Изт: whatsyourgrief.com
На света днес живеят повече хора, отколкото някога са живели, през цялата история на човечеството, взети заедно…
И, въпреки това, ние обичаме да се сравняваме. С останалите.
Сред седемте милиарда жители на планетата винаги ще има някой по-богат от нас, по-красив от нас, по-здрав от нас, с по-хубава половинка от нашата, по-добре устроен в живота, с повече възможности, по-талантлив, по-умен, по-можещ и т.н.
Не, не „някой“, сред седемте милиарда (and rapidly counting) винаги ще има стотици милиони, които да отговарят на тези условия.
И техният брой ще расте. Всеки ден. Утре ще има два милиона души повече, които ще са по-красиви, по-богати, по-млади, по-успели, по-щастливи от нас.
Но на нас ни трябва само един. С когото да се сравняваме. И ще си изядем опашката от яд, че не сме като него…
Сравнението винаги носи страдание.
Разбира се, има го и обратният вариант, да се сравняваш с дъното, с отпадналите от „класацията“.
Те са дори повече, отколкото ни се иска, повече са, отколкото можем да предположим.
Но дали това води до някакво щастие?
Естествено, че в сравнение с един инвалид всички ние сме „атлети“, в сравнение с уродливия по рождение всички ние сме „красиви“, дори най-посредствените от нас могат да минат за такива, стига да нямат генетични увреждания; в сравнение с бездомниците в Калкута всяко българско семейство с къща на село е семейство от милионери, независимо колко мизерно се чувства около чушкопека наесен, а в сравнение с убитите във войната ние всички сме щастливи, че все още сме живи и, да, в сравнение с тях ние сме направо безсмъртни, както и в сравнение със загиналите в катастрофи, с осъдените на смърт, и с умрелите от рак.
В сравнение с доживотните затворници ние притежаваме неограничена свобода…
Но прави ли ни щастливи всичко това?
Не ни прави.
Защото сравнението винаги носи страдание.
Някои го наричат „нещастие“.
Не-щастлив си, защото си различен от „останалите“. Не си „като хората“. Или хората не са като теб.
Какъв е изходът от всичко това?
Да спрем да се сравняваме?
Не, тогава биха изчезнали конкуренцията и всичко, което прави живота възможен.
Би погинала цяла цивилизация, базирана върху сравнението.
Сравненията са здравословни, стига да знаем кога да спрем.
Дори най-полезното и безобидно лекарство може да се окаже смъртоносно в неправилните дози.
Хората просто не знаят кога да спрат. Да воюват. Да настояват. Да ядат. И да се сравняват.
Спрете да се сравнявате.
Вместо това, изградете си Собствена Вселена и бъдете Господарите в нея!
Проверете кои приоритети са важни за вас, но ги проверете извън „компаса“ на възпитанието, на мас-медиите, на общественото образование и на хипотетичните очаквания, които другите може да имат към вас. Никой няма никакви очаквания, всеки се интересува единствено от себе си. И сравнява очакванията си с вас.
От вас се изисква НЕ да правите същото, а да имате собствен план. Собствен рекорд за подобряване. Собствена космогония. Собствена „класация“. И собствена ценностна система.
Различна от тази на всички останали.
Можете ли го?
От отговора на този кратък въпрос зависи дали изобщо някога ще изпитате щастие в този кратък живот…
Писателският блог на Тишо 