Писателският блог на Тишо

април 1, 2015

Спасиш ли един Живот, спасяваш Целия Свят

a

Изт: tiki-toki.com

Нито войните и пандемиите, нито авариите и катаклизмите са в състояние да унищожат Живота. Напротив, след всяко такова събитие, Животът възтържествува отново, избухва в безкрайното си многообразие още по-силен, по-цветен и по-Жив. Oт преди. В същото време, будистите смятат, че спасиш ли един-единствен Живот, ти спасяваш Целия свят, защото един-единствен Живот живее във всичко и всички, навсякъде по света.

Тази статия ще ви прикани да съхраните светлината на света в очите на едно-единствено същество:

Голямото и добро куче Вера

1

Историята накратко:

През есента на 2014-та година, когато времето започна да се влошава и да напомня за предстоящата зима с отрезвяващите си, ледено студени валежи, едно добро момиче намери едно добро и голямо куче в беда. Kучето лежеше свито на кълбо в дъжда, леко като перце, въпреки овчарския си ген, с тежка травма на крака и с оредяваща козина. Трепереше, уплашено до смърт. Доброто момиче започна да се грижи за него. Построи му къщичка, за да живее на сухо и топло. Доброто момиче започна да ходи редовно при Вера, да й носи храна и лекарства, да прекарва времето си с нея. Нямаше как да я прибере у дома, защото там вече живееха други прекрасни кучета, а и липсваше място. Постепенно Вера се отблагодари на Доброто момиче с доверието си. Двете станаха приятелки. За Вера започна да се грижи и Добрата съседка от квартала. Тя също нямаше как да я приюти у дома. Знаете, за малките породи най-лесно се намират осиновители. Големите и добри кучета изискват повече място.

И така, дойде решаващият миг, в който ветеринарят произнесе своята присъда:

Евтаназия

Рентгеновата снимка установи, че травмата на крачето е непоправима – счупена ябълка на бедрената кост. Освен това, липсата на козина се оказа форма на маласезия, която е засегнала най-силно дясното ушенце:

3

Болестта не е заразна за хората, нито за други животни, но се предава по наследство и е нелечима. Може само да се подтиска с Низорал и с други лекрствени средства. Лекарите бяха готови да „дръпнат шалтера“ в очите на Вера с лека ръка. Заради „непоправимите“ й увреждания.

Доброто момиче доста си поплака, след като разбра. Но реши да се бори. Прегърна доброто голямо куче и му обеща, че отново ще тича, ще бъде обичано и защитено. И Вера му повярва. При всичката си болка, намери сили да се приспособи. Продължи да награждава Доброто момиче и Добрата съседка с любовта си. Под непрестанните им грижи, с всеки изминал ден, Вера се подобряваше. Даваха й лекарства и малко по малко излизаха на разходки. Вера започна да стъпва на крачето си, а раните по кожата и сърбежите намаляваха.

Сега Вера е неузнаваема – тежка и пукава, успява да ходи, дори се затичва и се закача.

8

И в този момент се появи Загриженият татко. Заради близостта до детската градина, въпреки че целият й персонал обича и познава кучето, въпреки добрият му и кротък нрав (Вера никога не е показвала агресия), въпреки че е отделена от децата с плътна ограда и е заключена с катинар, Загриженият татко реши, че тя е опасна за децата (му). Той обеща, че ще сигнализира до отговорните институции, те „да разрешат проблема“. Всички ние знаем как точно „ще се погрижат“ за Вера: стреличка с упойка в нараненото краче, после метален клуп около врата, хайде в микробуса, няколко дни в клетката и…за останалото не ми се говори.

Така Загриженият татко спокойно ще си пие ракийката вкъщи и ще гали дечицата си по главичките доволен, че е успял да угаси светлината в очите на един Живот. С едно-единствено телефонно обаждане.

Лошото е, че „отговорните институции“ действат бързо в такива ситуации и Вера не може да остане повече там. А няма къде другаде да отиде. За големи, добри кучета като нея, приемни семейства, дом и стопани трудно се намират. Особено при „забележките“ по здраволосвното й състояние. Макар и да е доказателство за медицинско чудо, Вера няма да може да извежда стадата на паша, нито да охранява огромни пространства. Тя просто се нуждае от добър, търпелив и грижовен стопанин, на когото да подари безкрайната си любов.

Кампанията по осиновяването на Вера във Фейсбук събра стотици шервания и хиляди лайкове, но не успя да постигне целта си. Разбирате ли, дори временният подслон СЕГА може да спаси Вера от сигурна смърт! Спасиш ли един Живот, спасяваш Целия Свят. Утре може да е вече късно…

Вера има СПЕШНА нужда от дом.

Тя е голяма, добродушна, дори леко страхлива, няма една годинка, не е кастрирана и предполагаме, че може да е бременна. Всичко това доста усложнява нещата, знам. Но, мисията е да спасим Целия свят в очите на едно-единствено същество. Помогнете на Доброто момиче да спази обещанието си към доброто голямо куче: facebook.com/Christina.Papazova christina.papazova@gmail.com

Тихомир Димитров 

март 31, 2015

Women Against Feminism

1

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

2

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

4

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

5

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

6

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

7

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

8

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

9

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

10

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

11

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

13

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

14

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

15

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

16

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

17

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

18

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

19

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

20

 

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

21

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

23

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

24

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

Информирайте се за движението WomenAgainstFeminism в Wikipedia. Ако искате да изразите своето лично мнение по въпроса, направете го в своя личен блог или в профила си в социалните мрежи. Не съм автор на горните изображения, нито на посланията, които разпространяват, за да споря с вас. Ако, все пак, решите да оставите мнението си тук, спазвайте правилата за коментиране или коментарът ви ще бъде изтрит. Обвиненията в „цензура“ ми минават точно през…лявото ухо. За да излязат през дясното. Цензура е, когато официалнара власт ограничава свободата на словото чрез силовите си органи. Това тук е просто един блог. Да ви приличам на репресивен държавен апарат?

Тихомир Димитров 

март 27, 2015

Помни, че си безсмъртен!

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 4:02 pm
Tags:

fgjdfj

Изт: bigthink.com

Помни, че си безсмъртен!
Помни, че си безсмъртен във всяка Твоя мисъл
И във всяко Твое дело също помни,
Че си безсмъртен!
В намеренията Си го прилагай
Във въображението Си го налагай
Затуй, че огънят реката го души,
Но питам: кой ще пресуши реката?
Слънцето ли?
По-младото от Теб?
Помни, че Си безсмъртен!
Във всяко Твое дело
И във всяка Твоя мисъл
Помни,
Че си безсмъртен!

Тихомир Димитров 

март 21, 2015

Родени ли сте за велики дела?

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 10:43 pm
Tags:

sdhsdh

Изт: cricketdiane.wordpress.com

Очаквате ли да преживеете нещо голямо? Убедени ли сте, че появата ви на този свят никак не е случайна? Че сте създадени с епохална, с грандиозна цел, с тайна мисия, която само чака удобния момент, за да ви се разкрие? Че ви предстои бляскаво бъдеще? Че ще бъдете забелязани, оценени, разпознати от останалите, че ще ви благодарят за неверотяния принос към всеобщото благо?

Надявате ли се да спечелите от лотарията? Може би го считате за неизбежно? Нали редовно си пускате фишовете, търкате билетите, въпрос на време е само! Смятате ли, че един ден ще промените света? Ще напишете гениална книга, тя ще се превърне в бестселър, ще направите важно откритие, ще поставите нов световен рекорд, ще изкачите най-високите етажи на славата и на властта, ще изкарвате милиони, дори милиарди, ще се къпете в пари и с тяхна помощ ще променяте всичко (и всички) към по-добро.

Вярвате ли в такива неща?

Ех, само да дойде вашият миг – мигът, в който ще се разкрие картата на звездното ви предназначение – неслучайно му викат „звезден миг”! Тогава всичко ще се нареди, всичко ще си дойде на мястото: край на колебанията, край на разочарованията, на хаоса в настоящия ви живот! Край на ограниченията и на недостига (финансов, душевен, материален, всякакъв). Край на мъките и на страданията! Дори болестите ще ви отбягват. Хората най-после ще разберат кой сте, какво представлявате и на какво сте способни! Най-после ще им се изясни причината за досегашното ви съществуване в сянка – пазили сте се за този момент – Съдбата лично ви е подготвяла за него! А вие никога не сте се съмнявали, че той ще настъпи.

Вярвате ли в такива неща?

Предназначени ли сте за нещо велико, за нещо голямо? Предопределени ли сте да участвате в съдбовни процеси, които ще променят статуквото, ще накарат всички да си замълчат гузно и да повярват в уникалния ви, скрит дори за самите вас, понастоящем, талант? Очаквате ли да дойде времето, когато всички ще видят колко сте били прозорливи, колко ценни, велики, гениални, безупречни и човеколюбиви са били, всъщност, вашите идеи, колко прави сте били в препоръките, които сте давали? Колко чисти са били вашите намерения, колко щедри и незаменими сте като личност? Какъв визионер се е криел зад скромната ви външност!

Вярвате ли в такива неща?

Болшинството от хората на тази планета страдат от подобни самозаблуди.

Причината е проста. Културата, независимо от своя географски произход и характер, заразява мозъците на всички, попаднали в сферата й на влияние, заразява ги още от малки, като им пълни главите с историите на успеха, с примерите от биографиите на великите личности, с подвизите на героите от миналото.

Ако пренебрегнем факта, че повечето от историческите герои са, всъщност, масови убийци, рецидивисти и психопати, то гениалните личности, които са променили света с блясъка на талантливите си умове, те действително съществуват, но проблемът е, че заемат едва 0,0000000000000000000000001% от хората, които са се раждали, раждат се и ще продължават да се раждат на тази земя, а окупират около 100% от съзнанието ни, благодарение на културните модели, които насаждат примери за подражание още в най-ранна детска възраст.

Така всеки начинаещ писател, например, е запознат с биографията на Стивън Кинг. Той вижда себе си „облечен” в неговия успех, смята го за възможен. Всеки начинаещ писател е чел биографиите на поне десет световно известни личности, израстнали в бедност, но превърнали се в автори на бестселъри, издигнали се от калта до нивото на икони. Това кара начинаещият писател да вярва, че техните стъпки към славата и успеха са буквално неизбежни и в неговия собствен живот, че те задължително ще се повторят.

Онова, което начинаещият писател не знае (и никога няма да разбере) е съдбата на милиони други писатели, изгинили в бедност, непознали славата и признанието дори посмъртно, затънали в дългове и заличени от колективната памет на човечеството. За тях не се издават автобиографии, не се снимат филми. Техният пример няма кой знае какъв смисъл, той е ненужен, затова, нека по-добре да се преструваме, че тези хора изобщо не са съществували. Какво като са милиони? Нека се водим от примера на единиците, на големите умове, нека следваме стъпките на великаните! Те са най-забележими! И ние заслужаваме дори повече от тях! Създадени сме за нещо велико! За нещо голямо! Няма как да е по друг начин. Трябва да има някакъв смисъл.

Всеки амбициозен старт-ъп предприемач от ИТ сектора чете биографията на Стив Джобс като Библия, възхищава се от Лари Пейдж и от Сергей Брин, гълта информация за ежедневието на Марк Зукърбърг и на Бил Гейтс, вижда себе си в „техните обувки”, но изключва възможността да се превърне в поредния, н-ти на брой, фалирал предприемач в джунглата на информационните технологии.

Всеки млад офицер вижда в кариерата си един Наполеон Бонапарт, един Александър Велики или вижда себе поне като върховен главнокомандващ на армията. Изключена е възможността да се пенсионира като алкохолик с нисък ранг, заемащ скучен административен пост някъде в провинцията, задължително е поне да умре като герой на бойното поле! Вероятността да се превърне в един от милионите анонимни, обезобразени, вмирисани и вкочанени трупове, които всяка война изхвърля след себе си, не се отнася до него, той е млад офицер и е предназначен за велики дела!

Всеки млад духовник се прекланя пред житията на светците, независимо каква религия изповядва, надява се един ден да се доближи поне мъничко до висотата на тяхното безсмъртие, да сподели поне частичка от вечната им слава, да заприлича на тях, след като, естествено, се е справил с далеч по-тривиалните неща, като победата над злото, прогонването на дявола, триумфът на духа над материята, постигането на просветление или, поне, спасяването на десетки хиляди грешници от Ада.

Младият духовник няма как да се превърне в стар поп, накацан от винаните мушици, вмирисан на кисела пот, с напукани по носа капиляри, с вечно фъфлещ език и със замаян поглед, броящ дните до пенсиониране в някой провинциален храм, където е прекарал целия си живот. Не, той няма да се поддаде на пороците, нито ще мисли похотливо за младите момичета в енорията. Чарът на жените, блясъкът на златото, изкушенията на младостта, те също няма да му повлияят. Такива примери има в книгите, другото е за аутсайдерите! Младият духовник задължително ще посвети живота си на висока, човеколюбива цел, той е предназначен за велики дела!

Всеки начинаещ еколог издига благоденствието на планетата до статуса на лична цел в живота! Чел е биографиите, гледал е филмите за други еколози – мъдри и достойни люде, постигнали толкова много преди него – променили закостенелия начин на мислене в обществата си, съзрели опасността на време. Младият еколог няма да се поддаде на корупцията на компаниите-вредители, не ще го изкушат с щедрите си подкупи, няма да се огъне под натиска им, измунизиран е срещу техниките за шантаж, срещу лобизма и срещу корпоративната пропаганда! Осъзнал се е навреме! Неговата мисия е да спаси земята! Да промени живота на хората! Предназначен е за велики дела!

Всеки начинаещ режисьор или млад актьор е един Стивън Спилбърг или един Чарли Шийн в процес на създаване. Необходимо му е само време, за да се докаже! В крайна сметка, толкова убедителни са историите за успеха на последните двама, толкова реални, добре разпространени, виждаме ги навсякъде, следователно можем да ги повторим. Играенето на треторазрядна роля в провинциален театър срещу заплата от 200 евро на месец не ни влиза в сметките. Много по-вероятно е да получаваме по милион долара за участие във всяка от сериите на „Двама мъже и половина” и да строяваме целия снимачен екип, както го прави чичко Чарли (между две линии, две бутилки с отлежало уиски, две красиви жени и половина). Щом той го може, значи го мога и аз! Въпрос на време е само! Ех, ще видите вие, когато изпъкне световният ми талант. Когато получа признание! Роден съм за велики дела!

А кой амбициозен музикант не е новият Кърт Кобейн, новият Майкъл Джексън, новият Джим Морисън или новият Елвис Пресли? Ин дъ мейкинг? Световната слава, мацките, феновете, наркотиците, алкохола, частните самолети, голите партита в луксозни вили, пътуванията, автографите, гигантските хонорари, всичко това са са само странични ефекти от славата. Вървят заедно с таланта! По този път са минали великите гении преди мен, по този път ще мина и аз! Какво като не съм запознат с биоградфиите на милионите други музиканти, които човечеството, през писаната си история, някак е забравило да спомене? Роден съм за велики дела и понеже съм избрал(а) професията на Елвис Пресли или на Шакриа, то аз задължително съм новият Елвис или новата Шакира.

Примерите са банални, знам. Това е напълно умишлено, тъй като искам да подчертая баналността и масовият характер на тази толкова популярна самозаблуда – че сме родени за велики дела. Вероятността ДА НЕ СМЕ е близка до безкрайност. Тя е толкова голяма, че мозъкът ни предпочита да я отхвърли като невероятна, за да не мисли изобщо за нея. Той е вкопчен в миналото и живее за бъдещето.

Знаете ли къде е цялата драма, всъщност? Не е в това дали ще сте новият Айнщайн или новият Ганди, дали поколенията ще рецитират постулатите ви и ще ги сочат за мъдрост. Драмата е в това дали сте успели да регистрирате всички онези моменти, в които не сте били предназначени за велики дела, дали сте ги ПРЕЖИВЕЛИ?

Защото, животът е именно сбор от такива моменти и, ако го пропилеете в преследване на едно бъдеще, където евентуално чакате да се повторят някакви изключителни моменти от миналото, то вие никога няма да сте живели в настоящето, а това, на практика означава, че вие никога няма да сте живели.

Бих ви препоръчал да започнете да го правите още сега.

Ако сте новият Шекспир, то светът и историята задължително ще го отбележат! Няма да пропуснат този факт. Не можем да защитим истината с думи, можем само да се надяваме, че тя ще застане зад амбиоциозните ни планове и думи с нетърпящия си възражение тон, с купищата си факти-доказателства за това, че сме били прави.

Вероятността това да се случи е нищожна. А вероятността да прекараме целия си живот в очакване на някакво бляскаво бъдеще е колосална. Затова, бъдете добри в това, което правите, стремете се към съвършенство, но не си мислете, че ще откриете нещо в постигането, на кавкото и да било, особено в бъдеще време.

Щастието е възможно единствено във вечното и постоянно СЕГА, което непрекъснато пренебрегваме, за да превръщаме спомени от миналото в мечти за бъдещето… Тази лудост не подминава и мен. Улавям се, че непрекъснато го правя.

Но знаете ли колко по-лесно ми е да пиша сега, след като знам, че има ОГРОМНА ВЕРОЯТНОСТ да не съм новият Томас Ман, новият Стивън Кинг или новият Паулу Куельо? Няма я тежестта на очакванията. Паднало е бремето на отговорността. Ето, сега пиша третия си роман, но не знам дали 200 човека или 200 милиона души ще го прочетат. Не съм сигурен дали някога ще отпечатат катинара ми върху банкнота – отворете си портфейла, повечето банкноти са портрети на мъртви писатели – не знам също дали с парите от хонорара, ако изобщо изкарам някога такъв, ще си платя наема или ще си купя собствена къща. Тези вероятности нямат и не могат да имат значение за удоволствието, което изпитвам в момента с поставянето на всяка нова сричка върху белия лист.

Идиотско е да се сравнявам с творилите преди мен. Също толкова идиотско би било да се състезавам с онези, които ще творят след мен. Сред двете категории има (и ще има) много по-добри писатели от мен. Дреме ми на перото за тях. Не искам нечий чужд живот, искам си моя! Ето ви здраволосвен егоизъм.

Ако си позволим да погледнем нещата в перспектива, все пак, то да – важно е да отчетем значимостта на предстоящите събития – земята е забременяла с пролет сега. В последния месец e. Раждането на пролетта е най-значимото нещо, което може да се очаква.

Тихомир Димитров 

март 10, 2015

Три изпитани упражнения за самоусъвършенстване

Периодът, в който ги прилагах (близо шест месеца) се отпечата в съзнанието ми като ярка, многоцветна дъга – период на бурно развитие и растеж, на непринудена радост от живота. С удоволствие бих го повторил, затова ги припомням на себе си (и на вас) с някои съкращения. Оставил съм само най-важното. Работещото. Благородно завиждам на тези, които ще ги опитат за първи път:

Упражнение 1. Денят на мълчанието

Всеки понеделник и четвъртък

Мантра: Мълча повече, отколкото говоря“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки понеделник и четвъртък, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Дава възможност да се разбере по-добре света около нас, разкрива истини за хората, които участват в живота ни, осигурява преки пътища към опознаването на собствената личност.

Метафизични резултати: Увеличава духовната сила. Към мантрата може да се добави: „…и така получавам сила”.

Приложение: „Мълча повече, отколкото говоря“ е ясното и категорично намерение, с което се събуждате от сън всеки понеделник и четвъртък. После ще ви обясня защо е толкова важно упражненията да се правят в едни и същи дни от седмицата. Тук не става дума за будистко мълчание. Говорете, но само когато е необходимо, наложително или неизбежно. Сведете говоренето до минимум. Отговаряйте само с „Да” или „Не”. Не се обяснявайте и не си мърморете под носа. Ценете тишината. Наблюдавайте. Бъдете пестеливи с думите. Представете си, че за всяка дума ви глобяват с по един лев. Общо взето, целта е да се постигне заявеното в мантрата: да говорите по-малко, отколкото сте мълчали. В рамките на деня.

Внимание! Упражнението е трудно – много по-трудно, отколкото си го предстаяте и поне десет пъти по-трудно, отколкото изглежда в описанието! Необходими са повторения, два пъти в седмицата, всеки понеделник и четвъртък, за изграждането на навик, който е способен да ви донесе практически резултати. Част от тях са: житейска мъдрост, увеличена концентрация, разбиране за света,  „проглеждане“ и духовната сила. Но има още много. Ще оставя на вас да ги откривате и непрекъснато да се изненадвате (приятно) от резултатите.

Упражнение 2. Денят на изобилието

Всеки вторник и петък

Мантра: „Не приемам нищо за даденост“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки вторник и петък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Прави човека богат и доволен още сега. Заученият навик, с който живеят повечето хора, е да се фокусират върху нещата, които нямат или, които искат да имат (т.е пак нямат), вместо да обръщат внимание на нещата, които вече притежават. Това упражнение отклонява вниманието от класическия навик, като го замества с нов – фокусирането върху нещата, които реално притежаваме, но сме свикнали с тях и ги приемаме за даденост. Чрез благодарност и признателност за действителното им съществуване, ние получаваме удовлетворение още сега.

Метафизични резултати: Увеличава изобилието в материален план, колкото и невероятно да звучи. Не е имало ден на благодарността, в който да не съм получавал подаръци, приятни изненади, безплатни услуги, ваучери, пари или други материални придобивки безвъзмездно, т.е без да ми се налага да си скъсвам задника от бачкане за тях или да съм задължен да ги връщам по някакъв начин.

Приложение: Намирайте си поводи да благодарите за всичко, което ви заобикаля и за всичко, което преживявате в момента. След време ще се научите да благодарите дори за привидно „лоши” неща, като главоболие или стомашно разстройство, например. Ще разберете, че те също имат смисъл и, че не ви се случват случайно, а за ваше добро.

Благодарността е не само приемане, каквото препоръчват всички мъдреци за по-щастлив и по-съзнателен живот, тя е приемане с искрица екстаз!

Обръщайте внимание на нещата, с които сте свикнали и благодарете за тях – наум или на глас, но искрено, в сърцето. Благодарете за слънцето, за въздуха, за водата, за покрива над главата си, за храната на масата, за здравите си ръце, тяло и крака, за бистрия си ум, за вродените ви таланти, за семейството, което ви обича и подкрепя, за това, че се будите точно до този човек сутрин, за това, че се будите изобщо, че дишате и, че сте живи…Така ще станете богати и щастливи още сега, няма нужда да отлагате щастието си завинаги в бъдещето, бидейки заети непрекъснато с реагиране на настоящите обстоятелства. Те нямат край. По-добре да сте заети с изобилието. Благодарете дори за „неприятностите”. Така най-лесно ще ги накарате да изчезнат. Съдбата ще се погрижи за допълнителните „бонуси”, които също няма да спират да ви изненадват. Още инструкции за това упражнение можете да прочетете в „Третият път към изобилието”.

Упражнение 3. Денят на свободата

Всяка сряда и събота

Мантра: „Днес постигам с лекота“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всяка сряда и събота от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Изгражда навика да не се вкопчваме в определени цели на всяка цена или по-точно – в начините за тяхното осъществяване. Развива търпението. Дарява свобода. Вдъхва спокойствие и увереност в собствените сили. Щом станете с такава нагласа и цял ден непрекъснато си повтаряте, че днес постигате с лекота, има голяма вероятност наистина да започнете да постигате с лекота, да не сте толкова вкопчени в крайните резултати, но и да се отказвате гъвкаво от действия, които ви създават трудности в момента, заменяйки ги интуитивно с много по-добри решения, които ще ви хрумват буквално от нищото.

Развива интуицията.

Метафизични резултати: Цялото Битие се подрежда зад възникващите у вас идеи и започва да ви подкрепя. Всичко, което си наумите, го постигате с невидимата мощ на нещо, което сякаш се е наговорило да ви помага на всяка цена. Започвате да вярвате в собствените си способности и наистина получавате свобода…да избирате…по-смело от преди. Дори да не стават точно така, както ги мислите, нещата винаги се получават, дори по-добре, отколкото сте ги намислили, но (може би) по съвсем друг, неочакван начин. Свободата, която дава упражнението е необходима, за да не се вкопчвате в определени начини, по които трябва да станат нещата. Според вас. Това ви прави по-гъвкави. Онова, което търсите, така или иначе, ще го намерите. Онова, което искате, ще го получите и то – с лекота. Просто може да не е по начина, по който си го представяте. Въпрос на навик. Ще свикнете с времето.

Приложение: Още с отварянето на очите сутрин, нека първата ви мисъл да е „Днес постигам с лекота”. Напомняйте си я непрекъснато, превърнете повторението й в основната „задача” за деня. Повтаряйте си я докато нещата се закучват, повтаряйте си я и докато нещата действително се получават с лекота. В първия случай „възелът” се „разплита”, а във втория успехите ви ще се мултиплицират (и ускоряват).

Внимание! Това е най-забавното от трите упражнения. Срядата и съботата ще се превърнат в най-любимите ви дни от седмицата. Ако сте достатъчно упорити.

В заключение

Както виждате, само неделята не е посветена на никакви упражнения. В неделя дори Господ почива. Неделята ще ви даде пространство и време да обмислите постигнатото през седмицата, да се вгледате в себе си и да откриете поразяващите начини, по които измененията, които тези упражнения внасят в характера ви, влияят върху условията от заобикалящата среда и непрекъснато подобряват качеството ви на живот.

Парадоксално или не, ще свиквате все повече с тези резултати и ще започнете да ги разглеждате като нещо нормално, а силата на упражненията с времето ще расте. Резултатите от тях също ще се увеличават – за сметка на усилията, които полагате.

Повторенията са особено важни, за да се усвои методът и да се затвърди навикът.

Упражненията са неразривно свързани. Нещата, които ви се получават с лекота, неизбежно ще предизвикват у вас все по-искрена, чистосърдечна благодарност и с това ще ги умножавате, а повишената духовна сила, която ви дава мълчанието, само ще ви улеснява в този процес.

Разделението на „тематични дни” също е важно, заради концентрацията. Ако се опитате да развивате и трите качества едновременно, няма да ви се получи. Трябва да се редуват. По два пъти в седмицата (за всяко упражнение) е достатъчно – колкото седмици пожелаете, докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.

Приятни приключения!

Тихомир Димитров

февруари 24, 2015

Рекламната аудитория не ни е баджанак. Стига сме й говорили на „ти“!

zdfbdfb

Изт: smallfuel.com

Първо, граматически неправилно е, тоест – неграмотно. Надяваме се, че рекламната ни АУДИТОРИЯ се състои от повече от един човек, нали така? Ето защо, грамотно би било да се обръщаме към нея във второ лице, множествено число, а именно – „вие“.

Второ, вече не е хип, нито е куул, нито е тренди, не е новаторско, стана демоде. Превърна се в болезнено и банално клише. Да назидаваш аудиторията си в първо лице, единствено число, с онзи повелителен тон, който се стреми уж да я подтикне към някакви действия (изяж, изплюй, сдъвчи, изтрий, изпрати, купи) беше модерно само във времената (и между страниците) на списание „Егоист“, тоест – остана си някъде в деветдесетте. На миналия век. Да не казвам столетие и хилядолетие…

Трето, издава липса на уважение. Дори да приемем, че маркетологът се стреми да „скъси дистанцията“ с потенциалния клиент, който в презентацията изглежда като един-единствен човек, с определени потребителски навици и характерни черти, ние не го познаваме този човек, не си пием ракийката заедно и не сме първи приятели, за да му говорим на „ти“. И да му заповядваме. Уважителното обръщение към непознат, дори в единствено число, пак е „Вие“. Пише се с главна буква. Липсата на уважение към хора, от които ни зависи бизнесът, е голям проблем.

Четвърто, така изключваме основните купувачи или, хайде да се изразя професионално, пренебрегваме тези, които взимат основните решения за покупка, а те, в повечето случаи, са жени, дори когато рекламираме мъжки часовници, вратовръзки и бира – да не говорим за детските стоки, за козметиката, за хранителните продукти и за ежедневните стоки от бита. Жените стават все по-самостоятелни финансово, взимат собствени решения за покупка и изискват повече уважение, като купувачи, а уважението изключва обръщението към непознати дами на „ти“. Обърнете внимание на повечето реклами в интернет и в масмедиите – те не само, че говорят на аудиторията си на „ти“, но и се обръщат към нея в мъжки род: „Гладен ли си? Недоволен ли си?“ Ами, ако Тя е добре нахранена и доволна? Какво правим тогава?

Пето, издава ранни признаци на шизофрения. Защо, когато ни влязат в магазина, винаги и задължително се обръщаме към клиентите си на „Вие“, а когато ги облъчваме с рекламни съобщения по масмедиите и в интернет им говорим на „ти“?

Шесто, стадно е, а нали уж се сремяхме към отличителност? Отличително е да се държиш по начин, различен от стадото. Неграмотното, профанско обръщение на „ти“ беше отличително, когато всички знаеха що-годе граматиката и все още се изразяваха правилно. Сега, в годините на KLETA MAJKA BALGARIQ, отличителното е да си грамотен.

Седмо, дразнещо е! Лично мен, като потребител, направо ме вбесява! Особено много ми лази по нервите заповедният тон. Всъщност, не знам кое повече ме дразни – фактът, че непознати хора, които ми искат пари, се обръщат към мен на „ти“ или фактът, че ми заповядват какво трябва да направя, за да ги получат.

Осмо, забравете за клишето, че „няма лоша реклама“. Всъщност, 90% от рекламното съдържание е долнопробен пийс ъф шит. Точно това е причината винаги, когато имат възможност, потребителите да го избягват. Слагат си ад-блокери на браузърите. Или просто сменят канала. А ние си плащаме, за да им досаждаме… После включваме рекламата в цената на стоките и услугите, които се надяваме да купят от нас. Третираме клиентите си като стадо и се чудим защо нещата на българския рекламен пазар били толкова зле. Може би първо трябва да започнем от себе си. И от най-важното, което, парадоксално, в случая е най-евтиното, а именно – съдържанието. Ако демотивираният криейтив екип иска да е навсякъде другаде, но не и в офиса, защото получава афганистански заплати, понеже, нали, сега е криза, пък и е удобно да се възползваш от конюнктурата и да се надяваш, че срещу жълти стотинки ще получиш качествено рекламно съдържание от някакви отчаяни, но талантливи хора, хехе, то дори милиарди да излееш в медия байинг, рекламата ти пак ще излежда (и ще звучи) като хюдж, смокин’ пайл ъф шит.

И девето, за малко щях да забравя: тьи може да знаеш английски, но за българската тьи аудитория това съвсем не е задължително! Използването на чуждици в текста е напълно умишлено…

Десето, рекламната индустрия, въобще, като такава, е привнесена от САЩ, където, поради ограничения в английския език, практически няма разлика, поне устно, дали ще ти говорят на „you“ в множествено число или ще ти говорят на „you“ в единствено число . Има разлика само при уважителното обръщение на „Вие“ (пише се с главна буква – „You“), но то няма как да се изрази устно. Рекламата не сме я измислили ние, не сме я създали у нас. Тук преди време копирахме съветската пропаганда, когато тя беше единственото средство за „миене“ на мозъци, докато единствената ни алтернатива беше да сме съветски сателит, сега копираме американската реклама, като единственото средство за „миене“ на мозъци, докато единствената ни алтернатива е да сме американски сателит. „Ти“-то, обаче, е авторска интерпретация. В езика на Големия брат няма как да говориш на аудиторията си на „ти“. Трябва да си местен селянин, за да го считаш за нормално. Смятам папагалите, които прибавят селския си манталитет към копи-пейст решенията за смешни.

Тихомир Димитров

февруари 17, 2015

Мъжете са лесни

egb

Изт: the-dating-genie.com

В началото подходих наивно към сайтовете за запознанства. Мислех, че ще ми помогнат да си намеря приятелка. Как я докарах до това положение ли? Ами, много лесно: гаджето ми избяга с чужденец, приключи следването и купонът свърши! Знаете как е: от работа вкъщи, от вкъщи – на работа. Социалният кръг се стеснява и накрая оставаш сам. Повечето ти приятели са семейни. Липсва среда, липсва и възможност за нови връзки. Остават само сайтовете за запознанства, а те са пълни със самотници като теб.

Та, в началото подходих наивно. Регистрирах профил, качих няколко снимки, описах се достоверно и зачаках. Нищо. От близо 30 000 жени в десет сайта за запознанство нито една не пожела да ме заговори. „Окей – реших аз – сигурно е като в реалния живот. Мъжът трябва да направи първата крачка.” Прекарах дни наред в разглеждане на женски профили. Чувствах се като дете в сладкарница. Внимателно подбирах дамите, на които да изпратя съобщение. Бях изискан, възпитан и мил в обръщението си. Написах близо 200 уникални писма. И зачаках. Отново нищо. Никоя не ми отговори. Дали не бях прекалено нетърпелив?

Започнах да изпращам съобщения само на момичета, които са онлайн, за да съм сигурен, че ги получават в реално време. Стигна се до размяната на две-три реплики и толкоз. Това беше резултат от близо едномесечен труд! Побеснях. Съотношението мъже към жени в сайтовете за запознанство сериозно надделяваше в полза на мъжете. За да привлека вниманието на женската аудитория, трябваше да сменя „имиджа”. И го направих.

Изтрих профилите навсякъде. Избрах най-неизвестната австралийска агенция за фотомодели. Свалих портфолиото на най-неизвестния австралийски манекен. Редактирах снимките с фотошоп, за да изглеждат като любителски. В новите профили писах, че съм син на разведени родители – баща англичанин и майка рускиня. Излъгах, че прекарвам половината си време в Лондон, където имам собствен апартамент, а другата половина в Москва и Петербург, където помагам на майка ми в управлението на рекламната й агенция.

Подбрах 30-те топ мацки в сайта. Изпратих им едно и също съобщение. Още не бях привършил с копи-пейста, когато отговорите заваляха.

Близо две седмици се забавлявах да въртя около малкото си пръстче най-алчните курви в нета. Бях щедър на обещания: предлагах им да ги разходя из Лондон, изкушавах ги със скъпи подаръци, модна кариера и живот сред елита. Игнорирах всяка на момента, в който приемеше нещата твърде сериозно. Прекарвах цели нощи в чатене. Дадох пълна свобода на творческото си въображение. В един момент ми писна. Разбрах, че трябва да се превърна в човека от профила, ако искам да си намеря приятелка – такава, която да става за показване. С други думи, нямах никакъв шанс!

Тогава се превърнах в „жена”. За пореден път изтрих всички профили и създадох нови. Бях научил достатъчно за поведението на жените онлайн. Реших да се възползвам от новите си знания. Качих примамваща галерия и обещаващо резюме. Е, този път буквално ме заляха от съобщения! Всеки път, когато влизах в някой от профилите, заварвах тонове писма: от загорели чекиджии, мускулести „батковци” с Бе-Ем-Ве-та, съмнителни „бизнесмени”, порно актьори и обикновени воайори. Така се запознах със Сахиб. В сайтовете за запознанства има много индийци, които копнеят за бяла плът. Именно те са най-лесни.

Сахиб беше разведен адвокат. Говореше зле английски, имаше малък опит с интернет, голям нагон и пилешки мозък. Супер наивно копеле! Разигравах го близо три седмици. Изпращах му още и още снимки от „личния” си архив. Пишехме си часове наред за неговия истински и за моя измислен живот.

Дойде неизбежният момент, в който трябваше да се чуем по телефона. Спешно се нуждаех от женски глас! Сестра ми първоначално отказа да съдейства. Нарече ме „идиот”, но срещу сто лева промени мнението си на 180 градуса. Изведнъж се превърнах в „гений”. Обещах й още толкова, ако изиграе ролята добре. Накарах я да прочете логовете от чата, за да е подготвена. Купих предплатена сим карта и една вечер той се обади.

Говориха близо два часа! Сахиб налапа стръвта заедно с въдицата! Вече нямаше съмнение, че жената на мечтите му е истинска! Превърнах се в заплаха за човечеството – красавица с интелект. За нещастие на индиеца „красавицата” беше „обещана” на друг. Строгият й баща не търпеше никакви възражения! И Сахиб предложи да ме „спаси”. Изрази желание да докаже сериозността на намеренията си чрез скъп подарък.

Естествено, нямаше как да ми го прати у дома, заради „строгия баща”, затова му дадох номера на пощенска кутия, която регистрирах в съвсем друг град. Получих дискретна кутийка, в която се мъдреше златен годежен пръстен с диамант и успях да го продам за 2000 долара! Последваха още подаръци. Месец по-късно дойде пластика с няколко хилядарки. Пин-кода получих по имейл. Парите трябваше да ми послужат да организирам бягството си от България, да купя самолетен билет и да замина за Индия, където Сахиб вече стягаше нов дом за европейската си жена. Ежедневно ми изпращаше снимки от жилището с изглед към морето и любовни стихове. Никой нямаше да попречи на „любовта” ни!

За нула време щях да се превърна в милионер!

Та Сахиб беше само един от многото!

Сега излежавам ефективна присъда. Виновна е алчността – моята и тази на сестра ми. Като разбра, че не мога без нея, тя започна да ме изнудва. Стоте лева, които получаваше за разговорите с индиеца, вече не бяха достатъчни. Разбрахме се да делим плячката 50 на 50. Междувременно „зарибихме” и други мъже – самотни турци, американци, араби, англичани. Сестра ми спря да ходи на работа, защото изкарваше повече от телефонни разговори у дома.

За съжаление, реших да премълча един от малките подаръци на Сахиб, но тя разбра и направо пощуря! Скарахме се жестоко. Реши да послуша „гузната си съвест” и отново се върна на работа. Остави ме сам с цялата бъркотия. На всичкото отгоре пратила имейл на Сахиб, разкриващ истината за измамата. Той позвънил на българското посолство в неговата страна, оттам се свързали с тукашните власти и куките ме закопчаха, докато водех интервюта по скайп с жени, които имат приятен глас. За надомна работа с висок доход. Сестра ми получи условна присъда за съучастие. Натопи ме и си спаси задника.

Най-тъпото е, че в затвора нямаме интернет. Времето тече бавно и всеки ден изоставам по малко от новостите. На едно свиждане ми обясниха за невероятните възможности на социалните мрежи, които постепенно измествали сайтовете за запознанства. Когато изляза оттук мисля да започна всичко отначало!

Но този път ще организирам нещата перфектно и ще стигна далеч. Сега разполагам с много време за размисъл. Веки ден получавам нови идеи, които внимателно си записвам. Пъзелът се намества парче по парче в главата ми. Така посрещам утрото с усмивка! Междувременно сестра ми замина за Индия и се омъжи за Сахиб. Индийците никога не се отказват! Тъпа кучка. Така й се пада.

Късият разказ е жанр в художествената литература, което ще рече, че героите и сюжетът му са плод на авторското въображение. Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна. 

Тихомир Димитров 

февруари 7, 2015

Жан

ligfoif

Изт: benheine.deviantart.com

ЖАН живееше на шестия етаж в пететажна постройка. Това, че обитава несъществуващ етаж изобщо не го притесняваше. За него много неща на този свят бяха несъществуващи. За сметка на това, обаче, Жан притежаваше недостижими за другите умения. Той владееше 15 езика, 300 компютърни програми и можеше да прави около 200 магии. Най-много се гордееше с умението си да внушава мисли на хората и да общува с животните. Умението да лети Жан използваше рядко, защото се страхуваше от височини.

Много хора биха завидели на човек като него, но вместо да се възползва от всеобхватния си потенциал, Жан водеше скромен и уединен живот. През повечето време си стоеше у дома, на шестия етаж в пететажната постройка, колекционираше пощенски марки и обичаше да чете. Четеше всичко: книги, вестници, списания, каквото му попаднеше в ръцете.

От време на време излизаше на кафе с най-добрия си приятел Николай, известен още като Ники–Сто, заради стоте му прераждания. Ники беше единственият човек в тази страна и може би в целия свят, който помнеше всичките си предишни животи. Можеше да ги докаже с документи. Надарен с много добра памет, Ники–Сто разказваше на Жан в продължение на часове за интересни случки от миналото, които бяха преживели заедно, но Жан не ги помнеше, за разлика от Ники.

Според приятеля му винаги се бяха раждали по едно и също време и винаги се бяха сближавали още като деца. Жан беше напълно съгласен със своя другар. В първия миг, в който се запознаха, го обзе странното усещане, че отдавна не са се виждали и, че имат толкова много да си разказват…

Това, което обърка скучния живот на Жан, беше Радостина. Запознаха се на нейния 33-ти й рожден, на който го заведе Ники–Сто. Радостина беше родена на девети септември 1999 г., дори името й беше с девет букви. Тя живееше в квартал “Св. Троица”, блок 333, трети вход, на третия етаж. Радостина се шегуваше, че любимото й число е три, но в училище получавала само шестици, а повече от тройката обичала само девятката. Точно три пъти повече я обичала.

В любовта им с Жан нямаше нищо случайно, като се има предвид, че той носеше трибуквено име. Влюбиха се от пръв поглед и Радостина реши, че това е мъжът на живота й, макар Ники–Сто също да й харесваше – заради трибуквения псевдоним. Жан и Радостина бяха заедно, като гаджета, съвсем кратко. На третия месец се сгодиха, на шестия се ожениха, а на деветия се роди първото им дете – Симеон Иванов Радостинов – според новите изисквания на брачния кодекс мъжките рожби носеха фамилното име на майка си, а женските – на баща си.

Радостина мечтаеше за три деца, като се колебаеше дали да са момченца или момиченца. Жан й предложи да имат шест деца – три момченца и три момиченца. Тъкмо щяха да се появяват на всеки девет месеца и така щяха да поддържат цикъла на семейното щастие. Ето защо двамата си наеха сурогатна майка, а гените заченаха при известния генетик, молекулярен инженер и метафизик – д-р Генешки.

За да подсигури новото си семейство, Жан се отказа за малко от скучните занимания вкъщи и се посвети изцяло на търговията. С безкрайния си талант той можеше да изкарва пари практически от всичко. Забогатя доста бързо. Регистрира офшорна компания, зае се с борсово посредничество и брокерска дейност. Разори няколко казина. Спря на третата година, когато вече имаше достатъчно, за да не му се налага да работи повече, докато е жив. Продаде бизнеса на един съмнителен тип, който търгуваше с човешки души в интернет, но това по никакъв начин не смути Жан, защото онзи му предложи добра цена.

Радвайки се на бързо растящото си благосъстояние, младото семейство се разшири и стана горд собственик на целия шести етаж от пететажния мезонет, както и на още шест имота в столицата – по един за всяко от бъдещите им деца.

Родителите на Радостина много харесваха Жан, защото беше умно и скромно момче. Своите родители той не помнеше и въобще не беше сигурен дали има такива, както не беше сигурен и на колко години е всъщност.

Съвсем в реда на нещата си беше много хора да завиждат на младото семейство за просперитета, но това не можеше да помрачи щастието на Жан, дори напротив – с дребен трик той превръщаше омразата и завистта в материя, така че всеки път, когато кажеше на някой завистлив комшия, че възнамерява да си купи нова кола, ако комшията му завидеше от сърце, той мигом получаваше колата. Продаваше я и парите слагаше в банката. У дома носеше предимно книги.

Възпитанието на малките бе поверил изцяло на съпругата си. За да могат да пътуват и да опознават света, Жан се погрижи в банковата й сметка винаги да има точно 999 долара, независимо колко тегли и кога.

Това положение на нещата можеше да продължи дълго, ако не бяха внезапните проблеми, които сполетяха Жан. В един момент той стана ужасно параноичен. Гонеше го непрекъснат страх – едно натрапчиво усещане, че нещо не е наред, че нещо може да се случи всеки момент и да настъпи тотална бъркотия.

Психиатрите не успяха да му помогнат. В мислите им Жан видя, че нямат абсолютно никаква идея за какво говорят, независимо от броя на дипломите, които висяха по стените на кабинетите им. Все по-често го болеше глава и тези ужасни мигрени го водеха до подтискащото чувство, че умира, макар да не знаеше с абсолютна сигурност дали това е възможно.

Всичко продължи до мрачния следобед, в който двамата с красивата му съпруга седяха на канапето пред телевизора и гледаха репортажи от първия контакт с извънземните. След няколко месеца мъчителни преговори Световното правителство отказа да се предаде и изстреля ракети по кораба-майка, една от които – българско производство.

Пришълците отговориха с имплозивен заряд, причиняващ изкривявания във време-пространството и дисфункция на причинно-следствения континиум.

На другия ден Жан вече не се оплакваше от болки в главата. С нетърпение излезе от сламената колиба, за да види дали вълците не са отмъкнали някоя овчица през нощта. Отдъхна си едва, когато се увери, че цялото стадо е налице. Скоро трябваше да прибави още едно топче към броеницата. Възнамеряваше да купи нова овца от града. Освежен от утрото, Жан разпали лулата си и запуши, загледан в красивата ливада, която танцуваше пред него, подухвана от вятъра. Зад морето от зеленина се издигаха високи планини. Въпреки че беше лято, по върховете им все още имаше сняг. В приповдигнато настроение Жан се упъти към съседната колиба, където спеше най-добрият му приятел Николаос. Събуди го и заедно подкараха стадата на паша.

Тихомир Димитров 

януари 31, 2015

Нърдовете наследиха света, но все още не го знаете

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 5:17 pm
Tags: , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , ,

asfbfb

Изт: nerdyapplebottom.com

А може би и те не го знаят. Репликата е от филма „Алгоритъм”. Използвам английския термин, защото не мога да открия българския му еквивалент. Гугъл преводачът предлага „маниак”, но това, някак, не е точното определение. Намирисва на педофилия и на сексуални извращения. Не става и „зубрач”, защото е по-близко до гийк. Пък и зубрачите рядко са добри практици…

В различните дефиниции за „нърд” из нета четем: „стеснителен човек, на когото му липсват социални умения и е отегчително задълбочен в специфична сфера на знанието” или „тясно специализиран експерт в дадена техническа област”. Има и аналогии с аутист, гений, лузър, загубеняк. Все неточни определения.

Според речника на Кеймбридж, нърд е „личност, в повечето случаи мъж, който не е физически привлекателен и се държи странно в обществото”. Второто им определение е за „личност с краен интерес и задълбочени познания в даден предмет, обикновено сързан с компютрите”. Друг авторитетен речник, пък, определя нърда като: „…стеснителен, непохватен, заслужаващ състрадание човек, който не притежава соцални умения и е болезнено отдаден на скучните си занимания, свързани с изучаването на определена научна материя.”

Както и да дефинираме нърд, схващате значението.

Нърдовете са новите магнати, модерните милиардери. Силиконовата долина е пълна с тях. Бил Гейтс е нърд. Лари Пейдж и Сергей Брин са нърдове. Марк Зукърбърг е нърд. За незапознатите, това са хората, създали Майкрософт, Гугъл и Фейсбук.

Нърдовете са навсякъде около нас. Това са хората с нечовешки големите заплати в ай ти сектора, които изкарват повече от президента. Това е онази прослойка от обществото, за която безработицата е само прищявка, дори в най-лошата криза. Това са личностите, без които дори страшните тайни служби не могат да ни следят. Това са учениците, които помагат на учителя си по програмиране да изнесе урока в час. Това са студентите, които напускат университетската скамейка в най-престижния кампус, за да се затворят в гараж, който ще се превърне в корпоративен гигант, без чиито продукти и услуги съвременното образование, дори в най-престижния кампус, ще стане немислимо и невъзможно. Това са революционерите на съвременната епоха. Джулиян Асанж и Едуард Сноудън също са нърдове.

Както виждате, определенията за „скучен”, „грозен”, „непохватен”, „заслужаващ състрадание” са малко неточни. Нърдовете също еволюират. Погледнете Стив Джобс. Технологичните гурута, идолите на новия век, авторите на алгоритмите зад търсачките, сис-админите, без които сме безпомощни в офиса и безименните писачи на милионите приложения, които използваме в преносимите си устройства всеки ден; гениите зад социалните мрежи, без които вече не можем вече дори среща за кафе да си опрделим; авторите на вируси и на антивирусни програми; хакерите, торент-мастърите, великите геймъри и създателите на игри; администратотите и модераторите на хай-тек форуми; технологичните блогъри, на които разчитаме за безпристрастно мнение; хората, които идват да ни „настроят” интернета; момчето, което викаме вкъщи, за да ни „оправи” компютъра.

Всички тях ще ги открием сред редиците на нърдовете.

Няма точно определение за нърд, но има един общ симптом, който обединява казаното по-горе: станали сме абсолютно, болезнено и безвъзвратно зависими от нърдовете. Не само обикновените граждани, потребители, гласоподаватели и данъкоплатци са болезнено, абсолютно, безвъзвратно зависими от нърдовете. Без тях не могат вече и правителствата, и корпорациите, дори мафията не може вече без тях. Нърдовете наследиха света, но все още не го знаете. А може би и те не го знаят.

Намираме се на прага на историческа промяна, която е несравнима дори с изобретяването на колелото и огъня. Мрачните прогнози вещаят глобална криза, дори трета световна война, обезценяване на парите, световни бунтове, размирици, сътресения, анархия. Теориите на конспирацията вещаят нов световен ред, в който всички ще се превърнем в роби на някакъв миниатюрен елит. Таен елит. Спори се само дали той ще се състои от гущери, от хора или от извънземни. Или от трите по малко. Наивните ню ейдж мечтатели, пък, предсказват ново, справедливо, утопчино бъдеще – едно общество, изградено само от духовно осъзнати индивиди. Ето го, подава се вече зад ъгъла, иде, „големият скок” беше извършен още през 2012 година! Светът не свърши, това е доказателството! Сега живеем в друго измерение. Стига само да спрем да ядем месо, да медитираме всекиденвно, да ходим на йога, да си купим тази книга, да посетим онзи семинар и всичко ще ни се изясни, всичко бързичко ще се оправи! Ще ми се да ги поразходя из гетата на Бангладеш, на Индия и на Китай, откъдето поризлизат и йогата, и медитацията, и вегетарианството, и гурутата, на които се кланят, за да ги попитам колко хилядолетия още ще са необходими, докато превърнеш гладния за месо, който не може да си позволи пилешко веднъж месечно, в „духовно осъзнат“ веган, който посещава семинари за личностно усъвършенстване с 300 долара входна такса…

Тайните конспирации, фаталистичните прогнози и мечтаните утопии винаги са присъствали едновременно в човешката история при смутни времена. И никога не са взимали превес, т.е всеки път се е случвало нещо ново, непредвидимо дори в най-смелите фантазии на утопистите, в най-заплетените интриги на конспираторите и в най-мрачните прогнози на фаталистите. Но никога в една от трите крайности, а винаги в четвърта, нова посока. Колкото по-подготвени сме за бъдещето, толкова по-голяма е изненадата ни от него.

Имали сме ограничеността да вярваме с хилядолетия, че определена религиозна вяра, дадена политическа идея или вид икономическа система са в състояние да подобрят човешкото битие, да повишат качеството на живота за всички, за цялото общество. Вярвали сме толкова фанатично в такава глупост, че сме се избивали като мухи в продължение на хилядолетия заради една или друга религиозна вяра, политическа идеология или икономическа система. Сменили сме сотиици, дори хиляди такива, докато накрая не се заговори за „края на историята”. Е, ако под „история” разбираме само политиката, икономиката и религията, то да, определено иде краят на историята. Безсилието на политиката, религията и икономиката като средство за постигане на всеобщо благоденствие са видими вече и с просто око. Причината е в техния хищнически характер. Защото те не могат без да плюскат и, ако не са заети с изяждане на враговете, изяждат себе си. Преди това се случваше прекалено бавно, за да го забележим, внуците непрекъснато повтаряха грешките на своите дядовци, а синовете – на своите бащи. Но после се появиха нърдовете, които създадоха интернет. И светът стана прекалено малък. А достъпът до знанията и информацията, до опита и болезнените спомени, до преживяванията, натрупани от цялото човечество, стана светаквичен. И универсален.

Смешно ми става като гледам желанието на стари политически, религиозни и икономически доктрини да подложат крак на приждащата река в очтаяния си опит за самосъхранение.

Но какво като знанието е толкова достъпно, след като все по-малко хора се интересуват от него? Младите не четат! Това също е голяма глупост, папагалски израз, който повтаряме, без да сме го проверили лично на практика и, който опитът категорично опровергава, но дори да приемем, че е вярно, че младите действително вече не четат (хартиени книги), дори тогава пропускаме една много съществена особеност – те през цялото време ОБЩУВАТ. С изключение на часовете, в които сънуват. Общуват с целия свят. Човечеството никога не е било толкова свързано, никога не е общувало толкова активно и никога комуникацията между индивидите не е била толкова лесна, достъпна, бърза, светкавична, интерактивна, лишена от пространствени или времеви ограничения.

Пристрастени сме към общуването, а знанието е само на два клика разстояние.

И за всичко това са „виновни” нърдовете. Комуникацията е невъзможна без тях. Но какво постигаме, като толкова много общуваме? Как ни променя това? Преди трябваше да обиколиш света, за да разбереш, че всички хора са еднакви, сега това разбиране също е на два клика разстояние. А какво значи еднакви? Не, не са еднакви в своите знания, качества, дадености, възможности и среда, но са абсолютно еднакви в своите стремежи. Всеки човек на тази планета се стреми към щастието и всеки го разбира по различен начин, но колкото повече общува, толкова повече разбира, че споделя общия стремеж на човечеството към щастие, че под общия знаменател на щастието всички хора са равни. Но доктрините, които се опитваха да наложат щастието външно, да го уеднаквят, те всичките се провалиха.

Защото се опитаха да уеднаквят потребностите на индивида, а не да задоволят стремежа му към щастие. Дори в своите потребности, обаче, хората от цял свят смайващо си приличат. И колкото повече общуват, толкова по-ясно разбират този факт: пълен корем, покрив над главата, пълна къща с деца, свободата да твориш и да бъдеш. Едва ли има нещо, което да описва по-добре най-високите възможни постижения за една човешка личност в краткия й житейски път, независимо от пол, раса, религия, произход, националност и убеждения…

Защото, на смъртния си одър, човек рядко мисли за сделките, които е изпуснал. Или за постовете, които е изтървал. Там, на прага, където изведнъж осъзнава своята смъртност и невъзможността да помъкне със себе си дори косъм от всичко, което притежава, човек се радва или съжалява най-много за любовта, която (не) е дал. И за любовта, която (не) е получил. Там, на края, човек постига пълното разбиране за щастие и за нещастие.

Но преди това, за да постигнем първите три: пълния корем, покрива над главата и пълната къща с деца, ние цял живот сме жертвали четвъртото: свободата да твориш и да бъдеш. Е, как можеш да си щастлив и свободен, при положение, че от теб се изисква да вложиш 50-60-70-90% от времето и от енергията си в задоволяването на елементарни, неизбежни, първични, биологични потребности? Как можеш да твориш и да бъдеш при положение, че през цялата човешка история 99% е трябвало да превиват гръб, за да може 1% да познае истинската свобода, да бъде лишен от принудата на труда и от оковите на материалното оцеляване? Как може храната, която е ежедневна, неизбежна, физиологическа необходимост, раждането, без което човечеството би било немислимо дори като потенциал и здравеопазването, без което оцеляването и съхраняването му са под сериозен въпрос, как може тези неща изобщо да струват пари? И, ако нямаш пари, да ти бъде забранен достъпа до размножаването, до оцеляването, до правото на живот? А кой гарантира имането на пари? Никой! И така, разбирате защо хилядолетия вече си дъвчем гърлата като вампири. За да се наям аз, някой друг трябва да пукне от глад, за да живея аз на топло, някой друг трябва да зъзне по улиците или под мостовете, за да си намеря работа, някой трябва да остане безработен, за да ми пишат шестица, някой трябва да получи двойка, за да си увелича пазарния дял, някой трябва да си го смали, за да забогатея, някой трябва да обеднее…

И всичката тази мъка е резултат от нещо толкова очевидно, но същевременно невидимо, толква невинно и, в същото време, зловещо, толкова възвеличавано и охулвано през вековете, а именно – МНЕНИЕТО.

Субективното човешко мнение.

Нито религиозните догми, нито политическите доктрини, нито икономическите системи правят изключение от това правило. Всички те са резултат от преобладаващото в обществото МНЕНИЕ за това КАК трябва да се живее ПРАВИЛНО. И, понеже мнението винаги е частно, субективно, то никога не може да даде отговор на универсалния въпрос: как ВСИЧКИ да живеем добре? Освен това, мнението се нуждае от противник, за да съществува, да укрепва, да се налага, да оцелява, да доказва своята правота. Трябва някой друг да греши, за да може ти да си прав! Кръстоносните походи, ловът на вещици и гоненията срещу християните преди това не са нищо повече, освен сблъсък на религиозни мнения. Всички войни са сблъсък на политически мнения. Всички кризи са сблъсък на икономически мнения.

Така, в продължение на хилядолетия, ние населяваме един преизобилен свят, в който, обаче, господстват различни мнения и тези мнения често се сменят. Изяждат своите противници, а после се самоизяждат и деградират поради липсата на опонент, който да им придава смисъл. Заради вътрешната си празнота се разпадат. Умират от недостоверния си характер. Убива ги непроверената „истина”, която някога ги е породила. От сблъсъка на мнения се получава така, че дрипави хора да просят пред витрините на бутици, претъпкани с нови дрехи; бездомници да спят върху кашони пред цели комплексни от празни, разкошни апартаменти, гладни да обикалят хамбари, пълни с жито, болни да умират пред лъскави болници, защото не са си платили осигуровката, жадни да не могат да наквасят устите си в планинския поток, защото той е по-
необходим на химическата индустрия…

А кой е въпросът, по който няма две мнения? Това е въпросът за човешкото щастие. Малцина са тези, които ще се почувстват щастливи върху кашона, гладни пред хамбара, голи пред бутика, жадни до реката. Но нито едно мнение досега не успя да изхрани всички гладни, да приюти всички бездомни, да облече всички дрипльовци в топли дрехи, да излекува всички болни. Нито политическите, нито религиозните, нито икономическите мнения успяха да го направят, колкото и да се сменяха през хилядолетията. Върховното им постижение беше да изпратят децата ни на война, да превърнат дъщерите ни във вдовици и майките ни в оплаквачки.

Но сега ние общуваме и разбираме колко сме еднакви в своите елементрани, човешки, биологични потребности. Чрез общуването започваме да разбираме колко корумпирани са политиците, колкото лицемерни са духовниците, колко безпомощни са икономистите, колко зловещ е апетитът на мнението да наложи себе си над всички останали. Нима щяхме да мизерстваме в така наречения „преход” и цял живот да спестяваме, за да построим къща на децата си, която стои празна, защото те отдавна живеят в чужбина, ако преди това десетителия наред капиталистическото мнение за „стимулиращото” неравенство и пазарната конкуренция не се беше борило с нокти и зъби срещу егалитарното, комуниситческото мнение за равномерното и „справедливо“ разпределение на благата? И какво, изобщо, чакаме да ни донесе преходът от едно мнение към друго? А какво се случва в световната икономика, политика и религия, след като не останаха вече две мнения по въпроса за общественото устройство и победилото мнение започна да изяжда себе си отвътре, да разкрива своята ненадеждност и празнота? Поради липсата на враг, на алтернатива? Точно така, случва се хаос, мизерия, насилие, тероризъм, глад, протести, анархия, нов безкраен низ от човешки страдания се случват.

Но сега ние общуваме и започваме все по-ясно да разбираме, да осъзнаваме всичко това. Нърдовете ни подариха тази възможност и без тяхното дейно, постоянно, ежедневно (съ)участие, без техния технически съпорт и знания, ние бихме се върнали в средновековието. Е, да, задкулисните играчи, корупционерите, правителствата, корпорациите, монополистите на различните мнения се опитват или директно да забранят дейността на нърдовете, или да ги купят, но истината е, че последната дума винаги имат те – нърдовете. Последното решение винаги е тяхно: да участват или да не участват. Да съдействат или да не съдействат. Да се поддадат на натиска или да не се подчинят. Да изберат ДА или НЕ върху диалоговия прозорец.

Практиката показва, че вероятният отговор НЕ става все по-популярен. Защото нърдовете рядко пожелават да управляват, те рядко искат да мачкат, но при всички случаи не искат да бъдат мачкани и са наясно със силата си, като носители на новото, виждат зависимостта, растящата зависимост на цялата обществена система от техния принос и именно тази нова власт им дава смелостта да посегнат към елементарното човешко право на щастие – към свободата да твориш и да бъдеш, към свободата да кажеш НЕ, да не позволиш да те насилват хора, които зависят от теб, които без теб са за никъде, които не могат дори да си включат компютъра без твоята помощ, без помощта на хора като теб.

И знаете ли какво? Има голяма вероятност на нърдовете да започне да им писва от цялата тази битка на мнения. Те са математици, те лесно могат да изчислят, че мненията са прозрачни, че политическите, религиозните и икономическите идеали са кухи, че се основават на ирационални предположения или на чиста проба егоизъм, на стремеж към повече ресурси и към повече власт. От страна на хора, които повече не могат да им заповядват. От страна на хора, които все повече са зависими от тях. Всички ние сме зависими от тях. Без изключения. Опитайте се да управлявате държава или, дори, опитайте се да развивате елементарна търговска дейност без компютри и без помощта на някой нърд, да ви видя!

Бидейки математически умове, нърдовете лесно могат да открият къде няма две мнения по въпроса. В уравнението 2+2 = 4 всички мнения са излишни. Така че, забравете за ню ейдж утопиите, забравете за фаталистичните прогнози и за конспирациите за нов световен ред. Животът става все по-дълъг, все по-удобен и все по-изобилен не заради политиката, икономиката и религията, а заради хората, които движат техническия прогрес. А днес той е в ръцете на нърдовете. И никога досега една господстваща прослойка, неосъзнала себе си, поставила в неволна зависмост от своите знания и умения целия свят, не е била по-умна, по-свързана, по-осведомена и по-….добронамерена. Или нека го кажем по друг начин: никога досега една господстваща прослойка не е била по-неамбицирана да управлява и по-отвратена от идеята да прегризва гърла. Ако има счупени зъби, то те ще са само в устата на стария вампир, в устата на овехтявалото чудовище, на някое древно мнение от миналото, което се опитва да подложи крак на прииждащата река.

Настъпи не краят на историята, а краят на доктрините, на догмите и на воюващите мнения. Мислите ли, че планетата няма ресурс да изхрани, да облече, да подслони и да излекува седем милиарда души? Има ресурс за 20 милиарда души, но този ресурс ще бъде достъпен за всички не в резултат от някакво егалитаристично мнение за обществения строй, на някаква нелепа утопична идея или на някаква „гениална” икономическа доктрина, нито ще бъде донесено от някой месия, а ще настъпи в резултат от внимателни, цялостни и пълни ресурси проучвания и изчисления, където няма две мнения по въпроса, че 2+2 е равно на 4.

Сега вече имаме изчислителната мощ, за да го направим. Имаме и нърдовете, които работят с нея. Бъдещето принадлежи не на някакво ново, съмнително мнение, а на абсолютната математическа точност в изчисленията на сложни машини, както и на хората, които са задълбочени в тяхното преоктиране и управление. Бъдещето принадлежи не на доброто мнение, а на доброто намерение.

Така, чрез математическата страст на нърдовете към техните все по-сложни, но все по-достъпни устройства и програми, без които все повече не можем, но чието устройство все по-малко разбираме, чрез странното вглъбяване на тези прекрасни нови хора, вестители на утрото в пещерата на човешката цивилизация, най-после и християни и мюсюлмани; и капиталисти и комунисти; и кейнсианци и монетаристи ще бъдат облечени, нахранени, подслонени, образовани, лекувани. Звучи като магия, нали? „Всяка достатъчно сложна технология може да се приравни към магията и е практически неразличима от нея”.

Е, вече има хора, които създават „прекрасния нов свят”, без той да е утопия или анти-утопия, има хора, които са надраснали „борбата и единството на противоположнoстите”, които са разбрали нищожността на мненията пред съвършенството на изчисленията. „Когато фактите говорят и боговете мълчат”. Ето един от тези хора: The Venus Project – Future by Desing

Тихомир Димитров

Следваща страница »

The Rubric Theme. Блог в WordPress.com.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 233 other followers