото си сърце ти пожелавам една отблагодаряваща ти се 2013-та!
Коментар от Даниела — януари 19, 2013 @ 10:59 pm
@ Даниела: приятно ми е да го „чуя“, за което, от своя страна, също благодаря! Успешна 2013-та година и на теб!
Коментар от asktisho — януари 21, 2013 @ 7:59 pm
[…] Тихомир Димитров […]
Pingback от За околосветското, конкурса, приятелството, блогърите, машината за СПАМ и други интересни неща… « Писателският блог на Тишо — февруари 16, 2013 @ 3:56 pm
[…] Тихомир Димитров […]
Pingback от Зарежете политическата реторика! « Писателският блог на Тишо — февруари 21, 2013 @ 3:25 pm
Хубав блог, Тишо! Харесва ми начина ти на мислене! Поздрави от Иво 🙂
Коментар от ivonechovski — март 23, 2013 @ 7:04 pm
@ Ivo: Благодарско! Днес те изчетох целия. Давай още. 🙂
Коментар от asktisho — март 24, 2013 @ 5:20 am
Здравейте, днес за първи път налетях на това виртуално кътче. Ще кажа само, че няма да има излизане от тук 🙂 !
Ако имам какво да казвам, ще го казвам, така че може ли да се обръщам на „Ти“?
Коментар от Фитилчето — април 27, 2013 @ 5:36 pm
Браво!
Коментар от Борис борисов — април 28, 2013 @ 7:27 am
@ Фитилчето: Защо не? 🙂
@ Борис: Благодаря!
Коментар от asktisho — май 2, 2013 @ 12:00 am
Viktoria,
Беше ми приятно, да се запозная с твоя блог!
Коментар от Viki — юли 1, 2013 @ 8:27 pm
@ Viki: Удоволствието е взаимно, макар и понякога да не си личи. 🙂 Тоест, исках да кажа „да не се вижда“. 🙂
Коментар от asktisho — юли 9, 2013 @ 10:24 pm
Здрасти Тишо,
не сме се чували/виждали/ от представянето на книгата.
Пращам ти един линк, ти ще се сетиш защо /http://www.blitz.bg/news/article/219280/.
Поздрави от мен и Иво, телефоните и мейлите са ни същите, хайде да вземем и да се организираме да се видим.
PS.Не може ли коментарите да се подреждат от най-новия към най-стария, а не обратно?
Коментар от Силвия Тодорова — август 28, 2013 @ 1:38 pm
@ Силвия Тодорова: Мерси за линка, получавам непрекъснато такива неща 🙂 Надявам се хората да не ме помислят за „вдъхновител“. Ако беше така, поне книгата ми щеше да е преведена на руски и щях да съм продал някакъв по-свестен тираж на „съветския“ пазар, хех. Ще се радвам да се видим наистина, но личните неща не тук, а по телефона / имейла. Много поздрави на Иво, радвам се, че сте живи, добре и заедно 🙂 До когато…
Коментар от asktisho — август 30, 2013 @ 6:41 pm
Сигурно моят коментар няма да те изненада, но съм зашеметена от богатото творчество, което намираш време и желание да споделиш с широката аудитория. Сигурна съм, че всяко едно четиво тук си струва времето и ще се запозная по-подробно със съдържанието на блога. Споделяме една голяма страст-към писането на стилистично издържани текстове, това много ме впечатли. Адмирации !
Коментар от Betina Tsvetkova — август 31, 2013 @ 7:58 pm
@ Betina Tsvetkova: Благодаря много, Бетина! Твоят блог също е интересен и аз също ще намеря време да се поровя в него. 🙂
Коментар от asktisho — септември 2, 2013 @ 3:38 pm
Няма да ти отнеме много време 😀 Все още не съм го разработила, скоро го започнах 🙂
Коментар от Betina Tsvetkova — септември 2, 2013 @ 3:48 pm
@ Betina Tsvetkova: Но за сметка на това вече е добавен към „Блогове, които чета“. Уелкъм ту да клъб! 🙂
Коментар от asktisho — септември 2, 2013 @ 3:54 pm
страхотна изненада 🙂 благодаря за вниманието, взаимно е 🙂
Коментар от Betina Tsvetkova — септември 2, 2013 @ 6:30 pm
[…] се справям с парника, докато съм тук – пишете ми на мейла и ще ви кажа. Имам си изграден практически метод за […]
Pingback от Германия, Берлин и неговите трудови хора(по повод Трети октомври) | Пътуване до... — октомври 3, 2013 @ 11:35 am
Чудесен е блога ти г-н Димитров 🙂 Наскоро го открих и не мога да спра да го чета , поздрави за чудесните статии , есета и материали !
Коментар от бизнес идеи — октомври 3, 2013 @ 1:36 pm
@ бизнес идеи: Мерси! Много успешно реализирани бизнес идеи ти пожелавам. 🙂
Коментар от asktisho — октомври 4, 2013 @ 12:40 pm
Dumite stahotno ti se otdavat !!! Ponqkoga sqka6 4ete6 misli ! Pozdravleniq ! Samo ne izpadai v prekaleno filosofstvane
Коментар от drakon4e — октомври 4, 2013 @ 8:35 pm
@ drakon4e: Мерси! Ех, само да знаех колко точно е „прекалено“…. 🙂
Коментар от asktisho — октомври 8, 2013 @ 6:46 pm
Здравей Тихомир, на 26.10. 2013 във Варна правим сбирка каминовци и кандидат каминовци ще се радваме да си сред нас.Новини около организацията публикуваме на стената на групата Пътя Камино или пиши на лични на Maggy Liaze или Plamen Spasov. Ще се радваме да дойдеш 🙂
Коментар от Magda Liase — октомври 17, 2013 @ 1:49 pm
@ Magda Liase: Благодаря за поканата! Писал съм на личния ви мейл.
Коментар от asktisho — октомври 17, 2013 @ 3:04 pm
Здравей, Тишо! (не)Случайно преди месеци попаднах на линк към някои от статиите ти по темата за изобилието, материалното благополучие и т.н. Много ми хареса стилът ти на писане и се поразрових в блога ти. Свалих си книгата ’33 любовни истории’ и още същата вечер се залепих за компютъра да я чета. Благодаря, че я предоставяш безплатно! Признавам си, че по една или друга причина не я довърших, но не забравих за твоя блог и отвреме навреме, когато имам нужда да си повдигна вибрациите и да прочета нещо вдъхновяващо, написано от български автор, идвам тук. Прочитам пак статиите, които съм запомнила като мнооого полезни, припомням си как работи Вселената и се настройвам оптимистично и с желание да творя нещата, които искам. Прекрасно е, че има хора като теб. Желая ти здраве, успехи, изобилие от хубави неща и много творческо вдъхновение!
Коментар от Бори — декември 16, 2013 @ 5:29 pm
@ Бори: Благодаря ти за признанието и за пожеланията! Всъщност, всичко казано в повече ще бъде излишно….
Коментар от asktisho — декември 19, 2013 @ 12:47 am
Здравейте,
вчера случайно попаднах на пътеписа „По Пътя към Сантяго“ и само едно мога да кажа ПОКЛОН. Благодаря ВИ за приятните часове.
Силвия
Коментар от Силвия — януари 30, 2014 @ 1:09 pm
Здравей Тишо, опитвам се да ти пратя имайл но казва не съществува такъв, спешно ми трябва да те питам няколко неща за el camino, имаш ли facebook
Коментар от Даниела Георгиева — март 22, 2014 @ 10:57 pm
@ Даниела Георгиева: Нямам фейсбук (отдавна) и не възнамерявам да имам отново. Посоченият имейл съществува, дори в момента съм в него. Сигурно не го копираш правилно. Както и да е, може да зададеш въпросите си и тук. Ще се радвам, ако успея да им отговоря.
Коментар от asktisho — март 24, 2014 @ 4:08 pm
Здравейте!Интересуваме Вашата книга „Сбъдването на желания“,защото си имам едно голямо желание-Пътя КАМИНО .Интересно е при Вас,сега навлизам-БЛАГОДАРЯ!
Коментар от Лилия Бухлева — март 28, 2014 @ 7:37 pm
@ Лилия Бухлева: Здравейте, в такъв случай по-добре прочетете пътеписа ми „По Пътя към Сантяго„, където се съдържат повече конкретни неща, свързани директно със сбъдването на Вашето желание. 🙂
Коментар от asktisho — април 7, 2014 @ 6:39 pm
[…] Източник.: https://asktisho.wordpress.com/about/ […]
Pingback от Кое кученеце ще нахраним днес? | Allteresting — април 18, 2014 @ 10:24 pm
Здрасти Тишо,чела съм ти повечето неща и много ти се радвам;)Ако имаш нужда от помощ и информация за Тайланд,обаждай се
Коментар от София — май 20, 2014 @ 7:46 pm
@ София: Мерси, София, като тръгна за там ще ти се обадя. Живот и здраве!
Коментар от asktisho — май 30, 2014 @ 11:39 am
Здравейте! Бих искала да получа книгата. Какъв е начинът за това? Мария. mariatsvetkova01@gmail.com
Коментар от Мария — юли 21, 2014 @ 4:27 pm
Става дума за книгата до поискване.
Коментар от Мария — юли 22, 2014 @ 8:57 am
@ Мария: За десети път ще го напиша вече, но очевдино се налага. Не публикувайте имейлите си тук, а ми пишете директно на мейла, за да Ви я изпратя в отговор. Ще намерите контакта ми в Автор / Контакт, т.е по-горе, подчертан е в черно. По този начин няма да оставите пощата си на произвола на спам-роботите, като я публикувате тук, а и аз ще съм сигурен, че имейлът, от който съм получил запитване (и на който ще изпратя книгата в отговор) е валиден. Освен това ще съм сигурен, че принадлежи на човека, който действително иска да прочете книгата, а не на някой друг, подхвърлен ми тук от незнайно кого… Общо взето, това са мотивите ми да не обслужвам заявки, изпратени в коментари. Благодаря предварително за разбирането!
Коментар от asktisho — август 8, 2014 @ 9:36 am
Страхотен! Не съм попадала на толкова интересен съвременен автор.
Коментар от Петрана Червенкова — октомври 19, 2014 @ 3:18 pm
Zdraveite,
Iskam da procheta knigata Vi – sbudvane na jelaniyata. Kak bih mogla da se sdobiya s edin ekzemplyar :)?
Blagodarya
Коментар от Bilyana — декември 9, 2014 @ 11:59 pm
здравейте, много искам да си дочета книгата “ справедливост за всички “ но формата в който е ми е невъзможен за разчитане, дали е възможно да я получа в друг,тъй като не обичам недовършените неща. благодаря ви предварително 🙂
Коментар от силвия — декември 30, 2014 @ 2:13 am
@ силвия: Привет, архивирана е с уинрар, а след като разархивирате сваления файл излиза .док – документ на уорд. Не зная каква операционна система ползвате, с какъв софтуер работите, нито и от какво устройство, и не мога да направя текста по-достъпен, отколкото е в момента… Току що тествах – всичко рабори ОК. Попитайте някой приятел, който разбира повече. Благодаря Ви за интереса към книгата!
Коментар от asktisho — януари 6, 2015 @ 3:15 am
Здравей Тихомире,
Намерих те случайно, търсейки български автор в chitanka.info.
Останах в плен на творбите ти. Поздравления!
Тук дойдох, за да видя – що е то, блога ти. „Стресирах се“ 🙂 от първата статия за формите на обръщение „ти“ и „Вие“, както и от обясненията към тях. Не споделям мнението, че обръщайки се на Вие към някого, макар и един човек – му накърнявам достойнството, честта или друго. Считам, че формата „Вие“ към един човек или даже към повче, е морално изтъркана. В нея няма заряда, който се опитват да вкарат защитниците и. В своя подкрепа бих казал така: когато чвек се моли на Бога, се обръща към него с форма „Ти“ – главната буъква е задължителна, за да покаже 1най-високата позиция, която Той има. Вижда се в писанието ми, че се ползва и в местоименията към Него. Менението ми е лично и не ангажирам никого с него. Само го споделям. Не влагам емоция или пренебрежение към когото и да било.
Благодаря! 🙂
Коментар от Имам име :) — февруари 25, 2015 @ 4:08 pm
@ Имам име: Благодаря за споделеното мнение! Но да не споменаваме Името Му напразно, г-н/г-жа анонимни читателю! 🙂 🙂 🙂
Коментар от asktisho — март 10, 2015 @ 8:36 pm
[…] Тихомир Димитров […]
Pingback от Идиоти | Сливен ДНЕС и УТРЕ — май 3, 2015 @ 2:53 pm
[…] Авттор: Тихомир Димитров […]
Pingback от Из старините на Лудогорието | Пътуване до... — май 8, 2015 @ 9:33 am
Здравей,
Случайно попаднах на блога, чрез една препратка и да си призная, хареса ми…Не че съм го изчел целия, опазил ме Бог, но някак си…..сещаш се 🙂
Винаги, съм се възхищавал, на хора, които имат дар слово и добре подреждат думите. Аз за съжаление, не съм от тях, но пък мога да похваля, нещо което ми е харесало.
ПП Не те къпя и не искам да ми се заплати хвалбата. Просто си ми дойде отвътре и го споделих 😉
Коментар от Ники — май 27, 2015 @ 5:48 pm
@ Ники: Не, не се сещам.
Коментар от asktisho — май 31, 2015 @ 4:19 am
Статията ти за това“Какво искат мъжете “ е страхотна и аз те подкрепям напълно .Наистина жените масово не знаят какво искат.Може би когато започнат да се грижат сами за себе си ще го разберат.
Коментар от Миглена — август 27, 2015 @ 6:44 pm
@ Миглена: кой знае, може би.
Коментар от asktisho — септември 6, 2015 @ 3:54 pm
[…] https://asktisho.wordpress.com/about/ […]
Pingback от Как една жена успява да задържи мъж | Да живееш във Велико Търново — октомври 22, 2015 @ 12:10 am
Bravo,Tihomire-az sam ot Velingrad i mnogo se smqh za Selekta-
opravi mi nastroenieto-Blagodarq ti 🙂
Коментар от Виктория Копривленска — ноември 22, 2015 @ 4:06 pm
@ Виктория Копривленска: Аз също много се радвам, че поне един човек от там успя да приеме цялата работа с чувство за хумор и не твърде лично…
Коментар от asktisho — ноември 25, 2015 @ 8:45 pm
Бива те човече.
… и спри да четеш коментарите …
Коментар от Иванаускас — декември 3, 2015 @ 2:35 pm
Здравей, Тишо!
Случайно или не, твоят блок отнема по около 1 час от времето ми за сън 🙂 Имам деца и куп домашни задължения. Освен това завършвам магистратура, а в допълнение уча езици. Искам да кажа, че съм много бизи 🙂 Но просто не мога заспя, ако не попрочета туй-онуй от твоите материали. Страхотни са!
Казано накратко: благодаря!
С поздрав,
една мама (и не само) 😉
Коментар от Mama — февруари 3, 2016 @ 1:26 am
@ Мама: Благодаря ти, мамо! (само се закачам) 🙂
Коментар от asktisho — февруари 12, 2016 @ 7:21 pm
Тишо, писах ти някъде през октомври, миналата година за „Аварията 2“, беше ми казал, че ще излезе някъде през януари, но я няма още. Какво се случва?
Коментар от Мартин Христов — февруари 12, 2016 @ 7:59 pm
@ Мартин Христов: Привет, спомням си, да. Отговорил съм ти в личен имейл.
Коментар от asktisho — февруари 12, 2016 @ 9:24 pm
Здравей, много се интересувам по тези въпроси и бих желал да получа книгата „Създаването на желания – някои практически аспекти“. Следя блога с интерес, благодаря предварително!
Коментар от Росен Попов — февруари 22, 2016 @ 2:05 pm
Росен Попов: Привет, благодаря за интереса към книгата, но не отговарям на заявки в коментар. Споделено е на много места – както в анонса на самата книга, така и в коментарите под него. Текстът е безплатен и не го отказвам на никой, но трябва да си го поискате лично по имейл. Иначе рискувам да изпращам книгата на адреси, които не съм сигурен дали отговарят на своите получатели. Мерси за интереса още веднъж! И благодаря за разбирането!
Коментар от asktisho — февруари 22, 2016 @ 5:11 pm
Здравейте, имам огромен интерес да прочета книгата Ви!
Благодаря!
Коментар от Марияна Георгиева — юли 4, 2016 @ 9:38 pm
Бих искала да се запозная с творчесвото Ви!
Коментар от Мария — август 26, 2016 @ 1:13 am
@ Мария: Еми, давайте! Цялото е на един клик разстояние…
Коментар от asktisho — август 29, 2016 @ 2:22 am
По-добре късно, отколкото никога! Благодаря, че открих творчеството Ви! Ще следя и блога… Поздрави!
Коментар от Маргарита Стоянова — май 29, 2017 @ 7:29 pm
@ Маргарита Стоянова: Добре дошла сте „на борда“! Носете си торбички. Тук плаваме основно из бурни води. 🙂
Коментар от asktisho — юни 1, 2017 @ 2:23 am
Преди около час свърших с четенето на „Душа назаем“, която много ми хареса. Реших да потърся, нали – кой е сега този Тихомир, който е сътворил тази книжка, която си е сравнително новичка, ако се има в предвид какви книги чета по принцип.
Бях изумен като видях че този блог се поддържа и че има толкова интересни неща и рецепти (които до голяма степен съвпадат с тези на моята майка, което ме изненада, защото като ги готвя на вечери с приятели винаги ги третират като нечувани ястия).
Аз изобщо не следя блогове, но този може да ми е първият. Ще видя и как да се сдобия и с останалите ви романи. Дано успеят да ме разсеят от монотонния университет, както „Душа назаем“ успя да направи . 🙂
Коментар от DaleCooper — октомври 24, 2017 @ 8:19 pm
@ DaleCooper: Ако университетът ви се струва монотонен, представяте ли си каква ще бъде „работата по специалността“…? Готови ли сте да и посветите цяло едно „прераждане“, т.е целия си единствен живот (ако не вярвате в преражданията)? М?
Коментар от asktisho — октомври 26, 2017 @ 12:45 am
[…] Тихомир Димитров […]
Pingback от По случай деня на поезията | Писателският блог на Тишо — март 21, 2018 @ 10:58 pm
[…] Тихомир Димитров […]
Pingback от Добра книга за из път | Писателският блог на Тишо — март 21, 2018 @ 10:59 pm
Тишо, да ти пращам ли „ФАНТАSTIKa 2018“ ?
Коментар от Атанас Славов — февруари 28, 2019 @ 10:30 pm
@ Атанас Славов: Защо ми се задава този въпрос в ПУБЛИЧЕН коментар, след като детайлите по него бяха обсъдени в „тайната“ на личната ни кореспонденция, при това – подробно, смятам – недвусмислено и то – отдавна?
Коментар от asktisho — март 14, 2019 @ 2:16 am
Прочетох вашият роман „Душа на заем” с голям интерес,моите адмирации към вас,малко са авторите в днешно време които разказват такива интригуващи истории четящи се с голям интерес.Благодаря ви!
Коментар от Емил Пандинов — декември 3, 2019 @ 1:18 am
@ Емил Пандинов: За мен беше удоволствие, г-н Пандинов, макар и косвено.
Коментар от asktisho — януари 11, 2020 @ 3:58 am
Моите адмирации От години сьм абонирана за ВАС, сьбирам всяко Ваше писание,при наличност на време и вьзможност Ви чета и препрочитам. Дори селекционирам произведенията Ви по теми.
Коментар от Стоянка Богданова — май 19, 2020 @ 8:33 pm
@ Стоянка Богданова: Това значи много за мен, благодаря Ви от сърце!
Коментар от asktisho — май 25, 2020 @ 10:18 pm
Пожелавам Ви много позитивни творчески Вдъхновения, които да достигат до все повече хора в толкова сивото, стресирано, материално-битово и т.н. ежедневие! Живот и здраве, /и все повече “срещи”/.👽
Коментар от Стоянка Богданова — май 26, 2020 @ 8:38 pm
Тишо, здравей! От много време желая да се свържаНедки с теб. . В очакване съм.
Коментар от Недко Николов — август 28, 2021 @ 5:12 pm