Писателският блог на Тишо

ноември 27, 2006

Тва да – Марихуана

Filed under: Без категория — asktisho @ 11:19 pm

 

Мисля, че беше крайно време за този материал. След дискусията, която се извъртя от смъртното наказание към наркотиците, се почувствах длъжен да го напиша.
Започвам с най-ясния факт от всички – Марихуаната е вредна. Вредна е за белия ти дроб, защото заедно с дима вдишваш катрани и други токсични вещества. Вредна е и за мозъка ти, но само ако си шизофреник. Друг е въпросът, че ако в продължение на 30 години се напушваш като гъз всеки ден, накрая ще се превърнеш в малоумно прасе, което само яде и ходи до тоалетната.
Вредите от марихуаната са силно преувеличени. Злоупотребата с всяко вещество вреди на здравето. Злоупотребата с витамини е вредна, камо ли използването на леки наркотици. Фактите говорят, че досега няма нито един човек умрял от свръх доза трева. Това е единствената дрога, която не убива. Това е едно най-обикновено растение, истински бурен, който може да вирее практически навсякъде (чувства се отлично дори в килера под диодната лампа) и, което човечеството дълго време е използвало за производство на корабни въжета, преди да разбере, че „хваща”.
В природата има разум. Всичко се подчинява на строго определени правила. По пътя на каква логика един толкова разпространен бурен може да бъде опасен? Опасни са синтетичните наркотици, защото се произвеждат в изкуствена среда, с химични реакции между токсични вещества. Всяко нещо, което расте в полето е дар от Бога и не може да бъде вредно, стига да се използва разумно. Пак повтарям – стига да се използва разумно! Разумът отличава животните от хората. По това, че можем да мислим, ние приличаме на Бога. По това, че се размножаваме, ядем и ходим до тоалетната, приличаме по-скоро на животните. Един известен философ е казал, че човекът непрекъснато крепи сложен баланс върху въжето, опънато между ръката на Бога и устата на звяра. Вярно, в полето растат доста отровни неща. Ако ги изядеш можеш да умреш. Но ние не тревопасни, та да поглъщаме всичко, което расте покрай пътеката. Ние го сушим и пушим. Отровните растения също са дар от Бога. От отровните растения и животни човечеството се е научило да произвежда най-ефикасните лекарства за борба с проклятието на болестите. Отново с помощта на разума.
Според някои източни религии Марихуаната отваря съзнанието за Пътя към Истината. Последователите на Кришна вярват, че когато великият Бог слязъл на земята, той свалил със себе си кътче от Рая, за да го покаже на хората. Те можели да го виждат само, след като се нахранят с листа от коноп.
Знам, че всички изброени по-горе аргументи в полза на тревата идват малко слабички. Ето защо започвам с тежката артилерия:
Първо, всички медицински изследвания сочат, че Марихуаната е по-безвредна от тютюна и алкохола. Може да не си пушач и пияч, но фактите са си факти. Мен лично адски много ме дразни консервативното отношение към това дребно, греховно удоволствие от страна на хора, които непрекъснато се тъпчат с много по-големи лайна, десетки пъти по-вредни за тях самите и за околните. Готови са дори да криминализират пушенето на марихуана, вместо да си седнат на задниците и да прочетат малко литература по въпроса. Мразя хора, които са неосведомени, а се опитват да бъдат активни. Не можеш да компенсираш липсата на опит и знания с предразсъдъци. Не си опитвал никога трева, не си чел нищо по въпроса, а забраняваш! Откъде накъде?
Второ, познавам достатъчно успели павкатори, за да мога спокойно да твърдя, че тревата няма нищо общо с успеха или провалите в живота на човек. Марихуаната не те прави по-талантлив, нито по-тъп. Марихуаната те кара да се отпуснеш и да се забавляваш за няколко часа. Това е всичко. Може да те направи по-креативен, ако си абстрактен художник или поет, но не и по-тъп.
Трето, има доста пропаднали типове, които пушат трева. Това се дължи на грешните избори, който правят, на лошата компания, в която са попаднали или на липсата на късмет, но не и на марихуаната. Освен това, пропадналите типове, които пият алкохол са стотици пъти повече.
Четвърто, категоричен съм по въпроса, че наркотиците и алкохолът не са за малолетни. Има разлика дали ще павкаш всеки ден в голямото междучасие или си на 30 и веднъж в месеца взимаш екстази или марихуана, за да подскачаш на парти. Всички психотропни вещества са силна отрова за подрастващия организъм и водят до сериозен брейн демидж върху все още неукрепналата психика. С други думи, като пораснат малките павкаторчета стават големи наркомани, дилъри или и двете. Ето защо, продаването на трева в училищата трябва да бъде преследвано и наказвано жестоко. Да не говорим за продаването на алкохол и цигари на непълнолетни.
Пето, не е вярно, че тревата е гейтуей наркотик, т.е, че води до пристрастяване към по-силните дроги. Започваш да бодеш защото така правят „по-отраканите” от тебе наркомани и, защото не знаеш нищо за отровата, която си сипваш в кръвта. Причините и тук се крият в лошата среда, в липсата на знания, в недостига на образование и възпитание по въпроса за наркотиците, а не в това, че си пушил джойнт. Вярно, същата ръка, която ти продава джойнта утре може да ти продаде хероин или кокаин, но твоите учители и родители, като по-възрастни и по-знаещи, са длъжни още от най-ранна детска възраст да са ти набили дълбоко в съзнанието, че от хероина се умира. Вместо това, те се наливат с ракия всяка вечер пред телевизора и те мислят за наркоман, защото пушиш джойнт. Ченгетата трябва да отрежат въпросната ръка, която продава смърт в училищата, а не да джобят непълнолетни на улицата и да ти взимат gsm-a и джобните заради една цигарка коноп.
Шесто, дали да пушиш или не е въпрос на личен избор. Право на личен избор имаш едва, след като ти дадат паспорт. Прави каквото искаш, но недей да пречиш на останалите! Другото е въпрос на държавна и образователна политика. За съжаление Държавата май отдавна е пас и по двата въпроса, така че отговорността да не станеш наркоман на 14 се прехвърля директно върху семейството и учителите ти.
Седмо, първо чети и после съди! Иначе се превръщаш в игнорентен дърдорко и никой не обръща внимание на празните ти приказки. Като за начало ти препоръчвам да си свалиш „Наркопедия”-та на български и да прочетеш всичко, което пише вътре за Марихуаната и другите наркотици, а ако си добре с английския, черпи директно от източника – www.erowid.org


Тихомир Димитров

ноември 24, 2006

Тва не – Чалгата

Filed under: Без категория — asktisho @ 1:49 pm
Tags: , , ,

Дали да слушаш чалга е въпрос на естетически избор. Лоша музика няма. Народът го е казал: „който пее, зло не мисли”. Слушането на българска (сръбска, македонска, циганска) чалга по-скоро показва липса на вкус, отколкото някаква отрицателна черта на характера. Самото название „поп-фолк”, пък издава езиковата култура на чалга аудиторията. Думата „поп” означава на английски „народ”, а думата „фолк” – същото, само че на немски. Всъщност, не можем да им се сърдим на хората, при положение, че някои от тях все още купуват и продават в „марки”.
Колкото и да е мразена, Чалгата трябва да съществува! От нея имат нужда всички тираджии, таксиджии, бачкери, хамали, строителни работници, старшини, роми и въобще – дъното на социалната пирамида. За съжаление, в България то е доста широко.  На тези хора чалгата им продава мечти – високи, руси, силиконови мечти. Говори им за лукс и скъпи коли, за любов и отмъщение, при това на език, който е разбираем за тях. Те нямат друг избор, освен да пият евтино вино и да слушат чалга. Друг е въпросът дали ти принадлежиш към тях. Щом четеш това, едва ли!
Аз много добре съзнавам, че мразенето на кючека е мой личен екзистенциален проблем. Всъщност, не се изразих правилно. Кючекът е турска народна музика и ми харесва, защото носи южняшката култура на съседите. Харесва ми и сиртакито и македонските песни ми харесват. Обаче безобразното крадене на мелодии от комшиите, при това едно-към-едно и набързо скалъпеният към тях свински текст на български няма как да ми хареса. Българската чалга издава по-скоро липса на музикална култура, отколкото каквато и да е култура. Тя обаче е нужна, има кой да дава сериозни пари за нея (глупаците са много) и следователно скоро няма да умре. Това не ми пречи да бъда щастлив. Просто не посещавам такива заведения и не общувам с такива хора.
Трън в окото ми са на вид интелигентните млади хора, които пропадат по тази музика. За съжаление те стават все повече и се срещат навсякъде. Какичките със запасни дънки в ботушки са конкретен пример. Ясно, че като си студентка в София първи курс и вашите от Сусурлево цял живот са ти надували главата с маанета ще си запашеш дънките в ботушките, защото вече втори сезон е „модерно”, пък и всички какички в големия град така правят. Много ясно, че тъпа селянка плюс алкохол е равно на пияна тъпа селянка със запасани ботушки, качена на масата във фолк клуб, но все не ми дава мира мисълта, че има и свестни хора, които слушат чалга.
Един конкретен пример са българските студенти в чужбина. Преди да заминат са метъли, рейвъри, хипари, алтернативи, ню ейдж, всякакви, а като постоят малко в заветната страна-домакин на тяхното светло бъдеще, изведнъж започне да ги гложди една носталгия по родното, една меланхолия и хоп – друснат един кючек. Това какво значи, че от ученето в чужбина се изтъпява прогресивно или, че човек обича това, което няма? После си идват тук за първата ваканция, купуват дискове на килограм в левчета и ги продават на другите зависими от родното маане в евро „там”. Аз не мога да си обясня как така фолкът ще ти напомня за България? Малко ли свестни поп групи имаме, които пеят на български? Ако пък си традиционалист, българският фолклор ли ти се струва беден, та трябва да има далавери, изневери, мерсидеси и кючеци? Не знам. Някой емигрант да ми каже. Една родопска песен може да ме накара да се почувствам много повече българин от един Азис. Всъщност, той дори не е истински чалгар. Ако живееше „на запад” щеше да се появява по техно клубове и готик фетиш събирания полугол с каишка на врата и щипки на зърната. Азис е просто един гладен за медийно внимание позьор и прави това, което е модерно. Нагажда се. Ето дори, че дори и аз сега му правя безплатен Пи Ар.
Другият тип пропадащи по чалгата, уж свестни момчета, са изплезените езици. Какво означава „изплезен език” виж в статията „Тва не – Мъжете с изплезени езици”. Минава за свестен, значи, младежа, слуша рокче, ходи по концерти, „забива” с разни други „фенове” и изведнъж среща лачените ботушки със запасаните в тях дънки. Какво правят ботушките, за да го променят изцяло ли? Нищо. Просто стоят и изглеждат добре, а въпросният младеж или не е е_ал  от доста време насам или има сериозен фетиш по жени в кожени ботуши, а  най-вероятно и двете. Така се ражда нов чалгар. Прослушва Калина, Малина, Кума Лиса и въобще започва да се забавлява с музиката, с която се забавляват  всички  тираджии и хамали. А беше хубаво момче!
Има и още един вид обречени души: изкривените от своите родители деца чалгарчета. Детето няма възможност да избере музиката, с която ще отрасне, а музиката носи  култура и възпитава в ценности. Класическите произведения, италианските канцонети и френските шансони носят един  вкус към живота, а „всички прасета на мезета по буркани и мазета” съвсем друг. Жал ме е за тези деца.

 

Тихомир Димитров

ноември 22, 2006

Тва да – Управление чрез ценности

Filed under: Без категория — asktisho @ 9:51 am


Има една категория хора, които се скъсват от писане на текстове за мотивацията на персонала. Цял живот това правят. Дали ще е за разни учебници по мениджмънт, статии за в-к „Капитал“  или списание „Мениджър“, в устата им е само едно – мотивация, мотивация, мотивация, фактори за мотивация, мотивационни теории, ефективният лидер и прочие. Чудя се, защо при положение, че има толкова много специалисти, които разбират от мотивация, за мотивирането чрез ценности се пише толкова малко. Ами че това си е цяла нова Вселена, на всичкото отгоре работи!
Нека изясня. Мотивирането чрез ценности или Value Management – a разчита на простата истина, че всеки мисли преди всичко за себе си. С други думи – вашите служители изобщо не се интересуват от вас, от перспективите за растежа на фирмата ви или от това дали догодина ще сте в бизнеса или не. Освен ако не са съдружници или акционери, разбира се! Всеки мисли предимно, само и единствено за себе си – за своите нужди, за своите интереси, за своите предпочитания, за собствените цели в живота. Ако сте заедно в един офис, това означава, че по някакъв начин целите ви съвпадат – на вашата фирма и на вашия служител. Всичко това е напълно в реда на нещата. Как трябва да постъпи умният ръководител, за да се спаси от текучеството?  Ами много просто  – трябва да открие какво вълнува всеки от неговите служители и да направи така, че работата да му го дава. Управлението чрез ценности е  манипулация чрез ценности – ценностите на другите, в резултат на което служителят става сутрин и идва усмихнат на работа, а  управителят има сплотен колектив и текучеството във фирмата му спира. Накрая всички са щастливи! Звучи идиотски лесно и неправдоподобно? Веднага прилагам практически пример.
Да си представим, че ти, читателю, си собственик на малка българска фирма с шест души персонал. Имаш сериозен проблем с текучеството – конкуренцията на пазара на труда се увеличава непрекъснато, навлизат нови, по-големи фирми, а бизнесът ти е малък и ти не можеш да си позволиш да направиш заплатите на служителите си толкова високи, колкото ти се иска да бъдат, за да ги задържиш на работа. Доста позната ситуация, нали?  Повечето малки български фирми в момента се намират именно в тази ситуация.
Това, което трябва да направиш е да бъдеш умен мениджър и да се поинтересуваш от личния живот и от ценностите на своите служители. Да, точно така – от личния им живот. Те заради него живеят, а не заради  твоята фирмичка или защото искат ти да си богат, а те – не.
Нека си представим и лицата на твоите хипотетични служители: първият е младо момче, което току-що си наел от университета, защото ти се струва, че има мозък в главата, не го мързи да работи, пък и ще иска да се докаже, освен това е съгласен на по-ниско заплащане в началото, а ти имаш шанс да го превърнеш в лоялен служител с течение на времето, все пак си първият му работодател. Вторият ти служител е момиче на 27-28 години, с малко дете, което работи за фирмата ти вече пет години, лоялна е, рядко се оплаква и е доволна от заплащането, защото в общи линии е на издръжка на мъжа си. Третият е малко особняк – напива се често, даже имаш подозрения, че друса нещо, не общува с колегите си, постоянно е в лошо настроение, некъпан и вмирисан идва на работа, но пък ти е адски необходим заради някакво свое специфично умение, което на всичкото отгоре е готов да ти продава почти на безценица. Да речем, че е компютърен бог, правен гений или може да прави чудеса в счетоводството. Уникалните хора са странни, няма как. Важното е, че ти не можеш без него. Четвъртият ти служител е натрапчив тип, който обича да се налага – изживява се като неформален лидер, обича да действа колегите си, които не са му пряко подчинени  и въобще, иска да командва момчето и фактът, че шефът си ти, а не той, някак го дразни. Петият ти служител (например секретарката) е мацка, която не обича да става рано, защото от това й излизат торбички под очите. Върши си работата съвестно, но само ако е в добро настроение, в противен случай си го изкарва на клиентите ти или на теб самия. Гаджето й е подозрителен бизнесмен с 35 години по-възрастен от нея. Всяка сутрин тръпнеш да видиш дали ще се появи на работа. Такива хубави секретарки, на които не им пука колко получават, рядко се намират в наши дни, пък и красотата продава, а тя всеки ден има личен контакт с хората, които купуват от теб. Няма как, трябва да я задържиш, нужна ти е, при това много. Шестият ти служител на пръв поглед е напълно нормален, но има един малък недостатък – алчен е. Високо образован, с пет години стаж в бизнеса, знае няколко езика и се оправя чудесно с работата. Това е човекът, на който поверяваш всичко, когато ти се налага да отсъстваш.  Не е тъп и си цени труда. Постоянно мрънка колко ниска му е заплатата и подхвърля примери колко изкарват негови приятели в големи компании, където имат възможност да се развиват. Не можеш без него, а усещаш, че го загубиш всеки момент.
Това горе е една доста правдоподобна ситуация. Ако си немарлив мениджър, съвсем скоро студентчето ще си намери работа на друго място, където ще му се налага да прави по-малко компромиси с младостта и липсата си на опит. Сега компаниите се избиват да наемат точно такива служители, ако не си чувал, от мене да го знаеш. Защото са лоялни, а компаниите имат повече кинти от теб, което съкс. В случай, че не отгатнеш личните ценности на младата майка, нека те светна – тя съвсем скоро ще реши, че не й се работи и ще предпочете да си гледа детето, докато не си намери нещо по-добро. Особнякът ще отиде някъде да вмирисва нечий чужд офис, но заради това ти ще фалираш, талантливото кариеристче най-накрая ще ти бие дузпата, а красивата ти секретарка ще  предпочете да няма торбички под очите и един ден ще  реши, че не й се става от леглото и просто няма да дойде на работа. Тогава оставаш сам. Тъжна картинка. Кака да я избегнеш ли? Ами като подходиш различно и шахматно към ценностите на всеки служител поотделно, така че хем да не се вкарваш в повече разходи, хем  всички тези толкова различни един от друг хора да идват с усмивки на работа.
За да задоволиш претенциите на кариеристчето, без което не можеш, няма нужда да пускаш тото, а просто ще му увеличиш задачите и отговорностите, като го компенсираш с по-голяма заплата. Така ще имаш възможност да дадеш повече свободно време на майката да си гледа детето и  на секретарката да идва на работа само след обяд, примерно. Естествено, че ще се наложи да им плащаш по-малко, те и без това не се издържат със заплатите, които получават и ще предпочетат удобствата на повечето свободно време и на наспиването до късно, повярвай ми. Има и вариант да не намаляваш заплатите (съответно работното време) на двете служителки. Дай на кариеристчето 10% от капитала и го остави да върши 90% от работата. Той вече ще гледа на всичко в бизнеса като на свое. Компанията ти може да е малка, но в големите фирми няма изглед да го направят съдружник. Така поставяш и тримата в ситуация, в която ако отидат в друга фирма, няма да имат същите привилегии. Следователно, те остават с теб, защото си умен директор и използваш Value Management. Служителят с властнически инстинкт ти задължително трябва да поставиш на „управленска“ позиция. Разчистваш ненужното помещение в офиса от старите документи и слагаш на вратата надпис: „Отдел еди какъв си”, а на въпросния служител табелка: „Шеф на отдел еди какъв си”, с нужните химикалки, визитки и прочие. Нищо, че няма подчинени, нищо, че взима същата заплата, нищо. Така ще можеш да го задържиш поне за една година, като му обещаеш, че догодина, ако оправдае доверието ти, ще има възможност сам да си назначава подчинени в „неговия” собствен отдел и заплащането му ще нарасне. Малко по-трудно ще се справиш с особняка.  Трябва да разбереш каква е неговата скрита страст и дори ако тя е да го завързват гол за дървен кръст и да го бият с камшик, ти трябва да му я осигуриш на всяка цена, защото без него си загубен. Естествено, че скритата му страст ще бъде крайно нестандартна, ти какво очакваше? Бас хващам, обаче, че другите мениджъри няма да си мръднат пръста, за да разберат каква е тя, още по-малко, за да я задоволят. Това те отличава от тях. Ти четеш „Писателския блог на Тишо” и прилагаш Value Management, браво! А, да, премести особняка в собствено помещение, ако имаш възможност. Той не понася колегите си, те него – също.  Пък и да не ви мирише на всичките. Желая ти успех!

.

.

Тихомир Димитров

ноември 19, 2006

Тва не – Смъртното наказание

Filed under: Без категория — asktisho @ 10:35 pm
Tags: , , , , , , ,

Смъртното наказание е въпрос, по който трябва да избереш твърда позиция ЗА или ПРОТИВ, защото не можеш да умъртвиш човек наполовина.
Един от великите радетели за отмяна на  най-тежкото наказание през 20 век е френският философ и писател Албер Камю. Запитан в интервю какво би направил ако се намира в една стая с човека убил цялото му семейство и държи зареден револвер в ръката си, той отговаря, че би използвал револвера, за да убие копелето, но това не променя твърдото му  отношение против смъртното наказание. Човек може да убие от любов, от ревност или за отмъщение. Човек може да убие от умопомрачение или дори за удоволствие и, о да, такъв човек трябва да понесе цялата строгост на закона, защото вземането на правото в свои ръце води до анархия и общесвен колапс. Още древните римляни са казали, че дори най-лошият закон е за предпочитане пред анархията, но въпросът, който аз задавам тук е: Има ли право Държавата да убива? Отговорът: Категорично НЕ. Аз намирам смъртното наказание за узаконено убийство и нищо повече, за варварски акт, доказващ ниското равнище на социална еволюция в едно общество.
Ако погледнем реално на нещата, има по-жестоки наказания от смъртта. Убиваш престъпника и за него всичко свършва, но това  не облекчава мъката на засегнатите роднини. Те ще продължават да я носят със себе си цял живот, а към нея ще се прибави и скритата вина от отнемането на още един човешки живот.
Не искам да бъда разбран погрешно. Серийните убийци, изнасилвачите и садистите заслужават отмъщение.  Има много по-жестоко отмъщение от бесилото и дулата на накзателния отряд. Представете си да прекарате остатъка от живота си в единична килия с размери два на два, под строг тъмничен режим. Представете си и още по-голямата жестокост – да имате телевизор в тази килия, да виждате живота навън, към който никога повече няма да принадлежите, бавно да полудявате от самотата и изолацията, от чувството за вина и от тясното пространство, от което знаете, че можете да се измъкнете само по един единствен начин – чрез същата тази смърт, която Държавата милостиво ви е отказала. Нима има по-лоша участ от тази?

Смъртното наказание не трябва да съществува по простата причина, че дори и един погрешно екзекутиран го превръща в брутален акт на насилие от страна на безличния наказателен орган върху едно живо, дишащо, мислещо, чувстващо и най-вече – обичащо човешко същество, което има лице, за разлика от съда, произнасящ се “В името на народа”. Къде е този народ? Някой да е вечерял с него? Някой да знае по какви мацки си пада и дали пуши цигари? Щом не знаем тези елементарни неща за въпросното “юридическо” лице, трябва ли да му позволим да убива?
Един единствен несправедливо екзекутиран на тази планета прави отмяната на смъртното наказание морален дълг на всяко общество, което счита себе си за “напреднало”. Сигурен съм, че екзекутираните невинни жертви са повече от един. Сигурен съм, че само в Страната на неограничените възможности стотици невинни жертви са се простили с живота си в газовата камера, на електрическия стол или  здраво завързани за легло с бели чаршафи в очакване на смъртоносната инжекция. Защо се е случило това? Защото дори съдебната система в САЩ може да допуска грешки. Няма система, която да не допуска грешки. Това е математически и статистически доказуем факт. Защо присъдите, издавани от наказателния съд да правят изключение? Ако тези хора, които са попаднали на грешното място в грешното време или са били натопени от истинските виновници бяха осъдени на доживотен затвор, техните роднини, приятели и адвокати щяха да намерят начин да докажат невинността  им и да си ги приберат обратно у дома. След като сърцата им спрат да бият, обаче, това става невъзможно. Смъртта е необратим процес. Държавата не дава живот, следователно няма етическото право да  го отнема, да унищожава нещо, което не й принадлежи.

Кой ще живее и кой не решават от по-висока инстанция.

Тихомир Димитров

ноември 16, 2006

Тва да – мързелът и егоизмът са добродетели

Filed under: Без категория — asktisho @ 12:11 am

Доста шокиращо на пръв поглед. В разрез с традиционните ценности, в които е възпитан всеки от нас: трудолюбие, скромност и овча доброта. Не на мене тия! Ако си трудолюбив, единственото, което може да ти се случи е да намериш някой търтей, който да живее на гърба ти. Така е в природата, не виждам защо при хората трябва да бъде различно. Ако пък си с широка душа и обичаш „да се раздаваш”, дето се вика: „да живееш за хората”, то тогава трябва да се откажеш да живееш за себе си. Краят на детството беше моментът, в който трябваше да разбереш, че хората са алчни, егоистични, завистливи и мързеливи копеленца, на които не им пука за теб. На това му се вика „да пораснеш”. Ако още си в пред-пубертетно състояние на ума, продължавай да се раздаваш! Ще те изсмучат докрай и, когато останеш сам, неразбран, подтиснат и беден, ще разбереш точно колко струва приятелството и най-вече човешката благодарност. Не ме разбирай погрешно. Истинското приятелство съществува, но в наши дни то е по-скоро изключение, отколкото правило. С други думи, няма да е странно, ако изведнъж се окаже, че нямаш истински приятели. Не се притеснявай, повечето хора са така!
Да се върнем на темата за мързела. Как така мързелът ще да е добродетел, питали са ме много пъти. При едно единствено условие, казвал съм им, само при условие, че не те мързи да мислиш! На този свят имаш право да те мързи за всичко друго, но нямаш право да те мързи да мислиш! Ако те „заболява главата” от много мислене значи сигурно работиш на някой строеж и едва ли четеш това. Бих искал да помогна и на хора като теб да се осъзнаят, но не мога. В България има прекалено много строежи. Мързи ме да тръгна да ги обикалям всичките. Затова по-добре си купи компютър, включи го в мрежата и сядай да четеш „Писателския блог на Тишо”.
Усещате ли накъде бия? Мързелът е виновен за техническия прогрес, не, той направо стои в основата на съвременната цивилизация. Ако нашите пра-прадеди не ги беше мързяло да бягат чисто голи из гората и да убиват животните с голи ръце, нямаше да изобретят лъка, колелото и огъня, в резултат на което ние все още щяхме да тичаме чисто голи из гората, да убиваме животните с голи ръце и да ги ядем сурови. Нямаше да се интересуваме от автомобилни и от мода. Замислете се – човешкото битие е подчинено на мързела. Дори ако оставим настрана автомобилите, които са съществено доказателство за това колко много ни мързи, целият бит на съвременния човек е подчинен на идеята за технологичното превъзходство на мързела над природата: дистанционното управление на телевизора, поръчките по телефона, пазаруването онлайн и почти всички видове услуги са само част от примерите, които мога да дам.
След като доказахме, че мързелът е полезен за човечеството по принцип, нека видим с какво той ни помага в личен план. Аз не познавам беден и мързелив човек. Най-мързеливите хора са адвокатите, програмистите и дизайнерите и те са най-високо платените специалисти, защото никой не им разбира от работата, а тях адски много ги мързи. Тук на помощ идва и егоизмът. Как да експлоатираш мързеливеца? Няма начин! Излиза, че колкото по-егоистично и мързеливо копеленце си, толкова по-добри парички получаваш, защото очевидно можеш да си правиш сметката. Само при едно условие, обаче – ако не те мързи да мислиш. Мързеливите егоисти живеят на гърба на себераздаващите се работохолици. Работата може да е превърнала маймуната в човек, но ако човекът иска да се превърне в Бог, той трябва да се научи да мисли, а не да си скъсва гъза от работа.
Да бъдеш егоист е въпрос на чест и достойнство. Аз открито заявявам, че съм егоист и така ставам с една идея по-добър от всички, които лъжат, че не са. Мен не ме е срам да си призная истината. Знам, че мързелът и егоизмът могат да те тласнат в една единствена посока – към себеусъвършенстване, към усъвършенстване на това, което правиш. Стига да не те мързи да мислиш. Ставайки по-ефективен, ти автоматично ставаш по-полезен за хората около теб. Защото може да те мързи да вдигаш тежко, но важното е, че не те мързи да мислиш. Нали?

Тихомир Димитров

ноември 14, 2006

Тва не – Граждански брак

Filed under: Без категория — asktisho @ 7:58 am
Tags: , , , , ,

 

Вероятността в наши дни да се ожениш, а после да се разведеш е 50 на 50. Който не ми вярва, да си изтегли филма “The Real Cost of Divorce”, има го в Арена. При положение, че, математически погледнато, има точно толкова смисъл да се жениш, колкото няма смисъл да се жениш, питам, аджеба, защо хората продължават да се женят? Може би обичат риска? Харесва им да делят имущество по съдебен път ли, не знам? Може би им харесва да останат без апартамент и да не могат да си виждат децата,  или обичат унижението по време на брако-развдоното дело в съда? Излъганите очаквания? Неспазените клетви? Омразата на нейните (неговите) родители, които доскоро си наричал(а) „мама” и „тате”? Или просто си достатъчно тъп(а), за да си мислиш „Това на мен не може да ми се случи, аз го (я) обичам и той (тя) мене също”?
Това, което най-много ме дразни в гражданския брак е, че те третират като дойна крава още от самото начало – съдебни, медицински, общински, църковни, нотариални такси, свръх надценени куверти  и въобще отношението на индустрията, която се издържа от брака в едно изречение може да се изрази като: „Щом си толкова тъп, че да се жениш, ще си плащаш!”  На всичкото отгоре, има петдесет процента  вероятност по-късно да се срещнеш и с другата индустрия – тази, която се издържа от развода.
Там отношението е още по-гнусно. Не стига дето си разбит физически, психически и емоционално, ами те ти дърпат последните кинти от ръцете и почти ги чуваш да ти казват: „Видя ли сега, набута се, ние ти разправяхме, ама ти…. така ти се пада, хак да ти е! Давай сега паричките като си толкова тъп! Да беше мислил повече навремето!”
Другото, което не мога да разбера е откъде на къде трябва да давам писмено обяснение на Държавата, че съм решил да прекарам остатъка от живота си с ето този човек? Защо трябва Държавата да ми свети? Тази Държава, която ограби труда на родителите ми и на техните родители, която изгони младото си поколение да мие чинии на запад? Тази Държава, която ежедневно се опитва да прецака хората, които си вадят хляба с честен труд, а си затваря очите за замъците на Големите бандити? Тази Държава, която унищожава собствената си природа за пари? Аз на тази Държава ли трябва да се обяснявам, че обичам една жена и, че искам да й направя деца и да остареем заедно?
А трябва и да си платя за това?!  KISS  MY BIG, FAT, WHITE ASS!!! Няма да стане! Не и в този живот! Има достатъчно балъци, които да издържат индустрията на брака и индустрията на развода.  Мисля, че ще е оправят без мен.
Тук искам да подчертая дебело, че „да узакониш” връзката си, да направиш децата си „законни” и други подобни клишета, с които може да се опитате да защитите брака не ми минават и ще ви кажа защо. Първо, българското законодателство не дискриминира по никакъв начин двойките, живеещи „на семейни начала” пред двойките, сключили граждански брак. Има логика, тъй като е преписано от Европейското законодателство, а то, както знаете, е доста демократично: щом разрешава на обратните да се женят и да осиновяват деца, няма как да задължава хетеросексуалните да сключват брак насила, нали?! Съществува т.нар правен институт на „конкубинат” –а, което в превод от латински означава „съвместно съжителство”. То дава абсолютно същите права и отговорности на двете страни, каквито дава и бракът. Ако решите да се разделяте и жена ви прецени, че е „помогнала” да се сдобиете с половината от всичко, което сте купили по време на общото ви съжителство, тя може да ви осъди и да си го вземе. Нищо, че не сте женени. Трябва само да събере достатъчно свидетели, които да потвърдят, че наистина сте живели на семейни начала един определен период от време. Децата в повечето случаи също отиват при нея. Да не говорим, че опитите на българското правителство да мотивира сключването на граждански бракове с данъчни преференции на принципа на семейното облагане са точно толкова импотентни, колкото всичките му опити да прави каквото и да било.
Интересува ме, след като знаем всичко казано по-горе, защо трябва да се женим?
Ето защо! Има четири варианта:

1) Защото тя е бременна, родителите ви настояват да се ожените, а вие сте икономически зависими от тях, така че няма накъде – жените се.
При това положение на нещата никой вече не е в състояние да ви помогне. Оженете се и продължавайте да слушате мама и тате какво ви говорят! Да бяхте ползвали най-обикновен презерватив за трийсет стотинки и нямаше да се стигне дотук, ама ….”гъз глава затрива”,  казват старите хора.

2) Защото любимата ти поставя ултиматум – с мен пред олтара или изобщо без мен.
Ами замисли се, бате, щом още отсега започва да поставя ултиматуми в какво чудовище ще се превърне след 20 години. Пък и щом те притеснява, значи нещо не е читава работата: или е бременна от друг и търси „законен” баща на детето (банкомат на два крака) или търси някакъв интерес в цялата работа, който няма нищо общо с любовта. Сам си прецени. После да не кажеш, че не съм те предупредил!

3) Тя (Той) е доста по-напред с материала от тебе и цялата работа е, за да намажеш кинти. Единствената разумна причина да сключиш граждански брак в началото на 21 век!!!

4) Защото нямаш достатъчно мозък в главата и си готов да си платиш за това. Тръгвай да се занимаваш с организация! Освен всичките пари и нерви, които ще потрошиш, ти обещавам да срещнеш много лошо отношение, кофти обслужване и в най-добрия случай – безразличие към най-великия момент в живота ти от страна на заетите в индустрията на брака. И, о, да, трябва да разполагаш с много, много свободно време. Минимум шест месеца хем ще бачкаш, хем ще си плащаш за лукса да се ожениш…

А можеше да минеш без всичко това! Животът след сватбата си продължава по старому и човекът до теб си е същият. В крайна сметка важното е да се обичате и да ви  гот, че си живеете заедно. Майната им на традициите! Бракът не гарантира никаква сигурност! Може да е гарантирал на баба ти, но на теб нищо няма да ти гарантира, пък и един подпис лесно се разваля с друг подпис. И с пари, хвърлени на вятъра.  Сам избираш дали да вярваш в лъжите на брачната индустрия или не. Аз не бих позволил на разни държавни чиновници и печалбари да ми се месят в личния живот.

.

.

Тихомир Димитров

ноември 12, 2006

Тва да – Новите медии

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 11:09 pm

Интернет или телевизия? Онлайн радио или обикновена радио станция? Talk show или video podcast? Новините или novinite.com? С вестник в кафенето или с кафе пред компютъра? Това са въпросите, които младото поколение отдавна е спряло да си задава поради простата причина, че вече е направило своя избор, а именно: второто, благодаря! Кои са предимствата на новите медии пред старите?

1) Рекламите. Средствата за масово осведомяване подхождат към рекламата като към масов продукт, предназначен за масовата аудитория. Прах за пране, сапуни, препарати, четки за зъби, дамски превръзки… Млади и стари, мъже и жени, без оглед на възраст и социално положение са длъжни да погълнат целия рекламен блок, за да си догледат филма или предаването, при това точно тогава, когато пожелае телевизионният продуцент или рекламодателят. Няма смисъл да се заблуждаваме. Новите медии също се издържат от реклама, но при тях потребителят има много повече свобода каква информация да консумира и каква не. При новите медии рекламата възвръща една от най-старите и най-ценните си функции, а именно: информационната. Когато търся да си купя нещо конкретно, несъмнено ще попадна на умен уеб-рекламодател, който знае как да достигне до мен и ще ми предложи хиляди начини да си го купя. Примери: асоциативната реклама AdSense на Google, която показва дискретни рекламни съобщения на продукти и услуги ПРЯКО свързани с разговора, който двама потребители водят в Интернет, AdWords, който показва рекламни съобщения само по ключови думи, шопинг революцията Froogle, статиите на Гювеч “Искам да прочета, Искам да науча, Искам да разбера”, които по забавен и достъпен начин продават дрехи, списания, видео филми и начин  на живот. Примерите са много.

2) Обратната връзка. При старите медии обратната връзка просто липсва. Няколко телефонни обаждания в ефир на сто хиляди души аудитория за мен не са никаква обратна връзка. Да напишеш писмо до редакцията на в-к Труд, което никой няма да си направи труда да прочете едва ли е обратна връзка. За социологическите проучвания да не говорим. Новите медии не само, че предоставят обратна връзка, те са интерактивни по своя характер, те живеят заради обратната връзка. Един блог е нищо без коментари, една статия в Интернет е безсмислена, ако не се намери кой да я разкритикува, едно уеб радио се променя според забележките на своите слушатели, една рекламна платформа онлайн първо се интересува кой си и от какво се нуждаеш, а после те залива с достатъчно реклами, но само на това, което търсиш в момента. А не да ми се яде шоколад и да ми спрат филма в най-интересната част, за да  ми рекламират дамски превръзки. Новите медии никога не прекъсват удоволствието на своите потребители. Новите медии са млади, интелигентни и готови да посрещнат бъдещето.

3) Перспективите. Можете ли да си представите как ще изглежда кинорекламата от близкото бъдеще? Ще ви кажа. Първо, всички филми ще са триизмерни. Второ, ако ви хареса роклята, която носи главната героиня, ще можете с едно натискане на мишката да разберете всичко за нея, за дизайнера, за модела и колко струва и с още едно натискане да я купите – тук и сега, докато си седите в кино залата или пред компютъра. Вече няма да е необходимо Джеймс Бонд винаги да паркира с емблемата на супер-колата точно срещу камерата, а малоумният разказвач от “Сексът и градът” непрекъснато да пояснява на женската  аудитория, че Саманта носи “Маноло Бланик”. Ако ти харесват обувките на Саманта и искаш да си имаш същите, просто кликваш върху тях и ги получаваш по пощата. Това е всичко.

4) Възможностите. Новите медии са устроени на принципа “Аз мога” и са достъпни за всеки, който знае какво точно иска.. Ако не намеря медия която да ме публикува аз мога да създам своя собствена медия. Ако не намеря радио, което да слушам, аз мога да създам собствено радио и да накарам другите да ме слушат. Ако имам нещо важно за казване, аз мога да го кажа точно на хората, които искат или трябва да го чуят, ако ми се гледа филм, аз мога да го гледам когато си поискам и без да ми го прекъсват с реклами, ако съм написал книга аз мога да я публикувам онлайн, ако съм издал албум, аз мога да го продавам в интернет, при това директно на феновете, срещу един платен ес ем ес, срещу един пробит долар. Аз няма да загубя от това, защото аз знам какво искам: хората да обичат музиката ми и да я купуват. Старите медии обаче ще загубят. Ще загубят продуцентите, които от милиардери ще трябва да обеднеят до мултимилионери. Съжалявам, момчета, стягайте се, защото новите медии са вече тук!

.

.

Тихомир Димитров

ноември 9, 2006

Тва не – мъжете с изплезени езици

Filed under: Без категория — asktisho @ 1:48 am
Tags: , , ,

Отдавна се каня да напиша този материал. В него става дума за мъжете с изплезени езици. Сигурен съм, че всеки познава поне по един такъв – ако не собственото ви гадже (в случай, че сте жена), то гаджето на най-добрата ви приятелка и в повечето случаи –най-добрия ви приятел (ако сте мъж).
По какво да различим мъжа с изплезен език от останалите мъже? Не по това, че се плези, разбира се! Всъщност той е доста сериозен и никога не се плези, камо ли пред приятелката си. Ще дам жокер – представете си загорял програмист (тук нямам за цел да обидя програмистите, които много уважавам, техният труд е ценен, но пък и програмистите, които аз познавам нямат нищо общо с програмистите по принцип), та представете си загорял програмист, който не е барвал нищо от две години. Изведнъж Съдбата решава да покаже безкрайната си щедрост и изненадващо нашият започва да се появява по разни партита и свински запивки с приятелка. При това момичето изглежда съвсем нормално (на пръв поглед няма никакви видими дефекти). Дали е с него заради двата бона заплата или има някаква друга изгода в случая не е важно. Важното е, че въпросният младеж изведнъж решава да преосмисли цялата си житейска философия и се променя тотално. Първата реформа е да престане да с вижда с приятелите си. Или пък, ако това стане по случайност, готов е да ги зареже в мига, в който получи безплатен ес ем ес от интернет, изпратен от Нея. Втората реформа е в начина на живот: зарязва алкохола, започва да ходи на фитнес, спира да пуши или става вегетарианец. Третата промяна е в самочувствието – смачканият доскоро човечец изведнъж започва да се чувства като Бял човек. Демонстрира завидно добро състояние на духа, говори за жени (забележете – в множествено число!!!), при това от позицията на разбирач, изобщо става много голям отворко. Готов е даже да се подиграе с тебе или да ти даде съвет, ако се изтървеш, че и ти не си пипал от доста време насам. Мога да изредя още много характеристики на мъжа с изплезен език, но тъй като ме мързи, ще се спра на основната му характеристика – той е покорен като кученце и е готов да изпълни всяка прищявка на новата си приятелка, като мисли, че с подобно поведение увеличава шансовете си пред нея.
Е, имам една новина за тебе, путьо! Мъжете също плачат! Сигурен съм, че ако се разпознаваш някъде из горните редове и ти ще плачеш един ден, при това с горчиви сълзи. Защото не знаеш елементарните правила на играта. Аз ли да те уча, че всички глупости, които ти говори мацката, ги говори само, за да се направи на интересна, и, че няма нужда да й се връзваш на акъла, защото тя точно това иска – да не й се връзваш, а да имаш собствено мнение по въпроса. Не се ли досещаше, че дори най-голямата кучка се прави на строга господарка само и само, за да привлече с поведението си по-силен от нея алфа- мъжкар, който да я захапе за шията и да я сложи на мястото й, заради което тя ще го обича до гроб? Не ти ли мина през ума, че именно хората, които са ти търпели депресията и простотиите цял живот (а именно – приятелите ти) заслужават малко повече уважение от сляпата неделя, дето е решила да ти пусне? Не ти мина? Ето заради това хора като теб чукат рядко, бате! Защото не знаят правилата на играта. Да ме прощаваш, ама сам си го търсеше. С всеки изминал ден езикът ти ставаше все по-дълъг, докато накрая не започна да обираш боклуците по земята с него. А тя, мацката, колкото и да е загубена, търси всичко друго в този живот, но не и мъж с изплезен език. И знаеш ли защо? Защото вече си има поне един, бил той бивш приятел, загорял шеф или квартален сваляч. Ето, че вече и ти си сред тях. Добре дошъл в клуба на изплезените езици! Гледай поне да извлечеш някаква поука от цялата работа, че да не се прецакваш цял живот по един и същ начин. Вярвам в теб, знам, че можеш и ти желая успех!

.

.

Тихомир Димитров

ноември 4, 2006

Тва да – Глобализацията

Filed under: Без категория — asktisho @ 10:51 am

 

Глобализацията е като изгряващото слънце – случва се независимо дали ти харесва или не. Който се приспособява, оцелява! При това положение на нещата, аз лично предпочитам да ми харесва. Една народна поговорка гласи – лъжата като се повтори сто пъти става истина. Е, на мен ми е излязла пяна от устата да повтарям колко много обичам Глобализацията, какви перспективи дава и прочие, та, предполагам, вече би трябвало и сам да си вярвам.
Едно нещо знам със сигурност – анти-глобализационните протести наистина много ме дразнят. Крайно левите копеленца използват всички средства на съвременната комуникация, а техните подбудители – и на съвременния Пи АР, за да се съберат на едно място в определена дата и организирано да изказват протеста си, като чупят наред каквото им попадне. Истината е, че те са бедни и завиждат. Яд ги е, че нищо няма да спечелят от голямата игра, че не са успели да се включат навреме. Глобализацията ощетявала младите хора, намалявала правата на индивида. My ass! Що не бяхте тука по Тошово време да видите какви права имаше индивида, за възможностите пред младите пък да не говорим, дори зад граница не ни пускаха. Следването в престижен западен университет беше по-смела мечта дори от полет в космоса. Тогава всяко дете си мечтаеше да бъде космонавт. Чудя се, щом са толкова против глобалните процеси, защо ултра-левите активисти не използват пощенски гълъби, за да организират вандалските си сбирки, а вместо това правят уеб сайтове, използват имейли, VoIP и още куп благинки??   Ами че изхвърлете си нокиите, де! Извадете кабела от компютъра, не – направо изхвърлете домашния компютър, той също е продукт на въпросната Глобализация. Да отнемем на жените правото да гласуват и да ги върнем зад тигана в кухнята.  Какво ще кажете? Или отново да забраним на хората да пътуват в други страни. Въобще, всички европейски крайно-леви активисти – разни лесбийки, гейове, пацифисти, сектанти и хора, изповядващи странни хранителни навици заслужават една хубава, двугодишна, комунистическа казарма. С три месеца задръжка.  Да се научат да ценят малките неща от живота.  И гражданските си права, които май приемат за даденост.
Тъй този материал все пак се намира в графата „Тва да” мисля, че трябва да спра да критикувам. Друг материал ще им отделя на въпросните активисти. Сега говорим за Глобализацията. Слънцето изгрява. Вадете слънцезащитния крем или по-добре – направо започвайте да произвеждате Слънчеви батерии. Токът от тях ще захранва климатиците ни, за да не пукнем от жега. Който се приспособява, оцелява! Винаги е било така.
Всъщност, истината е някъде по средата. Ако трябва да сме обективни, Глобализацията представлява нож с две остриета. Транс-националните компании се  възползват от нея, за да прехвърлят лесно спекулативни капитали зад граница, да реализират големи икономии от заплати и, за да пренасят екологичните си проблеми в по-бедни страни. Никой не отрича тези проблеми на съвременния свят. Факт е, че откакто в Младост откриха Кауфланд, Хит и Била, десетки квартални магазинчета за хранителни стоки трябваше да затворят врати. Факт е, че новите молове обричат семейните тъкачни фабрики и битаците за дрехи на бавна и мъчителна смърт. Факт е, че комплекси като Арена, Мултиплекс и Синемакс унищожиха старите софийски кина, с които бяхме свикнали и, в които толкова много обичахме да натискаме гаджетата, когато бяхме студенти.  Не трябва, обаче, да си затваряме очите и за положителните перспективи.
В благодарение на масираното строителство само след 20 години ще имаме една чисто нова България – без изгнилите панелки . Не си мислете, че няма да има място къде да се разминем по улиците. Ще има, след като всеки втори се премести да живее на по-чисто и по-широко, след като зловещите бетонни коптори най-после станат ненужни и бъдат изравнени със земята, а на тяхното място се изградят паркове с райграс. Тогава всичко ще изглежда по друг начин: малко по-оптимистично и малко по-светло – като светлото бъдеще.
Да не забравяме, че големите чуждестранни фирми може да премазват конкуренцията на малките местни търговци, но за сметка на това те правят колосални инвестиции  -ремонтират пътищата и подновяват уличното осветление, строят удобни паркинги, осигуряват десетки хиляди работни места, при това с по-конкурентно заплащане отколкото при малките търговци, повишават нивото на обслужване, увеличават правото на избор и дават шанс на качествените стоки пред некачествените. В крайна сметка по-добре да има сто безработни търговеца, отколкото десет хиляди ненаети продавача, защото в урните гласовете и на търговците и на продавачите тежат еднакво, а аз вече не искам комунизъм, не искам диктатура! Комунизмът е лъжа за безработните, привидение за гладните, а диктатурата – щедро възнаграждение за сляпата им вярва в Държавата. Пък и въпросните търговци имаха цели 15 години да се адаптират към правилата на пазара и да станат конкурентни. Аз ли да държа заплатите на персонала през всичките 15 години непроменени? Аз ли да спестявам, вместо да инвестирам? Аз ли да глобявам, вместо да мотивирам? Ами не – ето защо няма аз да платя цената на Глобализацията. Ще я платят хората, които не могат да си правят сметката. На мен Глобализацията ми излиза изгодно – от догодина ще мога да ходя на гости на приятелите си в цяла Европа без да се редя по опашки за виза. Ще мога да отида до Германия, за да си купя евтина кола и лаптоп на безценица и ще мога да си ги внеса без задължително да трябва да давам рушвети на  мазен чичко граничар с триста лева заплата и ферари в гаража. Да му мисли чичкото граничар, че ще остане без работа заради Глобализацията. Аз ще използвам Глобализацията, за да продавам през Интернет. Така пазарът ми ще нарасне от 8 на 650 милиона потенциални потребители. Аз съм си направил сметката. А вие?
.

.

Тихомир Димитров

Следваща страница »