Книгата винаги е уместен подарък

Изт: heartfeltbooks.com

Преди време обичах да дразня роднините и за всяка Коледа им подарявах книги.

На всички. Без изключение. Различни книги, естествено!

После спрях да го правя, защото видях, че те, всъщност, не се дразнят.

Шегата настрана, книгата винаги е уместен подарък.

Защото има лична, емоционална, бутикова и колекционерска стойност.

Нека поясня:

Лична, понеже завинаги ще я асоциираш с човека, който ти я е подарил. Било с досадния роднина, било с някого, в когото си влюбен(а), това няма значение – важното е, че споменът си остава. В повечето случаи написаното надживява дори човека, за когото е предназначено.

Емоционална, тъй като подаряваш траен сувенир. Френската чуждица „сувенир“ се използва и за „спомен“, и за „подарък“ едновременно. В българския език. Ето, донесох ви сувенири от чужбина. Като подарък. За спомен от моето пътуване. Книгите в домашната библиотека са монумент на родовата ви памет.

Бутикова, защото две еднакви книги няма. Подпишеш ли копието с автограф веднъж, то става уникално. И не е задължително да си авторът, за да го подпишеш. Изпитвам „перверзно“ удоволствие да подписвам книги от Екзюпери или от Толстой, например. За подарък. Отделно, всяка книга остарява различно. Според начина на съхранение. Според навиците на своя притежател. След 50-100-200 години един роман може да струва колкото двореца, в който го съхраняват.

Колекционерска – букинистите ще ви обяснят защо. Ще ви разяснят кое копие е ценно и кое – не. Най-важното е копието да е рядко. Редки са копията с някаква грешка от печатницата, която се среща само в един екземпляр. Редки са книгите, които отдавна не са преиздавани и отпечатки от тях вече няма. Редки са копията с подпис от автора. Редки са книгите с автограф ЗА личност, оставила следа в човешката история. Редки са книгите с автограф ОТ личност, оставила следа в човешката история. Подобно на ценните платна, редките книги са обект на инвеститорски интерес и колекционерска страст от хилядолетия. Пардон, преди хилядолетия „платна“ е нямало, освен по корабите. „В началото беше словото“, все пак…

Но да с върнем към баналното ни ежедневие. И тук книгата винаги е уместен подарък.

Примерно, удобна е за четене в леглото. Зарядното й никога не свършва. Изморява очите, но цялата човешка цивилизация е изградена върху книги, които са писани, преписвани и четени на светлината от кандило… Пък и няма нужда да я сменяш всеки две-три години, за разлика от стандартното устройство. Книгата няма expiry date.

Удобна е за четене и на плажа. Да я намокриш не е фатално. Слънцето ще й нанесе само „козметични“ промени. Пясъкът е напълно безопасен.

Идеален спътник е за самотния пътешественик. Може би най-преданият другар. Натежи ли ти, ще я подариш на някой, който ще махне прилагателното „самотен“ от съществителното „другар“.

Да не забравяме за тоалетната. Онова познато изтръпване в краката, когато главата хем е интересна, хем пък и дълга… „Игличките“ след това. Постепенното възстановяване на кръвообръщението в крайниците. Литературата действително може да те накара да проходиш отново.

А самият аромат на хартия и печатарско мастило е толкова приятен, опияняващ…

Книгата винаги е уместен подарък.

Ето ги моите предложения:

Изт: така и така

Останали са ми няколко копия от „Душа назаем“. Ще ви ги изпратя с автограф, ако ме помолите учтиво. 🙂

Колко често подарявате книга с два романа?

И колко често тя съдържа послание от писателя лично за нейния получател?

Със заявката на всяко копие подкрепяте един независим български автор и идеята за независима българска литература въобще!

Посочените заглавия е невъзможно да бъдат открити в книжарниците.

Тихомир Димитров

Няколко ревюта от блогъри

Изт: Sunflower Student Movement, Taiwan (Artemas Liu CC 2.0) 

Преди време споделих първи впечателния от читатели за новата ми книга с два романа.

Блогърите са съвсем друга бира. Доста по-критични. Най-малкото, това са хора, които се занимават професионално с литература.

Някои от тях са написали повече книги от теб. Други са чели повече книги от теб. На трети това им е работата. Представям ви и трите категории.

Александър Кръстев:

Аз чета 

„И тук се вижда разликата от останалите самопубликуващи автори – корица на високо ниво, чудесен печат (по-добър и от на повечето големи издателства, сериозно), адекватна коректорска намеса, ексклузивна дистрибуция – всички онези неща, от които selfie-тата* обикновено спестяват.

Обичам авторите, които уважават своите читатели.

* selfie – жаргонен израз за самопубликуващ автор, който предпочита да види книгата си отпечатана колкото може по-скоро, вместо да се постарае да създаде завършен продукт.“

Пълен текст на ревюто: тук.

Бранимир Събев:

The Dark Corner 

„Аварията“ на практика е стартирала живота си от един разказ на Тишо – „Когато токът спря“ от „33 любовни истории“. Тишо се е хванал и е дописал продължението, което е добре, мен и тогава този разказ ми висеше недовършен някъде в безтегловност. Сега е патрон! И, каква точно е идеята?

Главния герой Адам е на път да се ожени за богаташка щерка, но проблема е, че е срещнал преди това красивата художничка Юлия. Зарязва парите, кариерата и сигурния живот и се хвърля с главата напред в истинската любов, което го прави свободен, но му навлича и проблеми: безпаричие, глад, а накрая и Юлия му бие шута. И точно оттук започва истинското, същината на романа, интересната част.

Проблеми на двата романа – четат се бързо и увлекателно, тъкмо ти стане интересно вземат, че свършат“.

Пълен текст на ревюто: тук.

Георги Грънчаров:

Библиотеката 

„Два романа в едно книжно тяло, а всяка корица е предна. Как ви се струва това, а? Мен ме обърка в началото, докато не осъзнах колко свързани в действителност са двата романа и как трудно можем да говорим за тях самостоятелно. Историята е една, затова и „опаковката“ е съвсем логична. Като стана дума за „опаковката“, книгата впечатлява с художественото решение за двете корици – твърде рядко срещано при български автори, разчитащи на себе си и без сериозен издателски гръб.

Всичко обаче си идва на мястото, когато обърнете книгата и отворите продължението „Ново небе и нова Земя“. Там именно постапокалиптичните пейзажи отстъпват място на чистата фантастика и идеята на Тишо блясва с пълна сила“.

Пълен текст на ревюто: тук.

Само да отбележа, че не, не е без сериозен издателски гръб. Издателство „Илия Вълчев“ е име, което тепърва ще чувате. Просто имах късмета да проработя с тях „когато се наливаха основите“. Както морално-физически, така и пропорционално-статистически…

Книгата отсъства от книжарниците и единственият начин да получите копие е директно от автора. Където и да се намирате по света.

Не забравяйте, че книгата винаги е достъпен, при това уместен подарък!

Колко често подарявате книга с повече от един роман?

И колко често тя съдържа послание от писателя лично за неговия читател?

Със заявката на всяко копие подкрепяте един независим български писател и идеята за независима българска литература въобще!

Тихомир Димитров