Местоположение
Местоположението е това, което прави Малта уникален остров. Намира се в средата на Средиземно море, по чиито брегове от хилядолетия изгряват и залязват могъщи империи. Това прави острова привлекателен за контролиране на цялото море и, през не малка част от човешката история, на цялата съществуваща цивилизация.
Малтийският архипелаг се състои от три острова, подредени по големина: Малта, Гозо и Комино. Третият е необитаем. Намират се южно от северозападните брегове на Африка, където морето мие бреговете на Тунис, Алжир и Мароко. Това подсказва, че влажният средиземноморски климат тук означава безпощадно слънце през лятото и лепкава жега, но през зимата островът е един малък рай, където можеш да избягаш от европейските преспи и заледявания.
Средна температура от около 15 градуса, чести, но слаби превалявания, изобилие от слънце и чист морски въздух – това може да очаква туристът от Малта през зимата.
По документи малката държавица е част от Европейския съюз, но реално се намира върху Африканската континентална плоча. Близостта на двата континента далеч под повърхността на морето е причината за сериозни трусове в миналото, които са успявали да разрушат дори дебелите зидове на средновековните крепости върху острова. Това, обаче, не намалява популярността му в очите на различните завоеватели и мореплаватели.
История
Историята е това, което прави Малта изключително популярна. Тя, от своя страна, се дължи на местоположението, а без двете тук нямаше да има богата островна държава, a само голи камънаци, изложени на вятъра и прибоя.
Историята за Малта е всичко. Учените все още не знаят откъде са дошли първите заселници, с примитивните си лодки, доплавали тук преди повече от 7000 години. Оставили са култови комплекси, по-възрастни от Стоунхендж. За матриархалното устройство на тяхното общество говори популярната каменна статуетка на жената с дебелите бедра, която символизира Богинята – майка или култа към плодородието на Майката – земя. Намерени са още доста артефакти, които свидетелстват за големия културен напредък на неизвестната праисторическа цивилизация. Никой не знае как се е затрила тази цивилизация, нито къде е отишла, след като е напуснала острова. Предполага се катаклизъм от някакъв вид: суша, земетресение или наводнение.
После дълго време островът пустее. През 800 г. пр. н.е го посещават финикийците, които си устройват колония тук. Близо 300 години авторите на кеша си живеят като царе на острова, необезпокоявани от никого, защото са единствените смели мореплаватели на своята епоха,
дръзнали да напуснат плитките крайбрежни води и да стигнат чак до западните атлантически брегове на Африка и днешна Испания, преплувайки цялото Средиземно море по дължина. Естествено, архипелагът им идва „дюшеш” точно в средата на маршрута – идеалното място за почивка, за товарене и разтоварване на корабите, за прегрупиране на стоките по различни търговски маршрути и така нататък.
С това, обаче, мирните години на Малта приключват. През 480 г пр.н.е островът е окупиран от флота на Кратаген, а след пуническите войни на
него стъпва безкомпромисният сандал на Римската империя, който успява да заобиколи цялото Средиземно море и римляните не случайно го наричат „Маре Ностро”, демек: „нашето си море”. Архипелагът е под римска власт от 218 г. пр.н.е до 395 г. сл.не.е, когато, съвсем логично, тук се настаняват пратениците на Византийския император.
През 60-та година от Новата ера апостол Павел пътува по море към Рим, но буря изхвърля кораба му на малтийския бряг. Всички членове на екипажа оцеляват след жестокото корабокрушение, а местните рибари, на които попадат, се оказват гостоприемни хорица. Напалват им огън, за да се сгреят и изсушат след неприятната ситуация. Докато хвърля съчки в огъня, една от тях се раздвижва и апостолът се оказва с пепелянка в ръка, която не може да отлепи от дланта си. След като най-после успява да тръсне влечугото в огъня и моряците, и местните са убедени, че с Учителя е свършено, но Апостол Павел се оказва без ухапвания по ръката и това чудо кара местните да го приемат за пратеник на Бог.
Няколко месеца той проповядва на острова и по чудотворен начин лекува населението на Малта. Успява да изцели дори бащата на римския губернатор, който става християнин, след като вижда чудото с очите си. С това делото на апостола тук е приключено и от тогава до днес, вече близо 2000 години, Малта е крепост на християнската вяра.
Византийците са изтласкани от сарацините, които през 870 година превръщат мястото в арабски рай. Противно на всеобщите очаквания, арабите носят със себе си високо развита цивилизация, писменост и култура. Близо 200 години управляват острова в мир, като наблягат предимно на риболова, търговията и земеделието. Открити са множество средновековни рационализации в аграрния сектор, които далеч изпреварват постиженията на западната култура от това време. Вечен спомен от сарацините е и малтийският език. От екскурзоводите разбрах, че той е много близък до ливанския и други арабски езици. Писмеността, обаче, си остава на латински, религията също не търпи изменение. Малта мирише на Алжир, където съм прекарал част от детството си, но вместо „Алах Уакбар” под небето се носи звънът на камбани.
През 1090 година на острова пристигат озлобените, тежко въоръжени нормански рицари, които изпепеляват всичко арабско и налагат със сила европейските средновековни порядки на местното население. Те включват строго йерархична феодална система, донесена от континента. Появяват се първите местни благородници. Развиват се занаятите. Изкуството и търговията процъфтяват. Ражда се средновековният град. На площадите весело се редуват всенародни пирове с жестоки екзекуции, надвикват се шарлатани и търговци от цял свят. Така Малта окончателно става част от културата на Стария континент.
През следващите няколко столетия архипелагът попада в ръцете на различни дворове и европейски династии, на които не им пука особено за него. Заети с междуособици и дворцови интриги, те го подаряват, купуват, наследяват и разменят помежду си, без да се интересуват какво точно се случва там. А там се случва обичайното за средновековна Европа – шепа благородници придобиват всички имоти, блага, земи и оръдия на труда, плюс цялата политическа власт, превръщат простолюдието във феодални роби, затварят се зад дебели крепостни стени и дори започват да претендират за някаква автономия пред Европа. Тая работа, обаче, няма как да стане без одобрението на мастит европейски монарх или феодал, тъй като по документи островът продължава да е част от „портфолиото” на някой континентален земевладелец.
В крайна сметка, Малта се оказва под контрола на сицилианския владетел, който пък е васал на небезизвестния испански монарх Чарлз Пети. Тоест, Малта официално вече принадлежи на Испанската колониална империя през 16-ти век. Горе-долу по същото време рицарите-хоспиталиери от Ордена на св. Йоан били изхвърлени позорно от последното си убежище на о-в Родос, след като изгубили кръстоносния поход и, подгонени от турския султан, непрекъснато врънкали европейските монарси да им дадат някакво парче земя, на което да се установят.
Така през 1530 година тук идва орденът на св. Йоан, с благословията на Чарлс Пети, по-известен като император на Свещената римска империя. От рицарите той изисква символичен наем за острова – по един сокол на година. След няколко десетилетия в Малта пристига и добрата стара Инквизиция, която развива неприятния навик да наказва само местните с публично бесене, бичуване и унижения, докато рицарите плащат единствено глоба, ако нещо се издънят.
От строители на болници и покровители на бедните, хоспиталиерите сe превръщат в един от най-добре организираните и тежко въоръжени ордени през Средновековието. Немалка роля за това изиграват и Кръстоносните походи. Естествено, от всичко печели най-много католическата църква, която забранява на рицарите да се женят и да имат деца по съвсем комерсиални причини. Всички произлизат от богати европейски семейства и цялото им наследство, под формата на титли, земи, замъци, крепостни селяни, лозя, пари в брой, оръжия, доспехи и скъпоценности отиват право в хазната на църквата след тяхната смърт.
Харабията на рицарите, обаче, не продължава дълго. През 1565 година им се налага отново да срещнат своя стар неприятел в лицето на Сюлейман Великолепни, който смята да ги изрита и от Малта, след като веднъж е успял да им бие шута от Родос преди време.
Всъщност, султанът не се заяжда просто ей така, от гео-стратегически интереси или от имперски амбиции. Още като млад завоевател той им позволява да напуснат владенията му без бой, с всичките си скъпоценности и светини, стига да обещаят, че повече няма да плячкосват търговските му кораби и да се нахвърлят върху де-що османски плавателен съд видят в морето.
Добре, ама след като получават острова като подарък, рицарите разбират, че освен производство на сол и няколко вида тропически плодове, това място е толкова бедно, че не може да задоволи дори потребностите на местното население от храна и вода, камо ли разточителния блясък на благородническия лайфстал. Ето защо, отдалите се на бедност, послушание и целомъдрие, въоръжени до зъби християни решават да възобновят грабителските си походи по море. Все пак, в Библията пише: „Не пожелавай жената, осела и роба на ближния”. Не се споменава нищо за кораба му. Пък и по време на Кръстоносните походи заповедите „не кради” и „не убивай” сякаш са по-скоро изключение, отколкото правило.
Разярен от нарушаването на джентълменското споразумение от страна на рицарите, султанът пристига с цялата си военна мощ, за да им разкаже играта. И е прав, според мен. Така се стига до Великата обсада на Малта през 1565 година. Битката е кървава и продължителна, но накрая рицарите успяват да удържат победа, не без помощта на Сицилия, която им изпраща помощ по море.
Осъзнали стратегическото значение на острова, западноевропейските владетели се обединяват под ръководството на Папата, за да укрепят мястото и да го превърнат в непревземаема крепост за вечни времена. Монарсите един след друг се надпреварват да изпращат строителни материали, работници, архитекти, пари и ноу-хау, за да се включат в изграждането на островната крепост, предназначена да държи цялото Средиземноморие под контрола на западната цивилизация и Римо-католическата власт.
Така се раждат архитектурните шедьоври, на които сме свидетели днес. Всъщност, столицата на Малта е първият изцяло планиран град в Европа – с канализация, отводнителна и напоителна система, със сметосъбиране и изкуствена архитектурна климатизация, предвидени още през 16 век в чертежите на видния италиански архитект Лапарели.
Като всяко общество, достигнало до своя културен, икономически и политически апогей, рицарите от Малта също започват да деградират в морално отношение. „Единственият път от върха е надолу“. Послушанието, бедността и целомъдрието отстъпват на желанието да се строят все по-големи и все по-разкошни дворци, с все по-богато обзавеждане. Идва ред на пиянството, на хазарта и безразборния секс, заедно с непрекъснатите рицарски дуели, като естествен резултат от всичко това.
Когато през 1798 година Наполеон пристига с флота си, рицарите от Малтийския орден нямат вече нито желание, нито средства да му се противопоставят. Освен това, половината се оказват французи. След обезглавяването на родната аристокрация у дома, паричките от ренти изведнъж секват и френските благородници в Малта предпочитат да минат на страната на Наполеон, вместо да се правят на герои. Така най-стратегическата и най-добре укрепената крепост на Европа минава в ръцете на ситния генерал без нито един изстрел.
Той се възползва от това като типичен колонизатор – започва да разграбва богатствата на разкошните църкви, базилики, катедрали и обществени сгради, за да финансира египетската си кампания. Освен това вдига данъците, което идва малко в повече на местните и не благородниците, а селяните от Малта се вдигат на въоръжен бунт срещу Н.В Алчния император. Малкият френски гарнизон прекарва известно време под обсада зад високите крепостни стени, които е превзел без бой и накрая е принуден да отстъпи под натиска на Английската корона, която точно в този момент решава да изпрати могъщия си флот, за да „помогне” на „братския” малтийски народ.
Това не пречи през 1919 година местните отново да се вдигнат на бунт, този път срещу английските „освободители”, които се съгласяват да им дадат частична автономия. Оставени на самоуправление, малтийците се хващат за гърлата. Следва период на глад, войни и политическа нестабилност, който продължава от 1930-та до 1939-та година. Като капак, през Втората Световна Война Мусолини решава да е*е мамата на острова с непрекъснатите си бомбардировки от Сицилия. За пореден път нечие Хипер Его от континента идва да остави топлата си купчинка тук, за спомен на местните, но този път купчинката идва по въздух, а не по море. Какво да правиш, технологии! Науката се развива, все пак. За разлика от съзнанието.
След ВСВ самоуправлението на Малта е възстановено, а през 1964 година страната официално получава своята независимост. Започва бурното развитие на туристическата индустрия, заради огромното историческо и архитектурно наследство, оставено на толкова малка по площ територия.
През 1974-та Малта официално се обявява за република, а през 1979-та последният британски войник напуска острова. През 2004-та година страната е приета като пълноправем член на ЕС и дори успява да влезе в евро зоната малко след това. Днес Малта е най-дребната и най-гъсто населената държава в Европа, с население от 400 000 души.
Икономика
В икономическо отношение Малта настига средно европейските равнища, което е похвално за един гол остров, който не успява да задоволи дори собствените си потребности от храна и вода, разчита единствено на вноса, за да оцелява, зависи изцяло от туризма и нарича капковото напояване на парцели от полу-камениста почва „земеделие”.
Да се чудиш как средната заплата там клони към 1000 евро, а ние, с нашите девет планини зелени, с нашата 1300 годишна история и с нашите стотици километри брегова ивица, изградена от ситен фин пясък не само, че бедстваме икономически от десетилетия насам, без да сме водили никакви войни, но и се опитваме да трансформираме една от най-плодородните почви на света в газово сметище.
Заради високия жизнен стандарт много българи са се преместили да живеят в Малта – от туристически работници, до висококвалифицирани кадри, като лекари, архитекти и адвокати. Малтийските пристанища са пълни с лъскави яхти от цял свят, в курортите кипи целогодишна туристическа дейност, а престъпността и безработицата са сведени до минимум. Повечето малтийци са собственици на домовете, в които живеят.
Език и култура
Подобно на Турция и Гърция, Малта е традиционна туристическа дестинация за българина, който обича да се подвизава там и като турист, освен като емигрант. Още първата вечер попаднахме в ресторант, собственост на българи, в който работеха само българи и румънци. Има голяма вероятност да се оправите на български, дори да не знаете никакви чужди езици, защото българите буквално са навсякъде – като започнем от продавачите в магазина, минем през сервитьорите в ресторанта и стигнем до собствениците на най-мазните яхти в пристанищата. Иначе официалните езици са два: малтийски и английски.
Първият е абсолютно неразбираем, освен за завършилите арабска филология. Изписва се с латински букви, но пак е трудно да се разчете. За щастие всеки, ама абсолютно всеки малтиец говори ако не перфектен, то поне средно поносим английски. Италианският също е доста разпространен, заради близостта на Сицилия, като френският и българският също не бива да се подценяват. Движението навсякъде е в ляво – наследство от англичаните.
Културата на малтийците е безразборна, хаотична смесица от Ориент и Западна цивилизация – резултат от всички събития, описани по-горе в „История”. Трудно можеш да различиш един местен от глобалния турист по простата причина, че местните нямат характерно излъчване, нито типични черти на лицето или цвят на кожата и косата – те варират от червен катинар, руса коса и зелени очи на норвежец, до матова кожа и маслинено черни очи на сарацин. Ето защо, на повечето места, където местните използват намаления, е възможно да ви попитат дали имате малтийски паспорт.
Религията е почти 100% католическа. Островитяните се гордеят със своите 365 църкви, базилики и катедрали – по една за всеки ден от годината. Църквата има огромно влияние в обществения живот. Архитектурата е много специфична за хора, които се интересуват от тези неща. Извън туристическите места, градовете и селата носят аромата на подправки и духа на бавния живот в Алжир, Тунис и Мароко, в съчетание с европейския колониален стил и усещането за провинциална Италия, Франция или Испания.
Обедната сиеста от няколко часа е задължителна. Работи се предимно от 9 до 12 и от 3 до 8 вечерта. Всички в Малта се познават. Чух неприятни слухове за множеството бракове между роднини, което е обичайно за едно малко островно общество, където католицизмът в продължение на столетия забранява разводите и аборта. Съвсем скоро разводите са били официално разрешени и сега най-модерното нещо в Малта е да се разведеш. Малтийците правят семейства или прекалено рано, след като навършат пълнолетие, заради бременността сред тийнейджърите, забраната на аборта и официалната политика на църквата да не се прави секс преди брака, или прекалено късно, някъде около 40-те. Все по-популярни стават и браковете с чужденци. Тук хората са свикнали с чужденците. Принудени са да ги търпят още от 800 г. пр. н. е.
Отношението към туриста е любезно и приятно. Тукашният манталитет е мек, лесно се установяват чисто човешки връзки с местните. По тъгата в очите им съдя, че животът на острова, като цяло, май е доста скучен, ако изключим наплива от туристи, на които всички държат своето благосъстояние. Все още има няколко стотин живи представители на рицарския орден и на местната аристокрация, които през годините така и не успяват да се побратимят, но постигат хладно и мълчаливо съжителство, в името на общото благо.
Успях да разговарям с истинска бенедиктинска монахния. Това красиво като ангел същество, с руси коси и ярко зелени очи, е подарило младостта си на най-строгия монашески орден в света. Доколкото разбрах от гида, монахините в нейния орден продължават да спазват строгите порядки на Средновековието. Нямат право да напускат крепостните стени дори след смъртта – телата им се погребват в манастира. Цял живот прекарват в молитви и в грижи за градината. Монахинята, с която разговарях, беше една от най-красивите жени, които съм срещал, въпреки забрадката и дългите дрехи. Когато си тръгвах, й махнах за сбогом. В нейното „Good bye” имаше дълбока, нечовешка печал.
Кухня
В средата на Средиземно море кухнята, естествено, е средиземноморска. Но глупавият турист спокойно може да се натъпче в Макдоналд’с или да си поръча по телефона кофа от KFC. Малтийските ястия имат специфичен вкус. Бих го окачествил като «интересен». Това значи, че едва ли ще се харесат на хора, които не обичат да експериментират с небцето. За тях си остават добрите стари италиански специалитети, които тук са достатъчно добре разпространени. Виното е добро, опитах различни етикети, но при всички случаи съм пил и по-качествени вина. Предимството му е, че се намира (сервира) навсякъде и е сравнително евтино. Вечеря в ресторант излиза между 8 и 20 евро на човек, ако не сте прекалено гладни и жадни и, ако не се целите в най-високия клас заведения. Много разпространена е английската закуска, което не бива да ни учудва при положение, че колите са с десен волан и карат в лявото платно. Има голямо разнообразие от морски деликатеси: миди, скариди, октопод и всякакви средиземноморски дарове, плюс купища риба. Местните се гордеят с улова на риба тон.
Настаняване и обслужване
Основно хотели и апартаменти под наем, но има и частни луксозни вили с панорамна гледка за туристите, които разполагат с по-високи доходи. За постоянно живеене можете да се настаните както в мизерна колониална развалина, така и в модерен европейски жилищен комплекс. Всичко зависи от заплатата, която получавате. Обслужването не е по-добро от това в България, дори бих казал, че е по-лошо. И няма как иначе при положение, че най-вероятно и сервитьорът, и барманът, и готвачът в заведението са българи, получили подготовката си на Златни пясъци и дошли тук единствено заради по-високата надница. Трудът се заплаща по часово и има голямо текучество. Доколкото разбрах, май само държавните служители разчитат на фиксирано работно време и на твърд месечен доход. Ако работиш ниско квалифициран труд по осем часа на ден, спокойно ще си плащаш квартирата и храната. Но толкоз. Цените са високи, заради туристическата брадва. Целият остров е една голяма„Албена”, където литър минерална вода ти го продават на рецепцията в хотела срещу 2 евро и 50 цента (водата от чешмата не става за пиене). Трудно е да се намерят малките дюкянчета, където пазаруват местните. Заврени са в най-отдалечените кътчета на най- тесните улички. Там два литра минерална вода струват 50 цента. Това говори за размера на туристическата брадва. Четири звезди в Малта се равняват на българските три, а персоналът е любезен, но ленив и дори, бих казал, леко немарлив, сигурно заради африканското слънце.
Придвижване
В никакъв случай с такси, освен ако не искате да платите за прибиране до хотела толкова, колкото плащате за целия си престой в него. Ако случайно се качите на такси, задължително договорете цената предварително. Колите под наем са на разумни цени. Предлагат се без шофьор или с шофьор, но на по-висока цена, плюс бакшиш, което е удобен вариант, защото много чужденци се притесняват от шофиране в лявото платно с десен волан. Уличките са тесни, а трафикът е достатъчно напрегнат, за да ви се изправят косите. Водачите спират на пешеходци, но не са особено толерантни един към друг. Винаги бързат и по манталитет приличат на италианските шофьори.
Градският транспорт е може би най-лесният и най-разумният, ако не и най-удобният вариант за придвижване. Автобусната мрежа е прекрасно организирана, обикаля редовно и обслужва целия остров. Може да се ходи навсякъде с нея. Има разредени нощни линии върху по-популярните маршрути. Автобусите са чисто нови. Само срещу две евро и шестдесет цента ще се сдобиете с целодневен билет, с който можете да пътувате навсякъде и да сменяте колкото си искате превозни средства. Билетите се купуват директно от шофьора и се показват пак на шофьора за проверка при качване. Представляват касова бележка, която не се гледа много внимателно, но ако ви хванат в измама ще имате проблеми с полицията. Няма смисъл от цигански номера при положение, че градският транспорт е по-евтин от този в София и буквално покрива територията на цялата държава. Между Малта и Гозо пътува редовен ферибот, който превозва пътници и коли на разумни цени. Положението с градския транспорт на Гозо е същото, каквото е в Малта.
Забележителности
История, архитектура и природни чудеса в Малта колкото щеш. Няма да ги изброявам тук, защото целта на пътуването ви, все пак, е да се запознаете лично с тях. Като най-добър пътеводител препоръчвам Malta & Gozo in Your Pocket, автор Joe Fenech Soler, издателство Blue Guide Books. Това е луксозна книжка джобен формат, с цветно съдържание и гланцирани страници. Има увлекателно написан текст и снимки, плюс достатъчно полезна туристическа информация. Общо взето – всичко, което ви трябва да знаете за Малта. Струва само 2.99 евро. Ще я намерите в по-големите книжарници. Разбира се, пътеводители се продават навсякъде и в най-различни форми, но това е the best of the best за човек, който разбира от книги.
Забавления и нощен живот
Молове и шопинг центрове за любителите на маркови стоки, както и всякакви стандартни туристически зарибявки: водни ски, сърф, конски впрягове, двуетажни автобуси за панорамни обиколки и така нататък. Дайвингът е много популярен спорт в Малта. Има добре заредени магазини за водолазна техника и екипировка. Съществува изобилие от инструктори и школи за напреднали и начинаещи гмуркачи. Организират се групови и индивидуални гмуркания с инструктор от сушата или от плавателен съд. Водата е чиста – вижда се на 30 метра разстояние при добро време. Обектите са много. По дъното има достатъчно потънали самолети и кораби, най-вече от Втората световна война, но местните са се погрижили да потопят и допълнителни туристически обекти, за разнообразие. Най-забележителни са подводните пещери, които стигат до размера на спортна зала и в тях може да се плува спокойно. Водите около Малта са богати на животински и растителни видове, някои от които са ендемити, т.е срещат се единствено тук. Предлагат се и нощни гмуркания с акцент върху подводното био разнообразие.
Клубната сцена е добре развита. Съществуват достатъчно примамки за туристите. Партитата са ориентирани към по-младата аудитория. Предлага се основно диско, денс и хаус музика от популярни ди джеи, гостуващи от цял свят. Има достатъчно интересни места. Най-оживено става около полунощ, но по закон клубовете затварят в 4 сутринта и това малко разваля купона. Афтър партитата се случват предимно по плажните барове през лятото. Доколкото разбрах, няма дневен парти клуб. Улиците са безопасни за разходка по тъмно, но все пак не е препоръчително да се мотаеш напълно сам, ако си чужденец, независимо дали си мъж или жена. Концентратите са скъпи.
Изроди и препоръки
Не ви препоръчвам да си купувате предварително организирани екскурзии от туроператора, тъй като човек с автобус и сам може да разгледа много повече места, да е много по-спокоен и да плати много по-малко, отколкото ако участва в група с екскурзовод. Няма да споменавам името на туроператора, който ни погоди куп неудобства по време на пътуването, защото съм готин. А и спечелих безплатна почивка от томболата в самолета на връщане. Годината започва с подаръци. Това е хубаво. Пожелавам на всички една великолепна 2012-та година!
Тихомир Димитров
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
Писателският блог на Тишо 