Писателският блог на Тишо

юни 11, 2014

Какво да я правим отрицателната енергия?

Scream of horror

Изт: indiebusinessnetwork.com

Позитивното мислене е невъзможно без негативното. Колкото и да се стараем да мислим, говорим и действаме позитивно, негативната енергия си остава у нас. Тя е неизменната половинка от вечния стремеж на Живота към баланс. Съзнанието ни се замърсява ежедневно от отрицателните сигнали на заобикалящата среда, а тялото ни е изложено на всякакви токсини и вредни лъчения, плюс солидните дози стрес, които получаваме. Всичко това се натрупва у нас. Тъмната ни страна се „храни“ с тези неща. Тя „закусва“ обиди, слага заканите на олихвяващ се влог, колекционира поводи за отмъщение. Отрицателната енергия е равна по сила и обратна по посока на своята противоположност, а проявите й са неизбежни. Подтискаме ли ги, те стават интензивни. Придобиват експлозивен характер! Нали се сещате за комшиите на поредния изверг, които пред журналистите твърдят, че го познавали като иначе свестен човек, неспособен да извърши „такова нещо“? Е, оказало се, че може…

Накратко, има два вида поведение спрямо тъмната страна, която живее у всеки от нас:

Първият е да й даваме воля, простор и поле за действие, при това – редовно, а вторият е да я подтискаме.

Силно препоръчвам първия вариант!

Но и тук имаме избор:

Да дадем път на тъмната страна по деструктивен или по конструктивен начин.

Деструктивният винаги има компенсации, които носят равносилно страдание на това, което сме причинили…

Конструктивният не значи да си затваряме очите за черното и да лъжем себе си, че всичко е бяло, а да започнем черното да го превръщаме в бяло.

Използването на отрицателната енергия по конструктивен начин е алхимията на живота!

Така тъмната ни страна ще получава редевно своя излаз и няма да се натрупва у нас. Няма да избухне и после съседите да обясняват, че иначе са ни познавали като „тих, затворен в себе си и добър човек“. За какво става дума? Какво е практическото приложение на тези хипотези? Ще ви дам няколко примера:

Дете, което е подигравано / тормозено в училище, има само две алтернативи пред себе си:

а/ Да започне да отмъщава или б/ Да използва натрупалите се злоба, обида, омраза и агресия в него, за да промени своя живот (и живота на всички останали) към по-добро.

Психолозите ще потвърдят, че повечето деца, които са били жертва на тормоз в училище се превръщат или в преуспяващи индивиди, талантливи хора на изкуството и гении, или в престъпни неудачници, насилници и затворници с тежка присъда.

Едните са използвали отрицателната енергия по конструктивен начин, а другите – по деструктивен. Не бива да забравяме, че деструктивният винаги е само-разрушителен и, че дори насилието наглед да е насочено към външен обект, то рано или късно се превръща в посегателство над самия себе си, било чрез физическо самонараняване или самоубийство, било чрез силата на компенсационните механизми в природата, които рано или късно ти натикват в устата онова, което си надробил. Без да питат дали си съгласен. Все още има хора, които вярват, че този принцип ще направи изключение само за тях. Все още светът е пълен с „невинни“ жертви и страдалци. Ех, колко лесно прощаваме на себе си и забравяме! А колко трудно е да забравим онова, което са ни причинили другите! Всъщност, направо е невъзможно! Ето защо, предлагам да използваме натрупаната агресия по конструктивен начин:

Агресията е по-силен стимулант от кокаина и има по-дълготраен ефект. Обидата от детството може да ни тласка към преуспяване през целия ни живот, а може да ни тласне и в ръцете на самосъжалението и саморазрушението. Виждате каква е разликата – една и съща енергия, два противоположни резултата!

Тормозеното / подигравано в училище дете неизбежно ще прояви своята агресия. Колкото повече расте и я подтиска, толкова по-силна става тя. Тази агресия може да го вкара в лудницата или в затвора като възрастен, но може да го вкара и в престижен университет. Чрез агресията, трансформирана в амбиция, човек може да изстреля себе си в редиците на световния елит дори. Просто никой няма да е по-мотивиран от него. Историята познава много примерни…

„Мамка му, ще ви покажа, че съм по-добър от вас!“ е чудесен начин да канализираш агресията, използвайки горещия пламък, който тя дава, за развитие на собствените способности и за преуспяване в един двуполюсен, принципно несправедлив свят.

Спортната злоба също е форма на конструктивно канализирана отрицателна енергия. Нямаш нужда от допинг, ако си наистина бесен. На света и на своите конкурентни. Достатъчно е само да използваш енергията, която бесът ти дава, за да им натриеш носа. Получаването на награди за спортни постижения не е престъпление…

Несправедливо осъденият има повече енергия да се бори за свободата си и, когато най-после успее, получената компенсация той или тя най-често инвестира в борбата на други хора за справедливост. Подобно е и отношението на обречено болният към света и към всичко останало. Осъждането на смърт чрез лекарска диагноза е довело много хора до воля за живот и борба, несравними с тези, които някога са притежавали, дори като здрави. И, след като постигнат невъзможното според науката, тези хора най-често посвещават живота си на спасяването на други, изпаднали в същата беда.

Обидата е чудесен повод за мотивация и вземане в ръце. Можеш да страдаш и да се самосъжаляваш, можеш да започнеш да отмъщаваш, но можеш и да се амбицираш, да работиш върху себе си и да се развиваш, докато не покажеш на въпросния имбецил колко куха е била преценката му за тебе, всъщност. Не един или двама „мачкани“ служители са се издигали до ръководители на своите предишни шефове и „мъчители“. И са им прощавали, много често – с благодарност, защото са успели да използват отрицателната енергия (получена благодарение на тях) конструктивно и в своя полза, а не деструктивно – за вредата на другия (и в крайна сметка – на себе си).

Бедността, мизерията, лошите условия на живот в детството са „произвели“ не един или двама меценати, благотворители и благодетели на човечеството. Същите условия са произвели и доста повече неудачници. В гетата се генерират насилие, престъпност, наркомания и проституция… Но едни хора използват тъмната си страна конструктивно, а други – деструктивно (най-вече към самите себе си). При всички случаи подтискането на отрицателната енергия не е решение! Използвайте тъмната си страна като ракетно гориво за двигателя, който движи собствения ви прогрес! Пейте, танцувайте, напишете поема! Работете / спортувайте по 20 часа на ден! И станете богат, станете благотворител, станете световен шампион! Конкуренцията ви няма откъде да я вземе тази енергия. Услужете първо и преди всичко на себе си, а това неизбежно, рано или късно, ще се превърне и в служба на другите.

Тихомир Димитров 

12 коментара »

  1. От какво ли е породен този пост?

    Коментар от bn — юни 12, 2014 @ 8:23 am

  2. @ bn: От вечния „коктейл“ на начетеното момче с богатия житейски опит и множеството безразсъдни експерименти – тире – наблюдения (най-вече върху самия себе си) с променлив резултат…🙂

    Коментар от asktisho — юни 12, 2014 @ 6:15 pm

  3. Де да беше толкова просто. Според мен има врати, които веднъж отворени е невъзможно да затвориш. Или е много, много трудно. Обикновенни неща са трудни: като разходка без да мислиш или най-обикновено заспиване. Думата „спокойствие“ не съществува. Загубваш самоуважението си и увереност в себе си. И тн. Това са мои наблюдения. Не върху мен.

    Всъщност аз си помислих, че са плод на наблюдение, как десетина души малтретират някого в продължение на много време. Мълчаливо наблюдение.

    И без друго аз залагам на ривендж. Хора, които си позволяват съзнателно да малтретират други поради нещо си бих искала да не са част от този свят.

    Коментар от bn — юни 12, 2014 @ 7:58 pm

  4. Бих добавила… спасението се нарича осъзнаване

    Коментар от Александра Стоянова — юни 13, 2014 @ 11:51 am

  5. Много от нас не познават и не признават тъмната си страна. От там и канализирането на отрицателната енергия в конструктивна сила е много трудно за постигане. Много полезна за мен статия, благодаря.

    Коментар от Надежда — юни 13, 2014 @ 3:52 pm

  6. @ Надежда: Точно така е. С признаването на нещо, можеш да започнеш да го опознаваш, а с опознаването му пострепенно започваш да се научаваш и как да го използваш в твоя полза. Хората са започнали да опознават електричеството и са започнали да го използват в своя полза едва, след като окончателно са разбрали, че не е проява на гнева на боговете… Трябвало е първо да си признаят, че всичко, на което са ги учили от малки (и от хилядолетия) е било лъжа…

    @ Александра: А аз бих добавил, че осъзнаването е единственото спасение.

    @ bn: Свободни сме да изберем и пътя на отмъщението, да. Също така сме задължени и да заплатим цената на отмъщението… Свободата на избора не освобождава от последствията на избора. За сравнение, прошката няма отрицателни последствия….Докога ще мъстим? Докато целият свят ослепее ли?

    Коментар от asktisho — юни 14, 2014 @ 2:51 pm

  7. „За сравнение, прошката няма отрицателни последствия…“

    въобще не съм съгласна с тебе. Зависи с кого си имаш работа. Има хора ( всъщност тормозниците са именно такива), които ще продължат да те тормозят, мачкат и съботират докаро си жив, ако ги оставиш.

    Иначе звучиш чудесно, положително мислещ и прочее. Но според мен тези води са много, много дълбоки и лозунги за жалост не помагат. Хората обаче могат много да помогнат. Би трябвало институциите да могат да помогнат. И, както казах – ривендж. Докато не се изправиш срещу тях по някакъв начин, не можеш да живееш живота си, както го искащ. В доста кофти свят живеем. Но да не развалям бодрата атмосфера спирам да пиша.

    Коментар от bn — юни 15, 2014 @ 5:28 pm

  8. Интересна статия. Ще опитам. Вярно, че в гетата цари бедност, нищета, невежество и проституция. Въпросът е тези хора на какви благодетели ще попаднат за да им посочат верния път.

    Коментар от Пена Иванова — юни 16, 2014 @ 4:59 pm

  9. Като стигнеш до върха на крилете на амбицията и накрая се обърнеш, за да кажеш „Видяхте ли мамка ви, че не съм неудачник?“ ще осъзнаеш, че на никой не му пука. Няма как да се постигне истинско удовлетворение навън. От здравословна гледна точка е напълно едно и също дали ще избягаш от болката в затвора или на върха.
    Ако наистина осъзнаеш/приемеш на какво се дължи агресията или обидата, пламъкът угасва – постигаш освобождение, израстваш. Това е единственото, което има реална стойност.

    Коментар от gosho — юни 25, 2014 @ 10:00 am

  10. @ gosho: Абсолютно си прав! Но, както знаеш, по-важен е пътят, а не целта. Именно извървяването на този път ще доведе до осъзнаването, което ти наричаш израстване. Предварително няма как да го съобщиш на човека и той да ти повярва… В крайна сметка, въпрос на избор е всичко. А за здравословната гледна точка никак не съм съгласен… Имаме избор дали отрицателната енергия да я канализираме в разрушителното или в градивното. При всички случаи този избор ще предопредели Пътя, който ще извървим и качеството ни на живот, защото е свързан с последствия… И, да, „като стигнеш до върха на крилете на амбицията и накрая се обърнеш, за да кажеш „Видяхте ли мамка ви, че не съм неудачник?“ ще осъзнаеш, че на никой не му пука“. Тук също си много прав! Има, обаче, едно малко уточнение – на теб самия ще ти пука! Ще си разрушил едни бариери вътре в себе си. Действително, няма как да се постигне истинско удовлетворение отвън. Това са вътрешен избор, вътрешна борба и вътрешни постижения. Ще ти дам за пример моето извървяване на Пътя Камино в Испания. Вместо да се депресирам от безработицата и да ходя по интервюта за ниска заплата, след като загубих любимата си работа по време на кризата, вместо да се гневя на процеси и хора, които никак не зависят от мен, аз реших да си направя един подарък на самия себе си – реших да си подаря едно предизвикателство и приключение, където да инвестирам натрупалите се гняв, фрустрация и негодувание към независещите от мен външни обстоятелства. После, естествено, на никой не му запука особено, че съм извървял Камино, но аз за себе си вече знаех, че мога да извървя сам няколко стотин километра пеша, в съвмсем непозната страна. И да се справя! Знаех, че мога да започна и да докарам нещо трудно / непознато до край. Знаех, че мога да излизам от комфортната си зона. Да превръщам неприятностите в постижения. Това, в последствие, ми даде увереност да приема други предизвикателства, които промениха качеството ми на живот… Освен вътрешното удовлетворение, закаляването на тялото, на волята и на духа, имах още една приятна тема на разговор, получих вдъхновение за още един интересен пътепис, сдобих се с нови приятели от цял свят и т.н. Все положителни последствия от избора. При всички случаи по-здравословният избор, ако питаш мен… Макар и само временен. Макар и наглед само външен. Външното и вътрешното са неотделими. Това, което не знаем е, че второто определя първото, а не обратното, както сме свикнали да вярваме, защото така са ни учили…

    @ bn: Разумният вариант да се отървеш от тормозителите е да прекъснеш всякаква връзка с тях, а не да им отмъщаваш или да се опитваш да ги превъзпитаваш. Отмъщението само увеличава страданието. И не носи удовлетворение. При всички случаи е по-здравлословно да простим, отколкото да мразим. Друг е въпросът, че не винаги имаме достатъчно сила, за да го направим. Всеки процес изисква енергия в този свят. Именно злобата и агресията в отрицателните ситуации ни дават силата / енергията, необходима ни за промяна на самите себе си в положителен план. Света / другите няма как да ги променим! Можем да променяме само себе си. Ако решим да направим този избор, естествено. Хората непрекъснато забравят, че имат право на избор. И, че той е свещен. Избират да отмъщават, избират да нараняват, правят го съвсем съзнателно и целенасочено, а после казват „принуден бях да отмъстя, той/тя ме принуди да го направя!“ Няма такова нещо! Избираш вариант а) или вариант б). И си носиш последствията! Няма избор без последствия! Всичко, което се опитвам да кажа е, че едните избори имат по-качествени последствия от другите. За нас и за всички останали. Разбира се, свободни сме (свободна си) да избереш и разрушителния вариант, в който цял живот ще увеличваш страданието – твоето и на несъзнателните хора, които, поради своето несъзнаване, са „зли“. Тогава и резултатите от този избор ще са изцяло за твоя сметка…

    Коментар от asktisho — юни 25, 2014 @ 2:57 pm

  11. @asktisho Чудесно е това за Камино де Сантяго – поздравления🙂
    Усещам, че оставам неразбран и в мен има желание да споделя още нещо.

    Понякога, ако болката или обидата е голяма, енергията също е голяма. Ако и се отдадем напълно, както ти пишеш, тоя вихър от енергия може да ни държи години и да ни отведе далеч – на върха (най-добрия спортист, богат меценат …). Просто постижението никога няма да запълни само по себе си дупката останала от болката. Може да е част от процеса на оздравяване – след като се изкачиш на върха да осъзнаеш, че истината е другаде и няма какво да доказваш нито на другите, нито на себе си. Просто ми се струва, че е много дълъг път.
    По-лесно е да видим какво е нещото в нас, което го боли, да го приемем и да спрем да се идентифицираме с него. Това е големият подарък, който можем да получим от негативната енергия в нас – по ясно да видим кои сме, да се отлюспи още една илюзия. Пък после, ако искаме да стигнем някой връх, да го направим не мотивирани от болката, а от любовта.

    И не. Не е толкова трудно в новата ера🙂

    Коментар от gosho — юни 26, 2014 @ 12:09 am

  12. @ gosho: Мда, добро уточнение! Не знам доколко е по-лесно, обаче, за човек, абсолюто незапознат с материята и тотално погълнат от гнева, да речем, да се оттегли и в тишина да разгледа причините за тези процеси вътре в себе си. Ако винаги, когато се ядосваха, хората в материалистичната епоха медитираха или правеха поне едно съзнателно вдишване-издишване (да преброиш до десет, преди да отговориш, както казват старите хора) смисъл от такива текстове нямаше да има. Тъжното е, че погълнат от гнева, във вихъра на емоциите си, човек продължава да търси излаз и обяснение навън, във външния свят, а там поведението може да бъде само разрушително или градивно. С използването на една и съща енергия. Това е цялата ми теза. Иначе пътят е колкото дълъг, толкова и безкраен, но целият се побира в малката крачка, която правим във вечния настоящ момент. Пътят не може да бъде обяснен. Изживява се във външността като опитност и всеки човек си носи кръста, а той винаги е индивидуален. Ето защо, намирам за ненужно да обяснявам на бъдещия меценат и милионер, че няма да получи удовлетворението във външния свят, ако използва horse power-a на бесовете си, за да се изтегли от блатото сам, като барон Мюнхаузен.🙂 Най-малкото, аз не съм минавал по този път. Но предполагам, че всеки етап от него съдържа своите полезни уроци, тъй че няма как резултатът да се теоретизира, за да се предложи предварително и наготово. Всичко, което се опитвам да кажа е, че в неизбежността на потопа от емоции и гняв, без никакви допълнителни знания, човек винаги има избор в каква посока да насочи насъбралата се отрицателна енергия у него: към съзидателното или към деструктивното. Наречи го „спешна помощ при конфликти“ или „неизбежно реагиране в криза“. Знанието, че имаш избор, дал Бог, ще помогне някому, надявам се, когато дойде моментът на турбуленция, да вземе по-качественото решение…

    Коментар от asktisho — юни 27, 2014 @ 2:59 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

Блог в WordPress.com.