Писателският блог на Тишо

март 23, 2018

Защо да ни чипират, след като вече си имаме смартфони?

Изт: AboveScience @ Youtube 

Тригодишни дечица търкат с малките си пръстчета по дисплеите на таблети и смартфони. Правят го в кафенетата и в пицариите, у дома, навсякъде и през цялото време. Раждат се с фейсбук страници. Домашните любимци също имат такива, даже инстаграм и туитър в по-екстремните случаи. Служители от десетилетие качват в различни платформи и в сайтове с обяви за работа детайли относно професионалната си реализация. Менюта, цени и локации на ресторанти се снимат, тагват и споделят в социалните мрежи. Дори кварталната бакалия вече притежава профил и рейтинг в някое мобилно приложение. Без джи пи ес не шофираме даже и в родните си градове. Всички използваме една и съща търсачка. За всичко. Всеки ден. Повечето приложения в смартфоните ни изискват геолокация. Носим в джобовете си процесори с мощта на изчислителен център от миналия век. И обикновено тези устройства са непрекъснато свързани с интернет. За да не пропуснем нещо. За да „сме в час с технологиите”. И те с нас…

Ако вярваме на популярните теории на конспирацията (аз ги наричам „теории на параноята”), съществува един задкулисен, глобален елит, който мечтае всички хора на планетата да бъдат имплантирани с електронен микрочип, за да могат господарите на света да следят всяко действие, всяка мисъл, всяко намерение и всяко движение на подчиненото си стадо…

Щеше да е прекалено зловещо, ако не беше вече постигнато. Отдавна. Дет се вика, българинът ръката си ще отреже, но чип няма да носи! Обаче и до тоалетната ходи с дивайса. Доброволно. Разберете, всяка форма на робство е невъзможна без масовото и доброволно съучастие на робите. Хората сами си плащат за средствата, с които ги контролират – често с виртуални пари назаем, за които също си плащат отделно – веднъж като лихва по изразходваните средства и още веднъж като такса за поддръжка на кредитния инструмент, който им помага „да са в час с технологиите”. Но да се върнем към вездесъщите усройства, без които не можем:

Притежавате ли смартфон, таблет, лаптоп? Използвате ли „безплатните онлайн услуги” на частни корпорации, създадени само и единствено с цел печалба? Чували ли сте израза: „Безплатен обяд няма”? Ами: „Ако не виждаш продукта, значи продуктът си ти”?

И защо да ви чипират тогава, след като толкова доброволно и усърдно сътрудничите? Кой си оставя смартфона вкъщи? Кой не ходи навсякъде с него? Кой не позволява на всяко „безплатно” приложение да знае далеч повече за личността, навиците и предпочитанията му, отколкото собствената му майка някога ще разбере? Защо дори безполезните сайтове, който не предлагат никакви услуги, настояват упорито да знаеш, че използват „кукита”, с които „подобряват своето обслужване”? Чете ли някой изобщо достъпа, който разрешава, докато си инсталира нещо ново? Слага ли си някой лейкопласт на камерите на смартфона, на таблета и на преносимия компютър, които го „виждат” и „чуват” постоянно? Ами на смарт телевизора в хола? Съобразява ли се някой какво говори, докато в джоба му има включен апарат с микрофон, за притежаването на който лично е платил четирицифрена сума? Излиза ли някой изобщо някога от социалните си профили? Използва ли криптиране? Трие ли си кукитата? Историята на търсенията? Ъпдейтва ли си мобилните приложения? Колко често го прави? Има ли някой доверие на правителствата, които контролират доставчиците на всички тези „безплатни” услуги? Изключва ли си някой някога мобилните данни, уай-фи-то, геолокацията, джипиеса?

Рядко. И в добавка използва „безплатните” мрежи по кафенета и по хотели…

Какво като не са защитени?

Просто винаги си носете зарядните, за да са ви под ръка, че тая свързаност хаби батерията, братче!

Уви, малко може да се направи. Щом сме се хванали на хорото, ще ни „пощипват”… Тезата ми е, че няма смисъл отделно и да ни чипират.

Защо да го правят, след като вече си имаме смартфони? По-вероятно е съвсем скоро и физическите разплащания да започнат да минават през тях. Безконтактно. Говорим не за научна фантастика, а за неща, които ги има на пазара от години…

„Ако нещо работи, не го ремонтирай”

Тихомир Димитров

Сродни публикации (отварят се в нов прозорец):

Къде, по дяволите, е прогресът?

Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?

Футуризъм в сегашно време

Защо безкасовото общество е кофти идея

март 21, 2018

По случай деня на поезията

Дойдох

Видях

Прецених

Тихомир Димитров

март 11, 2018

По едно за из път

Подръпна рязко
Влакът с вагоните
Към изгряващото утро

Душата си оставих там
Назад, при глаголите
От неостаряващото утре

На изминалата нощ…

Тихомир Димитров 

март 10, 2018

Гайдари

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 12:36 am
Tags: , , ,

Сто гайди в гората

Петстотин години в душата

Тежко вино в главата

Пеят сърцата

Тихомир Димитров