Миш-маш по градинарски

Абсолютно волно наименование, ама как добре стои само!

Още един от свръх-бързите аламинути на Тишо за мързеливи, гладни и нетърпеливи хора, които се изкушават по домашно приготвената храна, но им липсват всякакви готварски умения. Принципа го знаете: „готвенето“ да не надвишава 5 минути (без термичната обработка), продуктите да ги има дори в най-семплия квартален магазин, и накрая задължително да стане толкова вкусно, че да си оближете ръцете до лактите от кеф! Миш-машът по градинарски е именно такава рецепта. Поредната. Ако не сте чели предишните – ЦЪК.

Нуждаете се от: четири моркова, четири чушки, четири гъби, четири-пет яйца, една тиквичка, една глава лук и 150 гр. бяло сирене:

Белите лука и го нарязвате на средно (нито ситно, нито едро). Зачиствате морковите (става много лесно с белачка за картофи), изплаквате ги под студена вода и ги нарязвате на кръгчета. „Изкормвате“ пиперките, след което ги измивате внимателно отвътре и отвън – целта е да не останат семки. Кълцате на едри парчета. Белите гъбите, махате дъното на пънчетата и миете със студена вода. Нарязвате гъбите на четири. Белите тиквичката (пак с уреда за картофи), измивате я и я нарязвате като краставица за салата – на средно дебели полукръгчета. Ето, че вече сте завършили работата на 90%! Останалите 10% са лесни:

Загрявате олио в тиган с похлупак, слагате зеленчуците да се задушават на бавен огън, бъркате два-три пъти и, след като омекнат, добавяте две щипки сол. Чуквате яйцата и размесвате целия буламач, ама само още веднъж! Спирате котлона, трошите сиренето на едро и, след едно последно разбъркване, сте готови.

Важното е да не прекалявате с бъркането, това е тайната на Миш-маш-а по градинарски.

Може да се добави пресен магданоз върху готовото ястие.

Върви чудесно с вино или бира.

Желая ви приятен апетит!

Тихомир Димитров 

Истории на успеха

Тигър си намери стопанин.

Августина, ако си я спомняте, също. С премазаната лапичка. Даже има фейсбук страница.

Онова закъсало овчарско куче – на доброто момиче – дето щяха да го евтаназират (кучето, не момичето)  – то отдавна живее щастливо в чужбина.

Има толкова много истории на успеха!

Всички те са чудеса.

Всички те говорят езика на Любовта.

Никога не се съмнявайте в това.

И не вървете.

Срещу Закона на Любовта.

Тихомир Димитров 

Ой, тигре, тигре!

Види ли слънчево петно, намества се в него и започва да позира:

Намери ли мекичко, окупира го и заспива:

Появи ли се нов човек, налазва го:

Ама е угоден с лапичките – никакви нокти, най-много да те оближе:

Често „сучe“ от „гърдата“ на измислената си мама-меца, бута я по корема и бръмчи:

Вечер, като няма други хищници, се преструва на дзвер:

Накратко, Тигър си търси стопанин. Ще приютите ли 500 грама живот?

Здрав е, къпан, вътрешно и външно обезпаразитен. И много интелигентен.

Лично аз гарантирам за социално-ориентирания му, човеколюбив характер.

При всички случаи ще ви завиждат заради супер якия котарак след време…

Дори ви позволявам да го прекръстите на „Уискас“, ако го вземете. 🙂

Тихомир Димитров 

Салата „Планета“

Още един изумително лесен за приготвяне, ултра бърз и мега вкусен специалитет. Научил съм го от покойната ми леля Планета (да, точно така се казваше), чието име носи. Това е начин за мен да съхраня образа на един много обичан човек, а и да си угодя на мързела, защото приготвянето на тази салата действително отнема само три минути, ако продуктите са ви на разположение:

Късате зелената салата (пробвал съм, става и със салата „Цезар“ или с „Китайско зеле“), хвърляте няколко щипки сол, поливате с балсамиков оцет, добавяте кутийка риба тон в мазнина (друга мазнина няма да ви е необходима), изсипвате консерва нахут (като предварително изцедите течността от нея), бъркате няколко пъти с голямата лъжица (колкото да се смесят съставките, но не и да се намачка листният зеленчук) и сте готови! За екстравагантност може да добавите няколко капки сок от нар.

Това отстрани е риба тон с варени картофи и с майонеза. Чудесни мезета за добре изстудената ви водка.

Моля! И да ви е сладко!

Тихомир Димитров 

Писане на нова публикация всеки ден? It’s a pain in the ass!

В края на септември изведнъж бях обзет от манията да блогвам всеки ден.

След години, в които една-две публикации на месец бяха максималното, което можеше да се „издои“ от мързеливия автор на този блог, някак спонтанно реших, че „излизането от комфортната зона“, а.к.а рушенето на стереотипи в ежедневния живот, е „правилното“ решение.

Оказа се и правилно, и не.

По отношение на комфортните зони беше отлично.

По отношение на блогването въобще не си струваше.

Нека поясня. Подобен ангажимент (да блогваш всеки ден) наистина те кара да излезеш от „комфортната зона“.

Какво значи това? Ами значи да правиш неща, с които не си свикнал. Редовно. Например, да публикуваш нов текст всеки ден. С усърдността, с която си го правил веднъж месечно преди. Да речем. И резултатите са налице:

„Гювечета по Тишански“ от 25-ти септември;

„Онлайн“ (за първата среща с интернет) от 26-ти септември;

„Страх от зъболекар“ (за страха и смелостта най-после да отидеш) от 27-ми септемрви;

„Домашна пица с хляб А ла Мама“ (за най-вкусната пица) от 28-ми септември;

„Колекционерът“ на Джон Фаулз“ от 29-ти септември;

„Тиквички с яйца и сирене“ от 30-ти септември;

„Зимно пътуване“ на Амели Нотомб“ от 1 октомври;

„Гъби по Дижонски“ от 2 октомври;

„Подчинение“ на Мишел Уелбек“ от 3 октомври;

„Мисля, че и двамата заслужаваме по една кралица до себе си“, от 4 октомври.

И така приключи всичко. После си починах няколко дни. И написах едно от най-яките есета, които съм правил някога:

„Добър слуга, но лош господар“ от 8 октомври. 

Какво научих от този експеримент?

Че не се старая по-малко, защото „трябва“ да публикувам всеки ден. Ако ще е рецепта – да си ебе майката, ако ще е откровение – също!

Че не ми се занимава всеки ден. На мен самият не ми пука достатъчно, представям си колко ви е транс-кур-о на вас, скъпи читатели…

Но достигаме и до най-важния урок, а именно:

Тази самопоставена, самовдъхновена и самоорганизирана „инициатива“ ме накара да начупя комфортните зони в целия си останал живот.

Така например, не бях лягал на зъболекарски стол от 1984-та (защото ме е страх като бито куче), а сега съм на път да си оправя всички зъби.

Освен това, започнах нова работа.

Освен това, смених си гардероба.

Освен това, спортувам повече от средния читател на този блог, сигурен съм.

Освен това, прекарах 3 седмици абсолютно трезвен.

Освен това, прочетох повече книги за една седмица, отколкото ще прочетете през следващата година…

Освен това, написах повече, отколкото ще напишете през целия си живот.

Освен това, станах бърз, спонтанен и прецизен готвач.

Има и много неща, за които е неприлично да се говори тук…

Експериментът си заслужаваше.

Малка част от плодовете му берем онлайн.

На останалите се радваме в живия живот, където трябва.

Смятам експеримента за успешен. И за приключен.

Тихомир Димитров 

Добър слуга, но лош господар

Изт: ASL THAT @ Youtube 

Кинти. Кеш. Пари. Money. Деньги. Онова, за което казват, че е добър слуга, но лош господар.

Нещото, по което всички обезумяват. От което всички се интересуват. Колкото и да се преструват…

Нещото, заради което мразим бедните, завиждаме на богатите, страхуваме се от немотията, копнеем по разгулния живот, пълен с охолство, питаме се дали щастието е разменимо срещу това нещо, а защо не и любовта, здравето, безсмъртието, знанието, цялата власт на света?

Ще ви докажа каква е истинската природа на парите: Те са просто нещо полезно.

Нито повече, нито по-малко. Useful shit, на американски жаргон. Полезни са като съдомиялната, пералната машина, кафеварката и бойлера.

Защо никой не откача по съдомиялната, пералнята, бойлера, кафеварката или ютията си?

Нима те не са в състояние да направят човека щастлив?

Къпаните, изгладени, избръснати, епилирани, задоволили никотиновия си и кофеинов глад хора дали са по-щастливи от останалите?

Не, защото има и друг глад – стомашният. За задоволяването му влизат в употреба други полезни неща като фурната и хладилника.

За чистотата у дома много помага прахосмукачката, а пасаторът е направо незаменим при домашните витаминозни шейкове.

Дори най-скромното домакинство в най-богатата част на света (където живееш и ти, скъпи читателю) има толкова много кухненски роботи, толкова много интелигентни уреди, толкова много полезни неща, които правят живота му по-лесен, че на подобен комфорт са се радвали владетелите на Древен Рим от Палатинския хълм, които са можели да си позволят няколко стотин роби, ангажирани само в домакинството. Или египетските фараони. Или царете на Вавилон. Без да броим електричеството, нета, компютрите и смартфоните… Без да броим нефта и залежите от природен газ.

Без да броим колите, самолетите, спътниците и орбиталния телескоп „Хъбъл“.

Имаме толкова много полезни неща!

И само едно от тях са парите. Защо тогава откачаме на тема кинти постоянно? Защо забиваме на този въпрос? Защо най-големите ни мечти, страхове, надежди и копнежи са свързани с парите? Тъй като те са „универсално средство за размяна“, биха казали някои. Тоест, могат да се разменят срещу всички останали блага от изброения по-горе списък…

Но дали това наистина е така? В смисъл, полезни са уредите, посочени по-горе, но дали са блага?

От гледна точка на Икономикса със сигурност, от гледна точка на Живота, обаче, не са.

Истинското благо, по смисъла на житейската мъдрост, е незаменимо, невъзстановимо и БЕЗПЛАТНО.

Онагледявам с примери моментално:

Здравето е безплатно, болничното лечение, операциите, лекарствата, протезите, спринцовките и медицинското обслужване струват пари.

Свободата е безплатна, затворите, охранителните камери, СОТ-ът, системите за видеонаблюдение, надзирателите и решетките струват пари.

Животът е безплатен, екзекуциите, погребенията, опелата, траурните процесии и надгробните паметници струват пари.

Любовта е безплатна, разводите, адвокатите, нотариусите и подялбата на имущество струват пари.

Да продължавам ли?

Ето защо казват, че парите са добър слуга и лош господар.

Всичко зависи от коя страна на неравенството ще поставиш себе си.

А това зависи от твоя личен избор! Ще бъдеш повече от един портефйл или той ще те притежава? Ще излизаш с този човек заради общите ви интереси или той/тя ще излиза с банковата ти сметка? Ще му служиш или ще го управляваш? Не човека, а that useful shit?

М?

Решението си е изцяло твое, приятелю!

Благото да избираш и всички останали БЛАГА – също.

Говоря за истинските блага.

Научи се да ги различаваш…

Тихомир Димитров 

 

Мисля, че и двамата заслужаваме по една кралица до себе си!

Така рече веднъж изтъкнатият артист Мартин Радилов, докато чоплихме семки в парка.

Твърдението му тогава ми се стори абсурдно.

После си дадох сметка, че ако ще му дърпаш юздите на тоя живот, ако ще го управляваш, значи нямаш намерение да се влачиш по нанадолнището и да събираш утайка в страни от интересните течения. Значи нямаш намерение само да царуваш, нo и да властваш. Над себе си. Съвсем естествено е до теб да се нареди жена с подходящия „чар“.

Изобщо не очаквайте да коментирам моите или чуждите „съпруги“, въпреки че гражданският брак в това прераждане е тема табу за мен. Като ипотеката със сто процента финансиране. Има лоши, има и добри кредити. Едните те правят беден, другите – богат.

И това не е проблем, защото хората, които настояваха да сключа граждански брак, отдавна вече са разведени…

Царство не се гради с документи във формат А4. Богатство – също. Царството и същинското богатство (не онова, което идва и си отива) изискват вяра и абсолютна лоялност. На първо място към себе си. В онзи ден, върху напечената от слънцето пейка, докато довършвахме пакетчето семки и допивахме топлата бира, ние решихме да сме Крале.

Просто ей така!

Не се нуждаехме от вашето одобрение за целта. Не питахме родителите дали са съгласни. Имахме приятелки, но те бяха Пепеляшки. На Пепеляшка мечтата ѝ е, в най-добрия случай, да пасне пантофката. За да отиде на кастинг. И да стане принцеса. За тронове тя дори не мечтае. И не само. Тя не ги разбира. Тронът е власт. Властта изисква характер. Така върху рунтавите ни глави в онзи парк се появиха невидимите корони. Поискахме от Небитието жени с характер.

После животът ни завъртя, минахме по различни пътеки и се надявам той да е открил своята „кралица“. Проблемът с невидимите корони върху красивите глави на дамите от „обикновено потекло“ е, че последните отдавна са забравили значението на думата „Не“.

И стойността на изгубеното царство. Накратко, забравили са значението на думата ЛОЯЛНОСТ.

Кралете не си падат по отказа. Те си падат по жени с царствен характер.

А той е като крилата на пеперудата, скъпи момичета, не трябва да се пипа с мръсни ръце.

Не трябва да се пипа въобще!

Тихомир Димитров 

„Подчинение“ на Мишел Уелбек

Изт: Хеликон 

Харесвам Уелбек, защото е утопист-анти-утопист. Макар неговите утопии да са предимно социални, темите за песимистичното бъдеще, пост-апокалиптичната самота и деформираната реалност на настоящето са широко застъпени в тях. Героите на Уелбек са самотни дори в напълно функциониращото западно общество. Става дума за главните герои. Сами затварят преградите между себе си и другите. Вродените недостатъци само им помагат. Придобитите пороци в опит за бягство от реалността – също.

Но Уелбек не е жесток автор, той не мрази главните си герои. Напротив, опитва се достоверно да ни опише живеенето на тази планета през техните очи. С всичките предизвикателства и драми, които само един социален ауткаст би преживял.

Мрачен е със сигурност. Човек, който кръщава романа си „Подчинение“ няма как да е клоун. Той е натоварващ. Интелектуален. Натоварващо-интелектуален. Благословена Франция е свалена от пиедестала на „страната на любовта“ и заместена с „мрачна бюрократична държава“, – както се изразява авторът в романа „Платформата“, цитирам по памет.

„Подчинение“ описва една имагинерна Франция, ситуирана в непосредственото бъдеще, която бавно, но необратимо се превръща в мюсюлманска държава.

Кофти новина за лидерката на феминистките в университета, но дали е чак толкова лоша за самотно изолирания и социално остракиран преподавател по литература, който е в депресия, защото е изгубил единствената си любов? Емигрирала е заедно с родителите си от Париж в Израел. Завинаги.

Не му ли дължи някаква компенсация тази нова система, която го е лишила от най-голямото благо? От благото да обича? Компенсация във вид на увеличена заплата, законен брак с до четири съпруги и т.н.?

Останалото ще прочетете в „Подчинение“ на Мишел Уелбек…

Тихомир Димитров 

Гъби по Дижонски

В Дижон никога не са чували за това ястие. Нарекох го така заради Дижонската горчица, която се използва. Манджата я знам от покойната ми леля. С подобен специалитет тя глезеше най-важните си гости – нали се сещате – от онези банкети, в които се вадят кристалните чаши, сребърните прибори и така нататък… По специален повод.

Леко съм видоизменил рецептата. Премахнах пилето и го заместих с гъбите. Не, че не става вкусно с пиле и не, че не се получава идеално, ако го поднесете в солени палачинки цялото това нещо, с резенчета кисели краставички вътре и кръгчета домати отгоре, поръсени с настърган кашкавал, но аз съм майстор на свръх-бързите аламинути и от там идват „подобренията“.

Стандартът ми за домашно приготвена вечеря е „бачкането“ да не надвишава 5 минути, без да броим термичната обработка, да се използват само продукти, които е лесно да намерите във всяка кухня или поне в най-близкия квартален магазин. И да си оближете лактите от кеф.

Както е видно по-горе, за да се справите ви трябват съвсем елементарни неща: няколко гъби (Печурка, Манатарка, Кладница, става с всякакви, в случая съм използвал Шийтаке), литър прясно мляко, три яйца, 100 грама топено сирене, 150 грама бяло сирене, половин бурканче Дижонска горчица и това е.

Миете гъбите, нарязвате ги на средно големи парчета и ги слагате в йенското стъкло. Изливате прясното мляко. Надробявате сиренето на ръка. Добавяте топеното сирене. Изсипвате горчицата. Пускате две щипки черен пипер, разбърквате и слагате да се пече.

Като замирише на вкусно и на готово чуквате трите яйца в сместа, без да бъркате, и изключвате фурната.

Върви с тежки червени вина, всичко друго е просто жалък заместител.

А, да, и с пухкав бял хляб. Има много за „отопяване“.

Тихомир Димитров