Писателският блог на Тишо

август 26, 2017

Рая отвъд голямата вода

Внимание, ревюто съдържа спойлери, които нямa да ви развалят кефа от книгата!

Уморена от изневерите на своя съпруг и от постоянните скандали вкъщи, 35-годишната Рая заминава за САЩ да дири щастието. Готова е на всичко, дори да остави сина си в Родината за неизвестен период от време. И без това детето е поверено на грижите на баба му. Свикнало е да живее там, далеч от виковете и крясъците на мама и тати, даже му харесва. Освободена от ролята на съпруга и майка, Рая потегля към новото начало отвъд „голямата вода” на Запад.

Тя лети над континенти и океани не само на крилете на пътническия самолет (за първи път в живота ѝ се случва), но също така и на крилете на любовта – към харизматичния Андрей, който е спечелил сърцето ѝ по време на скорошното си летуване в България. Именно по негова покана Рая се озовава в Лос Анджелис с двегодишна виза и право на шестмесечен непрекъснат престой.

Документите не ѝ позволяват да работи легално, тя няма пари, но какво от това? Преди всичко Рая иска да потъне в обятията на любимия, изминала е целия този път до тук за това. Америка е далеч от фикс идея, единствената причина да бъде на американска земя е Андрей. Ако той живееше в Мозамбик, тя щеше да го последва и там. Заедно ще решават проблемите, един по един, любовта може всичко, нали?

Още на летището в L.A. Рая разбира колко много е сбъркала в преценката си за своя „домакин”. Посреща я съвсем друг Андрей: хладен и пресметлив, егоистичен и доминиращ комплексар, патологичен лъжец, пияница и курвар, човек с „бездънен” морал, който не само, че я захвърля на произвола на съдбата да се оправя сама и без пари в огромния чужд град, но проявява физическа агресия, вербален и емоционален садизъм към нея без видими причини. Превръща се в спънка за всеки неин порив към самостоятелност. Изизксва пълно подчинение.

Накратко, държи се с нея като с парцал.

Въпреки шока от преживяното разочарование, Рая непрекъснато е готова да му даде втори, пети, десети шанс, да му прости, ражда всякакви оправдания в главата си за неадекватното му поведение, мисли за него в малките часове на нощта, внушава си, че го обича, чака да се сети за нея, търси го по телефона, привързана е към него. Продължава да е привлечена емоционално, физически, сексуално…

Принудена е да работи като слугиня, чистачка, детегледачка и болногледачка, за да се издържа. Тъй като няма къде да живее, Рая буквално е затворена в дома на нелегалните си работодатели и срещу минимнално заплащане сменя памперсите на безпомощни старци с психични отклонения. Шест дни в седмицата, 24 часа в денонощието е на разположение с парцал в ръка. Пускат я да излиза само в неделя.

Нищо от това не успява да я сломи, напротив – Рая става борбена натура, открива скритата мъдрост в житейските предизвикателства и започва да развива характер. Единствената ѝ слабост е мерзавецът, който е причина тя да бъде в това положение. Андрей не излиза от ума ѝ. Тя така и не зарязва надеждата си за споделени чувства с арогантния тип, който изпитва удоволствие от това да я гледа как се мъчи, как страда, да я мачка и унижава, понякога дори публично. Шамарите не закъсняват.

Разкъсвана между Чикаго и Лос Анджелис, Рая попада в изолираното общество на български емигранти, които се женят помежду си, организират си български партита с много алкохол, изневеряват си помежду си, правят си мръсни номера (често и с удоволствие), помагат си (рядко и срещу заплашане), търпят нещастните си бракове, живеят като съквартиранти с половинките си, защото не могат да си позволят да се разведат, бачкат каквото им попадне и, като цяло, водят един доста скотски (в духовно отношение) живот, въпреки че са по-добре с парите, отколкото ако бяха в Пирдоп. Например. Ама само донякъде. Пирдоп не може да „предложи” отчуждението, стреса и високата издръжка на живот, които им „сервира“ американският мегаполис. В Америка дори „времето е пари“, особено когато имаш малко и от двете…

Ставайки свидетел на толкова много дисфункционални бракове и водена от личния си опит, Рая стига до извода, че който е измислил „това нещо” (има се предвид брака) е глупак, а който го е наложил като правило е направо садист.

Рая е привлекателна жена с позитивен характер. Има изкушаваща външност. Енигматична е. Не говори много и умее да се адаптира бързо. Добре прикрива чувствата си. Повечето българи се стремят към компанията на „новото попълнение” от Родината. Нейният външен вид не оставя безразлични нито мъжете, нито жените, с които я среща животът на емигрант. Мъжете я боготворят (с изключение на Андрей), а жените ѝ завиждат или направо се страхуват от нея.

Всички мъже, които познава (с изключение на Андрей) са готови да легнат в локвата, за да може тя да стъпи върху тях и да не си изцапа подметките на евтините гуменки – сервилни са до безкрайност – безгръбначни същества, склонни щедро да дават, без нищо да получават в замяна, само и само да са до нея. Най-жалък от тях е Хари – 65 годишен рогоносец, зарязан от жена си заради друг мъж. Хари е успял да се адаптира към средата и е натрупал малко състояние, но знае, че няма шанс с 35 годишната хубавица и е готов да ѝ служи като роб, стига тя да му подари поне още една минутка от „безценното” си време, поне още малко липса на физическа взаимност, поне още малко дразнене без опция за интимност – срещу многобройните му подаръци, услуги, унижения и поклони…

Но познайте какво? В главата ѝ е само Андрей! Другите мъже съществуват единствено, когато могат да бъдат полезни с нещо за нея, после внезапно изчезват от светогледа на вторачената в пъпа си жена, обсебена от всевъзможните Ню Ейдж заблуди на епохата, в която живее. Андрей, обаче, е „различен”. Той дори с юмруците си не може да я държи твърде дълго на разстояние. Тя отново ще се върне и ще плаче за още. Разумът ще се дърпа. Сърцето ще побеждава.

В тази книга видях перфектното литературно описание на женския мазохизъм, който те кара да копнееш по единственото, което не можеш да притежаваш, за да презираш всичко останало, което ти се поднася на тепсия. Да разглеждаш живота само през контрастите на собствената емоционалност, без да разбираш истинската мотивация на хората около теб. Адаптивна и пробивна в работата, в личния си живот героинята лесно се превръща в жертва или в неволен манипулатор. Например, често бърка сексуалната фрустрация на колебливите си ухажори с приятелство и взаимност, а услугите им, които зле прикриват една-единствена цел – с прояви на благородство. Да ти изневерят и да те пребият – виж, това вече е „любов“… Животът на свободната, млада и привлекателна жена във феминизирания западен свят, който поставя толкова богата илюзия за избор в краката ѝ е истински ад, в който тя е единственият дявол – непробиваем затвор, в който тя е единственият надзирател / ключар.

А садистът винаги е добре дошъл там…

Изключително добре поднесени ситуации, сцени, бурни диалози, много действие. Близо четиристотин страници кеф! Един чудесен роман! Учуден съм от факта, че е дебютен за автора. Отдавна не бях чел съвременна българска проза с такъв интерес. Героите са толкова реалистични! Със сигурност поне част от персонажите в романа са заимствани от реалния живот, ако не всичките. И не се притеснявайте, разкрих ви само 10 % от сюжета. Останалото си заслужава една безсънна нощ. Можете да си поръчате книгата директно от автора на имейл: plovdivchanka (маймунка) abv (точка) bg

Тихомир Димитров 

Advertisements

август 13, 2017

Празнината, майко, черната…

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 8:34 pm
Tags: , ,

Всички ние сме торнадо, амосферно явление, вихър с различна форма, временна и претенциозна, но винаги гравитираме около една и съща константа – Празнината, която прави „геврка” възможен – Липсата, около която се въртят Наличностите или просто Нищото, което поражда Нещата в своята Основа. След нас остават само спомени, падащи листа (много рядко автомобили) и всички, абсолютно всички, действия в живота ни са задвижени от мотивацията да я запълним тази Празнина, около която ни е завъртяла лудостта на живота. Често успяваме да хвърлим нещо в бездънната и паст, само за да видим, че тя (Празнината) се е пренесла другаде, съвсем непокътната. Със скоростта на мисълта.

Вземете чисто човешките истории:

Момче харесва момиче. Тя е Празнината, която трябва да се запълни. У него. Само веднъж да успее, момчето осъзнава незабавната потребност да запълва нова Празнина – била тя дълбочината на нейната утроба или копнежа по друга, по-млада, какво значение има? Нали е „постигнал” целта си? Само в приказките героите заживяват щастливо евър-афтър… В реалния живот се пропиват, пребиват се като хора (животните не са способни на излишна жестокост) или направо се избиват физически, но Празнината си остава…

Вземете всички сфери от живота:

Мечтаната вчера професия днес е ужасяваща рутина.

Желаната вчера сума днес е нищожна шепа копейки.

Възлюбеният вчера Пророк днес виси на кръста…

И така нататък. И така нататък…

Разберете, че Празнината стои в основата на ВСИЧКО. Без нея нямаше да има пророци, мечти, желания, бедност и богатство, разврат и целомъдрие, нямаше да го има цялото разнообразие на човешкото преживяване. Искате разнообразието, но не желаете Празнината?

Е, няма как да стане!

Именно тя, Празнината, майко, черната, гарантира нашето съществуване!

Около Нея се върти всичко.

Има начин да съхраните психиката си здрава и той е да се научите да приемате Празнината. Да я боготворите дори! Защото Празнината идва от Бога. Грешно се изразих. Бог е Празнина – Празнина, която вие „запълвате” със своите желания, нагласи, действия, мечти и предпочитания. Бог е добър, защото ни позволява това. Защото ни позволява ВСИЧКО ТОВА. Само не очаквайте някога тя, Празнината, да се оригне и да каже:

„Достатъчно!”

Това няма да стане дори в деня на смъртния ви одър. Ще си заминете от тук с чувството за Празнина. За нещо непостигнато. За нещо недоизживяно…

Боготворете Празнината!

Кратък синтактичен анализ:

Бого-Творете Празнината.

Творете като Бога, за Бога!

Или идете по дяволите!

Запълвайте я с каквото намерите за добре, но никога не очаквайте Тя да изчезне. Дори най-богатитят българин се чувства като просяк пред американските милиардери, а те се чувстват разведени. Или болни. Има ли значение?

Празнината е като сянката, тя е по-бърза от вас и колкото повече обем в пространството заемате, толкова по-голяма ще бъде Празнината, която Ви следва навсякъде. Която трябва да запълвате.

Откажете се от това. Не от Празнината. Откажете се от идеята да я пълните с „неща”: имоти, марихуана, хероин, заплати, кюлчета, коли, власт, пари, мъже, оръжия, жени… Приемете Празнината като основата на Вашето съществуване. Едва тогава ще можете да заговорите в първо лице, множествено число:

Ние.

Ние приехме Празнината.

Ние сме Празнината.

Защо мислите, че дервишите се въртят? Около КАКВО се въртят?

Защо мислите, че будистите съветват да пренебрегваме всичките си желания?

Откъде мислите, че произлиза „Бездната” в Стария завет?

Защо мислите, че Учителят, Лечителят, увисва на кръста?

Вашите постижения могат ли да се сравняват с тези на Моисей, Буда, Исус, Мохамед?

Могат, разбира се! Стига да не забравяте за Празнината!

Празнината, майко, черната!

Липсата, около която се въртят Наличностите или просто Нищото, което прави всички Неща възможни…

Но винаги промелниви, винаги недостатъчни…

Бого-Творете Празнината!

Тихомир Димитров