Писателският блог на Тишо

април 12, 2010

Проклятието на щастливеца

снимка: Kris Krug

Хайде да си поговорим за просперитет. Знам, че звучи нелепо, абсурдно, може би дори цинично и вулгарно точно сега, когато да спарваш от „кризата” е приоритет номер едно в ежедневието. Имаме къде-къде по-сериозни проблеми на главата, нали?

Въпреки всичко, хайде да си поговорим за просперитет!

Точно сега, в разгара на „кризата”, просперитетът може да се види и пипне най-лесно. Може дори да се помирише. Точно сега, през април.

Разходете в някой парк. Това, което ще видите там е истински  просперитет.

Няма да намерите просперитет в богатите квартали. Няма го в лъскавите казина и по яхтените пристанища, не, нито в моловете, край помпозните правителствени сгради или в „златните“ кредитни карти. Пластмасата няма нищо общо с просперитета. Пластмасата е симовл на недоимъка, на свършващия петрол.

Защото просперитет се постига чрез щедрост и благодарност.

Вижте връзката между Слънцето и Земята – милиарди години Слънцето дарява живот на Земята, а тя му отговаря с благодарност.

Това, което виждате в парка е символ на нейната благодарност. Така трябва да изглежда вътрешният ни свят, за да живеем в просперитет.

Интересно, че благодарността на Земята е насочена предимно към нас, нейните деца, с всичките дарове, които получаваме безплатно, които са супер яки (красиви, вкусни, полезни), без които не можем. А в замяна ние сме решили буквално да си ебем майката, с извинение на израза.  Децата никога няма да спрат да отмъщават на своите родители.

Защото хората не живеят в щедрост и благодарност. Те живеят в дребнавост и отмъстителност. Вижте отношението между правителство и бизнес, между работодатели и наети, между доставчици и клиенти, между кредитори и длъжници.

Сравнете ги с отношението между Земята и Слънцето.

Всичко в човешкия свят е дребнавост и отмъстителност: „око за око, зъб за зъб”, „пито-платено”…

„Няма безплатен обяд!”

Чудя се само за кислорода, който дишаме, за водата, която пием, за светлината, с която се топлим на плажа, за супер вкусните праскови, които растат в градината, за цвета на лалетата, за безкористната служба на коня и за вярната стража на кучето кой ще плати?

Точно така – никой! Получаваме всичко това наготово, плюс един милиард други подаръци, после започваме да ги делим и да се бием за тях като деца: вдигаме цената на тока, надписваме сметките за газ, приватизираме плажове, воюваме за петрол…

Човешкото стадо обича да живее в дребнавост и отмъстителност. Това нашето не е никакъв просперитет, това е нищета!

Въпреки всичко, има хора, които мислят, че живеят в просперитет. Усещането да караш Бугати по надупчените улици, между разпадащите се панелки,  покрай препълнените казани за смет и ровещите в тях циганета, това ли е просперитет?

Но има богати държави, разбира се, ние живеем в бедна държава. За всичко е виновна държавата, все пак!

А да платиш 25 000 долара за вечеря, докато милиарди хора по света гладуват, това ли е просперитет? Има ли значение дали кофите с боклук са точно под носа ти или на удобно километрично разстояние, така че да не ги виждаш?

Това не е никакъв просперитет. Това е нищета. Безизходица. Недоимък. Нищетата е обединяваща черта на всички хора по света. За едни от нас тя е духовна, за други – материална, а за трети и двете.

Ето как стигнахме до проклятието на щастливеца.

Няма истински щастливи хора на тази земя. Може би мислите богатите, смелите, силните, успелите, известните, красивите, умните, влюбените за щастливи, може би те точно това ще ви кажат. Но ще ви излъжат в очите.

Който има хиляда лева е нащастен, че няма един милион, а дори да го получи пак ще бъде нещастен, защото няма десет. Смелите завоеватели, жестоките тирани на човечеството са жалки страхливци в своята душа, с ОГРОМЕН комплекс за малоценност. Силните не трупат сила, пари, власт и влияние по друга причина, освен от страх, че някой друг може да ги измести, да стане по-силен от тях. Успелите винаги считат себе си за недостатъчно успели. Известните живеят в самотата на своята слава и смъркат кокаин.  Красивите са нещастни, защото остаряват. Умните мразят всички – глупаците, понеже са глупави и гениалните, понеже са по-умни от тях. Самотниците завиждат на „щастливите” двойки, а участниците в „щастлива” двойка изпитват съмнения дали са се обвързали с най-подходящия човек. На тях винаги им се струва, че светът е пълен с много по-подходящи отчаяни самотници.

Истината е, че човек винаги постига целите си. Но никога не е щастлив с тях. Покореният връх не е връх. Има по-високи от него. Проблемът е, че никой не се интересува от равнината. Никой не се наслаждава на спускането. Всички искат само върхове…

Какъв е изходът, ще ме питате вие?

Погледнете в началото на текста.

Щедрост и благодарност, вместо дребнавост и отмъстителност.

Това е изходът.

Ако се чувстваме благодарни за всичко, което имаме в настоящия момент, ще бъдем истински щастливи. Ако непрекъснато искаме още, ще сме обречени на нещастие. Кой драпа за повече, кой трупа? Бедният – този, който живее в оскъдица, който няма достатъчно, на който нещо му липсва. Или поне така си мисли. Богатият не трупа. Него оскъдицата не го вълнува. Той си има всичко. Нали затова е богат! Ако се мислиш за беден, постави се на мястото на някой раково болен пациент или осъден на смърт затворник. А сега отново се замисли дали наистина си беден и дали не трябва да благодариш за всичко, което имаш.

Благодарният е винаги богат, но богатият невинаги е благодарен.

Щедростта, това е друг вълшебен инструмент – средство за отдаване, с цел балансиране на щастието. Винаги, когато вземеш, предстои да дадеш и винаги, когато даваш, предстои да получиш, при това – много повече.

Ето защо щедростта кара хората да се чувстват добре. Всички ние подсъзнателно сме наясно с простата аритметика на факта, че даването води до получаване и получаването – до даване. Всеки акт на щедрост увеличава „капитала” в невидимата ни „банкова сметка”, която непрекъснато се „олихвява”. Няма значение дали отдаваш пари, любов, признание или усмивки. Каквото дадеш, такова ще получиш в уголемен размер. Отдаването е единственият възможен изход от „проклятието на щастливеца”, от порочния кръг на нищетата, в който постигането на едно желание автмоматично води до друго.

Щедростта и благодарността са инструменти за балансиране на щастието. Щастието е възможно само в своя абсолютен баланс. Паркът е точно толкова красив през пролетта, колкото красиви са ярко оранжевите килими от накапали листа през есента. А планината е еднакво привлекателна през зимата и през лятото, нали? Морето винаги ни омагьосва. Слънцето винаги изгрява. Напълно безплатно, при това!

Всички ние сме наематели на телата, които обитаваме и заематели на вещите, който притежаваме. Можем да ги ползваме само временно. Да не забравяме, обаче, че водещо кредо на нашия „хазяин” и „кредитор” са щедростта и благодарността. Човешката дребнавост и отмъстителност стоят, меко казано, смешно на фона на Вселената.

Водени от щедрост и благодарност, ние се доближаваме до истинската си същност.

И забравяме за „проклятието на шастливеца”

Тихомир Димитров

Advertisements

23 Коментари »

  1. Такаа, много добре казано (написано по-точно), а на всичкото отгоре и е напълно вярно 🙂

    Поздрави за което.

    „Умните мразят всички – глупаците, понеже са глупави и гениалните, понеже са по-умни от тях.“ Ако са наистина умни, то гениалните ще ги вдъхновяват, защото развитието не спира никогда, а глупаците ще ги карат да се чувстват благодарни – че вече не са като тях 🙂

    Коментар от radislav — април 12, 2010 @ 1:21 pm

  2. Чудесен текст, много искрен и вълнуващ. Само дето не мога да се съглася с някои неща. „Който има хиляда лева е нащастен, че няма един милион“…Има хора, които могат да са щастливи с хиляда лева и даже да не помислят за някакъв си милион. Не е вярно, че парите пречат да се видят важните неща. Който твърди обратното, просто не познава истинската бедност.

    Коментар от Счетоводител — април 12, 2010 @ 2:07 pm

  3. Мога да кажа само едно :Поздравления!

    Коментар от Кръстю — април 12, 2010 @ 7:14 pm

  4. @ Кръстьо: Поздравленията са приети. Благодаря! 🙂

    Коментар от asktisho — април 12, 2010 @ 8:50 pm

  5. Kolkoto i da mislq, ne moga ni6to da dobavq kym tozi tekst, vsi4ko e kazano v nego.
    Pozdravleniq.

    Vse pak v sy6tiqt red na misli bih vi prepory4al da vidite tova.-http://video.google.com/videoplay?docid=1264298221464622449&hl=en#
    y tova
    http://www.zeitgeistmovie.com/add_bulgarian.htm

    Daji bih predlojil na Ti6o da gi gleda, ako ve4e ne go e napravil, i da komentira, mislq ,4e 6te e mnogo interesno da 4uem (pro4etem) mnenieto mu vyrju filmite.

    Коментар от Радослав — април 12, 2010 @ 10:11 pm

  6. Хареса ми. Накара ме да се замисля.

    Коментар от Н.К. — април 12, 2010 @ 10:13 pm

  7. Поздравления и от мен, Тихомире!

    От известно време си ходя по улицата и си мисля точно такива неща и ти си взел, че си ги написал, при това много добре 🙂 Благодарна съм за много неща, най-много съм благодарна, че има много хора, които мислят като теб и че всеки ден стават повече, или поне се надявам да е така…

    Коментар от teo — април 12, 2010 @ 10:22 pm

  8. @ Радослав: Речено-сторено: https://asktisho.wordpress.com/2008/11/18/zeitgeist/ :))

    @ Н.К.: О, това е всичко, което съм искал с написването на този текст.

    @ тео: Верно е, все повече стават. Аз не виждам никакъв смисъл да продължаваме да живеем със затворени очи, както са живели (и живеят) нашите родители и предци. Да, всяко поколение си мисли, че знае и може повече от предишното, докато не повтори грешките му, това също е вярно, но светът никога не е бил толкова „на ръба“. Никога не е бил толкова пренаселен, никога не е разполагал с такива технологии, никога не се е развивал толкова бързо във всяко едно отношение. И мисля, че е хубаво да си махнем „превръзката“ от очите, преди окончателно да е прегрял. За да има и след нас поколение, което да повтаря нашите грешки…

    Коментар от asktisho — април 12, 2010 @ 10:30 pm

  9. Поздрави!

    Това е едно от най добрите неща които съм чел досега 🙂

    Мисля си как спокойно Carl Sagan можеше да ги каже в поредицата си Космос. Той всъщност казва нещо подобно за снимката на Земята от Вояджър – бледата синя точица на която всеки един велик завоевател не е жертвал хора и средства за малка част от нея .. и то за много кратко имайки предвид мащабите на космоса.

    Агресията, борбата за територия… са продукт на еволюционния ни багаж от времената в които нашите прадеди са били влечуги, така че много често си мисля че именно ние сме липсващото звено между маймуните и човека 😉

    Коментар от deflax — април 13, 2010 @ 5:43 am

  10. ЕВАЛА! 🙂

    Коментар от Бориславка — април 13, 2010 @ 9:06 am

  11. @ deflax: Pale Blue Dot е вдъхновяващ текст, а екранизацията му (с кадрите от известни филми) ми е сред любимите клипове в ютуб 🙂 Малко е прекалено да ме сравняваш с Карл Сейгън, но приемам поздравленията ти с много голямо удовоствие. Мерси! 🙂

    @ Бориславка: Мерси и на теб! 🙂

    Коментар от asktisho — април 13, 2010 @ 10:42 am

  12. велико! благодаря ти, тишо! 🙂

    Коментар от dealensky — април 13, 2010 @ 12:19 pm

  13. мъдър пост, тишо! за който искрено ти благодаря!

    Коментар от Niili — април 14, 2010 @ 6:47 pm

  14. В момента си припомням „Мотивация и личност“ на Маслоу, където той пише за скалата на потребностите ни и за самоактуализиарщия се човек. Какво означава да „самоактуализиращ се“ – характериситките – и как усещат себе си, творчеството, любовта, и т.н. Мисля, че точно самоактуализиращия се човек е щедър и благодарен.

    Коментар от Надежда — април 15, 2010 @ 12:01 pm

  15. Правя си сама забележка за някои граматически грешки – без „да“ и „характеристики“ :))

    Коментар от Надежда — април 15, 2010 @ 4:03 pm

  16. Mnoogo altruistichno, Tisho! Otnosno vyzduha, Beljaev predi mnogo godini napisa njakolko prorocheski romancheta, megdu koito i „Prodavach na vyzduh“….za sygalenie, maj e imal kristalna topka….Shte si pogovorim sled njakolko godini…svetyt e vse oshte starozaveten.

    Коментар от Sirma — април 15, 2010 @ 4:23 pm

  17. Силен постинг! Много ми хареса, може би дори ще си го принтна! Някак си казал мъдри неща по естествен и интересен начин, прекрасно 😉

    Коментар от sickdreamer — април 25, 2010 @ 5:43 pm

  18. […] – да речем, че от доста време си мисля и препрочитам този пост на тишо,  припознавайки, по един или друг начин, светлосенките […]

    Pingback от организираният хаос — април 29, 2010 @ 3:25 pm

  19. Благодаря ти за мъдрите и добре подредени мисли! Човек понякога се сеща, че както казват – всички най-ценни неща са безплатни – въздух,слънце,усмивка,обич и т.н. Жалкото е , че макар да го осъзнаваме по някакъв начин, се оставяме течението на човешките низости да ни понесе към дълбините на тъмната страна на душата. Добре би било всеки да го препрочита колкото може по-често…

    Коментар от todoroff — април 29, 2010 @ 3:59 pm

  20. @ И аз благодаря за обратната връзка! Друго си е, като знаеш, че написаното има смисъл, не само защото има кой да го прочете, но и защото има какво да прочете вътре в него 🙂 Такива материали се раждат сами и напират да излязат, не мога да ги държа за себе си. Мерси още веднъж за хубавия коментар!

    Коментар от asktisho — април 29, 2010 @ 8:16 pm

  21. […] „Проклятието на щастливеца„ […]

    Pingback от Да постигнем изобилието с даване « Писателският блог на Тишо — май 11, 2010 @ 2:07 pm

  22. Много е хубаво да видиш подредено и написано от някой друг това, което се върти и в твоята глава, което за щастие споделят приятелите ти и това, на което се опитваш да научиш децата си! Благодаря на автора, който ме накара да повярвам отново, че не аз съм сбъркана! Защото живеейки в тази световна помия, понякога се прокрадват съмнения! 🙂

    Коментар от antonia — юли 7, 2010 @ 3:53 pm

  23. @ antonia: Прокрадват се и още как! Всъщност, сега е много труден момент. Не бива да пренебрегваме това. Не бива да се обвиняваме, че ни е трудно. Отдалечили сме се твърде много от щастието като естесвено състояние на духа, което ни е гарантирано ни по рождение. Но да знаем това е една крачка в правилната посока. Да поемем отговорност за собствения си живот – втора. С малки, но уверени стъпки ще избягаме от „проклятието на щастливеца“. Стига да искаме.

    Коментар от asktisho — юли 7, 2010 @ 6:28 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s