Изучавам законите на изобилието, принципите на даването и получаването, механизмите на щедростта и изкуството на благодарността. Получавам интуитивни прозрения, намирам и отговори в творчеството на други писатели. Позволявам си да експериментирам. Резултатите са очарователни в повечето случаи, но срещнах един парадокс:
Ако наиситна даването води до получаване, при това в неколкократен размер, от друго място, след неизвестно количество време и т.н. (няма да изброявам всичко научено, виж ликновете под статията), то тогава не би трябвало да има щедри бедняци и стиснати богаташи. Да, ама всеки от нас е срещал такива. Всеки от нас ги познава.
Изправени сме пред логически парадокс. Или законите на изобилието не действат, или бедняците не би трябвало да са щедри, а богатите не би трябвало да се държат като алчни егоисти. „Да де, ама нали ги виждам!” „Как ще обясниш щедрите бедняци и богатите скръндзи?” Често ми задават този въпрос.
Всъщност, няма никакъв парадокс. Разминаването се дължи на стеснената перспектива, от която гледаме. Дължи се на субективния ъгъл, от който наблюдаваме ситуацията и на непълното познаване на природните закони. Ще използвам два конкретни примера:
„Щедрият” бедняк
Имам един познат, който е много беден и даващ. Едновременно. За него в най-голяма степен важи християнският принцип: „Ако имаш две ризи, подари едната на ближния”. Той обича да дава. Професията му също е хуманна – лекува хората. Помага им да живеят по-лесно със себе си. Ако за вечеря му е останала само една филийка хляб, той ще я счупи на две и ще ти даде по-голямата половина. Той прави комплименти, изслушва, щедър е не само по отношение на двата лева в джоба си, които би подарил на всеки просяк, „защото е по-зле и от мене”, щедър е на време, на внимание, на разбиране и състрадание. Той е чудесен човек.
Обаче не може да си плаща сметките. Непрекъснато му спират тока. Кредитори го тормозят по телефона. Спъва се в затруднения от битов характер всеки ден. Живее мизерно, но не бих казал, че оскъдицата му харесва. Не бих казал, че е въпрос на личен избор. По-скоро го кара да се чувства обиден: на света, на коравосърдечието у хората, на себе си, на съдбата. Как може един толкова щедър човек да е толкова беден? Законите на изобилието, принципите на даването и получаването, механизмите на щедростта и изкуството на благодарността, тези неща са просто лъжи в неговите уши. Празни приказки. Кухи обещания. Те не функционират. Ръждивото казанче в тоалетната, което няма пари да поправи, е поредното доказателство за това…
Законите на изобилието не действат? Действат, но той ги разбира погрешно. И ги прилага неправилно.
Всъщност, този човек никак не е щедър. Даже е прекалено стиснат. Към себе си. Не се е научил да получава. Раздава се на целия свят, но отказва да го почерпиш дори едно кафе. Мрази да получава подаръци. Връща бакшиши. Срамува се, когато го хвалят, когато му благодарят. Даже от сърце. Не приема комплименти. Отхвърля предложенията за по-висок доход, тъй като смята богатите лечители за шарлатани. Връща протегнатата за помощ ръка с плесник. Слабост е за него да му помогне някой друг. Слабост, а не благодарност. Той обича да дава, но мрази да получава.
Ако запушим входната тръба на един басейн, той рано или късно ще пресъхне. Ако запушим изходната, ще прелее. Ще се заблати и изобилието ще започне да тече от другаде. Което ме навежда на мисълта за втория пример:
„Стиснатият” богаташ
Имам една друга позната. Тя беше шивачка. Знаете, в цеховете с дълъг работен ден, непосилни условия на труд, робска експлоатация, неизплатени заплати и орязани възнаграждения. Тя непрекъснато се оплакваше от нейния шеф – колко е алчен и богат. Какъв палат вдигнал на сина си. Къде завел семейството си на почивка. Каква лимузина подарил на младата си любовницата. Как можел да плати триста хиляди лева за произведение на изкуството, но бавел заплатите им с три месеца. Защо имал частен готвач, частен шофьор, частен градинар, частна прислуга и частен масажист, но нямал пари за хората, който му осигуряват целия този лукс с труда си?
Казах й, че не помага на готин човек – не подкрепя справедлива кауза, от която печелят всички и затова я „наказват”. Икономически. На нейно място бих оставил феодала да свърши 160-те часа работа, за които плаща 300 лв сам. И да се наслаждава на спестеното. Да видим дали ще му стигне за бельото на любовницата. Все пак, три месеца без доходи, прекарани в търсене на нови възможности, са по-смислени от три месеца без доходи, прекарани в робски труд над шевната машина. Но не там е проблемът. Проблемът е, че за разлика от нея, босът познава и успешно прилага законите на изобилието.
Всъщност, този човек никак не е стиснат. Не и към себе си. Не и към доста други хора. Тя е видяла само свидливата му страна, но това не значи, че той е свидлив по природа. Напротив, дори мисля, че е щедър. Избирателно щедър, ако така ви харесва повече. Мисля, че той спазва най-важния принцип на даването и това е даването да ти носи удоволствие – да даваш там, откъдето получаваш най-много радост, щастие, вдъхновение и лично удовлетворение.
Да предположим, че семейството, децата, съпругата, любовницата, изкуството, пътуванията, гастрономията и луксът го вдъхновяват повече от шивачките в цеха. Той затова е направил един художник богат, осигурил е комофртна на една млада госпожица, платил е тлъстния хонорар на един строителен предприемач, направил е месечния оборот на една туристическа фирма и е ощастлевил един автомобилен продавач. Подарил е скъпи подаръци на хората, които обича. Погрижил се е тези, които му осигуряват удобство в ежедневието: готвачи, чистачи, шофьори, масажисти, да са по-добре облечени, по-добре нахранени и по-усмихнати от онези, които експлоатира.
Шивачките са просто едно досадно перо в разходния бюджет. Те не му носят радост. Но човекът умее да получава и ще вземе от тях дори малкото, което могат да му подарят. Все пак, да не забравяме, че те са там по собствена воля. Ако не възразяват да подкрепят лайфстайла му с безплатния си труд, значи нямат никакъв проблем, но ако са несъгласни и продължават да го правят, значи проблемът е изцяло техен. Аз бих го дал под съд, бих пуснал съдя-изпълнител по петите му и бих публикувал статии в периодичния печат. Но не бих прекарал и една минута над шевната машина. Всъщност, бившите му служители точно това и направиха, след като най-после взе, че им писна.
Примерът, обаче, не отрича принципите на даването и получаването, не дискредитира природния закон на изобилието. Напротив, валидира го. Показва ни как тясната перспектива е причина понякога да мислим, че той не работи. Винаги работи. Природните закони са неотменими и всеобхватни. Те трябва да се изучават, разглеждат и прилагат в дълбочина.
На мен също ми се налага да работя безплатно понякога: за хора, личности, идеи, организации или каузи, които подкрепям. Но го правя с благодарност, защото обичам тези хора, защото естеството на работата ми доставя удоволствие или защото така съм решиил. Правя го по собствено усмотрение, а не по тяхно настояване. Или по задължение. Обикновено получавам възнагражденията си от другаде след това – съвсем неочаквано и от коренно различен източник.
Естествено, има и хора, които злоупотребяват. Налапват подадения пръст и се опитват да ти захапят ръката чак до рамото: настояват, звънят по телефона, мърморят, изискват. Ти им правиш услуга, а те те притискат за крайния срок. Това е най-лесният начин да излезеш от контакт листата ми. Да забравя, че съществуваш. Просто съм достатъчно щедър. Към себе си – също.
Огледай се за примери в собствения ти живот и ги анализирай в дълбочина. Това може да промени всичко.
Други подобни статии:
За един пробит долар или теория на просперитета
Да постигнем изобилието с даване
Да постигнем изобилието с даване – капаните
Третият път към изобилието
Тихомир Димитров
Писателският блог на Тишо 