Писателският блог на Тишо

февруари 22, 2016

Хигиената на творческото писане – лекция с упражнения и примери

lekciq

Изт: nightlife.ca

В „Лесно ли се пише роман“ обясних как писането на по-дълги художествени текстове спонтанно се превърна в част от моя живот. Тоест, беше интересно, но не би било лесно за всеки, който реши да поеме по този път. Статията представлява нещо като рекапитулация на десетгодишния ми творчески труд, плодовете от който съм споделил с Негово величествено читателя. Всичко, което някога съм правил, е само на два клика разстояние. Особено книгите. В „Лесно ли се пише роман“ съм сложил линк под всяка корица, където можете да ги четете безплатно. Отделно, само този блог съдържа над 400 авторски материала, в това число: есета, статии, пътеписи, разкази, ревюта, книги, популярни заблуди и какво ли още не…

Всичко това не ми дава правото да се превръщам в поредния досадник, който ще ви учи как се прави художествен текст, но имам опит, който мога да споделя с вас и смятам да го направя. Наричам този опит „хигиена на торческото писане“, защото няма да ви научи как да произвеждате бестселъри, а ще ви даде основните правила, които да следвате, за да създавате адекватен текст – такъв, който има голяма вероятност читателят да продължи да чете след първия ред. Повярвайте ми, в интернет, където всеки се надвиква с всеки, да задържиш вниманието на аудиторията не е лека задача. Мишката на потребителя понякога е по-бърза от неговия ум. Но дори да разпространявате книгите си по старомодния начин – в книжарниците – те пак ще са затрупани под планина от конкурентни автори и заглавия.

„Хигиената“ на творческото писане прави текста ви поносим и привлекателен за читателя. Тя улавя, но и задържа неговия интерес. Тя не е правилото на успеха, а ваксината срещу неуспеха по-скоро. Хигиената не съм я измислил аз. Единствено терминът е мой. Правилата, които ще споделя, са открити в моята лична практика, но са потвърдени и от много водещи фигури на литературния фронт, в това число Стивън Кинг дъ грейт. За справка: „Мемоарите на занаята

„Хигиената“ на творческото писане ще ви даде инструментите да спрете да се чудите защо не ви се получава. Творенето на художествен текст е твърде субективен и личен процес, знам. Като яденето. Има хиляди начини да подходиш към менюто в чинията. Но има и хигиена на храненето, която ви гарантира, че няма да се разболеете, да се задавите, да преядете, да се отровите, да се подуете от газове… Най-малкото, преди всяко ядене трябва да си измиете ръцете. Има и храни, които не бива да се смесват. Има прибори, с които не бива да се ядe. Има начин, по който се държат вилицата и ножа. Има кърпи за бърсане…

Такива неща ще ви науча. Спазвате ли ги, никога повече няма да напишете скапан текст. От таланта, упоритостта и трудолюбието ви зависи дали някога ще напишете превъзходен текст. Систематизирал съм хигиената на творческото писане в няколко раздела:

1/ ЛИЧНОСТТА НА АВТОРА

Започвам с личността на автора, защото, в крайна сметка, без автор няма и текст. Нека ви задам една гатанка:

gatanka

Ето няколко добри предположения:

Picture 4

Picture 1

Picture 2

Picture 3

Парадоксалното е, че националната ни валута представлява колекция от красиви цветни „некролози“ на писатели, а докато са живи, повечето български писатели често опъват ушите от глад и нямат много „портрети“ на колеги в джоба. В страна, която толкова много „цени“ своите писатели. Само че посмъртно. Тогава вече може и площади да кръстим на тяхното име, и улици, и булеварди, и училища, може бюстове и паметници да им издигнем. Докато е жив писателят, обаче, той няма на кого да разчита, освен на своите читатели. А те не са длъжни да харесват скапан текст. Лицата от изображенията по-горе са, преди всичко, гениални личности. По тяхно време са живели и творили още хиляди драскачи, за които никога няма да научите, защото не са успели да додкоснат сърцето на читателя дори и посмъртно…

Та, да се върнем към личността на писателя. Подобно на всяко клише, публичният му образ е изграден от мас-медийната култура. Почти няма американска романтична комедия, да речем, в която поне единият от главните герои да не е писател. Това се дължи на факта, че тези филми се правят по текстове на сценарии и книги, а текстовете на сценарии и книги ги пишат писателите, които, подобно на всички останали хора, се интересуват основно от себе си. И създават романтични илюзии / представи за живота на съвременния писател – такъв, какъвто на тях им се иска да бъде. Залъгвайки себе си, обаче, те подлъгват и вас. Истинският съвременен писател няма нищо общо с неговия филмов и литературен герой:

filmov_pisatel

Последният обикновено е интелигентен, очарователен, екстравагантен, ексцентричен, млад, красив, богат и известен. Живее в огромна бяла къща на брега на океана, а ежедневието му е пълно с лежерни закачки, флиртове, партита и остроумни реплики. Много рядко можете да видите литературния и филмов образ на писателя да пише, т.е да работи. Това става някак между другото, но зърнем ли го пред клавиатурата, то значи задължително ще роди световен бестселър. Много често от първия път!

Бул-факинг-шит!

В началото и аз си представях нещата така. Напечатваш романче, изпращаш го на издателя и ти превеждат два милиона по банка. Днес, десет години и няколко милиона реда по-късно, вече не съм на същото мнение. Пред вас стои един истински съвременен писател, който от „млад, красив, богат и известен”, все още е само „млад”. Някои наивно го смятаха за интелигентен, но това беше преди да махне очилата:

Picture 5

Всъщност, отличителната черта на един писател е, че той ПИШЕ. Всеки ден. Работата му не е да бъде рицарят на ергенските партита, кумирът на манекенките или звездата на светския купон. Работата му е да си наляга парцалите у дома. И да пише. Сега ще ми дадете за пример Паулу Коельо сигурно, но на всеки Коельо се падат по няколко милиона неизвестни драскачи, които формират истинския образ на съвременния писател. Писането е самотно занимание, писателите не са рок-звезди. Повечето са супер интровертни типове, които работят скапана работа, за да се издържат, понеже хонорарите им не стигат дори за част от наема. С някои изключения, де:

king rowling coelho

Проблемът е, че в светлината на медийните прожектори попадат САМО изключенията. Всъщност, има по-голяма вероятност да спечелите джакпот от лотарията, отколкото да се превърнете в новия Стивън Кинг, в новата Джоан Роулинг или в новия Паулу Коельо. Един процент от авторите прибират 99% от хонорарите. Това е жестоката истина. Стига толкова за личността на автора. По-важни от нея са неговите качества:

2/ КАЧЕСТВАТА НА АВТОРА

Архитектите строят сгради. Лекарите лекуват хора. Пилотите управляват самолет. А писателите пишат книги. Това е простата истина. Писането е занаят като всеки друг. Има добри и лоши писатели, както има добри и лоши зъболекари. За да бъдеш добър писател, хубаво е да умееш:

a/ Да се впечатляваш лесно. Няма как да получиш вдъхновение, ако си дебил:

Picture 6

б/ Да излагаш мислите си в писмен вид. Или да се излагаш с мислите си в писмен вид:

Picture 7

С други думи, да „правиш“ текст. Умението да говориш няма нищо общо с умението да пишеш. Повечето писатели не са цапнати през устата (като мен). Доста стеснителни са и раздаването на автографи, премиерите, интервютата са истинско мъчение за тях. Нямат търпение да се приберат вкъщи, да останат насаме със своите герои / сюжети, да си налеят един бърбън и да се отдадат ИЗЦЯЛО на онова, което умеят най-добре. А то е да редят думичките върху „белия лист“ на уорда. Но за целта трябва:

в/ Да не те мързи

Picture 8

Писането изисква много труд. Единственият начин да не те домързи е като правиш нещо интересно. Мен ме мързи да си измия чиниите, но виж – да разказвам истории хич не ме мързи. Мисля, че разказвам увлекателно. Всъщност, нищо друго не ти трябва, освен да можеш да разказваш увлекателно.

3/ ПОРОЦИТЕ НА АВТОРА

За писателите се носят всякакви слухове. Например, че си падат по алкохола, наркотиците и леките жени. Е, да де, ама всички професии се надлъгват кой повече пие. Кой е по-голям, с извинение за израза, ебач. Същото се говори за: лекарите, артистите, пожарникарите, войниците, художниците, полицаите, строителите, шлосерите, заварчиците и моряците (изброявам произволни професии наизуст).

Писателите, като интелигентни и чувствителни натури, страдат може би най-много от този мит. Едва ли не, винаги трябва да си надрусан, пиян и главата ти да е завряна между две женски гърди, за да можеш да твориш. Ми не е така! Най-добрите текстове се пишат сутрин, на трезва глава, когато си напълно сам и дори не си пил още първото кафе за деня. Писането е занаят като всеки друг – изисква концентрация и професионализъм. Хубаво е да си го обичаш. А какво правиш през свободното си време (докато не работиш) вече е въпрос на личен избор:

Picture 9

4/ ИНСТРУМЕНТИТЕ НА АВТОРА

Тук е същността на „хигиената“ в творческото писане. Обобщил съм много личен опит, натрупан от мен и от други преди мен през годините. Ще се опитам да ви го представя по възможно най-сбития начин:

4.1/ ВЪВЕЖДАЩОТО ИЗРЕЧЕНИЕ

Има няколко „изисквания“ към въвеждащото изречение. Свободни сте да не ги спазвате, но без тях е все едно да седнете на масата преди да сте си измили ръцете. Въвеждащото изречение трябва да задава въпроси. Ако читателят не си зададе куп въпроси още при въвеждащото изречение, той едва ли ще потърси отговорите им в продължението. Тоест, ще върне книгата обратно на лавицата или ще натисне хикса в горния десен ъгъл на екрана. Мога да преценя дали една книга ще ми хареса само по въвеждащото изречение. То трябва да грабва вниманието и да провокира въображението на читателя. Да насърчава любопитството. Едновременно. Ето как го правят големите:

Старецът и момчето изглеждаха като баща и син.

– Стивън Кинг

Какви са, като не са баща и син? Защо изглеждат така? Колко възрастен е старецът? Колко голямо е момчето? Той дядо ли му е? Какво правят заедно?

В годината, когато навърших четирийсет, напълно откачих.

– Фредерик Бегбеде

През коя година е това? На колко е сега? Защо е откачил? Какво значи „напълно“? Преди по-малко откачен ли е бил? Нормално ли е да се откача на 40? Всички ли полудяват тогава? Да не би да е някоя криза? Ами, ако лъже? По действителен случай ли е това?

Когато се събуди в гората, в тъмнината и студа на нощта, той протегна ръка, за да докосне детето, което спеше до него.

– Кормак Маккарти

Какво прави с малко дете в гората, посред нощта, в студа? Защо проверява дали детето е до него? То на колко годинки е? Къде са неговите родители? Какъв е този човек с него? Баща му? Някой роднина? Похитител? От кого се крие в гората? Къде се намират?

Така започват три световни бестселъра: два романа и един разказ.

Упражнение номер едно: Открийте кои са трите произведения.

4.2/ ДИАЛОЗИТЕ

Диалозите за един сюжет са като буталата за двигателя с вътрешно горене. Те движат нещата. Чрез тях се случват случките, развиват се героите, извършват се действията. Хубавите описания са чудесно нещо, но без подходящите диалози историята ви не струва и пукната пара. Защото има голяма вероятност в нея да не се случва нищо. Когато си купувам роман, първо поглеждам въвеждащото изречение, след това веднага прелиствам за диалози. Няколко секунди са достатъчни да разбера ще ми се чете ли въпросната книга. Нямам време за умствената мастурбация на автори, които искат да ме занимават с всичко друго, но не и да ми разкажат някоя интересна история. Ако си търсех пейзаж, щях да купя картина, а не книга… Ето така изглежда роман, кйто никога не бих прочел:

Picture 10

А ето така изглежда книга, която има много голяма вероятност да зачета:

Picture 11

Упражение номер две: Произволно извадете няколко съвременни автора от домашната библиотека. Балзак и Стендал не влизат в сметката. Подредете извадените книги по степен на харесване: първо място, второ място, трето място и т.н. Погледнете въвеждащото изречение на всяка от тях и разлистете за диалози. Интересно дали книгите, които харесвате повече, започват с по-яки въвеждащи изречения? Дали имат повече диалози за сметка на описанията?

4.3/ ИЗЛИШНИТЕ ДУМИ

Истинската хигиена на творческото писане е да махате, а не да прибавяте думи. Силният автор е този, който може с малко символи да ви разкаже много неща. Той очевидно цени както своето, така и вашето време. Доверява се на въображението ви. И не ви натрапва своите ограничени представи. Може пък представата на читателя да се окаже по-яка от неговата. Добрият писател знае това. Той се отнася към читателите си като към интелигентни, мислещи хора с въображение. Слабакът е този, който се опитва в двадесет страници да ви разяснява нещо, което може да се побере в два реда. При редактирането професионалистите се занимават основно с махане на излишните думи. Стивън Кинг казва: „Ако можеш да минеш без някоя дума, мини без нея“. Веднага давам пример:

Михаил настоятелно и съсредоточено гледаше Жана в гърба. Усетила парещия му поглед върху гладката си кожа, тя се извърна рязко и го попита:

– Какво си ме зяпнал като някой идиот?

Това не е лошо. Но можеше да изглежда ето така:

Нахалният му поглед я накара да се обърне рязко:

– Какво си ме зяпнал в гърба като идиот?

Два пъти по-кратко е. Казва същото. И оставя на въображението на читателя. Женският гръб, който той си представя, може да е по-различен. Всеки си има представа за женски гръб, в който се взираш нахално. Няма нужда да я ограничаваме с нашите описания.

Упражение номер три: Вземете произволно избран абзац и махнете излишните думи, без да нарушавате общия смисъл.

4.4/ ПРЯКАТА РЕЧ

pryaka rech

Ето пример за перфектен диалог:

– Извинете, имате ли огънче?
– Съжалявам, не пуша!

Диалогът е перфектен и без „попита той“, „отговори му тя“. Още по-перфектен е без: „срамежливо попита Иван“, „студено му отвърна непознатата жена“. Ако можеш да минеш без една дума, просто мини без нея! В повечето случаи „каза той“ и „каза тя“ са напълно достатъчни.

4.5/ КРАТКИТЕ ИЗРЕЧЕНИЯ

Пишете кратки, простички изречения. Така има нищожна вероятност да сбъркате в граматиката и словореда. Текстът ви ще бъде лесно смилаем за читателя. Да не говорим, че кратките изречения внасят известно напрежение в сюжета. Сгъстяват атмосферата, така да се каже. Помнете, че с прости, кратки изречения можете да се напише всичко, което можете да се напише и с едно дълго, тромаво, протяжно изречение.

Веднага давам пример:

Иван седна. Извади цигара. Помачка я между пръстите си. Помириса я. Вдиша от аромата на тютюна. И облиза хартията. Както правеше винаги. Потърси запалка. Беше я забравил у дома. Както винаги! Огледа се. Млада жена четеше книга на съседната пейка. Поколеба се за миг… Но порокът се оказа по-силен от вродената му срамежливост:

– Извинете, имате ли огънче?

Открих това правило, когато прописах на английски. Тъй като не можех да се изразявам свободно, както на майчиния си език, бях принуден да използвам само къси, прости изречения, за да не допускам грешки и да сглобявам граматически правилни текстове. Оказа се, че с къси, прости изречения можеш да напишеш абсолютно всичко! Ето как НЕ трябва да изглежда горният пример:

Иван седна на пейката, извади цигара и по навик я замачка между пръстите си, преди да я поднесе към носа си, за да вдиша от аромата на тютютна и да бръкне в джоба си за запалката, която не беше там, защото я беше забравил за пореден път у дома, което го накара да се огледа наоколо и да забележи младата жена, която четеше книга на съседната пейка до него, ала тъй като порокът му се оказа по-силен от вродената му срамежливост, той се насили да попита непознатата:

– Извинете, имате ли огънче?

Тъпо, нали? И възможността за грешки е безкрайна. А казва същото. Абсолютно същото. Пишете кратки, простички изречения винаги, когато можете. Читателите ще ви благодарят за това!

Упражение номер четири: Използвайте наученото дотук, за да спретнете кратко описание на тази картинка (ограничете се до 130 думи):

Picture 12

А сега на тази:

Picture 13

Задачата ви е второто описание да е по-интересно (за четене) от първото.

4.5/ ПЪЛНИЯТ ЧЛЕН

Много е важно да слагате пълния член където трябва. Хехем. Забелязвам едно извращение в българския език напоследък, според което пълният член се пъха навсякъде, където не му е мястото. Това става най-вече, когато авторът иска да подчертае колко важно (за него) е дадено нещо. Например: „Довършете ремонтЪТ!“. Или: „ОгледА на апартаментЪТ мина добре“. В случая пълният член трябва да се извади от апартамента и да се напъха в огледа, защото там е подлогът на изречението. Ако отговаря на въпроса „Кой“, значи е подлог. Толкова е елементарно! „МагазинА ще работи в неделя“, ама друг път! Ето още извращения, които трябва да избягвате, ако искате не само да ви мислят за писател, но и да не ви се присмиват, че сте глупак.

4.6/ РЕДАКЦИЯТА

Редактирайте текстовете си десет пъти, след като ги напишете. Минимум. А след това още двадесет пъти, преди да ги споделите. За книги, разкази и по-дълги произведения, които смятате да публикувате, използвайте услугите на професионален редактор и/или коректор. Аз правя всички тези неща и пак резултатите са далеч от съвършенството. Смятайте колко работа ви чака вас! Затова мисля, че на писателя би трябвало да НЕ му остава време за пиене, наркотици, светски партита, манекенки и паркетно-лъвски изяви, ако занаятът му действително е писането, а не позьорството.

4.7/ СЮЖЕТЪТ

Picture 14

По-добре история с неочакван край. Пък и най-добрият автор си остава Животът. А там често няма въведение, завръзка, кулминация, развръзка, поука. Все едно наблюдаваш влак в полето: Нахлува рязко с локомотива, минават разноцветни вагони, тракат, дрънчат, релсите скърцат и изведнъж… цялата процесия свършва! Без предупреждение. Без никаква поука. Дори шумът съвсем скоро ще спре да напомня, че оттук някога изобщо е минавал влак. Пеят птички и жужат пчелички. За какво беше цялата дандания? Пишете като Живота. Той е авторът на най-уникалните истории. Всички ние сме само плагиати. Сглобяваме парченца от тях. И ги подчиняваме на някаква логика. Няма никаква логика! Пишете изненадващо като Живота. И винаги оствяйте читателя си накрая замислен и впечатлен, но жаден за още. Нека винаги да иска още. Така ще свършите всичко, което един писател може да свърши.

Упражение номер пет: Напишете кратък текст по тази картинка:

Picture 15

Заглавието го оставям на вас. Разказът ви задължително да започва така:

Иван седна. Извади цигара. Потърси запалка. Отново я беше забравил у дома. Или му я бяха откраднали. За пореден път! Огледа се. Една млада жена четеше книга на съседната пейка. Поколеба се за миг… Но порокът се оказа по-силен от вродената му срамежливост:
– Извинете, имате ли огънче?
– Съжалявам, не пуша!

Да не надвишава една стандартна страница (1800 символа). Задължително да съдържа сцената от картинката по-горе и тя да бъде основният акцент в повествованието. Да спазва хигиената на творческото писане. Или поне част от правилата, които научихме днес.

Picture 16

Благодаря ви, че останахте с мен до края!

Тихомир Димитров

Сродни публикации:

Разни мазни блогърски препоръки

Дребни писателски трикове

Как се пише бизнес план?

 

12 коментара »

  1. защо тогава не си издал поне един роман?

    Коментар от Галина Кирилова — февруари 22, 2016 @ 10:22 pm

  2. С примерите ти за кратки изречения , по мое мнение се получава нещо като репортаж, много далеч от худ. текст.

    Коментар от Галина Кирилова — февруари 22, 2016 @ 10:28 pm

  3. @ Галина Кирилова: говоренето на „ти“ е за приятели.“Защо тогава не си издал поне един роман?“ означава, че дори не се познаваме бегло. Щяхте да загубите много пари, ако се хванехме на бас… Желая ви всичко най-добро! И… дайте пример за ваш „худ. текст“ да видим колко дълги са изреченията там.🙂

    Коментар от asktisho — февруари 23, 2016 @ 2:49 am

  4. Такаааа, на първо място: Благодаря за изчерпателните и полезни съвети. Умело поднесени и визуализирани, а има и домашно за изпълнителните

    Много весело ми стана от обяснението за Личността на автора. Наистина почти няма филм, в който ако има писател той да не е като описаният от теб. Красив, спретнат, богат или ако не е все още поне е адски забавен и смазващо чаровен. Единственото нарушение на това клише „Много рядко можете да видите литературния и филмов образ на писателя да пише, т.е да работи” от наскоро гледаното е – http://www.imdb.com/title/tt2582502/?ref_=nv_sr_1 . Ръсел Кроу се скъса да пише, чак мен ме заболяха пръстите, докто го гледах.

    Пороците на автора. Тук е много дълбоко и в същото време може да е за жалост твърде плитко. Съвсем скорошна препратка към К. Терзийски и неговите прехвалени ала Буковски пороци.

    Упражнение номер едно, изпълнено. Проверих и за въвеждащите изречения на три книги. Прав си.

    Точка 4.2 ме кара да изтрия със замах едно „Клише”…друго не мога да кажа 

    Кратките изречения, мммм дааа! Всеки, който борави с чужд език е усетил каква манна небесна са и колко излагация могат да ти спестят. Стегнатите и леки изречения са безспорно пътя към лесното усвояване на казаното/написаното.

    ПълнияТ член е кауза пердута. Честно. Мир на праха му.

    И за да те провокирам задача и от мен: Открий трите произведения. /Едното е фасулска работа, но ми е сърцераздиратено любима книга/
    – Тази юлска нощ не беше като другите.
    – Уве е на петдесет и девет. Кара Сааб.
    – Аз съм по-стар от своя прадядо.

    Поздрави и до – скоро

    Коментар от Milena Angelova — февруари 23, 2016 @ 10:14 am

  5. Много добро! Чак да му се допише на човек😀

    Коментар от bozho — февруари 24, 2016 @ 3:25 am

  6. „Лицата от изображенията по-горе са, преди всичко, гениални личности. По тяхно време са живели и творили още хиляди драскачи, за които никога няма да научите, защото не са успели да додкоснат сърцето на читателя дори и посмъртно…“ – Препоръчвам ти да се поинтересуваш и запознаеш с личността на Алеко Иваницов Константинов и чак тогава да преценяш дали не е или е „драскач“… Всеки път като видя 100-левова банкнота и ми иде да я наплюя. Точно от такива „публицисти“ никой не трябва да се учи.

    Коментар от Силвия — февруари 26, 2016 @ 1:30 pm

  7. @ Силвия: Плюеш върху цветните „некролози“ на починали „колеги“? Значи не си ми приятел.

    Коментар от asktisho — февруари 29, 2016 @ 11:59 pm

  8. @ bozho: Нали!🙂

    Коментар от asktisho — март 1, 2016 @ 12:02 am

  9. @ Milena Angelova: Второто е от „Човек на име Уве“. Каза ми го чичко Гугъл инкорпорейтед. Предполагам, че няма да се затрудни и с останалите. Занятията са за самосточтелно упражнение, обаче.🙂 Благодарен съм ти за приноса и за подробния коментар!

    Коментар от asktisho — март 1, 2016 @ 12:07 am

  10. Хахаха, ааах много се смях, ама много. Нищо че все още пиша, ама само наум и то много къси разкази🙂🙂🙂 Това пък с влака супер много ми хареса. Така е и в живота, и в писането. Особено на английски. Затова например още преживявам 18% сиво, въпреки че я прочетох преди години. Това е само пример де…
    Имам подарък за теб при Мая. Надявам се да ти хареса братовчед ми Денис🙂🙂🙂
    Хахахаха, още се смея, благодаря ти!

    Коментар от Ели Ангелова — април 2, 2016 @ 8:51 am

  11. След като прочетох защо младите не четат, на следващата секунда, след последната точка се записах в Телериг Академия. Много е яко, ама много. Обаче взимам пример от теб и при писане на домашни и във форума, като печеля и доста точки за оригиналност, ама тя е благодарение на тази твоя статия🙂 Виж как чрез един мой пост форум, след който един от моите лектори ми стана пръв приятел в Академията🙂
    Тук ли е литературния конкурс? Май пак обърках форумите…

    Тишо Димитров пише романи. В петък ми каза, че с малко думи е добре, с две думи е по-добре, с една най-добре;

    Животът учи: всяко зло за добро;

    Записах се в неделя, вчера стигнах до л1 на Марто и оттам не съм ставала от компа. Толкова съм зле с HTML, дори не знам какво е VS code примерно🙂

    Успехи във всичко и до скоро! 🙂

    От сърце ти благодаря за вдъхновението:
    Ели Ангелова

    Коментар от dobrotvorchestvo — април 8, 2016 @ 8:38 am

  12. Вдъхновяващо ми подейства този смях🙂 Наистина поздравления за тази статия.

    Коментар от Baufen — април 27, 2016 @ 5:13 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.