Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?

Изт: azquotes 

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“

(Уилиям Шекспир)

Колкото и странно да звучи, въпросът: „Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?“ вълнува не само феновете на „Матрицата“, досещал се е още У. Шекспир. Обсъжда се и в академичните среди. През 2003 година в Оксфорд се появява сериозен научен доклад по темата от Ник Бостръм (на снимката по-горе).

Съвсем накратко: изследователят предполага, че ако компютърната мощ се умножава със сегашните темпове, то наследниците ни от бъдещето ще могат да създават виртуална среда, която е практически неразличима от реалната. И, тъй като всички хора, откакто свят светува, се интересуват предимно от своето минало и от съдбата на своите предшественици, то има голяма вероятност маниаците от 200-500-1000 години напред  да се опитат да пресъздадат историята в нещо като свръх-усложнена компютърна игра с цел „пътуване във времето“. Има и голяма вероятност „героите“ в тяхната симулация на миналото да се окажем самите ние…

Лошото е, че няма философски, математически или друг начин да докажем, че това не е така. Може да сме „играчите“, които умишлено са „забравили“ своя произход, за да им е по-интересна Симулацията и да се вживеят максимално в нея, но може и да сме само част от „декора“ – един вид „статисти“, които имат илюзията за самосъзнание, но чиято цел е единствено да правят обстановката по-реалистична за малцината от „избраните“, демек – за истинските герои.

Честно казано, като гледам в какви „зомбита“ са се превърнали 99,99% от хората, не виждам нищо чудно това да е така… Досега не съм попадал на индивиди, които имат самостоятелно, неповлияно от средата мислене и, което е още по-важно, самостоятелна опитност „за вселената, живота и всичко останало“. В най-добрия случай имаме някаква представа за тях. Прекопирана от заобикалящия ни свят. Повечето хора са продукти, а не създатели на реалността, в която живеят – клонинги на мейнстрийм идеите, достигащи до тях посредством мейнстрийм културата и социалното програмиране…

Повечето хора изобщо не се доближават до идеята за съзнание. Натоварени сме с огромно количество информация, предпочитания и нагласи, но всеки път бъркаме познанието със знание.

Примерно, аз имал ли съм някога идеята да стана космонавт, писател, пътешественик или откривател, но не защото са ми казали колко е яко, не защото съм повлиян от обществените нагласи и културните им суб-продукти (филми, книги, музика, игри, предавания и т.н.), а защото самостоятелно съм взел такова решение, стигайки до извода сам, че това е моята цел, избирайки я посредством задълбочен самоанализ, основан на индивидуален житейски опит и честни спрямо мен самия предпочитания; цел, която няма нищо общо с модерните тенденции в моето съвремие, с културата и традициите на обществото, в което живея?

Едва ли. По-скоро не. В ценностнта си ситема откривам твърде малко неща, които да се различават от императивите на кошерното съзнание..

Практиката показва, че човечеството се направлява от шепа хора. Визионери. Откриватели. Завоеватели. Пионери. И духовни учители. Всички останали са техни последователи. Първите живеят в създадения от тях свят. Вторите, ако искат да повлияят на средата, могат само временно да изменят обстоятелствата – без особени последствия върху статуквото в дългосрочен план. Константите се запазват. Параметрите си остават. Като „статист“ можеш да „пипаш“ само част от най-незначителните променливи, т.е нямаш права върху основните „контроли“. Можеш да основеш малка секта, например, но не можеш да си Христос или Буда.

Големите изменения на средата се случват когато някой „изобрети“ атомната бомба. Или двигателя с вътрешно горене. Или Християнството. Или хипер текст трансферния протокол. Колко от визионерите на съвремието ни са наши близки познати? Колко Марк Зукърбърк-а, Бил Гейтс-а, Лари Пейдж-а и Сергей Брин-а имаме в семейството? Колко Елън Мъск-а познаваме лично? Колко самостоятелни идеи сме имали през живота си, които са променили хода на историята или са оказали своето въздействие върху цялото човечество? Отговорът на всички тези въпроси е: Николко! Но всички ние сме повлияни от хора като изброените по-горе до най-малкия детайл от нашето ежедневие. Дори елементарните ни навици са подчинени на техните разбирания, предпочитания, визии, концепции и правила.

Мечтите ни се задават от тях.

Съзнанието определя битието на създателите. Битието определя съзнанието на последователите.

Има и още причини да смятаме, че живеем в компютърна симулация. Така например, колкото повече научаваме за Вселената, толкова повече разбираме, че тя се подчинява на строги математически правила. Тоест има два варианта: Или Господ е математик (а не българин), или заобикалящият ни свят е създаден от разум, който много прилича на нашия. Значи може да е създаден от наследниците ни в не толкова далечното бъдеще. Макс Тегмар, космолог от небезизвестния МИТ, казва следното: „Ако бях герой в компютърна Симулация, щях да откривам постоянно, че правилата на заобикалящия ме свят са устойчиви математически модели, които следват чудесно компютърния алгоритъм, който ги създава“.

Разбира се, вманичаването на тази тема никак не е препоръчително. Превръща те в чука, за когото всички останали са просто недозабити пирони. Или в лудия, който уж знаел, че не е граховото зърно, но все пак тичал на зиг-заг из двора, защото не бил съвсем сигурен дали Петелът също го знае.

И тук няма място за крайности. Няма място за фанатизъм. Има място за много фантазия, естествено, а Истината, може би, отново я някъде по средата…

Тихомир Димитров

Behold: екип Макарата

Омръзнало ми е да занимавам този блог със себе си, с моето творчество и с онова незначително „аз“. Търся всяка възможност да пиша за вдъхновенията на други хора, а сега тази възможност ми се откри в лицето на екип „Макарата“. Запознахме се покрай експеримента им да направят светеща в тъмното тениска с кориците на двата ми последни романа. Попитах ги няколко ориентировъчни въпроса, на които те отговориха доста напоително. Маниашко е, ако се зачетете, защото тези хора буквално преливат от идеи. Ето ги:

1. Кои сте вие?

Макарата се роди като обща идея на мен – Ели Стайкова, Димитър Стайков (е, малко по-късно двамата се оженихме) и на един наш приятел Миро в началото на януари тази година. Искахме да продаваме свои неща онлайн. Те двамата обожават да работят с дърво, а аз искам да правя ръчно щампиран текстил и изделия за дома от него. И на тримата това ни е по-скоро хоби, защото Миро например управлява влак, Митко също е в системата на БДЖ, а аз дълги години се подвизавах като моден дизайнер и пишех статии в различни онлайн издания от време на време. Името го измислихме в един разговор по скайп на по бира. Митко шкуреше и работеше с оберфрезата по една дървена макара, защото искаше да я превърне в красива маса. Бъзикахме го, че може да сложи и едно тайно отделение на нея, за да може мъжете да си крият ракийката, ако жената
започне да им се кара 🙂 С Миро обисляхме различни кратки имена, но по-едно време на мен ми стана доста смешно, защото оберфрезата си е шумна машинка, а и Митко не се вълнуваше особено как ще се кръстим. Плеснах се по челото по едно време – защо пък да не се казваме „Макарата“, в този момент го докарах малко ала Нютон под ябълката. И така всъщност регистрирахме онлайн магазин с името www.makarata.com.

2. Защо ми се струва, че нещо празнее?

Все още нямаме качени продукти за продажба, защото на мен пак ми хрумна страхотна идея. Защо и други интересни автори да не продават през нашия онлайн магазин? Създадохме екип, като броят на членовете в екипа варира, но се стремим да добавяме нови имена. Много скоро ще поканим и други интересни автори да се присъдинят към нас, защото секцията ни „Текстил“ и „Дърво“ са горе-долу добре оформени, но ни се иска да имаме и секции като „Стъкло“, „Керамика“, „Глина“, „Детски кът“ и други. Хората в екипа не са само автори, които желаят да продават свои неща през онлайн магазина, а също и наши учители и вдъхновители, сътрудници по работата с клиенти и доставки, писатели и редактори на текстове, собственици на свои онлайн и офлайн малки бизнеси, подобни на нашия, поддръжка на сайтове или пък съвсем млади хора, които работят в музикалната сфера back stage в повечето случаи. Подготвяме се и си партнираме с една-две малки компании за много музика и клипове в тубата, където ще разкажем с видео как работим и се забавляваме, но това ще стане в един по-късен етап. Наистина не ми е удобно да кажа имената на един-двама, защото това са доста хора – към днешна дата сме около 40 човека, а някои нямат профили в Интернет и се подвизават като Анонимен. Всеки от тях е специалист в своята област и наистина работи с хъс и сърце. Имаме например и консултанти по отношение на художествена визия, на иновации, писатели и редактори на текстове също. Не мога да се спра на няколко от тях, които да представляват работата на целия екип. Пък и те, ако сами преценят ще ви бъдат представени скоро, не само със своята работа, но и като личности.

3. Кажи малко повече за светещите тениски?

В момента работим и експериментираме с фотолуминисцентни пигменти, които са пантентовани в Англия, а и разработваме прехвърляне на изображения върху дърво и текстил също. Доста работа ни чака, не е само да издялкаме нещо или да ушием една-две покривки за маса, но и да стартираме онлайн магазина. Оптимизираме все още и работата с екипа, и работата по експерименти с иновативни техники и продукти, които да съчетаем с българските традиционни техники и материали.

4. Човек може да се побърка! Опиши ми накратко с какво точно се занимавате?

Работим в сферата на интериорния и екстериорен дизайн. Стремим се да съчетаем българското, което носим в себе си с новите технологии. Защото искаме да стъпим на нашите традиции, на българското и да го съчетаем с настъпващите вече на пазара уникални и много футуристични на моменти идеи. Ще се опитаме да продаваме през онлайн магазина, както типични традиционни предмети и украси за дома, изработени от „стари“? майстори, така и иновативни продукти. Които със сигурност ще са свеж акцент и допълнение към всеки интериор или двор 🙂

5. Как се справяте с всичко това?

Ами работим с природните ни богатства, защото природата е по-добър творец от нас. Обожаваме текстила, стъклото, дървото, глината и доста други материали. Иновациите идват главно от чужбина, като първата от тях е свързана с откритите от нас патентовани пигменти и производните им продукти. Тези пигменти поемат слънчевата светлина и я отдават нощем. Тоест получаваме едно безконтактно светене – няма нужда от кабели, от контакти, от USB-та, от ЧЕЗ също. Пигментите се предлагат на хора като нас, които ги използват за по-дребни проекти. Например имаме идея за изработим красива, светеща в нежно зелено дървена масичка, едно светещо на мълнии пано за стена, защо не и светещи пердета примерно? Детска играчка също може би, която да свети в тъмното, защото някои деца ги е страх, когато мама загаси осветлението и зомбитата започнат да излизат от гардероба. Поне дъщеря ми, която е почти на седем е така и точно тази идея ни хрумна покрай нея.

6. Защо сте се нагърбили с толкова много неща?

Мотивираме се да го правим, защото една част от нас вече живеят или са в процес на преместване в чужбина. Виждаме, че там изключително много се тачат ръчно изработените неща. Скоро бяхме с Митко в Дубровник и придобих ясна представа за това, защото там хървадската култура те очаква зад всеки ъгъл, а в стария град всеки ден има специален базар, който е безплатен за участващите и продаващи свои неща хендмейдъри, както и на всяка крачка срещаш усмихнати хора, които ти продават свои плетени на една кука неща или везани покривки за маса. Пламена Димитрова, която е част от екипа и живее в Италия сподели, че и там е така. Галя Недева пък скоро се мести да живее в Англия и разказа подобни истории. Имам приятел във Франция, който ни консултира в насока изобретения – той казва, че и там е така. А защо в България
не се е случват подобни инициативи? Защо и ние да не направим същото тук на местна почва? Кое ни пречи? Доста често мисля по този въпрос и вътрешно се ядосвам, но според мен си струва да се работи в насока утвърждаване на български традиционни техники и работа с тях. Искам с времето не само да ги продаваме, но и да се заиграем с тях, да експериментираме смело и… най-вече да ги предадем на своите деца.

7. Имате ли някакво специално послание?

Нека се гордеем, че сме българи! Нека се радваме на българските традиции и уникалните красоти, създадени от българските майстори. Нека ги пренесм в своя дом по някакъв начин – дори и с лек декоративен щрих у дома, но те да присъстват. И нека научим нашите деца да работят с глината, текстила, керамиката и дървото, защото ако не ги научим ние – няма кой 🙂

8. Как изглежда потенциалната ви аудитория?

Правим го за всеки, който иска да намери нещо за себе си и своя дом при нас. Знаем, че пазарът е залят с мебели и декорации за дома и градината, но работим в насока на традиционни предложения от майстори, които имат свои работилници в известни старинни и запазени градове на България. Все още не мога да споделя подробности, защото преговорите тепърва педстоят. Но да, работим в тази насока. Също така, за да стане по-интересно се заиграваме, експериментираме и вграждаме новите технолии, там където е уместно и ще се получи красиво в традиционните български материали. За сега с Митко и Миро сме поканили за участие в нашия онлайн магазин автори като Антон Урдажиев, Георги Андрейчев, Пламена Димитрова, Галя Недева и … доста други, които очаквам да потвърдят скоро. Повечето от тях работят в своята сфера и могат да продават и през нашия онлайн магазин. Те ще бъдат представени със своето име, със своята марка, със своето лого на сайта ни. Затова всъщност ние сме екип – защото няколко автора се обединяваме в една обща идея.

9. Къде сте базирани всъщност?

За сега мислим да продаваме само онлайн през магазина на екип Макарата, както и през Facebook разбира се. Офлайн локации като екип нямаме, но някои от членовете на екипа ни имат свои магазинчета и ателиета в Капана/Пловдив, в София например, в Италия, а скоро надяваме се в Лондон и някъде из Франция. Всичко това е work in progress, така че новини за нови локации, освен онлайн, ще пускаме в нашия профил във фейсбук и в блога ни, който може да следите през онлайн магазина.

10. Кога намирате време за всичко това?

За сега със сигурност, Тишо, ще те допълним с наша светеща в тъмото тениска тази вечер. Правим го само и единствено като твои фенове, защото ти от години раздаваш най-ценния си труд абсолютно безплатно на всички нас, които искаме да те четем. Не си спомням до сега да съм дала и един лев за твой роман. И много ще се радвам, ако можем да ти се отблагодарим с наша тениска. Това е нашият подърк за теб и нашето Благодаря ти!

11. Моля! Тениската е супер, ще ме накарате да проходя  на дискотека отново. Кажи сега за Революшъна?

На 16.06.2016 от 19 часа стартира и дълго подготвяният R_EVOLUTION на Орлов мост в София. Доста смело кандидаствахме с нашия проект LIGHT in ME, който представихме на организаторите на 17-ти май. Искахме да станем част от новата революционна вълна, която се задава. Тя всъщност е поредната вълна и в момента се чувстваме като сърфисти, носещи се по гребена й. Много е хубаво, че организаторите харесаха една от трите ни рокли, които се съдържаха в презентацията и на 13-ти потвърдиха, че ще бъдем и ние част от събитието. Както виждаш отне ни доста време, но работихме здраво като групата текстил на Макарата, която събрах се състоеше от 7 човека, намиращи се на различни места из България и в Европа. От 10-ти май до 17-ти май, когато трябваше да предадем презентацията, работихме денонощно, но се справихме в срок.

Презентацията ни LIGHT in ME може да видите тук.

Да ти споделя, че Мила Стоева и Елена Янкова например бяха част от тази група – аз тогава със смях я кръстих „Седморката на Блейк“. И те двете ни вдъхновиха изключително много със своето присъствие и работа през годините. С нас са дори и днес, защото са ни гръб и опора до самото представяне. А знаеш ли, че всъщност последната рокля, с която кандидаствахме на R_EVOLUTION-а я измисли и нарисува моята дъщеря? През тези три дни тя ни е слушала внимателно какво си говорим с групата в чата и по телефона и просто ми донесе своята скица. Ооо, тя имаше още доста идеи! За това говорим – ако ние работим със сърце и душа, нашите деца ни гледат и слушат. Те попиват бързо, доста по-креативни и освободени са от нас и представи си – наистина са свръх оригинални. Аз само мога да се уча от дъщеря си, а и всички родители са
така всъщност. Повече са събитията може да намерите на нашия фейс профил, а снимки от мястото на събитието и след това също ще бъдат качвани там.

А много скоро очаквайте новини и от работилници, в които участваме докато тече One Design Week в Пловдив. Предстои и една страхотна седмична работилница с преподавател д-р Мила Стоева и асистент Елена Янкова в с.Яковци. Събитието ще се проведе в периода 17-24 юли, но местата са ограничени. Сега е момента да попитате за участие и да се включите, защото ще е наистина невероятна седмица с тях двете, гарантирам.

12. Кой ви помага?

Ами за сега официални наши партньори са PaladimHandmade, като често се чуваме с Митко от Паладим. Не само заради светещите пигменти, защото без да сме се наговаряли ги купихме едновременно, но от две различни места. Доста забавно беше, когато пристигнаха нашите пудри и в същия ден си отворих мейла и видях писмо от Митко, как е намерил невероятни светещи в тъмното неща 🙂 Нашите са поръчка от Англия, за сега ще задържим в тайна с коя компания там точно работим. Англичаните се оказаха много по-добри в това, което са патентовали и сега работим с техните продукти. Поддържаме постоянна вразка по мейл и през фейса, защото си партнираме в намирането на различни приложения на техния патент. Оказа се, че нашия екип е абсолютен иноватор според тях – въобще на никой техен клиент не им беше хрумнало да
пробва техни продукти върху текстил 🙂 В същото време специално за твоята тениска и за събитието R_EVOLUTION открихме тук в България интересен представител, който има огромно разнообразие от светещи в тъмното продукти. От него закупихме нашите светещи бои за текстил и често се чуваме със собственика на бизнеса по телефона, защото и той много се радва и вдъхновява от нашата работа. Всъщност приложението на светещите в тъмното бои, пигменти, луминофори, свързватели и смоли е безкрайно разнообразно. Може би скоро ще ви представим едни хора, които рисуват с аерограф коли и мотори, и доста други.

 

Още футуризъм в сегашно време

Защо футуризъм? Защо още? Защо в сегашно време?

Вижте предишната публикация. Там пише защо.

А сега ще ви дам още футуризъм в сегашно време:

Screenshot: Youtube

Sunspring e първият късометражен филм, заснет по сценарий, написан изцяло от изкуствен интелект. Да, спекулира се по въпроса дали има такова нещо като изкуствен интелект или не, но при всички случаи има изкуствени невронни системи, които могат да се обучават в решаването на различни задачи. Една от тях е писането на сценарии за фантастични филми. Късометражката вече е награждавана, а в ютуб е събрала близо половин милион гледания за няколко дни.

Изт: Livescience

Открит е начин за превръщането на въглеродния диоксид в камък. Всички знаем, че натрупването на въглероден диоксид в атмосферата е необратим процес, който само се засилва от изсичането на горите, от обезлесяването, от неконтролируемото увеличаване на човешкото население, което го издишва, от промишленото животновъдство, от селското стопанство, от изгорелите газове на автомобилите и самолетите, от горските пожари и т.н. Накратко, превръщаме планетата в „парник“, където все по-трудно се живее… Преобразуването на въглероден диоксид в твърда скала е идея, която се намира в ранен етап от своето развитие, но може да допринесе за решаването на проблема в дългосрочен план.

Изт: TheNextWeb

В САЩ подготвят пътни закони за безпилотните автомобили. Google има вече реални такива, пуснати в употреба по пътната мрежа, че и замесени в инцидент, а по петите им вървят и други компании. Проблемът е, че законодателството изостава драстично от практиката и се нуждае от съвсем нови пътни закони, ако половината от колите по улиците след 10 години ще се управляват сами. Американците отново са пионери – няма как – те си измислиха автомобилите без шофьор, сега те ще трябва да съчиняват и първите КАТ-аджийски правила за поведението на липсващите шофьори.

Изт: NextBigFuture

Екзоскелети помагат на деца с увреждания да проходят отново. Приложението им в различни области на медицината е огромно. Екзоскелетите се оказват и чудесен инструмент за физиотерапия, тъй като могат да се програмират специфично за натоварвания, които са необходими при преодоляването на обездвижвания от различни болести и травми. Помните ли как главният герой в „Душа назаем“ (2008) караше ски с екзоскелет, защото беше твърде стар, за да поеме цялото натоварване на спускането по стръмната писта сам?

Изт: NPR

Смарт слушалки заглушават шума от експлозиите, но позволяват да чуваш какво си шушукат хората наблизо и надалеч. Вече двадесет хиляди чифта са на въоръжение в американската армия. Като ги съчетаем в комбинация със смарт камуфлажни костюми, които те правят практически неразличим от околната среда, не само стените, но и дърветата, и камъните, и храстите ще имат уши.

Изт: ScienceNews

Нано частички разбиват плаките в кръвоносните съдове. Въпреки че са сто пъти по-малки от червените кръвни телца, изкуствените нано частички могат да премахват натрупванията по вътрешната страна на кръвоносните съдове, да лекуват тъканни наранявания, да предпазват срещу свръх-рекация от страна на имунните тела и да извършват още един куп технологични „чудеса“. Тестовете върху животни до момента са насърчаващи. За да успеят да се справят с поставените им задачи, нано частичките имитират различни сложни молекули. Само част от задачите им са да доставят лекарствата там, където са най-необходими. Представете си какво ще могат да правят след 20 години! Ами след 200? И така, кое е първото нещо, което човечеството ще предприеме, след като вече е победило болестите, откривайки безброй начини да влияе върху процесите в човешкото тяло посредством управляеми клетки и молекули? Точно така, стареенето и смъртта ще бъдат премахнати. Атеросклерозата е само началото…

Изт: Futurism

Още един късометражен филм – този път за ужасяващия потенциал на виртуалната реалност.  Представен е като документален филм от бъдещето и е пълен с идеи. Гледайте го.

Изт: TheNextWeb

Робот взима поръчките в пицария. Клиентите могат да си играят с таблета на гърдите му, за да поръчат, могат да го направят онлайн или да му задават поръчките си на глас, могат и да разговарят с него за менюто, за хранителното съдържание на пиците, могат да плащат безналично с размахване на кредитната карта пред четеца му и т.н. Роботът-сервитьор никога не е сърдит, никога не очаква бакшиш и никога не е в лошо настроение, защото е останал без работа и/или го е напуснало гаджето. Тази роля сега се пада на младите в колежа, които губят още една възможност да припечелят някой долар през лятната ваканция. Да благодарим на Мастъркард и на Пица хът за улеснението!

Screenshot: Vimeo

Тъй като знам, че обичате късометражните филми, ето още един за виртуалната реалност – този път примесена с истинския живот. Темата е пряко свързана с проблема, който засегнахме в предишния абзац. И не само…

Изт: DroneVideoZone

Ще завърша с нещо по-природно, за да си припомним, че Природата, все пак, е най-големият технолог. В търсене на евтино и практично решение за контролиране на нелегалните дронове в небето над населените места, холандците, известни със своята пестеливост, са решили да заложат на обучението на полицейски орли, които, както ще видите във видеото, нямат никаква милост към горките беззащитни дронове… „Нискотехнологично решение на високотехнологичен проблем“, казват. Хе-хе.

Гениалните неща са прости.

Тихомир Димитров

Футуризъм в сегашно време

Настъпиха трудни времена за писателите-фантасти. Тъкмо си помечтаеш за някакво технологично чудо и хоп – на следващия ден го виждаш в магазина. Съвсем скоро писах, че 2016-та е година първа от новото летоброене. Това е и годината, в която ми се налага да творя, подготвяйки два нови фантастични романа в една книга…

Широко популярен е фактът, че за да напишеш добра книга, трябва да си прочел поне сто в същия жанр, а при научната фантастика бих казал, че бройката расте до хиляда. Става дума за капризен, труден и сериозен жанр, който изисква развита интуиция, изключително адекватни познания върху динамиката на човешкото общество, както и задълбочено следене на новостите от научния свят – още повече ако обитаваш планета, която от ден на ден заприличва все по-убедително на футуристичните романи от твоето детство. Бъдещето е сега. Фантастите ни предупреждаваха отдавна. Ето няколко конкретни примера:

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Миниатюрното роботче-оригами, разработено в Масачузецкия технологичен институт, може да бъде погълнато с хапче. След това роботчето бива насочвано през тялото от външни магнитни полета. Достигайки проблемната област, роботчето-оригами се разгръща и започва да прилага необходимите манипулации. Следващата стъпка на учените ще бъде да му създадат сензори, за да може то само да открива местата, които се нуждаят от лечение. Веднъж свършило работата си, роботчето се изхвърля от тялото чрез отделителната система. Въпрос на време е само размерът на оригами-роботите да се намали стократно, дори хилядократно, а функционалността и интелигентността им да се увеличат експоненциално. Настъпва нано-революцията, за която толкова много фантасти са мечтали…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

И отново в МИТ, учените са създали синтетична кожа, която полепва по тялото за секунди. Силиконовият полимер чудесно имитира свойствата на млада, здрава човешка кожа. Той може да хидратира проблемните области, да предпазва от слънчеви изгаряния и дори да нанася корекции, които в пластичната хирургия биха стрували цяло състояние. Да не говорим, че премахва необходимостта от операция. Възможностите, които напредването на тази технология предлага, са практически безкрайни…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Вездесъщият Google е подал заявка за патент на технология, която замества биологичната леща в окото с изкуствена такава. Очната леща се изрязва и на нейното място се поставя високотехнологичен имплант, който може да служи като телескоп, микроскоп и записващо устройство едновременно. Отделно лекува късогледство, далекогледство и астигматизъм. Слепите ще прогледнат, да. И то как! „Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магията“ (Артър Кларк).

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Изобретен е нов хидрогел, който е биосъвместим с човешкото тяло. Той позволява фината електроника, която носи в себе си, да бъде имплантирана в телата ни без никакви странични ефекти. Веществото е в пъти по-разтегливо, по-устойчиво и по-здраво от предишните си еквиваленти. Това му позволява да се нагажда към движенията на човешкото тяло без риск електрониката да пострада. Възможностите, които изобретението разкрива пред медицината са необятни. Уви, такива са също възможностите за проследяване и за тотален контрол над населението…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Друг технологичен гигант – Майкрософт – се заиграва с генетични експерименти. Специалистите от компанията са открили, че един грам ДНК може да складира един милиард терабайта информация за хилядолетия. Вече е достигнато ниво на обработка на информацията, което позволява пълно извличане на складираните (и закодирани) в ДНК данни. Само от въображението зависи докъде може да доведе всичко това.

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Станфордският университет е създал регенерираща изкуствена кожа. Тя може да се разпъва до сто пъти от първоначалната си дължина, което я прави практически неразрушима. Част от планираните приложения включват обвиването на изкуствената кожа около протези и създаването на изкуствена мускулатура. Електроди ще свързват регенериращата изкуствена кожа с мозъчните центрове, отговорни за управлението на лиспващия крайник. Ампутираните пациенти най-после ще могат да почешат отстранения си крак – даже ще могат да подскачат върху него след това, ако пожелаят. За песимистите оставям разсъжденията на тема: „Какво може да се случи в бъдеще, когато военните несъмнено ще проявят интерес към този проект…“.

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Група учени и милиардери, сред които: Стивън Хокинг, Марк Зукърбърг и Юри Милнер, планира да изстреля непилотиран междузвезден нано-космически кораб към Алфа Кентавър. Проектът струва около сто милиона долара по първоначални изчисления. Транспортното средство ще „язди“ лъч светлина, за да проникне в дълбокия Космос. Веднага се сещам за сцената с Кевин Спейси от знаменития фим „K-PAX“. Преди тръгване представителят на напредналата раса се сбогува със земните си приятели по следния начин: „Goodbye, I have a beam of light to catch“ („Довиждане, имам да хващам един лъч светлина“). Това обаче не е фантастичен филм, а напълно реален проект. Очаква се устройството да развие скорост до една пета от тази на скоростта на светлината. Така то ще достигне до Алфа Кентавър за приблизително 20 години…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Микрочип в главата на парализиран пациент от щата Охайо в САЩ превръща мозъчните му импулси в електрически команди, които се подават към безчувствените му крайници посредством система от електроди. Пациентът, който до скоро не е можел да помръдне нито един от десетте пръста на двете си ръце, в момента се учи да свири на китара и на пиано…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

В Япония работят върху създаването на невидим влак. Той ще бъде покрит с отразяващ материал, който трансформира екстериора в огледало. Целта е чисто естетическа – да не ти се мотаят свръхзвукови влакове пред погледа, докато се наслаждаваш на планината Фиджи, например. Както и последните да се сливат с градската среда изцяло. В буквалния смисъл на думата. Изобретението ще поеме по релсите през 2018 година…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency) е американска правителствена агенция, която разработва напреднали технологии за нуждите на отбраната, а и не само. Мнозина и приписват изобретяването на ранната версия на интернет, още преди мрежата да навлезе в университетските лаборатории и от там – в бита на съвремнните потребители. Агенцията е създадена от Айзенхауер през 1958-ма година, продължава да оперира и до днес в град Арлингтън, щата Вирджиния, САЩ. Едно от последните изобретения на Агенцията е космически робот, който навлиза в орбитата на спътниците, прикачва се към тях и ги ремонтира, ако нещо се развалят. Преди просто ги „събаряха“ от небето (спираха им височинното коригиране) и на тяхно място изстрелваха нови. Очакваните икономии са в рамките на трилиони.

Изводът от всичко това?

Първо, никога няма да ги стигнем американците. Второ, никой няма правото да се сърди, че комуникацията му в интернет се следи, записва и контролира от американски правителствени агенции при положение, че всички използваме изобретение на американски правителствени агенции, за да общуваме помежду си. Бас хващам, че „Български пощи“ не ги следят. Само се закачам. Трето, науката е нож с две остриета – възможностите й се простират от изграждането на абсолютен кошмар върху Земята през идните десетилетия до така жадуваното безсмъртие и физическо съвършенство, за които човешката раса мечтае от хилядолетия.

Вече не е въпрос на технологични възможности, а само и единствено на морал и на добра воля.

Тук споделих една миниатюрна част от вдъхновенията, които ми дават повод за размисъл и творчески идеи. Литературните произведения са неизчерпаеми, като брой. Знам, че сте заети, затова използвах видеата. Ако ви е интересно, прегледайте всички клипове на Futurism във Vimeo – те са 274 на брой към днешна дата. И показват само една стотна от процента как евентуално би изглеждало съвсем близкото бъдеще, което има голяма вероятност да получим честта, проклятието или привилегията да преживеем лично. Футуризмът отдавна не е мисъл, насочена към бъдещето. Футуризмът е ежедневието ни тук и сега. Бъдещето е сега.

Тихомир Димитров

Да споделяш изобилието

Карайки все по „коловоза“ на живота, който е избрал, човек понякога забравя, че съществуват и други „коловози“. Че има цяла „железопътна мрежа“ от различни възможности. От всякакви алтернативи. Сред тях са и онези житейски избори, които напускат „утъпканата пътека“ на уютния ни градски бит. Всъщност, човек разбира колко удобни са градовете едва след като ги напусне, но тогава разбира и колко са ограничаващи.

България е държава с традиции в земеделието, нали така? А колко от вашите познати си вадят хляба от земята? С двете си ръце? Нека позная: ако сте на възраст между 18 и 45 години и живеете в някой от градовете с над 60 000 души население, отговорът е „нула“. Или се броят на пръстите на едната ви ръка. Дори да не съм прав, съпоставете ги с броя на хората, които търкат стола в някой офис. Говоря само за вашите познати. Сравнението не е много в полза на първата категория, нали?

Сега, аз не твърдя, че това е избор, който би проработил при всеки. За мен лично не би проработил, тъй като съм с две леви ръце, а земеделските ми познания са буквално нищожни. Отделно, бялата ми кожа не позволява да се пържа под слънцето на полето. За мен това би било равносилно на самоубийство. Дори на плажа ходя облечен, с чадър и с 50-ти фактор под мишница. Въпреки това примерът на хората, тръгнали по съвсем различен път от моя, винаги ме е вдъхновявал. Сега ще ви разкажа за трима от тях: Ани, Стоян и бебето Дарика.

Още преди да се появи Дарика двамата правят странния, за повечето от нас, избор да заменят Добрич с Добри дол. Не се местят, примерно, в Пловдив или в София, или в голямата, необятна страна „Чужбина“, какъвто е естественият избор на всеки четвърти млад българин. Вместо това, те отиват да живеят в Първомайско село с население не повече от сто човека, където с помощта на много труд и на общия им приятел Сашо, успяват да превърнат един запустял двор в райска градина. Кръщават я „Зелената порта“. Към един по-добър живот? Скоро от истинската райска градина при тях слиза и дъщеричката им Дария.

Ани и Стоян твърдят, че следват пермакултурните принципи не само в отглеждането на зеленчуците, но и в живота си като цяло. Лично аз не съм запознат какво може да означава това, тъй като не съм запознат и с пермакултурните принципи. По принцип. Но идеята е, че ако отидеш да живееш на село, трябва да си вадиш хляба от земята, а не да търсиш wi-fi из Родопите, за да си завършиш проекта например. Или да си напишеш романа. Последното ми се е случвало, обаче аз не отидох да живея на село, не се установих „сред природата“, просто избягах съвсем за малко от града. Докато Ани и Стоян са избягали за постоянно и съвсем насериозно.

Първата работа на човек без въображение би била да си представи живота им като този на своите баба и дядо от село едно време. Защото всички си имаме баба и дяло от село. Или си имахме едно време. Или поне по-късметлиите от нас си имаха – тези с щастливото детство, за които „Синьо лято“ не е само спомен от синия екран. Определено ежедневието на Ани и Стоян има общи черти с традиционната представа, тоест цапат си ръцете постоянно и честичко се навеждат над своите култури, но това им харесва, не го правят по принуда, освен това са заобиколени от приятели и доброволци, които идват да им помагат от цял свят. Не срещу заплащане, а срещу здравословна храна и срещу привилегията са споделят техния начин на живот. Да сложат на масата това, което са извадили от земята с пот на челото. Представяте ли си докъде се простира представата за екзотика в наши дни? Спомням си как навремето се мръщех, когато ме изпращаха при баба и при дядо на село. Да им помагам. Да се цапам. Беше нещо средно между наказание и принуда. Предпочитах да си седя вкъщи пред телевизора и да гледам „Милион и едно желания“. Или да играя на фунийки пред блока. Въпреки това най-сладките ми спомени от детството са именно прекараните при баба и при дядо на село. Представяте ли си, ако ме кефеше да го правя, ако ходех по собствено желание?

За да се издържат Ани и Стоян, поне доколкото знам, продават био продуктите си на приятели и познати в градовете, като редовно участват и на Фермерския пазар в Пловдив, след което оставят каквото не са продали от зарзаватите в клуб „Нещото“ за свободно споделяне. Изкарват щайгите отвън и всеки може да си вземе марули, репички или каквото е останало друго. Безплатно. Като при комунизма. Само се закачам. Да, раздават излишъците от качествените си био храни безплатно и, всъщност, правят най-естественото нещо на света – споделят изобилието, с което ги е затрупала природата. Ех, представяте ли си, ако всички правехме така?

Щеше ли да има гладни, отчаяни, бездомни и самотни хора тогава? Та кой няма излишъци за споделяне? Нима днес не ни се намират две-три излишни добри думи за някой копнеещ човешки контакт и разбиране? Нима 50-те стотинки в джоба ни не са цяло състояние за просещия сирак на тротоара? Нима нямаме излишен съвет за неопитния, който върви по нашия път и повтаря същите грешки? Нима ни липсват 45 секунди да спрем и да бутнем закъсалия шофьор на пътя?

Просто исках да споделя с вас, че съществуват и други „коловози“. Че има цяла „железопътна мрежа“ от различни възможности. От всякакви алтернативи. Исках да го припомня – на себе си и на вас, за да не го забравяме, докато си караме по „утъпкания път“ на избрания от нас най-лесен и безболезнен начин на съществуване. Да не забравяме, че нищо, което притежаваме, не ни принадлежи. Затова, разумно би било да се наслаждаваме на своите излишъци, но и да ги споделяме.

Посетете Зелената порта във фейсбук, а защо не и на живо, ако имате път към Пловдивско…

Сродни публикации:

Срамота и предразсъдъци

Теория на просперитета

Нещо интересно

Тихомир Димитров