SMS проза

Живеем в динамични времена. Спокойно можем да заменим израза „като отворена книга си за мен“ с „като прочетен SMS си за мен“. Кратките съобщения, които изпращаме и получаваме, до голяма степен показват как живеем, от какво се вълнуваме (и страхуваме), какво по-съществено се случва в живота ни. Изобщо, не е хубаво някой любопитко да ти прочете SMS-ите. Ще разбере всичко за теб, дори неща, които не искаш да разбира. Tака че си трийте съобщенията. Или по-добре недейте. Кой обича да си трие спомените?

Докато разъждавах върху този екзистенциален въпрос, съвсем случайно попаднах на един пост на Боримечката и идеята окончателно се оформи в главата ми. Животът често е суров и няма нищо общо с поезията. Затова следите, които оставя в мобилния телефон, аз ги наричам „SMS проза“.

Ето някои по-интересни моменти от личната ми SMS проза през последните месец-два. First person. Live. Uncut. Based on a true story. Публикувам ги такива, каквито са. С правописните грешки. Хвърлям ръкавицата в лицето на всеки, на който му стиска, да направи същото:

„Pada mi bateriata. 4akam te do vas. Vzeh si knijka, ne barzai :)“

„Prati mi napravo linka s pornoto da si go izteglq direktno.“

„Karelia blue, new silver, prestije byal, tanak, 6i6e rakia, marlboro, gd“

„Koga 6te si u vas da priklu4vame okon4atelno s oformlenieto i da ne te zanimavam pove4e…s knigata?“

„Napivam se s dvama nemci s mustaci, vse edno sa izlyazli ot 6aize sado mazo film 4ove4e“

„Day mi aktualen tel i mail na sestra ti ako patuva6, please“

„Pia mastika i pu6a. Kato vazkrasna utre 6te ti se obadya. A bientot.“

„N.P obzavedoh stayata i kotkata ostana mn. dovolna, 4e vmestu varhu 4anti4ka ve4e moje da spi varhu cyalo leglo.“

„S4upi mi se telefona. Idvam sled malko.“

„Imam temperatura i razstroystvo. Cyala no6t ne sum mignal. Sigurno e nyakakav grip. Ne moga da mardam nikade, sorry!“

„Mi te nikoga ne sa imali zna4enie po4ivnite dni za maistora na 4ove6ki sadbi…“

„Prez weekenda razmazvam v Blg. Shte se radvam da ti vidya o4ite, ako si tuk.“

„Zabavix se nyakolko sekundi da zapalya cigara i da se snimam. Tezi sekundi spasixa jivota mi. A kazvat, 4e cigarite (i suetata) bili vredni…“

„Ustanovix, 4e xaosat se sazdava kato rezultat ot xaosa v sobstvenata mi mislovna deinost. A kolkoto pove4e napredvam s istoriata, tolk.pove4e pre4i“

„Iskah samo da ti kaja, 4e 6te mina utre v 9.30.“

„N.P. Az pripadnah malko sled teb :))“

„Prati mi ako ima6 pod ruka nyakoya tvoya snimka. Taka, kakto iska6 da te vidyat xorata.“

„Text contenta e ready, steady and good to go (trie si potta ot 4eloto) proveri si maila.“

Тихомир Димитров

Всичко в България е обърнато с главата надолу

Не казвам, че това е лошо. Просто е обърнато с главата надолу.

Тук можеш всяка вечер да се храниш на ресторант, защото е по-евтино, отколкото да си купиш кремвирши и лютеница от магазина. Никой не се замисля дали да посети фирзьор. Чужденците идват, за да си оправят зъбите. Нямало такава евтиния. „А как може таксито да струва две евро?“. Еми така, може. Като се замисля, две евро съвсем на Бангладешка цена прилича. Трябва да е осем евро за чужденци и два лева за българи. Иначе се появяват съмнения в качеството на услугата…

Само у нас три бири струват колкото литър конецентрат. Само тук жените и алкохолът са най-евтините удоволствия. Хотелите също са евтини. И са много. И са сравнително прилични. И правят добри оф-сийзън дискаунти. Обаче никой не ходи на море през зимата. Може би е заради арктическия сняг, който покрива плажовете. Иначе ол-инклузив пакетите за чужденци във високия сезон струват колкото сметката от добра почерпка в някоя кръчма на Острова. Абе, евтиния. Само да не си българин. По-евтино е да почиваш в Гърция, отколкото на Арбанаси.

Никой не може да ти обясни защо ремонтите на пътищата се правят в делничен ден и по обяд – в най-големия трафик, защо хотелите по морето се строят в разгара на туристическия сезон, а не през зимата – когато няма никой.

Тук дори кимането с глава е наобратно. Всичко е наопаки. Ако майсторът ти каже, че ще стане, значи има да чакаш. Ако започне да ти обяснява как няма да стане, значи си на прав път.

Тук хората са гостоприемни, но това не личи по обслужването. Ще си легнат на земята, ако трябва, за да им спиш в леглото. Понеже си гост. Ще те удавят с най-качествения си алкохол, ще се опитат да те оженят за дъщеря си, ще ти сервират 18 ястия за вечеря. Ако им отидеш на гости. Но ако им седнеш в кръчмата като клиент, който си плаща, тогава стой та гледай: ще ти бавят поръчката, ще те ударят в грамажа, ще ти сипят менте, ще се държат арогантно с теб, все едно си им длъжен. Проявиш ли неблагоразумието да се заядеш с персонала, по-добре не си поръчвай храна…

Най-лесният начин да мотивираш хората да свършат нещо по тези земи е като им кажеш да не го правят. Помолиш ли ги, удариш ли го на чувства, може и да ти помогнат – от добро сърце, но заповядаш ли им, дори да си техен работодател – забрави.

Всичко в България е обърнато с главата надолу. Колкото по-ниски са заплатите в един град, толкова по-бързо растат цените на имотите. Колкото по-умен и квалифициран служител си, толкова по-малко получаваш. Плочкаджията изкарва два пъти повече от хирурга. Дотук със сравненията.

Живеем като в негативна плака – у нас черното е бяло, а бялото – черно. Ако се засилиш да пресичаш оживен булевард „на своя глава“, дори да има пешеходна пътека, колите ще се опитат да те прегазят. Ще чуеш клаксони и обидни думи по адрес на майка си. Но ако стоиш мирно и тихо край пътя, дори да нямаш намерение да пресичаш, дори да няма пешеходна пътека – стой, та гледай „европейски“ шофьори: спират, мигат с фарове, правят ти път…

Умните и трудолюбивите у нас ги наричат „балъци“. Ако предпочиташ да си изкарваш парите с честен труд, ако не заобикаляш правилата, ако учиш и се развиваш, хората ще ти се присмиват. Ще те вземат за наивник. Нормално е при положение, че тролейбусният шофьор получава колкото университетския преподавател.

„И ловец съм, и рибар съм, на закона мамата е*ал съм“. Това е мантрата на успелия българин. По-добре карай през просото, кради и демонстрирай колко много си откраднал. Тогава ще напишат книги за тебе, ще те дават по телевизията, ще те превърнат в герой. Може дори паметник да ти построят след време.

Всичко в България е обърнато с главата надолу. Най-силната покана е надписът „забранено“. Най-много коли ще видиш по улиците, където е забранено да се паркира. Хората се събират на групички и пушат под знака със задрасканата цигара. Дори слагат пепелници там…

Да си купиш стоки „с намаление“ означава, че плащаш за продукт с изтекъл срок на годност или пазариш на цена, неколкократно превишаваща средната за пазара.

Примерите са толкова много. Едва ли има смисъл да продължавам.

Не че се оплаквам, не че е лош този класически български опортюнизъм. Просто тук правилата са различни. Тук също можеш да се адаптираш, ако знаеш правилата. И тук животът си има хубавите и лошите страни, като навсякъде другаде. Дори претендирам, че хубавите са повече от лошите. Лично аз се забавлявам от контрастите. Карат ме да се усмихвам. Обичам го това племе. „Магарето на мост“ ми е симпатично. Особено днес, в началото на 21 век, когато все повече заприличва на европейско магаре…

Тихомир Димитров

Социален катапулт

Когато в пилотската кабина стане напечено (буквално), пилотите използват опцията „катапулт”. Казват, че било драстично изживяване…

Но може да ти се наложи да катапултираш и без да си пилот. Понякога животът така се закучва, изпадаш в такива нелепи ситуации, че катапултирането е единственият възможен изход от неизбежната катастрофа.

Какви са тези ситуации? Ами например: лежиш върху чисто гола жена и си напъхал оная си работа в нея. Вратата на апартамента се отваря, някой влиза в коридора и тя възкликва: „Това е мъжът ми!” А ти трябва незабавно да катапултираш. Едно драстично изживяване…

Но умението да дърпаш ръчката на социалния катапулт не свършва с прескачането в терасата на комшиите така, както майка те е родила. То изисква хем да изчезнеш незабавно, хем да не събудиш подозрения у човека, от когото бягаш.

Ето още един класически пример: чат среща или казано по американски: “blind date”. Онзи (онази) се оказва бъбрив досадник, супер грозотия или неприятна кифла. Обаче те харесва, защото не спира да мели и да ти досажда. Какво правиш ти? Извиняваш се, казваш, че отиваш до тоалетната и, ако има начин, изхвърчаш навън. Другият вариант е да се престориш, че ти звънят по телефона и да излезеш да поговориш „на спокойствие” извън заведението, защото вътре е прекалено шумно. Хващаш си първия трамвай, маршрутка, такси и просто „забравяш“ да се върнеш.

Номерът с телефона много върви. Всеки може да попадне в неподходяща ситуация – хора, които не понасяш, досадни колеги, сърдити клиенти, бивши гаджета. Удобен момент да те „потърсят“ за изключително важна среща, на която трябва да се явиш незабавно. Има обаче една уловка – винаги изключвай звука на телефона, защото ще е тъпо да ти звънне някой, докато се правиш, че говориш. И не – на вибрация не става. Никой няма да ти повярва. Затова си измисли начин бързо и лесно да активираш някаква мелодия, докато телефонът ти е още в джоба. После само изключваш звука и си изиграваш ролята.

Аз използвам и друг подход – имам специален човек, на който мога да разчитам в такива моменти. Пускам му sms: „обади ми се след 3 минути”. После с любезна усмивка прибирам Нокиата, поддържам разговора и се въоръжавам с търпение. Обикновено спасителното обаждане идва точно в момента, в който положението е взело да става нетърпимо. От другата страна са подготвени за неадекватния ми монолог. Мълчат и се хилят. След няколко минути, вече на безопасно разстояние, мога да им разясня ситуацията и дружно да се посмеем за сметка на неприятния човек, от когото съм избягал току-що.

Знам, че звучи малко скапаняшки. Истинският мъж трябва да посреща проблемите фронтално, да не бяга от тях, но хайде сега, има хора, които просто не си заслужават усилието.

Тихомир Димитров

Дискриминират ме. Протестирам!

Помощ! Обект съм на сексуална дискриминация! Да защитим правата на съвременния мъж! Искам да ме възприемат и оценяват заради интелекта ми, а не заради това как изглеждам, каква кола карам и колко изкарвам. Но не ме.

Рекламата ми нарушава правата! Непрекъснато се възползва от моята лесно уязвима сексуалност. Живея до магазин за бельо. Първото нещо, което виждам всяка сутрин са клиторът и зърната на Маги Вълчанова. В реален размер. Не е честно! После ме погват рекламите по билбордовете, каретата във вестниците, кориците на списанията… Сексапилни, полуголи каки ми пробутват всякакви стоки – от силен алкохолен концентрат (мастика), до гуми втора употреба. Това честно ли е? На всичкото отгоре рекламата изгражда погрешни стереотипи за идеалния мъж. Излиза, че ако нямам осем плочки по корема, Порше, петстаен в София и поне мезонет в Слънчев бряг, аз не съм никакъв мъж.

Традиционните, патриархални роли на мъжа и жената в обществото ме дискриминират. Писна ми да играя ролята на „мъж”. Откъде-накъде все аз трябва да плащам цялата сметка на първа среща? Ами ако каката изкарва два пъти повече от мен? Какво ще стане тогава? Пак ще си помисли, че съм скъперник – ето какво. И защо все аз трябва да водя колата на сервиз? Нейната кола! А детето? Защо да не си стоя по цял ден вкъщи и да не си пия биричката с другите татковци в парка, защо да не клюкарствам и да не се чудя как да й изневеря от скука, а тя да бачка по 18 часа в денонощието, за да ми издържа задника? Не съм съгласен! Протестирам. Заслужавам пенсия, отпуска, стипендия и социални помощи по бащинство.

Знам, че по закон сме равни с жените, но това в действителност не е така. Жените непрекъснато използват своята сексуалност, за да ме манипулират – принуждават ме я да изхвърля боклука, я да измия чиниите, я да им купя някакъв безсмислен, но ужасно скъп подарък. Това равенство ли е? Дискриминиран съм. Конституцията, която обещава равни права, не ми върши никаква работа.

Ами обществените предразсъдъци? За всичко са виновни обществените предразсъдъци. Обществото очаква от мен да бъда по-силния, опората, да гарантирам сигурност и защита, да изкарвам повече пари, да се занимавам с битовите проблеми. Това как ще го регулираме със закон? И какво ще си помисли комшията Унуфри, ако жена ми отиде в работен комбинезон да му поиска малко пирони за ремонта?

Чувствам се дискриминиран и на пазара на труда. Може пък да не искам да бъда полицай, пилот, пожарникар, нито инженер, атомен физик, бизнесмен или механик. Може да искам да съм детегледач, преподавател в детска градина, медицинска сестра. Знаете ли с какво око гледат на мъжките медицински сестри? А какво ще си помислят моите приятели: банкери, програмисти, адвокати, счетоводители и инженери, ако им кажа, че си търся работа в детска градина? И кой ще ме наеме за детегедач, та нали всички ще ме вземат за педофил? Е, това ако не е сексуална дискриминация и обществени предразсъдъци!

Дискриминират ме и като потребител. Ако вляза да купувам луксозно дамско бельо за нея, продавачките ме мислят за извратеняк. По същия начин се чувствам и в аптеката, когато тя ме изпраща да й купувам тампони. Не е честно!

А сега да предположим, че: а) ти си жена и б) си успяла да прочетеш всичко дотук. Как ти изглежда горният текст? Нека да позная: тъпо, нелепо, абсурдно, отвратително, жалко. Защото и на мене така ми изглежда. Ето огледален пример за имиджа на феминистките в очите на нормалния, средностатистически мъж…

Живеем в 21 век, за Бога. Живеем в Европа. Жените са напълно равноправни с мъжете. По природа. По закон. По подразбиране. И заслужават уважение. Всяко човешко същество заслужава уважение.

Помисли си още веднъж как бих изглеждал в очите на повечето жени, ако вярвах в глупостите, които написах по-горе? Уважението е последното нещо, за което се сещаш, нали? А сега се замисли дали искаш да заемеш моето място и да пропагандираш  навсякъде феминистките си идеи.

Тихомир Димитров

Exodus

Самоубийството е феномен, който се наблюдава само при нашия вид. Няма животно, което да е способно на такова деяние. Това е така, защото само ние сме до такава степен съзнателни, че можем да гледаме на себе си и на живота поотделно. Съзнаваме, че сме живи, съзнаваме и че можем да умрем. Съзнаваме и, че самите ние можем да предизвикаме смъртта си.

(Веласкес)

На всеки му е минавала мисълта.

Ако ми кажеш, че никога не си мислил(а) за самоубийство, ще те нарека лъжец (лъжкиня). Не говоря за желанието доброволно да причиниш собствената си смърт. Говоря за мисълта. Мисъл от типа:

„Я каква гледка има от 13-ия етаж. Какво би станало, ако се прекатуря през парапета? Толкова е нисък. Дали главата ми ще се размаже върху бетонната плоча?”

„О, колко бързо идва мерцедесът в насрещното. Сигурно кара с двеста. Трябва само лееекичко да наклоня волана в ляво и всичко приключва сега. Дали ще усетя нещо?”

„Този локомотив изглежда железен, масивен и страшен. Ами ако скоча в последния момент върху релсите?”

„Каква хубава ловджийска карабина! Че и заредена. Как ли се е чувствал Хемингуей, преди да натисне спусъка?”

„Майка ми има доста антидепресанти в аптечката. Ако ги изпия всичките наведнъж, заедно с бутилка уиски, дали родителите / учителите / гаджето ще започнат да ми обръщат повече внимание?”

„Със сигурност ще ме дават по новините, ако изляза на публично място и се гръмна в слепоочието. Как ли ще се почувства тогава онази кучка, която ме заряза?”

Всички знаем, че за Църквата самоубийството е върховен грях.. Християнската религия има доста разумно обяснение по въпроса: Бог дава живот и само Той може да го отнема. Нямаш право да се правиш на по-голям шеф от Шефа. Всичко щеше да е перфектно, ако същата тази църква не беше изтезавала невинни хора, ако не беше горила книги по площадите и ако ловът на вещици и масовите клади ги нямаше в учебниците по история.

И все пак, вярата слага едно допълнително препятствие по пътя към финалното решение.

Според психолозите, инстинктът за самосъхранение е по-силен от всички останали инстинкти. Предполагам, че именно преодоляването му прави самоубийството толкова интересно и притегателно за мнозина. Да, но вече има бънджи скокове, base джъмпинг и пистови мотори. Ако ти трябва адреналин, ако искаш да предизвикаш природата, ако си екстремист по душа, има начини да останеш жив и после да разкажеш какво е усещането.

Някога самоубийството е било достойна постъпка. Изтъкнати люде ритуално са слагали край на живота си заради дългове, защото за загубили война или защото са станали неудобни на властта. Правели са го, за да си запазят честта.

Днес самоубийството е пълна глупост. Дълговете могат да се рефинансират, властта може да бъде осъдена, а от победителите се очаква да платят, за да си оправят зулумите.

Що се отнася до самоубийството, мързелът и егоизмът отново са добродетели. Говоря за здравословния, жизнеутвърждаващ егоизъм и за съзидателния мързел, в които вярвам. Мързеливият човек задължително е и егоист по природа. Той предпочита удобствата. Обича да му е лесно. Стреми се към комфорта. Гълтането на отрова за мишки не попада в нито една от тези категории. Мързеливият егоист толкова много обича себе си, че винаги би предпочел да натопи някой друг или да измисли някакъв изход от кризата, вместо да се занимава с обременяващи неща като самоубийството.

Казват, че най-големият лек срещу всички злини е Любовта. Вярвам, че любовта към себе си е изключително силна спирачка за самоубиеца. По-силна от вярата и по-голяма от честта. Внимателно култивирайте тази любов. Влагайте много труд и упоритост в нея. Защото никой не е застрахован. На всеки му е минавала мисълта, но не всеки е способен да обича себе си. Пък нека ви наричат егоисти.

Тихомир Димитров

A Short Story: Влох

– Винаги съм искал да бъда цвете: кокиче, минзухарче. Да расна и да гасна с Природата, а не като сега…все същото – начумери се Влох.

– Повечето хора нямат твоите привилегии, – баща му страдаше от липса на чувство за хумор.

– И какъв е смисълът тогава? На всеки 150 години да гледам нова революция, така ли?

– И да се храниш с тях, – допълни баша му – по време на конфликт има много храна.

– Но убийството е грях!

– Гладът е още по-голям грях. Той е равен на самоубийство. Не е грешно да убиваш, за да се нахраниш.

– Но, татко, аз не мога!

– Ще свикнеш, момчето ми, ще свикнеш! – твърдата десница на баща му го погали по бузата – същата десница, която беше откъснала главата на жертвата с един замах.

Вечеряха мълчаливо.

Тихомир Димитров

За устоите на една банка. Field study

Случи се така, че днес ми се отвори обикаляне по банки. Минах през точно четири банкови клона (единият от тях на Първа инвестиционна – за да ВНЕСА пари) и това, което видях, никак не ми хареса.

Разбира се, аз лично не вярвам на слуховете и на манипулациите в Интернет, дори заставам зад тази позиция с парите си, но приказките по форуми и блогове са едно, а действителността – нещо съвсем друго.

Ето какво показа моето кратко полево проучване:

Във всички клонове, през които минах, чаках на дълги опашки. С изключение на Първа инвестиционна, където нямаше никой. На вратата и по гишетата бяха разлепени прес-съобщения на БНБ (топли-пресни, от днес), в които се заявява, че БНБ стои зад банката, че слуховете са в ущърб на цялото общество и прочие бла-бла.

– Дойдох да внеса малко пари. Надявам се, че няма да фалирате скоро, – обърнах се към касиерката.

Тя не разбра чувството ми за хумор.

После минах през още три банкови клона. Бяха фрашкани с народ. Навсякъде чаках поне десет човека да се изредят пред мен и знаете ли какво правеха всички? Внасяха големи суми в лева, евро, долари и всякаква валута.

Направи ми впечатление, че повечето клиенти подават чисто нови, току що изтеглени от друга банка копюри. Познайте от коя банка…

Чичкото пред мен наби десет хиляди евра в сметката си. Касиерката взе да преглежда банкнотите една по една – лъскавички и новички.

– Току що ги изтеглих от банката – оправда се чичкото.

– от Първа инвестиционна ли? – със смесица от съжаление, разбиране и състрадание го попита тя.

Отговор не последва.

Защо пиша всичко това?

Защото е крайно време истерията да спре. Фактите са очевадни – ПИБ дърпа яко напред (със или без скапания софтуер за онлайн банкиране). Следователно, има много врагове. Влиятелни врагове.

За съжаление, тълпата е по-глупава от най-тъпия индивид в нея и не знам дали заради неуместното изказване на управителката или заради липсата на адекватна реакция по въпроса, клиентите действително теглят парите си и ги носят на друго място. Видях го да се случва много пъти, под носа ми, на три места, в три различни банкови клона.

Хора, осъзнайте се!

Никой няма да остави най-голямата българска банка да фалира току-така. И с тея паранои само пречите на себе си. Работите против парите си. Против българската икономика.

Банките са скачени съдове. Те са кръвоносната система на сложния организъм, наречен „национална икономика“. Поддавайки се на параноята, вие отваряте рана, от която започва да кърви целия организъм. Ако продължавате така, раната ще се инфектира, икономиката ще загуби много кръв, организмът ще се разболее, а вие сте неразделна част от този организъм, иска ви се или не.
Ще се разболеете заедно с него, независимо къде се намират спестяванията ви. В крайна сметка, какво значение има къде са ти парите, ако банковият сектор изпадне в криза? Ако се повтори домино ефекта от 96-та го лапаме всички, сори за тъпия израз. Но ми омръзна да ставам свидетел на тъпи, масови прояви.

Не бъдете стадо. Мислете с главите си. Не вярвайте на слухове и на непроверена информация, не вярвайте дори и на мен, ако щете. Има представителна финансова информация, има отговорни институции, от които можете да я получите, има проверени източници. Вземете се в ръце!

Тихомир Димитров

Ще фалира, няма да фалира, ще фалира, няма да фалира…

Ето един реалиситчен поглед върху нещата:

Заинтересовани недоброжелатели на Първа инвестиционна банка започват кампания за пускане на слухове в Интернет, че банката фалира. Независимо каква мотивация ги движи, тяхната цел е ясна – дестабилизиране на ПИБ.

Слуховете не хващат декиш, но провокаторите са упорити и редовно подхранват форуми и блогове с хитро съчинени, „правдоподобни“ истории за това как някакъв „сигурен“ източник „отвътре“ е изпуснал информация, че банката скоро ще фалира.

Така минава доста време. Без особен резултат.

Добре, но в един момент онлайн банкирането на ПИБ изчезва, вероятно заради техническа грешка или проблеми с човешкия ресурс. Това се оказва чудесен шанс за нова атака от страна на провокаторите.

Нещата се навързват – медиите плашат със световната ипотечна криза, МВФ предупреждава, че сме отпуснали прекално много кредити, хората още помнят зимата на 96/97-ма, тръгнал е някакъв слух и изведнъж Първа инвестиционна престава да функционира онлайн.

Всичко, което е нужно да се направи оттук-нататък, е да се поднови интернет атаката и то не къде да е, а в най-клюкарския форум – бегемама, където огромно количество домакини убиват свободното си време.

Останалото го знаете – истерично звънене по телефоните, писане на блог публикации и форумни теми, размяна на догадки и предположения. Заради перфектното стечение на обстоятелствата, този път слухът наистина хваща декиш. Хората тръгват да си теглят спестяванията, а инвеститорите започват да се освобождават от акциите си. Банката мълчи, защото или няма изготвена анти-кризисна стратегия, или последната я задължава да мълчи.

Нормално е клиентите да се запитат: „Ама защо не излязат с някакво официално становище по медиите и то веднага?“ Отговорът е близко до ума: ако представители на банката трескаво започнат да се оправдават по телевизията, радиото и вестниците, че всичко е наред, цялата работа съвсем ще замирише. Семката на съмнението ще покълне и офлайн – там, където са 80 процента от консуматорите на информация. В страната няма да остане човек, който да не се е усъмнил във фалита. Външните обстоятелства, както стана ясно, работят против ПИБ. С едно малко изключение – времето.

Интернет популярността е от ден до пладне. Мениджърите на банката постъпиха разумно като не реагираха веднага. Утре слуховете ще се разсеят и истерията ще отшуми, без да е навлязла в широкото публично пространство на масмедиите. Това е най-оптимистичният сценарий.

Тихомир Димитров

Цените, ценитееее

„Приеха ни в ЕС и НАТО, махнаха визите и олиото стана 4 лева”

Това е случайна приказка, която подочух от увяхнал пенсионер, докато се разхождах из една известна централна софийска уличка. Типичен пример за т. нар „евроскептицизъм”. За мен да получаваш месечна пенсия колкото 30 бутилки олио и 20 хляба, обаче, си е направо самоубийствен скептицизъм.

Виждали сме инфлацията в действие и преди. Спомням си как през мрачните зими на 96-та и 97-ма бяхме толкова бедни, че дори нямаше цигари по магазините. Майка ми получаваше седем долара месечна заплата по тогавашния курс. Напивах се с домашна ракия и после ходех на дискотека – с нула лева разходи. Тийнейджърска работа. Инфлация, не инфлация, бях рапър и музиката стоеше над всичко. Но да не се отклонявам от темата.

Тогава банковата система на Републиката се срутваше като домино и хората масово губеха спестяванията си. „Икономията е майка на мизерията”, казват. Когато парите се превръщат в бракувана печатарска хартия печелят тези, които имат да дават, а тези, които имат да взимат – го духат.

После вързахме левчето към новоизлюпената европейска валута и всичко трябваше да се оправи. Да, ама ето че десет години по-късно отново сме свидетели на една почти „галопираща” инфлация. Цените скачат в евро. На какво се дължи това? Ще ви кажа аз на какво:

Петролът и храните поскъпват глобално. Ми няма как. Тунджата свършва. В същото време, хората продължават да се размножават като плъхове, да си купуват коли и да ядат по три пъти на ден. Преди време бях писал, че ако я караме така, скоро няма да има какво да ядем. Глобалните песимисти чертаят дори още по-мрачна прогноза – няма да има какво да пием. И водата била на привършване. Който не ми вярва, да отиде в Мексико сити или в Барселона, за да види отблизо какво значи един многомилионен мегаполис да страда от недостиг на питейна вода.

Да, има много разработени алтернативни горива, дори по родния ми край са засели повече рапица, отколкото царевица тази година (от рапицата се произвежда био гориво), обаче докато земята дава петрол наготово, винаги ще е по-евтино да смучем, отколкото да развиваме скъпоструващо производство на нови енергийни заводи и дистрибуторски мрежи. И всичко ще е за сметка на
крайния потребител. Няма нужда да обяснявам, че в резултат на горните тенденции токът, газта и останалите енергийни източници също ще поскъпват, влачейки цените на повечето стоки и услуги нагоре след себе си.

„Другото тъпо”, както обича да казва един приятел, е, че границите паднаха и Българя стана част от един огромен, скъп, европейски пазар, с няколко стотин милиона добре платени потребители. Навсякъде цените са по-високи, отколкото при нас (или поне бяха доскоро). Mита и бариери за навлизане на пазара няма, нормално е цените да се изравняват със средните в ЕС. Като добавим и търговската спекулация, тенденцията е цените у нас да надхвърлят средните за ЕС. Ако пък вземем, че въведем и еврото, цените на повечето търговски стоки ще се преиндексират по номинал директно в евро. Демек, олиото ще стане 4 евра. На германците жизненият стандарт им падна почти два пъти, след въвеждането на европейската валута. Не виждам причина това да не се случи и у нас. Лошото е, че дори обеднели с 50%, те пак можеха да си купуват чисто нови коли, а ние за пореден път ще се сблъскаме с проблема: „какво ще ядем”.

Да не говорим, че ако избягваш канцерогенни храни, трябва да се бръкнеш тройно повече за еко-храни, което също вдига цените нагоре. Потреблението на еко храни се увеличава. Преди няколко месеца за пръв път си купих „био мляко”. И направо се подрисках, с извинение за израза. Явно организмът ми отдавна беше забравил какво е чист йогурт. После му свикнах. И взех да си купувам само био млека. Няма нужда да споменавам, че една кофичка био мляко струва колкото три кофички обезмаслен, синтетичен йогурт, нали?

Трудът също поскъпва. Стигна се дотам, че да мислим как да внасяме виетнамци. През последните 20 години работещият човек у нас беше подложен на тотален геноцид. Доходите никога не са имали нищо общо с реалните потребности на едно домакинство, а оттам кражбите, корупцията, шуробаджанащината, работата на черно и емиграцията се превърнаха в нова религия за българина. Ето че накрая ножът опря до кокала и вече няма накъде – трудът влезе в таблиците на производствените разходи. Трудът вече не е онова перо, на което никой не обръщаше внимание преди. Това ще повлече цените на услугите нагоре – в тях има най-голямо количество вложен труд. Така че цените ще растат и занапред.

Икономическият растеж е още един пазарен механизъм, който помпа цифричките в магазина. Всеки ден само в София се регистрират около 500 нови фирми, да не говорим за клоновете на десетки хиляди чуждестранни компании, които ежегодно отварят врати у нас. Строителната треска няма изглед скоро да се укроти – мина манията по апартаменти и офиси, по ваканционни жилища и бизнес паркове, сега на мода били складовите бази и моловете, после сигурно на мода ще дойдат небостъргачите и един Господ знае още какво. Строителството е визитна картичка на икономическия растеж в една страна, а икономическият растеж означава повече потребление на всичко: енергия, суровини, труд, транспорт, инфраструктура. Познай какво става, когато търсенето на някакви стоки и услуги рязко се покачва? Ами цената им се вдига, ето какво. Бурният икономически растеж само помага на инфлацията.

Кредитната експанзия също не е за подценяване. Заговори се за „световната ипотечна криза“, която все очакваме да дойде и у нас. Появиха се какви ли не сложни анализи по темата. Чудя се какъв е смисълът от сложни анализи, които хората не могат да разберат? Всъщност, нещата са доста елементарни – през последните години банките в цял свят са се скъсали да раздават лесни и бързи кредити, без много-много да му мислят. Предлагането на пари се увеличава, в резултат на което цената на парите пада. Още един от синонимите на инфлацията. И понеже в условията на Валутен борд БНБ е с вързани ръце (слва Богу), ние не сме способни да провеждаме никаква национална политика срещу кредитната експанзия и обезценяването на парите. Остава само да се надяваме, че умните глави, които контролират поведението на еврото, няма да допуснат ипотечната криза да се развихри в Европа, а оттам – и у нас. Някой да иска апартаментче на кредит?

Замърсяването също води до инфлация. В Европата има един много интересен принцип, казва се: „замърсителят плаща”. Ако аз съм екологично чист производител и си намаля емисиите с еди-колко-си-процента тази година, получавам екологичен пакет, който ти, като екологично нечист производител, си длъжен да купиш. Един вид глоба за това, че прецакваш родната планета. Да, ама като ти се натоварят производствените разходи с екологични такси, цената на стоките ти за крайния потребител също ще се натовари. Нали все отнякъде трябва да избиеш загубите. И понеже в Бе Ге няма кой знае какво производство, но за сметка на това е неекологично, повечето местни продукти поскъпват. Другите пък са внос, които поскъпват заедно с поскъпването на еврото. Има алтернатива, разбира се. Заради евтиния долар сега е модерно да се внася от САЩ. Само дето САЩ е от другата стана на земното кълбо…

Какъв е изводът от всичко това ли? Ами изводът го оставям на теб. Всеки си има някаква поука и начин локално да се справя с глобалните проблеми. Ще ми бъде интересно да науча твоя.

Тихомир Димитров