Миш-маш по градинарски

Абсолютно волно наименование, ама как добре стои само!

Още един от свръх-бързите аламинути на Тишо за мързеливи, гладни и нетърпеливи хора, които се изкушават по домашно приготвената храна, но им липсват всякакви готварски умения. Принципа го знаете: „готвенето“ да не надвишава 5 минути (без термичната обработка), продуктите да ги има дори в най-семплия квартален магазин, и накрая задължително да стане толкова вкусно, че да си оближете ръцете до лактите от кеф! Миш-машът по градинарски е именно такава рецепта. Поредната. Ако не сте чели предишните – ЦЪК.

Нуждаете се от: четири моркова, четири чушки, четири гъби, четири-пет яйца, една тиквичка, една глава лук и 150 гр. бяло сирене:

Белите лука и го нарязвате на средно (нито ситно, нито едро). Зачиствате морковите (става много лесно с белачка за картофи), изплаквате ги под студена вода и ги нарязвате на кръгчета. „Изкормвате“ пиперките, след което ги измивате внимателно отвътре и отвън – целта е да не останат семки. Кълцате на едри парчета. Белите гъбите, махате дъното на пънчетата и миете със студена вода. Нарязвате гъбите на четири. Белите тиквичката (пак с уреда за картофи), измивате я и я нарязвате като краставица за салата – на средно дебели полукръгчета. Ето, че вече сте завършили работата на 90%! Останалите 10% са лесни:

Загрявате олио в тиган с похлупак, слагате зеленчуците да се задушават на бавен огън, бъркате два-три пъти и, след като омекнат, добавяте две щипки сол. Чуквате яйцата и размесвате целия буламач, ама само още веднъж! Спирате котлона, трошите сиренето на едро и, след едно последно разбъркване, сте готови.

Важното е да не прекалявате с бъркането, това е тайната на Миш-маш-а по градинарски.

Може да се добави пресен магданоз върху готовото ястие.

Върви чудесно с вино или бира.

Желая ви приятен апетит!

Тихомир Димитров 

Салата „Планета“

Още един изумително лесен за приготвяне, ултра бърз и мега вкусен специалитет. Научил съм го от покойната ми леля Планета (да, точно така се казваше), чието име носи. Това е начин за мен да съхраня образа на един много обичан човек, а и да си угодя на мързела, защото приготвянето на тази салата действително отнема само три минути, ако продуктите са ви на разположение:

Късате зелената салата (пробвал съм, става и със салата „Цезар“ или с „Китайско зеле“), хвърляте няколко щипки сол, поливате с балсамиков оцет, добавяте кутийка риба тон в мазнина (друга мазнина няма да ви е необходима), изсипвате консерва нахут (като предварително изцедите течността от нея), бъркате няколко пъти с голямата лъжица (колкото да се смесят съставките, но не и да се намачка листният зеленчук) и сте готови! За екстравагантност може да добавите няколко капки сок от нар.

Това отстрани е риба тон с варени картофи и с майонеза. Чудесни мезета за добре изстудената ви водка.

Моля! И да ви е сладко!

Тихомир Димитров 

Гъби по Дижонски

В Дижон никога не са чували за това ястие. Нарекох го така заради Дижонската горчица, която се използва. Манджата я знам от покойната ми леля. С подобен специалитет тя глезеше най-важните си гости – нали се сещате – от онези банкети, в които се вадят кристалните чаши, сребърните прибори и така нататък… По специален повод.

Леко съм видоизменил рецептата. Премахнах пилето и го заместих с гъбите. Не, че не става вкусно с пиле и не, че не се получава идеално, ако го поднесете в солени палачинки цялото това нещо, с резенчета кисели краставички вътре и кръгчета домати отгоре, поръсени с настърган кашкавал, но аз съм майстор на свръх-бързите аламинути и от там идват „подобренията“.

Стандартът ми за домашно приготвена вечеря е „бачкането“ да не надвишава 5 минути, без да броим термичната обработка, да се използват само продукти, които е лесно да намерите във всяка кухня или поне в най-близкия квартален магазин. И да си оближете лактите от кеф.

Както е видно по-горе, за да се справите ви трябват съвсем елементарни неща: няколко гъби (Печурка, Манатарка, Кладница, става с всякакви, в случая съм използвал Шийтаке), литър прясно мляко, три яйца, 100 грама топено сирене, 150 грама бяло сирене, половин бурканче Дижонска горчица и това е.

Миете гъбите, нарязвате ги на средно големи парчета и ги слагате в йенското стъкло. Изливате прясното мляко. Надробявате сиренето на ръка. Добавяте топеното сирене. Изсипвате горчицата. Пускате две щипки черен пипер, разбърквате и слагате да се пече.

Като замирише на вкусно и на готово чуквате трите яйца в сместа, без да бъркате, и изключвате фурната.

Върви с тежки червени вина, всичко друго е просто жалък заместител.

А, да, и с пухкав бял хляб. Има много за „отопяване“.

Тихомир Димитров

Тиквички с яйца и сирене

Още един свръх-бърз аламинут, който не изисква специални кулинарни умения:

Приготвяте си тавичка, капвате малко олио на дъното, белите тиквичките, махате им пънчетата, миете ги на мивката и вадите семките с лъжица, издълбавайки ги като лодчици. После ги овъргаляте в олиото и ги подреждате в тавичката. Добавяте съвсем малко сол.

В отделен съд разбърквате 3-4 яйца и 150 гр. сирене, сместа изливате в издълбаните тиквички, докато се напълнят.

Печете на фурна 15-20 минути. Като замирише на вкусно и на готово, местите тавичката в средата, за да може плънката да хване хрупкава коричка отгоре. След още една минута ястието ви е готово!

Добавяте пресен копър и поливате с айрян.

Enjoy!

Тихомир Димитров 

Домашна пица с хляб „А ла Мама“

Фен съм на свръх-аламинутите. Идеалът ми за домашно приготвена манджа е да не изисква повече от пет минути работа, продуктите да ги има във всяка кухня или поне във всеки (дори най-смотания) квартален магазин, а резултатът да те кара да си оближеш дори лактите от кеф! Такива са Гювечетата по Тишански. Такава е и домашната пица с хляб „А ла Мама“.

Продукти: бял хляб на филийки (става и с царевичен), два-три домата (за предпочитане розови, но става вкусно даже и с консервни), стотина грама кашкавал, няколко маслини, магданоз, олио, сол. Толкоз.

Подгответе метална тава (кръгла или квадратна, няма никакво значение) и полейте малко олио на дъното. После с филийките го разнесете, докато ги нареждате така, че да уплътнят цялата тава. Късайте или ползвайте ножица, с цел да извадите подходящите форми от хляба за запълване на образуващите се около / между филийките „фуги“.

После назрязвате доматите. Също на филийки. Не много тънки, не много дебели. Средни. Сосът, който се отделя от този процес, го изливате от дъскичката право върху подредените в тавата филии. Нареждате доматените резени отгоре, така че да не остава бяло, да не се вижда хлябът. Добавяте сол на вкус. Отгоре настъргвате кашкавала, докато покриете напълно доматите и спре да се вижда червено. Отгоре хвърляте няколко маслини с шепа, като зарове.

Пъхате в предварително загрята фурна и печете 5-6 минути, поставяйки тавичката на най-долната плоча. Стопи ли се кашкавалът, я премествате по средата, за да хване съвсем лека, хрупкава коричка отгоре. След още една минута пицата ви е готова! Поръсвате със ситно нарязан пресен магданоз.

Върви с бира, вино или айрян, според предпочитанията.

Bon apetit!

Тихомир Димитров 

Гювечета по Тишански

Снимка: KulinarnaRabotilnica.com 

Гювечетата по Тишански не са обикновени гювечета. Това са най-вкусните гювечета на света! И, като всеки специалитет, имат своя чалъм, демек: „ноу-хау“. По американски. Всъщност, чалъмите са два, нека ги наречем „готварски тайни“: тайната на съставките и тайната на приготволението.

Тайната на съставките

Именно тайните компоненти на Гювечето по Тишански го правят необикновено! Практически, позволено ви е да използвате всякакви комбинации, за да може всеки път гювечетата да са различни, макар и приготвени по абсолютно същия начин. Тайната на съставките е, че Гювечетата по Тишански идват на помощ тогава, когато хладилникът ви е започнал да се поизпразва. Мързи ви да правите генерално пазаруване, а не ви се яде навън. Втръснало ви е от джънк, хапва ви се нещо готвенко, но на ресторант не ви се ходи. Нека да отворим хладилника тогава:

Извадете тези няколко прогнили домата. Измийте ги, внимателно издълбайте дръжките и „оперирайте“ меката тъкан. Сложете остатъците на масата за готвене.

Я, ето и един изтръпнал пипер! Изкарайте му дръжката заедно със семената, измийте го под обилно течаща студена вода, изрежете почернялото или замръзналото и сложете останалото при труповете на доматите върху масата за готвене.

М-м-м, сиренце! Купили сте го за бяло, сега има синьо и черно на места, тук-таме малко жълтичко. И е твърдо като камък! Чудесна работа ще свърши. Изрежете всички съмнителни участъци до сравнително бяло. Измийте останалото на чешмата и го прибавете към другите продукти.

Твърдият остатък от кашкавал може да послужи като чук за забиване на пирони, но по-интелигентно е да си го сготвите. Повторете процедурата със сиренцето и прибавете към останалите продукти.

О, лукът е взел да пониква в хладилника! Или е поомекнал? Точно такъв лук ви трябва. Махнете люспите, измийте, изрежете гнилото и – при другите продукти.

Ехааа, имате и позабравена от лятото тиквичка, а може би дори две? Обелете кората, махнете пънчетата, измийте, изрежете гнилото и на масата за готвене!

А тези ябълки в панера за плодове, дето вече седмица никой не ги яде? Какво като са пожълтяли? Я колко хубаво са се сбръчкали! Белите кората, махате гнилото, късате дръжките, миете и поставяте на масата за готвене.

С месото трябва да сте по-внимателни. Ако е меко и намирисва, направо го изхвърлете! Но леко втвърдена, престояла в хладилника наденичка става. Както и вкаменен шпеков салам. Остатъците от снощното пиле на грил също стават. Общо взето, всичко става, стига да не е развалено. Но мръвката не е ключов елемент в Гювечетата по Тишански. Можете да минете без нея. Можете да я замените с гъби. Ако са „търгнали“, повторете процедурите, описани по-горе.

Сега бръкнете в килера и извадете от там някаква доматена консерва. Ако няма, прибягайте до кварталния магазин и си вземете голяма кутия домати на кубчета, или белени домати, или доматено пюре, или някаква друга доматена консерва. Срещу едно евро и с остатъците от хладилника ще се сдобиете с най-вкусната манджа на света!

Килерът може да ви даде и бонус идеи, например кисели краставички! Или каперси. Или зелен фасул. Абе, разгледайте там, поровете…

Картофи в Гювечетата по Тишански не се слагат! Орехи, обаче, може. Както и круши. А защо не праз? Чесън също може, макар да го избягвам, тъй като доминира над всички останали вкусове и още при готвенето умирисва цялата къща.

Тайната на приготовлението

Всички тези неща, дето ги имате върху масата за гответе, ги нарязвате – не ситно, не едро, а средно – на границата между мързела и перфекционизма. Сиренето може да го надробите на ръка. Слагате абсолютно всичко в една дълбока тенджета или някакъв друг съд (става и в малък пластмасов леген, стига да е хигиенизиран). Добавяте доматената консерва. Добавяте четвърт водна чаша олио. Една супена лъжица сол. Грабвате лъжицата и започвате на бъркате, натискате, ровите, повдигате, размесвате, докато не стане една разноцветна, абсолютно грозна каша, която на нищо не прилича.

Гребете от тази каша с черпак за супа и сипвате в глинените гювечета, докато се напълнят. Внимавайте да не ги препълните, оставете половин сантиметър до повърхността. Ако сте с две леви ръце като мен, то със сигурност при наливането сте ги изцапали и отвън. Попийте внимателно със салфетка, обърнете повече внимание на ръбчетата. Добавете щипка чубрица във всяко гювече, преди да го затворите. Може да чукнете и по едно яйце отгоре. Ако разполагате с такива, сложете по една крива люта чушка отстрани, за разкош.

Други подправки, освен чубрица и сол, не се използват в Гювечетата по Тишански!

Затваряте капаците и печете на 250 градуса около 25 минути. Или докато от фурната ви замирише на вкусно и готово. Започнат ли да излизат пушеци, значи или сте препълвали, или не сте зачистили ръбчетата със салфетка, или гювечетата ви са прегоряли. Аз по принцип яйцето го използвам за показател – ако е хванало твърд жълтък, значи гювечетата са готови.

Внимание: не загрявайте фурната предварително, за да не се напукат глинените съдове вътре и да излеят цялото си воднисто съдържание върху нагорещените плочи. Не само, че ще останете без вечеря и без уред за приготвяне на друга такава, но най-вероятно ще ви се наложи да използвате противогаз и тежки химически препарати, за да се справите с последствията.

Препоръчителна напитка за компания: тежко, сухо червено вино. Лично аз честичко ги поливам с Асеновградски мавруд.

Желая ви приятен апетит!

Тихомир Димитров