Настъпи ерата на тъп-фона

Изт: Google Developers Mobile-Friendly Test 

Шегата настрана, обаче този момент е епохален. Също толкова епохален, колкото новината, с която ООН заяви, че световните граждани са станали повече от световите селяни. В буквалния смисъл на думата.

Накратко, Гугъл променя алгоритъма си, за да може на световните граждани с тъп-фон, натикан в задния джоб, да им е по-лесно. Не са виновни от Гугъл, че над 50% от човечеството избра да стане световен гражданин с тъп-фон, те просто се адаптират. Щяхте да го правите и вие, ако предлагахте глобални услуги.

Може да имате своите резерви, аз също ги имам, но вътрешната съпротива към такива промени е като на пияницата, който се сърди, че слънцето изгрява. Сърдиш се, не сърдиш, рано или късно ще те огрее.

По-добре да се адаптираш.

Идеята е да проверите дали и вашето местенце в интернет е съвместимо с новата гугъл-тъпфон-конюнктура.

Дали сте „приятел“ на промЕната, един вид:

Изт: Google Developers Mobile-Friendly Test 

Направете го от тук, ако не сте забелязали линковете по-горе. 🙂

Благодарско на Силвина Фурнаджиева за статията „Кой се страхува от 21 април и какво друго ново в SEO?“ , както и за всеобщия й принос към ограмотяването на българското наseoление. 🙂

Голямо мерси и на WordPress, в това число на WordPress България, за нестихващия ви ентусиазъм да бъдете винаги в крак с промените! Знам, че имате остри критикари, особено сред най-взискателните маняци-перфекционисти от ай-ти сферата, но за мен, като потребител, вие сте върхът, защото знаете how to keep it simple. 🙂

Изт: flak.dotq.org

Тихомир Димитров

Не можеш да пренесеш тъмнината

Причината е, че тя просто не съществува.

Повечето от нас си мислят, че живеем в свят, където има борба на противоположностите: между доброто и злото, между щастието и нещастието, между дявола и Бога, между любовта и страха.

За щастие, всичко това е булшит. Булшит от английски жаргон e кравешки лайна или, по-точно, лайната на бик. Превежда се като „пълни глупости”. Няма битка на противоположностите, защото противоположности не съществуват. Поне едната им половина липсва. Невъзможна е „битка” между нещо, което съществува и нещо, което не съществува.

Нека поясня:

Страхът е липса на любов. Тъмнината е липса на светлина. Нещастието е липса на щастие. То затова се нуждае от частичката „не“. Тъмнината, страхът и нещастието са обратното на светлината, на любовта и на щастието, но не могат да съществуват самостоятелно. Едната половина просто я няма! Тя е възможна само като резултат от липсата на другата половина. Когато се появи светлина, тъмнината автоматично изчезва, но тъмнината не може да се появи в присъствието на светлина. Пробвайте да внесете тъмнина от нощта в стаята си така, както можете да изнесете светлина от стаята си навън – в нощта. Пробвайте да транспортирате тъмнината. Не можете. Не можете, защото тя не съществува.

Трябва да изключите светлината, за да създадете тъмнина. Но не можете да изключите тъмнината, за да създадете светлина. Ин и Ян не са битка на противоположностите, те са само знак, че чашата винаги е наполовина пълна. И никога наполовина празна. Мога да ти прелея част от съдържанието й, дори цялото, но не мога да ти прелея дори милиграм от липсата на съдържание…

Същото е и със знанието. Ние можем да пренасяме знание светкавично, по жицата, както пренасяме светлина. Но не можем да пренасяме не-знание по никакъв начин, защото няма контейнери за незнание – така, както няма и проводници за тъмнина.

Не можеш да пренесеш тъмнината, защото тя не съществува.

Това не значи, че трябва да омаловажаваме злото, страха, незнанието или гадостите в този живот. Значи само, че трябва да стоим по-близо до източниците на техните противоположности, които винаги печелят „битката”, защото са единственото, което съществува. Вакуумът, небитието, те не са точно обратното на материята и на битието, те са липсата на такова. Основната причина да ги виждаме е поради отсъствието на тяхната противоположност, а присъствието й гарантира, че до „битка” дори няма да се стигне, защото нещото не „воюва“ с нищото. Любовта никога не воюва по принцип. Войната е продукт на страха, тя е ясен сигнал за липсата на любов. Помислете върху това.

И стойте по-близо до светлината, по-близо до любовта.

Какво е тъмнината на Космоса, освен сцена, на която да изявят красотата си милиони грандиозни слънца? Наистина, нищо не е скрито от окото!

Нощта настъпва само при отсъствието на една-единствена звезда.

За да разкрие присъствието на трилиони други.

Тихомир Димитров

Идиоти

Изт: spinelessclassics.com

Идиоти.

Така наричам хората, които не могат да четат и да пишат на родния си език. През 21-ви век.

Не сме в Средновековието вече.

Но тези хора упорито коментират. Постват в социалните мрежи. Настояват. Пишат мнения в блогове. Искат да са забележими. Да изпъкват сред останалите.

Разбира се, не им стига акълът как да си направят свой собствен блог, фейсбук страница или друг вид безплатна, леснодостъпна залъгалка за масите с цел споделяне онлайн, но са постоянен pain in the ass за хората, които вече имат такива.

Обикновено „изпъкват“ сред останалите с ГОЛЕМИЯ ШРИФТ на „безценните“ си съвети, мнения и препоръки, които наистина са такива:

Без-ценни.

Защото не струват и пукната пара!

Кажете ми, кой се интересува от заключенията на NEGRAMOTNIKA, според вас? Във века на информацията?

Живеем в началото на 21-вото столетие. Информацията е всеобщо достъпна. И напълно безплатна. Няма нужда дори да ходиш на училище, за да се научиш на четмо и писмо.

Липсата на елементарна грамотност издава само:

А/ Отсъствието на всякакво желание да усвояваш нови знания

и

Б/ Овчия ти мързел.

Които силно контрастират с мерака ти да си „на всяко гърне похлупак“, да имаш мнение по социални, политически и икономически въпроси.

И да раздаваш безплатни акъли на другите из нета, безпросветен идиот такъв!

Разбери, че основният фактор, за да те приемат хората сериозно, е грамотността.

Четмото и писмото, брате!

Ето най-често срещаните признаци, които доказват, че си неграмотник в 21-ви век:

pi6e6 na 6lyоkavica

PI6E6 NA 6LYOKAVICA S GOLEMI BUKVI I SLAGA6 ,MNOGO UDIVITELNI!!!!

Въобще не знаеш за какво служи запетаята. Нека те светна: за РАЗДЕЛЯНЕ на текста е.

А не,за да го скупчваш,около нея,като БДЖ вагони,по време на спирачки.

Ебаси,навсякъде     другаде     бичиш     спейсове     колкото    футболно      игрище,но     само преди    и     след запетаите,не.

Да не говорим,че изобщо нямаш представа къде,дали,защо и,изобщо,как се използва запетаята.

Липстват ти трети,четвърти,пети,шести,седми и осми клас от ОСНОВНОТО образование.

Точката,пък съвсем не я ебаваш за слива.Какво като е измислена,за да РАЗДЕЛЯ изреченията едно от друго? При теб тя е обединяващ фактор! Залепя изреченията.Привлича ги като магнит около себе си.

Обединяващ фактор е,също така,между теб и останалите идиоти.През 21-ви век да си неграмотен е равносилно на психическо заболяване.

За въпросителен и удивителен,естествено,съвсем не си чувал…освен за три удивителни!!!и три въпросителни???

че кой почва новите изречения с голяма буква????????????сдуханяците и селяците да го духат!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Няма нужда да използваш беззвучното „с“, като може да използваш много по-звучното „със“:

„Със брат ми вчера ходихме за риба“.

Другата ти любима гавра е да завираш пълния член навсякъде:

Моля,свържете се със управителят! Трябва да довършиш ремонтът! Поставете на правилното място членът.

Кое от горните изречения,според теб,е вярно,о,неразумни юроде?

А, да, щях да забравя, много обичаш да пишеш множествено число с и-кратко, да речем:

стай, полюций, статий, илюстраций, субсидий и т.н. В твоята реалност Овидий щеше да е цяло племе, а не единичен поет от Римската епоха…

Между другото, знаеше ли, че Овидий някога е живял на територията на сегашна България? В изгнание, защото се е скарал с тогавашния император? И е писал, че местните са безнадеждни идиоти? Защото не могат да четат и да пишат. Естествено, че не знаеш! Две хиляди години по-късно нищо не се е променило!

Вижте кво, научете първо граматиката от пети, шести, седми и осми клас, преди да се нахвърляте върху теми като: масоните, илюминатите, извънземните, пирамидите, BALGARIQ NA TRI PLANETI и тем подобни из интернеда. Така ще си спестите унижението грамотни хора да ви се чудят защо нямате основно образование при положение, че е задължително, ще си спестите и унижението да четете текстове като този.

В противен случай, съвсем скоро ще загубите и способността си да четете. Средновековието е само на една крачка разстояние. Освен с феодализма, то се отличава и с доминиращата роля на религията в безпросветния живот на човешкото стадо… Един вид – сляпа баба. Ориентираш се само по това, което ти кажат. Че е вярно. И служиш на Господаря. Жалко, че сега имаме интернет! Невъзможно е да се ползваш от технолгиите, когато не можеш дори да четеш и да пишеш… поне на родния си език. Тогава си скот. И живееш като такъв. От тебе зависи.

Тихомир Димитров 

Защо хартиените книги губят мястото си в моя живот?

Изт: bitrebels.com

Откакто имам тъпфон се уверих, че го използвам предимнио за…четене на книги. Ровичкам главно из Читанката, където ще намерите и собствените ми произведения. Правя го основно заради лесната навигация, заради множеството файлови формати и, разбира се, защото е безплатно. Домът ми продължава да е отрупан с хартиени книги, но не мога да кажа с ръка на сърцето, че този факт продължава да ме кефи. Не съм спрял да ходя по премиери. Не съм спрял да колекционирам томчета с автограф. Не съм спрял да давам назаем, да обменям, да събирам книжни издания, не съм спрял и да купувам от книжарниците.

ОБАЧЕ хартиените книги губят постепенно мястото си в моя живот.

Както морално-физически, така и пропорционално-статистически го губят.

И това е необратим процес.

Ето ви няколко добри причини защо:

1/ Скъпи са

15-20 лв за томче се равнява на дневната заплата. В провинцията. Извинявам се много, но дори да си ерген, дори да си без жена и деца, дори да си без ипотека, без потребителски заем и без кредитна карта, последното нещо, за което ще похарчиш ЦЯЛАТА си надница е книга. Най-малкото, преди това ще си купиш поне сирене, хляб и яйца, за да си забъркаш един омлет. И няма да ти останат за книга….

2/ Обемни са

Ми, заемат ебахти многото място! Вече ги държа на склад. И вкъщи си имам. И складът е пълен. Какво значи това? Това значи, че нито аз, нито друг ще ги отвори тези книги, ще ги разлисти, ще ги прочете. Никой никога няма да се поинтересува от тях. Обречени са да изгиният от влага или да изгорят в пожар, или да бъдат затрупани от земетресение, или да ги предадат на вторични суровини. Или да ги изядат мишките. Кофти край за световното литературно наследство, не мислите ли? А виждали ли сте отрупаните с книги библиотеки на вашите родители? Те заемат 1/8-ма от хола. Чели ли сте някога, някак, поне 1/80-та от тях?

3/ Тежат

Сигурно книгите, които съм събрал през живота си, вече надвишават един тон.

4/ Непреносими са

Никъде не можеш да отидеш с тях. Нуждаеш се от специализиран транспорт. Смених 20 квартири, повечето книги раздадох, някои забравих, други изхвърлих. И пак не мога да взема, дори малкото, което е останало, с мен. Просто е невъзможно. За почивките преди избирах един-два тома, сега ходя на море и на планина с 20-30 романа, понякога и със сто. В тъпфона.

5/ Неудобни са

Заемат неприличен обем. По летищата ги таксуват като екстра багаж. А съдържат толкова малко текст… Дори в сравнение с една средновековна дискета, с една допотопна флашка или с един дървен таблет.

6/ Непродаваеми са

Само букинистите знаят как да продават стари книги. Мен техният занаят не ме интересува. Ако им ги оставя на консигнация, ще чакам до пенсия, за да изкарам 30-40 лв. Повечето хора им ги подаряват от жалост по самите книги, защото не им се занимава и трябва да разчистят вкъщи, а не защото от вторични суровини не биха изкарали повече, при това – веднага. Все пак, книгите си тежат. Виж точка 3.

7/ Абсолютна загуба са на време

На новия си адрес заварих „в наследство“ почти цяла библитека. Две седмици подред влизах в тоалетната сутрин и лягах в леглото вечер с различна книга под мишница. 99% от тях са a fucking waste of time. Това, че е издадено на хартия не значи, че става за четене.

8/ Колекционерска стойност имат само копията с автограф

Колекционирам книги с автограф, защото има вероятност поне един от авторите им някога да умре и да се прочуе. Докато съм жив. Тогава ще имам възможност да продам копието на търг. Повечето писатели получават славата и признанието си посмъртно. Успелите, пък, се самоубиват. Или се пропиват. Или първо се пропиват и после се самоубиват. Или умират в самолетна / автомобилна катастрофа. Или се разболяват от рак. Или ги екзекутират. Или тънат в бедност, за да може после да ни наблюдават от банкнотите. Повечето банкноти са некролози на мъртви писатели. Тъжна професия е писателската! Четете биографии. В претрупаната библиотека на вашите сигурно има и доста такива.

9/ Между миналото и бъдещето в десет от десет случая ще заложа на бъдещето

Гугъл променя алгоритъма си, за да улесни търсенето с мобилни устройства. Амазон продава повече електронни книги, отколкото копия на хартия. Навсякъде около мен се разкарват зомбита, забили поглед в мобилните си устройства. С напъхани в ушите слушалки. Откъснати изцяло от света. Аз самият чета все повече и повече книги на мобилното си устройство и все по-малко и по-малко книги на хартия. Един процент от книгите, които поглъщам чрез лаптоп, таблет или тъпфон са платени, 99% са безплатни. По-малко „обръчи“ имам за прескачане. На един клик разстояние са. Лесно достъпни. Едва ли бих могъл да очаквам нещо различно от своите читатели. Такива са младите. Такова е бъдещето.

10/ „Ама, все пак, ароматът на хартия си е друго!“

Подобно твърдение показва, че си морално (или физически) остарял. Че робуваш на клишета. Че не си в час. За да угодя на твоя „хартиен романтизъм“ примерно аз, като писател, трябва да избирам между два варианта: а/ да затворя новия си роман между две хартиени корици в обидно нисък тираж и да позволя на издатели и разпространители да ограбят 90% от коричната му цена или б/ да си бръкна дълбоко в джоба, за да се самоиздавам, саморекламирам и саморазпространявам, ограничавайки аудиторията си до минимум, само и само някой „хартиен романтик“ да похарчи дневната си заплата за хартиения ми „шедьовър“. Има си принтери за хората, които все още не могат да четат „от екран“.

Тихомир Димитров 

Умирането на кръст

Изт: timeanddate.com

Умирането на кръст е резултат от неспособността на осъдения да носи теглото си върху прикованите към кръста ръце. Независимо дали са приковани отпред или отзад на гредата за разпъване, наказанието често води до жестоко разместване на раменните и на лакътните стави. Към агонията на мъченика трябва да се прибави още дехидратацията и унизителните публични бичувания, които причиняват кръвозагуби още преди самото разпъване. Носенето на кръста до мястото на екзекуцията е начин жертвата да се унизи допълнително и тялото на осъдения да се изтощи, преди да увисне на кръста. Понякога жертвите имат правото да пият вино, примесено с болкоуспокояващи, преди да бъдат приковани към кръста. Спорно е откъде точно минават пироните, но при всички случаи е ясно, че след забиването им в ставите/ръцете на осъдения, тялото му/й е повдигано с въжета, докато хоризонталната греда срещне вертикалната под формата на кръст или на буквата Т. Понякога ходилата на жертвата са приковани с пирони за хоризонталната греда, понякога са привързани само с въжета. Не е изключено и под мишниците да има въжета, за да удължат агонията на осъдения. Смъртта може да отнеме от няколко часа до няколко дни, в зависимост от избрания метод на екзекуция. По дървесината се стича смес от екскременти, кръв и урина, а унижението е подислено от голотата на осъдения. Гръдният кош е в положение, което прави изключително трудно да си поемеш дъх. Осъденият напряга мускулите на ръцете и на краката си, за да вкара въздух в белите си дробове, което води до трайни и ужасни болки в привързаните или прикованите към кръста крайници. Агонията става толкова непоносима, че жертвата е принудена да „търгува“ всяко свое вдишване срещу нечовешка болка. Основната причина за смърт при разпятието от римски тип се дължи на задушаване. Задушаването често е предхождано от загуба на съзнание, предизвикано от дехидратация или изтощение. При изтичане на предвидения срок, ако жертвата все още диша, екзекуторите преучпват пищялите с тежък метален прът или с чук, което прави изправянето, с цел поемане на въздух, невъзможно. Това се смята за „особена милост“ от страна на екзекуторите. Не бива да забравяме, че такива сцени се показват всяка година по това време по телевизията и, че ги гледат нашите деца, което, според мен, води до трайни психически увреждания…

Тихомир Димитров 

Спасиш ли един Живот, спасяваш Целия Свят

Изт: tiki-toki.com

Нито войните и пандемиите, нито авариите и катаклизмите са в състояние да унищожат Живота. Напротив, след всяко такова събитие, Животът възтържествува отново, избухва в безкрайното си многообразие още по-силен, по-цветен и по-Жив. Oт преди. В същото време, будистите смятат, че спасиш ли един-единствен Живот, ти спасяваш Целия свят, защото един-единствен Живот живее във всичко и всички, навсякъде по света.

Тази статия ще ви прикани да съхраните светлината на света в очите на едно-единствено същество:

Голямото и добро куче Вера

Историята накратко:

През есента на 2014-та година, когато времето започна да се влошава и да напомня за предстоящата зима с отрезвяващите си, ледено студени валежи, едно добро момиче намери едно добро и голямо куче в беда. Kучето лежеше свито на кълбо в дъжда, леко като перце, въпреки овчарския си ген, с тежка травма на крака и с оредяваща козина. Трепереше, уплашено до смърт. Доброто момиче започна да се грижи за него. Построи му къщичка, за да живее на сухо и топло. Доброто момиче започна да ходи редовно при Вера, да й носи храна и лекарства, да прекарва времето си с нея. Нямаше как да я прибере у дома, защото там вече живееха други прекрасни кучета, а и липсваше място. Постепенно Вера се отблагодари на Доброто момиче с доверието си. Двете станаха приятелки. За Вера започна да се грижи и Добрата съседка от квартала. Тя също нямаше как да я приюти у дома. Знаете, за малките породи най-лесно се намират осиновители. Големите и добри кучета изискват повече място.

И така, дойде решаващият миг, в който ветеринарят произнесе своята присъда:

Евтаназия

Рентгеновата снимка установи, че травмата на крачето е непоправима – счупена ябълка на бедрената кост. Освен това, липсата на козина се оказа форма на маласезия, която е засегнала най-силно дясното ушенце:

Болестта не е заразна за хората, нито за други животни, но се предава по наследство и е нелечима. Може само да се подтиска с Низорал и с други лекрствени средства. Лекарите бяха готови да „дръпнат шалтера“ в очите на Вера с лека ръка. Заради „непоправимите“ й увреждания.

Доброто момиче доста си поплака, след като разбра. Но реши да се бори. Прегърна доброто голямо куче и му обеща, че отново ще тича, ще бъде обичано и защитено. И Вера му повярва. При всичката си болка, намери сили да се приспособи. Продължи да награждава Доброто момиче и Добрата съседка с любовта си. Под непрестанните им грижи, с всеки изминал ден, Вера се подобряваше. Даваха й лекарства и малко по малко излизаха на разходки. Вера започна да стъпва на крачето си, а раните по кожата и сърбежите намаляваха.

Сега Вера е неузнаваема – тежка и пукава, успява да ходи, дори се затичва и се закача.

И в този момент се появи Загриженият татко. Заради близостта до детската градина, въпреки че целият й персонал обича и познава кучето, въпреки добрият му и кротък нрав (Вера никога не е показвала агресия), въпреки че е отделена от децата с плътна ограда и е заключена с катинар, Загриженият татко реши, че тя е опасна за децата (му). Той обеща, че ще сигнализира до отговорните институции, те „да разрешат проблема“. Всички ние знаем как точно „ще се погрижат“ за Вера: стреличка с упойка в нараненото краче, после метален клуп около врата, хайде в микробуса, няколко дни в клетката и…за останалото не ми се говори.

Така Загриженият татко спокойно ще си пие ракийката вкъщи и ще гали дечицата си по главичките доволен, че е успял да угаси светлината в очите на един Живот. С едно-единствено телефонно обаждане.

Лошото е, че „отговорните институции“ действат бързо в такива ситуации и Вера не може да остане повече там. А няма къде другаде да отиде. За големи, добри кучета като нея, приемни семейства, дом и стопани трудно се намират. Особено при „забележките“ по здраволосвното й състояние. Макар и да е доказателство за медицинско чудо, Вера няма да може да извежда стадата на паша, нито да охранява огромни пространства. Тя просто се нуждае от добър, търпелив и грижовен стопанин, на когото да подари безкрайната си любов.

Кампанията по осиновяването на Вера във Фейсбук събра стотици шервания и хиляди лайкове, но не успя да постигне целта си. Разбирате ли, дори временният подслон СЕГА може да спаси Вера от сигурна смърт! Спасиш ли един Живот, спасяваш Целия Свят. Утре може да е вече късно…

Вера има СПЕШНА нужда от дом.

Тя е голяма, добродушна, дори леко страхлива, няма една годинка, не е кастрирана и предполагаме, че може да е бременна. Всичко това доста усложнява нещата, знам. Но, мисията е да спасим Целия свят в очите на едно-единствено същество. Помогнете на Доброто момиче да спази обещанието си към доброто голямо куче: facebook.com/Christina.Papazova christina.papazova@gmail.com

Тихомир Димитров