В кръг

В събота бях на пред-премиерата на новия филм на българския режисьор Стефан Командарев: „В кръг“. По-известни предишни негови филми са: „Пансион за кучета“ (2000), „Светът е голям и спасение дебне от всякъде“ (2008), „Съдилището“ (2014) и „Посоки“ (2017).

Режисьорът беше така добър да остане след прожекцията, за да отговори на въпросите на зрителите в залата. Обсъждаха се както специфичните снимачни техники, така и различните драматургични подходи. Общо взето, бях най-големият лаик сред присъстващите, което си е нормално за пред-премиера. Намирах се там единствено по фенски причини.

За мен „Посоки“ е един от най-добрите български филми, правени напоследък. Което значи, че отидох на пред-премиерата на новия филм на Командарев с абсолютно завишени очаквания. И си тръгнах напълно удовлетворен! Хората на изкуството рискуват много, когато направят едно добро произведение и само две години по-късно излязат пред публиката с ново. Да си вдигнеш летвата сам и после да не успееш да я прескочиш е може би най-жестокият начин да се прецакаш като творец. Публиката гарантирано ще подходи с големи очаквания към новото ти произведение. Командарев е надскочил себе си в случая. За пореден път.

Няколко думи за филма: ще видите отново част от актьорския състав на „Посоки“, но този път, вместо софийските бакшиши, в кадър попадат софийските ченгета. Очаква ви една напрегната нощна смяна с патрулиращите по столичните улици полицаи, доста повече и по-свеж хумор, отколкото имаше в „Посоки“, но и много по-жестока драма. Драмедито винаги е труден жанр, имайте го предвид, а продукцията отново е нискобюджетна, което само издига режисьора допълнително в очите ми, като зрител.

В ролите: Асен Блатечки, Васил Василев–Зуека, Герасим Георгиев–Геро, Николай Урумов, Павел Поппандов, Анастасия Ингилизова и др.

Филмът излиза по кината на осми ноември, отидете и го гледайте! Ще ми благодарите по-късно.

Тихомир Димитров 

 

Дозичка експериментален саунд

Зад проекта F(IV)E стоят Филип Ферфериев и Венцислав Иванов, основатели на платформата за електронна музика e-music.bg. Самите те се представят така: „Вдигаме шум от началото на 2016 година”. В проекта F(IV)E, който е и първият им албум, са събрали по-интересните материали от тогава насам.

С Филип се познаваме (виртуално) от доста по-рано – събра ни любовта към писането, блогването и електронната музика. Автор е на доста интересни и полезни материали в e-music.bg, като не всички са задължително свързани с техното и с електронната музика, има редица вдъхновяващи, чисто екзистенциални постове, в каквито и аз се отпускам от време на време.

Макар да общуваме само виртуално, винаги съм изпитвал усещането, че „зад жицата“ стои един истински приятел, фен, съмишленик и читател, като отношението със сигурност е взаимно. Много се зарадвах на последния му мейл, с който ме извести, че най-после дебютният им албум е готов.

Прослушах го целия, дори получих две от парчетата в оригинал. Хареса ми. Можете да направите същото на адреса на проекта в Бандкамп:

https://fivebg.bandcamp.com/releases

Ето какво споделя Филип за трудното начало, за вдъхновението и за пътя до първия им дигитален албум:

„С Венко (Венцислав Иванов) ни събра музиката. Годината бе 2016 и в един студен януарски ден Венко се свърза с мен. Причината за това беше блога ми за електронна музика, който водих по онова време в друга платформа. След това започнахме да творим заедно, но паралелно Венко започна да пише статии в блога наравно с мен. В един момент решихме нещата да прераснат и да основем e-music.bg – сайт за музика и музикални технологии, където да споделяме с български читатели полезна информация от света на музиката – да правим ревюта на хардуерни и софтуерни инструменти и да споделяме натрупани знания. Същевременно с това не спирахме да работим по музиката и да записваме идеи, като с течение на времето натрупахме материал, който решихме началото на тази година да издадем. Имахме доста технически проблеми покрай реализирането на тази ни идея, но огромното ни желание да издадем дебютен албум ни помогна да ги преодолеем. За създаването на траковете сме използвали всичко, което ни е попадало под ръка и не сме се ограничавали в нищо. Все пак поставиш ли граници на едно изкуство, то надали би се нарекло изкуство въобще ;). Използвали сме както хардуер, така и софтуер, за да сформираме и запишем идеи и това е резултата от последните 2 години. Надяваме сме, че сме успели да създадем парчета, които ще накарат въображението на слушателя да проработи докато се наслаждава на красота и емоционалния заряд на експерименталния звук“.

Продължавайте да творите, момчета, и дано това да бъде само началото на едно вдъхновяващо приключение!

Тихомир Димитров 

Вижте още:

I Love Techno 

„Подчинение“ на Мишел Уелбек

Изт: Хеликон 

Харесвам Уелбек, защото е утопист-анти-утопист. Макар неговите утопии да са предимно социални, темите за песимистичното бъдеще, пост-апокалиптичната самота и деформираната реалност на настоящето са широко застъпени в тях. Героите на Уелбек са самотни дори в напълно функциониращото западно общество. Става дума за главните герои. Сами затварят преградите между себе си и другите. Вродените недостатъци само им помагат. Придобитите пороци в опит за бягство от реалността – също.

Но Уелбек не е жесток автор, той не мрази главните си герои. Напротив, опитва се достоверно да ни опише живеенето на тази планета през техните очи. С всичките предизвикателства и драми, които само един социален ауткаст би преживял.

Мрачен е със сигурност. Човек, който кръщава романа си „Подчинение“ няма как да е клоун. Той е натоварващ. Интелектуален. Натоварващо-интелектуален. Благословена Франция е свалена от пиедестала на „страната на любовта“ и заместена с „мрачна бюрократична държава“, – както се изразява авторът в романа „Платформата“, цитирам по памет.

„Подчинение“ описва една имагинерна Франция, ситуирана в непосредственото бъдеще, която бавно, но необратимо се превръща в мюсюлманска държава.

Кофти новина за лидерката на феминистките в университета, но дали е чак толкова лоша за самотно изолирания и социално остракиран преподавател по литература, който е в депресия, защото е изгубил единствената си любов? Емигрирала е заедно с родителите си от Париж в Израел. Завинаги.

Не му ли дължи някаква компенсация тази нова система, която го е лишила от най-голямото благо? От благото да обича? Компенсация във вид на увеличена заплата, законен брак с до четири съпруги и т.н.?

Останалото ще прочетете в „Подчинение“ на Мишел Уелбек…

Тихомир Димитров 

„Зимно пътуване“ на Амели Нотомб

Изт: Colibri 

Има редица автори, които чувствам близки по стил. Някои са толкова близки и, същевременно, толкова напред, че не мога да ги стигна! Справят се по-добре от мен в предаването на богато съдържание в кратък обем, изграждат по-достоверни сюжети, създават по-реалистични герои, диалозите им са убиец. Сравнението с такива писатели ме мотивира да изчиствам и прецизирам текстовете си с повече старание, да се вманиачавам в детайлите до в-нърд-яване, да разказвам с лекота, по-простичко, без излишен багаж.

Един от тези писатели е Амели Нотомб. „Зимно пътуване“ е първата книга, която прочетох от нея. Другите също не разочорават. Не мога да кажа, че са по-добри или по-лоши. Поддържа се едно постоянно високо ниво.

Някои читатели споделиха в личен контакт, че моите два романа в една книга можели да се разтегнат до 400-500 страници. Поне. Бързината в действието ги фрустрирала. Богатството на сюжета се нуждаело от повече обем. Искали да се наслаждават с дни на съдържанието, всеки ден по-малко, а не така наведнъж – да ти се завие свят от изненадващите обрати! Аз, обаче, им възразих. Казах им, че ако можех, щях да „напъхам“ историята в два пъти по-малко от сегашните 236 страници обем. Да разкажа за катастрофата още по-увлекателно, с още повече напрежение. Концентрирано напрежение. Както би го направила Амели Нотомб.

Нейните книги са като хранителните таблетки за космонавти – гълташ хапчето и то бавно започва да се разтваря в теб. Да нараства, докато те засити изцяло. За няколко дни, в които постоянно се връщаш към прочетения роман. Асимилираш го бавно. Откриваш нови идеи. Ситуациите в живота ти напомнят за героите и сюжетите в него. Минаваш различни пасажи или направо цялата книга отново.

Такъв роман е „Зимно пътуване“ на Амели Нотомб.

Изкушавам се да спретна кратко резюме на съдържанието, но ще се въздържа. Няма да направя по-привлекателен един блестящо написан текст с личната си интерпретация за него.

Просто ще трябва да ми се доверите.

Имам опит с тези неща…

Тихомир Димитров 

„Колекционерът“ на Джон Фаулз

Чета много, което си е истинско задължение за един писател, но го правя с кеф. Уви, рядко попадам на съвременен роман, който да ме зарадва едновременно с интересен сюжет (като читател) и с авторски майсторлък (като писател). Да, има много вълнуващи сюжети, но изпълнението в повечето случаи куца. 99% от романите, които минават през нощното ми шкафче или смартфона не оставят траен спомен, нито пробуждат онази благородна завист, която те кара да се усъвършенстваш, да знаеш, че можеш повече, без да подражаваш като папагал…

Просто човек се учи цял живот. От един можеш да взаимстваш майсторлъка в изграждането на динамичен диалог, от друг – качествените описания, от трети – преплитането на сюжетните линии, обратите и неочаквания край, от четвърти – поддържането на напрежение, от пети – реализма в изграждането на героите и т.н. За целта се налага да четеш и „между редовете“. Именно така се изгражда собствен стил.

Ако някой писател ме впечатли не само с интересния си сюжет, но и с авторския си майсторлък, задължително „минавам“ книгата поне още веднъж, този път с „изследователска цел“. Внимавам върху техниката. Част от събрания по този начин опит споделих в Хигиената на творческото писане – лекция с упражнения и примери, която съм изнасял неколкократно офлайн пред различна аудитория.

Тук ще ви споделя някои от заглавията, които заслужават внимание и като сюжет, и като майсторлък.

„Колекционерът“ е дебютен роман на Джон Фаулз и трябва да кажа, че макар моят собствен никак да не е лош, с удоволствие бих написал нещо с такава лекота и с такъв заряд. Десет години по-късно все още не считам, че съм достигнал до нивото на дебюта на мистър Фаулз, лека му пръст! Но държа вечното му наследство в ръцете си и нямам никакви намерения да не взема всичко най-ценно, като урок, от този брилянтен роман.

За какво става въпрос? Ами, един самотен чиновник, пълен интроверт и малко „нърд“ по днешните стандарти, е безумно влюбен в едно красиво и талантливо момиче, което живее точно срещу неговата кантора. Той сам поставя себе си извън категорията на прекрасната дама и дори не се опитва да я заговори, но затова пък тайничко се нарежда зад нея на опашката, за да наблюдава спуснатите ѝ коси, да усеща аромата на тялото ѝ и други такива сталкърски неща. А, да, освен самотен, човекът е и още девствен, но дори не смее да помечтае за секс с обекта на своето възхищение, това е прекалено вулгарно! По-скоро си я представя като негова дългогодишна съпруга, с която имат щастлив брак и заедно колекционират картини, посрещат изискани гости в уютния си дом и т.н.

В интерес на истината, героят на Фуалз никак не е вулгарен. Не е типичният извратеняк. Просто е скучен. И грозен. Знае, че няма шанс да спечели симпатията на това прелестно същество, дори ако постави доживотните си спестявания в краката му. Тя предпочита да излиза със странни художници или с яки момчета, притежаващи спортен автомобил, а той нито разбира от изкуство, нито се вълнува от автомобили, нито има намерение да развива някакъв афинитет към области, които въобще не го интересуват. Интересува го само и единствено Тя – недостижимата!

През свободното си време колекционира редки пеперуди, но в колекцията му липсва най-големият трофей…

Той наблюдава момичето постоянно, знае всичко за семейните ѝ проблеми, за алкохолизма на майка ѝ, за мекушавостта на баща ѝ, знае за нейните надежди и стремежи, ревнува, когато я вижда в компанията на други мъже. До мига, в който тя печели стипендия и заминава да учи за художник в Лондон. Така окончателно разбива самотното сърце на своя девствен обожател, без дори да подозира това…

Но съдбата е щедра и към него. Той неочаквано печели прилична сума от лотарията. Късметът му позволява да предприеме онова, което, според собствените му разсъждения, би направил всеки на неговото място, стига да разполагаше с достратъчно свободно време и с достатъчно свободни пари. С останалото няма да ви развалям кефа.

Послепис:

Изображението горе е от най-старото издание на „Абагар“ (1992). Просто не успях да намеря качествено изображение с корицата на по-новото, от издателство „Рата“ (2006). Има го в наличност в store.bg  Желая Ви приятни мигове с „Колекционерът“!

Тихомир Димитров 

 

Рая отвъд голямата вода

Внимание, ревюто съдържа спойлери, които нямa да ви развалят кефа от книгата!

Уморена от изневерите на своя съпруг и от постоянните скандали вкъщи, 35-годишната Рая заминава за САЩ да дири щастието. Готова е на всичко, дори да остави сина си в Родината за неизвестен период от време. И без това детето е поверено на грижите на баба му. Свикнало е да живее там, далеч от виковете и крясъците на мама и тати, даже му харесва. Освободена от ролята на съпруга и майка, Рая потегля към новото начало отвъд „голямата вода” на Запад.

Тя лети над континенти и океани не само на крилете на пътническия самолет (за първи път в живота ѝ се случва), но също така и на крилете на любовта – към харизматичния Андрей, който е спечелил сърцето ѝ по време на скорошното си летуване в България. Именно по негова покана Рая се озовава в Лос Анджелис с двегодишна виза и право на шестмесечен непрекъснат престой.

Документите не ѝ позволяват да работи легално, тя няма пари, но какво от това? Преди всичко Рая иска да потъне в обятията на любимия, изминала е целия този път до тук за това. Америка е далеч от фикс идея, единствената причина да бъде на американска земя е Андрей. Ако той живееше в Мозамбик, тя щеше да го последва и там. Заедно ще решават проблемите, един по един, любовта може всичко, нали?

Още на летището в L.A. Рая разбира колко много е сбъркала в преценката си за своя „домакин”. Посреща я съвсем друг Андрей: хладен и пресметлив, егоистичен и доминиращ комплексар, патологичен лъжец, пияница и курвар, човек с „бездънен” морал, който не само, че я захвърля на произвола на съдбата да се оправя сама и без пари в огромния чужд град, но проявява физическа агресия, вербален и емоционален садизъм към нея без видими причини. Превръща се в спънка за всеки неин порив към самостоятелност. Изизксва пълно подчинение.

Накратко, държи се с нея като с парцал.

Въпреки шока от преживяното разочарование, Рая непрекъснато е готова да му даде втори, пети, десети шанс, да му прости, ражда всякакви оправдания в главата си за неадекватното му поведение, мисли за него в малките часове на нощта, внушава си, че го обича, чака да се сети за нея, търси го по телефона, привързана е към него. Продължава да е привлечена емоционално, физически, сексуално…

Принудена е да работи като слугиня, чистачка, детегледачка и болногледачка, за да се издържа. Тъй като няма къде да живее, Рая буквално е затворена в дома на нелегалните си работодатели и срещу минимнално заплащане сменя памперсите на безпомощни старци с психични отклонения. Шест дни в седмицата, 24 часа в денонощието е на разположение с парцал в ръка. Пускат я да излиза само в неделя.

Нищо от това не успява да я сломи, напротив – Рая става борбена натура, открива скритата мъдрост в житейските предизвикателства и започва да развива характер. Единствената ѝ слабост е мерзавецът, който е причина тя да бъде в това положение. Андрей не излиза от ума ѝ. Тя така и не зарязва надеждата си за споделени чувства с арогантния тип, който изпитва удоволствие от това да я гледа как се мъчи, как страда, да я мачка и унижава, понякога дори публично. Шамарите не закъсняват.

Разкъсвана между Чикаго и Лос Анджелис, Рая попада в изолираното общество на български емигранти, които се женят помежду си, организират си български партита с много алкохол, изневеряват си помежду си, правят си мръсни номера (често и с удоволствие), помагат си (рядко и срещу заплашане), търпят нещастните си бракове, живеят като съквартиранти с половинките си, защото не могат да си позволят да се разведат, бачкат каквото им попадне и, като цяло, водят един доста скотски (в духовно отношение) живот, въпреки че са по-добре с парите, отколкото ако бяха в Пирдоп. Например. Ама само донякъде. Пирдоп не може да „предложи” отчуждението, стреса и високата издръжка на живот, които им „сервира“ американският мегаполис. В Америка дори „времето е пари“, особено когато имаш малко и от двете…

Ставайки свидетел на толкова много дисфункционални бракове и водена от личния си опит, Рая стига до извода, че който е измислил „това нещо” (има се предвид брака) е глупак, а който го е наложил като правило е направо садист.

Рая е привлекателна жена с позитивен характер. Има изкушаваща външност. Енигматична е. Не говори много и умее да се адаптира бързо. Добре прикрива чувствата си. Повечето българи се стремят към компанията на „новото попълнение” от Родината. Нейният външен вид не оставя безразлични нито мъжете, нито жените, с които я среща животът на емигрант. Мъжете я боготворят (с изключение на Андрей), а жените ѝ завиждат или направо се страхуват от нея.

Всички мъже, които познава (с изключение на Андрей) са готови да легнат в локвата, за да може тя да стъпи върху тях и да не си изцапа подметките на евтините гуменки – сервилни са до безкрайност – безгръбначни същества, склонни щедро да дават, без нищо да получават в замяна, само и само да са до нея. Най-жалък от тях е Хари – 65 годишен рогоносец, зарязан от жена си заради друг мъж. Хари е успял да се адаптира към средата и е натрупал малко състояние, но знае, че няма шанс с 35 годишната хубавица и е готов да ѝ служи като роб, стига тя да му подари поне още една минутка от „безценното” си време, поне още малко липса на физическа взаимност, поне още малко дразнене без опция за интимност – срещу многобройните му подаръци, услуги, унижения и поклони…

Но познайте какво? В главата ѝ е само Андрей! Другите мъже съществуват единствено, когато могат да бъдат полезни с нещо за нея, после внезапно изчезват от светогледа на вторачената в пъпа си жена, обсебена от всевъзможните Ню Ейдж заблуди на епохата, в която живее. Андрей, обаче, е „различен”. Той дори с юмруците си не може да я държи твърде дълго на разстояние. Тя отново ще се върне и ще плаче за още. Разумът ще се дърпа. Сърцето ще побеждава.

В тази книга видях перфектното литературно описание на женския мазохизъм, който те кара да копнееш по единственото, което не можеш да притежаваш, за да презираш всичко останало, което ти се поднася на тепсия. Да разглеждаш живота само през контрастите на собствената емоционалност, без да разбираш истинската мотивация на хората около теб. Адаптивна и пробивна в работата, в личния си живот героинята лесно се превръща в жертва или в неволен манипулатор. Например, често бърка сексуалната фрустрация на колебливите си ухажори с приятелство и взаимност, а услугите им, които зле прикриват една-единствена цел – с прояви на благородство. Да ти изневерят и да те пребият – виж, това вече е „любов“… Животът на свободната, млада и привлекателна жена във феминизирания западен свят, който поставя толкова богата илюзия за избор в краката ѝ е истински ад, в който тя е единственият дявол – непробиваем затвор, в който тя е единственият надзирател / ключар.

А садистът винаги е добре дошъл там…

Изключително добре поднесени ситуации, сцени, бурни диалози, много действие. Близо четиристотин страници кеф! Един чудесен роман! Учуден съм от факта, че е дебютен за автора. Отдавна не бях чел съвременна българска проза с такъв интерес. Героите са толкова реалистични! Със сигурност поне част от персонажите в романа са заимствани от реалния живот, ако не всичките. И не се притеснявайте, разкрих ви само 10 % от сюжета. Останалото си заслужава една безсънна нощ. Можете да си поръчате книгата директно от автора на имейл: plovdivchanka (маймунка) abv (точка) bg

Тихомир Димитров 

Препоръчaно четиво за ваканцията през лятото

Всяка година по това време (горе-долу) препоръчвам нещо интересно за четене през лятото. Всички очакваме ваканцията, отпуска, почивката, екскурзията (или както го наричате там) с огромно нетърпение: стягаме колата или резервираме нощувки и самолетни билети онлайн, правим списъци, приготвяме багажа, минаваме през напрежението на трафика в жегата, преодоляваме дупките по улиците, оцеляваме в блъсканиците по летища, гари и автогари, преглъщаме яда си от закъсненията и от забравените в последния момент „важни“ неща у дома, приемаме, че все пак сме изключили печката / ютията / машата / газта / котлона, изтърпяваме някак пътуването и ето, че вече сме там – на избраното място за жадуваната лятна почивка…

И още на втория ден се оказва, че няма какво да правим!

Умираме от скука направо! Мозъкът ни е свикнал да отмята задачи до последния момент, а сега, цяла седмица или две, ще го насилстваме да бездейства! На втория ден умората, разстройството и махмурлукът вече си отиват, ако изобщо ги е имало при нашето пристигане, багажът е нареден по гардеробите и шкафовете в мястото за настаняване, слънцето пече, опънали сме кълки на шезлонга пред басейна, под чадърите на плажа или до някое живописно езеро в планината и… няма с какво да си запълним свободното време! Ще се съгласите, че ровичкането из смартфона е безинтересно, тъй като цяла година с това сме се занимавали. Гледането на телевизия също е банална част от работното всекидневие. Лаптопта ще го пипаме в краен случай. Остава само добрата книга.

Предимството на книгата е, че ни кара да преместим поглед от екраните. За разнообразие. И няма нужда от зарядно. Недостатъкът на книгата е, че заема място в багажа и тежи, а побира ограничено количество текст, което може да не ни стигне до края на ваканцията или поне за всички периоди на бездействие и скука. Друг недостатък на книгата е, че може да не ни хареса. Това в особено голяма степен важи за романите. Така че препоръчвам разкази. От различни автори, ако е възможно. И, разбира се, в любимия литературен жанр.

Алманах „Фантастика 2016“ съдържа най-доброто от областта на научната фантастика, излязло през последните година или две. Не се ограничава само до българските автори. Преводната фантастика е достойно представена. Не се ограничава и само до късата проза. Освен разкази, вътре ще намерите анонси за интересни книги, публицистика, разсъждения за бъдещето на секса, футорология, визионерски представи, екзистенциални есета, дисекция на хоръра в киното и какво ли още не. Дори моя милост ще намерите там. Споменали са ме в книгосъбитията за 2016 г., a отзад, на корицата, е изтипосан последният ми роман. Това не е причината да напиша ревюто. Причината е, че заминавам на почивка и ще взема алманаха с мен. Всяка година го чакам с нетърпение, просто тази година нещата съвпадат. Отметнал съм го до средата, доста е обещаваш. Идната седмица вече би трябвало да го има в книжарниците. Можете да си го поръчате и директно от съставителя, като му изпратите имейл на: at_slavov(маймунка)abv(точка)bg

Тихомир Димитров 

Магическа книга-игра за малки деца

Гостуващ автор: Никола Райков

Историята започва години назад, през 80-те и 90-те на миналия век, когато аз самият растях. Ако сте преживели детството си тогава, има голяма вероятност да притежавате още някоя от онези книги-игри. Те бяха не просто мода, за цяло едно поколение те се превърнаха в културен феномен! Но всичките бяха предназначени за тийнейджъри и за деца в пред-тийнейджърска възраст. Нямаше нито една книга-игра за деца между три и девет години. Помня, че тогава си казах: „Това е лудост! Кои са тези, които най-много обичат да играят? Най-малките!“

И така започна всичко…

Дори най-дългото пътуване започва с няколко малки стъпки.

Не само исках да нашиша книга-игра за съвсем различна аудитория, но също така исках да направя съвсем различен тип книга. Вярно е, че книгите-игри понякога бяха лошо написани. Рядко засягаха важни морални и философски въпроси. Изпълнението им също не беше кой знае какво – евтин печат с черно-бели илюстрации. Но такива бяха времената тогава. Аз исках да променя всичко това. И го направих.

Прервърнах се в най-младия автор, печелил някога престижните награди за дестка литература в България.

„Голямото приключение на малкото таласъмче“ е преведена на английски, руски, италиански и латвийски. В момента се превежда на още няколко езика. Има цели осем преиздавания на хартия. Какво чакате? Изтеглете си я още сега! Безплатно е!

Често с основание ме питат защо го направих. Доста необичайно е един автор на споделя книгите си напълно безплатно, нали?

Вярвам, че би било жестоко, ако децата не могат да се наслаждават на книгите ми, само защото родителите им не могат да си ги позволят, а детските автори не могат да бъдат жестоки. Те трябва да са загрижени, обичащи и нежни. Ценностите, които проповядваме, не бива да остават само на хартия. Ние самите трябва да сме живи, дишащи примери за тези ценности. Всеки добър автор ще ви каже, че не можеш да излъжеш своите малки читатели (или невръстни слушатели). Ще ви хванат „в крачка“ на секундата! Когато чете една книга, човек лесно може да разбере дали нейният автор е бил искрен пред своето вътрешно „Аз“.

Творчеството ми е вдъхновено от моята искрена любов към децата, към тяхното въображение, към сина ми, към приключенията и към времето, прекарано с него сред природата.

Вярвам, че хората са изначално добри. Ако си излял сърцето си в нещо, ако си дал най-доброто от себе си, хората ще го усетят и ще ти дадат своята безусловна подкрепа. Няма нужда да криеш плодовете на труда си: хората не са крадци! Ако споделяш, те ще го оценят, ще те последват и дори честичко ще те подпитват: „Кога излиза следващата книга?“. И, да, с удоволствие ще ти ударят едно рамо, защото са се убедили, че любимият автор на децата им действително вярва в ценностите, за които пише – в любовта, в приятелството и в свободата – същите неща, в които вярват и самите те.

Деца се влюбват в книгите ми. Досегашните ми три книги за малкото таласъмче са бестселър №1 в България.

Скоро след издаването на първата книга много учители, възпитатели и психолози започнаха да разпознават нейния потенциал за развитие на личните и социални качества у децата между 3 и 9 годишна възраст. Нейният иновативен и интерактивен подход се смята за чудесен при:

Развитие на чувството за свобода и лична отговорност
(чрез осъзнаване на важността на нашите избори в историята);
Разпалване на детското въображение
(чрез развитие на нелинеен сюжет);
Подхранване на чувство за любов към заобикалящия ни свят, емпатия и разбиране
(чрез изцяло положителни примери);
Развитие на позивитни отношения между възрастните и децата
(с още по-голямо приложение, ако възрастният играе или участва заедно с детето);
Работа с деца със специални нужди
(чрез преодоляването на страха, екипното взаимодействие и социалния ангажимент, които развива играта);
Подхранване на любов към четенето и повишаване на детската грамотност
(книгите-игри са чудесно средство за привличане на „трудните“ читатели).

Съществуват 94 начина да прочетете тази приказка и 20 различни завършека:

Ето няколко ревюта:

„Най-уникалната книга, която някога ще държите в ръцете си!“
e-lect.net

„Магическа, изпълнена с въображение и детското усещане за чудо“
Григор Гачев, блогър, автор и преводач

„Повратна точка в жанра“
Big Box Gamers

Още ревюта ще намерите в GameTale.eu

Рейтингът на книгата в Goodreads е 4.75 от 5.

Сега голямото приключение на малкото таласъмче се отправя към едно още по-голямо предизвикателство: публикуването на луксозно хартиено издание на английски език за глобалната аудитория! Как ще приключи тази история? Ами, тя е магическа и краят зависи изцяло от вас!

Впуснете се в приключението заедно с мен! По пътя ви очакват чудесни награди и много приятни изненади.

Гостуващ автор: Никола Райков 

Послепис от „домакина“:

Това НЕ Е платена публикация. Никола Райков успява да разпали въображението на малките деца, но и на „големите“ (по възраст, а не по акъл) автори като мен. Подарявал съм вече негови книги на децата на приятели и роднини, наслаждавал съм се на ефекта, който имат върху тях. Никола ме вдъхновява с ентусиазма си и с дръзките цели, които си поставя. Заразителен е абсолютният му стремеж към качество до най-малкия детайл, виден във всичките му произведения: от книгите-игри, през картичките и картите за игра, до детските пижами. Очарователен е размахът, с който действа. Никола не само, че не ми е платил за това авто-ревю, но аз самият се включих с някой лев в неговата KickStarter кампания. Насърчавам ви да го направите и вие. Такива примери трябва да се подкрепят. Просто е удивително да видиш човек, който не само, че не мрънка как в България нищо не става, но знае КАКВО точно прави, знае КАК точно да го направи, наясно е ЗАЩО го прави, поставя си конкретни цели и дава най-доброто от себе си, докато го прави. Такива са хората, които превръщат една страна в цивилизовано и приятно място за живеене. Нуждаем се от повече като тях. За целта трябва да ги подкрепяме не само на думи. Помогнете на един човек да сбъдне своята мечта и Съдбата ще ви помогне да сбъднете някоя от вашите собствени! От опит знам, че работи. Даващият винаги получава повече от този, на когото е дал. Сътрудничеството, взаимопомощта и подкрепата винаги са стояли в основата на човешките „чудеса“. А успехът е заразителен…

Тихомир Димитров 

Няколко ревюта от блогъри

Изт: Sunflower Student Movement, Taiwan (Artemas Liu CC 2.0) 

Преди време споделих първи впечателния от читатели за новата ми книга с два романа.

Блогърите са съвсем друга бира. Доста по-критични. Най-малкото, това са хора, които се занимават професионално с литература.

Някои от тях са написали повече книги от теб. Други са чели повече книги от теб. На трети това им е работата. Представям ви и трите категории.

Александър Кръстев:

Аз чета 

„И тук се вижда разликата от останалите самопубликуващи автори – корица на високо ниво, чудесен печат (по-добър и от на повечето големи издателства, сериозно), адекватна коректорска намеса, ексклузивна дистрибуция – всички онези неща, от които selfie-тата* обикновено спестяват.

Обичам авторите, които уважават своите читатели.

* selfie – жаргонен израз за самопубликуващ автор, който предпочита да види книгата си отпечатана колкото може по-скоро, вместо да се постарае да създаде завършен продукт.“

Пълен текст на ревюто: тук.

Бранимир Събев:

The Dark Corner 

„Аварията“ на практика е стартирала живота си от един разказ на Тишо – „Когато токът спря“ от „33 любовни истории“. Тишо се е хванал и е дописал продължението, което е добре, мен и тогава този разказ ми висеше недовършен някъде в безтегловност. Сега е патрон! И, каква точно е идеята?

Главния герой Адам е на път да се ожени за богаташка щерка, но проблема е, че е срещнал преди това красивата художничка Юлия. Зарязва парите, кариерата и сигурния живот и се хвърля с главата напред в истинската любов, което го прави свободен, но му навлича и проблеми: безпаричие, глад, а накрая и Юлия му бие шута. И точно оттук започва истинското, същината на романа, интересната част.

Проблеми на двата романа – четат се бързо и увлекателно, тъкмо ти стане интересно вземат, че свършат“.

Пълен текст на ревюто: тук.

Георги Грънчаров:

Библиотеката 

„Два романа в едно книжно тяло, а всяка корица е предна. Как ви се струва това, а? Мен ме обърка в началото, докато не осъзнах колко свързани в действителност са двата романа и как трудно можем да говорим за тях самостоятелно. Историята е една, затова и „опаковката“ е съвсем логична. Като стана дума за „опаковката“, книгата впечатлява с художественото решение за двете корици – твърде рядко срещано при български автори, разчитащи на себе си и без сериозен издателски гръб.

Всичко обаче си идва на мястото, когато обърнете книгата и отворите продължението „Ново небе и нова Земя“. Там именно постапокалиптичните пейзажи отстъпват място на чистата фантастика и идеята на Тишо блясва с пълна сила“.

Пълен текст на ревюто: тук.

Само да отбележа, че не, не е без сериозен издателски гръб. Издателство „Илия Вълчев“ е име, което тепърва ще чувате. Просто имах късмета да проработя с тях „когато се наливаха основите“. Както морално-физически, така и пропорционално-статистически…

Книгата отсъства от книжарниците и единственият начин да получите копие е директно от автора. Където и да се намирате по света.

Не забравяйте, че книгата винаги е достъпен, при това уместен подарък!

Колко често подарявате книга с повече от един роман?

И колко често тя съдържа послание от писателя лично за неговия читател?

Със заявката на всяко копие подкрепяте един независим български писател и идеята за независима българска литература въобще!

Тихомир Димитров