„Нещото” е интересен социален експеримент. Издържа се само от дарения. И от съучастничеството на съмишленици / приятели, ако можем това последното да го наречем „доброволчески труд”.
Когато за пръв път попаднах там се изненадах най-много от безплатния магазин за дрехи, носещ наименованието „Айляк бутик” – влизаш, мериш, харесваш си, излизаш. Без да плащаш. Като през комунизма, хехе. А можеш и само да оставиш. Или да оставиш, и да вземеш. Нищо не е задължително в „Нещото“. Всичко е на добра воля. Интересното е, че стоките в Айляк бутика постоянно нарастват, вместо да намаляват, т.е хората оставят повече, отколкото взимат. Има дори официални дамски обувки на висок ток!
В Нещото се случват: творчески работилници, актьорски игри, уроци по комютърни програми, работилници по творческо писане, срещи с писатели и мислещи хора, размяна на книги, видео прожекции, тематични партита, подготвят се основите за ново, демократично училище, филмират се забавни видеоклипове, прави се какво ли още не…
Нещото не се нуждае от реклама, защото хората, за които такъв клуб е създаден, рано или късно, по един или по друг начин, сами го откриват. Дори каучсърфърите, дошли от другия край на земята. Обикновено чрез общи познати попадаш там. Така го открих и аз, но поради уникалния си характер, Нещото продължава да е интересен социален експеримент. Ще си поговорим малко с една от основателките му, Мая, по този въпрос.
Здравей, Мая! Заварвам ли те в добро настроение днес?
Здравей, Тишо! Естествено! 🙂
Кажи ми, защо точно „Нещото”? Какво символизира?
Избрахме това име, защото дава възможност на всеки да приеме мястото така, както го усеща, всеки сам да вложи свой смисъл в зависимост от нагласите си. За едни „Нещото” е място, на което се срещат с приятели, за други е място, на което водят децата си да творят и да се забавляват, трети го възприемат единствено като място, на което има безплатни неща… Хората обичат да слагат етикети кое какво е, решихме, че можем да го наречем с Нещо неопределено, а всеки да си го определи както си иска. За мен „Нещото“ е една позитивна енергия, която заразява да бъдем по-добри, креативни, отзивчиви. Онази енергия, която дава живот на всичко и дори не би могла да бъде назована. Нещото, което прави светът ни да бъде по-оптимистичен и красив. Нещото, което изважда най-доброто от нас самите. Нещото, което носи всеки в себе си и което ни обединява.
Кой стои зад клуба? Кои са основните заподозрени?
В началото бяхме аз с големите идеи и Ивайло, който подкрепя финансово и логистично реализирането им. Към днешна дата вече хората, които са увлечени от идеята и се включват активно в организацията на случващото се в клуба, са доста повече. „Заподозрян“ е всеки, който е пуснал паричка в кутията за дарения, всеки който си е измил чашката или е помел след себе си, подкрепил ни е с идеи, предложения, материали или е споделил уменията и знанията си безкористно. Всеки, който е приел идеята, че това е едно общо пространство и той има отговорността да се грижи за него.
Можеш ли да опишеш цялата концепция с едно изречение?
Свободно място за приятелство и споделяне.
А сега по-подробно?
Гледам на клуба като мини вариант на едно възможно добротворческо общество. Едно голямо семейство, което се увеличава постоянно. Една защитена зона от простотията и негативизма. Това е място, в което можеш да помолиш за помощ и ще се намери кой да откликне; знаеш, че не си сам и винаги ще намериш приятел. Място, на което се учиш от всичко случващо се наоколо. Което е като checkpoint-а от компютърните игри – save-ваш се и продължаваш по Пътя си, но си преминал на друго ниво, защото си задал хиляди въпроси към себе си. Концепцията е проста – всеки, който има някакво знание, умение, опит, вещи, може да ги сподели безкористно с общността. Всичко е с вход свободен. Даренията са въпрос на личен избор и възможности. Случват се различни тематични срещи, дискусии, партита, работилници, прожекции, игри и забави. Но най-важното е, че всеки ден там се случват необикновени неща и уроци. И ако имаш очи и уши – ще ги видиш.
Откога сте отворили врати?
Официално „Нещото“ като идея и концепция има рожден ден съвсем скоро – на 12.12.2014 правим една годинка и тъкмо ни е време да проходим 🙂
Какви хора идват? За кого е предназначено това място?
В Нещото всеки е добре дошъл и идват всякакви хора – с различни професии, интереси и възгледи. Но се получава някакъв загадъчен естествен подбор – някои не се връщат повече, други остават пленени завинаги. Шегуваме се, че никой не идва в „Нещото“ случайно 🙂 Остават тези, които вярват, че един друг свят, основан на забравените човешки ценности е възможен. Остават тези, които виждат недъзите на обществото, в което живеем, но имат волята, енергията и желанието да работят за подобрението му. И тези, които са готови да предизвикат себе си и да дадат най-доброто от себе си.
Има ли друго подобно място в България?
В София „Аделанте“ и Солидарен център във Варна. Но и трите места имаме свои специфики и уникален дух. И това е чудесно! Нека има подобни места във всеки град! В София има и още една подобна инициатива, макар и да не е на конкретно място все още –https://www.facebook.com/freecentreforfreepeople
Работите ли постоянно? Лесно ли може да ви открие човек?
Никой от нас не работи в клуба срещу заплащане, затова е трудно мястото да е постоянно отворено, колкото и да ни се иска. Съобразяваме се със свободното време на доброволците. Някои събития са фиксирани всяка седмица, други са плаващи. Не знам колко е лесно да бъдем открити, но който трябва да ни открие – успява.
Обясни ми какво представлява „Айляк бутик”-ът и как функционира?
Много е просто – имаш ненужни вещи, но които все още стават за ползване и ги оставяш в Айляк бутик-а. Търсиш си нещо, ако го откриеш – твое си е! Безплатно. Така си помагаме, спестяваме, рециклираме, а и се освобождаваме от привързаността си към вещите :)Тук не става въпрос да се оттървеш от боклуците си или да дадеш на по-бедните от теб, не е благотворителност. Това е акт на ВЗАИМОпощощ, солидарност, добрина. Акцията се случва всеки петък от 14 до 18 ч. Но винаги, когато е отворено Нещото, може да се посети и бутика.
На какво учите възрастните в „Нещото”?
На доброта, уважение, толерантност…На стената ни може да видиш всички ценности, които ни учат всеки ден на какво да обърнем внимание в себе си и докъде сме стигнали в Училището на Живота :)А в това училище всеки е и Учител, и Ученик.
Ами децата?
На същото. Няма значение дали си малък или порастнал. Истински важните неща в живота са едни и същи. Днешните деца са изключителни и е важно да имат свободата да бъдат себе си, да развиват креативността си, да комуникират и обменят идеи, да бъдат щастливи, да знаят какво е приятелство и взаимопомощ. И вярвам, че „Нещото“ помага за това.
Кои са интересните събития / срещи, случили се през последната една година тук? Знам, че са много, изреди само някои от тях:
Всяко събитие е интересно само по себе си и има своята публика. За мен лично най-вълнуващи бяха срещата с писателя Токораз Исто; моноспектакъла на Димитър Селенски „Размисли на един актьор за произхода на злото“; запознаването с принципите на пермакултурата с Михаил Косев; работилницата за творческо писане с теб, Тишо…За близо една година има над 150 събития, кое от кое по-интересно! Всяко събитие привлича различни хора и съм истински щастлива, че имам възможността да комуникирам с всички тях!
Как се издържате?
Мястото е некомерсиално, събираме средства единствено за покриване на разходите за помещението, за материали за творческите събития, за облагородяване на пространството и други ежедневни неща, които са необходими. Решили сме да подкрепяме и водещите на различните събития, когато са в затруднено финансово положение или без работа. От събраната сума за деня домакинът на събитието решава дали и колко да остави за мястото и колко пари са му необходими за покриване на елементарни негови нужди. Сумите са наистина символични, но има баланс и доверие. Така основна част от средствата се събират от касичката и от самоорганизирания бар. Имаме и благотворителна сергийка с ръчно изработени от нас и от приятели изделия и малка книжарничка с творби на съмишленици на клуба. Събираме разделно отпадъците си и ги предаваме за рециклиране.
Успявате ли да съберете достатъчно за наема и за консумативи по този начин?
С променлив успех. Понякога успяваме и дори остават средства за облагородяване на мястото, а когато не успеем изтърбушваме собствените си джобове. Но ако общността има нужда от подобно място за събития и срещи, то ще продължи да съществува и да се самоиздържа. Когато вече няма подкрепа, естественият изход е да затворим врати. За момента издръжката ежемесечно възлиза на около 300-400 лв., което е малко, ако общността е голяма, но са много, когато една шепа хора ги покриват. За пример във фейсбук имаме над 2000 харесали страницата и следящи какво се случва в клуба. Представи си, ако всеки от тях дари по 1 лв.! Можем чудеса да направим! Но пък сме доказали, че чудеса правим и с малко средства, когато повече хора се включат в някоя задача! Голяма част от столовете, например, ни бяха подарени и имаха нужда от освежаване. Дадохме възможност на всеки, който има желание да преобрази по един стол и така да остави своя отпечатък в клуба. Получиха се прекрасни неща! Почти всичко в интериора е „от-нищо-нещо“, дарено от някой или е обединило труда на група хора. И се получава прекрасна колективна енергия, която има много по-голямо значение от парите. Както и ти самият каза, това е един социален експеримент. Времето ще покаже доколко и дали е бил успешен.
Кандидатствате ли по проекти?
Много често ме питат „Защо не кандидатствате по проекти, за подобни неща се дават много пари?“или „ Защо не искате от общината (държавата) да ви помогне?“Не. Не сме регистрирана организация, не кандидатстваме по проекти и няма и да го правим. Идеята на мястото е да бъде от хората за хората. И средствата за съществуването на подобна инициатива да бъде от нас като общност, а не да разчитаме на донори. За издръжката са отговорни единствено хората, които го посещават. Другото не е устойчиво и не би оцеляло, ако донора си отиде. Неслучайно даренията са в касичка – никой не знае кой колко е пуснал в нея, защото нали знаеш приказката: „Който плаща, той поръчва музиката.“ Всеки донор изисква ти да се идентифицираш с него, да сложиш логото му, да се слави името му, да изпълниш малките му капризи, а често това означава и да нарушиш принципите си. Голяма част от парите по проекти идват от донори, които не са с особено почтени намерения, макар и на пръв поглед всичко да изглежда чудесно. Но истината е, че никой не дава пари просто ей така.
Какво се случва с книгите при вас?
Имаме няколко рафта с книги. Една част от тях са оставени за подаряване. По-интересните и ценни заглавия са на рафта „Прочети и върни“, за да могат да достигнат до повече хора. Трета част са нещо като „Читалня“, за преглеждане в клуба. Всеки, който вземе книга, може да я запише в оставената тетрадка за Пътя на книгите. Така знаеш коя книга в кой момент къде е и през колко хора е пропътувала 🙂
Гледах едни смешни клипчета в Ютуб. Част от действието им се развиваше тук. Разкажи ми НЕЩО повече за тях?
Това е един проект на приятеля ни Мишо Косев. Много свеж и позитивен индивид, нестандартен режисьор, пермакултурен дизайнер, комик и какво ли още не! Проектът му „Ас българинъ“ е мини уеб сериал, в който главният му герой Мишо е прекарал съзнателния си живот в Америка, но се връща в България и попада в най-различни безумни ситуации (голяма част от които вдъхновени от реални такива). Една от сериите заснехме в Нещото, за други сме ползвали за костюми дрехи от Айляк бутик-а, дори и разкопаната пръст пред клуба влезна в употреба. Гледайте го!
На колко години е дъщеря ти?
На 7, защо?
Вярно ли е, че съвсем скоро е прочела Дантевия „Ад”?
Хаха, да! Казах ти, че днешните деца са необикновени! Лятото при баба си чула за деветте кръга на ада. И баба й разказала за книгата и тя пожелала да я прочетат. И така, любим й бил осмият кръг 🙂 Сега редуваме преди лягане четенето на „Тангра“, която е 14 тома и „Физиката в живота на човека“, защото се интересува живо от физика и химия.
Разкажи ми повече за демократичното училище.
Всеки, който е минал през държавното училище знае, че нещо не му е наред. В него се учиш да изпълняваш команди, а не да мислиш. Образованието се излива върху всички, пък кой колкото научил. Няма индивидуален подход, а всеки от нас е различен, с различни интереси, търсения, страсти. Училището, което искаме да направим в Пловдив е училище, което да вдъхновява и да развива талантите на децата, да ги учи на свободен избор и лична отговорност към собственото им бъдеще. Подобни демократични училища съществуват от десетки години по света. За пример „Съмърхил“ в Англия е със 70 годишна традиция. В демократичния образователен модел детето се развива в областите, които са му интересни, учи се чрез преживяване (игри, тематични проекти) и тези знания са за цял живот, защото са минали през него и са оставили трайна следа. Колко помним от назубреното в училище? И колко много знаем в областите, които живо ни интересуват? Парадоксът е, че държавата е монополист и подобни алтернативни форми на обучение са „незаконни“, ако не изпълняват нейните образователни изисквания, което те поставя в ситуация, в която нямаш избор. А ученето е въпрос на личен избор – как, кога, какво и колко ще учиш. А няма дете, което да не иска да учи. Децата са изследователи по природа и стига да им запалиш искрата, могат да преобърнат света. И ролята на училището би трябвало да е да ги вдъхнови те да учат и да се усъвършенстват през целия си живот, да създаде условията децата да развият личните си таланти и заложби. И всичко трябва да става естествено, без насилие и със собствен ритъм.
(забележи в рисунките, сред които има на възрастни и деца, че всички са нарисувани сред дърветата, природата…И го сравни със съвременните училища-казарми. Дори само от това се вижда големия контраст между естественото и неестественото образование.)
Как разпространяваш мълвата? Рекламират ли се „Нещото” и свързаните с него събития / инициативи по някакъв начин?
„Рекламата“ ни е главно в социалните мрежи и от човек на човек. Няма по-добра реклама от хората, на които им е харесало и са препоръчали на приятели да ни посетят.
Как виждаш себе си след десет години?
Не мисля чак в такава переспектива 🙂 Но ще е чудесно, ако и след 10 години правя нещата, които ме радват с такава страст, както и сега.
Това беше тъп въпрос, извинявай! А сега сериозно: кои са следващите най-яки неща, които планираш да се случат тук? Поне до края на годината?
Най-якото е, че оцеляхме 1 година! А какво ще се случи, зависи не само от мен. Замислили сме снимане на мини сериал, курсове по езици, практични творчески работилници за деца и възрастни, но е въпрос на обстоятелства и подходящи хора, кое ще се материализира в реалността ни. Когато ни хрумне някоя идея, търсим подходящите хора, които биха се съгласили да помогнат с реализацията. Но все по-често хората сами ни намират и предлагат да споделят знанията и уменията си.
Ако имаше власт, какво би променила?
Всеки от нас има властта да променя себе си. Друга власт не ни трябва. Ако всеки от нас дава най-доброто от себе си ежедневно, светът в който живеем би бил прекрасен!
Какви са трите ти желания пред златната рибка?
Старая се да нямам желания, а да се радвам на това, което ми се случва тук и сега. Сега бих желала, който е стигнал до края на този дълъг текст, да остави коментар и впечатления. Ти също 😉
Тихомир Димитров
Писателският блог на Тишо 