Вибрацията на думите

Българите сме емоционален народ. Обичаме силните чувства. Изразяваме ги шумно. Това най-вече личи по думите, които използваме:

„Страхотно беше!”

„Адски много се изкефих!”

„Жесток купон!”

„Ужасно хубаво е тук!”

„Страшен си!”

Независимо от положителната емоция, която влагаме в тях, вибрацията на думите страх, ужас, ад и жестокост няма как да  бъде положителна.

Думите вибрират. Влизат в резонанс с нашите мисли и действия, отпечатват се върху „интонацията” на ежедневието ни. Навикът да използваме думи с негативен заряд може да промени посоката на целия ни живот, без дори да го осъзнаваме.

Макар да се занимавам професионално с думи, аз също дълго време игнорирах факта, че от устата ми излиза вибрацията за „ад”, „жестокост”, „ужас” и „страх”.

Специални благодарности на Елена, която ме светна да спра.

Оттогава много внимателнио подбирам изразните средства и започнах да забелязвам негативния словесен водопад, който ме залива от всички страни: от реклами, разговори, филмови диалози, текстове на български автори в книги, вестници и списания, отвсякъде. Добре прикрити зад маската на позитивизма, изразите с отрицателен заряд имат силата да променят полюса на живота ни от + към – . Достатъчно е само веднъж да гледате новините или да се качите в претъпкан автобус около шест вечерта, за да видите, че никак не сме щастливи…

Вибрацията на думите е с подсъзнателно значение. От „адски хубаво” подсъзнанието разбира само „адски”. И ти дава ад. Съществуват научни доказателства за това. Съществуват мантри. Но тук няма да ви занимавам с тях. Който иска да вярва, който не – пожелавам му „страхотни преживявания!”

Все пак ще завърша с малък експеримент, за да бъда по-убедителен.

Напишете на един лист думата „радост”, а на друг – „тъга”. Напишете ги поне десет пъти. За предпочитане двадесет пъти, но най-успешен ще бъде експериментът, ако напишете „радост” и „тъга” по сто пъти на отделен лист.

Обърнете внимание на процесите, които се случват в тялото ви, докато пишете:

ТЪГА

Свива ли ви се стомахът? Натежава ли ви главата? Изникват ли тъжни спомени от миналото: загуба на близък човек, погребение, раздяла, разочарование, неуспехи? Изплуват ли такива страхове във въображението ви? Притеснявате ли се за бъдещето? Обзема ли ви лека паника? Ако отговорът на всички тези въпроси е „НЕ”, тогава изчакате  действието на наркотиците и/или алкохола да премине и  опитайте отново на трезва глава.

РАДОСТ

Сто пъти. Сещате ли се за вашите деца, докато пишете? Иникват ли образи на най-добрите ви приятели? А спомени от детството? От летните ваканции? От почивките на море? От игрите пред блока? Сещате ли се за първата голяма любов? За първата целувка? Появяват ли се в главата ви мисли за страстен секс, за успехи в кариерата, приключения зад граница, вълнуващи преживявания? Ей така, ни в клин, ни в ръкав? Обзема ли ви лека еуфория? Повдига ли ви се настроението? Става ли ви по-леко на душата?  Ако отговорът на всички тези въпроси е „НЕ”, значи се нуждаете от среща с психиатър.

Шегувам се.

Но, при всички случаи, затвърждавайки вибрацията на думите с писане, съсредоточавайки мисълта си върху тях, вие ще усетите и съответните физиологични промени. В по-малка или по-голяма степен, зависеща от вашата чувствителност, тялото ще реагира, мозъкът ще подхвърля отговарящи на емоцията спомени, въображението ще генерира адекватни на емоцията образи.

Експериментът, обаче, не свършва до тук. Това беше само първата му част.

Сега вземете листите и прочетете това, което сте написали. На висок глас. Можете ли да извикате сто пъти ТЪГА? Ама така, че да звучи радостно в собствените ви уши? Да предизвиква възторг! Защо не се получава? Запишете се на видео, докато го правите. След това прегледайте записа. Обърнете внимание на езика на тялото, на жестовете, на интонацията. Изглеждате ли щастливи? Полезно и приятно е човек да се види отстрани. Поучително. Ще се позабавалявате с опита да звучите еуфорично и възторжено, докато крещите ТЪГА-ТЪГА-ТЪГА. Сто пъти

А сега произнесете РАДОСТ. Само веднъж. Но така, че да ви стане тъжно. Дори най-убедителните артисти ще изглеждат фалшиво, опитвайки се да налучкат правилната интонация за думичката „радост”, която да изразява тъга. Защото „радост“ носи много силна положителна вибрация.

Можете да завършите експеримента приятно. Прочетете сто пъти „радост” на висок глас. Наслаждавайте се на промените, които ще настъпят веднага след това. Наблюдавайте събитията през целия ден. Накефихте ли се?

Тогава следващият път, когато чуете или видите някой „адски” много да се кефи на нещо, моля ви, дайте му да прочете тази статия!

Тихомир Димитров

Един свеж ден

10x 2 Fen

Отварям очи и излизам на огромната, открита тераса. Апартаментчето е скромно, обаче няма такава тераса! Всъщност, наех го само заради терасата. И дърветата около нея. Пролетта за пореден път ме втрещява с ентусиазма си. Някак противостои на заспалия ми мозък. Избухналите в бяло клонки са пълни с врабци. Не знам защо, обаче гледката на врабци, които се гмуркат в белия цвят ме побърква от радост. Всъщност, ако трябва да опиша щастието, бих го нарисувал точно така. Решавам да се възползвам от ситуацията и да копирам настроението им върху себе си. Искам и аз така! Поглеждам  часовника. Време е за обяд. Мрачните дни приключиха и днес отново слънцето ще ме радва. Плюс всичко останало, което срещна по пътя.
Зареждам стъклените бутилки с минерална вода. Oставям ги да се „греят” навън. Само който не пие „слънчева” вода не знае за каква „батерия” става въпрос. Може да замести всички кафета и редбули, но не по оня, изцъкления начин. Прави те бодър, свеж и наспан. Дори да си смачкан. Гледали сте филма за водата. Представете си какво причинява най-мощният източник на енергия в слънчевата система, ако оставиш водата достатъчно дълго „насаме” с него.
Навлизам в парка и не забравям да се изумявам от истинските неща. Правя умствени паралели между студеното зимно гробище, което беше това място преди два месеца и райското кътче, което е сега. Мисля, че трябва да си много гениален, за да създадеш подобно нещо. Толкова красота на квадратен сантиметър! Мисля, че и аз мога. В моята Вселена. Единствената, до която имам достъп. Мисля, че съм прав.
Искам да бягам. Правя две бързи обиколки около езерото. Искам да пея. Пея. Какво като ме гледат странно? Искам да пляскам с ръце. Пляскам! Ми не съм ли аз най-свободният човек на планетата, а? И кои сте вие, че да ме ограничавате? Тук правилата ги определям аз! Изпитвал съм силата на омразата, но трябва да ви кажа, че не струва пукната пара пред силата на радостта. Това е, защото омразата преодолява бариери, а радостта прави точно обратното – премахва ги. Онова усещане да си петокласник с ожулени колене пред блока се завръща в мен. Вече съм като врабчетата. Мога да се черпя един хубав обяд. Мисля, че го заслужавам. Трябва ми приятна компания. Вадя телефона и го прибирам обратно. Ще пробвам другия метод. Отпускам се достатъчно, за да позволя на „случайността” да ни срещне. Хапваме пъстърва на тиган. Оказва се, че четем една и съща книга, гледали сме един и същ филм снощи и, странно защо, в момента се чувстваме по един и същ начин. Време е да се разделим, защото римайндърът ми напомня, че трябва да довърша някакъв текст. В главата ми бучат две песни: „Не, не ми се прибира…” и „Казано честно всичко ми е наред…” Избирам втората. Пускам я на „грамофона” и сядам в най-близката компютърна зала. На опитите за мързел съобщавам, че всъщност ТОВА е алтернативата на 8 часа в тесния кюбикъл. Човек трябва да е по-скоро благодарен. Приключвам още преди песента да е свършила. Натискам SEND. Има разлика между благодарността и алчността. Второто се отплаща далеч по-добре. С щипка вдъхновение за вкус можеш да свършиш истински чудеса. А остатъка от деня е изцяло мой! Както и остатъка от живота, между другото! Виждам се с приятел, с когото разговаряме на философски теми. Пием бира. Пушим. Играем хек с едни много култови младежи. Уговаряме се да почистим Камен бряг през уикенда заедно. После те продължават да ритат хека, докато аз наблюдавам залеза над езерото. Винаги се чувствам „като къпан” след един хубав залез. Все едно душата ми си е взела ароматна вана с релаксиращ масаж. Прибираме се вкъщи да играем покер. Приятелски покер, т.е без пари, защото приятелите нямат навика да се обират помежду си. Има хубави чипове. Идват още хора. Пием домашна ракия. Твърде бавно навлизам в правилата на Texas Hold’em. Не защото съм тъп, а защото ракията ми пречи и не мога да си ги припомня. „Не знал, не знал и забьiл”, биха възкликнали руснаците. И биха били прави. Ама какво ми пука на мене? Хората си тръгват. Aз оставам сам. Има разлика между сам и самотен. Първото е за предпочитане. Затруднявам се да изпитам самота напоследък. Обаче ми трябва някаква различна емоция. Искам да компенсирам екзалтацията, която взе да ми омръзва. Избирам копчето на меланхолията от еквалайзера. Наслаждавам се на dead can dance и на Луната. Има нещо брутално в начина, по който облаците се махат от лицето й всеки път, когато погледна нагоре. „Орион” отново мълчи. Изглежда справедлив и спокоен. „Няма нужда да ходите в планината, ако ви трябва гледка”, записвам си аз, „просто изчакайте нощта и вдигнете глава. По-голяма гледка от Космоса не мога да ви измисля.”

Тихомир Димитров

Забавни ключови думи (с тъп коментар)

Много ми е забавно да следя какви ключови думи въвеждат хората в търсачките, преди да попаднат в моя блог. На принципа на древната поговорка „Който търси-намира”, повечето юзъри действително намират тук това, което търсят. Или поне изкривената ми, лична и ограничена представа за него. Но това не се отнася до всички. Има някои търсения, които буквално ми събират очите. Не знам как са попаднали в „Писателския блог на Тишо”, но определено знам, че не са открили това, което търсят.

Затова ще се опитам да им „помогна”. Елате и вие с мен да се посмеем заедно:

как се прави бебе – интересно, но това го виждам през ден в статистиката. Явно бая народ не знае как се прави бебе. Което ме навежда на мисълта, че е крайно време да въведем адекватно сексуално обучение в училищата. Номерът с щъркела очевидно вече не минава, откакто си имаме нет и кабелна телевизия вкъщи. Децата отдавна разбраха, че бебетата се правят, а не им ги носи изуменият щъркел. Щом имат достатъчно акъл да питат гугъл „как се прави бебе”, значи имат достатъчно акъл и да се сетят, че през зимата няма щъркели, уважаеми родители! Не бъдете толкова срамежливи!

парти пола – някои я наричат още пола, тип „колан”.

пашата обича смелите – абе, аз все си мислех, че е Съдбата, ама нейсе! Докъде водят турските сериали, а?

българските жени – за тях или добро, или нищо. Не защото са измрели до крак, просто са мнооого отмъстителни, братче! И злопаметни. Шегувам се. Ама внимавайте с българските жени! Особено ако сте блед чужденец, току що пристигнал на почивка у нас.

отмъщение и възмездие есе – препоръчвам ти да кръстиш есето „Синоними”.

арабски грим и прическа – за под „чаршафа”, който стига до петите ли?

защо мъжете предпочитат мастурбиране – поне три основателни причини: 1/ защото нямат пари, 2/ защото са им свършили парите и 3/ защото ги е настигнала кризата, хех.

откъде идва финансовата криза – да си дойдем на думата! От медиите идва, как откъде? Хубаво е да започнат да го осъзнават вече, че взе и да се връща при тях под формата на съкратени рекламни бюджети, което хич не хубаво…

хидуист – пише се „хедонист”

ей мило мое знаеш ли че съм луда по теб – да, бе знам, бая народ станахте вече! Изтегли си номерче и се нареди на опашката. Ще ти се обадя, когато ти дойде редът. Много съм тъп понякога, признавам си!

кога една жена говори за приятелство – когато не й стиска да ти каже в очите, че си мухльо (беден / горзен / безперспективен) и никога няма да спи с теб.

мога ли да практикувам тай чи бос –  че защо пък не?

колко пари струва билярдна маса – между две- и петстотин хиляди лева, зависи колко си претенциозен. Но може да си намериш и свястна масичка втора употреба за по-малко от хилядарка, потърси в някой секънд-хенд аукцион.

купонджийска гърция –  верно е купонджийска, сигурно затова в момента се бунтуват, че няма да има 14-та и 15-та заплата…И, може ли да не правиш нищо по цял ден и да ти плащат по-малко от хиляда евро на месец? Нормално ли е за страна, в която половината граждани са държавни служители, а другата половина са на тяхна издръжка? Малкото фермери можеш да ги срещнеш предимно по българската граница, откакто и те спряха да работят…Шегата настрана, това, което се случва в южната ни съседка хич не ме радва, но още по-малко ме радва злорадството, което се шири тук, у нас. Щото пожарът при комшията лесно може да се пренесе и в твоята къща, няма за какво да се радваш! Освен това, комшията рита, когато му пипат двата бона на месец, а тука не ритаме дори, когато облагат безработните с данък…

положение при клизма – не ме питай откъде го знам, но тялото трябва да е по-ниско от съда с топлата вода. И..не прекалявай със сапуна!

kak da bada kuchka – просто се дръж естествено.

какво се прави по време на инфлация – инвестира се в злато, петрол, недвижими имоти и суровини. Теглят се големи кредити, които после ще струват колкото два стека цигари, като дойде време да ги връщаш. Само дето всичко това се прави преди инфлацията. По време на самата инфлация седиш на дивана вкъщи, гледаш новини по цял ден, сърбаш си уискито и доволно почесваш мустак.

могали да вярвам че всичко което ми се случва е случайно – не.

дали можем да критикуваме света на лудитe – точно за такива неща говоря, че ми събират очите понякога…

Тихомир Димитров

Проклятието на щастливеца

снимка: Kris Krug

Хайде да си поговорим за просперитет. Знам, че звучи нелепо, абсурдно, може би дори цинично и вулгарно точно сега, когато да спарваш от „кризата” е приоритет номер едно в ежедневието. Имаме къде-къде по-сериозни проблеми на главата, нали?

Въпреки всичко, хайде да си поговорим за просперитет!

Точно сега, в разгара на „кризата”, просперитетът може да се види и пипне най-лесно. Може дори да се помирише. Точно сега, през април.

Разходете в някой парк. Това, което ще видите там е истински  просперитет.

Няма да намерите просперитет в богатите квартали. Няма го в лъскавите казина и по яхтените пристанища, не, нито в моловете, край помпозните правителствени сгради или в „златните“ кредитни карти. Пластмасата няма нищо общо с просперитета. Пластмасата е симовл на недоимъка, на свършващия петрол.

Защото просперитет се постига чрез щедрост и благодарност.

Вижте връзката между Слънцето и Земята – милиарди години Слънцето дарява живот на Земята, а тя му отговаря с благодарност.

Това, което виждате в парка е символ на нейната благодарност. Така трябва да изглежда вътрешният ни свят, за да живеем в просперитет.

Интересно, че благодарността на Земята е насочена предимно към нас, нейните деца, с всичките дарове, които получаваме безплатно, които са супер яки (красиви, вкусни, полезни), без които не можем. А в замяна ние сме решили буквално да си ебем майката, с извинение на израза.  Децата никога няма да спрат да отмъщават на своите родители.

Защото хората не живеят в щедрост и благодарност. Те живеят в дребнавост и отмъстителност. Вижте отношението между правителство и бизнес, между работодатели и наети, между доставчици и клиенти, между кредитори и длъжници.

Сравнете ги с отношението между Земята и Слънцето.

Всичко в човешкия свят е дребнавост и отмъстителност: „око за око, зъб за зъб”, „пито-платено”…

„Няма безплатен обяд!”

Чудя се само за кислорода, който дишаме, за водата, която пием, за светлината, с която се топлим на плажа, за супер вкусните праскови, които растат в градината, за цвета на лалетата, за безкористната служба на коня и за вярната стража на кучето кой ще плати?

Точно така – никой! Получаваме всичко това наготово, плюс един милиард други подаръци, после започваме да ги делим и да се бием за тях като деца: вдигаме цената на тока, надписваме сметките за газ, приватизираме плажове, воюваме за петрол…

Човешкото стадо обича да живее в дребнавост и отмъстителност. Това нашето не е никакъв просперитет, това е нищета!

Въпреки всичко, има хора, които мислят, че живеят в просперитет. Усещането да караш Бугати по надупчените улици, между разпадащите се панелки,  покрай препълнените казани за смет и ровещите в тях циганета, това ли е просперитет?

Но има богати държави, разбира се, ние живеем в бедна държава. За всичко е виновна държавата, все пак!

А да платиш 25 000 долара за вечеря, докато милиарди хора по света гладуват, това ли е просперитет? Има ли значение дали кофите с боклук са точно под носа ти или на удобно километрично разстояние, така че да не ги виждаш?

Това не е никакъв просперитет. Това е нищета. Безизходица. Недоимък. Нищетата е обединяваща черта на всички хора по света. За едни от нас тя е духовна, за други – материална, а за трети и двете.

Ето как стигнахме до проклятието на щастливеца.

Няма истински щастливи хора на тази земя. Може би мислите богатите, смелите, силните, успелите, известните, красивите, умните, влюбените за щастливи, може би те точно това ще ви кажат. Но ще ви излъжат в очите.

Който има хиляда лева е нащастен, че няма един милион, а дори да го получи пак ще бъде нещастен, защото няма десет. Смелите завоеватели, жестоките тирани на човечеството са жалки страхливци в своята душа, с ОГРОМЕН комплекс за малоценност. Силните не трупат сила, пари, власт и влияние по друга причина, освен от страх, че някой друг може да ги измести, да стане по-силен от тях. Успелите винаги считат себе си за недостатъчно успели. Известните живеят в самотата на своята слава и смъркат кокаин.  Красивите са нещастни, защото остаряват. Умните мразят всички – глупаците, понеже са глупави и гениалните, понеже са по-умни от тях. Самотниците завиждат на „щастливите” двойки, а участниците в „щастлива” двойка изпитват съмнения дали са се обвързали с най-подходящия човек. На тях винаги им се струва, че светът е пълен с много по-подходящи отчаяни самотници.

Истината е, че човек винаги постига целите си. Но никога не е щастлив с тях. Покореният връх не е връх. Има по-високи от него. Проблемът е, че никой не се интересува от равнината. Никой не се наслаждава на спускането. Всички искат само върхове…

Какъв е изходът, ще ме питате вие?

Погледнете в началото на текста.

Щедрост и благодарност, вместо дребнавост и отмъстителност.

Това е изходът.

Ако се чувстваме благодарни за всичко, което имаме в настоящия момент, ще бъдем истински щастливи. Ако непрекъснато искаме още, ще сме обречени на нещастие. Кой драпа за повече, кой трупа? Бедният – този, който живее в оскъдица, който няма достатъчно, на който нещо му липсва. Или поне така си мисли. Богатият не трупа. Него оскъдицата не го вълнува. Той си има всичко. Нали затова е богат! Ако се мислиш за беден, постави се на мястото на някой раково болен пациент или осъден на смърт затворник. А сега отново се замисли дали наистина си беден и дали не трябва да благодариш за всичко, което имаш.

Благодарният е винаги богат, но богатият невинаги е благодарен.

Щедростта, това е друг вълшебен инструмент – средство за отдаване, с цел балансиране на щастието. Винаги, когато вземеш, предстои да дадеш и винаги, когато даваш, предстои да получиш, при това – много повече.

Ето защо щедростта кара хората да се чувстват добре. Всички ние подсъзнателно сме наясно с простата аритметика на факта, че даването води до получаване и получаването – до даване. Всеки акт на щедрост увеличава „капитала” в невидимата ни „банкова сметка”, която непрекъснато се „олихвява”. Няма значение дали отдаваш пари, любов, признание или усмивки. Каквото дадеш, такова ще получиш в уголемен размер. Отдаването е единственият възможен изход от „проклятието на щастливеца”, от порочния кръг на нищетата, в който постигането на едно желание автмоматично води до друго.

Щедростта и благодарността са инструменти за балансиране на щастието. Щастието е възможно само в своя абсолютен баланс. Паркът е точно толкова красив през пролетта, колкото красиви са ярко оранжевите килими от накапали листа през есента. А планината е еднакво привлекателна през зимата и през лятото, нали? Морето винаги ни омагьосва. Слънцето винаги изгрява. Напълно безплатно, при това!

Всички ние сме наематели на телата, които обитаваме и заематели на вещите, който притежаваме. Можем да ги ползваме само временно. Да не забравяме, обаче, че водещо кредо на нашия „хазяин” и „кредитор” са щедростта и благодарността. Човешката дребнавост и отмъстителност стоят, меко казано, смешно на фона на Вселената.

Водени от щедрост и благодарност, ние се доближаваме до истинската си същност.

И забравяме за „проклятието на шастливеца”

Тихомир Димитров