Писателският блог на Тишо

ноември 21, 2012

„Цаката“ на бизнес планирането

Една дискусия, в която участвах преди време, под публикацията в блога на Жюстин Томс: „Уроци по предприемачество: бизнесът от идея до мисия„, ме накара да напиша този текст, тъй като за бизнес планирането у нас се говори твърде много, но се знае твърде малко. Обобщил съм коментарите си под статията и леко съм ги разширил. Благодаря на Жюстин, която с нейния блог често провокира мисленето на младите и предприемчивите!

И така, съществуват хиляда учебници по темата „Как се пише бизнес план“, но общото между (повечето от) тях е, че няма да ви свършат никаква работа. В практиката. Причината е прозаична: 90% от авторите на такива „наръчници“ са писатели и преподаватели, които не са се занимавали с бизнес през последните 20-30 години, не са фалирали нито веднъж, не са ставали милионери (освен през 96-та) и не познават механизмите на реалните пазарни отношения, извън фиша за заплатата (или хонорара), под който се разписват, потопени в академичния апарат или в литературата за самоусъвършенстване. Това важи както за българските, така и за чуждестранните автори. Те просто искат да си продадат книгите. За целта преписват от други такива автори, перифразират техните идеи и добавят собствени „елементи на разсъждение“.

Не искам да обвинявам академичната общност в некомпетентност, но това, което държа да подчертая е, че преподаденото в университета на тема „Как се пише бизнес план“ най-вероятно няма да ви свърши работа, когато наистина се наложи да потърсите финансиране и да изготвите такъв.

Общото между схващанията на писатели и академици за бизнес плана е, че той представлява една своеобразна книга, като обем. За съжаление, обемът има значение само при формирането на коричната цена, която тези хора изискват.

В повечето „наръчници“ се изреждат толкова много „атрибути“, които задължително трябва да присъстват в един бизнес план, че да му се завие свят на човек! Ако ги включите всичките, ще има тонове пазарна статистика и браншова информация, от която не се интересува никой, куп разсъждения от типа „на гол тумбак-чифт пищови“, които вълнуват само вас, стотици страници текст, за които ще платите повече, ако поръчате да ви ги напишат, много цветни графики и никакви ориентири относно адекватността на идеята, за която търсите финансиране.

А това е най-важното.

И се постига с минимален обем, да не кажа – минималистичен.

Бизнес план от 30-50-100 страници е разумен (допустим) само, ако пишете за предприятие с размера на Кремиковци. За създаването (разширяването) на едно малко или средно предприятие, какъвто е масовият случай, 7-8 страници са напълно достатъчни. Дори бих казал, че е задължително да се поберете в тях.

Независимо откъде ще търсите финансиране: от роднини, приятели, банки, кредитиращи институции, спонсори, фондации, европейски програми, бизнес ангели и т.н, на вас ще ви трябва бизнес план. Хубаво е той да НЕ надхвърля 7-8 страници и в него да НЯМА сметки по-сложни от събиране, изваждане, умножение и деление.

Поставете се на мястото на хората, които ще четат вашия план. Очевидно те имат пари, защото сте отишли за финансиране при тях. Това значи, че сигурно са и доста заети. Бизнес планът ви трябва да е лек и фин като балерина. Той трябва да говори само за най-важното, да очертава по същество идеята и начините за нейното реализиране.

Любимият ми подход, доказано работещ в практиката, е залагането на песимистичен и оптимистичен сценарий. За първия взимате най-ниските потенциални приходи и най-високите потенциални разходи, като желателно е да се аргументирате с примери от практиката, а за втория – точно обратното.

Ако чистата печалба в песимистичния сценарий надвишава редовните вноски по обслужването на кредита, ако имате желаното обезпечение, ако разполагате с добро кредитно минало и сте спазили правилото за седемте страници, то едва ли има кредитен инспектор, който ще ви отхвърли плана.

Напротив, дори ще ви благодари за спестеното време и за добре аргументираната, лесно смилаема идея. Ако му “изтупате” 100-ина страници върху бюрото, на човека ще му побелеят косите! Ще трябва цял ден да се занимава с вашия проект и на всяка от 100-те страници ще търси опит за манипулиране на резултатите. А “който търси – намира”.

Тук важи и “правилото на мълчаливеца” – колкото по-малко говориш, толкова по-малка вероятност има да сгрешиш.

Простите сметки, пък, издават прозрачност, желание за открито отношение и коректност.

Уважението към времето на другия също се цени.

И така, „цаката“ на бизнес планирането е следната: планът не бива да надхвърля 7-8 страници и в него не трябва да има сметки по-сложни от събиране, изваждане, умножение и деление. Ако аргументирано посочените приходи и разходи в песимистичния сценарий формират печалба, която надхвърля вноските по обслужването на кредита, то няма причина той да не ви бъде отпуснат.

И все пак е възможно. Това зависи от много неща: от размера на обезпечението, от условията, които ще договорите по заема, от кредитната ви история, от опита ви в конкретната сфера, от името ви на добър търговец или на редовен платец, а също така и от степента на параноята, която гони в момента потенциалния инвеститор.

В случай, че единственият „аргумент“ против е последното, то тогава потърсете друг кредитор.

Тя, конкуренцията, е за това.

А „който търси-намира“.

Желая ви успех!

Тихомир Димитров

ноември 14, 2012

Какъв ти е проблемът с „позитивното мислене“?

Всъщност, никакъв. Прекрасно е да мислиш позитивно, вместо да си някакъв намръщен песимист. Трагедията е другаде. Трагедията е в това, че при определени хора „позитивното мислене“ няма нищо общо с мисленето – като го чуят, те просто спират да мислят.

Една такава категория хора са янг-ърбън-диджитъл-интелектуалците, които знаят отговорите на всички въпроси, защото са ги чели в Уикипедия и, като чуят за „позитивното мислене“, автоматично спират да мислят, формирайки реакция от типа: „поредният ню ейдж шит там, тва е само за женички, аре нема нужда, чао“. Другата категория са въпросните женички, за които „позитивното мислене“ съдържа отговорите на всички въпроси и тайната на всички тайни. Чрез „позивитното мислене“ те спират да мислят и за тях духовното развитие приключва още преди да е започнало. Те с радост посещават семинарите на застаряващи американски мотивейшън спикъри с бяла коса и още по-бели зъби, в ярък контраст с изкуствения им солариумен тен, които веднъж на два-три месеца ги събират в НДК и срещу 200-300 лева са готови да им отворят вратите на познанието и да им разкрият тайните на щастието.

Американците са много добри в изкарването на пари, това трябва да им се признае. Те са способни да направят пари дори и от въздуха, но по-лесно им е само да капитализират заблудите на хората, като им продават мечти, например – „американската мечта“ – с нея, благодарение на десетки милиони емигранти, те са изкарали тонове жълтици. Ако има какво да научим от американците, това са правилата на бизнеса, а не правилата на щастието.

Та, получава се следното: платила 200-300 лв за семинара, хипотетичната кака излиза супер надъхана от НДК и няколко дни буквално не стъпва по земята: всичко наоколо е супер позитивно, пеперудите прърхат с крилца, розови облачета се реят из въздуха, хората са добронамерени и щастливи; каките се усмихват на непознати, поздравяват бабите в асансьора, подаряват на всички цветя (предимно виртуални) и непрекъснато си повтарят колко важно е да мислиш позитивно, с това се решават всички проблеми и с тази тема досаждат на всички познати, които ги гледат леко скептично, погълнати от ежедневните си проблеми.

Позитивният период продължава, докато мъжът й не я пребие или детето й не се разболее, или не стане свидетел на някоя катастрофа и така нататък – сещате се – неизбежните гадости в живота или по американски – shit happens. Защото няма начин да си едновременно с всичкия си и да мислиш позитивно, докато детето ти боледува, докато мъжът ти те пребива, докато хората умират в катастрофи пред теб или, изобщо, докато „л*то се приземява върху вентилатора“ (цитирам Стивън Кинг), а това, уважаеми, е неизбежно. Рано или късно, в живота на всеки човек, то се случва. Има такива периоди.

Тогава каката с позитивното мислене губи всякаква почва под краката и изпада в още по-дълбока дупка, отколкото е била преди семинара, защото изведнъж остава без инструмента за решаване на всички проблеми, сиреч – „позитивното мислене“. И настъпва голяма трагедия. „Позитивното мислене“ се е изпарило, оставяйки една голяма дупка след себе си, която няма какво да я запълни. А други едни каки, облечени „по модите и по журналите“, продължават да настояват от списания, тв предавания, инервюта и ревюта колко важно е да се мисли позитивно, как избягват негативните хора, как са заобиколени само от позитивни личности, които пръскат любов, светлина, състрадание, щастие и хармония около себе си и въобще: „мислете позитивно, а всичко друго ще се оправи – нещата ще се подредят сами, вие няма нужда да се занимавате с тях, просто мислете позитивно, позитивното мислене решава всички проблеми…“.

С изключение на мъжа, който те пребива, на детето, което боледува, на хората, които продължават да умират в катастрофи и на целия останал шит, който продължава да се случва наоколо, всеки ден, независимо от „позитивното мислене“ – твоето или на каките от телевизора.

Спирам с рантовете дотук, за да не си помислите, че съм се подредил окончателно в редиците на хейтърите.

И ще ви повторя, че всъщност проблемът с позитивното мислене е точно никакъв. Прекрасно е да мислиш позитивно, вместо да си някакъв намръщен песимист. Има голяма вероятност така да заживееш по-качествено.

Но има и един надпис, познат на всички, които са стъпвали в Лондонското метро:

MIND THE GAP!

Внимавай за дупката!

Мислете позитивно, но просто внимавайте за дупката. Имайте я предвид. Помнете, че тя съществува. Mind the gap.

Не позволявайте толкова лесно да ви дърпат за носа, като ви окачват розовите очилца на него, с които толкова лесно спира да се забелязва дупката, че пропаданията в нея са болезнени, а понякога дори и фатални.

Не плащайте стотици левове на хора, които ще ви преподават „уроци по летене“ без най-съществената част от урока – тази с приземяването. Защото, който ви учи да летите, без да ви учи как да се приземявате, е чиста проба алчен тип и луд инструктор-убиец, а вие сте неговият платец-самоубиец. Който няма отговор за вашето нещастие, няма отговор и за вашето щастие. Имате ли нужда от това? Не, според мен. Изхарчете парите за нещо смислено. Купете си модерна душ батерия или заведете децата на кино. А нуждаете ли се от повече позитивизъм? Определено да. Обществото, в което живеем е достатъчно мрачно. Няма нужда да му подражаваме. Стига да мислим за позитивните неща без да забравяме, че 50% от абсолютната реалност се корени точно в обратните и, че през целия си живот сме стъпили здраво с единия крак в едната половина, а с другия – в другата. Защото няма опиянение без махмурлук, няма радост без отчаяние и е невъзможно денят да започне без нощта.

А човешката воля, свободната воля е това, което стои по средата – тя е стрелочникът, който самостоятелно решава накъде да насочи влака – към мрачния тунел или към светлината. Но след тунела винаги има светлина, а след светлината неизбежно следва тунел. Повозете се из Искърското дефиле. От все сърце ви насърчавам да изберете лекотата, доверието, споделянето, приемането, състраданието, добрината и радостта, като начин на живот, но просто мind the gap.

Помнете дупката. Помнете Цезар, който по време на триумфа си е имал човек до себе си, който да му повтаря: „Помни, че си смъртен, помни, че си смъртен!“ Помнете древната мъдрост: „И това ще премине“. Тя се отнася за всичко: както за хубавите, така и за лошите неща в живота. „Позитивните учители“ срещу 200-300 лв ще ви накарат да си припомняте тази мъдрост само в кофти ситуации. А да избереш позитивното мислене не означава да отречеш негативното. То не е задължително. Опасно е само, когато си мислиш, че животът, в своята пълнота, е възможен само в една половина. Това е половинчато мислене, а не позитивно.

Mind the gap.

Тихомир Димитров

ноември 6, 2012

Мъдри Тишански мисли

 

Моят добър приятел Тишо днес ме извести, че е открил населено място, което е „кръстено“ на мен. Става дума за село Тишаново в Кюстендилска област. Намира се източно от Страдалово и северно от Илия. Разположено е около река Речица. И не е майтап.

Просълзен от мисълта, че народът най-после е изразил своята признателност към творчеството и делото на великия български писател, белетрист, философ, общественик и будител Тишана, реших да споделя с вас няколко негови мисли. Тези слова не са взети от „дебелите книги“, а от бягането под „пръчката“ на живота. В преследване на „моркова“…

Четете, мислете и помнете Тишана:

Какво казваш е важно. КАК го казваш е дори още по-важно!

Не отлагай днешната наслада за утре.

Човек може да се пристрасти към абсолютно всичко.

Никой не е обещавал, че ще сънуваме един и същ сън.

Като малък съвсем реално вярвах, че всички неодушевени предмети са живи.

Всички деца обичат да общуват с въображаеми приятели от други светове. Тъпото е, че когато пораснат, спират да го правят.

Имаме толкова много да учим от децата! Трябваха ми 20 години, за да разбера, че децата са по-мъдри от нас, защото са спонтанни.

За да променим нещо, трябва да познаваме устройството му в детайли. Не можем да ремонтираме дори един стар фотоапарат, ако не познаваме устройството на фотоапаратите. А има хора, които са тръгнали да „оправят“ света. Преди да тръгнете да оправяте света, вземете първо да оправите себе си. За целта ще е необходимо да се поопознаете. В детайли.

Някои неща са неизбежни. Роденият все някога ще умре, умрелият все някога ще се роди. Смъртта е точно толкова неизбежна, колкото раждането. И важи за всички. Като гравитацията.

Няма радост без тъга, няма светлина без тъмнина, няма нощ без ден. Бедността е невъзможна без богатството, а щастието без нещастието е просто лъжа.

97% от хората реагират без да мислят в 99% от ситуациите.

Всеки момент е подходящ за реализирането на една мечта!

Аз ще ти кажа какво се промени. Обективните факти си останаха същите, променило се е само отношението ти към тях.

Ако имаш два телевизора, подари ги и двата на най-големия си враг.

Фейсбук е колективна самота.

Защо да обичаме себе си, като има кой друг да ни обича?

Разумът обича сложните неща. Хобито му е да ти усложнява живота.

Гравитацията е Истина. Смъртта е Истина. Изгревите и залезите са Истина. Погледнато реално, неоспоримите Истини са толкова малко, че могат да се изброят на пръстите на едната ми ръка.

Плановете вършат работа само колкото да ни покажат, че без тях животът е по-лесен. Научете се да живеете без планове. Публична тайна е, че плановете никога не се сбъдват.

Това, което НЕ знаех в първи клас беше, че училището никога няма да свърши.

Резултатът от съвременното образование е един красив, образован, добре облечен, интелигентен роб. Може би затова образованието е задължително и безплатно – защото не струва и пукната пара?! Един роб може да те научи само как да станеш роб като него. Единствено свободният човек може да те научи на свобода.

В бизнеса две плюс две НИКОГА не прави четири.

В момента, в който разбереш, че вместо да живееш живота си, някой друг ти го случва, нещата започват да се променят.

Разумът е голям тиранин. Дадеш му един пръст хубаво усещане, той се пристрастява към него и иска да ти отхапе ръката от рамото.

Има вероятност всичко, в което вярваме и са ни учили някога, да се окаже една голяма, опашата лъжа.

Застани пред огледалото и си задай най-трудния въпрос на света: „Кой съм аз?”

Никоя външна сила не може да те промени без твоето съгласие!

Истината винаги е била много по-проста, отколкото си мислиш.

Не се вживявай прекалено в живота!

Животът, в крайна сметка, е само една шибана игра.

Помни, че винаги, навсякъде и по всяко време си абсолютно свободен!

Съмнявай се във всичко! Съмнявай се и в неуспеха.

Колко точно пари ти трябват, за да бъдеш щастлив?

Нека обстоятелствата да ме изненадат, стига съм ги изненадвал аз.

Свикнали сме околната среда да ни пречи.

Да си купуваш храна от магазина, без да четеш етикета, е равносилно на самоубийство в началото на 21-ви век.

Не е нормално да стоиш върху златната планина и да си беден. Не е нормално да газиш в извора и да си жаден.

Превръзката на очите ти пречи. Има голяма вероятност цицините върху главата ти да намалеят, ако я махнеш.

Винаги идва един момент, в който ти писва.

Просперитетът е начин на мислене и никога не зависи от външните условия.

Успехът е навик. Той е преди всичко състояние на духа.

Бъди благодарен на хазяина, че ти вдига наема и на банката, че ти повишава лихвата. Тези хора буквално те изнудват да печелиш повече.

Ръка, която дава никога не обеднява.

Всичко е игра. Няма смисъл да приемаш нещата прекалено сериозно. Светът няма лично отношение към теб. Забавлявай се.

Не завиждай на богатите и на успелите. Подражавай им.

Раздавай се умно.

Тихомир Димитров