Мда, настъпи време да се въведат някои правила за коментиране в този блог. Те трябва да са базирани върху здрави принципи, за да имат смисъл, нали така? Започвам с принципите:
1) „Писателският блог на Тишо“ е създаден с цел да популяризира творчеството и идеите ми, както и да търси обратна връзка с читателя. Тя е жизненоважна за мен, тъй като ми помага да се развивам като автор. От което директно следва, че:
2) Всеки е добре дошъл да си изкаже мнението, коментарите не се модерират предварително и ще бъдат публикувани без изключение (стига да не си попаднал вече в черния списък).
3) Желателно е да коментираш, дори е силно препоръчително, независимо дали одобряваш това, което пиша или не.
4) Никой не е длъжен да харесва текстовете ми, нито пък да се съгласява с идеите в тях.
5) Никой не е длъжен да приема мнението ти за чиста монета, само защото е различно.
6) Целта ми е да създам среда за културен диалог между интелигентни и мислещи хора. Казват, че в спора се раждала истината, така че – спори на воля! Колкото по-разумни доказателства и аргументи използваш, толкова по-голяма вероятност има хората да ти повярват.
7) Човек еволюира с времето, но написаното от него остава. Непроменено. Грешно е да очакваш, че към днешна дата ще разсъждавам по абсолютно същия начин, по който съм разсъждавал преди две години, примерно. Тъпо е да се заяждаш за неща с отминала давност. Ако не еволюирахме, целият този диалог нямаше да има смисъл, нали?
8) Отнасям се с недоверие към анонимните коментари. Щом не можеш да застанеш зад думите си с някакво име/никнейм/имейл/уеб адрес, щом не искаш да се иденитифицраш по какъвто и да е начин, значи ти просто не съществуваш. Ти си кльомба, ченгелче, аватар, усмивка, ти си „asdsgf“, ти можеш да бъдеш всеки един от 10-те милиона българи по света, но едновременно с това, ти си Никой. Кажи ми две разумни причини да вярвам в доводите на г-н (г-жа) Никой?
9) Имам нулева толерантност към простотията във всичките й форми. Виж точка 6.
И така, горните девет принципа служат за основа на правилата за коментиране, които ще се спазват стриктно тук, повярвай ми!
Мисля да използвам абсолютната власт, която имам върху това парче от интернет пространството, за да изтривам, редактирам, цензурирам, забранявам или просто да се подигравам с всеки коментар, който:
i) Идва от хейтъри, тролове и спамъри. Ако въпросните термини не ти говорят нищо, значи не си от тях, продължавай да коментираш на воля!
ii) Обижда без причина мен, творчеството ми или някой от другите коментиращи в този блог.
iii) Използва нецензурни изрази, вулгаризми, просташка или нечленоразделна реч.
iv) Изразява вербална агресия, омраза (hate speech), заплахи на лична, професионална или друга основа.
С две думи: търси се нормално човешко общуване между мислещи индивиди. Отклонения са допустими само в рамките на добрия тон. Толкова е просто. А сега – дерзай!
P.S
v) Запазвам си едноличното феодално право да нарушавам всички горни принципи (и правила ) както и когато намеря за добре. Защо ли? Защото мога! Близко е до ума.
Тихомир Димитров
Писателският блог на Тишо 
Тези принципи са твои принципи. Това означава, че не можеш да се справиш с критиката, която ти отправят хората. Ако ги ограничаваш в мнението им, то значи не получаваш реален фийдбек за това което пишеш, а тогава… защо въобще пишеш?
Коментар от Мартин Томов — октомври 24, 2008 @ 12:12 pm
@ Мартин Томов: Че са си мои принципите, мои са. Сам ги измислих, без да искам одобрението на читателите или благословията на Арменския поп 🙂 Много добре знаеш, че Интернет е пълен с хейтъри, тролове и спамъри. Тези хора ми пречат да предлагам качествено съдържание на читателите си. Това важи както за публикациите, така и за коментарите под тях. С тъпаци не ми се занимава. И понеже не върви да подлагам коментиращите на куиз за високо ай кю, единственият начин е сам да отсявам „плявата“ от „златото“. Както виждаш, коментарите не се модерират предварително. Така че, ако изпльоскаш нещо по адрес на майка ми под темата за за глобалното затопляне, примерно, доста хора ще видят „плода“ на интелектуалния ти гений и после никой няма да се чуди защо съм ти изтрил/редактирал/забранил коментара. Що се отнася до критиката, виж точки 2,3 и 4. Има интелигентен начин да не се съгласиш с нечия теза, но има и просташки. Вторият не се толерира. Тук правилата ги определям аз. Точка.
Коментар от asktisho — октомври 24, 2008 @ 1:06 pm
Тишо, преди година и половина и аз бях съставила списък с правила. Точките бяха различни от твоите, но смисълът – същия. Малко след като публикувах въпросния пост го изтрих, защото получих коментар, че правилата ми са фашистки. Беше от човек, чието мнение има значение и всъщност беше прав. Дори и да ги няма написани, тези правила си важат във всеки един нормален блог. И всеки нормален човек ги разбира и се съобразя с тях. В този смисъл дори и написани, те нямат стойност за троловете, които ще продължават да се опитват да тровят атмосферата, а ти ще им редактираш или триеш коментарите. Това именно прави публикуването на правилата безсмислено.
Нормалните ти читатели няма да се впечатлят, защото те така или иначе имат културата на писане и знаят границите на търпимостта ти. Но така наложени правила в писмен вид биха отблъснали новите коментиращи. Ще ми е интересно след време да дадеш някакво сравнение „читатели преди и читатели след“ публикуването на този пост.
Коментар от ImPRESSed — декември 30, 2008 @ 5:45 pm
@ ImPRESSed: Има логика в това, което казваш. Но няма логика в категоризирането на читателите на „нормални“ и „ненормални“. Не мога да дефинирам „нормалния“ читател. Нормалното за един е ненормално за друг. Пък и „всеки луд с номера си“, знаеш. Ето защо, правилата са нужни, като уточнение. За който го интересува. От друга страна, ти си права – това са близки до ума, човешки правила за общуване. Не знам доколко са „нормални“ :), но за разумните хора би трябвало да се подразбират, наистина. Което значи, че даже и да прочетат правилата, те не биха се „отблъснали“ да коментират след това. Поне аз не усещам подобна тенденция. Разликата между „читатели преди“ и „читатели след“, за която питаш е, че сега „ми се лепят“ много по-малко тролове. Хейтърството не признава правилата, знам, дори нароно ги нарушава, но и законът би бил просто текст, ако нямаше силови средства за неговото приложение на практика… Въз основа на писаните правила, вече мога да си позволя да мисля много по-малко, преди да набутам нечий коментар в черния списък. И повече няма нужда да обяснявам защо. Написано е черно на бяло. Егати дългия отговор. Въпросът ти ме провокира да разъждавам допълнително върху този въпрос. Мерси, за което! Айде, със здраве и за много години!
Коментар от asktisho — декември 30, 2008 @ 8:30 pm
Спорих за това в блога на longanlon, спорих и ето, че пак ме изнервя фактът за желанието за не-анонимност в едно уж анонимно по същността си пространство.
Името, инициалите,оразличаването или уеднаквяването….защо? Защо са ти?
Означава ли, че и най-стойностният коментар, ако не е подписан от Валя, Марийка, Иванчо е по малко значим от този, в който някой се опитва да измъдри едно що-годе смислено словосъчетание…и много често не успява?
Та това е Интернет, за бога.
Място, където не би трябвало да имат значение тези условности, а само това, което си написал, споделил, изрисувал…
Защо пак робуваме на същите неща, които следим и в реалния физически и онагледен свят около нас?
Не разбирам.
Има ли значение дали си Тишо?
Не.
Аз не те познавам.
Вече ще те конкретизирам и асоциирам с Тишо, но по същия начин би могъл да си longanlon, което нищо не ми говори, или да си просто многоточие…
Защо толкова имаме нужда от конкретизация и рамки?
Коментар от valia_bg — януари 5, 2009 @ 9:18 pm
@ valia_bg: очевидно мирголедът ни по въпроса за интернет анонимността се различава. Първо, анонимността в мрежата е абсолютен мит. Питай който и да е професионалист, ще ти обясни поне 30 причини защо това е така. Второ, интернет е само средство за общуване между хората, като телефона и факса, а не някакво ново, утопично общество. Трето, хората са различни именно в индивидуалността си и точно тя ми е най-интересна. Питаш ме „има ли значение дали си тишо?“ Еми, би трябвало да има. Би трябвало, защото на тази планета не съществува друг такъв тишо, колкото голям идиот и простак да съм на моменти, заедно с всичките ми положителни черти. Няма и да съществува.
В този блог се стремя да предизвиквам дискусии между интелигентни индивиди и държа те да се провеждат в нормален тон. Чуждото мнение ме вълнува, защото хората са ми интересни. На някои това не им харесва и сигурно са прави за себе си. Аз също съм прав, като не искам разговорите, които водя, да се прекъсват от вреден „шум“ под формата на непровокирани изблици на вербална агресия. Дори и да приемем, че всички в интернет тряба да са анонимни, тогава сигурно си чувала за доста популярния термин „netiquette“ – етикет за общуването онлайн. По какво се различава той от етикета на нормалното общуване ли? Ами, принципно, по нищо. Ако си любезен и умееш да се аргументираш, всички ще те изслушат, дори и да не са напълно съгласни с теб. Но ако ти липсва възпитание и не можеш да се държиш като хората – ще те игнорират. Толкова е просто.
Коментар от asktisho — януари 5, 2009 @ 10:23 pm
Правилата са си нормални. Аз не написах такива, но в началото се случи да кажа на едногова „Ей, приятел, на гости си при мен. Дръж се прилично да не става нужда за яката и по стълбата”. (Е, не точно с тези думи, но почти 🙂 ) И повече не се наложи да повтарям, та минах и без тях.
По отношение на анонимността, претенциите са смешни – Вашето обяснение е изчерпателно. Да не говорим за липсата на някакво „име”. В началото на форумната ера доста време трябваше да се кандърдисваме и чак когато се разраснаха форумите и се започнаха „аз съм Анонимен от 10,37 часа” им увря главата. 😉
В личния си блог свободата определям аз – това е единственият принцип! 😀
Коментар от Графът — януари 30, 2009 @ 12:51 pm
Хей ти ми харесваш и особено правилата ти НО ИМА ЕДИН ПРОБЛЕМ.
Моите са същите и понеже се смятам за по-голяма работа от теб а очаквам само похвали а негативите смятам да трия което в нашият случаи е противоречие това е първият и последният ми коментар.
Оставям те с охлювите чао.
Душата ти е моя
Коментар от Satana — септември 9, 2009 @ 11:42 pm
Е би трябвало да си забелязал по-горният ми коментар той бе за забивка.
Всъщност аз прочетох твоята книга и тя много ми хареса а твоят стил е наистина несравним и не прилича на нищо което съм чел досега.
Бих искал да знаеш че хора като теб изпълват изпразненото от съдържание пространство в Интернет с оригиналност и ще препоръчам твоята книга на всичките си приятели.Ти си страхотен и за мен си номер едно ще се радвам ако продължим контактите си вече знаеш моят адрес но преди всичко за да не се разочароваш искам да те предупредя че съм зает човек и може да не ти одговоря веднага просто бизнесът ми не позволява.
Коментар от Satana — септември 10, 2009 @ 12:17 am
@ Satana: майнд юр оун бизнес ден анд гет дъ фак ара хиър, асс-тийн-блек-метал-хоул! к? 😉
Коментар от asktisho — септември 10, 2009 @ 1:46 am
Zdravejte, pravilata sa otlichni, tova e edno chastno prostranstvo vyv virtualnata realnost, v kojato ednolochnijat vladetel syzdava zakonova ramka na povedenie. Na kogoto ne mu haresva, da ne vliza. Vizov regim. Taka kakto v chastnoto prostrantsvo na nashata neposredstvena realnsot, dyrgavata nalaga opredeleni zakoni, nezavisimo dali mi haresvat ili ne. Fashistko li e, che vsjaka dyrgava si ima zakoni? Ne. Ima opredeleni krygove narichani Zionisti, Masoni i tem podobni, koito imat ot veki vekov interes da razrushat vsjaka porjadychnost i dyrgavnite granizi i zakoni na suverenni „prostranstva“, ne gi spirat i prosto gi bombardirat….Njakoj pecheljat ot taka syzdadenata anarhija. No ako imam izbor da si syzdam edno minijatjurno prostranstvo s povedencheski pravila po „svoj obraz i podobie“, shte si pozvolja tozi malyk luks. Pozdravi. SH
Коментар от Sirma — октомври 10, 2009 @ 3:59 pm
Разбира се че всеки който реши да пише в твоя блог, трябва да се придържа към правилата му, или да си търси друго място за изява. Не може да си отвори човек къщата за да посрещне гости и да му влетят стадо диви бизони, да му изпотрошат мебелите, да отъпчат що видят и да се изтъркалят изтощени накрая. И да очакват овации!
Коментар от DonnaRossa — октомври 12, 2010 @ 7:42 pm
@ DonnaRossa: Благодаря за разбирането! Близко е до ума, наистина 🙂
Коментар от asktisho — октомври 12, 2010 @ 9:40 pm
Тишо поздравявам те. Ти си един изключително талантлив писател и по всичко личи… добър човек.
Коментар от co-thinker — декември 11, 2010 @ 9:07 pm
10x, co-thinker ;-P
Коментар от asktisho — декември 11, 2010 @ 9:50 pm
А и освен това Тишо, подразбирам от текстовете, че си дете на Бога и че очевидно твърде твърде добре разбираш че имаш мисия в тоя изтерзан свят, мисия да събуждаш от сън. Тази евангелска енергия просто струи мощно от творчеството ти. Огромно удоволствие е да чете човек тия пресметливо остроумно подредени изречения, поръсени тук там с минипросветления. Аз самият също обичам да пиша. Е… не съм писател, но кой знае… един ден може би. Всъщност в момента пиша книга, но засега само в главата си. Излъгах. Имам три страници. Стихията ми са non-fiction-ите. Освен това съм меко казано фанатик на тема езици и езикознание. Английския, руския и арабския са голямата любов в живота ми, разбира се заедно с всички останали. Имам две години в софийския – арабистика, не успях да завърша понеже имах епифания още първата година от следването си което заедно с обилното количество марихуана, просто беше въпрос на време да срути всичко и всякакви светски амбиции от моя страна, ако изобщо е имало такива.
С две думи, усетих сродна душа в твое лице което ме прави щастлив. И накрая да използвам едно „клише“ – желая ти крепко здраве, щастие и бъдещи творчески успехи!:)
Коментар от co-thinker — декември 11, 2010 @ 10:47 pm
Човеко на толкова изпипано, интелигентно, стойностно, откровено, истинско нещо и то от български автор не бях попадал от години! Всъщност като се замисля май не съм попадал. Вярно е че не чета по принцип fiction, но въпреки това ми се струва че ти си изключително рядка птица по тия ширини и слава богу лъч светлина насред морето от лайна, с което може би отдавна сме свикнали така или иначе. Манна небесна, напълни ми душицата и предполагам и надявам на мнозина други още.
И между другото аз също съм блъскал гипсокартон доста години :::::))))
Да си жив и здрав и иншаалла всички около теб! И не забравяй, че покрай чудесата стават празници!::::)))))
Коментар от co-thinker — декември 12, 2010 @ 12:15 am
@ co-thinker: мерси много за комплиментите, наистина, но за кое по-точно произведение говориш? Не че има голямо значение, де. Харесва ми интересният начин, по който се изразяваш. Относно историите ми – пиша ги за теб и за други хора като теб и на последно място – за себе си. Винаги се радвам, когато намерят „подслон“ в сърцето на нов читател 🙂 Още веднъж благодаря за тоновете комплименти, с които ме отрупваш! Не съм достатъчно лицемерен, за да те излъжа, че не ми харесва да ги чета. 🙂 Всеки автор се нуждае от признание. Поздрави!
Коментар от asktisho — декември 12, 2010 @ 2:36 am
🙂 Произведението са всички, но това което по-горе имах предвид е „Дневниците на похотливия милионер“. Откачам човече. Дори взех та написах една страница и аз от вдъхновение. Ако някога Тишо си се съмнявал или от човешка скромност си повдигал рамене и си си казвал – вярвам че това което пиша е добро, но едва ли някой ще го оцени такова каквото е – гениално, аз самият чистосърдечно заявявам и засвидетелствам че то Е гениално. То вдъхновява. Иронията на човешкото съществуване е че геният (качеството) се търкаля по земята, а той, човекът само трябва да се наведе и да го вземе. Колко трудно наистина е това навеждане за мнозина. За някои това си е бойно поле. Знам и че геният (човекът) осъзнава най-добре от всички, че е гений, а и също така и разбира, че всички са гении, но не го осъзнават, което пък е своего рода неговото проклятие, поради това че изисква усилия за обуздаване на собственото его. Понеже истинското качеството винаги е и дълбочина, затова и е рядко срещано и притежава цена. Но това което не ни убива, ни прави по-силни беше казал някой (гений)… Омръзнали са ми безкрайно литературните напъни, изнасилените амбиции на този или онзи списващ събрат с мегаломански претенции за интелект и софистицираност, зад който будният ум съзира фалш, невежество и самозадоволяване. Омръзнало ми е от псевдохора, въпреки че осъзнавам че всеки носи кръста си и всеки е безкрайно скъп в космическия ред на нещата. Но бездарността твърде често чука на вратата та понякога искам просто да излея тихия си, свещен гняв чрез писане, както вярвам и ти.
Това което ме впечатли и порази внезапно е липсата на язвителност у теб, от това да се твори на чужд гръб. Ти си груб и брутален, но някак си в същото време неимоверно човечен и дружелюбен, самоироничен и приятелски настроен, съчетание на противоположности което само по себе си е признак за гениалност. И не само това. Широкия диапазон от теми и познания говори за рядък интелект също. Тези качества повярвай ми търся винаги и те са били винаги критерия ми за качество. Такава му е липсата че твоите текстове бяха като глътка свеж въздух насред гол баир високо в планината.
И така Тишо приятелю, има доста неща които бих искал да кажа още но е късно, мигам на парцали вече. Това което искам да знаеш е че имаш някъде в нашата малка родина, един твой не почитател, а съмишленик и че твоите прозведения са вдъхновяващи за него и надявам се да са такива и за много други!
А ето и до какво довежда прекаленото четене на твоите неща, един кратък, но прекрасен тост:
Сите сме евреи! Така ми казваше баба когато беше все още сред нас. Тогава не можах да разбера думите й. Бях малък и неопитен. Мислех си откъде пък го е чула това. Когато порастнах, разбрах че някои неща отникъде не можеш да ги чуеш… те теб чуват.
Да пием за мъдростта на бабите и за нещата от извора на душите ни!
и един скромен афоризъм:
Вярно е… печем се бавно, но за това пък – на божествен огън.
Благодаря ти още един път!!!
Коментар от co-thinker — декември 12, 2010 @ 6:27 am
@ co-thinker: съмишлениците са ми по-ценни от „феновете“ – писането е деликатно, кротко, но самотно занимание, което рядко избива на фенщина и това му е хубавото 🙂 Ползваш всички привилегии на „нормалния човек“. Хехе. Все някога си мечтая да го срещна 🙂 Хубав тост! Извинявам се от името на робота, че ти е създал трудности да коментираш под „Коментирай трудно“ – това му е работата 🙂 Всичко добро ти желая!
Коментар от asktisho — декември 12, 2010 @ 7:35 pm
:)Продължавай все в същия дух приятелю!
Коментар от co-thinker — декември 14, 2010 @ 1:43 am
В „ПРАВИЛАТА“ ти няма нищо ново. Още преди 10 години, когато за пръв път се запознах с Интернет пространството, се запознах с правилата на споделянето. А иначе в живота тези правила се научават още в първите 7 години. И ти си този, който определя правилата в твоя блок. Ако на някого не му харесва, това си е негов проблем. Не е истина, че строгото спазване на правилата би могло да отблъсне новите хора в твоя блог. Точно това ми даде смелост да се включа и аз. Хората, които не спазват никакви правила в поведението си, ме плашат много повече, отколкото заявлението: „Бог това съм аз“. Анонимността е нещо, което поражда само презрение. Ако не можеш да застанеш с името си зад мнението си, ти просто си страхливец. Понякога това ти създава неприятности, като крещене от страна на човек, който си мисли, че може да разполага с живота ти, но еднственото, което е във възможностите му, е да крещи истерично. Но това са подробности.
От много години съм се отказала да чета /любимото ми занимание/ fiction, по право това, което американците смятат за fiction. Но „Душа назаем“ пробуди любопитството ми и ме върна назад във времето, когато фантастиката беше предпочитания от мене жанр. Фауст в 21 век? Интересно. Понякога си мисля, че и аз бих продала душата си на дявола, но само срещу една единствена цена – младостта. Само гдето не съм религиозна. Не вярвам нито в Бога, нито в Дявола, нито в Човека, нито в Любовта. Познавам доста добре /е, не съвсем в детайли/ най-разпространените световни религии, но… Знаеш ли кой е най-лошият пациент? Осведоменият. Това си е мое лично схващане и не ангажирам никого.
Тъй като засега съм се заинтересувала от твоите книги, бих желала да знам, колко са и откъде мога ги сваля. Нямам никаква възможност да купувам и складирвам книги. Освен това от години ползвам предимно Интернета за четене. И, понеже си пуснал свободно една, предполагам, че и други ще има. Просто съм любопитна. Особено като срещна литература, която отразява моите схващания за живота и бъдещето на човека във Вселената.
Коментар от Тони Костова — февруари 15, 2011 @ 2:20 pm
Ех, че съм тъпа! Не се оглеждам навреме и задавам въпроси, чиито отговори са само на сантиметър надясно. Хиляди извинения.
Коментар от Тони Костова — февруари 15, 2011 @ 2:28 pm
@ Тони Костова: Благодаря ти много за коментара и дано книгите ми успеят да те докоснат! Или поне част от написаното в тях. Всъщност, сигурен съм, че ще успеят 🙂 А отговорът на въпросите ти наистина е в дясно. 🙂
Коментар от asktisho — февруари 16, 2011 @ 1:14 pm
И да изпиша хиляди букви, възхвалявайки таланта ти, пак няма да успея да изкажа всичко. Така, че просто ще благодаря на съдбата, че се натъкнах на произведенията ти!
Отивам да препрочитам 🙂
Коментар от Ивайла — май 6, 2011 @ 3:07 pm
@ Ивайла: Много мило е това! Мерси! Е, струва ми се леко пресилено, защото познавам творчеството на много по-талантливи хора от мен, но няма да се правим на скромни сега. Всеки автор, който твърди, че не харесва признанието на своите читатели може спокойно да се нарече лъжец.
Коментар от asktisho — май 11, 2011 @ 3:13 pm
Mnogo otdavna ne bqh chel neshto tolkova dobro ot BG avtor(Dusha nazaem; 33 lubovni istorii), a nikoga neshto podobno.
Davash nov priliv na vqrata mi v syvremennata literatura. Pishesh uvereno i stegnato. Demostrirash visoko samochuvstvie i intelekt bez da si aroganten.
Ako priemem che celta na literaturata e da obogatqva chitatelite, da podtikva kym razmisyl i dejstvie, da zarajda ili sybujda zaspalite idei, to ti s
pochti vsqko edno ot proizvedeniqta si q postignal. Religiozen si, zashto? Imash nujda ot tozi experience? Ako e taka tova ne te li pravi po-malko religiozen? Tvoiata versiq na vqrvasht opredeleno mi dopada.
Osvobodenostta v izrazqvaneto na ideite s dumi, te ne zvuchat izkustveno i postno. Prodaljavai da pishesh! Blagodarq i uspeh!
P.S. Kakva beshe tazi prostotiq s butilkata mastika, koqto geroqt izpi za da izleze ot cluba na Melty men, v edin ot razkazite ti? Probvah q pri razlichni obstoqtelstva … ne dejstva, a dyrjaneto na piene ne priznava nacionlnosti 😉
Коментар от פרח השלום — юни 3, 2011 @ 5:43 am
@ פרח השלום Не знам. Пробвай пак 🙂
Коментар от asktisho — юни 5, 2011 @ 1:41 am
Радвам се винаги, когато се подкрепят официално различните мнения, макар самият аз да съм доста обикновен, но все пак хейтър. Замислям се дали няма добър ефект за коментирането да посочиш на хората, че не им се сърдиш за глупостта им (или разумността им). Още повече след оглед на броя коментари на правилата за коментари… 😉
Коментар от Димитър Георгиев — юли 18, 2011 @ 1:08 pm
@ Димитър Георгиев: Ми то сърденето нали е работа на хейтърите, няма сега аз да им върша работата я! 🙂 Пък и мисля, че се подразбира.
Коментар от asktisho — юли 18, 2011 @ 7:32 pm
az trugnah otdavna no o6te vurvia po putia ia sre6nah i za mig se pospriah poglednah ia samo za mig dokosnah rukata i tia be6e vuv kal a liceto i be6e pokrito s 4eren voal popitah ia plaho za6to si vuv kal za6to pred liceto ti ima voal prostrial se tui gnevno tui mra4no kaji a tia dori i ne promulvi dokosna s rukata si omazana v kal gnevniiat mra4en 4eren voal svali go za mig i pred men lizeto i se poiavi to izlu4va6e siva svetlina i togava razbrah 4e tova e smurta i 4e putia mi svur6va tuk i sega
Коментар от sergei kosachov — април 3, 2012 @ 2:23 am
@ sergei kosachov: Не знам защо това се намира точно тук и защо такъв приятен, ритмичен текст така грозно е напляскан на шльокавица, но при всички случаи благодаря за споделеното естетическо удоволствие и много поздрави на автора, който и да е той, дори пътят му тук отдавна вече да е приключил… 🙂
Коментар от asktisho — април 10, 2012 @ 12:31 pm
🙂 Прочетох „Справедливост за всички“ и много ми хареса. Обичам увличащи книги, особено така приятно написани. Благодаря на автора!
Започвам и още нещо от предложеното в блога.
Успех, г-н Димитров 😉
Коментар от E.Димитриева — юли 22, 2014 @ 7:40 pm
@ E.Димитриева: Благодаря много за отзива! Успех е, когато читател сподели, че книгата ти увлича. Опитайте и други предложения – споделени са тук заради Вас! Само на един клик разстояние.
Коментар от asktisho — август 8, 2014 @ 9:32 am
Здравейте бих искала да получа едно копие от „Сбъдването на желания – някои практически аспекти“. Книгата .за която говорят всичк.Поздрави
ewe@data.bg
Коментар от Маргарита Христова — август 25, 2014 @ 8:31 pm
Поздравления за “ Душа назаем“! Изненадана, замислена, горда, че сте мой сънародник- с такива чувства затварям книгата. И започвам Вашата следваща. Благодарности!
Коментар от Веселина Георгиева — февруари 9, 2015 @ 10:00 pm
@ Веселина Георгиева: Удоволствието е изцяло мое! Благодаря!
Коментар от asktisho — февруари 11, 2015 @ 2:32 pm
Едва ли случайно попаднах тук точно сега, но чувствам, че голяма част от писанията отговаря на потребностите ми в момента…Чувствам се прекрасно! Благодаря! Ще продължавам да чета с удоволствие! 🙂
Коментар от Naty — март 12, 2015 @ 4:22 pm
Уау! Това с мълчанието наистина е много трудно 😦 Дали ще се справя?!? И то по два пъти седмично…Поздрави!!!
Коментар от Naty — март 16, 2015 @ 3:29 pm
В чужд манастир със собствен устав не се влиза. А правилата са за това – да се спазват. Законите не са „врати в поле, през които да минаваш, само ако искаш“. Ако някой не е съгласен с правилата, ако смята, че тези правила ограничават личната му свобода, има много други места в интернет (пък – и извън интернет), където той би могъл да доказва превъзходството си.
Коментар от ISTORIK — май 4, 2015 @ 9:20 am
Във връзка с лингвистичната неграмотност на населението, „живеещо в компютъра“, пък – и извън компютъра, си позволявам да споделя една тема от интернет базиран научен форум. Надявам се тя също да бъде полезна на форумните потребители… Ето и самата тема – „Най-честите типове грешки, допускани в писмената и в устната реч“ – http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=11657&page=1
Приятно четене!
Коментар от ISTORIK — май 4, 2015 @ 5:50 pm
@ ISTORIK: Ще му хвърля едно око, благодаря!
Коментар от asktisho — май 5, 2015 @ 3:53 am
Хахаха.. Добри правила. Харесват ми. Ами точно така си е в крайна сметка: моят блог, моите правила. 😉 Не съм писал такива за моите блогове, но определено споделям възгледите ти.
Поздрави.
Коментар от Lostov — август 6, 2015 @ 11:52 am
@ Lostov: Мерси!
Коментар от asktisho — август 6, 2015 @ 8:38 pm
Правилата са досадно нещо, както и законите.Както се казва- колкото повече закони, толкова повече закононарушители.А моралните- всеки с коефициент на интелигентност над средната за немска овчарка, няма да има нужда от такива, и все пак света ще е скучен без езика на Джордж Карлин.Но това е твоята игра- твоите правила.Извинявам се ако съм груба.
Коментар от Радост Кондева — декември 27, 2015 @ 11:11 pm
@ Радост Кондева: Съвсем скоро ще забраня и неграмотно написаните коментари…
Коментар от asktisho — декември 31, 2015 @ 1:43 am
Да, без кавички трудно ме разбират.Моля да ме игнорираш, още работя върху себе си.
Коментар от Радост Кондева — януари 1, 2016 @ 12:28 pm
@ Радост Кондева: Не, въпросът не е в кавичките. И се съмнявам, че „работата върху себе си“, каквото и да значи това, ще окаже някакво влияние върху граматиката… Що се отнася до игнорирането – рядко игнорирам читателите си. Просто съм досадно честен с тях. Можете да започнете с оставяне на разстояния между изреченията, ако искате.
Коментар от asktisho — януари 7, 2016 @ 2:47 pm
Здравей Тишо. Рядко си позволявам да коментирам каквото и да било (идея нямам защо), но сега е един от тези редки пъти. И имам чувството, че точно в този твой блог, ще го правя все по-често (предвид темите, които прочетох) Намирам правилата ти за за абсолютно адекватни и гостоприемни. Приемам това “парче от интернет пространството”, като твой дом. А във всеки дом си има правила, които домакинът определя. И това да си кажеш името, влизайки в чужд дом, дори не бих определила като правило, а по-скоро, като елементарно задължение от страна на госта. Най-малкото, домакинът(а и останалите “гости”) би следвало да имат възможността, да се обърнат все пак, с някакво име към теб. Иначе не им остава друго, освен да ти подвикнат, като на келнера “ей шшш”…
Коментар от Зоя — април 9, 2018 @ 10:03 am
@ Зоя: Добре дошла си, Зоя!
Коментар от asktisho — май 4, 2018 @ 4:40 am