Писателският блог на Тишо

октомври 26, 2010

33 Любовни истории. Вече и на вашия екран

Тадаа, третата ми книга вече е факт!

33 любовни разказа, а не романа има вътре, не очаквайте друго.

И, все пак, една свързана история е всичко.

За по-наблюдателния читател…

Предимството е, че може да четеш фрагменти, без да ти трябва цялото.

Другото предимство – може да четеш веднага, без да ти трябва кеш.

Третото предимство – в един роман не може да има толкова различни стилове.

Жанров експеримент или чиста шизофрения?

Предпочитам първото.

Всеки читател ще открие себе си вътре.

Просто трябва да намериш твоя разказ.

Пълен достъп до цялото съдържание: дясна мишка – сейв ас.

Текстът е достъпен още в:  EPUB, FB2, SFB и TXT формат. Благодарение на Читанка.

Bon Voyage!

Тихомир Димитров

Advertisements

73 Коментари »

  1. Супер, ще се чете 🙂

    Коментар от radislav — октомври 26, 2010 @ 10:33 am

  2. И благодаря, забравих да напиша…Хех, не е толкова зле усещането да си спамър 🙂

    Коментар от radislav — октомври 26, 2010 @ 2:26 pm

  3. Благодарността не е точно СПАМ 🙂 Ще ми се така да изглеждаше всичкият спам. Сигурно щеше да дразни по-малко хора тогава.

    Коментар от asktisho — октомври 26, 2010 @ 3:33 pm

  4. Благодаря!!!

    Коментар от max — октомври 26, 2010 @ 3:58 pm

  5. И аз затова се отбих- да кажа благодаря 🙂 🙂 🙂
    А сега отивам да цъкна и да се радвам на труда и таланта ти :)!

    Коментар от Peppi — октомври 26, 2010 @ 4:36 pm

  6. В случая дори благодарността е излишна. Аз се накефих достатъчно, докато ги писах тези истории. Дано успея да предам поне част от удоволствието и на вас 🙂 Но то зависи от „честотата“, на която „треперите“ в момента. Хубаво е, че не „треперим“ всички на една и съща „честота“. Едновременно. Тогава светът щеше да е пълен с Тишовци, брррр. Ужасяваща мисъл! 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 26, 2010 @ 4:50 pm

  7. Без теб, съществуването ни като читатели щеше да е безсмислено.
    Успех.

    Коментар от fen — октомври 26, 2010 @ 5:09 pm

  8. @ fen: това е най-якият комплимент, който съм получавал някога 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 26, 2010 @ 5:15 pm

  9. Голямо благодаря за книжката 🙂

    Коментар от Мариана — октомври 26, 2010 @ 10:27 pm

  10. Страхотно!
    Има ли вариант да получим печатно копие с автограф от автора? В смисъл, само електронно ли я пускаш?

    Коментар от Дончо — октомври 26, 2010 @ 10:50 pm

  11. @ Мариана: Моля! 🙂

    @ Дончо: Още не съм помислил по този въпрос. Засега само като невидими частици с предполагаемо местонахождение, да 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 27, 2010 @ 12:29 am

  12. 200% съгласен с „fen“ и едно благодаря!
    Както и в другите Ви работи – точните думи, на правилните места, за уж обикновените неща.

    Коментар от Георги — октомври 27, 2010 @ 12:34 am

  13. @ Георги: думичката „уж“ ми харесва най-много във вашия коментар 🙂 Допада ми, че разсъждавате така, но се опитвам това да не ме ласкае 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 27, 2010 @ 10:57 am

  14. Жестоко, страхотно, новаторско и много уважително, благодаря:))) „Корицата“ е супер, както и другата. Много яко и че все още на нея не се мъдри никое издателство. Ще се наградя някой път с четене, но все пак тази корица заслужава да е на рафт:) /за съдържанието съм убедена, че също/ К?

    Коментар от Меми — октомври 27, 2010 @ 11:46 am

  15. Честито, Тихомире! А кога ще имаме честта да видим и печатно копие от книгата?

    Коментар от Бранимир — октомври 27, 2010 @ 12:09 pm

  16. @ Меми: Мерси за окуражителните думи! Хем е яко, хем не е яко, да ти кажа, защото съм сигурен, че има хора, които биха се заровили в леглото с голям кеф, с тази книжка под ръка (не ме разбирай погрешно – знака 18 на корицата е само шега). Пък и на рафт би стояла добре – има потенциала за чудесно, симпатично, малко, компактно книжле 🙂 Сега остава да питаме издателите какво мислят по въпроса…

    @ Бранимир: Аз лично съм твърде далеч от идеята за втори сам-издат на този етап. Професионалистите в бранша ще се справят далеч по-добре от мен и ще създадат много по-качествен продукт, на много по-ниска крайна цена. Ще разбереш със сигурност, когато (и ако) книгата ми придобие по-плътна форма.

    Коментар от asktisho — октомври 27, 2010 @ 12:59 pm

  17. Прочетох първия разказ и мога да кажа само-БЛАГОДАРЯ.

    Коментар от fen — октомври 27, 2010 @ 1:02 pm

  18. Доживяхме я. 🙂 Започвам да чета. Благодаря за това, че я направи толкова достъпна за нас.

    Коментар от Точка — октомври 27, 2010 @ 4:25 pm

  19. @ Точка: Верно я доживяхме. 🙂 Радвам се, че мога да споделя радостта.

    @ fen: Моля! Удоволствието е изцяло мое.

    Коментар от asktisho — октомври 27, 2010 @ 5:25 pm

  20. благодаря 🙂

    Коментар от Лита — октомври 28, 2010 @ 4:38 pm

  21. Браво, Тишо! Благодаря ти, ще я чета с голямо удоволствие! Поздарви!

    Коментар от zvetanka shahanska — октомври 28, 2010 @ 6:34 pm

  22. @ Лита: 🙂

    @ Цветанка: Надявам се да ти хареса. Поздрави и то мен!

    Коментар от asktisho — октомври 28, 2010 @ 9:29 pm

  23. Звучи интересно, ще я хапна скоро. Странно съвпадение – днес си взех UNISEX от Kira Licht, където се разказват 33 студентски секс-истории, ти сега 33 любовни… Като гледам сега си чукнал 22 коментара, утре може и те да са 33 😉

    Коментар от teo — октомври 30, 2010 @ 12:31 am

  24. Много щедро да споделиш книгата 🙂

    Коментар от Valentina — октомври 30, 2010 @ 12:56 pm

  25. @ teo: Не ми е товя целта, но са добре дошли. Коментарите. Bon apetit 🙂

    @ Valentina: Много егоистично, според мен. Така ще я прочетат повече хора 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 30, 2010 @ 3:15 pm

  26. Благодаря, книгата е страхотна както винаги! Изчита се на един дъх от байт до байт и поне за мен върви доста по-леко от предишната. Личи си, че разказите са ти силна страна! Cheers!

    Коментар от Djgeorgie — октомври 31, 2010 @ 3:23 am

  27. @ Djgeorge: „Изчита се на един дъх от байт до байт“ – скромно почервенявам. 🙂 Само преди 30 години това щеше да звучи като „научна“ фантастика. А какво стана с фантастиката днес, между другото?

    Коментар от asktisho — октомври 31, 2010 @ 4:20 am

  28. Хах. Накара ме да се замисля. Сега това дето четем ни се вижда фантастика, обаче на нашите внуци, това ще им прилича по-скоро на леко недостоверна история, предполагам. 🙂

    Коментар от Djgeorgie — октомври 31, 2010 @ 3:01 pm

  29. Или на спомени от миналото. Аз затова наричам футурологията „спомени от бъдещето“ 🙂 Не се знае дали Верн е проектирал подводницата или просто я е „предвидил“, все пак 🙂

    Коментар от asktisho — октомври 31, 2010 @ 5:49 pm

  30. Tisho, samo moga da kaja edno golqmo BLAGODARQ. Strahotni sa, mnogo leki za 4etene, pyrviq razkaz zadyljitelno trqbva da ima prodyljenie :).

    Ne mojah da ostavq pdf-to dokato ne stiganah poslednata stranica, mersi za syvetite :).

    Predpolagam, 4e ne sym stanal „baba vanga“ i pone edin-dva ot razkazite si gi poblikuval, pone WOW. Nali? Dano! 4e ako ne, strashno. 😀

    Ta kakto kazah,BLAGODARQ, 4e spodelqsh s nas izkustvoto si.

    Коментар от Radoslav — ноември 2, 2010 @ 8:38 pm

  31. Още един фен (аз) ти благодари! 🙂

    Коментар от Kiro — ноември 3, 2010 @ 11:33 am

  32. @ Radoslav: Много ме радват искрените ти поздравления, мерси! Едва ли е „литературното събитие на века“, хехе, но залагам на това, че сборникът ми става за четене 🙂 Важното е на теб да ти харесва. Другото, всъщност, не е чак толкова важно. Има няколко стари, преработени неща вътре, да. Не можах да се лиша от тях – влюбен съм в сюжетите им, но ми се наложи съвсем лекичко да пипна стила. Ще продължавам да споделям изкуство – това е целта. Мерси за хубавия коментар!

    @ Kiro: you’re welcome 🙂

    Коментар от asktisho — ноември 3, 2010 @ 12:59 pm

  33. Благодаря ти, че споделяш творчеството си с нас, читателите 🙂
    Нямам търпение да я прочета. Ще ми е приятно да се запозная с творчески експеримент, представящ фрагментите като част от цялото, без да им позволява да загубят самостойното си звучене.
    Поздрави 🙂 и продължавай в същия дух!

    Коментар от Люба — ноември 4, 2010 @ 12:58 am

  34. Здравей Тишо,
    Поздрави за новата книга, извинявам се, че изчаках толкова време преди да коментирам, но исках прочетеното да полежи малко.

    Не знам от какво значение трябва да е фактът, че изчетох всичко на един дъх, поради простата причина, че аз всичко така чета, а и имам слабост към кратките разкази.

    Предполагам се класифицирам при средно-статистическия читател, на който някои неща са харесали, някои – не, а някои са останали за впечатление на второ четене.

    Особено ми хареса, според мен умишлено „незавършения“ вид на сборника – това, че повечето разкази са обвързани по един или друг начин, но това е по-скоро загатнато – аз лично обичам, когато ми показват само част от картината. Не знам до колко нещата са свързани, какво представлява целия образ, но ми харесва представен по този начин.

    Със сигурност ще ги изчитам отново и ще ти пращам фийд-бек, надявам се в скоро време не само под формата на коментари в блога ти.

    Поздравления отново за сборника!

    Коментар от Силвия — ноември 4, 2010 @ 3:13 pm

  35. @ Силвия: За съжаление, кратките истории винаги изглеждат „незавършени“. Дори когато са много и дори, когато имат едва доловим паралел помежду си. Не исках да събличам цялата картинка чисто гола, да. Така, загатната, си е по-добре. Пък и, в крайна сметка, разчитам, че ме четат хора с въображение. 🙂 Дългият опит с този блог ме е убедил в това. Съвсем не държа всичките исотрии да ти харесват, защото това не ми беше целта. Държа просто да не те оставят безразлична, като читател. А „средностатистически“ такъв не можеш да бъдеш, дори да искаш – всеки, който ме допуска в света си, чрез творчеството ми, е специален. Поне за мен. Дори хората, които критикуват, понякога несправедливо. Това е сложна емоционална връзка, ангажираща. Има си пикове и спадове, като във всички отношения. Но продължава да еволюира и там й е чарът! 🙂 Мерси за споделеното мнение. Поздрави!

    @ Люба: Моля! Експеримент е, наистина. Надявам се да те направя съучастник в него 🙂

    Коментар от asktisho — ноември 4, 2010 @ 9:09 pm

  36. […] ето, щях да забравя : от тук може да свалите книгата. […]

    Pingback от Любовни истории. 33. | писалка.нет — ноември 9, 2010 @ 9:37 pm

  37. Заинтригувах се.От книгата.
    Но тъй като съм естет една директна критика – корицата на книгата е меко казано нелепа. Меко казано 🙂 Все пак корицата винаги може да бъде скрита
    :-)))

    Коментар от Рос — ноември 16, 2010 @ 10:49 am

  38. @ Рос: Напълно възможно е да сте прав, за себе си, но това не значи, че съм готов да ви подкрепя в мнението ви за корицата. На мен, субективно, ми харесва. На голяма част от читателите – също. Но ви благодаря за коментара.

    Коментар от asktisho — ноември 16, 2010 @ 12:47 pm

  39. Голяма фенка съм на „Читанката“ и редовно преглеждам всичко ново,което се публикува в сайта. Честно казано не мога да разбера за какво става въпрос в книгата ти,какво искаш да разкажеш?Виждам опит за подражание на Хенри Милър ,но в много кратка форма,но пък си далеч и от Роалд Дал като стил,не мога да си помисля даже за О’Хенри…Извинявай,за отрицателния ми коментар,но не ми харесва,но все пак трябва да има и такива като мен.

    Коментар от Desislava — ноември 22, 2010 @ 12:56 am

  40. @ Dessislava: Извиненията са излишни. В увода на книгата съм написал, че не очаквам всички разкази да ти харесат. Това би било абсурд. Но мисля, че все някъде ще намериш нещичко и за себе си, ако ги прочетеш всичките. Ако пък вече си ги прочела и не е така, значи просто вибрираме на различна честота – не виждам повод за драма 🙂 Благодаря, че ме поставяш до такива големи имена. Може би не го заслужавам, но кой знае…(закачам се). Относно стила – Тишо пише в стил Тишо, точка по въпроса 🙂 Колкото и егоистично да звучи. 🙂

    Коментар от asktisho — ноември 22, 2010 @ 12:08 pm

  41. „Относно стила – Тишо пише в стил Тишо, точка по въпроса“ – ако не беше така нямаше да си автор, а просто пишещ човек, нали така. (въпросът е реторичен, затова завършва с точка)
    Именно индивидуалният стил ни характеризира като личности и като творци, всичко останало е само храна за изкуство“ведите“ (или въпрос на вкус за читателя).
    Прочетох книгата ти и изключително много ми харесва това, че използваш заглавието й като оправна точка, за да развиеш историите в дълбочина, често пъти неочаквано, често пъти разтърсващо, събличащо душевността до последната вътрешна бариера на характера, често пъти реалистично до болка (защото светът е брутален 😉 )…
    И едно лично мнение: последната история е един от най-фантастичните финали, които съм срещала в литературата!!! (под „фантастични“ имам предвид невероятно силни като въздейстие – прочетох я няколко пъти, за да й се насладя с всичките си сетива).
    Поздравления, Тишо!!!

    Коментар от Люба — декември 2, 2010 @ 12:41 am

  42. @ Люба: под „последната“ визираш наистина последната, нали? 33-тата в списъка? Ей, най-после някой да я забележи и нея! 🙂 Благодаря ти от сърце за чудесния коментар! Много му се радвам, да знаеш! 🙂

    Коментар от asktisho — декември 2, 2010 @ 12:52 am

  43. 🙂 Да, Тишо, под „последната“ наистина визирам последната. 33-тата в списъка. Идеален начин да сложиш точката на книга, която по принцип си е с отворен финал. 🙂

    Коментар от Люба — декември 2, 2010 @ 11:43 am

  44. Е ли преведена тази книга на други езици? Например, на руски, украински или беларуски?

    Коментар от Саша — декември 2, 2010 @ 4:51 pm

  45. @ Саша: Не е. За съжаление. Публикувах я само преди месец. А защо питате?

    Коментар от asktisho — декември 2, 2010 @ 7:23 pm

  46. Питам затова, че бих искал да преведа я. Но засега още не знам, когато започна да превежда. Свободно време почти няма. Аз само моля за Вашето разрешение да преведа тази книга на руски език. Аз живея в Украйна, в Киев. По произход аз съм беларусин. Работим като коректор във редакцията на един вестник. А сам не пиша нищо. А Вие не знаете ли руски език?

    Коментар от Саша — декември 2, 2010 @ 7:51 pm

  47. Тишо, отдавна следя това което пишеш … не само защото сме градски и имаме много общи познати … но преди всичко защото ми допада като четиво. А като за човек, който го мързи да чете, направо си е революция … награбих 33-те истории … вдъхновяващи са, житейски и истински, прости и лични … допълват ежедневието ми, правейки си почивка от работното ежедневие … бравос и само така

    Коментар от Krystian — декември 5, 2010 @ 8:59 pm

  48. @ Саша: Колкото да си изпрося боя, да. Имам професионално преведени откъси на руски език от предната ми книга: „Душа назаем“, но нямам нищо против да се позанимавате с тази, стига да спазвате лиценза 🙂 Благодаря за вниманието!

    Коментар от asktisho — декември 6, 2010 @ 11:05 am

  49. @ Krystian: Мерси много за куража! 🙂

    Коментар от asktisho — декември 6, 2010 @ 11:22 am

  50. Усещам ужасна болка в задните части, боли ме и гърбът, изтекоха ми очите :)…

    Може би сега съм твърде емоционална, защото прочетох последния лист и веднага се включвам…
    Поех и дадох изобилие от енергия, четейки „страница след страница“, дланите и ходилата ми горяха, сърцето ми пулсираше. Открих днешните истини, представени по начин, които крещи Мисли и Действай. Срещнах бъдещето… Тази книга се чете на един дъх, не днес един фрагмент, а утре друг…един след друг, до последното „- Това е всичко!“

    Разказите „Когато токът спря“ и „W.O.W” трябва да се видят на световния екран! Успех!

    Благодаря ти! За физическите болки и за емоционалния оргазъм, които косвено ми причини!

    P.S. Обичам да „усещам“ книгата, да я докосвам, да залепям жълти листчета, да подчертавам, отбелязвам…Старомодно :)! Искам да имам тази книга с автограф!!!

    Коментар от Maya Sirakova — март 4, 2011 @ 11:52 pm

  51. @ Maya Sirakova: Благодаря ти много, Мая, за споделените емоции! Уха, не знаех, че текстовете ми въздействат чак на физическо ниво върху читателя :). Написала си го доста поетично и живо. Заради читатели като теб си струва всичко, което правя. Но аз го правя и заради себе си. Позволявам си да бъда искрен по един доста ексихибистионистичен начин в интернет. Това е заболяване на всеки графоман :). С читатели като теб, обаче, срещам и признанието, от което се нуждае всеки автор. Благодаря ти още веднъж!

    Коментар от asktisho — март 9, 2011 @ 12:50 pm

  52. Идеята ти за книгата и разказите е интересна,но трябва да си оправиш стила- доста наивно и еклектично пишеш.А и много подценяваш читателя- впускаш се често в много безсмислени и ненужни обяснения…
    Успех!

    Коментар от Ана Георгиева — май 16, 2011 @ 9:42 am

  53. @ Ана Георгиева: Благодаря много за забележките и коментарите относно творчеството ми, Ана. Щом разбирате от литература, сигурно сте наясно и с дълбоко субективния характер на това изкуство. А той се дължи на уникалния стил, който всеки автор притежава и развива у себе си с времето. Естествено, аз непрекъснато търся, дори прося, мнението на читателите, за които пиша, така че съм далеч от мисълта да ви се разсърдя за това, че наричате творчеството ми „наивно“. Напротив, даже ви благодаря за откритата позиция и за смелостта да го заявите така – в прав текст. Последната ми цел е да стоя тук, от „висотата“ на някаква електронна площадка и да гледам как хората ме хвалят. 🙂 Но си запазвам правото и да се съмнявам във всичко, което получавам като обратна връзка. Това важи както за градивните, така и за откровено подценяващите критики. Ето, че се връщаме отново на субективизма. Писането не е математика, затова тук липсват аксиоми и теореми, с които да оценим „правилността“ му в някаква скала. Има само опит, доверие, авторитет и желание / умение за споделяне. С други думи, творческата критика тежи точно толкова, колкото тежат творческият опит и авторитетът на човек, който си позволява да я отправи. Колкото доверието, което той притежава, за да имат субективните му преценки по-широко от чисто личното значение. Бих се радвал да узная вашите творчески успехи и постижения, за да преценя висотата, от която сочите Тишо като наивен и посредствен автор, който подценява своите читатели. И без да ви подценявам с това свое желание. Вашето мнение е важно за мен. Просто си запазвам правото на съмнение. Във всичко. Така се изгражда самостоятелна вътрешна позиция в един свят на вечно променящи се външни форми и настроения. Наричат я още „морал“…

    Коментар от asktisho — май 16, 2011 @ 12:21 pm

  54. Говоря от позицията на читателя…нали уж от него се интересуваш най- много?! Бих те посъветвала да бъдеш по-критичен към себе си…

    Коментар от Ана Георгиева — май 16, 2011 @ 4:49 pm

  55. Точно така е, Ана. Повече се интересувам само от Бог. Или, нека ти го кажа така – интересувам се ЕДНАКВО от вас двамата, но ВЯРВАМ само на втория 🙂 Благодаря ти за съвета! Следващият път опитай с малко повече аргументи. Това е единственият начин човек да ме убеди в каквото и да било…

    Коментар от asktisho — май 16, 2011 @ 5:15 pm

  56. […] в България. Последната книга, която написах – „33 любовни истории” – завършва със серия от разкази, озаглавени: […]

    Pingback от „По пътя към Сантяго“ – едно пътуване към себе си | Пътуване до... — май 30, 2011 @ 9:02 am

  57. Zdrawej Tisho,

    (Sorry za majmunicata). Prochetoh razkazite, sluchkite sa interesni, razkazani uwlekatelno. Towa koeto ne mi haresa, e malko powyrhnostnoto predstawqne na problemi, koito spored men iziskwat po-zadylbochen analiz. Naprimer, w 1-a razkaz otnosheniata s Julia sa meko kazano nedotam jasni. Ne stawa jasno zashto choweka si promenia zhiwota na 360 grad. – Lipswa ti dialoga s Julia powreme na sywmestnoto im syzhitelstwo spored men. No mozhe bi takawa e twojata koncepcia.

    Otnosno razkazite za studentite ot TU i ikonoma, dosta sa naivni, i biha otiwali poweche na sbornik ot krimi sluchki ot podzemnia zhiwot w stud, grad otkolkoto na lubovni istorii. No towa si e moeto mnenie.

    Za razkaza „V nachaloto be slowoto“, istoriata ti e podobna na tazi ot „When the sleeper awakes“ – H.G. Wells.

    Zhelaa ti kysmet i uspehi,

    Ani

    Коментар от Ani — ноември 10, 2011 @ 11:20 am

  58. @ Ani: Благодаря за изчерпателната рецензия и за това, че посвети времето си на моите 33 любовни истории, а след това и на този коментар. Вярвам, че авторът има пълна творческа свобода на художествено изразяване, затова, без да се оправдавам, ще отговоря на твоите забележки. Започвам отзад-напред, със студентите. Ако приемем твърдението, че историите им са наивни, то тогава трява да приемем и, също така, че животът също е наивен, защото в тези истории само имената на героите са подменени 🙂

    „Когато токът спря“ е чудесно начало на един недописан роман, може би грешката е моя, че исках да събера сюжета в новела и новелата да я включа в сборника на време, вместо да се отпусна и да нашиша цял, отделен, художествен роман. Тогава и героите щяха да са по-плътно развити, както на теб ти се иска. Приемам смирено забележката за диалога между двамата герои по време на съвместното им съжителство, макар животът също да познава страстни, еротични връзки, базирани единствено върху първичното, животинско „общуване“ между двамата посредством „езика на тялото“ 🙂 Но не мога да схвана защо не разбираш решението на Адам да промени живота си на 360 градуса. Доста изчерпателно е аргументирано, поне според мен. Но читателят винаги е прав, така че – няма да споря. 🙂

    Що се отнася до „В началото бе словото“, мога да цитирам поне още 30 произведения със сходен сюжет. Или сходна идея. Wells е дори най-далече от нещата. 🙂 За вампирските истории, пък, да не говорим. „Ловецът“ сигурно има над 30 000 „реплики“ в литературата и киното. Но това не пречи и на двата разказа да бъдат абсолютно уникални авторски произведения. 🙂

    Ще завърша с това, което съм поставил в увода към целия сборник – целта ми не беше всеки разказ да се хареса на всеки читател (опазил не Бог), целта беше всеки да намери вътре точно твоята история. Нямаш представа колко противоречиви мнения получавам вече една година, откакто пуснах сборника в интернет. Истории, които едни ги мразят в червата си, други напрво ги обожават. Това е магията на литературата, според мен.

    Благодаря ти, че сподели!

    Поздрави, усмивки, късмет и на теб!

    Коментар от asktisho — ноември 10, 2011 @ 12:01 pm

  59. Благодаря за страхотното и увлекателно четиво!!!

    Коментар от Десислава Михайлова — април 13, 2012 @ 7:07 pm

  60. @ Десислава Михайлова: О, няма за какво! Повече от удоволствие е за мен – и увлекателно едно такова. Пък и вече знам, че сме двама, които го харесваме. 🙂

    Коментар от asktisho — април 14, 2012 @ 6:15 pm

  61. Прочетох първия разказ и искам да обсъдя/попитам за някои моменти автора.
    Ако Ви е възможно свържете се с мен на е-mail. 🙂 Благодаря.

    Коментар от Bistra — април 23, 2012 @ 8:50 am

  62. Хареса ми много-стахотно!

    Коментар от цветелина христова — януари 13, 2013 @ 3:04 am

  63. @ цветелина христова: Благодаря ти много, Цветелина!

    Коментар от asktisho — януари 14, 2013 @ 11:24 am

  64. Благодаря за това, че ни я преоставяш безплатно и ни цениш, като читатели. Че правиш всичко за нас 🙂
    Аз много обичам късите разкази, може би точно и защото понякога звучат, като незавършени. Няма да те лаская излишно, имаше и разкази, които не ми бяха по вкуса, идваха ми една идея по-вулгарни отколкото ми се нрави, но като цяло ми беше приятно да вникна в главата ти 🙂 четейки на един дъх книгата. Дано те споходи ново вдъхновение и ни зарадваш с още книги!
    Благодаря, Тишо!
    Бъди жив и здрав.

    Коментар от Violka-Antevasin — март 15, 2013 @ 11:53 am

  65. @ Violka-Antevasin: Чудесни пожелания, мерси! „…да вникна в главата ти…“ е най-добрата „диагноза“ за връзката читател-писател, а останалото е въпрос на стил, вкус и предпочитания. Действително има разкази, които и на мен ми идват малко вулгарни. Но този сборник е шарен като дъгата – има за всекиго по нещо, обаче в никакъв случай за един човек – всичко. Дано да съм те „отрил“ с твоя разказ. 🙂

    Коментар от asktisho — март 15, 2013 @ 7:23 pm

  66. Много интересни разкази!Наистина много ми харесаха повечето от тях 🙂 Разбира се, имаше и такива, в които бе прекалил с фантастиката, но това е въпрос на вкус.
    Също така приветствам факта, че безплатно споделяш своя труд и се интересуваш от конструктивната критика на своите читатели.
    В интерес на истината забелязах много, много от личностната психология в образа на героите от повечето разкази, а и в самият разказвач.Може би това поддържаше любопитството ми относно въпроса какво ли следва по-нататък.Усетих много от Теорията на Фройд за двата водещи човешкото битие и житие нагона,а именно сексуалният и агресивният.И това ми се струва донякъде естествено, защото повечето писатели и творци би трябвало да имат огромни познания за човека и света, пък и става въпрос за любовни разкази, а и не само. 🙂
    Та, исках да споделя, че много ми допадна тази книга!Определено буди любопитсво още с първия разказ, а това е много важно за поддържане на интереса и активността на читателя.
    Поздравления!
    Пожелавам още дълъг творчески просперитет 🙂

    Коментар от Лидия — май 30, 2013 @ 3:53 pm

  67. @ Лидия: Благодаря! Както вече знаете не държа на всяка цена да ме хвалят, нито да харесват всичките ми текстове, особено в този сборник, но няма да скрия, че от вашия коментар ми стана приятно, пък и няма смисъл да го крия. Още веднъж – мерси!

    Коментар от asktisho — май 30, 2013 @ 10:58 pm

  68. Здравей Авторе,
    От няколко дни се ровя в интернет пространството, търсейки отговори на дълбоки житейски въпроси. Следвайки препратките, открих твоя блог – и книгата с разкази. Заглавието ме заинтригува, а после и самите разкази – изчетох ги на един дъх. Аз чета, много и смея да кажа че съм претенциозен читател. Стилът и историите в твойте, много ми допаднаха.
    Продължавай да пишеш и да радваш и доставяш удоволствие на хората!
    Поздрави, Мария

    Коментар от Мария — юни 13, 2013 @ 8:32 am

  69. @ Мария: Здравей, претенциозна читателко! Какъв по-голям комплимент от това, че набързо скалъпената ми, самоиздадена е-книга е успяла да намери място в твоя делник, при това – бидейки прочетена на един дъх. Благодаря!

    Коментар от asktisho — юни 15, 2013 @ 2:22 pm

  70. Факта, че заглавието съдържа думата „любов“, ме накара мигновено да я сваля и ще я прочета възможно по-скоро. И ще се върна за feedback 🙂

    Коментар от Betina Tsvetkova — август 31, 2013 @ 8:14 pm

  71. Здравей!
    Случайно попаднах на блогът ти след, като два пъти прочетох сборникът ти.
    Искам да те питам ти ли си това?
    Арогантният, надменен, женолюбец?
    Ти ли твърдиш, че без пари хората са нищо (истина)
    Ти ли си този ? (ще спра до тук
    )

    Коментар от sofia — май 6, 2014 @ 6:28 pm

  72. @ sofia: да се приписват качества на героите върху техния автор е клише, старо колкото света в литературата. Накратко, отговорът ми е: „Тц“. 🙂

    Коментар от asktisho — май 8, 2014 @ 4:58 pm

  73. hahaha, mdaaa! Chetoh sbornika oshte kogato go pusna tuk za bezplatno chetene. Az riadko imam pari za knigi i vij koia godina sme – oshte ne sam prochela 33 love stories na hartia, makar che tochno predi dva mesetsa popadnah na sbornika v edna biblioteka 🙂
    Of da be – interesnoto e che prejiviahme i 2012, i 2014. Mislia da si otvoria ochite na 1.1.2017 niakade kam obiad, pak da vidim…
    Tai kato riadko ostaviam komentar, sega shte go napravia i shte kaja sas zakasnenie ot 6 godini:

    BLAGODARIA TI !

    P.S. Sorry for my shlyokavitsa, but I have some comp issuess right now. May be because I have to draw some t_shirts today.
    Come on draw I said ,
    Oooh my laptop speaks.
    WOW 🙂 🙂 )

    Коментар от Eli — юни 14, 2016 @ 7:25 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s