Хигиената на творческото писане – лекция с упражнения и примери

Изт: nightlife.ca

В „Лесно ли се пише роман“ обясних как писането на по-дълги художествени текстове спонтанно се превърна в част от моя живот. Тоест, беше интересно, но не би било лесно за всеки, който реши да поеме по този път. Статията представлява нещо като рекапитулация на десетгодишния ми творчески труд, плодовете от който съм споделил с Негово величествено читателя. Всичко, което някога съм правил, е само на два клика разстояние. Особено книгите. В „Лесно ли се пише роман“ съм сложил линк под всяка корица, където можете да ги четете безплатно. Отделно, само този блог съдържа над 400 авторски материала, в това число: есета, статии, пътеписи, разкази, ревюта, книги, популярни заблуди и какво ли още не…

Всичко това не ми дава правото да се превръщам в поредния досадник, който ще ви учи как се прави художествен текст, но имам опит, който мога да споделя с вас и смятам да го направя. Наричам този опит „хигиена на торческото писане“, защото няма да ви научи как да произвеждате бестселъри, а ще ви даде основните правила, които да следвате, за да създавате адекватен текст – такъв, който има голяма вероятност читателят да продължи да чете след първия ред. Повярвайте ми, в интернет, където всеки се надвиква с всеки, да задържиш вниманието на аудиторията не е лека задача. Мишката на потребителя понякога е по-бърза от неговия ум. Но дори да разпространявате книгите си по старомодния начин – в книжарниците – те пак ще са затрупани под планина от конкурентни автори и заглавия.

„Хигиената“ на творческото писане прави текста ви поносим и привлекателен за читателя. Тя улавя, но и задържа неговия интерес. Тя не е правилото на успеха, а ваксината срещу неуспеха по-скоро. Хигиената не съм я измислил аз. Единствено терминът е мой. Правилата, които ще споделя, са открити в моята лична практика, но са потвърдени и от много водещи фигури на литературния фронт, в това число Стивън Кинг дъ грейт. За справка: „Мемоарите на занаята“

„Хигиената“ на творческото писане ще ви даде инструментите да спрете да се чудите защо не ви се получава. Творенето на художествен текст е твърде субективен и личен процес, знам. Като яденето. Има хиляди начини да подходиш към менюто в чинията. Но има и хигиена на храненето, която ви гарантира, че няма да се разболеете, да се задавите, да преядете, да се отровите, да се подуете от газове… Най-малкото, преди всяко ядене трябва да си измиете ръцете. Има и храни, които не бива да се смесват. Има прибори, с които не бива да се ядe. Има начин, по който се държат вилицата и ножа. Има кърпи за бърсане…

Такива неща ще ви науча. Спазвате ли ги, никога повече няма да напишете скапан текст. От таланта, упоритостта и трудолюбието ви зависи дали някога ще напишете превъзходен текст. Систематизирал съм хигиената на творческото писане в няколко раздела:

1/ ЛИЧНОСТТА НА АВТОРА

Започвам с личността на автора, защото, в крайна сметка, без автор няма и текст. Нека ви задам една гатанка:

Ето няколко добри предположения:

Парадоксалното е, че националната ни валута представлява колекция от красиви цветни „некролози“ на писатели, а докато са живи, повечето български писатели често опъват ушите от глад и нямат много „портрети“ на колеги в джоба. В страна, която толкова много „цени“ своите писатели. Само че посмъртно. Тогава вече може и площади да кръстим на тяхното име, и улици, и булеварди, и училища, може бюстове и паметници да им издигнем. Докато е жив писателят, обаче, той няма на кого да разчита, освен на своите читатели. А те не са длъжни да харесват скапан текст. Лицата от изображенията по-горе са, преди всичко, гениални личности. По тяхно време са живели и творили още хиляди драскачи, за които никога няма да научите, защото не са успели да додкоснат сърцето на читателя дори и посмъртно…

Та, да се върнем към личността на писателя. Подобно на всяко клише, публичният му образ е изграден от мас-медийната култура. Почти няма американска романтична комедия, да речем, в която поне единият от главните герои да не е писател. Това се дължи на факта, че тези филми се правят по текстове на сценарии и книги, а текстовете на сценарии и книги ги пишат писателите, които, подобно на всички останали хора, се интересуват основно от себе си. И създават романтични илюзии / представи за живота на съвременния писател – такъв, какъвто на тях им се иска да бъде. Залъгвайки себе си, обаче, те подлъгват и вас. Истинският съвременен писател няма нищо общо с неговия филмов и литературен герой:

Последният обикновено е интелигентен, очарователен, екстравагантен, ексцентричен, млад, красив, богат и известен. Живее в огромна бяла къща на брега на океана, а ежедневието му е пълно с лежерни закачки, флиртове, партита и остроумни реплики. Много рядко можете да видите литературния и филмов образ на писателя да пише, т.е да работи. Това става някак между другото, но зърнем ли го пред клавиатурата, то значи задължително ще роди световен бестселър. Много често от първия път!

Бул-факинг-шит!

В началото и аз си представях нещата така. Напечатваш романче, изпращаш го на издателя и ти превеждат два милиона по банка. Днес, десет години и няколко милиона реда по-късно, вече не съм на същото мнение. Пред вас стои един истински съвременен писател, който от „млад, красив, богат и известен”, все още е само „млад”. Някои наивно го смятаха за интелигентен, но това беше преди да махне очилата:

Всъщност, отличителната черта на един писател е, че той ПИШЕ. Всеки ден. Работата му не е да бъде рицарят на ергенските партита, кумирът на манекенките или звездата на светския купон. Работата му е да си наляга парцалите у дома. И да пише. Сега ще ми дадете за пример Паулу Коельо сигурно, но на всеки Коельо се падат по няколко милиона неизвестни драскачи, които формират истинския образ на съвременния писател. Писането е самотно занимание, писателите не са рок-звезди. Повечето са супер интровертни типове, които работят скапана работа, за да се издържат, понеже хонорарите им не стигат дори за част от наема. С някои изключения, де:

  

Проблемът е, че в светлината на медийните прожектори попадат САМО изключенията. Всъщност, има по-голяма вероятност да спечелите джакпот от лотарията, отколкото да се превърнете в новия Стивън Кинг, в новата Джоан Роулинг или в новия Паулу Коельо. Един процент от авторите прибират 99% от хонорарите. Това е жестоката истина. Стига толкова за личността на автора. По-важни от нея са неговите качества:

2/ КАЧЕСТВАТА НА АВТОРА

Архитектите строят сгради. Лекарите лекуват хора. Пилотите управляват самолет. А писателите пишат книги. Това е простата истина. Писането е занаят като всеки друг. Има добри и лоши писатели, както има добри и лоши зъболекари. За да бъдеш добър писател, хубаво е да умееш:

a/ Да се впечатляваш лесно. Няма как да получиш вдъхновение, ако си дебил:

б/ Да излагаш мислите си в писмен вид. Или да се излагаш с мислите си в писмен вид:

С други думи, да „правиш“ текст. Умението да говориш няма нищо общо с умението да пишеш. Повечето писатели не са цапнати през устата (като мен). Доста стеснителни са и раздаването на автографи, премиерите, интервютата са истинско мъчение за тях. Нямат търпение да се приберат вкъщи, да останат насаме със своите герои / сюжети, да си налеят един бърбън и да се отдадат ИЗЦЯЛО на онова, което умеят най-добре. А то е да редят думичките върху „белия лист“ на уорда. Но за целта трябва:

в/ Да не те мързи

Писането изисква много труд. Единственият начин да не те домързи е като правиш нещо интересно. Мен ме мързи да си измия чиниите, но виж – да разказвам истории хич не ме мързи. Мисля, че разказвам увлекателно. Всъщност, нищо друго не ти трябва, освен да можеш да разказваш увлекателно.

3/ ПОРОЦИТЕ НА АВТОРА

За писателите се носят всякакви слухове. Например, че си падат по алкохола, наркотиците и леките жени. Е, да де, ама всички професии се надлъгват кой повече пие. Кой е по-голям, с извинение за израза, ебач. Същото се говори за: лекарите, артистите, пожарникарите, войниците, художниците, полицаите, строителите, шлосерите, заварчиците и моряците (изброявам произволни професии наизуст).

Писателите, като интелигентни и чувствителни натури, страдат може би най-много от този мит. Едва ли не, винаги трябва да си надрусан, пиян и главата ти да е завряна между две женски гърди, за да можеш да твориш. Ми не е така! Най-добрите текстове се пишат сутрин, на трезва глава, когато си напълно сам и дори не си пил още първото кафе за деня. Писането е занаят като всеки друг – изисква концентрация и професионализъм. Хубаво е да си го обичаш. А какво правиш през свободното си време (докато не работиш) вече е въпрос на личен избор:

4/ ИНСТРУМЕНТИТЕ НА АВТОРА

Тук е същността на „хигиената“ в творческото писане. Обобщил съм много личен опит, натрупан от мен и от други преди мен през годините. Ще се опитам да ви го представя по възможно най-сбития начин:

4.1/ ВЪВЕЖДАЩОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Има няколко „изисквания“ към въвеждащото изречение. Свободни сте да не ги спазвате, но без тях е все едно да седнете на масата преди да сте си измили ръцете. Въвеждащото изречение трябва да задава въпроси. Ако читателят не си зададе куп въпроси още при въвеждащото изречение, той едва ли ще потърси отговорите им в продължението. Тоест, ще върне книгата обратно на лавицата или ще натисне хикса в горния десен ъгъл на екрана. Мога да преценя дали една книга ще ми хареса само по въвеждащото изречение. То трябва да грабва вниманието и да провокира въображението на читателя. Да насърчава любопитството. Едновременно. Ето как го правят големите:

Старецът и момчето изглеждаха като баща и син.

– Стивън Кинг

Какви са, като не са баща и син? Защо изглеждат така? Колко възрастен е старецът? Колко голямо е момчето? Той дядо ли му е? Какво правят заедно?

В годината, когато навърших четирийсет, напълно откачих.

– Фредерик Бегбеде

През коя година е това? На колко е сега? Защо е откачил? Какво значи „напълно“? Преди по-малко откачен ли е бил? Нормално ли е да се откача на 40? Всички ли полудяват тогава? Да не би да е някоя криза? Ами, ако лъже? По действителен случай ли е това?

Когато се събуди в гората, в тъмнината и студа на нощта, той протегна ръка, за да докосне детето, което спеше до него.

– Кормак Маккарти

Какво прави с малко дете в гората, посред нощта, в студа? Защо проверява дали детето е до него? То на колко годинки е? Къде са неговите родители? Какъв е този човек с него? Баща му? Някой роднина? Похитител? От кого се крие в гората? Къде се намират?

Така започват три световни бестселъра: два романа и един разказ.

Упражнение номер едно: Открийте кои са трите произведения.

4.2/ ДИАЛОЗИТЕ

Диалозите за един сюжет са като буталата за двигателя с вътрешно горене. Те движат нещата. Чрез тях се случват случките, развиват се героите, извършват се действията. Хубавите описания са чудесно нещо, но без подходящите диалози историята ви не струва и пукната пара. Защото има голяма вероятност в нея да не се случва нищо. Когато си купувам роман, първо поглеждам въвеждащото изречение, след това веднага прелиствам за диалози. Няколко секунди са достатъчни да разбера ще ми се чете ли въпросната книга. Нямам време за умствената мастурбация на автори, които искат да ме занимават с всичко друго, но не и да ми разкажат някоя интересна история. Ако си търсех пейзаж, щях да купя картина, а не книга… Ето така изглежда роман, кйто никога не бих прочел:

А ето така изглежда книга, която има много голяма вероятност да зачета:

Упражение номер две: Произволно извадете няколко съвременни автора от домашната библиотека. Балзак и Стендал не влизат в сметката. Подредете извадените книги по степен на харесване: първо място, второ място, трето място и т.н. Погледнете въвеждащото изречение на всяка от тях и разлистете за диалози. Интересно дали книгите, които харесвате повече, започват с по-яки въвеждащи изречения? Дали имат повече диалози за сметка на описанията?

4.3/ ИЗЛИШНИТЕ ДУМИ

Истинската хигиена на творческото писане е да махате, а не да прибавяте думи. Силният автор е този, който може с малко символи да ви разкаже много неща. Той очевидно цени както своето, така и вашето време. Доверява се на въображението ви. И не ви натрапва своите ограничени представи. Може пък представата на читателя да се окаже по-яка от неговата. Добрият писател знае това. Той се отнася към читателите си като към интелигентни, мислещи хора с въображение. Слабакът е този, който се опитва в двадесет страници да ви разяснява нещо, което може да се побере в два реда. При редактирането професионалистите се занимават основно с махане на излишните думи. Стивън Кинг казва: „Ако можеш да минеш без някоя дума, мини без нея“. Веднага давам пример:

Михаил настоятелно и съсредоточено гледаше Жана в гърба. Усетила парещия му поглед върху гладката си кожа, тя се извърна рязко и го попита:

– Какво си ме зяпнал като някой идиот?

Това не е лошо. Но можеше да изглежда ето така:

Нахалният му поглед я накара да се обърне рязко:

– Какво си ме зяпнал в гърба като идиот?

Два пъти по-кратко е. Казва същото. И оставя на въображението на читателя. Женският гръб, който той си представя, може да е по-различен. Всеки си има представа за женски гръб, в който се взираш нахално. Няма нужда да я ограничаваме с нашите описания.

Упражение номер три: Вземете произволно избран абзац и махнете излишните думи, без да нарушавате общия смисъл.

4.4/ ПРЯКАТА РЕЧ

Ето пример за перфектен диалог:

– Извинете, имате ли огънче?
– Съжалявам, не пуша!

Диалогът е перфектен и без „попита той“, „отговори му тя“. Още по-перфектен е без: „срамежливо попита Иван“, „студено му отвърна непознатата жена“. Ако можеш да минеш без една дума, просто мини без нея! В повечето случаи „каза той“ и „каза тя“ са напълно достатъчни.

4.5/ КРАТКИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ

Пишете кратки, простички изречения. Така има нищожна вероятност да сбъркате в граматиката и словореда. Текстът ви ще бъде лесно смилаем за читателя. Да не говорим, че кратките изречения внасят известно напрежение в сюжета. Сгъстяват атмосферата, така да се каже. Помнете, че с прости, кратки изречения можете да се напише всичко, което можете да се напише и с едно дълго, тромаво, протяжно изречение.

Веднага давам пример:

Иван седна. Извади цигара. Помачка я между пръстите си. Помириса я. Вдиша от аромата на тютюна. И облиза хартията. Както правеше винаги. Потърси запалка. Беше я забравил у дома. Както винаги! Огледа се. Млада жена четеше книга на съседната пейка. Поколеба се за миг… Но порокът се оказа по-силен от вродената му срамежливост:

– Извинете, имате ли огънче?

Открих това правило, когато прописах на английски. Тъй като не можех да се изразявам свободно, както на майчиния си език, бях принуден да използвам само къси, прости изречения, за да не допускам грешки и да сглобявам граматически правилни текстове. Оказа се, че с къси, прости изречения можеш да напишеш абсолютно всичко! Ето как НЕ трябва да изглежда горният пример:

Иван седна на пейката, извади цигара и по навик я замачка между пръстите си, преди да я поднесе към носа си, за да вдиша от аромата на тютютна и да бръкне в джоба си за запалката, която не беше там, защото я беше забравил за пореден път у дома, което го накара да се огледа наоколо и да забележи младата жена, която четеше книга на съседната пейка до него, ала тъй като порокът му се оказа по-силен от вродената му срамежливост, той се насили да попита непознатата:

– Извинете, имате ли огънче?

Тъпо, нали? И възможността за грешки е безкрайна. А казва същото. Абсолютно същото. Пишете кратки, простички изречения винаги, когато можете. Читателите ще ви благодарят за това!

Упражение номер четири: Използвайте наученото дотук, за да спретнете кратко описание на тази картинка (ограничете се до 130 думи):

А сега на тази:

Задачата ви е второто описание да е по-интересно (за четене) от първото.

4.5/ ПЪЛНИЯТ ЧЛЕН

Много е важно да слагате пълния член където трябва. Хехем. Забелязвам едно извращение в българския език напоследък, според което пълният член се пъха навсякъде, където не му е мястото. Това става най-вече, когато авторът иска да подчертае колко важно (за него) е дадено нещо. Например: „Довършете ремонтЪТ!“. Или: „ОгледА на апартаментЪТ мина добре“. В случая пълният член трябва да се извади от апартамента и да се напъха в огледа, защото там е подлогът на изречението. Ако отговаря на въпроса „Кой“, значи е подлог. Толкова е елементарно! „МагазинА ще работи в неделя“, ама друг път! Ето още извращения, които трябва да избягвате, ако искате не само да ви мислят за писател, но и да не ви се присмиват, че сте глупак.

4.6/ РЕДАКЦИЯТА

Редактирайте текстовете си десет пъти, след като ги напишете. Минимум. А след това още двадесет пъти, преди да ги споделите. За книги, разкази и по-дълги произведения, които смятате да публикувате, използвайте услугите на професионален редактор и/или коректор. Аз правя всички тези неща и пак резултатите са далеч от съвършенството. Смятайте колко работа ви чака вас! Затова мисля, че на писателя би трябвало да НЕ му остава време за пиене, наркотици, светски партита, манекенки и паркетно-лъвски изяви, ако занаятът му действително е писането, а не позьорството.

4.7/ СЮЖЕТЪТ

По-добре история с неочакван край. Пък и най-добрият автор си остава Животът. А там често няма въведение, завръзка, кулминация, развръзка, поука. Все едно наблюдаваш влак в полето: Нахлува рязко с локомотива, минават разноцветни вагони, тракат, дрънчат, релсите скърцат и изведнъж… цялата процесия свършва! Без предупреждение. Без никаква поука. Дори шумът съвсем скоро ще спре да напомня, че оттук някога изобщо е минавал влак. Пеят птички и жужат пчелички. За какво беше цялата дандания? Пишете като Живота. Той е авторът на най-уникалните истории. Всички ние сме само плагиати. Сглобяваме парченца от тях. И ги подчиняваме на някаква логика. Няма никаква логика! Пишете изненадващо като Живота. И винаги оствяйте читателя си накрая замислен и впечатлен, но жаден за още. Нека винаги да иска още. Така ще свършите всичко, което един писател може да свърши.

Упражение номер пет: Напишете кратък текст по тази картинка:

Заглавието го оставям на вас. Разказът ви задължително да започва така:

Иван седна. Извади цигара. Потърси запалка. Отново я беше забравил у дома. Или му я бяха откраднали. За пореден път! Огледа се. Една млада жена четеше книга на съседната пейка. Поколеба се за миг… Но порокът се оказа по-силен от вродената му срамежливост:
– Извинете, имате ли огънче?
– Съжалявам, не пуша!

Да не надвишава една стандартна страница (1800 символа). Задължително да съдържа сцената от картинката по-горе и тя да бъде основният акцент в повествованието. Да спазва хигиената на творческото писане. Или поне част от правилата, които научихме днес.

Благодаря ви, че останахте с мен до края!

Тихомир Димитров

Сродни публикации:

Разни мазни блогърски препоръки

Дребни писателски трикове

Как се пише бизнес план?

 

Лесно ли се пише роман?

Изт: venturegalleries.com

Познавам хора, за които да напишеш роман е житейска цел. Една от големите. Осмислящите живота. Като да отидеш на поклонение. Да скочиш с парашут. Да станеш известен. Да спечелиш от лотарията. Да преспиш с манекенка. Да обиколиш света. Цел, която непрекъснато отлагат.

Всъщност, нещата са доста по-прости и, дори, бих казал – злободневни. Писането е като храненето. Апетитът идва с яденето. Трикът е просто да започнеш.

Лично аз дълги години мечтаех да напиша роман. Докато бях ученик и после студент драсках разни къси разказчета. За удоволствие. Не ги споделях с много хора. Принтирах си ги и ги събирах в една папка, която разнасях със себе си от квартира на квартира. Междувременно започнах да публикувам статии в периодичния печат. Първата беше за садо-мазохизма, кратка хумористична биография на Алфонс Донатиен Маркиз дьо Сад и Волфганг Ритер фон Захер-Мазох – двама аристократи, стигнали до крайности в своето безделие. Публикуваха „House of Pain“ в единственото тогава мъжко списание у нас – „Клуб М“. Беше през далечната 1998 година. Държах в ръцете си броя и не можех да повярвам. Най-после бях написал нещо, което други хора ще прочетат! И ми платиха хонорар за удоволствието!

Бях зарибен.

Последваха множество статии във вестници и списания, предимно в лайфстайл издания, пътеписи тук-таме, както и икономически анализи за сп. „Мениджър“. Веднъж дори ми дадоха тема на броя. Пробвах се и като телевизионен сценарист. Съвсем за кратко. Обичах майтапите в офиса на „Сблъсък“ при Иван и Андрей, но ми се наложи да замина за Африка. На една сватба. И те решиха да не ме изчакат. Все пак, в опашката на конкурса зад мен имаше още 500 кандидата… Пък и заплащането не беше кой знае какво. Така се разделихме. Лично аз останах с добри впечатления. Щеше да дойде време, когато отново щях да пропиша за периодичния печат, отново щях да правя разни къси сценарии, дори щях да си точа перото като телевизионен критик и копирайтър, щях да създам един от първите в България лични писателски блогове и така нататък, но тогава единствената ми болка беше, че все още не бях дръзнал да напиша роман. Смятах, че е нещо прекалено сложно и възвишено, нещо прекално ангажиращо и обсебващо, нещо твърде голямо, за да посмея дори да започна с мисленето върху реализацията му.

До една лятна ваканция, в която се оказа, че имах прекалено много свободно време и абсолютно нищо за правене.

Започнах да тракам поредното разказче върху клавиатурата. Ставаше дума за жена, която може да прави с мъжете каквото си пожелае и го прави, защото може. Подобно на всички красавици и Даниела беше неуверена в себе си, но слабостта, която проявяваха мъжете към нея, само заради младостта и външния й вид, начинът, по който я качваха на пиедестал, всичко това, в комбинация с превъзходния и интелект, я караше едновременно да озлобява и да злоупоребява с властта си над тях, и тя постепенно си изгради цял „харем“. В него имаше от интересни по-интересни личности: като започнем от насмъркания с кокаин мутро-барон, минем през вечно напушения художник и стигнем до нърда, който доброволно се беше превърнал в неин роб / изтривалка. Добавете към „сметката“ наследственото богаташче, лошото момче, което има проблеми със закона, плюс няколко странични персонажа, вземете за фон агресивната атмосфера на българския преход, включете в действието двете й надменни, но хващащи окото приятелки, с които заедно „обяздват“ нощния живот на столицата и ще получите чудесен разказ в стил „чик-лит“.

Възникна обаче един проблем.

Разказът стана прекалено дълъг. Въобще не му се виждаше краят. Да не говорим, че героите започнаха да се държат по свой си начин, който напълно изненадваше дори самия мен, като техен създател. Исках да сложа точката, но нямаше да е честно. Към мен. Любопитен бях какво ще стане по-нататък. Животът започна да ми поднася ситуации, които репликираха сцени от сюжета и подсказваха тяхното продължение. Добре, казах си, значи това ще е новела. Но и за новела стана прекално дълго. Зад ъгъла непрекъснато изскачаха нови герои, нови сюжетни линии изненадващо се вплитаха в повествованието и всичко това се нуждаеше от развитие, от разяснение, от пояснение, от продължение…

Мамка му – разбрах един ден. – В момента пиша първия си роман!

Така се роди „Справедливост за всички“. Ще го намерите в категорията ДЕБЮТЕН РОМАН.

Наивно изпратих ръкописа на няколко издателства, с тайната задна мисъл, че ще стана милионер, но не получих окуражителни отговори. Всъщност, не получих никакви отговори. Докато не ми писаха от „ЛИК“, че ако съм същият идиот, който е оспамил нета с малоумното си признание „Еротичната автобиография на Тихомир Димитров“ са готови да се замислят сериозно върху публикуването на дебютния ми роман. Не се окъпах в пари, но вече бях издаден автор. „Баси якото!“ – казах си тогава.

Втория роман го започнах съвсем преднамерено с мисълта да бъде роман. Имах идея за сюжет, който нямаше как да се побере в обема на къс разказ. Имах идея и за основните герои. Нямах идея само как ще свърши накрая. И, когато заплетох нишките до мястото, от което нямах идея как ще продължи историята по-нататък се оказа, че продължавам да нямам идея… Главният ми герой беше извършил глобално престъпление със сериозни последствия за живота на много хора и исках да го измъкна от кашата, която сам беше забъркал. Прекално го харесвах, за да изгние в затвора или да му свети маслото някой потърпевш. Обаче всички хрумки звучаха скучно и нагласено. Не ми излизаше от главата това продължение просто…

До деня, в който се качих на един от онези очукани софийски рейсове, спомняте ли си ги – с „хармониката“ по средата? И на стадион „Васил Левски“ не видях собствения си двойник. Приликата беше умопотресаваща: същата възраст, същата къса прическа, същата фигура, същият червен катинар, същите очилца, същата походка, стойка и изражение на лицето дори! Дишането ми спря, когато го мернах в тълпата на спирката, а той взе, че се качи на същия рейс. И седна точно срещу мен – от другата страна на „хармониката“. Не ме забеляза известно време, защото беше зает да разговаря с придружителката си – мацка в рокерска фланелка, преметнала през врата си каишката на дебел фотоапарат. В един момент тя случайно погледна към мен. Изражението на лицето й беше: priceless. Момичето дискретно кимна с глава на събеседника си в посока към мен и тогава погледите на двама души, напълно еднакви във физическо отношение, се преплетоха.

Не посмях да отида и да го заговоря. Но вече имах решение за сюжетния си проблем. Слязох на следващата спирка, за да избягам от неловкото положение с втренчено съзерцаващия ме двойник, качих се на едно такси и след няколко седмици се роди „Душа назаем“:

Има я в Читанка.

Сетне години наред писах всичко друго, с изключение на романи: есета, статии, пътеписи, разкази, ревюта, популярни заблуди и какво ли още не… Родиха се следните „величави“ произведения:

Ще ги намерите безплатно на този адрес.

В съавторство с водещи гурута от бранша. Ще ги намерите безплатно на този адрес.

Сборник надъхващи есета. Можете да ги намерите събрани ето тук.

От Испанското посолство ми дължат сериозен хонорар за стотиците хора, които извървяха „Камино“ след въпросния пътепис. Ако ви е интересно, ще го намерите безплатно на този адрес.

Първата ми „Ню Ейдж“ книга. Ето кратък анонс.

И много, много други неща, Един писател в Амстердам, да речем. Давам го само за пример като по-дългичък пътепис сред всички останали.

Добре, ама започна да ми липсва удовоствието от написването на роман. Така, в един прекрасен ден през 2015-та година е роди:

Ще я намерите безплатно на този адрес (в PDF) и на този (в epub. fb2 и .mobi формат).

Това бе поредната ми „свалка“ с научната фантастика, ако мога така да се изразя. Тя не продължи дълго, защото и двамата си бяхме хвърлили око от известно време насам. Абе, направо си се взехме накрая. Последното най-ясно си пролича в „Ново небе и нова земя“ – продължението на „Аварията“, което ще бъде интересно само за хората, прочели „Аварията“, естесвено. Ще разберете как да се сдобиете с „Ново небе…“ на финалната страница от „Аварията“. В момента събирам пари, за да издам двутомника на хартия. Ако имате два-три бона излишни, свържете се с мен. Години наред ще ви споменавам (публично) навсякъде и с добро срещу няколко шекела.

Завършвам с това, че не е лесно да се пише роман. Напротив – интересно е. Остава само да започнеш един ден. После „апетитът си идва с яденето“.

Тихомир Димитров 

Пазете надеждата жива

Изт: dantesinferno.wikia.com

Над вратите на Дантевия „Ад“ е изписано:

„Надежда всяка тука оставете…“

Алигиери е велик автор и средновековен копирайтър, защото няма друг девиз, който да стои по-добре над вратите на Ада от неговия.

И забележете, че там никой не ти отнема надеждата насила. Сам си я оставяш.

Доброволният отказ от надеждата е билетът към преизподнята.

На света има толкова много жени, които са били поругавани от мъжете достатъчно дълго, за да оставят всякаква надежда, че изобщо някъде може да съществува човек от мъжки пол, който да не е демон.

На света има толкова много мъже, които са били отхвърляни и подигравани от жените достатъчно дълго, за да оставят всякаква надежда, че изобщо някога ще изпитат интимната близост, доверието и топлината на човек от другия, от непознатия пол…

На света има толкова много гладни, които достатъчно дълго са гладували, за да оставят всякаква надежда, че някога ще се наядат по насита.

На света има толкова много миньори, на които им бавят заплатите със седмици, месеци и години, за да оставят надеждата всеки път пред вратата на преизподнята, преди да потънат с асансьора в нея.

Не ми се ще да потъваме в частните случаи.

Ще ми се да поставим акцента върху доброволния отказ от надеждата.

Никога не го правете. Никога не оставяйте надеждата. Иначе с вас е свършено.

Но, за целта, освен вяра и любов, трябва да добавите още: щипка оптимизъм, късче спортна злоба и хъс на вкус, лека доза здравословен егоизъм, капчица увереност (в собствените способности), чаена лъжичка непукизъм, три четвърти себеотрицание и познанието на факта, че:

„Бог дава, но в кошара не вкарва“

или:

„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“

Keep Hope Alive

Тихомир Димитров