Писателският блог на Тишо

март 31, 2015

Women Against Feminism

1

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

2

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

4

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

5

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

6

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

7

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

8

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

9

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

10

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

11

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

13

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

14

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

15

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

16

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

17

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

18

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

19

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

20

 

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

21

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

23

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

24

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

Информирайте се за движението WomenAgainstFeminism в Wikipedia. Ако искате да изразите своето лично мнение по въпроса, направете го в своя личен блог или в профила си в социалните мрежи. Не съм автор на горните изображения, нито на посланията, които разпространяват, за да споря с вас. Ако, все пак, решите да оставите мнението си тук, спазвайте правилата за коментиране или коментарът ви ще бъде изтрит. Обвиненията в „цензура“ ми минават точно през…лявото ухо. За да излязат през дясното. Цензура е, когато официалнара власт ограничава свободата на словото чрез силовите си органи. Това тук е просто един блог. Да ви приличам на репресивен държавен апарат?

Тихомир Димитров 

Advertisements

март 27, 2015

Помни, че си безсмъртен!

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 4:02 pm
Tags:

fgjdfj

Изт: bigthink.com

Помни, че си безсмъртен!
Помни, че си безсмъртен във всяка Твоя мисъл
И във всяко Твое дело също помни,
Че си безсмъртен!
В намеренията Си го прилагай
Във въображението Си го налагай
Затуй, че огънят реката го души,
Но питам: кой ще пресуши реката?
Слънцето ли?
По-младото от Теб?
Помни, че Си безсмъртен!
Във всяко Твое дело
И във всяка Твоя мисъл
Помни,
Че си безсмъртен!

Тихомир Димитров 

март 21, 2015

Родени ли сте за велики дела?

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 10:43 pm
Tags:

sdhsdh

Изт: cricketdiane.wordpress.com

Очаквате ли да преживеете нещо голямо? Убедени ли сте, че появата ви на този свят никак не е случайна? Че сте създадени с епохална, с грандиозна цел, с тайна мисия, която само чака удобния момент, за да ви се разкрие? Че ви предстои бляскаво бъдеще? Че ще бъдете забелязани, оценени, разпознати от останалите, че ще ви благодарят за неверотяния принос към всеобщото благо?

Надявате ли се да спечелите от лотарията? Може би го считате за неизбежно? Нали редовно си пускате фишовете, търкате билетите, въпрос на време е само! Смятате ли, че един ден ще промените света? Ще напишете гениална книга, тя ще се превърне в бестселър, ще направите важно откритие, ще поставите нов световен рекорд, ще изкачите най-високите етажи на славата и на властта, ще изкарвате милиони, дори милиарди, ще се къпете в пари и с тяхна помощ ще променяте всичко (и всички) към по-добро.

Вярвате ли в такива неща?

Ех, само да дойде вашият миг – мигът, в който ще се разкрие картата на звездното ви предназначение – неслучайно му викат „звезден миг”! Тогава всичко ще се нареди, всичко ще си дойде на мястото: край на колебанията, край на разочарованията, на хаоса в настоящия ви живот! Край на ограниченията и на недостига (финансов, душевен, материален, всякакъв). Край на мъките и на страданията! Дори болестите ще ви отбягват. Хората най-после ще разберат кой сте, какво представлявате и на какво сте способни! Най-после ще им се изясни причината за досегашното ви съществуване в сянка – пазили сте се за този момент – Съдбата лично ви е подготвяла за него! А вие никога не сте се съмнявали, че той ще настъпи.

Вярвате ли в такива неща?

Предназначени ли сте за нещо велико, за нещо голямо? Предопределени ли сте да участвате в съдбовни процеси, които ще променят статуквото, ще накарат всички да си замълчат гузно и да повярват в уникалния ви, скрит дори за самите вас, понастоящем, талант? Очаквате ли да дойде времето, когато всички ще видят колко сте били прозорливи, колко ценни, велики, гениални, безупречни и човеколюбиви са били, всъщност, вашите идеи, колко прави сте били в препоръките, които сте давали? Колко чисти са били вашите намерения, колко щедри и незаменими сте като личност? Какъв визионер се е криел зад скромната ви външност!

Вярвате ли в такива неща?

Болшинството от хората на тази планета страдат от подобни самозаблуди.

Причината е проста. Културата, независимо от своя географски произход и характер, заразява мозъците на всички, попаднали в сферата й на влияние, заразява ги още от малки, като им пълни главите с историите на успеха, с примерите от биографиите на великите личности, с подвизите на героите от миналото.

Ако пренебрегнем факта, че повечето от историческите герои са, всъщност, масови убийци, рецидивисти и психопати, то гениалните личности, които са променили света с блясъка на талантливите си умове, те действително съществуват, но проблемът е, че заемат едва 0,0000000000000000000000001% от хората, които са се раждали, раждат се и ще продължават да се раждат на тази земя, а окупират около 100% от съзнанието ни, благодарение на културните модели, които насаждат примери за подражание още в най-ранна детска възраст.

Така всеки начинаещ писател, например, е запознат с биографията на Стивън Кинг. Той вижда себе си „облечен” в неговия успех, смята го за възможен. Всеки начинаещ писател е чел биографиите на поне десет световно известни личности, израстнали в бедност, но превърнали се в автори на бестселъри, издигнали се от калта до нивото на икони. Това кара начинаещият писател да вярва, че техните стъпки към славата и успеха са буквално неизбежни и в неговия собствен живот, че те задължително ще се повторят.

Онова, което начинаещият писател не знае (и никога няма да разбере) е съдбата на милиони други писатели, изгинили в бедност, непознали славата и признанието дори посмъртно, затънали в дългове и заличени от колективната памет на човечеството. За тях не се издават автобиографии, не се снимат филми. Техният пример няма кой знае какъв смисъл, той е ненужен, затова, нека по-добре да се преструваме, че тези хора изобщо не са съществували. Какво като са милиони? Нека се водим от примера на единиците, на големите умове, нека следваме стъпките на великаните! Те са най-забележими! И ние заслужаваме дори повече от тях! Създадени сме за нещо велико! За нещо голямо! Няма как да е по друг начин. Трябва да има някакъв смисъл.

Всеки амбициозен старт-ъп предприемач от ИТ сектора чете биографията на Стив Джобс като Библия, възхищава се от Лари Пейдж и от Сергей Брин, гълта информация за ежедневието на Марк Зукърбърг и на Бил Гейтс, вижда себе си в „техните обувки”, но изключва възможността да се превърне в поредния, н-ти на брой, фалирал предприемач в джунглата на информационните технологии.

Всеки млад офицер вижда в кариерата си един Наполеон Бонапарт, един Александър Велики или вижда себе поне като върховен главнокомандващ на армията. Изключена е възможността да се пенсионира като алкохолик с нисък ранг, заемащ скучен административен пост някъде в провинцията, задължително е поне да умре като герой на бойното поле! Вероятността да се превърне в един от милионите анонимни, обезобразени, вмирисани и вкочанени трупове, които всяка война изхвърля след себе си, не се отнася до него, той е млад офицер и е предназначен за велики дела!

Всеки млад духовник се прекланя пред житията на светците, независимо каква религия изповядва, надява се един ден да се доближи поне мъничко до висотата на тяхното безсмъртие, да сподели поне частичка от вечната им слава, да заприлича на тях, след като, естествено, се е справил с далеч по-тривиалните неща, като победата над злото, прогонването на дявола, триумфът на духа над материята, постигането на просветление или, поне, спасяването на десетки хиляди грешници от Ада.

Младият духовник няма как да се превърне в стар поп, накацан от винаните мушици, вмирисан на кисела пот, с напукани по носа капиляри, с вечно фъфлещ език и със замаян поглед, броящ дните до пенсиониране в някой провинциален храм, където е прекарал целия си живот. Не, той няма да се поддаде на пороците, нито ще мисли похотливо за младите момичета в енорията. Чарът на жените, блясъкът на златото, изкушенията на младостта, те също няма да му повлияят. Такива примери има в книгите, другото е за аутсайдерите! Младият духовник задължително ще посвети живота си на висока, човеколюбива цел, той е предназначен за велики дела!

Всеки начинаещ еколог издига благоденствието на планетата до статуса на лична цел в живота! Чел е биографиите, гледал е филмите за други еколози – мъдри и достойни люде, постигнали толкова много преди него – променили закостенелия начин на мислене в обществата си, съзрели опасността на време. Младият еколог няма да се поддаде на корупцията на компаниите-вредители, не ще го изкушат с щедрите си подкупи, няма да се огъне под натиска им, измунизиран е срещу техниките за шантаж, срещу лобизма и срещу корпоративната пропаганда! Осъзнал се е навреме! Неговата мисия е да спаси земята! Да промени живота на хората! Предназначен е за велики дела!

Всеки начинаещ режисьор или млад актьор е един Стивън Спилбърг или един Чарли Шийн в процес на създаване. Необходимо му е само време, за да се докаже! В крайна сметка, толкова убедителни са историите за успеха на последните двама, толкова реални, добре разпространени, виждаме ги навсякъде, следователно можем да ги повторим. Играенето на треторазрядна роля в провинциален театър срещу заплата от 200 евро на месец не ни влиза в сметките. Много по-вероятно е да получаваме по милион долара за участие във всяка от сериите на „Двама мъже и половина” и да строяваме целия снимачен екип, както го прави чичко Чарли (между две линии, две бутилки с отлежало уиски, две красиви жени и половина). Щом той го може, значи го мога и аз! Въпрос на време е само! Ех, ще видите вие, когато изпъкне световният ми талант. Когато получа признание! Роден съм за велики дела!

А кой амбициозен музикант не е новият Кърт Кобейн, новият Майкъл Джексън, новият Джим Морисън или новият Елвис Пресли? Ин дъ мейкинг? Световната слава, мацките, феновете, наркотиците, алкохола, частните самолети, голите партита в луксозни вили, пътуванията, автографите, гигантските хонорари, всичко това са са само странични ефекти от славата. Вървят заедно с таланта! По този път са минали великите гении преди мен, по този път ще мина и аз! Какво като не съм запознат с биоградфиите на милионите други музиканти, които човечеството, през писаната си история, някак е забравило да спомене? Роден съм за велики дела и понеже съм избрал(а) професията на Елвис Пресли или на Шакриа, то аз задължително съм новият Елвис или новата Шакира.

Примерите са банални, знам. Това е напълно умишлено, тъй като искам да подчертая баналността и масовият характер на тази толкова популярна самозаблуда – че сме родени за велики дела. Вероятността ДА НЕ СМЕ е близка до безкрайност. Тя е толкова голяма, че мозъкът ни предпочита да я отхвърли като невероятна, за да не мисли изобщо за нея. Той е вкопчен в миналото и живее за бъдещето.

Знаете ли къде е цялата драма, всъщност? Не е в това дали ще сте новият Айнщайн или новият Ганди, дали поколенията ще рецитират постулатите ви и ще ги сочат за мъдрост. Драмата е в това дали сте успели да регистрирате всички онези моменти, в които не сте били предназначени за велики дела, дали сте ги ПРЕЖИВЕЛИ?

Защото, животът е именно сбор от такива моменти и, ако го пропилеете в преследване на едно бъдеще, където евентуално чакате да се повторят някакви изключителни моменти от миналото, то вие никога няма да сте живели в настоящето, а това, на практика означава, че вие никога няма да сте живели.

Бих ви препоръчал да започнете да го правите още сега.

Ако сте новият Шекспир, то светът и историята задължително ще го отбележат! Няма да пропуснат този факт. Не можем да защитим истината с думи, можем само да се надяваме, че тя ще застане зад амбиоциозните ни планове и думи с нетърпящия си възражение тон, с купищата си факти-доказателства за това, че сме били прави.

Вероятността това да се случи е нищожна. А вероятността да прекараме целия си живот в очакване на някакво бляскаво бъдеще е колосална. Затова, бъдете добри в това, което правите, стремете се към съвършенство, но не си мислете, че ще откриете нещо в постигането, на кавкото и да било, особено в бъдеще време.

Щастието е възможно единствено във вечното и постоянно СЕГА, което непрекъснато пренебрегваме, за да превръщаме спомени от миналото в мечти за бъдещето… Тази лудост не подминава и мен. Улавям се, че непрекъснато го правя.

Но знаете ли колко по-лесно ми е да пиша сега, след като знам, че има ОГРОМНА ВЕРОЯТНОСТ да не съм новият Томас Ман, новият Стивън Кинг или новият Паулу Куельо? Няма я тежестта на очакванията. Паднало е бремето на отговорността. Ето, сега пиша третия си роман, но не знам дали 200 човека или 200 милиона души ще го прочетат. Не съм сигурен дали някога ще отпечатат катинара ми върху банкнота – отворете си портфейла, повечето банкноти са портрети на мъртви писатели – не знам също дали с парите от хонорара, ако изобщо изкарам някога такъв, ще си платя наема или ще си купя собствена къща. Тези вероятности нямат и не могат да имат значение за удоволствието, което изпитвам в момента с поставянето на всяка нова сричка върху белия лист.

Идиотско е да се сравнявам с творилите преди мен. Също толкова идиотско би било да се състезавам с онези, които ще творят след мен. Сред двете категории има (и ще има) много по-добри писатели от мен. Дреме ми на перото за тях. Не искам нечий чужд живот, искам си моя! Ето ви здраволосвен егоизъм.

Ако си позволим да погледнем нещата в перспектива, все пак, то да – важно е да отчетем значимостта на предстоящите събития – земята е забременяла с пролет сега. В последния месец e. Раждането на пролетта е най-значимото нещо, което може да се очаква.

Тихомир Димитров 

март 10, 2015

Три изпитани упражнения за самоусъвършенстване

Периодът, в който ги прилагах (близо шест месеца) се отпечата в съзнанието ми като ярка, многоцветна дъга – период на бурно развитие и растеж, на непринудена радост от живота. С удоволствие бих го повторил, затова ги припомням на себе си (и на вас) с някои съкращения. Оставил съм само най-важното. Работещото. Благородно завиждам на тези, които ще ги опитат за първи път:

Упражнение 1. Денят на мълчанието

Всеки понеделник и четвъртък

Мантра: Мълча повече, отколкото говоря“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки понеделник и четвъртък, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Дава възможност да се разбере по-добре света около нас, разкрива истини за хората, които участват в живота ни, осигурява преки пътища към опознаването на собствената личност.

Метафизични резултати: Увеличава духовната сила. Към мантрата може да се добави: „…и така получавам сила”.

Приложение: „Мълча повече, отколкото говоря“ е ясното и категорично намерение, с което се събуждате от сън всеки понеделник и четвъртък. После ще ви обясня защо е толкова важно упражненията да се правят в едни и същи дни от седмицата. Тук не става дума за будистко мълчание. Говорете, но само когато е необходимо, наложително или неизбежно. Сведете говоренето до минимум. Отговаряйте само с „Да” или „Не”. Не се обяснявайте и не си мърморете под носа. Ценете тишината. Наблюдавайте. Бъдете пестеливи с думите. Представете си, че за всяка дума ви глобяват с по един лев. Общо взето, целта е да се постигне заявеното в мантрата: да говорите по-малко, отколкото сте мълчали. В рамките на деня.

Внимание! Упражнението е трудно – много по-трудно, отколкото си го предстаяте и поне десет пъти по-трудно, отколкото изглежда в описанието! Необходими са повторения, два пъти в седмицата, всеки понеделник и четвъртък, за изграждането на навик, който е способен да ви донесе практически резултати. Част от тях са: житейска мъдрост, увеличена концентрация, разбиране за света,  „проглеждане“ и духовната сила. Но има още много. Ще оставя на вас да ги откривате и непрекъснато да се изненадвате (приятно) от резултатите.

Упражнение 2. Денят на изобилието

Всеки вторник и петък

Мантра: „Не приемам нищо за даденост“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки вторник и петък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Прави човека богат и доволен още сега. Заученият навик, с който живеят повечето хора, е да се фокусират върху нещата, които нямат или, които искат да имат (т.е пак нямат), вместо да обръщат внимание на нещата, които вече притежават. Това упражнение отклонява вниманието от класическия навик, като го замества с нов – фокусирането върху нещата, които реално притежаваме, но сме свикнали с тях и ги приемаме за даденост. Чрез благодарност и признателност за действителното им съществуване, ние получаваме удовлетворение още сега.

Метафизични резултати: Увеличава изобилието в материален план, колкото и невероятно да звучи. Не е имало ден на благодарността, в който да не съм получавал подаръци, приятни изненади, безплатни услуги, ваучери, пари или други материални придобивки безвъзмездно, т.е без да ми се налага да си скъсвам задника от бачкане за тях или да съм задължен да ги връщам по някакъв начин.

Приложение: Намирайте си поводи да благодарите за всичко, което ви заобикаля и за всичко, което преживявате в момента. След време ще се научите да благодарите дори за привидно „лоши” неща, като главоболие или стомашно разстройство, например. Ще разберете, че те също имат смисъл и, че не ви се случват случайно, а за ваше добро.

Благодарността е не само приемане, каквото препоръчват всички мъдреци за по-щастлив и по-съзнателен живот, тя е приемане с искрица екстаз!

Обръщайте внимание на нещата, с които сте свикнали и благодарете за тях – наум или на глас, но искрено, в сърцето. Благодарете за слънцето, за въздуха, за водата, за покрива над главата си, за храната на масата, за здравите си ръце, тяло и крака, за бистрия си ум, за вродените ви таланти, за семейството, което ви обича и подкрепя, за това, че се будите точно до този човек сутрин, за това, че се будите изобщо, че дишате и, че сте живи…Така ще станете богати и щастливи още сега, няма нужда да отлагате щастието си завинаги в бъдещето, бидейки заети непрекъснато с реагиране на настоящите обстоятелства. Те нямат край. По-добре да сте заети с изобилието. Благодарете дори за „неприятностите”. Така най-лесно ще ги накарате да изчезнат. Съдбата ще се погрижи за допълнителните „бонуси”, които също няма да спират да ви изненадват. Още инструкции за това упражнение можете да прочетете в „Третият път към изобилието”.

Упражнение 3. Денят на свободата

Всяка сряда и събота

Мантра: „Днес постигам с лекота“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всяка сряда и събота от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Изгражда навика да не се вкопчваме в определени цели на всяка цена или по-точно – в начините за тяхното осъществяване. Развива търпението. Дарява свобода. Вдъхва спокойствие и увереност в собствените сили. Щом станете с такава нагласа и цял ден непрекъснато си повтаряте, че днес постигате с лекота, има голяма вероятност наистина да започнете да постигате с лекота, да не сте толкова вкопчени в крайните резултати, но и да се отказвате гъвкаво от действия, които ви създават трудности в момента, заменяйки ги интуитивно с много по-добри решения, които ще ви хрумват буквално от нищото.

Развива интуицията.

Метафизични резултати: Цялото Битие се подрежда зад възникващите у вас идеи и започва да ви подкрепя. Всичко, което си наумите, го постигате с невидимата мощ на нещо, което сякаш се е наговорило да ви помага на всяка цена. Започвате да вярвате в собствените си способности и наистина получавате свобода…да избирате…по-смело от преди. Дори да не стават точно така, както ги мислите, нещата винаги се получават, дори по-добре, отколкото сте ги намислили, но (може би) по съвсем друг, неочакван начин. Свободата, която дава упражнението е необходима, за да не се вкопчвате в определени начини, по които трябва да станат нещата. Според вас. Това ви прави по-гъвкави. Онова, което търсите, така или иначе, ще го намерите. Онова, което искате, ще го получите и то – с лекота. Просто може да не е по начина, по който си го представяте. Въпрос на навик. Ще свикнете с времето.

Приложение: Още с отварянето на очите сутрин, нека първата ви мисъл да е „Днес постигам с лекота”. Напомняйте си я непрекъснато, превърнете повторението й в основната „задача” за деня. Повтаряйте си я докато нещата се закучват, повтаряйте си я и докато нещата действително се получават с лекота. В първия случай „възелът” се „разплита”, а във втория успехите ви ще се мултиплицират (и ускоряват).

Внимание! Това е най-забавното от трите упражнения. Срядата и съботата ще се превърнат в най-любимите ви дни от седмицата. Ако сте достатъчно упорити.

В заключение

Както виждате, само неделята не е посветена на никакви упражнения. В неделя дори Господ почива. Неделята ще ви даде пространство и време да обмислите постигнатото през седмицата, да се вгледате в себе си и да откриете поразяващите начини, по които измененията, които тези упражнения внасят в характера ви, влияят върху условията от заобикалящата среда и непрекъснато подобряват качеството ви на живот.

Парадоксално или не, ще свиквате все повече с тези резултати и ще започнете да ги разглеждате като нещо нормално, а силата на упражненията с времето ще расте. Резултатите от тях също ще се увеличават – за сметка на усилията, които полагате.

Повторенията са особено важни, за да се усвои методът и да се затвърди навикът.

Упражненията са неразривно свързани. Нещата, които ви се получават с лекота, неизбежно ще предизвикват у вас все по-искрена, чистосърдечна благодарност и с това ще ги умножавате, а повишената духовна сила, която ви дава мълчанието, само ще ви улеснява в този процес.

Разделението на „тематични дни” също е важно, заради концентрацията. Ако се опитате да развивате и трите качества едновременно, няма да ви се получи. Трябва да се редуват. По два пъти в седмицата (за всяко упражнение) е достатъчно – колкото седмици пожелаете, докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.

Приятни приключения!

Тихомир Димитров