Изт: БНБ
Аз съм стара, изтъркана от употреба петолевка. Нека ви разкажа какво ми се случи днес:
Сутринта един брадясал студент-махмурлия се оспа за важен изпит и ме извади от омачканото си портмоне, за да ме даде на един таксиметров шофьор.
Шофьорът също беше брадясал. Той ме отърка нежно в грубата си, твърда брада (нямаше да го прави, ако знаеше колко микроби пренасям) и ме сложи в кожена чантичка на кръста си, при други стари, изтъркани от употреба петолевки. Имаше и няколко омачкани десетачки.
След малко ме извадиха от кожената чантичка и ме подадоха на дебела лелка в бяла престилка зад талашитен тезгах. Тя ме пое с мазните си пръсти и ме хвърли в талашитено чекмедже при други мои посестрими. В замяна таксиметровият шофьор получи баница, две пирожки, един айрян и някакво ресто.
Не след дълго дебелите мазни пръсти на лелката ме извадиха от талашитеното чекемдже, за да ме предадат на други, още по-мазни, този път мъжки пръсти, срещу което леличката получи тънка найлонова торбичка с един голям дюнер вътре в нея, загърнат с лепкава, полупрозрачна хартия и придружен от две квадратни салфетки.
В дюнерджийниците е горещо и прехвърча вряло олио, което допълнително ме съсипва! Знам го от личен опит. Попадала съм многократно в такива хранителни заведения. Добре, че преди да продължи работата си зад тезгяха, дюнерджията излезе да си купи цигари. Така се озовах в далеч по-луксозната и разпускаща атмосфера на будка за алкохол, кафе и цигари. Прибраха ме в касата преди да успя да се насладя на обстановката. Там видях истински, чисто нови петдесетачки! Дори мисля, че зърнах една блестяща стотачка!
След три минути ме върнаха като ресто на любезна млада дама с дълги руси коси, вързани на опашка, с къси дънкови панталонки и дълги прави крака, завършващи в чисто нови бели маратонки. Въпросната дама ме прибра в задния джоб на въпросните дънкови панталонки и си отвори енергийната напитка на автобусната спирка до въпросната будка.
След десет минути седна върху мен и ме притиска така половин час! Добре, че между мен и миризливата изкуствена кожа на седалката от градския транспорт имаше поне някаква преграда, макар и само тънко парче денимов плат!
След като мъчението най-после приключи, момичето слезе от автобуса и се озова в някакъв парк. Усетих веднага по-чистия въздух, шумът от булеварда остана някъде зад нас… Чуваше се само равномерното й дишане. Мускулите на стегнатия й задник се свиваха и отпускаха върху носа ми. Мислено благодарих на Бога на петолевките, че новата ми притежателка се къпе редовно!
После тя заговори с някакво момче. И ме смени за дебел джойнт. Първоначално се изненадах, че стойността ми се е покачила, но веднага си дадох сметка, че тя сигурно е използвала и личния си чар в трансакцията.
Младежът ме размени срещу две бири на дървено барче в градския парк, след което бързо се озовах в малките, нещадящи ръчички на пискливо дете, което ме занесе като ресто на баща си, който му беше купил сладолед. За мое успокоение детето не придоби пълни права върху тялото ми и баща му си ме прибра в мек кожен портфейл, при десетина спретнати десетачки.
Рядко разговаряме по време на такива случайни срещи, макар да сме притиснати лице в лице или гръб в гръб, или лице в гръб… Пък и заради номинала си десетолевките смятат, че е недостойно да разговарят с окъсани петолевки като нас. Щях да ги питам аз, ако ни бяха затворили в някой буркан! До морето в Гърция щяха да измрат от скука или да бъдат принудени да се опознаем като роднини.
Чувала съм от други петолевки, прекарали няколко месеца в буркан, че са успявали да се сприятелят дори с надменни двайсетачки! Тъмнината и теснотията не предлагали кой знае какво разнообразие, времето минавало по-леко в разговори и в обмяна на лични, понякога дори интимни, тайни, бяха споделили петолевките в касата на едно чейндж бюро. Мечтата им да отидат на море така и не се бе сбъднала. Надяваха се следващия им притежател да избере българското Черноморие.
Господинът с мекия кожен портфейл ме предаде на продавачка в квартален цветарски магазин, срещу което получи малка саксия с някакво растение, което сигурно щеше да отнесе у дома при съпругата си.
От цветарския магазин се озовах директно в кварталната бакалия, където ме размениха срещу две парчета наденица и самун бял хляб.
Привечер бакалинът ме обмени срещу лотариен билет в поредната будка за цигари и алкохол, откъдето ме върнаха като ресто на същия студент, който закъсняваше за изпит сутринта. От разговора по телефона с майка му разбрах, че го е взел.
Надявах се да не попадна отново върху твърдата брада на някой таксиметров щофьор, но опасенията ми се оказаха напразни. Студентът ме остави в малка книжарница, заедно с три-четири мои сестри, където прекарахме нощта.
Аз съм стара, изтъркана от употреба петолевка и това беше само един ден от моя живот, при това – от най-спокойните! Нямате представа какво е по рок фестивалите през лятото…
Да, поизтърках се допълнително, по лъскавата ми някога външност се добавиха още петна от пот, епидермис, готварска мазнина и непознати бактерии, но всичко това няма значение, защото аз оценявам важната си роля в обществото!
Ако бях прекарала деня си в някой буркан, през същия този ден един студент нямаше да се яви навреме за важен изпит, един таксиметров шофьор нямаше да закуси баничка с айрян, една лакома женичка нямаше да се натъпче с дюнер, един дюнерджия нямаше да си купи цигари, една мацка нямаше да пие редбул и да пуши джойнт, един младеж щеше да се ЛИШИ от две бири в парка, едно пискливо детенце – от сладолед, една домакиня – от евтино цвете в саксия, една цветарка – от наденица и хляб, един бакалин – от надеждата да забогатее внезапно, а на всичкото отгоре и студентът щеше да остане без учебник накрая!
Ето колко важно е да си в Оборот!
Писателският блог на Тишо 