Писателският блог на Тишо

май 29, 2016

2016-та е година първа от новото летоброене

xbzxbb

Когато живее в период, поставящ началото на ново летоброене, човек рядко си дава сметка за това. Лично аз честичко се шегувам, че 2016-та е година първа от „новото летоброене“. Обичам да я наричам „година V.R.0.“ Човешката цивилизация се намира пред прага на нов еволюционен етап. Започва епохата на виртуалната реалност. Като всяка нова епоха, и тази ще промени света изцяло. Необратимо.

Да, технологията ни е позната отдавна, но едва през 2016-та продуктите за симулиране на виртуална реалност напуснаха експерименталните лаборатории и навлязоха в бита на масовия потребител. Един от многото ясни сигнали в подкрепа на това твърдение е появата на костюми за симулиране на виртуален секс. Според мен, намираме се в началото на изключително дълъг процес. Тепърва предстои устройствата да се усъвършенстват, реалностите да се надграждат и така нататък. Със сигурност не му се вижда краят. Само си представете комбинацията от пет сетива и среда като Second Life например. В много по-реалистичен вариант.

Няма да има пощадени сектори. Виртуалната реалност навлиза в киното, бизнеса, игрите, туризма, домашното порно, навсякъде.

Виртуални пътувания. Виртуален секс. Виртуални пари. Виртуална икономика. Виртуални светове.

Човек се нуждае от наистина голямо въображение, за да си представи докъде може да доведе всичко това.

Действително живеем в интересни времена. Китайците го смятат за проклятие. От друга страна, забавно е усещането да обитаваш свят, който все повече заприличва на футуристичните романи от твоето детство. Бъдещето е сега. Фантастите ни предупреждаваха отдавна…

Тихомир Димитров 

май 25, 2016

Как НЕ се прави пътепис

qrgbwebwe

Изт: onajunket.com

Гълтам всякакви пътеписи с голямо удоволствие. Чета ги в печатни издания, чета ги онлайн, чета пътеписи, където намеря… Сигурно няма ден, който да не започва поне с един пътепис в тоалетната сутрин (на смартфона). И да не завършва с втори в леглото вечер (за предпочитане – на хартия). Освен това много обичам да пътувам и, също така, да пиша пътеписи. Правил съм книги-пътеписи, дълги пътеписи, кратки пътеписи, средни пътеписи, всякакви пътеписи…

От толкова много пътеписи мисля, че най-после разбрах как НЕ се прави пътепис.

Ще наблегна само на баналностите, които често се повтарят, за да ги избягвате:

Станахме в пет сутринта. Къде са паспортите? Ужас, детето има температура…

На никого, ама на НИКОГО не му пука за битовите ви неудобства и проблеми. Целта на всяко пътуване е да ти създаде известен дискомфорт, който да те извади от рутината на ежедневието. Хората затова обичат да пътуват. Ако съм отворил пътеписа ти за Венеция, примерно, то е защото искам да видя Венеция през твоите очи, дори вече да съм ходил там, а не защото ме интересува какво си ял и дали си акал, преди да пристигнеш на място. Започвайте направо с дестинацията.

Полетът ни се забави с три часа, нелюбезната жена зад гишето ни се накара, а кафето на летището беше ужасно. 

Бе на кого му пука? Ти си просто един от стотиците милиони пътници, които днес ще се придвижат от точка А до точка Б по земното кълбо чрез въздушен, воден или сухоземен транпорт. Ако си бежанец, който за малко не се е удавил край бреговете на Италия, става да споделиш. Ако си свалил стюардесата – също. Ама ти си просто един скучен турист. Поредният. Започвайте направо с дестинацията, да му се не види!

Там ядохме X,Y и Z. Беше много вкусно! Препоръчваме.

Нека да се разберем по един важен въпрос: в първо лице множествено число („ние”) имат правото да се изказват само: а) бременните жени, б) царските особи, в) папата и г) хората с глисти. Това не е чак толкова важно. По-важното е, че няма как да споделите вкусовите си рецептори с читателя посредством текст. Снимането на храната също не помага. Да, може да споделите един-единствен местен деликатес, който сте опитали и е нещо неземно, но 99% от пътеписите напоследък са за плюскане и само 1% се концентрират върху дестинацията. Започнете направо с дестинацията.

Снимките: Аз пред замък. Аз пред статуята на едикойси. Аз пред езерото в парка и зад мен – лебед.

Мислите ли, че украсявате замъка? Че му придавате някаква допълнителна стойност? Ами парка? Дали статуята на едикойси става по-значима от това, че вие сте решили да застанете пред нея, подобно на всички останали единици от стадото, наречено „туристически поток”? Наблегнете на дестинацията! Вашия пътепис хората ще го четат заради мястото, а не заради вас… Собствените (авто)портрети може да си ги запазите за най-близките в семейството. Гарантирано и на тях ще им писне, но поне ще се правят, че им е интересно – все пак сте роднини.

Подробностите за хотела. Колко широка е банята. Къде се намира асансьорът…

Всички хотели по света си приличат. Настаняването може да бъде любопитен фрагмент от пътеписа ви само ако гостувате на местни, които предлагат съвсем различен поглед върху дестинацията, от гледна точка на хора, които вече живеят там, при това – отдавна. Техният бит за читателя ще бъде интересен. Примерно, отивате в Хавана да живеете при кубинско семейство в стара къща от колониалната епоха. Споделяте ежедневните битови грижи и неволи на семейството, да речем – къпете се заедно от бидон в двора, защото няма вода. Или участвате в производството на домашен ром. Помагате им да си ремонтират старата „Чайка” с подръчни материали. Научавате се да свирите на китара. Приготвяте ястия по домашни рецепти, които не ги знае дори le chef в най-оборотния кубински ресторант в Ню Йорк. Танцувате на улицата заедно под дъжда. Тогава да. Но масовият туристически ол-инклузив пакет е по-изтъркан дори от изтривалката пред входа на родния ви дом – на никого не му пука.

Тонове суха информация за забележителностите, която читателят може и сам да си намери в интернет. Ако му е интересно…

Даже да не сте пейстнали инфото най-нагло, какъв е смисълът? Разкажете своето лично субективно преживяване! Историята на Айфеловата кула не е нито лично, нито субективно преживяване. Сложете един линк за по-любопитните и продължавайте нататък… Освен ако не можете да преразкажете историята в хумористичен стил, например. Тогава вече е друго.

Три милиона снимки на детето ви пред някакъв фонтан:

Бабите ще плачат от умиление със сигурност, но не и вашият читател. Той ще се разплаче от скука в най-добрия случай. Напразно си мислите, че хората by default харесват деца. Това не е вярно! Хората by default са егоисти. Те харесват своите деца. И вие не правите изключение от това правило…

Още подробности за храната в хотела:

Навсякъде сервират бъркани яйца за закуска. Ако сте отседнали в място, където нощувката се равнява на средната надница за града, държавата или района, със сигурност няма какво ново / интересно да споделите. Ако сте били в Риц и сте си поръчали по румсървис хайвер от белуга, докато чакате да ви внесат роял в хола на кралския апартамент, защото на гости ще идва сър Елтън Джон, тогава вече е друго…

Снимки на местната валута:

Обикновено показват пачка супер обезценени банкноти, разпръснати върху масата, с която можеш да си купиш максимум кутия цигари. Вижте: „Тонове суха информация, която читателят може и сам да си намери в интернет” по-горе.

Пиянски снимки:

Напили сте се в чужина? Ехаа! Ама верно ли? При това на Нова година? Колко оригинално!

Информация за най-тъпите развлечения, взети направо от туристическата брошура:

Например: колко струва разходката с корабче по канала, колко време продължава, откъде точно тръгва, разписанието му и т.н. Не, че е лошо, просто издава липса на въображение.

„Перифразиране” на местните цени в лева:

Кафенце за 14 лв и чайче за десет? Еми, целият град сигурно разчита на доходите от туризъм. Има причина местните да получават за ден колкото изкарвате на месец в България. Това всички го знаем. Освен това знаем, че в Швейцария е скъпо, а в Бангладеш – евтиния. Просто не е интересно.

Размазани снимки с лошо качество:

В аматьорското порно, пардон – в аматьорските пътеписи напоследък снимковият материал сериозно преобладава над неграмотно написания текст, като обем. Само по себе си това е лошо. Още по-лошо е, когато снимките не стават за гледане, защото не се вижда нищо на тях. „Авторът”, който вкарва максимум по едно изречение с пояснения между некадърните си фотографии и допуска по 16 правописни грешки на ред, сигурно си мисли, че спазва правилото: „едно изображение струва колкото хиляда думи”, но в неговия случай то струва точно колкото 1000 думи без единицата в началото…

Текст, пълен с правописни грешки:

Всеки има правото да се изказва в интернет, но това все още не значи, че е способен да премине успешно матурата за седми клас…

Кратък речник на чуждите думи, най-вече: „обичам те” и „наздраве”.

Ще ви открия една малка тайна: сочната псувня е за предпочитане, понеже я няма в разговорника.

Купища детайли за туроператора и за скучните допълнителни екскурзии, които предлага:

Отново един линк ще бъде напълно достатъчен. Ако чак ТОЛКОВА държите да споделите.

Снимки на закупени евтини сувенири от някоя сергия:

Евтините туристически сувенири в цял свят си приличат подобно на тризвездните ол-инклузив хотели. Банални са до притъпяване.

Елементарна транспортна логистика:

Колко струва билетчето за градския транспорт, картата за деня и т.н. Бас хващам, че има ценоразпис на място. Всеки, като пристигне, може да се ориентира. Ако не знае, ще пита. Виж, в случай, че сте пътували с кучешки впряг през полярната нощ или сте взели хеликоптер / ледоразбивач на стоп, тогава вече има с какво да зарадвате своите читатели.

„Премеждия”, които всъщност не са никакви премеждия:

Например, ударили сте си малкия пръст на крака. На кого му пука?

Подробна информация за хора, които читателите не познават:

Ако сте обядвали в президентския дворец на някой диктатор, след като ви е поканил на екзекуция на политическите си врагове, определено има какво да споделите с читателите. За личността на вашия домакин. Ще ни бъде интересно да разберем даже какъв цвят са били салфетките върху масата за хранене. Но, ако сте били на семинар с „оригинален” водещ или ви е развеждал смешен, смахнат екскурзовод из някакви руини, едва ли можете да убедите аудиторията си какво невероятно чувство за хумор е притежавал.

Бай Ганьовски номера:

Икономисали сте 5 евро? Минали сте гратис в метрото и даже не са ви поискали билетчето за проверка? Пресичате улиците на червено? Браво на вас! А сега можете да изтриете целия пътепис и никога повече да не ни занимавате със своята посредственост. Когато нещо се среща толкова често, то не е интересно, интересни са само изключенията, за сметка на правилото. А целта на всеки пътепис е точно такава – да бъде интересен.

Информация, която всички знаем:

Че в Дубай има закрита снежна пързалка. Че из Венеция се придвижват с лодки по каналите. Че Рим е „вечният град”. Тези неща всеки ги знае. Губите своето време, губите и времето на читателите, за да им докажете, че сте поредното клише, лишено от всякакво въображение. Всъщност, целта ви е просто да се изфукате, че сте били там, нали? На никого не му пука, приятели!

Дребен алъш-вериш:

Купили сте за две евро някакъв боклук, който преди това е бил обявен за десет евро на сергия в Мароко? Еваларка! Метнали са ви при всички случаи, защото това им е работата. Нали не смятате, че сега някой ще ви наеме за контрактор в международна компания, впечатлен от вашите умения да „преговаряте” с уличните търговци в страна, където дори не знаете езика?

Местните не са чували за България, но знаят кой е „Стоичков”?

Бас хващам, че знаят и кой е Марадона…

Ще спра до тук, за да не се депресирате максимално, спомняйки си последните няколко пътеписа, които сте публикували в интернет. Споко, моите не се различават съществено от вашите. Просто споделям малко личен опит.

Тихомир Димитров

май 22, 2016

Упражнение за писатели на тема: Токио

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 1:51 am
Tags: , ,

фхссдсгнн

Изт: Cheryl Ling @ wanderluzz.blogspot.com

Условия на задачата:

1/ Отделете си 16 минути свободно време. Дръпнете завесите. Включете монитор. Сложете си хубави слушалки. Вдишайте. Издишайте.

2/ Изгледайте следните три видео клипа (отварят се в нов прозорец): КЛИП 1, КЛИП 2, КЛИП 3.

3/ Напишете хайку тристишие на тема: „Токио“.

Това е.

Ако ви хареса, публикувайте го в коментар.

Сродни публикации:

Хигиената на творческото писане

Лесно ли се пише роман?

Аригато!

Тихомир Димитров 

май 18, 2016

С ипотека или под наем? Въпрос на вяра…

abasfsb

Изт: landlordstation.com

Има добри и лоши кредити. Кредитът за лични нужди (а не за бизнес) е инструмент, който използва същия механизъм като религията, а именно – вярата. Вярата, че бедните могат да харчат колкото богатите. И, че това ще им се размине:

Харесали сте си огромен телевизор за стената в хола?

Вземете го с потребителски кредит!

Искате да заведете гаджето си на СПА-хотел?

Няма проблем, платете с кредитна карта!

Омръзнало ви е да живеете под наем?

Подпишете ипотечен заем!

Да речем, че попадате в последната категория. Проблемът е, че хем ви е писнало да живеете под наем, да се местите от квартира на квартира, да се разправяте с хазяи и прочие, хем нямате кеш, за да си купите собствено жилище. Изходът е ясен: купувате го с пари назаем (да речем – 100 000 лв.) и се съгласявате да изплащате заема с всички лихви, такси и комисионни през следващите 30 години. Разбирам, че ви е писнало да живеете под наем, но през тези 30 години вие, така или иначе, си оставате наемател, т.е изхвърчате на улицата веднага, щом спрете да плащате, а жилището си остава при своя реален собственик – хазяина. Или в нашия случай – кредитора.

И не само това – ще плащате по-висок наем. Защо? Ами, защото наемите зависят пряко от цената на труда в конкретното населено място, както и от конкуренцията на локалния пазар. Цените се формират от сделките между много дребни наематели и много дребни наемодатели, които зависят един от друг, докато цените на недвижимите имоти и условията по ипотечните заеми се определят от корпоративната политика на международни финансови гиганти, от шмекериите на едри строителни предприемачи и от игрите на големи спекуланти. Това е покер с тлъсти залози, в който влизате без никакъв капитал. Единственият чип, който можете да заложите, са плодовете на труда ви за следващите 30 години. В тази игра вие сте бялата мишка. На масата за покер около вас са наредени огромни черни котараци, които играят в комбина. Те ще се позабавляват известно време и ще ви схрускат на мига, в който им скимне. Но не защото са гладни. А защото им е станало скучно…

С други думи, собственик на жилището, докато се пенсионирате, ще е безлична бизнес организация, създадена единствено с цел печалба, а не човек от плът и кръв. Това не е хазяинът, с когото можете да се разберете „по човешки”, ако възникне някакъв проблем. Това е корпорация, на която й пука за вас точно толкова, колкото на вас ви пука за дъждовните червеи в Австралия. Новият ви „хазяин” ще ви глоби за всеки ден закъснение, а за няколко седмици просрочие буквално ще ви изрита на улицата. И въобще, как можете да сте сигурни, че през следващите 360 месеца ще имате постоянни доходи без прекъсване? Без да боледувате? При този стрес? Без да ви се наложи да емигрирате? Или да се преместите в друг град? При този пазар на труда? При тази несигурност? При сегашната икономика въобще?

Да, действително вече не можете да си смените адреса толкова лесно, колкото преди. Закрепостени сте! Да не говорим за работата. Щом веднъж разбере колко много зависи покривът над главата ви от заплатата, която ви дава, вашият работодател ще започне да ви третира като нещо средно между куче на каишка и персонален роб. Недейте да го/я вините за това! Всеки разумен човек е длъжен да помисли първо за своя собствен интерес. Неразумният, в случая, сте вие!

А сега да погледнем числата:

За тези 30 години имотът ви ще се обезцени с 50 % от първоначалната си цена. Няма как, сградите се рушат, остаряват, изгниват, мухлясват, стават опасни, продължителността на живота им рядко надвишава тази на човешкия живот. Поне при новото строителство е така. Тоест, за наследниците ви няма да остане НИЩО. Ако смятате, че „XYZ Инвест Груп”, да речем, ще ви настани в Колизеум, който ще посреща туристи и след 2000 години, много се лъжете. Все пак, вие не сте император. Но ипотеката ви кара да вярвате, че сте. И чрез тази ваша вяра ви заробва до гроб! Шефът изисква да работите през уикенда? Съгласявате се. Къде ще ходите, нали вноската е всеки месец! Намаляват ви заплатата? Няма да мърморите – смените ли работата, ще изпаднете в просрочие. Унижават ви на работното място? Ще търпите. Има ипотека за изплащане…

Но да се върнем на числата отново:

След 30 години „инвестицията” ви ще струва вече наполовина, защото е морално остаряла. Междувременно всички ремонти ще са за ваша сметка. А, да, и данъците също! Преди беше достатъчно само да звъннете на хазяина. Нали не се съмнявате, че след три десетилетия на пазара ще има нови, по-луксозни, по-красиви, по-функционални, по-модерни, по-енергоспестяващи и, въобще, поне два пъти по-скъпи сгради? Вижте на какво приличат 30 годишните панелки сега! А междувременно ще сте изхарчили цяло състояние за ремонти и за поддръжка.

Тоест, след 30 години вие буквално ще сте на 50% загуба, ако имате късмет. От „инвестиционна” гледна точка. Но само, забележете, ако сте купили жилището в брой! Ако сте се „оженили” за лихваря, то сметката е съвесм друга:

За тези 30 години вие ще сте му изплатили около 200 бона срещу 100-те хилядарки, който сте взели първоначално назаем. Просто сложната лихва и погасителните планове са устроени така. Ползвайте calculator.bg, ако не ми вярвате. Плащаш два нови апартамента, получаваш един. На старо. Данъците и таксите изобщо няма да ги броим…

След 30 години ще притежавате имот на стойност 50 хиляди, за който ще сте броили общо близо 200 хиляди! Той ще е изостанал от тенденциите в модерното строителство, ще се руши, ще се нуждае от ремонт, ще продължава да ви влачи надолу с поддръжката и съвсем скоро ще трябва да го замените с нов или да го санирате целия, което също струва доста пари… Междувременно целият ви излишък от доходи ще е „изтекъл в канала“ за изплащането му, а не за реални инвестиции, които са можели през цялото това време да ви носят реални приходи, вместо само и единствено разходи.

Изобщо, избийте си от главата, че ипотеката за жилище е някаква „инвестиция”. Тя е схема, в която плащате за два нови апартамента и получавате един стар след 30 години бачкане в неописуем стрес…

Това е цената на вярата, че бедният може да живее като богатия!

Ако нямате кеш да си купите собствено жилище, просто живейте под наем!

Има добри и лоши заеми. Лош е всеки заем, който носи само разходи и никакви приходи в дългосрочен план. Тоест, заемите ги използвайте, за да си купувате активи, а не пасиви. Демек, инвестирайте, вместо да „притежавате” тухли и хоросан, които ще обитавате срещу двойно по-висока цена! Пасивът, какъвто е едно собственото жилище, в което живеете, го купувайте само от излишъците, които тези инвестиции ще ви носят, след като приспаднете лихвите и всички останали разходи. Така и капиталът ви ще си остане цял.

Живеенето под наем може да е „кофти” идея, но то е единственият разумен вариант за хората, които не разполагат със собствен капитал. Ето само част от предимствата:

– Цялата издръжка, всички ремонти, данъци и такси са за сметка на хазяина;

– Както и лихвите по кредита;

– Както и пропуснатите ползи;

– Както и амортизацията;

– Наемите се определят от нивото на реалните доходи, а не от спекулативните цени на имотния пазар;

– Мобилни сте, целият свят е ваш;

– Няма смисъл да пътувате всеки ден до новата работа, достатъчно е само да се преместите в квартала, града или държавата, където тя се намира.

И, да не забравяме най-важното:

Ако сте намерили кой да ви даде шестцифрена сума назаем, защо, по дяволите, не я инвестирате в дейност, която ще ви носи постоянни доходи, ами ще я затваряте в хоросан и тухли, които ще ви носят постоянни разходи? Аз знам отговора – защото в бизнеса има риск. Е, в ипотеката няма. Там рискът да спечелите е точно нулев.

Сродни публикации:

Богатството е в главата, а не в числата

Тва не – така правят всички

Ако пък ви е станала прекалено сериозна темата, поразпуснете с Дневниците на похотливия милионер или увеличете интелектуалния си багаж с тези Мъдри Тишански мисли. 😛

Тихомир Димитров