Писателският блог на Тишо

май 11, 2010

Да постигнем изобилието с даване

снимка: Joshua Williams @ SpiritFlow

Ръка, която дава, никога не обеднява…
/Тихомир Димитров, народен поет и писател, хаха/

Изобилието се постига с даване. Точка по въпроса. Казва ви го човек, който е потопен до шията в изобилие, но не е мултимилионер. „Защо така?”, ще попитате вие. „Ами защото досега не съм си го поставял за цел”, ще ви отговоря аз. Освен това, изобилието приема толкова много и различни форми, които надхвърлят тесните ни представи за пари, лукс и слава, че направо ми се завива свят.

Но изобилието може да съществува само в две „агрегатни състояния”: имане и нямане, излишък и липса.

Невъзможно е да си богат и беден едновременно, да си гладен и сит, болен и здрав, да си прекалено зает и абсолютно свободен. Едновременно. Не може да си чувствителен дебил, талантлив бездарник, трезвен алкохолик, честен политик…

Това са оксиморони.

Депресия, криза, завист, бедност, лошо здраве: всички тези неща се дължат на нагласата ни да предпочитаме да взимаме пред нагласата да предпочитаме да даваме.

Простичко правило в природата е, че изобилието се постига с даване.

Не случайно богатите са най-заети с благотворителна дейност.

Не защото са богати.

Нищо не ти пречи да дариш два лева, ако имаш 20. Това също е благотворителност.

Но богатите са по-склонни да дарят малък процент от състоянието си, защото вярват в изобилието и реално харчат колослани суми за благотворителност, които повечето хора, живеещи в нищета, дори не могат да си представят.

Звучи нелепо и абсурдно, знам, но, вижте, в природата нещата винаги действат на принципа на взаимно допълващите се противоположности.

Обратните полюси се привличат. Сушата без влагата и топлината без студа са невъзможни. Нощта осмисля деня, получаването води до даване, а даването – до получаване.

Обратните неща се привличат, причиняват се едно-друго.

Пише го в учебнците по физика и астрономия, в духовните книги, върху стените на тоалетните.

Пише го навсякъде, ама няма кой да чете…

Човек, възпитан в духа на поговорката „като ти дават еж, като те гонят – беж” няма как да опознае изобилието. Той от малък е обучен във всяка възможна ситуация да търси начин да вземе повече за себе и да остави по-малко на другите. Този човек е посветен в науката на нищетата.

Противположните неща се привличат, но сродните – също.

Само че противоположните по полюс и сродните по вид.

Например, противоположните магнити се привличат.

По пътя на тази логика, ако даваш време, ще получаваш време, ако даваш любов, ще получаваш любов, ако даваш уважение, ще получаваш уважение, ако даваш пари, ще получаваш пари.

Законът има четири малки следствия, с които трябва да се съобразяваме, ако искаме да го видим как действа:

1/ Винаги получаваш повече, отколкото си дал

Същото важи и с обратен знак. Ако вземеш сто лева назаем, почти никога не дължиш сто, нали така? Обикновено дължиш 110, 120, 130 и т.н.

2/ Невинаги получаваш това, което даваш оттам, където го даваш

Ето защо има заеми, които никога няма да бъдат върнати. Има и дарения, които никога няма да бъдат потърсени.

3/ Даването трябва да ти носи удоволствие

Ако раздаваш със страх, че ще се разориш, наистина ще се разориш. Ако се мотаеш с притеснението, че нямаш достатъчно време, наистина ще изтървеш крайния срок… Ако даваш на някого нещо с нагласата, че не го заслужава, няма да получиш нищо в замяна. Хубаво е да сме разсъдливи и да даваме само това, което имаме в повече, но да не ни се свиди и да го правим с кеф. Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

4/ Между даването и получаването винаги стои интервал от време

Никой не знае универсалната форумала за времето. Причината е, че такава просто липсва. Всеки процес е крайно индивидуален сам по себе си и зависи от безброй много други фактори / процеси. Но едно е сигурно:

Даването отваря пряк път към получаване и получаването – към даване.

Сигурен съм, че ако получите добър хонорар в аванс, все някога ще ви се наложи да поработите здраво, за да си го заслужите. Ако получите заем, все някога ще ви се наложи да помислите как да го върнете, ако обичате някого, все някой ще заобича и вас…

Колкото повече даваме, толкова повече получаваме.

Има хора, които са напълно наясно с този принцип, приели са го изцяло, повярвали са в него и, уж, го спазват, но въпреки всичко продължават да живеят в липси. Причината е, че логиката на страха ги задължава да притискат вратата на изобилието с крак. Така тя не може да се отвори широко. Не и против волята им.

Давайки минималното, на което си способен, получаваш минималното, от което се нуждаеш.

Щедростта в ръцете е невъзможна без великодушие в сърцето.

Човек трябва да се довери на принципа.

Трябва да започне пръв!

Поне веднъж трябва да се отпуснеш и да дадеш малко повече, отколкото считаш за „необходимо”. Без да очакваш нищо в замяна. Ама да дадеш с кеф и за предпочитане там, откъдето получаваш вдъхновение, любов, удоволствие, наслада.

После остава само да чакаш и да се наслаждаваш на резултатите. Те най-вероятно ще дойдат от съвсем различни посоки, но какво значение има? Механизмът вече е задействан.

Поговорката: „За да получиш, първо трябва да дадеш” звучи ли ви познато?

А „Съдбата обича смелите”?

Добрите правила наистина ги пише навсякъде.

Защото тогава хората избират да живеят по лошите? Защо после възпитават децата си, убеждават и приятелите си, макар самите те непрекъснато да страдат и никога да не постигат съществен напредък в живота?

За да споделят нищетата, разбира се, как защо?

Misery likes company.

Изобилието също.

Точка.

Други подобни статии:

Да постигнем изобилието с даване – капаните

За един пробит долар или теория на просперитета

Проклятието на щастливеца

Как да се справим с безпаричието или „щастливи по време на криза

Тихомир Димитров

Advertisements

20 коментара »

  1. Подкрепям с двете ръце! Много хора ме питат: „Като правиш толкова много неща, къде са ти парите?“ Ами, не всичко се мари с пари. Аз съм богат с други неща и точно това ме прави щастлив.

    Дори простото блогване – да напишеш нещо, което смяташ, че може да бъде полезно някому – ей тъй, даром – е първата стъпка към голямото изобилие. Само онзи, който умее да дава без страх, че ще обеднее, става истински богат.

    Коментар от Майк Рам — май 11, 2010 @ 2:34 pm

  2. Много, много вярно!

    Коментар от HuKokauH — май 11, 2010 @ 3:50 pm

  3. […] This post was mentioned on Twitter by HuKokauH, Cvetelin Sirakov. Cvetelin Sirakov said: Да постигнем изобилието с даване http://bit.ly/9P0sTW […]

    Pingback от Tweets that mention Да постигнем изобилието с даване « Писателският блог на Тишо -- Topsy.com — май 11, 2010 @ 4:04 pm

  4. @ Майк: Ами той същият принцип важи и за парите, няма никаква разлика. Хората започват с алчността и дори понякога успяват да „завлекат“ достатъчно, че да се почувстват богати. Но в дългосрочен план това богатство ще се оттече някъде другаде, за да остави след себе си много по-голяма дупка, отколкото е заварило. Това не е никакво изобилие, това е хазарт. Често става точно така. Мога да посоча много примери. Показателен е огромният брой на затъналите в дългове „късметлии“, които са спечелили от лотарията, да речем. А изобилието не включва само хартийки с нарисувани върху тях портрети на известни писатели-покойници :). Портретите осигуряват удобства, няма спор. Кофти е да ти липсват портрети, особено ако от малък си възпитаван, че хартийките, които излизат от принтера в мазана на БНБ са: 1/ нещо реално и 2/ най-същественото от всички реални неща. Много по-кофти е да ти липсват приятелство и любов, обаче. А най-кофти е да ти липсва здраве. И това са само три от милионите лица на изобилието, които са по-важни от парите. Някои от тях, съответно, могат да се обемянт за пари. Срещу десет лева, примерно, можеш да купиш вкусна, топла храна и да нахраниш с нея гладен човек. Така само срещу десет лева ще получиш огромна благодарност, което пак си е добра сделка. Но и десетте лева ще се върнат при теб отнякъде другаде с голяма лихва. Това наричам аз „изобилие“. Давайки еднократно получаваш многократно, при това винаги повече, отколкото си дал. Така действа светът. Такава е логиката. От нас се иска единствено да се отпуснем достатъчно, за да й се доверим поне веднъж. И да се включим в реката на вечно течащото изобиле, което ще носи на входа винаги повече, отколкото можем да изнесем през изхода 🙂

    @ НuKokauН: мерси! 🙂

    Коментар от asktisho — май 11, 2010 @ 6:20 pm

  5. И все пак да не забравяме индивидуалността. Кое е номер 1 за личността.
    Примерно, за когото приятелството, обичта и т.н. не представляват нищо липсата им не го интересува, не му създава диспропорция. По-скоро обратното – липсата на хартийки с портрети и наличието на любов и приятелство може да се окаже трагедия.
    За друг – обратното.
    Та мисълта ми е, че и тук няма универсално лекарство… 🙂

    Коментар от Графът — май 12, 2010 @ 10:10 am

  6. @ Графът: О, няма как да съм по-съгласен с вас! Универсално „лекарство“ или „рецепта“ никога не е имало, няма, няма и да има. Не и по отношение на индивида. Това би противоречало на изобилието на природата, което се изразява чрез огромното й разнообразие във всяко отношение :). Универсалните правила и механизми важат за самото изобилие, не за индивида, който ги прилага. Вашият пример за човек, при който „липсата на хартийки с портрети при наличието на любов и приятелство се оказват трагедия“ описва една крайно неосъзната личност. Но ние нямаме право да съдим. Всеки неизбежно трябва да мине през по-ниските нива, за да започне да води осъзнат живот. Учениците не отиват от първи директно в четвърти клас, а оттам – направо в университета, карат клас по клас, понякога, ако се наложи, повтарят класове, но не ги прескачат. А изобилието е щедро към АБСОЛЮТНО ВСИЧКИ, независимо от индивидуалните им характеристики. Въпросният индивид може да си осигури заветните хартийки с портрети, щом са най-важни за него, като подходи към ситуацията с щедрост, вместо с алчност. Но трябва да започне първи. Съдбата обича щедрите. И смелите. Много хора го правят на подсъзнателно равнище. Не е необходимо да имаш завършен първи клас, дори 🙂

    Коментар от asktisho — май 12, 2010 @ 10:48 am

  7. Поздравления! ..Втори път го чета..Даже ми се струва,че няма да е лошо този, по-горният ти коментар (от10:48 am) да го вмъкнеш някак в основния текст.
    Ти си знаеш,де 🙂
    Браво! Който може, може!

    Коментар от Кръстю — май 13, 2010 @ 8:21 am

  8. @ Кръстьо: Благодаря за високото мнение! Все пак държа да отбележа, че не съм откривател на „топлата вода“. Този текст е опит за синтезиран анализ на огромно човешко знание, трупано през вековете и заемащо хиляди страници в различни книги. Такъв тип знание, обаче, няма никаква стойност, ако не се затвърди от личния опит. Още един куп неща, освен въпросния коментар, могат да влязат в текста, но винаги съм бил фен на максимата сложните неща да се обясняват по-простичко 🙂 Благодаря още веднъж за хубавите думи!

    Коментар от asktisho — май 13, 2010 @ 9:27 am

  9. Да,то е като секса..и там няма нищо ново по принцип, но основното е личният опит 🙂

    Коментар от Кръстю — май 13, 2010 @ 12:22 pm

  10. Тишо, благодаря, че ни припомняш важните неща, които ни правят щастливи и начина по който си струва да живеем. При това го правиш по твоя си начин, което е особено ценно. Днес подарявам усмивки и една от тях е за теб и за това, което си написал 🙂

    Коментар от Мая — май 14, 2010 @ 11:50 am

  11. @ Мая: О, благодаря ти много за усмивката! Имаме нужда от повече усмивки в целия този минус наоколо. Скоро ще публикувам и продължение върху темата за изобилието чрез даване. Кръстих го „Капаните“, защото от активна комуникация с доста хора разбрах, че е твърде лесно да се хванеш в няколко елементарни капана. Пък и темата се нуждае от обогатяване, за да стане по-пълна.

    Коментар от asktisho — май 14, 2010 @ 1:01 pm

  12. Аз съм новичка тук, но чета с огромен интерес. Това не е първата статия, която чета на тази тема. Дори куп книги има със същата идея. Толкова ми се иска да вярвам, че е така…Но ЗАЩО ЖИВОТЪТ КРАЙ МЕН ОПРОВЕРГАВА ТОВА? Нима наистина само покрай мен живеят хора-изключения, та не мога да видя как работи на дело този закон? Не визирам собствената си персона. Мисля си за моята майка, преселила се в по-добрия свят преди 11 години. Изключително добър, невероятно интелигентен и хрисим човек. Раздаващ себе си без остатък и без капчица корист. Дългогодишен учител, обожаван от големи ученици, тъкмо заради голямото и сърце. Най-добрата и всеотдайна баба, никога не пожалила нито време, нито знания, опит, житейска мъдрост, пари и каквото щете, за деца и внуци. Никога не намекнала за някаква отплата, правеше го с удоволствие и от душа. такаИ накрая…рак, няколко месеца онкологично отделение, пълно с безнадежност, непоносима мъка, задушаващо безсилие и смърт. Тя виждаше, разбираше всичко и понесе достойно края. Всеки, който е преживял това, ще ме разбере. Виждам, че тук сте все умни хора. ОБЯСНЕТЕ МИ, МОЛЯ!

    Коментар от Бонбонка — май 16, 2010 @ 11:59 am

  13. @ Бонбонка: има много противоречия, да. Обещавам съвсем скоро материал, който разглежда именно изключенията, които потвърждават правилото и защо понякога законът привидно не работи. Много съжалявам за всичко, което ти се е случило, звучи тъжно и обезсърчаващо. Благодаря ти, че сподели! Не се наемам да давам отговори на всички въпроси, защото не съм живял хиляди години в тялото на хиляди различни хора, а и да съм живял – не помня :)) Но ако съм стигнал до някаква истина няма да я пазя само за себе си, това е сигурно!

    Коментар от asktisho — май 21, 2010 @ 6:58 pm

  14. […] време написах есе на тема: „Да постигнем изобилието с даване”, след което получих тонове писма от читатели, […]

    Pingback от Да постигнем изобилието с даване. Капаните « Писателският блог на Тишо — май 28, 2010 @ 2:17 pm

  15. […] here and here are two great posts (in Bulgarian) about giving from […]

    Pingback от About… donations? « little coping koala — юни 24, 2010 @ 8:51 pm

  16. @Бонбонка: Противоречията според мен само изглеждат такива. Непознаването на законите прави нещата нелогични. Великолепният анализ на Принципа за вселенското изобилие,който Тишо е направил(шапки долу!наистина е великолепен!), не би могъл да включи всички обяснения и всички закони в едно есе. Но все пак е загатнал отговора на твоя въпрос. Учениците не прескачат класове. Извинявай, Тишо, но ще си позволя да допълня: Да, но някои особено напреднали ученици взимат по два, че и по три класа наведнъж. Законът за даването и получаването надхвърля рамките на един живот. Ти сама казваш,че майка ти се е преселила „в по-добрия свят“.
    Тя посто е свършила работата си тук. Доказала е, че познава и може да прилага законите на вселената, издържала е изпита и си е тръгнала. Това не е изключение от Закона, а негово потвърждение. Проблемът е, че на нас,които още не сме завършили този клас, ни е тъжно и самотно, когато по-напредналите ни напускат за да продължат в униврситета.

    Коментар от Весела — юни 27, 2010 @ 9:36 am

  17. Милионерите дават пари на разни организации, за да си купят от други организации правото да не ги питат как са станали милионери, а не обратното.

    Никой нее станал милионер, защото е давал.

    Познавам истински милионери – 99% от тях са дребнави, стиснати хора – те и затова са милионери…

    Обикновено дават тези, които най-малко имат – защото знаят какво е да нямаш.

    „Всички богатства на този свят са натрупани по безчестен начин“ – О. Бендер.

    „Ситият на гладния не вярва“ – народна мъдрост.

    Другото е симпатична но невъзможна утопия – както всички религии, включително комунизма.

    Коментар от Иво — декември 8, 2010 @ 1:30 am

  18. @ Иво: Щом ти е комфортно да живееш с такава система от убеждения и нагласи, аз нямам нищо против. Далеч съм от мисълта да споря. Милионерите, за които говориш, действително съществуват. Друг е въпросът доколко богатството им е истинско, устойчиво във времето благо и доколко те служат на парите си или парите им служат на тях. Не виждам смисъл в трупането на милиони, които ще получиш инфаркт да вардиш цял живот, да не би да ти ги отмъкне някой. Такъв човек господар на съдбата си ли е, според теб? Наричаш убежденията ми „симпатична, но невъзможна утопия“, а аз наричам твоите „милионери“ Чичо Скрудж – възможен, но за сметка на това съвсем не-симпатичен анимационен герой. Рекламата на алчността няма да мине при мен. Нито, пък, ще се съглася с възраженията ти, защото тези правила и принципи, описани в текста, аз съм ги пробвал вече дали работят. За разлика от теб. Теорията е едно, практиката е друго. Но стига сме си мерили егото 🙂 Защо не предположиш, че въпросните стиснати милионери са безкрайно щедри в невидими за теб посоки? Само защото един човек е стиснат към мен, това не значи, че е такъв с всички. Сигурно е щедър към себе си, може би е безкрайно разточителен към семейството или младата си любовница, или майката на своите деца. Или към авторите на платната, които окача по стените на просторното си жилище, построено с щедрия хонорар на най-добрите архитекти? Може би е кулинар или изтънчен винар, или колекционер на антични стоки, който поставя огромни суми в ръцете на хората, които му подсигуряват тези блага. Може би само личният му готвач знае колко щедър може да бъде този човек. А дали пък не е посветен на някаква благотворителна дейност, която няма как да стане публично известен факт, защото истинската благотоврителност е анонимна? Мъдрите хора знаят това. И дарятват от егоистични подбуди. Правят го за себе си, не от алтруизъм. Правят го, защото се чувстват добре и са натрупали опит в познанието на факта, че дареното С РАДОСТ и от сърце им се връща многократно умножено, от съвсем различни източници. Като сме тръгнали да цитираме велики имена, нека ти припомня Александър Македонски и последното му желание – да го погребат с отворени длани, обърнати към небесата. Най-богатият човек на планетата по онова време е бил достатъчно мъдър, за да проумее дори на крехката си възраст, че от този свят си тръгваш точно както си дошъл на него – с празни ръце…Единственото смислено предназначение на властта и на парите е да ти дадат свободата да преследваш своите мечти. Всичко друго са ограничения. „Богаташите“, за които говориш, са бедни хора – така, както ги описваш, защото кой трупа, според теб? Трупа този, който изпитва недоимък, на който все нещо му липсва, който има нужда да прибавя към себе си, за да запълни някаква празнота. Това не е точно богатство, my friend. Това е по-скоро мизерия и духовна (а рано или късно материална) нищета…А „Ситият на гладния не вярва“ е чудесна народна мъдрост. Естествено, че няма да му вярва. Онзи не може да нахрани дори себе си, какъв учител ще ти бъде, че да му повярваш? А ситият е нахранил себе си. Той вече може да нахрани и гладния, ако реши. От него трябва да се учим, според мен. 🙂

    Коментар от asktisho — декември 8, 2010 @ 1:02 pm

  19. Как се радвам, че попаднах тук…беше почти случайно. И сега съм много благодарна, че има Тихомир и пътеписи и много други хубави неща като тази статия…Искам да измина Пътя! И не от вчера. Един ден ще го направя и благодаря, Тихомире, за пътеписа!

    Коментар от Violeta Grigorova — септември 17, 2011 @ 1:17 pm

  20. […] между даването и получаването: 1) Да постигнем изобилието с даване  2) Да постигнем изобилието с даване. Капаните 3) Третият […]

    Pingback от За да получиш, първо трябва да дадеш | Пари и лични финанси — юни 9, 2014 @ 9:32 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s