Изт: cricketdiane.wordpress.com
Очаквате ли да преживеете нещо голямо? Убедени ли сте, че появата ви на този свят никак не е случайна? Че сте създадени с епохална, с грандиозна цел, с тайна мисия, която само чака удобния момент, за да ви се разкрие? Че ви предстои бляскаво бъдеще? Че ще бъдете забелязани, оценени, разпознати от останалите, че ще ви благодарят за неверотяния принос към всеобщото благо?
Надявате ли се да спечелите от лотарията? Може би го считате за неизбежно? Нали редовно си пускате фишовете, търкате билетите, въпрос на време е само! Смятате ли, че един ден ще промените света? Ще напишете гениална книга, тя ще се превърне в бестселър, ще направите важно откритие, ще поставите нов световен рекорд, ще изкачите най-високите етажи на славата и на властта, ще изкарвате милиони, дори милиарди, ще се къпете в пари и с тяхна помощ ще променяте всичко (и всички) към по-добро.
Вярвате ли в такива неща?
Ех, само да дойде вашият миг – мигът, в който ще се разкрие картата на звездното ви предназначение – неслучайно му викат „звезден миг”! Тогава всичко ще се нареди, всичко ще си дойде на мястото: край на колебанията, край на разочарованията, на хаоса в настоящия ви живот! Край на ограниченията и на недостига (финансов, душевен, материален, всякакъв). Край на мъките и на страданията! Дори болестите ще ви отбягват. Хората най-после ще разберат кой сте, какво представлявате и на какво сте способни! Най-после ще им се изясни причината за досегашното ви съществуване в сянка – пазили сте се за този момент – Съдбата лично ви е подготвяла за него! А вие никога не сте се съмнявали, че той ще настъпи.
Вярвате ли в такива неща?
Предназначени ли сте за нещо велико, за нещо голямо? Предопределени ли сте да участвате в съдбовни процеси, които ще променят статуквото, ще накарат всички да си замълчат гузно и да повярват в уникалния ви, скрит дори за самите вас, понастоящем, талант? Очаквате ли да дойде времето, когато всички ще видят колко сте били прозорливи, колко ценни, велики, гениални, безупречни и човеколюбиви са били, всъщност, вашите идеи, колко прави сте били в препоръките, които сте давали? Колко чисти са били вашите намерения, колко щедри и незаменими сте като личност? Какъв визионер се е криел зад скромната ви външност!
Вярвате ли в такива неща?
Болшинството от хората на тази планета страдат от подобни самозаблуди.
Причината е проста. Културата, независимо от своя географски произход и характер, заразява мозъците на всички, попаднали в сферата й на влияние, заразява ги още от малки, като им пълни главите с историите на успеха, с примерите от биографиите на великите личности, с подвизите на героите от миналото.
Ако пренебрегнем факта, че повечето от историческите герои са, всъщност, масови убийци, рецидивисти и психопати, то гениалните личности, които са променили света с блясъка на талантливите си умове, те действително съществуват, но проблемът е, че заемат едва 0,0000000000000000000000001% от хората, които са се раждали, раждат се и ще продължават да се раждат на тази земя, а окупират около 100% от съзнанието ни, благодарение на културните модели, които насаждат примери за подражание още в най-ранна детска възраст.
Така всеки начинаещ писател, например, е запознат с биографията на Стивън Кинг. Той вижда себе си „облечен” в неговия успех, смята го за възможен. Всеки начинаещ писател е чел биографиите на поне десет световно известни личности, израстнали в бедност, но превърнали се в автори на бестселъри, издигнали се от калта до нивото на икони. Това кара начинаещият писател да вярва, че техните стъпки към славата и успеха са буквално неизбежни и в неговия собствен живот, че те задължително ще се повторят.
Онова, което начинаещият писател не знае (и никога няма да разбере) е съдбата на милиони други писатели, изгинили в бедност, непознали славата и признанието дори посмъртно, затънали в дългове и заличени от колективната памет на човечеството. За тях не се издават автобиографии, не се снимат филми. Техният пример няма кой знае какъв смисъл, той е ненужен, затова, нека по-добре да се преструваме, че тези хора изобщо не са съществували. Какво като са милиони? Нека се водим от примера на единиците, на големите умове, нека следваме стъпките на великаните! Те са най-забележими! И ние заслужаваме дори повече от тях! Създадени сме за нещо велико! За нещо голямо! Няма как да е по друг начин. Трябва да има някакъв смисъл.
Всеки амбициозен старт-ъп предприемач от ИТ сектора чете биографията на Стив Джобс като Библия, възхищава се от Лари Пейдж и от Сергей Брин, гълта информация за ежедневието на Марк Зукърбърг и на Бил Гейтс, вижда себе си в „техните обувки”, но изключва възможността да се превърне в поредния, н-ти на брой, фалирал предприемач в джунглата на информационните технологии.
Всеки млад офицер вижда в кариерата си един Наполеон Бонапарт, един Александър Велики или вижда себе поне като върховен главнокомандващ на армията. Изключена е възможността да се пенсионира като алкохолик с нисък ранг, заемащ скучен административен пост някъде в провинцията, задължително е поне да умре като герой на бойното поле! Вероятността да се превърне в един от милионите анонимни, обезобразени, вмирисани и вкочанени трупове, които всяка война изхвърля след себе си, не се отнася до него, той е млад офицер и е предназначен за велики дела!
Всеки млад духовник се прекланя пред житията на светците, независимо каква религия изповядва, надява се един ден да се доближи поне мъничко до висотата на тяхното безсмъртие, да сподели поне частичка от вечната им слава, да заприлича на тях, след като, естествено, се е справил с далеч по-тривиалните неща, като победата над злото, прогонването на дявола, триумфът на духа над материята, постигането на просветление или, поне, спасяването на десетки хиляди грешници от Ада.
Младият духовник няма как да се превърне в стар поп, накацан от винаните мушици, вмирисан на кисела пот, с напукани по носа капиляри, с вечно фъфлещ език и със замаян поглед, броящ дните до пенсиониране в някой провинциален храм, където е прекарал целия си живот. Не, той няма да се поддаде на пороците, нито ще мисли похотливо за младите момичета в енорията. Чарът на жените, блясъкът на златото, изкушенията на младостта, те също няма да му повлияят. Такива примери има в книгите, другото е за аутсайдерите! Младият духовник задължително ще посвети живота си на висока, човеколюбива цел, той е предназначен за велики дела!
Всеки начинаещ еколог издига благоденствието на планетата до статуса на лична цел в живота! Чел е биографиите, гледал е филмите за други еколози – мъдри и достойни люде, постигнали толкова много преди него – променили закостенелия начин на мислене в обществата си, съзрели опасността на време. Младият еколог няма да се поддаде на корупцията на компаниите-вредители, не ще го изкушат с щедрите си подкупи, няма да се огъне под натиска им, измунизиран е срещу техниките за шантаж, срещу лобизма и срещу корпоративната пропаганда! Осъзнал се е навреме! Неговата мисия е да спаси земята! Да промени живота на хората! Предназначен е за велики дела!
Всеки начинаещ режисьор или млад актьор е един Стивън Спилбърг или един Чарли Шийн в процес на създаване. Необходимо му е само време, за да се докаже! В крайна сметка, толкова убедителни са историите за успеха на последните двама, толкова реални, добре разпространени, виждаме ги навсякъде, следователно можем да ги повторим. Играенето на треторазрядна роля в провинциален театър срещу заплата от 200 евро на месец не ни влиза в сметките. Много по-вероятно е да получаваме по милион долара за участие във всяка от сериите на „Двама мъже и половина” и да строяваме целия снимачен екип, както го прави чичко Чарли (между две линии, две бутилки с отлежало уиски, две красиви жени и половина). Щом той го може, значи го мога и аз! Въпрос на време е само! Ех, ще видите вие, когато изпъкне световният ми талант. Когато получа признание! Роден съм за велики дела!
А кой амбициозен музикант не е новият Кърт Кобейн, новият Майкъл Джексън, новият Джим Морисън или новият Елвис Пресли? Ин дъ мейкинг? Световната слава, мацките, феновете, наркотиците, алкохола, частните самолети, голите партита в луксозни вили, пътуванията, автографите, гигантските хонорари, всичко това са са само странични ефекти от славата. Вървят заедно с таланта! По този път са минали великите гении преди мен, по този път ще мина и аз! Какво като не съм запознат с биоградфиите на милионите други музиканти, които човечеството, през писаната си история, някак е забравило да спомене? Роден съм за велики дела и понеже съм избрал(а) професията на Елвис Пресли или на Шакриа, то аз задължително съм новият Елвис или новата Шакира.
Примерите са банални, знам. Това е напълно умишлено, тъй като искам да подчертая баналността и масовият характер на тази толкова популярна самозаблуда – че сме родени за велики дела. Вероятността ДА НЕ СМЕ е близка до безкрайност. Тя е толкова голяма, че мозъкът ни предпочита да я отхвърли като невероятна, за да не мисли изобщо за нея. Той е вкопчен в миналото и живее за бъдещето.
Знаете ли къде е цялата драма, всъщност? Не е в това дали ще сте новият Айнщайн или новият Ганди, дали поколенията ще рецитират постулатите ви и ще ги сочат за мъдрост. Драмата е в това дали сте успели да регистрирате всички онези моменти, в които не сте били предназначени за велики дела, дали сте ги ПРЕЖИВЕЛИ?
Защото, животът е именно сбор от такива моменти и, ако го пропилеете в преследване на едно бъдеще, където евентуално чакате да се повторят някакви изключителни моменти от миналото, то вие никога няма да сте живели в настоящето, а това, на практика означава, че вие никога няма да сте живели.
Бих ви препоръчал да започнете да го правите още сега.
Ако сте новият Шекспир, то светът и историята задължително ще го отбележат! Няма да пропуснат този факт. Не можем да защитим истината с думи, можем само да се надяваме, че тя ще застане зад амбиоциозните ни планове и думи с нетърпящия си възражение тон, с купищата си факти-доказателства за това, че сме били прави.
Вероятността това да се случи е нищожна. А вероятността да прекараме целия си живот в очакване на някакво бляскаво бъдеще е колосална. Затова, бъдете добри в това, което правите, стремете се към съвършенство, но не си мислете, че ще откриете нещо в постигането, на кавкото и да било, особено в бъдеще време.
Щастието е възможно единствено във вечното и постоянно СЕГА, което непрекъснато пренебрегваме, за да превръщаме спомени от миналото в мечти за бъдещето… Тази лудост не подминава и мен. Улавям се, че непрекъснато го правя.
Но знаете ли колко по-лесно ми е да пиша сега, след като знам, че има ОГРОМНА ВЕРОЯТНОСТ да не съм новият Томас Ман, новият Стивън Кинг или новият Паулу Куельо? Няма я тежестта на очакванията. Паднало е бремето на отговорността. Ето, сега пиша третия си роман, но не знам дали 200 човека или 200 милиона души ще го прочетат. Не съм сигурен дали някога ще отпечатат катинара ми върху банкнота – отворете си портфейла, повечето банкноти са портрети на мъртви писатели – не знам също дали с парите от хонорара, ако изобщо изкарам някога такъв, ще си платя наема или ще си купя собствена къща. Тези вероятности нямат и не могат да имат значение за удоволствието, което изпитвам в момента с поставянето на всяка нова сричка върху белия лист.
Идиотско е да се сравнявам с творилите преди мен. Също толкова идиотско би било да се състезавам с онези, които ще творят след мен. Сред двете категории има (и ще има) много по-добри писатели от мен. Дреме ми на перото за тях. Не искам нечий чужд живот, искам си моя! Ето ви здраволосвен егоизъм.
Ако си позволим да погледнем нещата в перспектива, все пак, то да – важно е да отчетем значимостта на предстоящите събития – земята е забременяла с пролет сега. В последния месец e. Раждането на пролетта е най-значимото нещо, което може да се очаква.
Тихомир Димитров
Харесване на това:
Харесвам Зареждане...
Писателският блог на Тишо 