Писателският блог на Тишо

януари 31, 2007

Пожарникарски истории – История втора: „Нов в занаята“

Filed under: РАЗКАЗИ — asktisho @ 8:24 am

 

Не знам защо се получава така, но новобранците в полицията, армията, флота, пожарната и други униформени институции, задължително трябва да преминат през някаква гадост, която да им послужи, като „бойно кръщение” в занаята и в живота въобще. В повечето случаи „кръщението” се състои от малко насилие, лека болка и премерени дози унижение, но забавленията с новобранци понякога могат да се превърнат в „играчка-плачка”.
В едно затънтено село живеела умопобъркана жена, която обитавала сама порутената си къща, разхождала се опикана из буренясалия двор и все някак успявала да оцелее в благодарение на мизерната пенсийка, която получавала по болест. Женичката страдала от нещо като „маниакална депресия” и „шизоидна параноя със суицидни тенденции”. Не зная дали точно това беше медицинското име на заболяването, но в общи линии, горката женичка твърде често откачала и опитвала да сложи край на живота си. Може би е вярно, че „пияните и лудите Господ ги пази”, защото конкретната луда вече имала няколко неуспешни опита за самоубийство зад гърба си, включително и едно скачане под влак, от което се отървала само със счупена ръка. Греблото на локомотива я изхвърлило далеч встрани от релсите, но това е тема на съвсем друг разказ.
Та, настъпило ново умопомрачение и побърканата женица разказала на всички в селото, че възнамерява да се хвърли в кладенеца, дълбок 20 метра, но никой не и повярвал, нито пък се опитал да я спре. Така един ден, пред смаяния поглед на няколко души,  тя просто се навела над мрачното гърло на кладенеца и тихомълком пропаднала с главата надолу. Селяните напразно крещели в тъмното, пускали камъчета, въжета, святкали с фенерчета, но от тялото на лудата нямало никаква следа. Убедени, че се е удавила и е потънала в дълбоката, студена вода, те посипали брашънце, запалили свещички, приготвили сладък ориз за „Бог да прости” и се обадили на кого? На пожарната, разбира се, да дойде и да извади трупа – хем да могат да го погребат като хората, хем да не се разлага в кладенеца, от който пие цялото село.
В дежурния екип, който пристигнал на място имало „новобранка” и без да се чудят нито за миг кого да спуснат в кладенеца, пожарникарите видели в случая чудесен повод за „бойно кръщение” на новака – опаковали го с въжета и с шутове и подигравки го изпратили надолу към мрачните, влажни недра на майката Земя. Можете ли да си представите как се е чувствал новобранеца в този момент? Защото аз дори не искам да си помислям за клаустрофобията в тясното кладенчово гърло, за пълния мрак, разкъсван единствено от мъждивата светлина на фенерчето от каската, за зелената плесен по стените, за влагата, кънтенето на подигравателните гласове отгоре, учестеното дишане и тръпнещото очакване за внезапен допир с мразовитата вода, от която трябва да извадиш не труп на магаре или теле, а труп на истински човек. При всички случаи никой не искал да бъде на неговото място в този момент. Мили деца, ако все още си мечтаете като пораснете да станете пожарникари прочетете тази история до край и помислете отново. Двайсетина метра по-надолу (колкото е височината на един 8 етажен блок) „новобранката” попаднал на издълбана от подземната река ниша. Нишата била малко над нивото на водата и в нея имало тиня, водорасли, няколко голи охлюва и едно бледо женско тяло. Явно след падането водата се е надигнала нагоре и е захвърлила лудата в празнината. Доволен, че все пак няма да му се наложи да се потапя целия в леденостудената вода, младият пожарникар се заел да овързва трупа с въжетата, които носел за целта. Случило се нещо твърде неприятно – лудата отворила очи, стиснала го за врата и започнала да крещи. По-късно лекарите установили, че по тялото и няма дори драскотина от падането в кладенеца. В резултат от силния шок, обаче, лудата се била вкочанила като мъртвец и два дни  прекарала във влажната ниша на дъното на кладенеца, загубила ума и дума от ужас, изтощена от липсата на храна и светлина. Стресът, изживян от младият пожарникар бил толкова силен, че според разказвача, който също бил там, по 22 годишната глава на колегата му не бил останал нито един черен косъм.

Следва продължение…..

януари 30, 2007

Пожарникарски истории – История първа: „Майката на сутеньора“

Filed under: РАЗКАЗИ — asktisho @ 12:28 am

 

Пожарникарската професия е достойна професия. Всяко момче си мечтае като порасне да стане ако не космонавт, то поне пожарникар или полицай. Малцина обаче знаят с какви неприятни случки и отвратителни преживявания е принуден да се сблъсква редовият огнеборец в своето трудово ежедневие. Повечето хора живеят с обърканата представа, че работата на пожарникаря е да гаси огън. И аз страдах от същата заблуда, преди да се запозная с един истински представител на гилдията. Случи се на една хижа в Балкана. Беше ранна пролет.  Подгонен от стреса на големия град, остатъците от зимната депресия и еднообразието на работата, блажено пиех ракия на терасата на хижата, докато чаках пържолките да станат и очите ми жадно поглъщаха прясно напъпилата горска зеленина. Оказахме се съседи по маса с въпросния пожарникар, който използва случая, че го погледнах, за да ми разкаже четири брутални случки, които, заклевам се, няма да забравя никога. Едната му ръка беше станала напълно безчувствена от разтопена пластмаса, преди години… Това, обаче, съвсем не беше най-лошото, което този човек бе преживял. След всяка случка той млъкваше, изливаше в гърлото си 100 грама домашна 65 градусова кайсиева, бодваше краставичка и с насълзени очи започваше да ми разказва следващата история. Без повече да мъча нездравото любопитство, което усещам, че напира в теб, ето ти първата от 4-те пожарникарски истории, които после с охота можеш да разказваш на приятели, за да се правиш на интересен:

История първа: „Майката на сутеньора“ (бейзд он а тру стори)

Живял някога, в един малък български град, един таксиметров шофьор. Всеки таксиметров шофьор ще потвърди, че рано или късно му се налага да вози проститутки. Сложните взаимоотношения между двете професии са вдъхновили не един или два порно разказа, които за съжаление нямат нищо общо с нашата история. Важното в случая е, че на въпросния таксиметров шофьор проститутките му плащали да ги взима от едно място, да ги води на друго и най-важното: да забравя от къде ги е взел и къде ги е завел. Той, обаче, бил предприемчив по натура, имал нюх към лесната печалба и в един момент на творчески устрем си задал фундаменталния въпрос: „Абе,  защо, аджеба, да не взема и аз да им уредя по някоя среща на момичетата, та барем изкарам някой лев от цялата работа?!”
Така и направил. Клиенти намерил лесно. Всичките му приятели били загорели таксиметрови шофьори, тираджии, трактористи и строителни работници. Всяка вечер имало поне един-двама, които били готови да пожертват надницата си, за да „продухат тръбите.” На момичетата давал колкото са свикнали да получават по принцип, допълнително им спирал за транспорт. Горницата, която успеел да спазари със загорелите шофьори, слагал в джоба.
Работата тръгнала добре. Дори успял да спести за нова газова уредба – да му излиза по-тънко транспортът. Денем работел като таксиметров шофьор, а нощем – като сутеньор. Това станало известно на другите сутеньори в града, които не били склонни да приемат нов човек в бранша и много се ядосали, че въпросният човек използва тяхната „стока” без да пита и, което е най-лошото – без да плаща.
Една вечер го проследили. Разбрали в кой блок и на кой етаж живее. На следващия ден намазали входната врата на апартамента с нефтопродукти, каквито, въпреки 20 годишния си стаж, моят приятел – пожарникарят каза, че не бил виждал никога през живота си. Драснали клечката и избягали. Оказало се, че жертвата отдавна не живее на този адрес. Предната вечер бил на гости на майка си. Когато пожарникарят пристигнал, видял горката женица да тича из балкона  като обезумяла – целият и гръб бил в пламъци, неистово крещяла и отчаяно махала с ръце. Била сам-самичка у дома, по време на атентата. Преди пожарникарите да успеят да предприемат каквото и да било, полудяла от страшната болка и задушена от пушека, горката женица се хвърлила от терасата на 4-тия етаж, оплела се в простира на втория, цвъртящото и тяло се преметнало във въздуха и паднало по очи в краката на пожарникаря. Той с погнуса видял как черепът й се разцепва на две и отвътре изскача мозъкът. Останалата част от тялото се овъглила до пепел. Обилните количества пяна, които изсипали върху него не успели да спрат яростта на химическите пламъци. Трябвало да донесат специален препарат от най-близкия областен град, за да изгасят сгърчената купчина димящи кости. От майката на сутеньора останал само мозъкът.

Следва продължение…

януари 28, 2007

Тва не – Дребнавите хора

Filed under: Без категория — asktisho @ 3:28 pm

Дребнавите хора ме вбесяват. Всеки познава по един такъв. Това са онези мижитурковци, които гледат да минат метър с петдесет стотинки, да те излъжат с  двадесет или да „забогатеят” с цял един лев. Тези хора са счупени, според мен. Може да са невероятни специалисти, чудесни хора и добри приятели, но стане ли дума за пари, изведнъж се смаляват до мравки. Мисленето им става мравешко. Повечето от тях за израснали в бедност и подсъзнателно възприемат парите като дефицитно благо, с което ако разполагат тук и сега, никога няма да стане като „преди”. И са толкова обсебени от тоя си дребнав начин на мислене, че  са готови да се изложат яката и да загубят много повече и много по-ценни неща – приятелство, доверие, престиж. Най-лошото е, че за дребнавия няма приятели и врагове. Той всеки е готов да завлече с двадесет стотинки, важното е да спести!
Имам  един приятел, който много обичаше да се излага, като никога не си плаща цялата сметка в заведение. Ако другите са пийнали по една-две ракийки и ако сметката е по-големичка, той винаги ще гледа да мине метър с лев-два, все едно, че утре може да излезе и да си купи нещо с тези пари. Не знам, може би самият факт, че е успял да „надхитри” всички останали му носи някакво вътрешно удовлетворение. Всички могат да събират и да изваждат. Всеки си прави сметката много по-добре, отколкото предполагаш и ако си дребнав, най-доброто, което може да ти се случи е да те помислят за смешник. Някои хора не са готови да си развалят настроението за един лев, а дребнавият човек винаги е готов да се изложи и да си хвърли репутацията в коша за същия този един лев. Ето колко жалко е да си дребнав. Унизително е.
Дребнавите хора, осен че са стиснати и пресметливи мишлета, имат много силно развито собственическо чувство. За малките неща. Ако искаш да разбереш откъде идва изразът „гледа ме все едно съм му изля закуската”,  пробвай да си отчупиш от закуската на дребнав човек. Всички жестове на щедрост дразнят тези хора.  Те ще те разберат, ако не им дадеш да опитат от сандвича ти и ще те помислят за странен, ако им дадеш. Дори може да ти се обидят. Защото са много големи честолюбци.  Нали са спестили. Могат и сами да си купят сандвич, ако им се преяде.
Дребнавите хора не обичат да подаряват. Купуването на подаръци е истински кошмар за тях, а Коледният шопинг – невероятно изнервяща криза. Та това са пари, хвърлени на вятъра. Откъде накъде ще купиш един предмет, само и само после да го поставиш в ръцете на друг човек? Какво ще получиш ти от цялата работа? Този човек дали ще оцени жеста, дали го заслужава?
Дребнавите хора са недоверчиви егоисти. Те живеят с мисълта, че все някой се опитва да ги прецака, да им вземе от драгоценно скътаните парички. Както казах в началото, това най-често се дължи на детството, прекарано в мизерия и на отношението към парите като към гарант, че тази мизерия никога няма да се повтори. Тези хора не разбират, че силата на парите е в тяхното движение, че пари, които не са в оборот са мъртви пари. Тези хора обичат да спестяват.
Спестовността е убиец на успеха. Богатите хора може да са стиснати, но те не обичат да спестяват, вместо това обичат  да изкарват още пари. Колкото повече, толкова повече. Твърде грешно е да прекараш цял живот в мислене само за това как да изхарчиш по-малко. Далеч по-добре би било, ако инвестираш цялото това време и енергия в търсене на решения как да изкараш повече. Парите имат характера на алчната кучка – колкото по-стиснат си и колкото повече внимание им отделяш, толкова по-малко ти „пускат”. Ако бъдеш ларж и решиш да подходиш по-мащабно към ситуацията, а именно като гледаш да си увеличиш приходите, вместо да си намалиш разходите, като не мислиш постоянно колко харчиш и колко зле ти се отразява това, винаги ще имаш много повече за харчене. И няма да си трошиш нервите.
Проблемът, обаче, се състои именно в дребнавия начин, по който мислят дребнавите хора. Ако цял живот съзнанието ти е фокусирано върху стотинките, винаги ще си останеш стотинкаджия.

Тихомир Димитров

януари 24, 2007

Тва да – Хедонизъм

Filed under: Без категория — asktisho @ 7:56 pm
Tags: , ,

 

Според краткия философски речник на Евгени Динев, Хедонизмът представлява: „…учение, според което най-висша цел на човешкия живот е удоволствието и насладата в противовес на аскетичния живот.”  Днес лозунгът на Хедонистите е „Удоволствието преди всичко” и аз напълно ги подкрепям.
Откакто е на този свят, човек все търси смисъла на своето съществувание и все не успява да го намери. Добре де, при това положение на нещата, не е ли по-хубаво да теглиш една майна на всичко и да решиш, че смисълът е да се наслаждаваш тук и сега – с  поверените ти средства и възможности, а не да се занимаваш с разкриване на загадките на Вселената и всичко останало. Веднага отговарям на въпроса какво би станало, ако всички започнеха да се държат така. Ами няма да започнат, ето какво.  Светът е пренаселен със задръстеняци, комплексари, кариеристи, шовинисти, комунисти, социалисти, аскети, въздържатели и всякакви други изкривени хора, които в никакъв случай няма да се отпуснат и да се забавляват.  Те или преследват някаква „възвишена” обществена цел с всички възможни средства, или гонят някаква „кариера”, някакво „развитие” в личния живот или пък някакво „духовно” усъвършенстване. Каква кариера, бе, какво развитие – да остарееш в една компания, работейки и в почивните дни и да си харчиш парите, когато си вече стар и грозен, това ли е кариера? Thank you, but no, thank you! Някои са готови да продадат живота си, младостта си и свободата си за пари, други пък  сами се лишават от редица удоволствия с цел постигане на някаква по-висша фаза на ума. Най-тъпото, обаче е, че  Космосът упорито мълчи и отказва да посочи кой е крив и кой – прав.
Ето защо, аз имам съзнателното право на избор да не продавам младостта, свободата и живота си за пари и то дотогава, докато аз самият не реша да постъпя другояче. Правя съзнателен избор в полза на наслаждението пред ограничението, избирам да се отдам на всички изкушения и да преследвам личната си съдба в живота – да му се радвам, докато мога. В същото време има достатъчно отрудени и огрухани хорица, които ще продължават да поддържат обществения ред, ще продължат да търпят доброволни лишения и да се блъскат от здрач до зори, за да произвеждат блага, предназначени за други, ще продължават да тласкат цивилизацията напред и да разрушават климата, да се стремят към просветление и да се самонараняват с чувсво за вина и страх.  Ако ги нямаше тези хора, на мен щеше да ми бъде доста скучно. Хедонистите не обичат да им е скучно. Те обичат да се забавляват.
На пръв поглед всеки би живял така. Не, не всеки! Първо, не всеки може да си го позволи и тук изобщо не става дума за пари. Аз  не съм богат човек, но  мога да си го позволя. На мен също ми се налага да работя. С малката разлика, че решавам сам кога ми се работи и кога не, че работя каквото искам и когато си поискам. Моята тайна е, че аз и в работата откривам наслаждение. Как съм стигнал дотук ли? Като винаги на подсъзнателно равнище съм избирал наслаждението пред лишението и ако някога съзнателно съм подлагал себе си на някакво лишение, то единствената цел на това лишение е била да донесе повече наслаждения като награда.
В същото време има много богати хора, които не спират да се блъскат и да се лишават. Ето например Слави Трифонов. Защо му е да продължава да се пъне всяка вечер по телевизията? Няма достатъчно пари, за да си плаща наема ли, че да му се налага да ходи всеки ден на работа? Може би му е безкрайно интересно всеки ден да прави едно и също в продължение на години…?   Не, просто човекът не може да спре. Въпрос на навик. Мога да дам още хиляди примери за богати и успели хора, които просто не могат да спрат. Лишенията и ограниченията, в които са свикнали да живеят са ги изкривили толкова много, че те са забравили да живеят по друг начин, забравили са да се забавляват дори, когато вече могат да си го позволят. Ето, че въпросът не опира до пари. Всичко зависи от вътрешната ти нагласа. На всеки човек му се налага да работи или да върши нещо полезно. Това не е страшно. Хедонистите не са безработни прошляци. В повечето случаи това са успели хора, които в един момент са решили да счупят социалните окови, да кажат „майната му”, да се пенсионират на 35 и да изберат собствения си кеф пред кефа на другите. Това е да си хедонист.  Удоволствието преди всичко!
Тихомир Димитров

януари 21, 2007

С Връзки в Обществеността

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 9:57 pm

 

Иска ми се да изсипя от душата си всичко, което мисля за връзкарските истории. Искрено и лично. Смятам да го направя тук и сега. Някои от нас все още помнят недружелюбните времена на комунизма, когато всичко ставаше с връзки. С връзки се купуваше тоалетна хартия, книги и бельо. С връзки се постъпваше в хубав университет и на хубава работа, с връзки се купуваше апартамент и так дале. Мнозина с облекчение си помислиха, че краят на тоталиаризма означава и край на връзкарщината. За справка думичката „nepotism“ в директен превод от английски значи точно „връзкарщина“. Оказа се, че и при капитализъма връзките били важни. Ето, давам конкретен пример:
Един приятел се записа да учи „Информатика“ в американски университет, защото било „модерно“. Хубаво, ама някъде към трети курс момчето разбрало, че му предстои цял един живот на висене пред монитора в строго мъжка компания от девствени чекиджии, ръсещи плоски шеги за жени и ебане, та затова решил, че колкото и големи да са заплатите в IT сектора, може би сега е времето да си смени професията, докато може. Мислил, мислил та решил да се премести в специалност „Финанси“ на същия университет. За целта се наложило да проведе кратка среща-интервю с декана на специалността, там така ги правят преместванията от една катедра в друга. Трябва да се знае момчето защо така е решило, пък и да му се даде акъл, да му се посочи правилната посока в живота, да не вземе да сбърка нещо в незрелия си избор. Та, отишъл нашият младеж при усмихнатия декан на специалност „Финанси“, който го очаквал впечатлен от високото му ай кю, от отличните оценки на тестовете и от невероятно добрите му математически умения. Станало дума защо, аджеба, студентът така изведнъж е решил да зареже перспективната си професия и да става финансист. Нашият младеж, понеже нямало как да обясни за девствените чекиджии, се направил на супер заинтересован и разказал какво невероятно бъдеще вижда в заниманията си по финанси. Деканът се усмихнал и дружелюбно го попитал, а роднини или семейни приятели на Уолстрийт има ли? Вуйчо му случайно да притежава някаква банка? Изобщо, има ли някакив ВРЪЗКИ с финансовия свят? Оказало се, че няма. След като разбрал това, без да увърта повече, деканът го потупал по рамото и мъдро го посъветвал: „Виж сега, момче, така или иначе цял живот ще прекараш в седене пред компютъра. Като програмист ще ти плащат за това седем пъти повече, отколкото като банков служител, защото ако нямаш правилните връзки на правилните места, най-доброто, на което можеш да разчиташ е да работиш като сметало в някой забутан, провинциален банков клон. В резултат нашият приятел завърши „кампютър сайънс“ и до ден днешен изплаща бялата си талашитена къщичка с пластмасова ограда в предградията на цена половин милион долара с иначе добрата заплата, която получава. Каква е поуката от тази история ли? Ами поуката е, че без ties, connections, връзки, связи и прочие правилни вуйчовци и чичовци на правилните места в този живот до никъде не можеш да стигнеш. Е, добре де, може, ама ми излезе цирей на езика да повтарям, че отделни изключения само потвърждават шибаното правило.
В една дискусия наскоро стана дума за „Връзките с обществеността“ – тази свещена и пазена като Светия Граал манна небесна на славата, парите и успеха, в която дискусия много компетентни и некомпетентни люде се включиха с къде адекватни, къде не съвсем адекватни мнения, за което искрено им благодаря, техният принос е незаменим, сериозно, мнението им е ценно за мен именно защото е различно, обаче никой не обърна внимание на най-важното в целия диспут, а именно: единственият и най-ценен ресурс на добрия PR специалист са неговите връзки. Тези хора продават връзките си за пари. Превърнали са връзкарството в професия. Издигнали са го на пиделстал. Никаква теория и никаква практика не могат да те направят добър PR, било то нисък или висок, ако не познаваш ол да райт пийпъл ат ол да райт плейсиз. Друг е въпросът дали ще използваш личните си контакти за имидж мейкване на някаква компания, с чисто рекламна цел или ще разпространяваш някаква корпоративна пропаганда. Тези неща са от второстепенно значение. Единственото правилпо за успех в PR-а са добрите контакти. Останалото са празни приказки, които много вървят пред аудитория влюбени в теб студенти или на ракийка и салатка със стари приятели от гимназията, обаче в реалния живот, в реалния PR напред могат да те изтласкат само контактите с правилните хора. Култивирай тези контакти и нека Силата да бъде с теб!

Тихомир Димитров

януари 19, 2007

Жената на 25

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 4:02 pm

Личните ми наблюдения върху нещата от живота, вселената и всичко останало сочат, че тик-так-ането на биологичния часовник при жените започва на 25. Става дума за естствен природен механизъм, в който на 25 годишна възраст в живота на всяка девойка настъпва фанатична (за някои може би фантастична, но при всички случи радикална) промяна и тя е съврзана с неистовата потребност да има деца. На 25 жените се променят тотално. Почти не познавам момичета на 25+, които да не са майки или поне да не са бременни.  Такива, разбира се, има много по света и те до една са готови да продадат душата си, за да имат деца. Замислете се каква мащабна сила ги контролира – силата, която се грижи човечеството да продължи своя род!!! Никой не може да устои на подобен натиск. Просто на 25 купонът свършва и Природата иска от жената да заплати цената за последните десет години на неангажиращи флиртове, интриги и безразборни сексуални контакти. Природата иска деца. Още деца. Тук и сега! По този начин, аз, бидейки един мъж на 28, постепенно загубих контакт с всички жени-приатели, с които бях израснал, с които бях учил и, които бях свикнал да възприемам като неразделна част от социалния ми антураж. Няма ги. Вече са женени с деца – в други държави, в други градове, с много по-важни за тях самите проблеми на главата, отколкото неспокойната творческа натура на Тишо, да речем. Принудих се да излизам с по-млади момичета. Винаги внимавам за пределната граница от 25, защото тогава пада бариерата, тогава настъпва ПРОМЯНАТА и жената спира да търси удоволствието в една връзка. На 25 тя започва да търси баща на детето си.

В същото време наблюдавам и един друг социален феномен, типичен за нашето съвремие – приятелите ми от мъжки пол, всички гонещи 30-ака, са неженени, нямат деца, поддържат случайни сексуални контакти и най-важното –  старателно избягват всякаква сатбилност в отношенията си с другия пол. Някои са кариерирсти, а други – просто келеши. Фактите, обаче, говорят само едно – съвременният млад мъж е осъзнал огромното си биологично превъзходство, главният коз, с който печели всички раздавания, кент флеш роял-а, с който слага в джоба си каретата и фуловете на еманципацията, феминизацията и метросексуалността, а именно – „Аз мога да чакам“. Съвременният млад мъж действително може да чака и смята пълноценно да се възползва от това свое право. Независимо дали чака най-красивата, най-умната, най-богатата или тази, която най-много прилича на майка му, дали чака първо да изкара пари и после да се задоми  или пък просто чака някакъв ЗНАК от съдбата, важното е, че той МОЖЕ да чака. Преобладаащите бракове между двойки с възрастова граница над 10 години в полза на мъжете доказва този неопровержим факт.

Защо пиша всичко това ли? Не за да ви ядосам, мили момичета на 25. Щом толкова трябва, раждайте! Едва ли някой се нуждае от още повече деца в този мръсен и пренселен свят, но аз знам, че вие нямате друг избор. Природата е сляпа и ако навремето майка ми не се беше превърнала във фанатичка като вас, сега нямаше да четете глупостите, които пиша и да ми се ядосвате. Целта ми е просто да констатирам един факт. За да няма изненади. Пък и наоколо се навъртат толкова много 45 годишни мъже, които се чувстват самотни с празна къща, пълна банкова сметка и сигурна (макар и доста скучна) работа, че не виждам смисъл да ги оставяме да страдат в самотата си, нали?

Тихомир Димитров

януари 17, 2007

Тва не – „Така правят всички“

Filed under: Без категория — asktisho @ 9:36 am

НЯМА начин да спечелиш, ако правиш като всички. Няма начин да си на далавера ако изтеглиш 30 годишен ипотечен кредит, защото така правят всички. Няма смисъл да кандидатстваш международна търговия, само защото там кандидатстват всички. Няма смисъл да гледаш Big Brother, защото всички гледат Big Brother. Няма нужда да слушаш чалга, за да не се “цепиш от колектива”. Не е необходимо да си запасваш дънките в ботушките защото всички кифли правят така. Няма нужда да се опитваш да бъдеш тарикат само защото всички се правят на “тарикати”…
Глупаво е тридесет години да изплащаш бетонна килийка в многоетажен комплекс, създаден с много компромиси в качеството от  съмнителен строителен предприемач. Това е имот, който ти носи смешен наем, опасен е за живота ти, ипотеките все още са супер неизгодни, а на всичкото отгоре цената на квадратен метър гони Прага и Париж. Защо ли? Защото ВСИЧКИ купуват ипотеки. По-добре изтегли същия заем, за да започнеш свой собствен бизнес, изкарай пари и купувай имоти в брой. Винаги си струва да купуваш имоти в брой.  Ако пък ще изплащаш ипотека докато  остарееш и ти опадат зъбите , по-добре иди изплащай в Прага и Париж, вече си европейски гражданин. Там ипотеките са по-изгодни, заплатите са по-високи, наемите също. Дори да решиш се върнеш един ден, наемът, който ще получаваш от имота си там може да те издържа цял живот тука. Не прави като всички! Недей да бъдеш говедо, тласкано от общия поток на стадото, мисли като инвеститор, а не като потребител!
Недей да кандидатстваш международна търговия или моден дизайн, защото е „модерно“. След 5 години ще попълниш безчетните редици на безработните икономисти или пък, ако нямаш достаъчно връзки в модния бизнес ще продаваш домати на пазара с фешън диплома в джоба. Да, хубаво е, че се занимаваш с внос и износ на стоки в голяма чуждестранна компания, но ако получаваш 200 евро на месец, малко ми се губи смисъла. Ако се беше хванал да учиш компютърни езици, сега щеше да се  мръщиш на пет пъти повече.
Недей да гледаш Big Brtother, нито Survivor, всъщност изобщо недей да гледаш телевизия. Подари си телевизора на някого, когото мразиш. От телевизора са изтъпява и се надебелява. Рекламите са досадни, а средното ниво на предаванията, предназначени за масовия зрител, ограбва интелекта ти. Изобщо, гледането на телевизия не води до нищо друго, освен до гледане на още повече телевизия. Това не може да ти бъде цел в живота. Американците били тъпи. Продължавай да гледаш телевизия всеки ден и ще станеш като тях.
Приятелите и колегите ти слушат чалга? Зарежи ги и си намери други, по-свестни приятели и колеги. Сама по себе си музиката не може да ти навреди. Пошлата пейзанска култура, която влачи със себе си, обаче, може! Искаш ли да си престъпник, а жена ти проститутка? Пълниш ли буркани всяка есен? А прасе колиш ли? Занимаваш ли се с далавери? Обичаш ли изневерите? А  циганите? Кючек на зурла и тъпан можеш ли да играеш? Ако отговорът на всички тези въпроси е НЕ, значи просто си попаднал в грешната среда, човече! Смени си работата и отсвири дивите селяни, които ти се пишат за приятели. Открий онази музика, която те докосва отвътре толкова силно, че чак ти се иска да заплачеш и се научи да общуваш с хора, които четат книги и се интересуват от изкуство. Нямаш представа колко много ще те промени това.
Извади тези дънки от ботушките най-после, сестро! Ще изглеждаш още по-добре ако се научиш да изпъкваш от тълпата. Знам, че е “модерно” и, че всички правят така, ама кажи ми, как може едно нещо да е “модерно” два сезона подред, по FTV само едни и същи дрехи ли показват? Признай си, че е яко и тази зима да можеш да излизаш с парцалките от миналата. Хем пак  си “модерна”, хем излиза по-тънко. Ама ще ти издам една тайна: личи им, че са от миналата година. И на дънките и на ботушките им личи, така че, вместо да подражаваш на всички и по този начин да се обезличаваш, избери да бъдеш различна и изпъкни в дънкено-кожената масовка с ярки цветове – носи електриково зелено, арогантно червено и ярко жълто. И гледай повече FTV за сметка на “Планета”.
Недей да бъдеш тарикат. Не говори за далавери, а ги прави. Бъди скромен. После иди в скъпарско заведение облечен в дрехи за 50 лева и поръчай шампанско за 250. Отпразнувай победата! Изобщо не е тарикатско да правиш като всички. Бъди винаги различен. Съдбата обича смелите и ще те възнагради за това!

Тихомир Димитров

януари 10, 2007

Пет неща, които ме дразнят. Ама наистина.

Filed under: ЗЛОБОДНЕВНО — asktisho @ 1:53 pm

Чудя се какъв ли е смисълът да изреждаш пред напълно непознати хора пет неща, които си, пет неща, които не си, какво искаш да ти носят, когато ти идват на гости, какви навици имаш, какво ти харесва и какво не. Просто се чудя. Това някаква проява на свръх Аз-а ли  е?  Някакъв публичен имидж ли градиш? Към какво се стремиш?

Защо не започнеш с въпроса who cares? На кой му пука за твоите правила? Аз не се интерсувам колко време си миеш зъбите сутрин, нито как точно уринираш – седнал(а) или легнал(а). Няма да се женя за теб, че да искам да знам чак толкова много. Не обиждам  блоговете, за които става въпрос, тъй като смятам, че ги произвеждат изключително интелигентни хора (или пък игноренти, които пишат толкова добре, че създават впечатление на изключително интелигентни, де да знам), ама просто не е инетерсно…

Пишете за нещо, което вълнува повече от един човек – Вас, или най-много двама – Вас и гаджето Ви. За тая работа си има едни жълти тетрадчици с позлатено катинарче. И картички със сърчица. Там споделяйте всичко. Тук правете така, че като чета, да ми бъде интересно. Не ми нарушавайте потребителските права. Имам право като чета блоговете Ви, да ми бъде интересно. Иначе ще се обадя на Миглена Кунева, нали.

**** Peace *****

януари 9, 2007

Тва да – сексуалните фантазии

Filed under: Без категория — asktisho @ 10:42 pm
Tags: , , , ,

Сексуалните фантазии са пряко свързани с либидото, а либидото е способността ти да правиш секс и да извличаш удоволствие от него. Грешно е да считаме хората с развинтено въображение за извратеняци, напротив, може да си извратен колкото си искаш подсъзнателно, стига да не допускаш опасните ти фантазии да се пренасят в реалността. Фантазиите са обсебващи, но между реалния живот и онзи вътрешния, тъмен свят на съкровени желания, трябва да стои видима граница.  В противен случай рискуваш обществото да те сметне за „непригоден” или дори за „опасен” и да те посвети на „грижите” на съответните институции, които ще ти „помогнат” да се поправиш.
Как да развиваме въображението си така, че то да ни помага в секса, а в същото време да не позволяваме на развратното подсъзнание да съсипва живота ни? Много е просто – като запазим еротичните фантазии за себе си, или поне онази част от тях, които крият опасност от противообществени прояви. „Задните мисли” в леглото са мощен афродизиак и генератор на приятни усещания, няма спор. Хубаво е да се осмелиш да изпробваш някои от фантазиите си дори на яве, но това трябва да стане само с друг пълнолетен и най-вече съгласен да си играе с теб възрастен. Всеки, обаче, крие в себе си едно мрачно кътче на възбуждащи желания, които никога не бива да виждат бял свят. Особено хората с по-богато въображение. Най-тъмните фантазии носят страхотен еротичен заряд, ако се научим да го експлоатираме правилно. Това трябва да става много внимателно. От една страна, не е хубаво прекалено силните желания да се задържат и натрупват вътре в човека, защото един ден могат да избухнат в някаква крайност, от друга – практическото им приложение е силно нежелателно. Какво да правим тогава? Ами да дадем свобода на въображението си, предлагам аз! Само така можеш да бъдеш пълноценен любовник (пълноценна любовница): ако не слагаш прегради пред собственото си въображение. Най-големият сексуален орган на човека е мозъкът, а въображението е висша проява на мозъчна дейност, по-висша дори от мисленето. С въображението си човек създава една паралелна реалност и живее в нея. Кои са безопасните и полезни начини да изживяваш най-съкровените си еротични мечти, които никога не би приложил(а) на практика? Има точно два начина: първият е с писане на подобни фантазии. Писането е чудесен отдушник, защото ти дава активната позиция, водещата роля в един волеви и логически последователен процес да преживееш в първо лице най-мръсните си мечти. Не е задължително някой да чете това, което си написал(а). Пробвай, седни и опиши с думи най-срамната сцена, която можеш да си представиш, ще видиш колко много ще те промени това. Ако си добър текстописец и имаш наистина богато въображение, може дори да намериш хора, които да дават пари за твоите фантазии. Вторият вариант е пасивно да възприемаш еротичните си фантазии така, както са ги описали други. Бас хващам, че нищо не може да те възбуди повече от един добре написан текст, в който се разказва  за любимото ти извращение. Четенето също е логически процес, който активно ангажира мозъка и това те кара да „съпреживяваш” прочетеното.  Емоционалният заряд може да е по-слаб, в сравнение с писането, единствено поради липсата на контрол върху сюжета. Възможно е, обаче, да намериш текстописци, които са описали любимата ти фантазия много по-добре, отколкото дори ти самият (самата) можеш да си я представиш. Изумително е колко много хора си падат по едни и същи неща – обувки, белю, връзване и сране върху лицето, например. Преди появата на интернет човек живееше сам в мрачния свят на подсъзнанието си и се срамуваше от себе си, защото мислеше, че е единствен. Сега е достатъчно да напишеш две думи в Google, за да разбереш, че има още няколко милиона души като теб. В мръсните фантазии няма нищо лошо. Те са естествена черта на човека, подобна на чувството за хумор, имат строго индивидуален характер при всеки ор нас. Сексуалните фантазии увеличават удоволствието от секса и поради тази причина трябва да се поощряват, стига това да не пречи на околните. Ако харесваш безпомощни жени, например, няма нужда да екзекутираш гаджето си чрез разпъване на кръст. Достатъчно е да й завържеш ръцете с копринен шал за леглото – един символичен акт, който не крие абсолютно никаква заплаха за нея (него), но със сигурност ще увеличи твоята, а (надявам се) и нейната възбуда. Обаче умната!

Тихомир Димитров

Следваща страница »