Писателският блог на Тишо

септември 19, 2018

Интервю с финансиста Васил Кендов

Изт: http://kendov.com/

Рядко правя интервюта в този сайт и още по-рядко с хора, които не са „пишещи братя” по съдба. Днес ще ви запозная с интересна личност, която може да се нареди сред пишещите братя (заради блога, който поддържа), но не това е най-интригуващото при него, въпреки че публикациите му си струват по-задълбочен прочит, ако се интересувате от финанси, кредитиране и пр….

Сигурно сте чували за Васил Кендов: финансит, консултант, общественик и, бих добавил, непоправим идеалист. Може би сте го виждали в телевизионните студия или сте чели за него в пресата / онлайн. Автор е на инициативи като „Да възродим българските села”; помага на граждани и фирми в неравностойните им отношения с кредитните институции, с финансовите мастодонти и с частните съдебни изпълнители; застъпник е на идеята за въвжедане на фалит при физическите лица; иска нормална, коректна среда за бизнес и работа в собствената си страна. Останал е със семейството си тук, където може да бъде полезен, вместо да избере по-лесния път, който всички го знаем…

Сам той определя себе си така: „Технически погледнато може би съм утопист, но толкова мога да направя на този етап“. А то никак не е малко. Дръзките му позиции, защитаването на интересите на потребителите в сблъсъците им с едрия финансов капитал, както и яркото му противопоставяне срещу несправедливостите, от които изобилства битието на обикновения българин, са му причинявали немалко главоболия през годините: арестували са го, палили са му офиса, заплашвали са го. Това не го е спряло.

Американците биха го описали като “A man with balls of steel”, ако ми позволите такава шега. По-плахичкият нашенец, прегърбен от произволите на съдбата и силните на деня, сигурно би възкликнал просто: „куражлия!”. Имаме нужда от повече българи като него. Ето няколко въпроса, на които Васил Kендов се съгласи да отговори в малкото паузи сред напрегнатото си ежедневие, за което му благодаря:

Резюмирайте накратко инициативата „Да възродим българските села”:

Все повече хора търсят уюта на българското село. Ние сме от едно поколение, което помни този живот и си спомня с умиление за него, но трудно намираме подходяща социална среда там. Селата западат и хората бягат. Опитваме се да спрем този процес. Като начало сметнахме, че това най-лесно ще стане с предоставянето на информация на живеещите на село. А никъде не можем да намерим повече информация от интернет. Затова започнахме да изграждаме компютърни залички в селата. Системата от читалища е добре развита и навсякъде имат свободно помещение. На тези места или в библиотеките изграждаме мрежа и включваме екомпютрите в интернет. Правим го през почивните дни със собствени средства и с дарена от компютърни фирми техника. Затова се движим толкова бавно. Към момента от май месец сме успели да оборудваме 6 селца, а резултатите са фантастични. Идеите за развитие на инициативата се множат ежедневно. Най-големият ни успех е, че децата и възрастните по селата вече прекарват поне по един час дневно в читалищата и билбиотеките.

Как се роди идеята? Откъде намирате финансиране?

Идеята дойде от моите деца, които един ден ми заявиха, че не искат да идват на вилата (в прекрасно родопско село), защото там нямало интернет. После обаче подозрително дълго втреме започнаха да се задържат на центъра. Оказа се, че се свързват с интернета на кръчмата и започнаха да прекарват време там. Какво точно чуват и виждат мога да си представя, но това е доста далеч от представите ми за добре прекарано време на което и да е дете. Попитах в местното читалище за помещение, в което да направя компютърна заличка и чрез контролиран достъп да прекарват времето си там, а не в кръчмата. Явно новите технологии вече са част от нашето ежедневие, поне да е в подходяща среда и с ограничено време. Библиотекарката Вили прегърна идеята, а аз писах във Facebook, че имам нужда от още два монитора и един компютър. Обадиха се от фирма StangaOne1 и ми казаха, че обновяват техниката си в момента. Подариха ми 47 момнитора и няколко компютъра. Наложи се да говоря и с други читалища, за да „разхвърляме” техниката. Колкото до финансирането, такова нямаме. Правим всичко със собствени средства. Ако трябва да бъда честен, доста хора предлагат средства, но ние имаме нужда по-скоро от времето на доброволците. По-важно е да се общува с хората на село и да им се показва как да работят с компютър. Планирали сме и онлайн курсове, така че наистина ще иамме нужда от дарено време.

Кой Ви помага в организационната и физическата работа?

Близо до моя офис в София има малко сервизче за компютри. Фирмата е I-tech. Там работят Ники и Иво. Те преглеждат всеки компютър и инсталират каквото е необходимо. Отново го правят в свободното си време. Друг приятел ни осигури временно помещение, където да съхраняваме дарената техника. Понеже инициативата се разраства бързо, в момента разчистваме складово помещение, което ще превърнем с нещо като IT-социален клуб. Събота и неделя ще се събираме там и ще инсталираме компютрите. Дариха ни и сървър, с който ще автоматизираме процеса и ще можем да правим дистанционни обучения. Доброволците постоянно растат. Момагат както в разчистването, така и организационно. Явно успяхме да се съберем хора „от една порода” и ни е много забавно, когато сме заедно. В момента всичките ни усилия са в посока стартирането на онлайн обученията. Първите две са свързани с видеообработка за децата и компютърна грамотност за възрастни. Тествани са на място в селата и се приемат изключително добре. Правим всичко възможно да ремонтираме по-бързо помещението и да инсталираме там сървъра, който да координира активностите.

Имате интересна идея за популяризиране на четенето по принцип и сред хората по селата, в частност. Споделете накратко метода, който сте открил в личния си опит със семейството:

Открихме в интернет много хубав летен лагер към БЧК. Една седмица в Банско провеждат курс за морски спасители за деца. Учат ги да готвят баница и правят разходки в планината. Тръгването беше от Благоевград и се чудихме с какво да уплътним остатъка от дена, след като оставим големия ни син. Понеже малкият ни син ще бъде 1-ви клас, в момента трябва да чете детски книжки. Бях чул, че в Дупница имат хубав парк, а парковете също са добро място за деца. Въоръжихме се с одеало и сандвичи, и решихме всеки да прочете на останалите нещо интересно от книгата, която чете в момента. Малкият беше доста озадачен, че в парковете може да се чете, но когато в парка видяхме къщичка, в която можеш да оставиш или да вземеш книга, всички въпроси и недоразумения изчезнаха. Четохме, разхождахме се, забавлявахме се… изкарахме чудесно. Наред с това се сетих, че в нашето родопско селце има прекрано място в гората за четене. Предполагам, че във всяко село има подобни места. Смятам това да е следващата инициатива в селата.

Какво точно работите и как работата Ви се преплита със защитаването на интересите на кредитоискателите в отношенията им с банките, финансовите институции и държавата?

Аз съм финансист. Преди финансовата криза успях да създам система за обучение на кредитни консултанти и определено не страдахме от липса на клиенти. Тогава, както и сега, тегленето на кредит е нещо много отговорно. Този кредит ще влияе на живота ви през следващите 10 до 30 години. Може да повлияе положително, но може и отрицателно. Банковите условия и договори са доста „коварни” и неясни, така че голяма част от интелигентните хора ни търсеха за информация по условия и договори. Както обаче често се случва, липсата на институции и неработещите такива в България си затвориха очите, когато банките започнаха да вдигат едностранно и незаконно лихвите на всички кредитоискатели. Включително и на нашите клиенти. Започнаха въпросите: „Какво се случва?” Все пак, ние бяхме съветвали клиентите да изтеглят точно тези кредити. Тогава се наложи да заведем първите дела срещу банки. Съпругата ми е адвокат и обслужваше бизнеса ми. Беше доста запозната с банковите договори. Създадохме и асоциация, където даваме съвети на хората какво да правят при проблеми с банките. Не всеки можеше да си позволи едновременно да плаща кредит и да води дело срещу банката. А от нарушаването на закона, комбинирано с липсата на контрол върху дейността им, банките печелеха милиони на месец. Водещите дела бяха единици. Лека-полека тази стратегия беше възприета от всяка банка и съвсем закономерно стигнахме до КТБ. Към момента ситуацията не е по-различна. Единствено банковите договори станаха по-сериозни, а риска за кредитоискателя по-висок. Това е нашата работа – да минимизираме този риск или да помогнем на хора и фирми с проблеми с кредита! А най-лесно това се прави с правилна информация.

Кой е основният проблем, който виждате пред нормалното функциониране на икономиката у нас? Знаем, че те са много, но ако трябва да изберете само един, на кой точно бихте се спрял?

Зависимостта на бизнеса и администрацията. Това води до липса на пазарна икономика. Решения и закони са нелогични, пишат се на парче, за да обслужат нечии интереси. А всеки човек или фирма иска само едно – да е поставен при равни условия с всички останали.

Защо е необходим финансов омбудсман?

Може би първо трябва да обясним какво представлява финансовия омбудсман. Предполагам всички сме наясно, че банковите договори са неясни за кредитоискателите. Те обаче, както казах, предопределят нашия живот за следващите 10-30 години. Няма как обикновен човек да ги прочете и разбере. Дори съдиите по делата не ги разбират и искат помощ от вещи лица. А банковите служители най-малко от всички ги разбират. Те повтарят само едно и съшо: „Ами, това са ни стандартите условия!”. Когато имате спор с банка, той може да бъде разрешен само в съда. Това са минимум две години и половина, плюс адвокатски хонорари. Както казахме, дори съдията не разбира договорите. Всичко това е довело на запад да се въведе финансов омбудсман. Това е орган, който е специализиран в разрешаване на спорове между финансови институции и техните клиенти. Става бързо, в рамките на 2 месеца, и е безплатно за клиента. Всяка банка и финансова институция на запад се гордее, че има финансов омбудсман, който ще разреши проблемите бързо и компетентно. В България обаче тези същите банки не желаят въвеждането на такава институция. Направете си сметка какви безобразия правят с клиентите си. И ще продължат да ги правят, ако знаят че няма кой да ги санкционира ефективно. На този фон България е единствената страна в ЕС, която няма финансов омбудсман. Представете си само за секунда, ако знаехте, че всеки спор с банка може да бъде разрешен бързо, компетентно и безплатно. Щяхте ли да теглите повече кредити, да правите повече застраховки, да имате спестявания в акции и облигации? Ако искаме развит финансов пазар и спокойствие във финансовата сфера, трябва да имаме и финансов Омбудсман.

Темата за възможността физическите лица също да фалират заслужава специално внимание. Какво значи частно лице да обяви банкрут и какво би спечелило обществото от това?

Това е още една сфера, в която България единствена от ЕС не си е свършила работата. Как фумкционира в момента системата? Ако по някаква причина не можете да покриете задълженията си към банката, тя идва и ви взима цялото имущество. Като казвам цялото, разбирайте: блокират ви заплатата и я взимат, запорират ви недвижимите имоти, възбраняват автомобили, наследства…изобщо, всичко. И, въпреки че сте учредили ипотека, банката започва да ви взима заплатата, защото проданта на недвижимия имот ще се забави. Накрая го продават на половин цена на близък до ЧСИ, който пък го препордава с печалба. С две думи, ставате роб на банката. Ако стойността на ипотекираното имущество не покрие задължението, заплатата ви остава блокирана, докато не се покрие. Друг е въпросът, че, както казах, от продадения имот някой друг вече е направил печалба от 20-30% на ваш гръб, а вие сте принуден да минете в сивата икономика, за да не ви взимат и заплатата. Това значи че не плащате данъци, осигуровки, нямате здравни осигуровки… И това само, за да се даде възможност на банката да събере задълженията си, а хора близки до специално подбраното ЧСИ да натрупат богатство на ваш гръб. Това трябва да се регламентира със закон за фалит на физическите лица. До кога и до каква степен банката може да събира пари от вас и ваше имущество, така че да не стане по-изгодно да излезете в сивата икономика и от това да страда държавата и всички ние. Много грешна и интересна е тиражираната теза: „Ами като си теглил кредит, да си си правил сметката!”. На това винаги отговарям: „Добре, но аз съм един обикновен шлосер. Аз сметки трудно правя и затова нали Вие я направихте вместо мен. Казахте каква вноска мога да си позволя, казахте колко мога да изтегля и при какви условия. Вие сте учили за това и го работите по цял ден. Ако Вие не можете да направите сметката правилно, защо очаквате от мен да я направя аз?” С две думи, когато банката сгреши – вие плащате във всички случаи. Един закон за фалит на физическите лица ще изглади точно тези проблеми. Или поне би трябвало. Ще се даде ясна дефиниция докога банката ще ви взима от заплатата, ще се пресече възможността близки до банките и ЧСИ да правят пари от вашия фалит и имущество, ще се даде шанс на човек отново да си стъпи на краката, а държавата да си получава данъците. Поне това би трябвало да направи този закон. Какво ще стане, вече е друг въпрос.

Значи ли фалитът на физическите лица, че кредиторите им никога няма да си получат вземанията и ще трябва да пият „една студена вода”?

Не е така. Към момента способите за събиране на банкови задължения в България са най-развитите в света. Законодателството е изцяло в полза на банките. Те дори са приравнени с държавата законодателно. Но само банките. Другите бизнеси не са. На практика, ако за шест месеца не събереш каквото имаш да събираш, то никога повече няма да събереш нищо. Имам доста клиенти, които идават да се консултират на тази тема. Голяма част излизат в сивата икономика, а след година-две разбират, че не е толкова лошо и подреждат живота си по начин, по който да са независими от банките и държавата. А ние всички се лишаваме от техните данъци. Банките, от друга страна, са доста гъвкави институции. Ако знаят, че могат да събират задължения само в рамките на шест месеца (примерно), със сигурност ще променят системите си за оценка на риска. Ще станат доста по-отговорни в кредитирането и ще орежат изтичането на средства към ЧСИ, нотариуси, оценители, застрахователи и близки до тях хора. Това е причината към момента всяка банка да работи с точно отпределени нотариуси и ЧСИ-та. Тук случайности няма.

Ако трябва да дадете само един съвет на младо семейство, което е на път да подпише първата си ипотека, какъв би бил той?

Най-добрата застраховка срещу бъдещи проблеми е предварителната информация. Тази информация не е в банката или в някой получаващ комисион от банката. Тази информация е у нас – независимите консултанти, доколкото останахме такива. Останалите отдавна работят в инстерес на банките и получават парите си от тях.

С ипотека или под наем? Кое е по-разумното, според Вас, за средното домакинство у нас? Да кажем, че и двамата съпрузи живеят приблизително с общ доход от 1500 лева (чисто на месец) и все още нямат деца. Кой от двата варианта бихте им препоръчали?

Всичко зависи от цената на наема и цената на имота. При всички положения без деца нуждата от постоянно жилище е по-малка, както и склонността към обвързване с кредит. Това малко или много заробва. Щом сте млади и имате енергия, хабете я за опознаване на света и други култури. Културните различия винаги са носили по-висока печалба от ценовите различия.

Кога хората се нуждаят от кредитен консултант?

Винаги, когато теглят кредит и не разбират договора. Най-голяма нужда имат хората осъзнали, че това, което подписват ще диктува живота им в следващите години.

Ще растат ли цените на недвижимите имоти или ще падат през есента на 2018 / зимата на 2019 година? Каква е Вашата прогноза?

За мен най-късно пролетта на 2019 ще започне спад в цените на недвижимите имоти. Има пренасищане на пазара с недвижими имоти. Очаква се повишаване на лихвите в световен мащаб, а БНБ вече няколко пъти предупреди банките да бъдат отговорни в кредитирането на покупки на недвижими имоти. Предполагам скоро ще се наложи и вдигане на данъците, а не виждам населението ни да расте и да има нужда от още жилищни площи. Точно обратното е. Населението намалява, а по официална статистика 24% от жилищата в София са необитаеми. При евентуално вдигане на данъците, всички тези имоти ще излязат на пазара. Разбира се, в различни райони и населени места нещата ще се случват по различен начин и в различно време, но със сигурност това ще бъдат тенденциите.

Защо се бави електронното правителство, според Вас?

Електронното правителство не е само улеснение за гражданите. То е една перфектна и неоспорима статистическа база данни. А със статистиката трудно се спори. То ще промени изцяло порядките в страната ни и ще преразпредели печалбите в цялата икономика. Ще намали зависимостите на бизнеса и ще има по-голям шанс знаеши и можещи да получат изява и да заменят сегашните зависими бизнесмени и администрация. Ето въпрос – знаете ли колко дела са заведени срещу обслужващата ви банка през миналата година? А за какво точно са заведени? Откъде можете да вземете такава достоверна информация? А колко глоби за паркиране са били отменени? На кой данъчен служител са се паднали най-много актове срещу фирми? Тази информация ще стане достъпна или най-малко ще я има събрана във вид удобен за анализ.

Има ли шанс в близкото, обозримо бъдеще, да речем в следващите 10-20 години, да преминем към безкасово общество и това заплаха ли е?

Има такава вроятност, но при липсата на институции и институти като финансов омбудсман, фалит на физически лица, завеждане на колективни искове, електронно правителство, безкасовото плащане ще превърне хората в още по-зависими от управлението. Това е много опасно и се страхувам, че повече ще навреди, отколкото да помогне. Не мисля, че безкасовото плащане решава някакви реални проблеми на обществата. В Швеция, където безкасовите плащания са най-разпространени, съм виждал пласьори на наркотици по улиците. Не мисля, че дейността им е пострадала от безкасовите плащания. А какви точно проблеми ще се решат, също не мога да си представя.

Кой ще спечели най-много от дигитализацията на парите?

Естествено правителствата и тези, които в момента държат паричния ресурс. Ще ви дам пример – предтавете си, че сте болен и приемате лекарства, за да живеете. Отивате в аптеката и безкасовото плащане не работи по някаква причина. Какво и да е – умишлено или неумишлено, няма значение. Вие няма да си получите лекарствата. Знаете какво се случи с търговския регистър, нали? Същото може да се случи на вас, но тогава няма цялата администрация и държава да се втурне да ви помага и да решава вашите проблеми. А нуждата от лекарства е животоопределяща. За да ги получите, ще направите всичко. С две думи, ще станете зависим.

Какво е мнението Ви за криптовалутите? Глобална машинация или бъдещето на безкасовите операции в цял свят?

Технологията на криптовалутите е бъдещето. Самите криптовалути също. Коя криптовалута обаче ще се наложи, все още не мога да преценя. Имайте предвид, че банковото лоби прави всичко възможно да контролира тези валути. Създават се и нови, конролирани от банки и правителства, криптовалути. От икономическа гледна точка паричната маса в обращение е най-силния инструмент за влияние върху икономиката. Няма по-силен. Наложат ли се криповалутите, сегашният световен ред, какъвто го познаваме, си отива. Всички порядки и движещи сили на икономиките ще се променят. За мен криптовалутите са шанса за ново преразпределние на ресурсите – преразпределение, което ще осигурява повече ресурс на хора като Никола Тесла и по-малко на Парис Хилтън. Дотогва обаче ще срещат твърдата съпротива на правителства, банки и икономически кръгове.

Благодаря за отделеното време!

Четете блога за лични и фирмени финанси на Васил Кендов на адрес: http://kendov.com/

Тихомир Димитров 

септември 1, 2018

Основи на агронавтиката

Изт: Fuku Cosmonaut Band @ Tidesandfloors 

Агронавт (същ.), определение: Човек от типа „дийп ърбън сити сентър даунтаун” (жител на големия град), който внезапно решава да прекара седмица, месец или година в напълно непозната за него (и понякога дори враждебна) фермерско-земеделска-селскo-битова-еко-етно-арт-среда.

Популация на агронавтите: Срещат се по венданжа във Франция (събирането на грозде наесен, бел. авт.), като доброволци по българските еко-ферми и т.н. Точният им брой е неуточнен. Намира се в пряка зависимост от хипстърията.

Хипстърия: Точно определение не е уточнено.

Заселници: Притежателите на диви пчелини в Странджа и Сакар вече са колонизатори, както и всички дауншифтъри. Те са заселници. Различават се от агронавтите по това, което отличава пионерите на Марс от космонавтите – едните са резиденти, другите са просто туристи или временни гости.

Дауншифтър: Човек, построил къща на село и заживял там. Сменил на по-ниска предавка. Даун-шифтнал. Забавил темпото. Избягал от „матрицата“. Задължително трябва да е живял в някоя столица преди това.

Опасности и предупреждения за начинаещия агронавт: Петелът кълве. Не влизай в курника. Дворското куче хапе. Не влизай без стопанинът да те е поканил изрично и преди да е вързал домашния си върколак със стоманен синджир за някоя здрава греда. Ракията хваща. Не пий повече от 365 грама наведнъж. Смоците в градината са безотровни, но неприятно дълги и понякога агресивни. След ухапването им се нуждаеш от инжекция, защото се хранят с плъхове. Слънцето пече зверски на нивата, ползвай минимум петдесети фактор, носи шапка с периферия, достатъчно вода и бели памучни дрехи.

Химически зависимости и навици: Животът на село трудно ще поддържа доставките ти от ел ес ди, ем ди ем ей или каквото там ползваш в даунтаун ърбан сити сентъра, от който идваш, така че е време за детокс. В паузите между детокса можеш да компенсираш с крепка хоум мейд ракия, пресни гъби от планината (стига да разбираш, за да не се отровиш), див коноп и домашен уют.

Ежедневие и работна среда: Агронавтите често се сблъскват (за пръв път в живота) с предизвикателствата на ръчния, физически труд. След като първоначалният стрес от липсата на уайърлес клавиатура и уайърлес мишка отмине, плюс преглъщането на факта, че няма дори прожекционен екран, мултимедия и лаптоп, или поне седемдесет инчов телевизор, идва успокоението, че макар нередовен, има, все пак, някакъв, при това доста поносим, уай фай. Поне за смартфона. Но не беше ли целта на агронавтиката именно да скъсаме със злите си потребителски дийп ърбан сити навици? Беше. Затова сме дошли в по-примитивна, аналогова среда.

Дрескод: Бачкането на нива с айфон в джоба на дънките лесно омръзва на агронавтите, самите дънки не са най-подходящото облекло за случая (колкото и да са модерни се запарват бързо и лесно се цапат), затова агронавтите обикновено ги сменят с анцуг в комплект с чифт стари маратонки още на втория ден след пристигането си в новата, непозната за тях, аграрна среда.

Свързаност: Обхват за телефона в средата на нивата няма, както и мобилни данни, затова агронавтите традиционно разчитат основно на свещеното уай-фай, стига домакинът (заселник) да си е прекарал такова. Ако не се е сетил, агронавтите изпадат в информационна и социална изолация, която води до паник атаки, чувство за малоценност, лайкова абстиненция и хронична депресия.

Уелнес: Локалният ръчен труд отвлича агронавтите от глобалните им психо-комуникационни проблеми, като им помага да се разсеят, заради което те, всъщност, са и дошли. Ако си го припомнят, от тях се очаква да съберат и част от реколтата. Трябва да има елемент на сървайвър, все пак, както и лек уоркаут, плюс аутдор активности. Климатизирани фитнес упражнения и уелнес-спа процедури няма, както и минерални басейни. Къпането е чисто гол с маркуч студена вода под смокинята или на каменната мивка в двора. Зали за скуош също няма.

Забавления през свободното време: Липсата на мултимедия прави забавленията през свободното време почти невъзможни за агронавта без предишен опит. Налага му се да комуникира с други човешки същества на живо, при късмет да прави не-виртуален, дори незащитен секс върху плявата в хамбара; да хваща живи мишки с ръка, да цепи дърва, да пали огън и да пече веган менюто си на еко жар.

Тиймбилдинг: Агронавтиката е чудесен метод за сплотяване на колектива чрез опознаване на различните земеделски сечива (сърп, права и крива лопата, мотика, търмък), чрез отглеждане на земеделски култури, които не е задължително да „хващат” и не се нуждаят задължително от лампа, чрез ядене на живи плодове, откъснати от живи плодни дръвчета и чрез гледане на огън, който не е скрийнсейвър. Груповите активности могат да се състоят в надбягване до другия край на нивата, в търкаляне на пластмасов бидон с напъхан в него агронавт и пълненето му след това (на бидона) с изгнили плодове за ракия.

Хранителен (и отделителен) режим: Здравословното хранене с пресни плодове и зеленчуци може да предизвика временно главоболие и/или стомашно-чревно неразположение у привикналия с джънк фууд агронавт. Честото припкане до външната тоалетна се счита за част от процедурата по детокс. За агронавтите е важно да пазят старите вестници, да ги нарязват с тъп нож до формат А5 и да ги забиват на пирон в дворското ве це, за да имат винаги под ръка автентичен крафт клийнинг дивайс.

Културен обмен: Агронавтите се обогатяват с местния жаргон на района, в който са попаднали, наизустявайки предимно ругатни и сексуални закани в комбинация с тънкостите на локалния диалект. Подобни хепънинги обикновено са гарнирани с нездравословни количества хоум мейд крафт ракия и работните групи продължават до сутринта. Новите измерения на махмурлука агронавтите коригират с вряла чорба от вътрешности и/или със студен айрян, разбъркан с щипка хималайска сол (сол от буркана).

Локал импакт: Местните се радват на агронавта като дете на захарно петле в сладкарница. Пришълецът е готов срещу минимална надница да свърши голяма част от работата на полето, която вече им е омръзнала, а в някои случаи дори да си плати, за да има честта. Местните получават ценни компютърни умения по работа с преносими устройства и прекарване на безжичен интернет. Заселниците, от своя страна, трупат социани контакти за собственото си бягство бек ту дъ ърбън джънгъл, след като приберат реколтата. Агронавтите помагат на местните общности да се развиват.

Въглероден отпечатък: Агронавтите имат близък до нулевия въглероден отпечатък, тъй като пристигат с електрически автомобили, зареждат си дивайсите от соларни батерии и пушат дигитални цигари. Въглеродните газове, които отделят в атмосферата, са резултат основно от тяхното храносмилане.

Странични ефекти: Не се наблюдават. След завръщане в естествената си среда агронавтът бързо губи придобитите от експедицията полезни хранителни навици и социални умения, бързайки да се потопи отново в три де реалността, която толкова много му е липсвала. Възстановяват се мултимедийните интерактивни умения, поръчването на пица по телефона и някои токсикологични навици (вж. „химически зависимости” по-горе). Наличието на нови ъпгрейди позволява на агронавтите да се възстановят по-лесно от след-експедиционния стрес.

Тихомир Димитров 

май 26, 2018

Четири минути напред във времето

Изт: Youtube

В „Мисия земя” на Л. Рон Хъбард има само едно нещо по-важно от „Плана за разширяване” и това е „Имперският град”, откъдето се контролира цялата диаспора на хуманоидните (и не само) същества в Космоса, включваща стотици хиляди колонизирани планети, техните спътници и пригодени за живот астероиди, обединени в обща Федерация под юрисдикцията на Императора.

Такова място е очаквано (и вероятно) да има безчет мотивирани (и добре въоръжени) врагове из Вселената, ето защо Имперският град е изместен във времето. Дори цяла флотилия да заведеш до там, минавайки през контролирани от Федерацията транспортни коридори, просто няма да имаш цел, по която да стреляш. Изместена е във времето. За целта Имперският град е приютил миниатюрна „черна звезда” в утробата си – огромен риск, но и единственият възможен източник на енергия за поддържане на колосалната илюзия.

Всеки от нас може да приложи същия трик, без да се нуждае от космически технологии, нито от малка „черна дупка” под леглото в спалнята.

Нуждаем се единствено от часовник, дори бих казал смартфон.

Смартфоните имат часовници, а часовниците могат да се настройват според предпочитанията на потребителите. Настойте вашия 4 (словом: четири) минути напред във времето. Гарантирам ви, че няма да съжалявате!

Просто ще бъдете четири минути напред във времето. Постоянно. Четири минути напред от света и от всички останали. Ще ви се превърне в навик.

Разбира се, често ще виждате други часовници. Това не е проблем. Следете си вашия. Организирайте живота си според него.

Никой не е пострадал от това, че е пристигнал четири минути по-рано за среща. Твърде малко са, за да изгубите ценно време в чакане или да скучаете, но могат да са решаващи, ако бързате (и закъснявате).

Винаги ще имате четири минути преднина във времето. Лична преднина.

Защо това работи ли? Ами, защото всяка година си местим по два пъти часовниците напред и назад във времето. С цял час! И работи. Откъде-накъде някакви си четири минути лична преднина няма да работят?

Настройте си собствена часова зона и живейте според нея.

Хвърлянето на бърз поглед към часовника е основен фактор, който предопределя голяма част от действията ни всеки ден, както и голяма част от решенията, които взимаме. Ако „личната ви часова зона” е с четири минути напред от тази на всички останали, то вие разполагате с абсолютно преимущество да организирате живота си според нея, или нека да го наречем: с абсолютна преднина.

Ще свкинете точно толкова лесно, колкото лесно свиквате с новото часово време всяка пролет и всяка есен, само че еднократно. И ще ви се превърне в навик. Гениалните неща са прости.

Тихомир Димитров 

април 20, 2017

Писмо до загорелия млад приятел

Изт: Moviehole

Приятелю, да предположим, че си на плюс-минус 19 години – съвсем условно – така, както аз съм на плюс-минус 39. Съвсем условно. Това писмо е до теб. Всяка сутрин се събуждаш с „кокалче” в гащите (блазе ти!) и може би следваш философия, информатика, право. Или работиш на строеж. Но има само едно нещо, което те интересува повече от всичко на света. И това са жените. Няма нужда да отричаш. Аз знам. Вече съм бил там. „Дядо” е бил там. Това писмо е до теб, загорели млад приятелю!

Пиша го, защото светът е враждебен към твоето добруване.

Държавата вижда в лицето ти не млад симпатяга с огромен потенциал, какъвто ти действително си, не човек в разцвета на силите си, способен да промени света, стига само да реши, не „бъдещето на нацията” или други подобни наизустени глупости от предаванията по телевизията, а само един десетцифрен номер – ЕГН-то, зад което стои послушен данъкоплатец, смирен гласоподавател, потенциален оплодител и, не дай Боже, потенциален войник, защото, освен да се размножава и да си плаща данъците, младият мъж трябва също, от време на време, да брани с оръжие интересите на безскрупулния си политически елит и на неговите финансови господари, чиито млади синове, за разлика от теб, няма да отидат в месомелачката на войната, повярвай ми, загорели млад приятелю! Мина времето, когато аристократите първи се хвърляха в боя на бял кон, предвождайки селяните. Когато бароните, принцовете и кралете се хвалеха с белезите си от последното кърваво сражение. Днес само „селяните” мрат на война, новите „аристократи” предпочитат да си намерят оправдание да не го правят и, вместо това, да трупат нулички към сумите в банковите си авоари. Все пак, войната продължава да е печелившо занимание, в което you do the dying, and they do the buying…

Като стана дума, едрият международен финансов капитал също вижда доста „перспективи” в теб. За него ти си потенциален изплащач на ипотека, лизинг, кредитни карти и потребителски заеми…

И това не е лошо. Човек все трябва да преживява някак.

Лошото е, че на никого не му пука за теб самия, за това на тебе да ти е добре.

Обществата са далеч по-загрижени за майките, за момичетата, за жените, за имигрантите, за бежанците, за равноправието, за животните, за глобалното затопляне и за всякакви други по-важни от теб неща. Говоря за западните общества, към които ти, загорели млад приятелю, щеш не щеш, вече принадлежиш! Повярвай ми, те ще поискат от теб да платиш цялата сметка, ще поискат да дариш живота си дори, ако се наложи да отбраняваш племето, в което си роден, но през мирно и тихо време, когато всичко е наред, твоите приоритети ще са на последно място.

В трамвая първо сядат болните, после възрастните, после жените, след това са децата и накрая си ти. На бойното поле, обаче, първо заминаваш ти. И това също не е проблем. Проблемът е, че на никого не му пука за теб.

На „дядо” ти, обаче, му пука. Затова пиша това писмо. Нека да скипнем целия булшит, да си налеем по едно и да преминем към Темата с главно Т, става ли? Знам, че жените са основното, което те интересува в момента.

Да не казвам единственото…

Жените заемат 99% от пространството ти на интереси. В останалия 1% се побират: следване, спорт, родители, семейство, деца, кариера, кола, хобита, приятели и другите незначителни неща. Преувеличавам, естествено, но бъди честен пред себе си – колко точно да преувеличавам? С процент и половина? С два? Както и да е!

Дошъл съм, за да ти дам няколко практични съвета по Основния въпрос.

Ето ги:

Съвет едно: Не търси мнението на жена за проблем, свързан с жените!

Изт: Smritijain 

Това е все едно да взимаш уроци по риболов от рибата. Жените никога не са били мъже, те не се събуждат с „кокалче” в гащите, за разлика от теб, не са се влюбвали в жени, не им се е налагало да свалят жени, не са търпели унижението на женския отказ, нито отчаянието от женското безразличие, а онези от тях, които са, по-скоро биха ти откраднали гаджето, отколкото да ти дадат правилния съвет, приятелю!

Съвет две: Не слушай майка си по въпроси, свързани с жените!

Изт: Youtube 

Тя, естествено, ти мисли само доброто, но виж съвет номер едно…

Съвет три: Общувай с непознати жени!

Изт: BigSolutions 

Не ти препоръчвам да „сваляш” всяка срещната по главната като див селянин. Просто говори с непознати жени: с касиерката зад щанда на магазина за хранителни стоки, със сервитьорката в ресторанта, с шофьорката на такси. Общувай с непознати жени без да влагаш сексуален умисъл в това (колкото и да ти е трудно). Общувай с млади и стари, с хубави и не чак толкова привлекателни дами, с всички, които ситуацията ти поднесе. По този начин ще развиеш комуникационни умения, за които по-късно ще ми благодариш. Идеята е разговорът да се „проточи” с една идея над: „Готови ли сте да поръчате?”, „Да, аз искам бира и шкембе, благодаря!”. Задай няколко въпроса. Слушай внимателно отговорите, но преди всичко гледай! Наблюдавай езика на тялото. Което ме навежда на:

Съвет четири: Следи какво правят, а не какво ти говорят жените!

Изт: ReturnOfKings

„По делата им ще ги познаете”. Пише го в Библията. Няма лошо да си внимателен слушател, дори сериозно ти го препоръчвам, пък и колкото по-рядко си отваряш устата, толкова по-малка вероятност има да сгрешиш, затова си мълчи, задавай въпроси рядко, но само по лични въпроси, накарай я да говори за себе си. Да ти се разкрие. А докато тя говори, ти просто си мълчи. Така ще си по-енигматичен. Ще минаваш за замислен, сериозен тип с някаква мистика. С интересна „аура” около себе си. Пък и няма да изтърсиш някоя простотия точно когато не трябва. Помни, че словесният поток на жена, която те харесва, съдържа само 1% наченки на истината и всичко останало си е просто лъжа. Невинна лъжа. Девическо хитруване. Или нека да го наречем „поза”. Колкото повече те харесва тя, толкова повече лъжи ще ти наговори. Ако трябва да сме честни, същото важи и за твоя словесен поток към нея… Просто жените обичат да бъдат лъгани и то майсторски, да бъдат изслушвани, но не това е основната ми идея. Основната ми идея е, че за да опознаеш една жена трябва да следиш какво тя прави, а не какво ти говори. По делата ще я познаеш. Езикът на тялото е много важен, защото няма как да разбереш какъв процент от изреченото съдържа някаква истина или просто се опитва да представи харесващата те жена в идеалната (според нея) светлина. Затова следи езика на тялото. Ако си играе с косата и е леко притеснена, значи си на прав път. Ако върховете на ходилата й са насочени към теб, а не в някоя друга посока – също. Ако свежда очи първа, когато погледите ви се засекат – да не говорим. Следи какво прави, а не какво ти говори. Следващата стъпка е да потърсиш някакво „правене” заедно.

Съвет пет: Правете неща заедно. По твоя идея!

Изт: Quora

Трябва да си абсолютен тъпанар, за да я оставиш да решава с какво ще се занимавате, след като най-после си успял да я изолираш от социалния кръг, от семейството, от приятелките, от скучните обожатели. И си я „отмъкнал“ само за себе си. „Искаш ли да се поразходим?” „Свободна ли си утре вечер?” „Какво ще кажеш да отидем на кино?” са въпроси, които ще те поставят веднага в кръга на нерешителните мъже. Колкото по-красива и самонадеяна е девойката, толкова по-уверен и надъхан трябва да си ти в избора на нещата, които ще правите ЗАЕДНО. „Имам два билета за концерта довечера. Щях да ходя с една позната, но преди малко ме видя с теб и избяга (посочваш случайна женска фигура в гръб, която се отдалечава). Мисля да се възползваш”. Така е по-добре. Жените обичат драмата. Обичат категоричността. Дай им интересни сюжети, върху които да разсъждават. Лъжи ги с размах, но никога не губи чувството си за хумор! Лъжи ги толкова силно, колкото ги харесваш. Лъжи ги с езика на любовта. От това никой не е постардал досега. Напротив, родили са се 7 милиарда души на света.

Съвет шест: Докосвай я!

Изт: IntrovertedBadass 

Не говоря за стискане по задника или да я пипаш по гърдите на първа среща, вече не си в пубертета, просто търси физически контакт с нея. Колкото и самостоятелни да са жените в наше време, те продължават да очакват ти да направиш първата стъпка. Във всяко отношение. Изключенията от това правило са само потвърждение на правилото. Ако се е съгласила да излезе с теб, значи сигурно харесва нещо в малоумните ти шеги или в квазимодовската ти физиономия. Неверотятно, но факт. Слушай внимателно, задавай лични въпроси, гледай я право в очите, но не не забравяй да я докосваш – не срамежливо, сякаш случйно и между другото се е получило, а нарочно! Сложи ръка върху нейната в киното. Прегръни я силно през кръста, докато си правите селфи на някоя пейка. Целуни я, когато най-малко очаква. Ако те отблъсне категорично още при първия опит, значи пак ще лъскаш бастуна. Какво толкова? Остави момичето на мира и го изпрати до вкъщи като истински джентълмен! Тя сама ще те потърси в следващите няколко дни, ако просто е била срамежлива. Ако не те потърси, не я търси и ти. Ако настъпи „гузно мълчание” след дръзкия ти опит, обаче, сигурно има още върху какво да „поработиш”, скъпи загорял млад приятелю!

Съвет седем: Поставяй себе си на първо място. Винаги!

Изт: RomanceWays 

Ето тук най-лесно се дъниш! Спечелиш ли веднъж интимността и доверието на противположния пол, ти се превръщаш в изтривалка. Започваш да угаждаш. Да променяш себе си според нейните предпочитания. Правиш всичко, за да може на „принцесата” да й е удобно, нали така? Това ще я доведе до скука, ярост, презрение и, в крайна сметка, до отвращение от теб. Заради неспособността ти да бъдеш мъжа, когото тя първоначално е харесала. Целувката й ще те превърне от принц в крастава жаба. Колкото и бъчви с вино да изпиеш след това, нищо няма да промени факта, че си се издънил в най-сериозния тест, а именно – в умението да поставяш себе си на първо място. Винаги. И независимо от всичко! Твоето хоби. Твоята музика. Твоята работа. Твоите приятели. Твоето място. Запомни го добре! Момичетата обичат момчета, които поставят себе си на първо място. Всъщност, точно това ги кара да различават „момчетата” от „мъжете”. Те ОБОЖАВАТ мъже, които знаят какво точно искат. Какво точно искаш няма никакво значение. Значение има само дали поставяш себе си пред нея. Накратко: изборът, пред който си изправен, загорели млад приятелю, е дали да се превърнеш в неин роб или в неин Бог. Повярвай ми, принцесите не бленуват за интимност с прислугата в своите покои. Те копнеят за Завоеватели. Остави на загубеняците слугинската роля!

Съвет осем: Накарай я да ревнува!

Изт: Understandingrelationships 

Сигурно смяташ за кофти идея да я запознаеш с бившата си приятелка, която все още си пада по теб или да флиртуваш открито пред нея с други жени. Сигурно майка ти не би одобрила подобно поведение… Така е, защото обществото, за разлика от твоята майка, която ти мисли доброто дори в своето незнание, съвсем умишлено и целенасочено се опитва да те превърне в един „торен бръмбар” – в отговорен млад Сизиф, който цял живот ще бута „лайното” нагоре по баира и ще си плаща сметките винаги навреме, без да му хрумне дори за миг идеята, че има по-приятни начини да си изкарва свободното време… Бъди революционер и прави точно обратното на популярните масови заблуди! На така наречения „общоприет морал”. Накарай я да ревнува! Направи го нарочно! Направи го, за да сте щастливи заедно. От „дядо” си да знаеш, че една жена никога не би наранила мъж, който си има резервни варианти. По-скоро ще се състезават за теб, отколкото да те изгубят. Мъжете с резервни варианти никога не ги изоставят, загорели млад приятелю!

Съвет девет: Работи върху себе си!

Изт: Fitness B&W 

Спортувай, чети, пътувай по света, раздавай се изцяло в нещата, които ти доставят удоволствие. Развивай се в области, за които знаеш, че си добър по дефолт. Не го прави, за да трупаш пари, мускули, статус или други преходни неща, с които неизбежно ще впечатлиш някоя дама. Не го прави с тази цел, освен ако не искаш да си банкомат на два крака, секс играчка или „трамплин” за жените към обятията на друг мъж, който знае по-добре от теб как да граби от живота! Превърни себе си в цел, а не в средство. Тогава и в пещера да се завреш, пак ще се намери някоя, която да дойде и да задоволи порочните ти мераци, скъпи загорял млад приятелю!

Съвет десет: Губи стратегически!

Изт: Jamiiforums 

Давай на своята кралица възможността да печели понякога! Поспори с нея и се остави да бъдеш убеден в правотата на нейните аргументи. Послушай нейните съвети за това-онова. Сложи си ризката, която ти е подарила и се „изфукай” с придобивката пред нейните приятелки. Похвали я за старанието да ти угоди. Направи й комплимент – публично и на четири очи. Естествено, тези неща са маловажни за теб, те попадат в онзи един процент, но все пак усилието, което полагаш, е важно. Важен е жестът! И още как. Говорим за „стратегически отстъпки”. Извън тях, младата дама ще трябва да се „пребори” за всичко останало, което наистина желае. Никога не раздавай похвали или материални придобивки наготово. Не бъди ходещ комплимент и банкомат на два крака! Винаги изисквай благодарност за жертвите, които полагаш в името на общото благо. Показай нагледно, че с нищо и към никого не си задължен. Предлагай апетитни „награди”, но поставяй „условия” за тяхното получаване. Нека да не се губи „състезателният дух” във връзката! Което ми напомня за съвет единадесет:

Съвет единадесет: Санкционирай отрицателното поведение!

Изт: Memoirsbymide 

Ако тя прави нещо, което те дразни из основи, накажи я за това! Далеч съм от мисълта за физическо насилие, павиан такъв, има хиляди други начини да санкционираш отрицателното поведение! Дори децата могат да станат „възпитани”, без да са изяли нито един шамар от своите родители. Стига да имат интелигентни родители. А жените не са деца. По-умни са от тях. По-умни са и от теб. Затова бъди интелигентният ръководител във вашата връзка. Бъди достойният капитан. Бъди дързък. И в похвалите, и в забележките. Тя ще те боготвори за това! Ще те последва дори на края на света. „Цаката” е да се сприятелиш с нея. Да станете един отбор. Започне ли да „предава отбора”, покажи й колко си разочарован от нейното поведение! Направи го с думи и с дела, но наблегни повече върху делата. Оттегли се временно в себе си. Потърси компанията на други хора – за предпочитане такива, които са от нейния пол и изглеждат по-добре от нея. Нека да ревнува. Нека се страхува. Нека се състезава за теб! Достатъчно е това да става в нейните мисли, няма нужда да си го вадиш пред непознати… Или поне не е задължитено. Използвай лицевото си изражение за нещастие, когато комуникираш с нея. Бъди директен. ПОКАЖИ защо се държиш така. Дори кучето може да разплаче стопанина си по този начин. Бъди стопанинът, а не кучето във вашата връзка! Опашката ти не може да се вее във въздуха, когато някой предава отбора!

Съвет дванадесет: Възнаграждавай доброто поведение!

Изт: Naturalhealers 

Има хиляди начини да поглезиш едно момиче. „Номерът” е да не го правиш всеки ден, а само тогава, когато тя заслужава. Колко му е да поръчаш пица, да отскочиш до кварталния магазин за бутилка вино и да запалиш свещи, преди да се е прибрала? Колко му е да помасажираш разкошното й тяло и да го погалиш с език, преди да я обладаеш като Конан Варварина? Колко му е да изтръгнеш от бедния си речник един-два несръчни комплимента? Сметката не надвишава десет евро, а ефектът е priceless. Въпросът е да го правиш само тогава, когато тя заслужава!

Съвет тринадесет: Контролирай порното!

Изт: b4tea 

Може би най-трудният и фатален съвет, затова съм го сложил под номер тринадесет, скъпи загорял млад приятелю! Не казвам „спри порното” или „престани да мастурбираш” (защото знам, че го праиш всеки ден), казвам само, че е нужно да контролираш порното, за да не позволиш да се случва обратното – порното да контролира теб. Примерно, мастурбирай си всеки ден, както си свикнал, но недей да свършваш. Направи го два-три дни подред и после наблюдавай ефекта върху себе си и върху всичко останало, което те заобикаля! Сексуалната енергия може да поглъща Вселени, приятелю! Обуздаеш ли я веднъж, ще станеш Тестостероновият Крал на света, защото си овладял „атомната енергия” на мъжкото тяло! Едно изпразване съдържа потенциала да станеш баща на цял континент. Ето това е Силата, която разпиляваш…

Имам много „тайни” да ти споделям още, загорели млад приятелю, но тези няколко са достатъчни. Засега. Искам в лицето ти да виждам истински млад мъж, а не пикльо, който се гъне под заплахата от шамар (нежен, женски, с дълъг маникюр). Искам да знам, че утре, ако ножът опре до кокала и се наложи да клечим в един окоп, ти ще имаш характер поне дотолкова, че да ме прикриваш с полуавтоматични откоси, докато пълзя под бодливата тел към врага. Нищо не пречи още сега, преди ножът да е опрял до кокала, да започнеш да развиваш „гръбнак” и „тестиси”, следвайки съветите по-горе, за да може да си готов да заемеш мястото, което природата ти е отредила в този свят. Защото в трамвая първо сядат болните, после възрастните, после жените, след това са децата и накрая си ти. На бойното поле, обаче, заминаваш с предимство. Иска ми се да мога да разчитам на теб, опазил ме Бог, ако някога се наложи…

Тихомир Димитров 

март 11, 2017

Който фейк нюз вади, от фейк нюз умира

Изт: Norse-Sky 

За едни сватба, за други – брадва. Бях озаглавил статията: „Фалшивите новини, кликбейта, интернет цензурата и защо крадецът вика дръжте крадеца“, но едно SEO ми обясни, че това е малоумно заглавие. Затова реших да го посъкратя. Дано да не съм ви подвел само…

Кликбейт

 Изт: Immediate Safety 

Публикуването на провокативни, потресаващи или шокиращи заглавия с цел привличането на повече посещения в интернет се нарича „кликбейт“. Думичката идва от „клик“ – натискам левия бутон на мишката и „бейт“ – стръв. Стръв за кликове.

Важно условие е тези заглавия да са подвеждащи, т.е НЕ да информират, а да правят точно обратното – да дезинформират. Това става по два начина: или като съдържанието на статията (видеото, репортажа) не отговаря изобщо на заглавието, но потребителят вече е подлъган да кликне върху „новината“, или като съдържанието има подвеждаща, грешна, невярна информация. Независимо дали последното е нарочно или не, тоест от чист непрофесионализъм, ефектът винаги е един и същ: кликаш върху някакъв линк и те пращат за зелен хайвер…

Мотивацията на кликбейтърите е ясна: повече кликове = повече посещения = повече трафик = повече приходи от реклама.

Кликбейтингът съществува в интернет от зората на глобалната мрежа. Той въобще не е ново явление, но едва сега започва да се говори масово за него, разбирай – в масмедиите. Или в „традиционните медии“, както ги наричат още. Всичко това ме навежда на една неприятна мисъл. И тя е, че такива координирани напъни да се разобличават „фалшивите новини“ може би представляват нов опит за налагане на:

Интернет цензура

Изт: Nat and Marie

Никой не твърди, че мрежата не изобилства от фалшиви сензации, от подвеждащи новини и от всякакъв рекламен булшит – тире – спам. Тя изобилства и от грозно садо-мазо порно, но това не стои във фокуса на обществения дневен ред. Във фокуса му са фалшивите новини. Именно те са новият стар проблем. Но за кого?

Телевизионните кампании против фалшивите новини твърдят, че последните са в ущърб на потребителя. Това, което не мога да разбера е защо нещо, случващо се в интернет, тормози и занимава толкова много класическите медии, които формираха общественото мнение още по времето, когато нямахме www? Защо телевизорът ме плаши с нещо, което мога да видя само на смартфона и на компютъра си? За да ме предпази?

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Уви, масмедиите са твърде удобен инструмент за силните на деня. „Предимствата“ им са две: Първо, масмедиите се нуждаят от пари, за да съществуват, при това – от много пари. Нямате представа колко струва издръжката на една провинциална телевизия дори! Второ, те са малко на брой. Колкото и вестници, радиоканали, телевизии да оперират в общественото пространство, те са абсолютно незначителни, като брой, в сравнение с източниците на информация онлайн.

Неслучайно диктаторските режими винаги се заемат първо с подчиняването на пресата, радиото, телевизията, киното… В по-нови времена се опитват да подчинят и интернет трафика, но невинаги им се получава. Аз предлагам да зарежем параноята от диктаторски режими обаче. Нека сме реалисти. Нека, вместо това, да си представим една шайка от задкулисни играчи, стъпили върху огромните си капитали, които искат да пробутат някаква нова идея на обществото, да му „продадат“ някакви нови ценности, някакви нови убеждения, някакъв нов начин на мислене или нов морал, който защитава само икономическите интереси на въпросната малка, свръхбогата група от манипулатори.

Как би постъпила една такава влиятелна група? Би съставила списък на водещите масмедии и би ги подчинила с „пачки по стотачки“ естествено. Има много начини парите да се трансформират във власт над общественото съзнание: чрез лобизъм и законодателен натиск, чрез силата на държавните институции, чрез подкупване и сплашване на журналисти, чрез назначаване и уволняване на медийни босове, чрез рекламно спонсорство посредством обръчи от фирми и чрез изкупуването на контролния пакет от акции на медийната компания посредством мрежа от офшорки. Както се казва, само въображението е лимитът, стига парите да не са проблем… А парите за свръхбогатите задкулисни играчи никога не са проблем. Те са просто инструмент. Пари->власт->пари прим. Задкулисните капитали представляват проблем единствено за „свободата на словото“ – още една химера, наред със „свободните независими медии“, която някой някъде иска обществото да приема за даденост.

„Като чиста монета“.

Всъщност, „вярно“ е само това, което диктува „чистата монета“, приятели. Свободни и независими медии няма дори в САЩ. Координираните усилия на водещите новинарски ТВ канали да съсипят репутацията на Тръмп по време на кандидат-президентската му кампания беше нагледно доказателство за това. Сега, аз не съм „тръмпист“, но ако бях американец, сигурно щях да гласувам за него, напук на телевизора, който толкова упорито и нахално се е опитвал да ме убеждава в противоположното през цялото време.

Да се върнем към интернет цензурата. Задкулисният елит притежава масмедиите, но не притежава тяхната все по-масова алтернатива в лицето на новите медии. Ако тръгне да прави списък, той би бил прекалено дълъг. Няколко поколения няма да му стигнат, за да овладее списъка чрез традиционните похвати. Освен, че е дълъг, този списък продължава да расте. Непрекъснато. В геометрична прогресия. Докато общественото доверие се отдръпва от масмедиите, които все по-лесно се поддават на изкушението да манипулират, вместо да информират. Проблемът е, че общественото доверие сега си има алтернатива. Тя започва с http://.

Ако бяхте от онази малка група свръх-богати, свръх-влиятелни и свръх-амбициозни задкулисни играчи, вие щяхте да виждате тази алтернатива като агресивен тумор с разсейки. Няма как да преследвате „бунтовните“ клетки една по една, налага се да окажете давление върху целия „организъм“, за да го спасите (разбирай: да спасите натрапения от вас изкуствен морал). Налага се да действате решително и централизирано чрез добре познатите ви методи на „традиционната медицина“: лобизъм, законодателни промени, натиск чрез институциите на държавата, масмедиите, паричните потоци, контролните пакети и управителните съвети.

Гугъл и Фейсбук вече дадоха своята заявка, че ще противодействат на фалшивите новини. Масмедиите вече жужат от информационни кампании по въпроса. Новинарите се надпреварват кой пръв ще ги разобличи. Правителствата вече прокарват необходимите закони… Задава се нов технологичен „лов на вещици“. Сега позорната табела с надпис „фалшиви новини“ може да бъде закована на вратата на всеки. По всяко време. Проблемът е, че и този нож си има две остриета. Така стигаме до ситуацията, в която:

Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“

Изт: fr.freepic.com

Масмедиите режат клона, на който седят посредством кампаниите си срещу „фалшивите новини“.

Причината е, че именно те се занимават най-често с производството на новини. Въобще. И по принцип. Знаете, че „мълчанието е злато“, защото колкото по-малко говори човек, толкова по-незначителна е възможността да сгреши.

А производството на новини е „гвоздеят в програмата“ на масмедиите…

Накратко, има най-голяма вероятност именно масмедиите да пострадат от токсичната среда, която сами създават. Защото прекарват в нея всеки ден. Защото са „най-разговорливи“ по отношение на новините. Защото критикуват най-страстно „фалшивото“ в своя собствен занаят. Защото „търсят под вола теле“. Защото сочат треската в чуждото око, но не виждат гредата в своето. Та нали конкурентите им от другите масмедии първи ще тръгнат с позорната табела към тях! Без въобще да броим безкрайната възможност от „грешки“ в отразяването на зле прикрита пропаганда, в политически коректното говорене, в платените репортажи от всякакъв вид или в чисто журналистическотo недоглеждане от типа „липса на достатъчно опит и професионализъм“. Та нали част от репортерите им са стажанти…

Приятели, помнете историята! Помнете, че организаторите на революционни трибунали неизбежно стават тяхна жертва след време. Помнете, че най-ревностните пуритани обикновено се оказват най-големите грешници, защото сами не успяват да се поберат в твърде строгата система от морални закони и правила, която сами са създали. Но щом веднъж са накарали обществото да повярва в тях, то ще ги държи отговорни за това! Според техните собствени стандарти. Помнете закона на кармата и помнете, че тоз, който фейк нюз вади, от фейк нюз умира! Пък и как ще вървите срещу технологичния прогрес? Тези, които ви плащат днес за това, утре няма да проронят сълза за вашето публично икономическо самоубийство. Просто ще си наемат нови слуги…

Само истината ще ви направи свободни!

Тихомир Димитров

март 1, 2017

Социален експеримент: една нощ пред телевизора

abadsbds

Скрийншот: nonsense.tv @ Vimeo

Часът е три сутринта. Аз и моето безсъние лежим с дистанционно в ръка.

Натискаме „бъстър бутона“, а.к.а „пауър копчето“ и екранът оживява:

Брадясал тип спори с дългокрако момиче защо вече няма български футбол в България… Разговорът между двамата бива рязко прекъснат от реклама на сироп против кашлица. После на хапчета против главобол. И после на крем против бръчки… Next:

Кино канал. Чакам да се случи нещо, т.е да започне някакъв филм, но се оказва, че гледам само трейлъри, които непрекъснато се повтарят. Next:

Човек с велурено сако и пърхот по раменете убеждава млада студентка в студио с фототапет за фон колко яко е тя да остане в родината завинаги и да упражнява „вишите“ си по икономика, социология и политология в кол-център. Младата дама има други планове за живота, но не успяваме да ги научим, тъй като се обажда почерпен зрител, който задава многопластов въпрос за масоните, бермудския триъгълник и извънземните, подозирайки някаква връзка между тях. Прекъсват го с реклами. Next:

Документален филм за древните религии. Човекът изклал десет хиляди поклонници, защото не били от неговата вяра. Споко, случило се е в Африка. През Античността. Паля цигара, наливам си вино. Next:

Бяла мечка разкъсва нещо, което може би е човек. Оказва се, че не е човек. Полярно животно е. Кожухчето на мецаната е неприятно обагрено в червено. Next:

Презоекански ром-ком. За незнаещите, това е съкращение от „романтична комедия“, в която „доброто момче“ винаги получава „хубавото момиче“ накрая. Граничи с научната фантастика, като жанр, но му липсва присъщият за последната научен реализъм. Next:

Злите новини от деня: Тридесет ранени тук, петдесет жертви там. Животът поскъпва. Има криза в политиката, в бизнеса, в икономиката и в международните отношения. Има нови болести. Положението се сговнява. Бедствия, аварии и наводнения по целия свят. Престъпления. Next:

Тигър разкъсва турист в зоопарк. Next:

Акула захапва невнимателен водолаз по лицето. Оказва се, че не е добра идея да си подаваш главата извън решетката. Гледал съм го в Ютуб. Next:

Аматьорско порно с много лошо качество. Next:

Злите новини отново. По друг канал. Времето предстои да се влошава. Високи сметки за ток. Политическа несигурност. Бунтове и катастрофи по света. Пожари. Next:

Темата е екология. Или по-точно как се преработват фекалните отпадъци в питейната ни вода. Не знам дали искам да знам. Next:

„Кексът и градът“. На кака са й свършили паричките. Нуждае се от апартамент в Ню Йорк, но поддържа само колонка в списание. Банките не са готови да я затрупат с милиони без сериозен източник на доход, а спестяванията й са нулеви – профукала ги е всичките за обувки и за десерти. Започва да пести и да пази диета. После отива в офиса на някакъв зализан тип, който й предлага 30 бона… Next:

Пак новини. Всичко се влошава. Навсякъде. В целия свят. Броят на жертвите расте. Само щастието намалява. Next:

Реклама на домашни „фитнес уреди“. Топиш мазнини, докато си седиш удобно на канапето пред телевизора. Next:

Пак порно. Хубаво качество. Грозни герои. Next:

Хитове от 70-те. Next:

Поп-фолк лудница за маняци. Какво ще кажеш да се напием, да се сбием и после пак да се напием? Датичеститяли? Next:

„Покажи на тея хора…“ Next:

Стара руска комедия от вемето на комунизма. Действието се развива във влак. Next:

Гадателка разваля магии и познава всичко по рождената дата! Next:

Злите новини. Открили са длъжник за 30 лева и са го осъдили по бързата процедура. Кредитен милиардер дава пространно интервю, в което обяснява, че кредитните милионери са просто леваци, които трябва да останат завинаги в миналото заради своята некадърност, липсва на размах и въображение. Next:

Кралска кобра се изправя на човек, който непрекъснато я дърпа за опашката. Змията се опитва да избяга, но човекът я дърпа отново и отново към себе си. Обяснява колко агресивно е това животно! Кобрата най-после успява да го „перфорира“ и да се скрие под един камък. Човекът мърмори, че ръката му се подува! Next:

„Иновативна формула за вашата нова кожа“. Next:

Уау, наистина можеш да си приготвиш закуска, дори хладилникът ти да е абсолютно празен, копеле! Следи ми мисълта внимателно, лек: хвърляш единственото яйце върху нагорещения тиган, ако нямаш мазнина не е проблем – така или иначе никога не си го мил този тиган, винаги има засъхнала мазина по тефлона, трябва само да го затоплиш на котлона. След като се опече яйцето, пъхни го между две филиии, почернели в тостера или на същия тиган, ако нямаш тостер, за да не миришат на мухъл, после добави кетчуп, колкото и да е стар, киселичкото е добре за храносмилането, скъсай парченце от посинялата маруля, която се подава издайнически от кошчето ти за боклук вече трета седмица, откакто онзи веган-съквартирант те напусна, после напъхай всичко това в микровълновата или го доовъргаляй в мазното на котлона и уау – след 3 минути имаш перфектната закуска за шампиони, братле, без дори да си похарчил един цент! Вкусен, здравословен, домашен бургер! Next:

Предаване за изпълнения с предизвикателства живот на каналните плъхове в Ню Йорк. Разбирам, че са доста повече, доста по-едри и доста по-смели от онези, които съм срещал в избата на село. Next:

Индийски сериал. Едно лице заема целия екран. После друго лице заема целия екран. После трето. Това може да продължи вечно. Next:

Свършиха каналите. Завивам се през глава и заспивам под звуците на фантастичен филм от 70-те, в който раса интелигентни октоподи превзема Земята…

Сънувам сепии в народни носии, които носят чаршафи, за да се предпазят от слънцето и непрекъснато се оплакват, че няма вода. Което не им пречи да правят секс с дървени джуджета на фона на класическа музика. Събуждам се до пълен пепелник, полупразна бутилка от вино и съвсем леко окапана тениска. Не помня кога съм я свалил. По телевизора текат повторения на злите новини. „Боди каунтът“ расте, но Третата световна война се отлага. Поне засега.

Навън започва да просветлява…

Отварям прозорците.

Мирише на пролет.

Тихомир Димитров

януари 20, 2017

Двама мъже на върха. Какво да очакваме?

qrvqev lkhgkh

По принцип рядко пиша за политика. Още по-рядко се нагърбвам с някакви прогнози, но в изкачването до властта на двамата мъже от портретите по-горе има повече синхроничности от обичайното и ми се иска да хвърля моите „пет цента“ – ей така, за разнообразие.

Относно прогнозите, в новата ми книга има вече една сбъднала се такава. Там Обединеното кралство обръща гръб на Континента, точно както се случи на практика, а премиерата в родния ми град беше точно в деня на Брекзита, при това беше втората по ред, така че никой не може да ме обвини, че съм си дописвал.

Имам и едни прогнози за 2016-та, които съм писал в състояние на предпразничен махмурлук, т.е пълни са по-скоро с раздразнение и с хапливо чувство за хумор, отколкото с някаква сериозност. Призивът ми е избщо на прогнозите да НЕ се гледа сериозно – не само на моите, но и на всякакви блогърски такива, защото светът е по-непредвидим от обичайното напоследък, а пророците (в глобален мащаб) се броят на пръсти, моя светлост бидейки извън този списък. Затова, нека ги наречем просто съвпадения.

Далеч по-интересни са ми синхроничностите, свързани с избирането на мистър Тръмп и на генерал Радев. Ето ги:

1/ И двамата бяха избрани за един и същ пост – президентския;

2/ И двамата победиха по-скоро изненадващо и неочаквано, отколкото предвидимо;

3/ И двамата бяха избрани по едно и също време и почти по едно и също време встъпват в длъжност;

4/ И двамата изглежда са в разрез с политическото статукво у нас и с политическата коректност зад океана;

5/ И двамата имаха като главен опонент за поста силни дамски фигури, чиято победа изглеждаше почти „в кърпа вързана“.

Зад Хилъри стоеше мощната й политическа партия, Вашингтон, лобистите, чуждестранни държавни глави, действащият президент на САЩ, водещите медии, целият Холивуд и дори част от съпартийците на Тръмп. Зад Цачева стоеше главната политическа сила от управляващото мнозинство. Отделно, нагласата да се избере жена за президент и в двете държави изглеждаше напълно реална. Дет се вика, само това не бяхме пробвали, можеше пък да излезе нещо. Но не би…

Предполагам, че ще ви бъде интересно личното ми мнение, свързано с всичко това. Няма да го крия. В крайна сметка, колкото и да си аполитичен, винаги имаш лично мнение и е тъпо да се правиш на абсолютно неутрална „везна“ (още повече, ако си зодия скорпион). Ще започна с убеждението, че нямам никакви проблеми със заемането на важни управленски постове от жени в каквито и да било сфери от живота. Майка ми е мениджър в частна компания, жена ми до известна степен също, в качеството си на независим творец и предприемач, който се продава сам, а през изминалите десетилетия неведнъж съм попадал под жени в йерархията на различни организации, било като наемен служител, било като учащ, студент и какво ли още не… Животът ми е пълен с примери на жени, които са ми били шефове, които са ми били спонсори, които са ми били ментори и бизнес партньори, които са ми давали правилната насока и желаната подкрепа в моментите, в които съм се нуждаел от тях. Аз съм едно разглезено от жените момче и опитът ми, бидейки изцяло позитивен, сочи, че жените са напълно способни да управляват. Това, че не им се получи да заемат едновременно най-отговорните в локално и в глобално отношение президентски постове е съвсем друга тема. Но и тук си имам лично мнение. Даже две:

Първото е, че на хората просто им писна от статуквото. Търсят нови лица, а Тръмп и Радев са изцяло подходящи за целта – с неопетнено политическо минало, но и с непроверени способности да заемат поверените им важни постове, в чисто практически план, като опит. Поне засега. Дължим им стоте дни „меден месец“ във властта и не бива да ги съдим прибързано.

Второто е, че изборите не променят кой знае колко нещата. Не залитам по конспиративни теории, но смятам за очевидно, дори очевАдно, че светът НЕ се управлява от политически идеи, лидери или пък идеали, които простолюдието е способно да избира. Светът се управлява от парите и финансовите интереси на могъщи частни организации и лица в сянка, които са несменяеми. Простолюдието има правото да променя само декорацията на „фасадата“, но не и „сградата“, която стои зад нея. Или както гласи народната поговорка:

„Каквото и да ти разправят, винаги става дума за пари“.

Въпреки изброените съмнения по-горе, политическите лидери, все пак, могат да променят доста неща. Или поне да задават „тона“ на политическото ежедневие. А тонът зависи изцяло от личните им качества. И така, какво можем да очакваме от личностите на бизнесмена и на генерала?

Радев е лаконичен. Следователно, очакваме президентската институция у нас да започне да действа по примера на онази песен от Елвис Пресли: „A little less conversation, a little more action…“ (по-малко разговори, повече действие).

Тръмп, пък, е директен и безкомпромисен. Следователно, очакваме от администрацията му директни и безкомпромисни действия, освен ако не се окаже тоталният популист, за какъвто го подозират многобройните му политически врагове.

Всички се надяват на затопляне в отношенията между Русия и САЩ, но според мен това е твърде малко вероятно да се случи, защото двете велики сили имат крайно противоположни, перманентни геостратегически интереси, които се простират далеч отвъд мандата на един президент и далеч извън правомощията му като такъв. В най-добрия случай Москва и Вашингтон ще започнат да си мълчат по-дипломатично, вместо да си разменят остри реплики, но едва ли ще „затанцуват“ под една и съща „мелодия“ скоро.

Хубавото е, че и двамата нови президенти са успели в живота мъже. Единият има блестяща кариера в бизнеса, а другият – в авиацията, която се води за най-елитният род войски. И двете поприща изискват дързост, т.е утвърдени лидерски качества, на които със сигурност можем да разчитаме в лицето на двамата нови президенти. С други думи, тези хора едва ли ще се огънат лесно пред очакващите ги предизвикателства. Каквито и да са те.

Другото, което можем да очакваме със сигурност е, че довчерашното статукво в двете държави няма просто да си посипе главата с пепел и да потъне в небитието. То ще се прегрупира, рефинансира, реорганизира и ще влезе с нова сила в битката за властта. Накратко, очаква се двамата президенти да срещнат огромна съпротива в прокарването на своите бъдещи политики и решения, при това – на всички равнища на организирания обществен и политически живот. В този ред на мисли, хубаво е, че и двамата изглеждат достатъчно упорити личности, създадени да издържат на точно такъв вид предизвикателства.

Какво ще се промени за обикновения човек? Почти нищо. Той за това си е обикновен. От Тръмп се очаква да управлява държавата като частна фирма, т.е във финансово отношение американците може би „ще дръпнат напред“ по време на неговия мандат, но това едва ли ще се усети на дъното. Тръмп е от „единия процент“ и ще работи основно за своите. В България, пък, президентската институция не е толкова пряко свързана със съдбата на обикновения човек, освен при война и извънредно положение (опазил ни Бог), но дори тогава е за предпочитане отговорният фактор да е генерал с опит, вместо бюрократ с опит.

При всички случаи можем да очакваме повече десни политики, отколкото леви, доколкото зависят от двамата нови президенти. Президентската институция у нас е мажоритарен фактор, доказал своята способност да се еманципира, т.е макар да е издигнат от лява политическа сила, новият президент на Републиката едва ли ще „дърпа в ляво“, поне доколкото дипломатическите приоритети на страната зависят от него. Можем да очакваме напъни от страна на лявото да навлезе отново в политическия живот като „ракета носител“, но можем да сме почти сигурни, че тези опити ще са едно голямо фиаско. Да не забравяме мажоритарния фактор.

От гледна точка на китайската астрология, започва годината на Петела, който е изцяло в съзвучие с красноречието, екстровертността, помпозността и екстравагантния характер на Доналд Тръмп, така че му пожелавам успех и дано звездите да го закрилят! Пожелавам успех и на новия български президент, защото никак няма да му е лесно.

Толкова с прогнозите. А сега отстъпвам сцената на Живота, за да видим този път как ще ни изненада.

Тихомир Димитров

юни 23, 2016

Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?

kucf

Изт: azquotes 

„Целият свят е сцена и всички ние сме актьори на нея – влизаме, излизаме и за своето време всеки от нас играе различни роли…“

(Уилиям Шекспир)

Колкото и странно да звучи, въпросът: „Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?“ вълнува не само феновете на „Матрицата“, досещал се е още У. Шекспир. Обсъжда се и в академичните среди. През 2003 година в Оксфорд се появява сериозен научен доклад по темата от Ник Бостръм (на снимката по-горе).

Съвсем накратко: изследователят предполага, че ако компютърната мощ се умножава със сегашните темпове, то наследниците ни от бъдещето ще могат да създават виртуална среда, която е практически неразличима от реалната. И, тъй като всички хора, откакто свят светува, се интересуват предимно от своето минало и от съдбата на своите предшественици, то има голяма вероятност маниаците от 200-500-1000 години напред  да се опитат да пресъздадат историята в нещо като свръх-усложнена компютърна игра с цел „пътуване във времето“. Има и голяма вероятност „героите“ в тяхната симулация на миналото да се окажем самите ние…

Лошото е, че няма философски, математически или друг начин да докажем, че това не е така. Може да сме „играчите“, които умишлено са „забравили“ своя произход, за да им е по-интересна Симулацията и да се вживеят максимално в нея, но може и да сме само част от „декора“ – един вид „статисти“, които имат илюзията за самосъзнание, но чиято цел е единствено да правят обстановката по-реалистична за малцината от „избраните“, демек – за истинските герои.

Честно казано, като гледам в какви „зомбита“ са се превърнали 99,99% от хората, не виждам нищо чудно това да е така… Досега не съм попадал на индивиди, които имат самостоятелно, неповлияно от средата мислене и, което е още по-важно, самостоятелна опитност „за вселената, живота и всичко останало“. В най-добрия случай имаме някаква представа за тях. Прекопирана от заобикалящия ни свят. Повечето хора са продукти, а не създатели на реалността, в която живеят – клонинги на мейнстрийм идеите, достигащи до тях посредством мейнстрийм културата и социалното програмиране…

Повечето хора изобщо не се доближават до идеята за съзнание. Натоварени сме с огромно количество информация, предпочитания и нагласи, но всеки път бъркаме познанието със знание.

Примерно, аз имал ли съм някога идеята да стана космонавт, писател, пътешественик или откривател, но не защото са ми казали колко е яко, не защото съм повлиян от обществените нагласи и културните им суб-продукти (филми, книги, музика, игри, предавания и т.н.), а защото самостоятелно съм взел такова решение, стигайки до извода сам, че това е моята цел, избирайки я посредством задълбочен самоанализ, основан на индивидуален житейски опит и честни спрямо мен самия предпочитания; цел, която няма нищо общо с модерните тенденции в моето съвремие, с културата и традициите на обществото, в което живея?

Едва ли. По-скоро не. В ценностнта си ситема откривам твърде малко неща, които да се различават от императивите на кошерното съзнание..

Практиката показва, че човечеството се направлява от шепа хора. Визионери. Откриватели. Завоеватели. Пионери. И духовни учители. Всички останали са техни последователи. Първите живеят в създадения от тях свят. Вторите, ако искат да повлияят на средата, могат само временно да изменят обстоятелствата – без особени последствия върху статуквото в дългосрочен план. Константите се запазват. Параметрите си остават. Като „статист“ можеш да „пипаш“ само част от най-незначителните променливи, т.е нямаш права върху основните „контроли“. Можеш да основеш малка секта, например, но не можеш да си Христос или Буда.

Големите изменения на средата се случват когато някой „изобрети“ атомната бомба. Или двигателя с вътрешно горене. Или Християнството. Или хипер текст трансферния протокол. Колко от визионерите на съвремието ни са наши близки познати? Колко Марк Зукърбърк-а, Бил Гейтс-а, Лари Пейдж-а и Сергей Брин-а имаме в семейството? Колко Елън Мъск-а познаваме лично? Колко самостоятелни идеи сме имали през живота си, които са променили хода на историята или са оказали своето въздействие върху цялото човечество? Отговорът на всички тези въпроси е: Николко! Но всички ние сме повлияни от хора като изброените по-горе до най-малкия детайл от нашето ежедневие. Дори елементарните ни навици са подчинени на техните разбирания, предпочитания, визии, концепции и правила.

Мечтите ни се задават от тях.

Съзнанието определя битието на създателите. Битието определя съзнанието на последователите.

Има и още причини да смятаме, че живеем в компютърна симулация. Така например, колкото повече научаваме за Вселената, толкова повече разбираме, че тя се подчинява на строги математически правила. Тоест има два варианта: Или Господ е математик (а не българин), или заобикалящият ни свят е създаден от разум, който много прилича на нашия. Значи може да е създаден от наследниците ни в не толкова далечното бъдеще. Макс Тегмар, космолог от небезизвестния МИТ, казва следното: „Ако бях герой в компютърна Симулация, щях да откривам постоянно, че правилата на заобикалящия ме свят са устойчиви математически модели, които следват чудесно компютърния алгоритъм, който ги създава“.

Разбира се, вманичаването на тази тема никак не е препоръчително. Превръща те в чука, за когото всички останали са просто недозабити пирони. Или в лудия, който уж знаел, че не е граховото зърно, но все пак тичал на зиг-заг из двора, защото не бил съвсем сигурен дали Петелът също го знае.

И тук няма място за крайности. Няма място за фанатизъм. Има място за много фантазия, естествено, а Истината, може би, отново я някъде по средата…

Тихомир Димитров

май 18, 2016

С ипотека или под наем? Въпрос на вяра…

abasfsb

Изт: landlordstation.com

Има добри и лоши кредити. Кредитът за лични нужди (а не за бизнес) е инструмент, който използва същия механизъм като религията, а именно – вярата. Вярата, че бедните могат да харчат колкото богатите. И, че това ще им се размине:

Харесали сте си огромен телевизор за стената в хола?

Вземете го с потребителски кредит!

Искате да заведете гаджето си на СПА-хотел?

Няма проблем, платете с кредитна карта!

Омръзнало ви е да живеете под наем?

Подпишете ипотечен заем!

Да речем, че попадате в последната категория. Проблемът е, че хем ви е писнало да живеете под наем, да се местите от квартира на квартира, да се разправяте с хазяи и прочие, хем нямате кеш, за да си купите собствено жилище. Изходът е ясен: купувате го с пари назаем (да речем – 100 000 лв.) и се съгласявате да изплащате заема с всички лихви, такси и комисионни през следващите 30 години. Разбирам, че ви е писнало да живеете под наем, но през тези 30 години вие, така или иначе, си оставате наемател, т.е изхвърчате на улицата веднага, щом спрете да плащате, а жилището си остава при своя реален собственик – хазяина. Или в нашия случай – кредитора.

И не само това – ще плащате по-висок наем. Защо? Ами, защото наемите зависят пряко от цената на труда в конкретното населено място, както и от конкуренцията на локалния пазар. Цените се формират от сделките между много дребни наематели и много дребни наемодатели, които зависят един от друг, докато цените на недвижимите имоти и условията по ипотечните заеми се определят от корпоративната политика на международни финансови гиганти, от шмекериите на едри строителни предприемачи и от игрите на големи спекуланти. Това е покер с тлъсти залози, в който влизате без никакъв капитал. Единственият чип, който можете да заложите, са плодовете на труда ви за следващите 30 години. В тази игра вие сте бялата мишка. На масата за покер около вас са наредени огромни черни котараци, които играят в комбина. Те ще се позабавляват известно време и ще ви схрускат на мига, в който им скимне. Но не защото са гладни. А защото им е станало скучно…

С други думи, собственик на жилището, докато се пенсионирате, ще е безлична бизнес организация, създадена единствено с цел печалба, а не човек от плът и кръв. Това не е хазяинът, с когото можете да се разберете „по човешки”, ако възникне някакъв проблем. Това е корпорация, на която й пука за вас точно толкова, колкото на вас ви пука за дъждовните червеи в Австралия. Новият ви „хазяин” ще ви глоби за всеки ден закъснение, а за няколко седмици просрочие буквално ще ви изрита на улицата. И въобще, как можете да сте сигурни, че през следващите 360 месеца ще имате постоянни доходи без прекъсване? Без да боледувате? При този стрес? Без да ви се наложи да емигрирате? Или да се преместите в друг град? При този пазар на труда? При тази несигурност? При сегашната икономика въобще?

Да, действително вече не можете да си смените адреса толкова лесно, колкото преди. Закрепостени сте! Да не говорим за работата. Щом веднъж разбере колко много зависи покривът над главата ви от заплатата, която ви дава, вашият работодател ще започне да ви третира като нещо средно между куче на каишка и персонален роб. Недейте да го/я вините за това! Всеки разумен човек е длъжен да помисли първо за своя собствен интерес. Неразумният, в случая, сте вие!

А сега да погледнем числата:

За тези 30 години имотът ви ще се обезцени с 50 % от първоначалната си цена. Няма как, сградите се рушат, остаряват, изгниват, мухлясват, стават опасни, продължителността на живота им рядко надвишава тази на човешкия живот. Поне при новото строителство е така. Тоест, за наследниците ви няма да остане НИЩО. Ако смятате, че „XYZ Инвест Груп”, да речем, ще ви настани в Колизеум, който ще посреща туристи и след 2000 години, много се лъжете. Все пак, вие не сте император. Но ипотеката ви кара да вярвате, че сте. И чрез тази ваша вяра ви заробва до гроб! Шефът изисква да работите през уикенда? Съгласявате се. Къде ще ходите, нали вноската е всеки месец! Намаляват ви заплатата? Няма да мърморите – смените ли работата, ще изпаднете в просрочие. Унижават ви на работното място? Ще търпите. Има ипотека за изплащане…

Но да се върнем на числата отново:

След 30 години „инвестицията” ви ще струва вече наполовина, защото е морално остаряла. Междувременно всички ремонти ще са за ваша сметка. А, да, и данъците също! Преди беше достатъчно само да звъннете на хазяина. Нали не се съмнявате, че след три десетилетия на пазара ще има нови, по-луксозни, по-красиви, по-функционални, по-модерни, по-енергоспестяващи и, въобще, поне два пъти по-скъпи сгради? Вижте на какво приличат 30 годишните панелки сега! А междувременно ще сте изхарчили цяло състояние за ремонти и за поддръжка.

Тоест, след 30 години вие буквално ще сте на 50% загуба, ако имате късмет. От „инвестиционна” гледна точка. Но само, забележете, ако сте купили жилището в брой! Ако сте се „оженили” за лихваря, то сметката е съвесм друга:

За тези 30 години вие ще сте му изплатили около 200 бона срещу 100-те хилядарки, който сте взели първоначално назаем. Просто сложната лихва и погасителните планове са устроени така. Ползвайте calculator.bg, ако не ми вярвате. Плащаш два нови апартамента, получаваш един. На старо. Данъците и таксите изобщо няма да ги броим…

След 30 години ще притежавате имот на стойност 50 хиляди, за който ще сте броили общо близо 200 хиляди! Той ще е изостанал от тенденциите в модерното строителство, ще се руши, ще се нуждае от ремонт, ще продължава да ви влачи надолу с поддръжката и съвсем скоро ще трябва да го замените с нов или да го санирате целия, което също струва доста пари… Междувременно целият ви излишък от доходи ще е „изтекъл в канала“ за изплащането му, а не за реални инвестиции, които са можели през цялото това време да ви носят реални приходи, вместо само и единствено разходи.

Изобщо, избийте си от главата, че ипотеката за жилище е някаква „инвестиция”. Тя е схема, в която плащате за два нови апартамента и получавате един стар след 30 години бачкане в неописуем стрес…

Това е цената на вярата, че бедният може да живее като богатия!

Ако нямате кеш да си купите собствено жилище, просто живейте под наем!

Има добри и лоши заеми. Лош е всеки заем, който носи само разходи и никакви приходи в дългосрочен план. Тоест, заемите ги използвайте, за да си купувате активи, а не пасиви. Демек, инвестирайте, вместо да „притежавате” тухли и хоросан, които ще обитавате срещу двойно по-висока цена! Пасивът, какъвто е едно собственото жилище, в което живеете, го купувайте само от излишъците, които тези инвестиции ще ви носят, след като приспаднете лихвите и всички останали разходи. Така и капиталът ви ще си остане цял.

Живеенето под наем може да е „кофти” идея, но то е единственият разумен вариант за хората, които не разполагат със собствен капитал. Ето само част от предимствата:

– Цялата издръжка, всички ремонти, данъци и такси са за сметка на хазяина;

– Както и лихвите по кредита;

– Както и пропуснатите ползи;

– Както и амортизацията;

– Наемите се определят от нивото на реалните доходи, а не от спекулативните цени на имотния пазар;

– Мобилни сте, целият свят е ваш;

– Няма смисъл да пътувате всеки ден до новата работа, достатъчно е само да се преместите в квартала, града или държавата, където тя се намира.

И, да не забравяме най-важното:

Ако сте намерили кой да ви даде шестцифрена сума назаем, защо, по дяволите, не я инвестирате в дейност, която ще ви носи постоянни доходи, ами ще я затваряте в хоросан и тухли, които ще ви носят постоянни разходи? Аз знам отговора – защото в бизнеса има риск. Е, в ипотеката няма. Там рискът да спечелите е точно нулев.

Сродни публикации:

Богатството е в главата, а не в числата

Тва не – така правят всички

Ако пък ви е станала прекалено сериозна темата, поразпуснете с Дневниците на похотливия милионер или увеличете интелектуалния си багаж с тези Мъдри Тишански мисли. 😛

Тихомир Димитров

Следваща страница »