Писателският блог на Тишо

юни 29, 2014

Каквото отвътре, такова и отвън

jlhgfjhfu

Изт: wwcorrigan.blogspot.com

Да, трудно е да се докаже, че реалността следва съзнанието, но необходимо ли е очебийното да се доказва? Гравитацията съществувала ли е още преди човечеството да успее да измери нейната притегателна сила? Планетата била ли е кръгла още във времената, когато човечеството е вярвало, че ходи върху тава, която се клатушка върху гърбовете на четири слона, които балансират върху гърба на костенурка, която плува в океан от мляко?

Въпросите, очевАдно, са риторични…

Съзнанието ще продължава да управлява битието, ако ще и 4 милиарда години още да се съмняваме в тази идея и да държим на старите си схващания, че тъкмо обратното е вярно. Вярваме, че обратното е вярно, защото така са ни учили хора, които също така са ги учили, а не защото наистина е вярно. Чист папагализъм. „Когато една лъжа се повтори сто пъти, тя става истина“, твърди народната мъдрост. Истината винаги е онова, в което вярваш, а не онова, което действително е.

Нима в началото на 21-ви век ние действително вярваме, че знаем всичко? Ако беше така, то тогава защо още няма по-устойчив източник на енергия от гниещите в недрата фосили? Защо изстрелваме ракети с тях? Защото не сме изобретили ваксина срещу рака и срещу СПИН-а? Бихме ли чакали дори една секунда? Бихме ли гледали агонията на децата си, ако можехме, ако знаехме как? Естествено, че не! Следователно, логически, ние не знаем всичко. И не само, че не знаем всичко, ами тепърва започваме да откриваме колко малко, всъщност, знаем. Което е началото на мъдростта. Но само началото…

Ще ви задам още няколко въпроса:

Икономическият хаос не е ли отражение на хаоса от ценности, който цари във всеки от нас?

Политическият хаос не е ли отражение на разединението, което властва в сърцата ни?

Въоръжените конфликти не са ли отражение на „гражданската война“, който се води в душите на хората?

Изчезващата държавност не е ли отражение на обезличаващия се индивид?

Турбулентната атмосфера не е ли отражение на антициклона (от емоции) в нас?

Тези въпроси също са риторични…

Каквото е отвътре, такова е отвън, другари. Ще продължава да бъде така още 4 милиарда години и няма да ни пита дали сме съгласни, дали сме узрели за тази идея, дали вярваме, дали знаем, че е така…

Но нека приемем една абсурдна хипотеза. Дори в точна наука като физиката понякога се приемат абсурдни хипотези, като например за абсолютното черно тяло или за частичките с маса толкова близка до нулата, че направо я смятаме за нула… Нека приемем абсурдната хипотеза, че реалността се влачи след съзнанието и, че то определя битието, а не както гласи папагализмът…Нека приемем тази концепция теоретично, само за миг! Защото или е така, или не е така… Нали така?

Как бихме постъпили, ако беше така?

Бихме се заели с първопричините, а не с „лекуването“ на последствията, ето как! Бихме потушили огнището на болестта, вместо да „облекчаваме“ симптомите. Бихме насочили погледа си навътре, към вътрешния свят, където са предпоставките за кочинката, в която живеем отвън. По-малко бихме се занимавали с външния свят. Той, така или иначе, не зависи от нас! Пробвайте да промените курса на еврото спрямо долара, ако не ми вярвате! Бихме си изградили стройна система от ценности, които устройват само нас, а не хората, които ни диктуват (отвън) как трябва да живеем и в какво трябва да вярваме и, които устройват само тях.

Същевременно, бихме заложили на единението. С Цялото. Бихме простили на враговете си и на длъжниците, вместо да боледуваме от мисълта, че непрекъснато трябва да им отмъщаваме или, че някой с нещо непрекъснато ни е задължен. Бихме започнали на чисто. Бихме помирили противоречията у нас. Бихме избрали тишината пред шума, слънцето пред гръмотвевицата, мира пред драмата. Бихме потърсили истинската си идентичност под кората на разпукващия се и все по-нереалистично изглеждащ „аз“. Бихме играли по-малко роли. Бихме изнасилвали, присвоявали, лъгали и убивали по-малко, защото бихме били наясно, че същото, неизбежно, рано или късно, ще се случи и на нас… Не бихме приемали така лековерно, че само на нас ще ни се размине, само този път, каквото и да сътоврим, каквато и глупост да направим, каквото и страдание да причиним…

Накратко, вместо да променяме света, бихме се заели с промяната на единственото нещо, което действително можем да променим – собствения си вътрешен свят. Всичко друго е извън нашия контрол. Но, преди това, ще се наложи да свалим доверието си от „авторитетите“, които хилядолетия наред ни повтарят, че битието определя съзнанието и, че човек може трайно да промени нещо друго, някакъв друг свят, освен собствения си, вътрешен свят. Повторението не е майка на знанието! То е майка на затъпяването и баща на магарето с неговия инат. От хилядиолетия човечеството цикли в една и съща лудост. Повтаря едни и същи грешки. Строи нови бардаци със стари курви. Впряга каруцата пред коня. Не се учи от миналото. Не разбира очебийни, очевАдни неща, като принципа, че каквото си надробил, такова ще сърбаш – персонално, лично ти, а не някой друг… И, вместо това, предпочита да повтаря, че повторението е майка на знанието, заедно с куп още налудничави, меко казано изостанали, идеи. Наистина е парадоксално, че едни и същи хора могат да вярват в такива глупости и, същевременно, да подготвят колонизацията на Марс. Авторитетите са мъртви… На тяхно място се родиха седем милиарда души и, заедно с тях – седем милиарда нови авторитети.
Време е за смяна на перспективата. Време е за промяна.

Но, готови ли сте да приемете очебийното?

Защото или е така, или не е така…

Нали така?

Тихомир Димитров

Advertisements

юни 27, 2014

Таблет Allview Viva D8 – oпит за ревю

Filed under: РЕВЮТА — asktisho @ 3:27 pm
Tags: , , , ,

tablet
Съгласих се да си поиграя за един месец с таблета и да блогна кратко ревю поради простата причина, че никога не бях пипал таблет през живота си, а любопитството ме човъркаше да видя и Android в действие. От казаното до тук следва, че впечатленията ми са супер непрофесионални, но за сметка на това – 100% автентични и, дето се вика, от пръв поглед, не само от първа ръка.

Започнах от нулата с ръководството, за да подкарам Jellybean-а и да наглася системата по свой образ и подобие. Тоталната обвързаност с Google няма защо да я коментирам, но на операционната система и на хардуера им пиша шестица по шестобалната система за коопърейшъна: машинката нито веднъж не заби, нито веднъж не се забави, нито веднъж не се претовари, колкото и таскове да й набивах, тъчскрийнът работи перфектно, командите се изпълняват незабавно, менютата са интуитивни и красиви, навигацията е бърза, усещането е за пъргавина.

Самата машинка изглежда стилно на външен вид. Тъничка е, а на ширина се побира в дънки със заден джоб, в чантичка-портмоне, в страничните джобове на шорти / панталони тип „комбатки” и т.н. Тоест, става да си го замъкнеш в тоалетната, на пикник в гората или да го вземеш със себе си на плажа. Неудобен е за носене в едната ръка и лесно се изтърва, а лапата ми е голяма – имам, дето се вика, голям шамар. В женска ръчичка е абсурд да се побере! Това го прави леко непрактичен за джи ес ем телефония, а и отстрани изглежда гротескно да натискаш такъв правоъгълник в бузата, още повече ако е намазана с плажно мляко. Kултурният вариант е да се използва bluetooth.

Екранът работи и в портретен, и в ландскейп режим, естествено, но оптималният вариант за ползване е да държиш устройството в двете ръчички хоризонтално, докато шариш с палчета по екрана. Последният не се превръща в абсолютно огледало при силно слънце, което е голямо предимство за мен.

Излезе ми хардуерна чуденка откъде, аджеба, се пъхат сим картата и ес ди картата, тъй като нямаше отбелязани специални слотове за целта върху корпуса на таблета, нямаше инструкции и в ръководството за употреба. Или поне аз не съм чел достатъчно задълбочено… Оказа се, че капачето отзад се отваря, за да стане тая работа:

photo

Наложи се да питам, а не би трябвало. Би било добре тези неща да се поясняват на видимо място в ръководството за употреба…

Батерията издаяни точно 5 часа първия път, при това с максимална експлоатация: гледане на филми, слушане на музика, инсталиране и деинсталиране на програми, човъркане из настройките, рестартиране, многократно включване и изключване, четене на книги, писане на текстове, гледане на снимки, правене на снимки, редактиране на снимки, правене на видео, видео разговори по скайп, слушане на радио, говорене по телефона, писане на ес ем еси, писане и четене на имейли, ровене из социалките, чатене, бразуване из нета, уебкам забавления за възрастни, стрийминг на видео, игране на игри, и т.н.

Нямам база за сравнение и, поради тази причина, не мога да кажа дали таблетът е изключително добър или, съответно, по-добър от някой друг. Произвежда се в Китай, като всички останали. По-важното е, че освен база за сравнение нямам и абсолютно никакви забележки! В продължение на цял месец беше навсякъде с мен и не успя да развали първоначалното добро впечатление.

Цената на Viva D8 е 229 лв. с ДДС: http://www.dualsim.bg/ТАБЛЕТИ-1/allview-viva-D8. На посочения линк ще намерите и техническите характеритики.

Това ревю е приятелска услуга и не е заплатено по никакъв начин, включително и с предметни подаръци или с процент от продажби. Би било добре, когато търсят съдействие от блогъри за ревюта, търговците да подаряват конкретния дивайс, за да имат мотивация блогърите: а/ да публикуват въпросното ревю и б/ да не го изтриват веднага след изтичане на периода, в който са използвали устройството назаем.

Така се прави в цял свят…

Иначе, да, силно препоръчвам! Получавате качествен таблет на цената на една месечна сметка за ток и за парно.

Тихомир Димитров

юни 11, 2014

Какво да я правим отрицателната енергия?

Scream of horror

Изт: indiebusinessnetwork.com

Позитивното мислене е невъзможно без негативното. Колкото и да се стараем да мислим, говорим и действаме позитивно, негативната енергия си остава у нас. Тя е неизменната половинка от вечния стремеж на Живота към баланс. Съзнанието ни се замърсява ежедневно от отрицателните сигнали на заобикалящата среда, а тялото ни е изложено на всякакви токсини и вредни лъчения, плюс солидните дози стрес, които получаваме. Всичко това се натрупва у нас. Тъмната ни страна се „храни“ с тези неща. Тя „закусва“ обиди, слага заканите на олихвяващ се влог, колекционира поводи за отмъщение. Отрицателната енергия е равна по сила и обратна по посока на своята противоположност, а проявите й са неизбежни. Подтискаме ли ги, те стават интензивни. Придобиват експлозивен характер! Нали се сещате за комшиите на поредния изверг, които пред журналистите твърдят, че го познавали като иначе свестен човек, неспособен да извърши „такова нещо“? Е, оказало се, че може…

Накратко, има два вида поведение спрямо тъмната страна, която живее у всеки от нас:

Първият е да й даваме воля, простор и поле за действие, при това – редовно, а вторият е да я подтискаме.

Силно препоръчвам първия вариант!

Но и тук имаме избор:

Да дадем път на тъмната страна по деструктивен или по конструктивен начин.

Деструктивният винаги има компенсации, които носят равносилно страдание на това, което сме причинили…

Конструктивният не значи да си затваряме очите за черното и да лъжем себе си, че всичко е бяло, а да започнем черното да го превръщаме в бяло.

Използването на отрицателната енергия по конструктивен начин е алхимията на живота!

Така тъмната ни страна ще получава редевно своя излаз и няма да се натрупва у нас. Няма да избухне и после съседите да обясняват, че иначе са ни познавали като „тих, затворен в себе си и добър човек“. За какво става дума? Какво е практическото приложение на тези хипотези? Ще ви дам няколко примера:

Дете, което е подигравано / тормозено в училище, има само две алтернативи пред себе си:

а/ Да започне да отмъщава или б/ Да използва натрупалите се злоба, обида, омраза и агресия в него, за да промени своя живот (и живота на всички останали) към по-добро.

Психолозите ще потвърдят, че повечето деца, които са били жертва на тормоз в училище се превръщат или в преуспяващи индивиди, талантливи хора на изкуството и гении, или в престъпни неудачници, насилници и затворници с тежка присъда.

Едните са използвали отрицателната енергия по конструктивен начин, а другите – по деструктивен. Не бива да забравяме, че деструктивният винаги е само-разрушителен и, че дори насилието наглед да е насочено към външен обект, то рано или късно се превръща в посегателство над самия себе си, било чрез физическо самонараняване или самоубийство, било чрез силата на компенсационните механизми в природата, които рано или късно ти натикват в устата онова, което си надробил. Без да питат дали си съгласен. Все още има хора, които вярват, че този принцип ще направи изключение само за тях. Все още светът е пълен с „невинни“ жертви и страдалци. Ех, колко лесно прощаваме на себе си и забравяме! А колко трудно е да забравим онова, което са ни причинили другите! Всъщност, направо е невъзможно! Ето защо, предлагам да използваме натрупаната агресия по конструктивен начин:

Агресията е по-силен стимулант от кокаина и има по-дълготраен ефект. Обидата от детството може да ни тласка към преуспяване през целия ни живот, а може да ни тласне и в ръцете на самосъжалението и саморазрушението. Виждате каква е разликата – една и съща енергия, два противоположни резултата!

Тормозеното / подигравано в училище дете неизбежно ще прояви своята агресия. Колкото повече расте и я подтиска, толкова по-силна става тя. Тази агресия може да го вкара в лудницата или в затвора като възрастен, но може да го вкара и в престижен университет. Чрез агресията, трансформирана в амбиция, човек може да изстреля себе си в редиците на световния елит дори. Просто никой няма да е по-мотивиран от него. Историята познава много примерни…

„Мамка му, ще ви покажа, че съм по-добър от вас!“ е чудесен начин да канализираш агресията, използвайки горещия пламък, който тя дава, за развитие на собствените способности и за преуспяване в един двуполюсен, принципно несправедлив свят.

Спортната злоба също е форма на конструктивно канализирана отрицателна енергия. Нямаш нужда от допинг, ако си наистина бесен. На света и на своите конкурентни. Достатъчно е само да използваш енергията, която бесът ти дава, за да им натриеш носа. Получаването на награди за спортни постижения не е престъпление…

Несправедливо осъденият има повече енергия да се бори за свободата си и, когато най-после успее, получената компенсация той или тя най-често инвестира в борбата на други хора за справедливост. Подобно е и отношението на обречено болният към света и към всичко останало. Осъждането на смърт чрез лекарска диагноза е довело много хора до воля за живот и борба, несравними с тези, които някога са притежавали, дори като здрави. И, след като постигнат невъзможното според науката, тези хора най-често посвещават живота си на спасяването на други, изпаднали в същата беда.

Обидата е чудесен повод за мотивация и вземане в ръце. Можеш да страдаш и да се самосъжаляваш, можеш да започнеш да отмъщаваш, но можеш и да се амбицираш, да работиш върху себе си и да се развиваш, докато не покажеш на въпросния имбецил колко куха е била преценката му за тебе, всъщност. Не един или двама „мачкани“ служители са се издигали до ръководители на своите предишни шефове и „мъчители“. И са им прощавали, много често – с благодарност, защото са успели да използват отрицателната енергия (получена благодарение на тях) конструктивно и в своя полза, а не деструктивно – за вредата на другия (и в крайна сметка – на себе си).

Бедността, мизерията, лошите условия на живот в детството са „произвели“ не един или двама меценати, благотворители и благодетели на човечеството. Същите условия са произвели и доста повече неудачници. В гетата се генерират насилие, престъпност, наркомания и проституция… Но едни хора използват тъмната си страна конструктивно, а други – деструктивно (най-вече към самите себе си). При всички случаи подтискането на отрицателната енергия не е решение! Използвайте тъмната си страна като ракетно гориво за двигателя, който движи собствения ви прогрес! Пейте, танцувайте, напишете поема! Работете / спортувайте по 20 часа на ден! И станете богат, станете благотворител, станете световен шампион! Конкуренцията ви няма откъде да я вземе тази енергия. Услужете първо и преди всичко на себе си, а това неизбежно, рано или късно, ще се превърне и в служба на другите.

Тихомир Димитров