Писателският блог на Тишо

март 30, 2020

Нека бъде светлина!

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 12:25 am
Tags:

Снимка: личен архив

Нека бъде Светлина!

Ултравиолетова

Инфрачервена

Бяла, жълта, оранжева

Слънчева светлина!

Тъмнината няма собствена субстанция.

Тя е просто липса на светлина.

Нека бъде Светлина!

Подсилена от пролетта

От обещанието

За неустоим копнеж

По новия живот

От демонстрацията на сила и младост

От аромата на ново начало

Като гаранция

За подновената надежда

Възстановената вяра и

Безкомпромисната любов.

Нека бъде Светлина!

И Светиите да помагат!

Иде Великден

А след него Конникът,

Който винаги побеждава ламята

Тихомир Димитров 

март 27, 2020

It’s Just a Matter of Time. Въпрос на време е само

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 10:59 pm
Tags: , , , , , ,

Nothing beats time. Нищо не е по-силно от времето.

За оптимален експириънс си плъгнете дебели слушалки или още по-дебели колони.

Тихомир Димитров 

март 20, 2020

Как да си разнообразим самоизолацията

Изт: wvpublic.org 

„Човек предполага, Бог разполага“
/народна поговорка/

Дъ биг бос натисна с могъщия си показалец копчето на голямата пауза и светът престана да се движи. Паузирани бяха всички амбиции, планове, проекти и намерения за близкото бъдеще, някои дори бяха напълно отменени. Налага ни се да живеем в новата реалност, независимо дали това ни харесва или не.

Дори да сте на „домашен офис“, пак разполагате с повече свободно време от преди, тъй като пестите време за придвижване от и до реалния офис, а много хора са в платен или неплатен отпуск. Изведнъж в ръцете ни се стовари повече свободно време, отколкото ни е необходимо, отколкото можем да понесем. То само се увеличава, заради принудителната карантина или доброволната самоизолация. Обикновено запълваме свободното си време с пътувания и социални контакти – неща, които сега са силно ограничени. Налага се „да си натискаме парцалите“ вкъщи с дни, седмици, а може би дори и месеци наред. Целият свят е „под домашен арест“. Въпросът е какво да го правим цялото това свободно време? Ето няколко предложения:

Четене на книги. Колко пъти съм чувал оплакването „не ми остава време да прочета една книга, а списъкът непрекъснато се увеличава“. Ами, ето сега ви се е паднало! Мятайте го списъка подред. С какво мислите, че затворниците си уплътняват голяма част от свободното време? Ами, с четене на книги, естествено! Това е един от най-добрите начини за „убиване на времето“. Развива интелекта и въображението. Обогатява речника. Разширява общата култура. Превърнете се в масов (четящ) убиец на свободното време с интересна книга в ръка!

Творческо писане. Водете си дневник. Оставете в наследство на света и на бъдните поколения своя личен отпечатък за това как сте преживели изпитанията на пандемията. Ами онзи мечтан разказ, роман, пътепис, сценарий или автобиография, чието започване отлагате от години? Кога, ако не сега и кой, ако не вие? Започвайте ги! Дума по дума. Ред по ред. И ще стане. Няма закъде да бързате. Изисква се малко постоянство, воля и упоритост в началото, но послушайте съвета ми, от личен опит говоря – човек много лесно се увлича. След един месец ще имате на бюрото си повече принтирани листи, отколкото някога сте предполагали, че можете да изпишете – повече, отколкото може би сте изписали през целия си живот.

Движение на открито. Дори на затворниците се полага по един час движение на открито всеки ден, нехуманно е да се лишавате от това. Целта е да останем здрави, а движението е здраве. „На открито“ не означава задължително „сред други хора“. Използвайте даденостите такива, каквито са. Ако не разполагате с частен парк, близка гора, в която да се разхождате на спокойствие или поне заден двор, сигурно имате тераса. Правете си упражнения на терасата в продължение на един час всеки ден. Няма как да ви навреди това, напротив – ще има положителен ефект върху здравето, дори върху комшиите от отсрещния блок с воайорски наклонности. Ако не разполагатре дори с тераса, то блокът, в който живеете със сигурност си има покрив – чудесно място за движение на открито в абсолютна самота, само се пазете и стойте далеч от ръба!

Домашен майстор. Пералнята тече, вратата на кухненското шкафче е увиснала, има олющена боя в коридора, прозорците са мръсни, интериорът се нуждае от освежаване, обещали сте да сглобите на детето сложна играчка… Непрекъснато отлагахте тези неща заради липсата на време. Ето ви сега свободно време!

Гимнастика и упражнения. Ако нямате личен фитнес, освободете си малко пространство в средата на хола, колкото за едно шалте. И започвайте: лицеви опори, коремни преси, клякания, подскоци, тичане на място, упражнения за разтягане, челни стойки, пълна програма…

Йога и медитация. Изберете си някоя духовна практика или продължете с тази, която сте занемарили поради липсата на време. Достатъчно е само да прекарвате известно време „насаме със себе си“ всеки ден, в тишина и пълно мълчание. Вдишайте и издишайте дълбоко няколко пъти. Наблюдавайте мислите, които нахлуват в главата ви от всички посочки. Не ги гонете, не бягайте от тях, но и не се изгубвайте в мисловния поток, просто го наблюдавайте отстрани. Това върши чудеса! Ще разберете много неща за най-важния човек на планетата – този, който ви гледа от огледалото.

Напоителен сън. Сънят е здраве! Ето най-после чудесна възможност да си отспите и да наваксате пропуснатите часове за сън, натрупани в хаоса на динамичното трудово и социално ежедневие. Сега той е сведен до абсолютния минимум. Време е да се поглезите с малко повече сън. Тялото ще ви се отблагодари, а и задължително подислвате имунитета си с достатъчно спане всеки ден.

Готвене. Научете се да готвите, ако все още не можете. В случай, че нещата с пандемията продължат да се задълбочават, кракът ви в заведение с каквато и да било кухня скоро няма да стъпи, а поръчките по телефона излизат скъпо и също крият здравен риск. Готвенето е единственият начин да си осигурите редовен източник на здравословна, домашно приготвена храна. На филии с лютеница може да се кара само до време…

Настолни игри. Карти, монополи, шах, табла, пъзели, кръстословици, игри на филми, асоциации и думи: всички тези домашни забавления отнемат достатъчно време, чудесен иснтрумент са за прогонване на скуката, а и в повечето случаи са напълно безплатни, стига да не играете „вързано“ с най-близките си хора, естествено.

Разговори „край домашното огнище“. Какъв по-добър момент от този да опознаете членовете на семейството, да ги „преоткриете“ дори? Родители, деца, братя и сестри – обикновено сме свикнали да ги приемаме за даденост, но рядко отделяме време да се сприятелим наистина с тях. Да, съществува възможността и да се изпокарате, прекарвайки известно време заедно между четири стени, но малко драма никога не е излишна. Парадоксално, дори тя ще ви помогне да станете още по-близки, стига скандалът да не е единствената форма на общуване между вас. В такъв случай препоръчвам да си намерите самостоятелно място за уединение.

Секс игрички и забавления. Сексът с непознати пострада значително от пандемията. Дори сексът с познати е под въпрос, ако не живеете заедно. Кофти работа, ама няма как – възползвайте се! Който си има женица / мъжленце, да им се радва. Станете „палачи на скуката“ с всевъзможни игрички и забавления в кревата, с които да възобновите страстта: учител и ученик, затворник и надзирател, шеф и подчинен, дори лекар и пациент, възможностите са практически безкрайни. Коженият колан не е само за закрепяне на панталона, дънките или полата върху кръста, а вратовръзката има всевъможни алтернативни приложения, нужно е само малко повече въображение.

Онлайн общуване. Социалните контакти са ограничени само на живо. Сега всички разполагат с повече свободно време. Ще се изненадате колко по-достъпни са станали хората от виртуалното ви обкръжение, откакто „си натискат парцалите вкъщи“. Поемете инициативата, свържете се с тях. Общувайте с приятели, познати, роднини, съученици, колеги и съмишленици през социалните мрежи, по имейл и по телефона. Подновете някои занемарени контакти. Питайте ги как се справят с изолацията, обменяйте си вицове, препоръчвайте си филми и книги за запълване на свободното време. Правете видео конференции само за забавление: гответе, хапвайте и пийвайте заедно онлайн. Това ще намали усещането ви за самота и ще притъпи депресията ви от чувството за откъснатост от света.

Ето, че съществува възможност да излезете от кризата в по-добро духовно, физическо и психическо здраве, с ново хоби или, дори, нов занаят, със заздравено семейство и подобрен социален живот, с няколко нови фетиша, с разширена обща култура и увеличени познания за света. Нарочно не включих в списъка затъпяването пред „черното огледало“ с дистанционно в ръка, защото и преди пандемията през свободното си време правехте основно това…

Неща, които трябва да отбягваме по време на самоизолацията: предимно порното и хазарта, говоря за онлайн покер, залагания и всякакви други дистанционни хазартни игри, както и за платената мастурбация. Може да профукате много пари, а като гледам накъде върви икономиката, може и да нямате възможност да си ги възстановите скоро. Трябва да се ограничава, също така, домашният алкохол. Редовният му прием няма да прогони скуката, ще задълбочи депресията, ще създаде допълнителни здравни рискове и има голяма вероятност да ви превърне в алкохолици.

Сигурен съм, че пропускам нещо важно. Подканвам ви да споделите вашите средства и методи за разнообразяване на самоизолацита в коментари. Поне имаме интернет.

Тихомир Димитров

март 14, 2020

Пандемия

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 10:46 pm
Tags:

Изт: „Сто години от най-страховитата вирусна пандемия в историята. На какво се дължи?“ @ 6nine.net

На петък 13-ти България обявява извънредно положение заради глобална пандемия. Щеше да звучи като началото на апокалиптичен роман, ако не беше самата действителност, в която сме принудени да живеем. Бизнеси затварят. Полети се отменят. Планове пропадат. Намеренията на стотици хиляди хора са „попарени“ от форсмажорни обстоятелства.

По-ужасяващо е безсилието – усещането, че нямаш контрол върху ситуация, която носи зараза и смърт, а по-неприятен от усещането за безсилие е само страхът.

Страхът, уважаеми, е най-страшното нещо на света! По-страшен е дори от болестите и от смъртта, защото може да се разболееш и да умреш само веднъж, но да се страхуваш от това е възможно всеки ден, умирайки по малко…

Цялото човечество сега се тресе в грандиозна паник атака. Ковид-19 е „рекламиран“ с мащаба на Световно първентсво по футбол. Това ще ни излезе скъпо. Много скъпо.

От доста време чувам по масмедиите да се тръби за наближаваща криза – антипатична е готовността, с която започнаха да ни я сервират за закуска, обяд и вечеря, след като най-после получиха реален повод да говорят САМО за това. Дразня се от съобщенията колко милиарда са изгубили най-богатите хора на света за един ден. Защо преди това не получавах отчет по колко милиарда печелят на ден? Ще им вляза в положението, ако ми позволят да спра да си изплащам кредита, наема, ипотеката, лизинга и битовите сметки, докато ми е забранено да работя…ама няма как да стане. Позволено ми е само да се бръсна, да си мия ръцете редовно, да пия алкохол за дезинфекция и да си плащам сметките навреме. Удоволствията се отлагат за неопределеното бъдеще.

Сред малцината доволни са, може би, наетите в IT сектора, които най-после ще имат оправдание да минат изцяло на „хоум офис“, докато трае паниката. Чудя се как стругарят ще изпълнява служебните си задължения „от разстояние“. Доволни са и учениците, естествено. Още помня как триумфирах навремето заради грипните ваканции, отлагащи контролното по математика, за което никога не бях достатъчно подготвен. Е, сигурно има и други доволни, ама те се крият зад дебелата завеса. Да не навлизаме в конспиративни теории сега. Има по-важни неща на дневен ред.

Като например: Мийте си ръцете редовно със сапун и не допускайте вирусът да зарази умовете ви, уважаеми зрители! Ние ще продължим да ви го набиваме в мозъците, ама вие не ни обръщайте внимание, нашата задача е да ви информираме. Хубаво, информирайте ме, но давайте и по някоя смешна / забавна / положителна новина от време на време. Просто за разнообразие. Или поне сменяйте темата понякога. Рекламните блокове не се броят… Пък и смехът е здраве. Най-доброто „хапче“ против страха.

Относно мерките на правителствто – смятам ги за удачни, дори недостатъчно строги. С глобалните пандемии шега няма. „Испанската муха“ е грип, който в началото на миналия век отнема повече животи от Първата световна война. Завлича в гроба между 50 и 100 милиона души в епоха, в която на планетата живеят не повече от един милиард… Човечеството буквално е подложено на децимация. Ще прочетете повече в статията, която съм линкнал под снимката горе.

Ако нещо е в състояние да разори и да погребе цивилизацията за отрицателно време, това наистина е някой невидим вирулетнен щам. Визионерът Павел Вежинов предупреждаваше навремето. Всички потенциални съдбини на човечеството са разказани вече в научната фантастика. Дори заглавието на пост-апокалиптичния ми роман „Аварията“, преведен скоро на френски, гласи: „Извънредно положение“ (État d’urgence). Дяволът се крие в малките неща, в така наречените „детайли“.

Има и някаква светлина в тунела, обаче. Да не се фокусираме изцяло върху негативното, че може да изтървем нещо важно:

Към днешна дата човечеството разполага с информационна свързаност, технологичен напредък и потенциал за иновации в медицината, невиждани досега. Съществува вероятност с настъпването на пролетта и лятото паниката да отмине. Абсолютно реалистично е заразата да бъде победена, овладяна или поне ограничена до степен, в която ще престане да носи статуса на пандемия. Преборихме еболата, защо да не преборим и „короната“? Щетите върху икономиката са неизбежни, естествено, но и войните причиняват огромни стопански вреди.

Общото между двете е, че след голямата криза винаги идва период на разцвет, на колосален икономически бум, на растеж във всяко едно отношение: като се започне от раждаемостта, мине се през борсовите котировки, търговията и промишлеността, за да се стигне до културата и технологичния напредък.

В този ред на мисли, ако човечеството овладее вируса, но и страха си, има голяма вероятност „короната“ да се окаже „ваксина“, подсилваща целия му „имунитет“ срещу подобни заплахи в бъдеще.

Молете се за положителната развръзка. Помнете, че най-тъмният момент от деноношието е винаги точно преди зазоряване…

Тихомир Димитров

%d блогъра харесват това: