Изт: Stuff by Cher @ cher-homespun.blogspot.com
Предлагам ви през следващите има-няма десетина празнични дни да заровим томахавката на войната. Но не само това. Предлагам ви да изненадаме себе си и да се държим НЕ като хората, които сме свикнали да бъдем, а като хората, които искаме да бъдем. Да изненадаме себе си, един вид. Ама наистина!
Примерно, ако сме болници, нека се държим като здрави. Да говорим като здрави. И да мислим като здрави. Нека „заровим“ темите за болежки, оплаквания, лекари, лекарства и през следващите има-няма десет празнични дни да действаме, говорим и мислим (в същата последователност) като такива, каквито искаме да бъдем, т.е като ЗДРАВИ хора. Пък да видим каква ще е разликата. Току виж ни харесало да бъдем здрави.
Ако сме притеснени с парите, нека се държим, говорим и разсъждаваме като богати хора. Не е трудно, ще видите. По-важното е да започнем с действията. Гарантирам ви, че дори с пет лева да сте останали преди Коледа, има поне пет човека, които са закъсали за пари повече от вас. Споделете 50 стотинки от вашите 5 лева с тях. Дайте десятък на Съдбата, пък вижте какво става…
Неуспелите нека си представят, дори само за десет дни, че така нареченият им успех, към който толкова много се стремят, най-после вече е факт. И да прекрачат границата. Да минат една крачка напред… Да видят какво следва. Как ще се почувствате тогава? Какво бихте направили? Което е първото нещо, което ще предприемете след покоряването на заветния Връх? Направете го още сега! Или поне най-доброто, на което сте способни от тази идея. Изненадайте себе си. Минете една крачка напред. Изпреварете времето.
Мразещите, хленчещите и негодуващите, нека да изненадаме сами себе си и да обичаме, да бъдем оптимисти, при това – доволни оптимисти. Само за десет дни. Няма начин да пострадаме. Най-много да разберем, че каквото е отвътре, такова е и отвън; каквото повикало, такова се обадило; каквото си надробил, това ще сърбаш. Най-много, поне за десетина дни, светът да ни поднесе повече причини за любов, повече поводи за оптимизъм и повече радост. Пък току-виж ни харесало…
И, моля ви, нека се опитаме да простим! Не завинаги, а само за десет дни! Замислете се, че хората, които в момента мразите в червата си, които отричате, които толкова много ненавиждате – всички те, заедно с вас и мен, независимо от техните, вашите и моите постъпки, успехи или провали, всички ние след 100 години ще сме кости, на които никой няма да помни дори името. Или хайде, ще го помнят двама-трима души. Или двеста хиляди човека. Или два милиарда. Но какво значение биха имали тогава злободневните ни крамоли? Ще можете ли да вдишате от гъстотата на зимния въздух и да кажете „Обичам те. Прощавам“? Няма да можете, защото шоуто ще продължава без вас. Сега и само сега можем да си го позволим. Сега няма да ни струва нищо. Сега няма да ни коства никакви усилия. Да го кажем, да го помислим и да го почувстваме. Не гласно, не наяве, не от трибуната, а само на себе си. В тишината на зимната вечер. Пред смаляващата се луна. Пък да видим какво ще стане… Как ще се почустваме. Дали пък няма да ни хареса? Можете ли да изненадате чак толкова себе си?
Коледата е сезон на чудесата above и beyond. Очакваме чудесата някъде извън нас, без да сме въвлечени в тях, без нашето собствено участие. Аз ви предлагам коренно различна стратегия. Нека да изненадаме себе си и поне за кратко да станем автори на някакво малко, индивидуално чудо: беднякът да дари, болникът да утеши, самотникът да изслуша, уплашеният да вдъхне кураж, мразещият да заобича, затвореният да сподели, непримиримият да прости. Пък да видим какво ще стане…
Каквото е отвътре, такова е и отвън.
Каквото повикало, такова се обадило.
Каквото си надробил, това ще сърбаш.
Да изненадаме себе си и да си подарим по едно малко чудо.
Подробност е, че няма как да остане несподелено.
Желая ви весели празници!
Писателският блог на Тишо 