По едно за из път

март 11, 2018

Подръпна рязко
Влакът с вагоните
Към изгряващото утро

Душата си оставих там
Назад, при глаголите
От неостаряващото утре

На изминалата нощ…

Няма коментари.

Въведете коментара си тук…

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Имейл (задължително) (Адресът няма да бъде публикуван)

Име (задължително)

Интернет страница

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане / Промяна )

Connecting to %s