Какво да я правим отрицателната енергия?

Изт: indiebusinessnetwork.com

Позитивното мислене е невъзможно без негативното. Колкото и да се стараем да мислим, говорим и действаме позитивно, негативната енергия си остава у нас. Тя е неизменната половинка от вечния стремеж на Живота към баланс. Съзнанието ни се замърсява ежедневно от отрицателните сигнали на заобикалящата среда, а тялото ни е изложено на всякакви токсини и вредни лъчения, плюс солидните дози стрес, които получаваме. Всичко това се натрупва у нас. Тъмната ни страна се „храни“ с тези неща. Тя „закусва“ обиди, слага заканите на олихвяващ се влог, колекционира поводи за отмъщение. Отрицателната енергия е равна по сила и обратна по посока на своята противоположност, а проявите й са неизбежни. Подтискаме ли ги, те стават интензивни. Придобиват експлозивен характер! Нали се сещате за комшиите на поредния изверг, които пред журналистите твърдят, че го познавали като иначе свестен човек, неспособен да извърши „такова нещо“? Е, оказало се, че може…

Накратко, има два вида поведение спрямо тъмната страна, която живее у всеки от нас:

Първият е да й даваме воля, простор и поле за действие, при това – редовно, а вторият е да я подтискаме.

Силно препоръчвам първия вариант!

Но и тук имаме избор:

Да дадем път на тъмната страна по деструктивен или по конструктивен начин.

Деструктивният винаги има компенсации, които носят равносилно страдание на това, което сме причинили…

Конструктивният не значи да си затваряме очите за черното и да лъжем себе си, че всичко е бяло, а да започнем черното да го превръщаме в бяло.

Използването на отрицателната енергия по конструктивен начин е алхимията на живота!

Така тъмната ни страна ще получава редевно своя излаз и няма да се натрупва у нас. Няма да избухне и после съседите да обясняват, че иначе са ни познавали като „тих, затворен в себе си и добър човек“. За какво става дума? Какво е практическото приложение на тези хипотези? Ще ви дам няколко примера:

Дете, което е подигравано / тормозено в училище, има само две алтернативи пред себе си:

а/ Да започне да отмъщава или б/ Да използва натрупалите се злоба, обида, омраза и агресия в него, за да промени своя живот (и живота на всички останали) към по-добро.

Психолозите ще потвърдят, че повечето деца, които са били жертва на тормоз в училище се превръщат или в преуспяващи индивиди, талантливи хора на изкуството и гении, или в престъпни неудачници, насилници и затворници с тежка присъда.

Едните са използвали отрицателната енергия по конструктивен начин, а другите – по деструктивен. Не бива да забравяме, че деструктивният винаги е само-разрушителен и, че дори насилието наглед да е насочено към външен обект, то рано или късно се превръща в посегателство над самия себе си, било чрез физическо самонараняване или самоубийство, било чрез силата на компенсационните механизми в природата, които рано или късно ти натикват в устата онова, което си надробил. Без да питат дали си съгласен. Все още има хора, които вярват, че този принцип ще направи изключение само за тях. Все още светът е пълен с „невинни“ жертви и страдалци. Ех, колко лесно прощаваме на себе си и забравяме! А колко трудно е да забравим онова, което са ни причинили другите! Всъщност, направо е невъзможно! Ето защо, предлагам да използваме натрупаната агресия по конструктивен начин:

Агресията е по-силен стимулант от кокаина и има по-дълготраен ефект. Обидата от детството може да ни тласка към преуспяване през целия ни живот, а може да ни тласне и в ръцете на самосъжалението и саморазрушението. Виждате каква е разликата – една и съща енергия, два противоположни резултата!

Тормозеното / подигравано в училище дете неизбежно ще прояви своята агресия. Колкото повече расте и я подтиска, толкова по-силна става тя. Тази агресия може да го вкара в лудницата или в затвора като възрастен, но може да го вкара и в престижен университет. Чрез агресията, трансформирана в амбиция, човек може да изстреля себе си в редиците на световния елит дори. Просто никой няма да е по-мотивиран от него. Историята познава много примерни…

„Мамка му, ще ви покажа, че съм по-добър от вас!“ е чудесен начин да канализираш агресията, използвайки горещия пламък, който тя дава, за развитие на собствените способности и за преуспяване в един двуполюсен, принципно несправедлив свят.

Спортната злоба също е форма на конструктивно канализирана отрицателна енергия. Нямаш нужда от допинг, ако си наистина бесен. На света и на своите конкурентни. Достатъчно е само да използваш енергията, която бесът ти дава, за да им натриеш носа. Получаването на награди за спортни постижения не е престъпление…

Несправедливо осъденият има повече енергия да се бори за свободата си и, когато най-после успее, получената компенсация той или тя най-често инвестира в борбата на други хора за справедливост. Подобно е и отношението на обречено болният към света и към всичко останало. Осъждането на смърт чрез лекарска диагноза е довело много хора до воля за живот и борба, несравними с тези, които някога са притежавали, дори като здрави. И, след като постигнат невъзможното според науката, тези хора най-често посвещават живота си на спасяването на други, изпаднали в същата беда.

Обидата е чудесен повод за мотивация и вземане в ръце. Можеш да страдаш и да се самосъжаляваш, можеш да започнеш да отмъщаваш, но можеш и да се амбицираш, да работиш върху себе си и да се развиваш, докато не покажеш на въпросния имбецил колко куха е била преценката му за тебе, всъщност. Не един или двама „мачкани“ служители са се издигали до ръководители на своите предишни шефове и „мъчители“. И са им прощавали, много често – с благодарност, защото са успели да използват отрицателната енергия (получена благодарение на тях) конструктивно и в своя полза, а не деструктивно – за вредата на другия (и в крайна сметка – на себе си).

Бедността, мизерията, лошите условия на живот в детството са „произвели“ не един или двама меценати, благотворители и благодетели на човечеството. Същите условия са произвели и доста повече неудачници. В гетата се генерират насилие, престъпност, наркомания и проституция… Но едни хора използват тъмната си страна конструктивно, а други – деструктивно (най-вече към самите себе си). При всички случаи подтискането на отрицателната енергия не е решение! Използвайте тъмната си страна като ракетно гориво за двигателя, който движи собствения ви прогрес! Пейте, танцувайте, напишете поема! Работете / спортувайте по 20 часа на ден! И станете богат, станете благотворител, станете световен шампион! Конкуренцията ви няма откъде да я вземе тази енергия. Услужете първо и преди всичко на себе си, а това неизбежно, рано или късно, ще се превърне и в служба на другите.

Тихомир Димитров 

Да грокнеш парите

Още един гост-автор:
http://myromorr.wordpress.com/
Този път с изключително здравословно отношение към парите:

Сладум

Знаете – парите, разменната монета, еквивалента на всичките материални, а напоследък и доста от духовните неща в света ни, линийката за измерване на качеството, на състоянието ни… и в същото време онези безценни късчета, които биха купили и душите ни, ако и за миг забравим да си припомняме какво се крие зад стойността им. Зад номинала и символа.

Животът, разбира се.

(Така е – в този пост ще става дума за пари. По много. За моето разбиране за тях. Но няма да изпадам във финансово-психологическа терминология, споко 😉 ).

Така. Мхм. Та по темата –

Аз грокнах парите.

Или поне така усещам, и това ще се потвърди от опита ми с тях по-нататък.

Трудни за разбиране са. Поне за мен винаги са били загадка – на теория ясно, но на практика…

Преди два дни, докато си говорех с няколко човека едновременно, се случи нещо, което ме накара да ги схвана…

View original post 1 125 more words

Какъв ти е проблемът с „позитивното мислене“?

Всъщност, никакъв. Прекрасно е да мислиш позитивно, вместо да си някакъв намръщен песимист. Трагедията е другаде. Трагедията е в това, че при определени хора „позитивното мислене“ няма нищо общо с мисленето – като го чуят, те просто спират да мислят.

Една такава категория хора са янг-ърбън-диджитъл-интелектуалците, които знаят отговорите на всички въпроси, защото са ги чели в Уикипедия и, като чуят за „позитивното мислене“, автоматично спират да мислят, формирайки реакция от типа: „поредният ню ейдж шит там, тва е само за женички, аре нема нужда, чао“. Другата категория са въпросните женички, за които „позитивното мислене“ съдържа отговорите на всички въпроси и тайната на всички тайни. Чрез „позивитното мислене“ те спират да мислят и за тях духовното развитие приключва още преди да е започнало. Те с радост посещават семинарите на застаряващи американски мотивейшън спикъри с бяла коса и още по-бели зъби, в ярък контраст с изкуствения им солариумен тен, които веднъж на два-три месеца ги събират в НДК и срещу 200-300 лева са готови да им отворят вратите на познанието и да им разкрият тайните на щастието.

Американците са много добри в изкарването на пари, това трябва да им се признае. Те са способни да направят пари дори и от въздуха, но по-лесно им е само да капитализират заблудите на хората, като им продават мечти, например – „американската мечта“ – с нея, благодарение на десетки милиони емигранти, те са изкарали тонове жълтици. Ако има какво да научим от американците, това са правилата на бизнеса, а не правилата на щастието.

Та, получава се следното: платила 200-300 лв за семинара, хипотетичната кака излиза супер надъхана от НДК и няколко дни буквално не стъпва по земята: всичко наоколо е супер позитивно, пеперудите прърхат с крилца, розови облачета се реят из въздуха, хората са добронамерени и щастливи; каките се усмихват на непознати, поздравяват бабите в асансьора, подаряват на всички цветя (предимно виртуални) и непрекъснато си повтарят колко важно е да мислиш позитивно, с това се решават всички проблеми и с тази тема досаждат на всички познати, които ги гледат леко скептично, погълнати от ежедневните си проблеми.

Позитивният период продължава, докато мъжът й не я пребие или детето й не се разболее, или не стане свидетел на някоя катастрофа и така нататък – сещате се – неизбежните гадости в живота или по американски – shit happens. Защото няма начин да си едновременно с всичкия си и да мислиш позитивно, докато детето ти боледува, докато мъжът ти те пребива, докато хората умират в катастрофи пред теб или, изобщо, докато „л*то се приземява върху вентилатора“ (цитирам Стивън Кинг), а това, уважаеми, е неизбежно. Рано или късно, в живота на всеки човек, то се случва. Има такива периоди.

Тогава каката с позитивното мислене губи всякаква почва под краката и изпада в още по-дълбока дупка, отколкото е била преди семинара, защото изведнъж остава без инструмента за решаване на всички проблеми, сиреч – „позитивното мислене“. И настъпва голяма трагедия. „Позитивното мислене“ се е изпарило, оставяйки една голяма дупка след себе си, която няма какво да я запълни. А други едни каки, облечени „по модите и по журналите“, продължават да настояват от списания, тв предавания, инервюта и ревюта колко важно е да се мисли позитивно, как избягват негативните хора, как са заобиколени само от позитивни личности, които пръскат любов, светлина, състрадание, щастие и хармония около себе си и въобще: „мислете позитивно, а всичко друго ще се оправи – нещата ще се подредят сами, вие няма нужда да се занимавате с тях, просто мислете позитивно, позитивното мислене решава всички проблеми…“.

С изключение на мъжа, който те пребива, на детето, което боледува, на хората, които продължават да умират в катастрофи и на целия останал шит, който продължава да се случва наоколо, всеки ден, независимо от „позитивното мислене“ – твоето или на каките от телевизора.

Спирам с рантовете дотук, за да не си помислите, че съм се подредил окончателно в редиците на хейтърите.

И ще ви повторя, че всъщност проблемът с позитивното мислене е точно никакъв. Прекрасно е да мислиш позитивно, вместо да си някакъв намръщен песимист. Има голяма вероятност така да заживееш по-качествено.

Но има и един надпис, познат на всички, които са стъпвали в Лондонското метро:

MIND THE GAP!

Внимавай за дупката!

Мислете позитивно, но просто внимавайте за дупката. Имайте я предвид. Помнете, че тя съществува. Mind the gap.

Не позволявайте толкова лесно да ви дърпат за носа, като ви окачват розовите очилца на него, с които толкова лесно спира да се забелязва дупката, че пропаданията в нея са болезнени, а понякога дори и фатални.

Не плащайте стотици левове на хора, които ще ви преподават „уроци по летене“ без най-съществената част от урока – тази с приземяването. Защото, който ви учи да летите, без да ви учи как да се приземявате, е чиста проба алчен тип и луд инструктор-убиец, а вие сте неговият платец-самоубиец. Който няма отговор за вашето нещастие, няма отговор и за вашето щастие. Имате ли нужда от това? Не, според мен. Изхарчете парите за нещо смислено. Купете си модерна душ батерия или заведете децата на кино. А нуждаете ли се от повече позитивизъм? Определено да. Обществото, в което живеем е достатъчно мрачно. Няма нужда да му подражаваме. Стига да мислим за позитивните неща без да забравяме, че 50% от абсолютната реалност се корени точно в обратните и, че през целия си живот сме стъпили здраво с единия крак в едната половина, а с другия – в другата. Защото няма опиянение без махмурлук, няма радост без отчаяние и е невъзможно денят да започне без нощта.

А човешката воля, свободната воля е това, което стои по средата – тя е стрелочникът, който самостоятелно решава накъде да насочи влака – към мрачния тунел или към светлината. Но след тунела винаги има светлина, а след светлината неизбежно следва тунел. Повозете се из Искърското дефиле. От все сърце ви насърчавам да изберете лекотата, доверието, споделянето, приемането, състраданието, добрината и радостта, като начин на живот, но просто мind the gap.

Помнете дупката. Помнете Цезар, който по време на триумфа си е имал човек до себе си, който да му повтаря: „Помни, че си смъртен, помни, че си смъртен!“ Помнете древната мъдрост: „И това ще премине“. Тя се отнася за всичко: както за хубавите, така и за лошите неща в живота. „Позитивните учители“ срещу 200-300 лв ще ви накарат да си припомняте тази мъдрост само в кофти ситуации. А да избереш позитивното мислене не означава да отречеш негативното. То не е задължително. Опасно е само, когато си мислиш, че животът, в своята пълнота, е възможен само в една половина. Това е половинчато мислене, а не позитивно.

Mind the gap.

Тихомир Димитров

Да вървиш срещу егото си е тъпо

Илюстрация: Flame Warriors by Mike Reed

Обичам да чета self-help литература и да прилагам техники за личностно развитие, но има едно нещо, което винаги ме дразни в „духовните“ учения. Това е стремежът към разрушаване на егото. Не само, че не го разбирам, но изпитвам вътрешна съпротива срещу идеята да отричам Аз-а си, за да стана по-духовен.

Да, обаче много брадати типове проповядват именно това. Единственото разумно обяснение, което намирам за себе си е, че тези брадати типове са шарлатани, за които е оферта ти да нямаш его, докато те имат. Особено ако членуваш в собствената им секта / ашрам / духовна школа.

Всеки, който критично е чел New Age литература и практически е прилагал упражнения за личностно развитие знае, че да се бориш срещу нещо означава да го подсилваш. Най-малкото, защото му придаваш повече значение, отколкото в действителност има.

На егото се отделя прекалено голямо внимание в „духовната” литература, според мен.

Или, по-точно: на съпротивата срещу него.

А съпротивата винаги е излишна. Действието се постига чрез бездействие. „Цаката” е в приемането.

Не виждам как премахването на собствената идентичност може да те издигне духовно. Но знам със сигурност, че може да те доведе до лудост.

Логиката и разумът също се оказват враг на „Новата Епоха”. Сега е модерно да отричаме ума, за да „чуваме” интуицията. Широко разпространено е схващането, че мисленето, едва ли не, ежедневно ни пречи да живеем спокойно, качествено, щастливо.

Аз обаче имам един принципен въпрос: ако егото и разумът са чак толкова излишни, защо тогава съществуват?

Милионите години еволюция да ги бяха затрили досега.

Вместо да ги развиват.

Значи егото и разумът сигурно имат някакво предназначение – доста важно, при това, като всяко нещо в природата – колкото и незначително да изглежда на пръв поглед, то винаги се оказва незаменим елемент, от който зависи равновесието на цялата система. Защото системата е съвършена.

А егото и разумът дори не ми изглеждат незначителни.

Самият факт, че не умееш да боравиш с един сложен инструмент не значи, че трябва да го изхвърлиш. Егото и разумът са сложни инструменти, които не познаваме. Затова ни е по-лесно да ги отхвърлим като вредни. На фанатиците преди няколко века им е било по-лесно да изгорят Джордано Бруно на кладата, отколкото да изобретят телескопа.

Но да се върнем на егото. Банално е да го бъркаме с егоизъм. Аз съм е различно от Аз искам само за себе си.

Дори да приемем идентичността за абсолютна заблуда, каквато тя в действителност е, пак не виждам смисъл да вървим срещу нея*.

Животът е игра и всички ние сме аватари в него. Шекспир го е нарече „сцена” преди да измислят 3D симулацията и компютърните игри.

Просто „графиката” му е твърде добре направена, включени са още 4 сетива и това доста ни разсейва. Освен това, когато „влизаме” в някоя компютърна игра, колкото и „реалистично” да е нарисувана, ние не получаваме пълна амнезия кои сме, откъде идваме и каква е истинската ни същност. Може да се олицетворяваме с главния герой в три де шутъра за няколко часа, но никога не забравяме, че извън монитора съществува една друга, по-голяма и по-истинска реалност.

Всеки, който е свършвал на сън знае, че разлика в усещането за секс, когато го сънуваш и, когато го правиш в будно състояние, практически, няма. Само дето накрая отваряш очи и си мокър, а чаршафите трябва  да отидат в пералнята.

Реалността може да бъде само обективна или субективна. Няма нищо по средата.

При субективната реалност има само едно съзнание във Вселената и това съзнание си ти. Но приемаш милиарди различни форми, за да трупаш опит и знание, за да еволюираш и съ-преживяваш.

Субективната реалност е виновна квантовите физици да не откриват никаква материя при най-малките частици. Науката отдавна разбра, че всичко е изградено от светлина.

Субективната реалност е виновна всички ние да сме участници в „божествената комедия”, в която да нямаш его означава аватарът ти по никакъв начин да не се отличава от другите аватари и цялата игра да загуби смисъла си.

Субективната реалност е виновна играта да има смисъл само тогава, когато се изгубиш достатъчно добре в нея.

Заради субективната реалност на тази планета почти няма човек, който да не се вълнува от въпросите „Кой съм аз?” и „Защо съм тук?”

Субективната реалност е виновна хората да могат да променят реалността само със силата на мисълта, стига да спазват няколко елементарни правила, като например да вярват, че наистина могат да го правят.

Разбира се, вие може да вярвате, че живеете в обективна реалност, която има твърд, неизменим характер, където всяко съзнание съществува отделно, само за себе си.

Но субективната реалност не е виновна, че създавате илюзия за обективна реалност. Тя просто ви я дава.

Каква е поуката от всичко това?

Че да вървиш срещу егото си е тъпо, това е поуката.

Щом притежаваш его, значи има дълбок смисъл в него. Значи трябва да го използваш!

Субективната реалност ти позволява да правиш каквото пожелаеш с твоя аватар, може дори да го унищожиш, ако искаш. Но не бива да се учудваме, че полудяваме, когато „изтрием” самоличността, защото всичко, което сме в състояние да възприемем при сегашното ниво на съзнание, е обективната реалност.

Където Аз-ът е изгубен без себе си.

Привърженик съм на ученията, които препоръчват да развиеш по-силно его, един по-добър Аз, вместо да заличиш себе си, докато все още си „в играта”.

Нищо не ти пречи да „конструираш” силен, щедър, красив, умен, състрадателен образ, на който да се наслаждаваш цял живот, вместо да оставаш без его и връзките на бялата ти риза неудобно да са разположени отзад, на гърба.

Разбира се, съществуват хора, които могат да живеят без его и без да полудеят, но те се броят на пръстите на едната ми ръка, от седем милиарда души население… И нито един от тях не се е стремил съзнателно към това състояние. Не го е постигнал, защото е искал. Просто му е дошло времето.

За всички нас остава съзнателния избор какво да правим със собственото си его. А вариантите са безброй. Аз предлагам да го подобрим.

–

* Замислете се, дори името ви не е реално, не е ваше. То представлява идея на други хора (вашите родители), която по-късно сте възприели като своя, идентифицирали сте се с нея. Тази идея може да се види само под формата текст, отпечатан върху парче пластамаса или върху лист хартия, но тя никога не може да има нищо общо с вас. Пробвайте  да отидете в друга страна, където никой не ви познава и започнете навсякъде да се представяте като Джон. Десет години по-късно ще ви бъде трудно да повярвате, че наистина се казвате Емил, дори някъде, върху някаква пластмаса под снимката ви да продължава да стои същата комбинация от букви.

Тихомир Димитров

Ode to Creativity 2: SELF-HELP

„Помогни си сам, за да ти помогне и Господ“

Промяната винаги идва отвътре. Леко да помръднеш съзнанието, малко да пречупиш гледната точка…и светът започва да се променя. Всъщност, промененият си ти, но това няма значение, защото светът вече никога няма да бъде същият. Поне за теб.

Свикнали сме околната среда да ни пречи. Повечето психо-тренинги учат как да преодоляваме препятствията, които идват от околната среда. Как да не се поддаваме на натиск отвън, за да можем да се развиваме отвътре.

Хубавата новина е, че действителността не винаги пречи. Има твърде много лица и събития, които искат да ти помогнат. Дали ще се възползваш зависи от теб. Ако си забил нос в земята и по цял ден виждаш само върха на обувките си, вероятността да пропуснеш протегнатата ръка, която иска да те издърпа нагоре, е голяма…

На 14 февруари, в деня на Любовта, още един лъч светлина разцепи мрака. Излезе българското списание SELF-HELP, което има много общо с темата ми за креативността, но е в пълно противоречие с логиката и прагматизма на околната среда. Поне на пръв поглед.

Защото в годината на Големия песимизъм SELF HELP ще те научи да мислиш позитивно.

Защото, докато медиите са заети да съчиняват нови и нови симптоми на „кризата”, SELF HELP е медия, която търси симптомите на качествения живот – заложен у всеки от нас, но толкова добре забравен под натиска на посредствеността и черногледството.

Защото е много важно да има кой да ти шепти в ухото: „Дишай!”, докато всички крещят на висок глас: „Затягай колана, идват лоши времена!”

Защото да си купуваш храна от магазина, без да четеш етикета, е равно на самоубийство в началото на 21 век.

Защото все някой трябва да ти напомни, че животът е просто игра, в която печелят само тези, които се забавляват най-много.

Защото не е нормално да стоиш върху златната планина и да си беден. Не е нормално да газиш в извора и да си жаден.

Защото превръзката на очите ти пречи. Има голяма вероятност цицините на главата ти да намалеят, ако я махнеш.

И не на последно място – защото аз пиша за SELF HELP. Не зная доколко харесваш текстовете ми. Това е въпрос на вкус. Не зная доколко вярваш в идеите ми. Това е въпрос на личен избор. Едно обаче знам със сигурност – никога не пиша за слаби издания.

Тихомир Димитров