Бъдещето е сега

Изт: nixanbal.com/

Помните ли 20-ти век? Със сигурност повечето от вас – да! В сравнение с него, 19-ти век приличаше на мрачно, безпросветно Средновековие – без електричеството и автомобилите, без самолетите и бързите влакове, без космическите полети и телескопите, без компютрите и, за съжаление, атомните бомби. Да, в сравнение с 20-ти, 19-ти век изглеждаше като мрачно, безпросветно Средновековие. Същото се отнася и за 18-ти век, ако го сравняваме с 19-ти. И за 17-ти в сравнение с 18-ти. Всяко столетие има свой собствен, уникален почерк, характерен облик, различен подпис.

Характерното за 21-ви век е, че ще изживеем фантастичните романи и филми в ежедневието. Помня как ми звучаха датите 2010-та, 2014-та, 2015-та като малък, когато се натъкнех на тях в киното или измежду страниците на някоя книга – като далечна епоха от фантастичното бъдеще… А ето, че те вече са тук!

Билетите за първите космически екскурзии вече са продадени. Базите за Луната вече са начертани. Първите заселници на Марс вече са подбрани. Гугъл пуснаха действащ прототип на безпилотен, самоуправляващ се автомобил. Помните ли този разказ?

Да, трудни времена са за фантастите, наистина! Ха си посмял да помечтаеш за нещо, ха си го видял още на следващия ден в магазина!

Бъдещето е сега, мили деца! В сравнение с него, 20-ти век ще изглежда като мрачно, безпросветно Средновековие. Нищо вече няма да е същото…

И нищо, че все още не си личи (съвсем). То и през 1914-та още не си личеше какво точно предстоеше да става. Това е само началото…

Ето кратко видео на безпилотния, самоуправляващ се автомобил:

Бъдещето е сега!

Тихомир Димитров 

Ще гласувам за кандидата без евро-заплата

Помощ за Сърбия – как и къде, добри насоки от ENEYA

Снимка: bbc.com

Снимка: dailypastime.com

Снимка: smh.com.au

Снимка: reuters.com

Снимка: diversitynewsmagazine.com

Снимка: timesofmalta.com

Снимка: sabc.co.za

Помощ за Сърбия – как и къде, добри насоки от ENEYA

Ще гласувам за кандидата, който дари годишната си нетна евро-заплата на хората, които бедстват до нас.

Така ще разбера, че отива там заради Европа, а не заради EURопа.
Така ще разбера, че отива там, за да премахва огради, а не за да строи нови стени.
Така ще разбера, че отива там, за да помага, а не за да се подпомага.

Има само едно условие:
Да го направи преди изборите.
След като хората се издавят вече няма да има смисъл…

Колко време можете да издържите под вода?

Тихомир Димитров

И аз Ви обичам…

От време на време проверявам блоговете на хората, които ме следят. Как звучи само! Да те следят! По-страшно е само „да те издадат!”. Представяте ли си издателите като предатели? А не трябва! Така правят само непослушните писатели! 🙂 Та, от време на време проверявам блоговете на хората, които ме следят. И искам да им кажа:

Обичам Въ! Всичкити!

Нямате представа колко странни, изискани, интровертни, чувствителни, свръх-интелигентни и талантливи личности има сред тях! Кучето ги дърпа толкова силно за крачола, че понякога се питам: „С какво ги заслужих?” В хубавия смисъл на думата! А за други съм сигурен, че са извънземни („Виждал съм, ама няма”).

Пропуснатите да ме прощават. Те или НЕ са извънземни, или нямат блог, или имат, но го крият. Или са се абонирали по имейл. Или имат блог, но публикуват в него само глупости от рода на: „евтини чепици от Албания и евтини почивки в Италия”, или са спрели да публикуват още преди края на света, който свърши на 21.12.2012-та година, както всички знаем. Или е нещо друго. Но и тях ги обичам…

Обичам Въ всичкити!

А ето ги хората, които хем ме следят, хем и публикуват – предоставям ви по едно вдъхновение от всеки от тях. Целта ми, естествено, е да ви изгубя времето. Вие ще си го намерите после….

Ето Ги:

Домашно приготвен книгоразделител:

(Лудница!)

От: http://malkasvoboda.wordpress.com/

***********************************************

Идвам с горещи желания
Нося голяма любов
Късам по-малко страдание
И съм комай като нов.

От: http://balkansunited.wordpress.com/

***********************************************

Руската (евразийската) пропагандна машина се опитва да втълпява, че на Запад (разбирай ЕС и САЩ) стандартът на живот е добър само на пръв поглед, а в дълбочина нещата са доста различни – разврат, цинизъм, жестокост, фалшива свобода на словото и т.н. Но ако това наистина е така, то защо едната дъщеря на господин Путин (руският диктатор) живее в Германия, а другата – в Холандия? Защо синът на Медведев ще учи в САЩ? Защо дъщерята на Лавров живее в САЩ? Защо именно Първите мъже на Русия пращат децата си в развратния, циничен и жесток Запад? Драмата на Русия и подобни провалени държави като нея (вкл. и България) е, че никой от управляващите не свързва своето или бъдещето на децата си със това на страната си (А.Сахаров) – Ето го и списъка на децата и семействата на руските висши управници, които живеят в чужбина – не в Казахстан, Беларус или Китай естествено – всички до един в гнилия гейски Запад изложени на типичните западни „рискове“ – висока лична сигурност, човешки права, висок жизнен стандарт и добро медицинско обслужване, превъзходно образование, свободни медии и независима съдебна система http://uainfo.org/yandex/318665-spisok-detey-rossiyskoy-vlasti-zhivuschih-na-zapade.html

От: http://posledniqt.wordpress.com/

***********************************************
Единственото, което можем да дадем на децата е личния ни пример, всичко останало са приказки – митове и легенди.

От: http://agoperdeklian.wordpress.com/

***********************************************

Изкачи плешивото теме на билото и спря да си поеме дъх. Оттук можеше да види част от селото – разхвърляните къщички тук-там сред дървета и храсталаци и песъчливите черни пътища, набраздили като подути вени платото. Приклекна до една туфа. Нещо мърдаше изпод китката треволяци…

От: http://myromorr.wordpress.com/

***********************************************

Извадете си пръста от носа бе, хора ! Буквално!

Днес, както си чаках любимия трамвай, се натъкнах на масово бъркане по носовете. Серозно ! Едно момче първо засякох, отвърнах глава – една жена с цигара. С едната ръка държи цигарата, а с другата си бърка в носа. Отвърнах поглед и една баба и тя. В трамвая се продължи. Знам, че е пролет и има прашец. И мен ме сърби носа. Но не е нужно да си бъркате в носовете масово ! Еми бръкни си вкъщи, измий си ръката….

От:  http://coffeechapter.wordpress.com/

***********************************************

Та…Казвам се Надежда и много си харесвам името. 😀 Родена съм от двама икономисти. И то какво да се пръкне освен певица…. Имам да уча прекалено много, за да седна да се прехласвам или пък да обяснявам как не мога да живея без музика. Ми мога! Дали искам, е друг въпрос. Не мога да живея без кислород.

От: http://bridgeofhopes.wordpress.com/

***********************************************

От страшно много време следя Bilacous (http://bilacousphotography.tumblr.com/), страхотен фотоблог с невероятно съдържание.

(Вече и аз…)

От: http://martinbeltov.wordpress.com/

***********************************************

Всеки край е ново начало. Независимо на какво

От: http://alexandraustamiteva.wordpress.com/

***********************************************

Този документален филм предоставя универсално послание за мир. В 53 минути този филм обхваща космоса, инстинкти, превъплъщение, клетъчна биология, личностни разстройства, информатика и още много други и предлага завладяващ случай, защо медитацията е от жизненоважно значение за нашата еволюция, както лично така и иначе.

От: http://reviles.wordpress.com/

***********************************************

Толкова е забавно! Днес е първият ми работен ден. Все още не съм свършил нищо. Някои – онези с лъскавите карти в портфейла, дори не ме забелязват. Другите не ме харесват особено. Е, поне съм добър слушател. Може би най-добрият в града.

От:  http://laculebra.wordpress.com/

***********************************************

Не си прекрасна в жестокото си Знание.
Но не си и грозна.
Най-основното за тебе е: не си.

От:  http://gibelnokrasiv.wordpress.com/

***********************************************

Още невероятни кадри от тестването на преливника на язовир „Цанков камък“

От: http://damlakes.wordpress.com/

(Още по темата)

***********************************************

Човекът е изумително същество. Колкото и много да има, той ще стигне до положение, в което това за него ще е нищо и ще копнее за още и още. После, в един сюблимен момент, вследствие на емоционално и дълбоко преживяване, той осъзнава, че материалното е нищо и животът има много по-дълбок смисъл. Тогава започва да живее.

От: http://bgminimalist.wordpress.com/

***********************************************

Day 20 – My #100HappyDays
Днес, 10.05.2014 г. е ден 20 от едно прекрасно предизвикателство – 100 дни щастие.

От: http://kotakafelix.wordpress.com/

***********************************************

Един келеш от Бангладеш

От:  http://keleshwithcash.wordpress.com/

***********************************************

Някой заспивал ли е с мисълта за една жена, след това сънувал ли е тази жена и събуждал ли се е с мисълта за тази жена, ако отговора е ДА, то съчувствам ви братя по неволя!

От: http://rule356.wordpress.com/

***********************************************

Често съм си мислела, че най-трудната част при започването на една книга е първото изречение или написването на първият абзац. Може цялата книга, заедно с последните реплики на героите да е в главата ти, но започването е доста мъчна работа.

От: http://heaventrack.wordpress.com/

***********************************************

a psycho student on her way to growing up 🙂

От: http://copingkoala.wordpress.com/

***********************************************

Замисляла съм се за крайно абсурдни и нелогични неща. Мислех си, че е възможно да съм урочасана, защото помня много добре от кога се чувствам така. Не искам обаче сама да комбинирам случайни факти и събития и да си правя съответните изводи, защото не знам докъде може да стигна …

От: http://newvisiontoday.wordpress.com

***********************************************

Забелязала съм, че сравнително трудно се съсредоточавам, лесно и “услужливо” се разсейвам, често докато работя или чета мисля и за куп други неща, от което настоящата ми задача видимо (и закономерно) страда.

Oт: http://nellypax.wordpress.com

***********************************************

Розето на Бранджелина

The Miraval, производители Анджелина Джоли – Брат Пит, розе, сортове – Гренаш, Сира, Сенсо; Прованс, Франция, 2012, 36 лв. Casavino

От: http://freshcutsoflive.wordpress.com/

***********************************************

Затваряйте прозорците, вратите залостете!
Пролуките навсякъде прилежно уплътнете!
Хладилника, долапите заключвайте наред –
задава се страшен мишкомитет.

От всички природни беди най-голям,
щом видиш – килерът опразнил се сам
и бутът хамон на гурмана отнет,
разбираш – дошъл е мишкомитет.

Невидимитe лапи, чевръстите мустаци
откриват безпогрешно от храната знаци.
Ще зърнеш следа, ако имаш късмет,
от експедитивния мишкомитет.

От: http://guydejuly.wordpress.com/

***********************************************

Трудно бе да я опиша даже когато бях трезвен. Всъщност тогава ме плашеше най-много – изглеждаше нереална, твърде странна, за да съществува и твърде жива, за да е край мен. Тя бе способна да подложи човек на екстазни опиянения и дълбоки страдания. Никога не гледаше хората в очите, когато разговаря с тях, но само един нейн небрежно хвърлен поглед можеше да те накара да потръпнеш. Не, не знам дали беше любов, привличане или страст. В потайността ѝ имаше нещо страховито, но омайващо – гледа те така, сякаш ако продължиш да я гледаш всеки момент ще избухнеш в пламъци, сякаш ако ѝ кажеш, че я обичаш, ще те намрази завинаги.

От: http://juliefromwonderland.wordpress.com/

***********************************************

От: http://prqkademokraciq.wordpress.com/

***********************************************

How to deal with the “Nice guy” behavior?

Nice guy behavior refers to a pattern in some guys of being very nice to others, especially to women they like. It’s nothing wrong to be nice, but it’s wrong to be without standards, respect and value in your life…

От: http://ivonechovski.wordpress.com

***********************************************

Portrait – Painting by Lyubomira Popova – Fineluart

От: http://fineluart.wordpress.com/

***********************************************

Мили мои сънародници, българинът е в такава дълбока кома, че едва ли някога ще се събуди. Българинът иска, но не дава, българинът знае, но не осъзнава, българинът учи, но не помъдрява. Лесно е да се търси вината, трудно е да се намерят причините. Лесно е да се протестира, трудно е да се предлагат решения. Лесно е да се коментира, трудно е да се анализира…Тежко на тези, които приемат съня за реалност – а те са много…

От: http://onegavon.wordpress.com/

***********************************************

Щях да съм станала милионер, ако отделях по лев всеки път, когато някой ме попита: – Абе, защо рекламите на прах за пране са толкова тъпи?

От: http://something-happened.com/

***********************************************

Вместо бъдеще имаше едно хлъзгаво и измамно настояще, на което не можеше да има доверие, дори и да искаше. Отдавна го беше загубил някъде по пътя. Вече дори не беше сигурен, че някога е съществувало, а и не мислеше за него. Беше просто дума, обикновена като всяка друга…

От: http://thepursuitofsoul.wordpress.com/

***********************************************

Неусетно улавям как „връзката“ ми с някого се вмества между две световни първенства. Между две купувания на спирала. Между две лета. Между първата и последната страница на една книга. Между два изгрева. Между две пълнолуния. Бъди моето „между люлката и гроба“.

От:  http://loudwhisperr.wordpress.com/

***********************************************

Забавен психологически факт за цвета: червеният цвят може да стимулира апетита ви.Което е вкусно.И ако сложите синя покривка за маса , ще сте по-малко заинтересовани в честото ядене.Така казват експертите на цветовете.

От: http://murrrrrrrr.wordpress.com/

***********************************************

Мисля си днес по никое време. Мисля си какво ще стане, ако котките лаеха? Ако Червената шапчица срещне Василиса Прекрасна? Ако се стъмваше сутрин и луната светеше по-ярко от слънцето? …

От: http://mila114.wordpress.com

***********************************************

В България е абсурд да се говори за класи общество, в най-добрия случай имаме някакъв малък процент много богати и оттам нататък са горе долу справящи се и надолу по финансовата стълбица. Класовото общество ни е нужно толкова, колкото риба има нужда от колело.

От: http://eneya.wordpress.com

***********************************************

Повечето хора са доволни, независимо че такъв модел поражда възможността често да се избиват хора, смятани за „врагове“, а „губещите“ да гладуват и да остават без покрив над главата си, „слабите“ да бъдат експлоатирани и потискани.

Oт: http://slideworld.wordpress.com/

***********************************************

Никой не иска да знае за човека, който си играе с кибрита, докато собствената му черга не започне да гори…

От: http://estersor.wordpress.com/

***********************************************

Не съм предполагала, че мога да бъда толкова възхитена от друга жена, без грам да я намразя :Р She is my idol

От: http://huggingbearr.wordpress.com/

***********************************************

От: http://robertaanderson.wordpress.com/

***********************************************

…по същата логика би трябвало да приемем, че животът на богатите е по-важен от този на бедните, понеже първите са по-лъскави. Или депутат означава повече от гласоподавател, тъй като разполага с повече пари от редовия гражданин…

От: http://love-woman-story.blogspot.com/

***********************************************

Когато сутринта си показах рошавата глава от палатката забелязах, че веселата компания от велосипедисти вече се е събудила и бавно си подрежда багажите. Всеки от тях се носеше палатка, като един от тях, казва се Арнолд, имаше подобна на моята, но беше JackWolfskin. Иначе – почти еднакви, само дето моята е синя, а неговата – зелена. Каза, че е прекрасна палатка и издържа на дъжд и бури. Точно както и моята – отговорих. Той ме помоли за съвет…

От: http://xunap.wordpress.com/

***********************************************

Началото на 2014 в личен план беше белязано от мнооого фойерверки (около 500 000 и световен рекорд) А от глобална гледна точка новините които ме достигнаха бяха малко. Основно смъртта на чичо Фил от шоу което ми се чудят, че никога не съм гледала: Fresh Price of Bel-Air’s; Студът в Кабул (и на други места по света); бомбата в Русия, убила 14 души; И наводнението в Португалия.

От: http://kajimidatikaja.wordpress.com/

***********************************************

Тъй е било, тъй и ще бъде… Нали мълчанието било злато?

http://vascont.wordpress.com/

***********************************************

….така и онази вечер пред ЦУМ
когато си подхвърляхме монета от левче
на стълбите на подлеза
(три пъти за щастие)
докато уморени от работа и грижи хора
ни подминаваха бързо и в устрем
към някое по-сухо и сигурно място….

От: http://apieceofme.wordpress.com/

***********************************************

Винаги съм живял с едно усещане, че всеки момент нещо много важно ще ми се случи. В началото си мислех, че е временно. Някакво такова – никакво, ще дойде и ще си замине. Ама тц. Не ще!…..

От: http://art7ess.wordpress.com/

(Трябва да си призная, че и аз)

Тихомир Димитров

 

 

 

 

Срамота и предразсъдъци

Изт: alphadesigner.com (Mapping Stereotypes, by Yanko Tsvetkov)

Пред-разсъдъците са паразитни налгаси към групи от хора, обединени от някакъв признак: религия, етнос, национален произход, цвят на кожата, сексуална ориентация и др. Влага се и малко по-широк смисъл в това понятие, а именно – преди разсъдъка.

Пред-разсъдъците са несъвместими с разсъдъка, т.е със самостоятелното мислене и с информирания избор. Те са нагласи, плод на стадния инстинкт, където вярваш в това, което ти внушат, че е правилно, а не в онова, което от личен опит си разбрал и знаеш, че е правилно. „Питай патило, а не старило” е контрапункт на предразсъдците. Но и тук се ограничавам. Не може нещо да е еднакво вярно за двама души едновременно. Пример: за собственика на Застава глобата от 200 лв е равносилна на фалит, а за баткото от Кайена това са дребните за обяда.

Пред-разсъдъците са колективни нагласи, които обединяват хората по един кофти начин – обезличавайки ги. Обезличава се и самият обект на пред-разсъдъците, но най-лошата им черта е, че изключват всякакъв разсъдък.

България е страната на пред-разсъдъците. Един от тях е схващането, че сме най-умната нация на света….и по нищо не ни личи. Най-вече по това, че пред-разсъдъците  у нас са насочени към самите нас. Автостереотипите са на мода! Стандартното стадо поне мрази стандартно – предразсъдъците му обхващат чуждото, външното, непознатото. Успешно наваксваме и в тази посока, но не съм видял друго стадо по света, което да има толкова силни предразсъдъци към самото себе си. Ето няколко примера:

Хубава работа, ама българска!

Обратното на „Измислил го немецът!”. Всичко, правено от българи, за българите не струва. Ние сме двулично стадо. Под лозунга „изберете българското” мърморим „хубава работа, ама българска”, под табелата „пушенето забранено” се събираме на по лафче за цигара. Обичаме родното като го мразим и омразата много често я бъркаме с любов. Има един добър начин да се ориентираш в тази нездрава, шизоидна среда: гледай официалните изявления, виж общоприетите „истини” и твърдения, но разбирай и прави точно обратното! Примерно, два пъти „Да” е равносилно на „Не”. В най-категоричния му вариант! Кимането с глава, което навсякъде другаде издава съгласие, тук означава отказ. Тц. Кажат ли ти да избереш българското, купувай си вносно! Насочат ли те наляво, задължително завий на дясно. Най-големите патриоти живеят в чужбина, а най-големите критици на всичко „българско и родно” са си тук, в България. Включително и авторът на тази статия…

България vs Чужбина

В главата на българина съществуват само две държави: България и Чужбина. Хората от втората „държава” много често намират затруднения в откриването на първата върху картата, но хората от първата държава нямат никакъв проблем с идентифицирането на втората. Тя се простира върху цялото земно кълбо, навсякъде другаде извън политическите граници на Република България. Там, извън нейните граници, животът е хубав. Заплатите са високи. Хората там живеят нормално. Правят нещата като хората. Там е чисто и подредено. Всичко тамошно е „стока”. За разлика от всичко, което се случва или прави у нас. Ние често сочим за пример как се правят нещата в Чужбина. Този пред-разсъдък е роден от десетилетията, в които беше забранено да се пътува. Когато „вносно” означаваше „лукс”. Когато бананите бяха разкош. Тогава беше невъзможно да се видят бидон вилите в Бангладеш и Хаити, мизерията на гетата в Ню Йорк, просяците по улиците на Париж, скитниците в Лондон, бедността като начин на живот в Централна и Южна Америка, престъпността като единствено средство за препитание сред малолетните в бразилските гета, примитивните землянки в Западна Африка, трите долара месечна заплата в големите й градове, ниската продължителност на живота и превратът като единствена форма на политика, липсата на електричество, лекарства и канализация в големи райони от света, земетресенията в Япония, религиозните екзекуции в Арабия, гладът в Северна Корея, плъховете по улиците на Делхи – повече и по-големи, отколкото помиярите у нас. Всички тези неща ние нямаше как да видим с очите си, но дори да ги знаехме (от разказите на други хора, от книги, филми и пътеписи, пробили някак Желязната завеса), предпочитахме да си затваряме очите за тях, да величаем красивата си природа и да мислим как всичко отвъд „наште планини зелени” е трижди по-хубаво и как там, в необятната Чужбина, човекът задължително живее…като човек. Толкова мощен пред-разсъдък и такъв силен автостереотип, че дори те отдалечава от човешката раса!

Да не се изложим пред чужденците

Традиционното българско гостоприемство е свързано със стремежа да не се изложим пред чужденците. Трябва да лъснем в най-добрата светлина пред гражданите на онази голяма Чужбина, но трябва и много да внимаваме, защото само ние си знаем какво представляваме, каква „стока” сме и т.н.. Много трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците! Такъв комплекс за малоценност не съм виждал никъде другаде по света.

Да заемем полагащото ни се място в Европа!

Дори след като ни приеха в ЕС, продължаваме да се съмняваме дали заемаме „полагащото ни се място” в Европа. Все едно, че ни трябва специално разрешение да обитаваме югоизточната част на един континент. Все едно, че не сме една от първите нации, развяла байряка си върху същия този континент и осъзнала се като нация преди всички онези нации, от които сега чакаме по някое евро за пътища, помощи, временна заетост и земеделие. Не, ние трябва да внимаваме да не се изложим пред чужденците и да заемем „полагащото ни се място” в Европа! Всички трябва да се стремим към нещо, което сме постигнали още преди близо хилядолетие и половина! Kleta Мaika Balgariq! Вече не на tri moreta, но все така на кръстопът…

Кога ще ги стигнем…

Освен стремежа си към утвърждаване на традиционната георграфска ширина, освен завистта си към всичко „вносно” и „чуждо”, българите имат и една изконна амбиция – да настигат някого. За целта си избират най-напредналите в икономическо отношение държави по света, например САЩ. „Кога ще ги стигнем американците” е припев, над който и плачем, и се смеем, но това е нормално, тъй като у нас сълзите винаги са смесица между радост и мъка, но в повечето случаи горчат.

Кога ще се оправим?

Настигайки я, гледайки да не се изложи пред нея и стремейки се към Чужбината, българинът има една-единствена голяма мечта – най-после „да се оправи”. Да заживее и той „като хората”. Или по-точно – да го оправят. Като хората. Оправянето, естествено, винаги е външен фактор, то зависи от външни обстоятелства и никога не е плод на собствените усилия. А как иначе, при положение, че не сме сигурни, дори, дали наистина живеем на един и същ континент с „европейците”? Затова периодично си внасяме по някой европейски Цар, който да ни оправи. Внасяме си и български юпита, които са се оправили във Великата Чужбина, за да ни оправят. Надяваме се ту руснаците, ту американците, ту европейците да дойдат да ни оправят. Никой филолог не е в състояние да даде дори най-общо определение за значението на българското „оправям се”. Още по-загадъчно е то в множествено число – „оправяме се”, а най-загадъчно и двусмислено е в страдателен залог: „оправен”, „оправени”.

Доброто старо време vs светлото бъдеще

Има гениална формула за нещастие. Тя се състои в следното: никога да не живееш в настоящето, винаги да тъгуваш по „доброто старо време” и непрекъснато да се стремиш към „светлото бъдеще”. Тази формула българите сме я усвоили до съвършенство. Няколко десетилетия строяхме социализЪма и живяхме с идеала за светлото бъдеще под формата на действащ комунизъм, когато най-после всички битови, икономически, политически, социални и световни проблеми щяха да са оправени. Тези десетилетия за мнозина сега влизат в графата на „доброто старо време”, което оплакват, защото тогава „имаше работа за всички”, „не се крадеше толкова много” и прочие глупости. Резултатът е един живот, прекаран в нещастие. Заради липсата на светлина върху простичкия факт, че щастието е възможно единствено и само в настоящия момент. И, че то зависи единствено от нас. Всичко друго е илюзия. Но ние сме свят на измамени фокусници, влюбени в илюзията, която ги мами.

Вместо обобщение

Накратко, пред-разсъдъците и автостереотипите, описани по-горе, са „бъговете” в „операционната система” на един древен народ, населяващ още по-древен кръстопът в югоизточната част на европйеския континент. Бидейки задължително вносна, операционната система, която той непрекъснато си инсталира и често подменя, винаги носи дефектите на своите създатели – както на некадърните руски „програмисти” и „социални инженери” от „доброто старо време”, така и системните грешки на американските либерални капиталисти, заложени в „светлото бъдеще” на потребителското общество, което обещава само циклични кризи, безразсъдна експлоатация на природните ресурси и задълбочаваща се пропаст между единия процент и всички останали.

Нито едно от тези неща не ни принадлежи. Нито едно от тях няма автогенен, автономен, ендемичен характер, т.е не е типично за местността, за народопсихологията и за сложното устройство на българската душевност. Последната е доказала, че не й дреме много за раждането и упадъка на различни империи. Каквото и да се случи, тя винаги ще си направи секуро – ще си го премести от единия крачол в другия, продължавайки да следва принципа: „Яжте, пийте и добра дума думайте”. И ще продължава да си носи гиздавата риза, намирайки повод за празник във всеки ден от календара.

Няма нищо лошо в тези два принципа. Мъдростта е в дребничките радости от живота. Остава само да се научим да им се наслаждаваме тук и сега. Всичко останало ни е предоставено по наследство – наследство, от което са лишени по-младите нации, отраснали по трудния начин в степи и пустини – амбициозни нации, които не могат да са ни добри учители, защото „ситият на гладния не вярва”, защото техните правила са ненужни, дори безумно неприложими тук, където единственото, което трябва да направим е да се наведем, за да пием от чистата вода, в която газим…от хилядолетия.

Тихомир Димитров