Писателският блог на Тишо

декември 2, 2017

Selfie

По едно за всяка година без фейс:

Продължавам да обичам минимализма:

В музиката.

В интериора.

В отношенията.

Най-вече онлайн.

Въпрос на хигиена.

Току-що загубихте минута.

В разглеждане на автопортрети.

Малоумни, ако трябва да си призная.

Сега умножете минутата по броя „приятели“.

И по броя на часовете  в „Клюкарника“ от 2009-та насам…

Тихомир Димитров 

Advertisements

ноември 29, 2017

„Аварията“ и „Ново небе…“ в аудиокнига

 

Слушайте безплатно „Аварията“               Слушайте безплатно „Ново небе и нова земя“

Иво Иванов е автор на уникалния софтуер IDI – програма за проверка на правописа и пунктуацията в българския език, на която биха завидели дори преподаватели по Филология в СУ. Използват я не само доброволците от Читанка за коригиране на текстовете, използват я редица професионални редактори и коректори в ежедневната си работа. Иво е уникален човек, който работи по свой избор и напълно сам. Движат го „налудничави“ идеи като фразиране и автоматизиране на говор. Досега е използвал само книги с изтекли авторски права, слушал съм например Сър Артър Конън Дойл  и великия Марк Твен. Всеки човек има мисия в този живот – една от мисиите, на които се чувствам посветен, е превръщането на творчеството ми в абсолютно безплатен ресурс за незрящите – нещо, от което и мързеливите зрящи могат да се възползват, нямам нищо против. Просто трябва да свикнете с равномерния компютърен говор. Ухото се адаптира бързо.

Тихомир Димитров 

ноември 15, 2017

Каня ви на изложба

Имам удоволствието да познавам Петя – утвърден творец със собствен почерк и характерен стил. Картините ѝ са обаятелно-хипнотични, носталгично-отвеяни, романтично-вълшебни. Образите са мистериозни, вглъбени, игриви, весели, сънени, страшни, понякога диви, но винаги живи. Като илюстрации в ранно издание на „Мери Попинс“… Само че по-яки! Отидете да я видите. Това е моят подарък по случай рождения ми ден за вас.

Тихомир Димитров 

ноември 2, 2017

Ноември винаги има онзи интересен привкус…

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 3:13 am
Tags:

Летните специалитети се сблъскват със зимните буламачи.

Тънките дрехи с дебелите.

Към които привикваме.

Отново.

Горещото се сблъсква със студеното.

За пореден път.

Сладкото със соленото.

Месец на крайности.

Ту утрото ще те изненада, ту – внезапната нощ.

Няма как да се облечеш „правилно”.

Потиш се като свиня или зъзнеш като заек.

Ноември месец се забавлява…

Забавляват се и всичките ти приятели скорпиони.

Никога за твоя сметка, повярвай ми, никога.

Те няма да ти подадат ръка, ако виждат, че следващото стъпало можеш да го изкачиш и сам. После ще те носят на гръб до върха, ако трябва, но няма да ти подадат ръка в момента, в който от теб се изисква да проявиш характер.

За родените през месец ноември това е равносилно на престъпление.

Ще благодариш цял живот, че имаш Приятели, родени през Ноември.

Той винаги има интересен привкус…

На тиня и припек.

На разложение и трепет.

На студ и динамика.

На дисциплина и бунт.

Едновременно.

Честит ви месец ноември!

Тихомир Димитров 

октомври 23, 2017

Миш-маш по градинарски

Абсолютно волно наименование, ама как добре стои само!

Още един от свръх-бързите аламинути на Тишо за мързеливи, гладни и нетърпеливи хора, които се изкушават по домашно приготвената храна, но им липсват всякакви готварски умения. Принципа го знаете: „готвенето“ да не надвишава 5 минути (без термичната обработка), продуктите да ги има дори в най-семплия квартален магазин, и накрая задължително да стане толкова вкусно, че да си оближете ръцете до лактите от кеф! Миш-машът по градинарски е именно такава рецепта. Поредната. Ако не сте чели предишните – ЦЪК.

Нуждаете се от: четири моркова, четири чушки, четири гъби, четири-пет яйца, една тиквичка, една глава лук и 150 гр. бяло сирене:

Белите лука и го нарязвате на средно (нито ситно, нито едро). Зачиствате морковите (става много лесно с белачка за картофи), изплаквате ги под студена вода и ги нарязвате на кръгчета. „Изкормвате“ пиперките, след което ги измивате внимателно отвътре и отвън – целта е да не останат семки. Кълцате на едри парчета. Белите гъбите, махате дъното на пънчетата и миете със студена вода. Нарязвате гъбите на четири. Белите тиквичката (пак с уреда за картофи), измивате я и я нарязвате като краставица за салата – на средно дебели полукръгчета. Ето, че вече сте завършили работата на 90%! Останалите 10% са лесни:

Загрявате олио в тиган с похлупак, слагате зеленчуците да се задушават на бавен огън, бъркате два-три пъти и, след като омекнат, добавяте две щипки сол. Чуквате яйцата и размесвате целия буламач, ама само още веднъж! Спирате котлона, трошите сиренето на едро и, след едно последно разбъркване, сте готови.

Важното е да не прекалявате с бъркането, това е тайната на Миш-маш-а по градинарски.

Може да се добави пресен магданоз върху готовото ястие.

Върви чудесно с вино или бира.

Желая ви приятен апетит!

Тихомир Димитров 

октомври 21, 2017

Истории на успеха

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 5:18 am
Tags:

Тигър си намери стопанин.

Августина, ако си я спомняте, също. С премазаната лапичка. Даже има фейсбук страница.

Онова закъсало овчарско куче – на доброто момиче – дето щяха да го евтаназират (кучето, не момичето)  – то отдавна живее щастливо в чужбина.

Има толкова много истории на успеха!

Всички те са чудеса.

Всички те говорят езика на Любовта.

Никога не се съмнявайте в това.

И не вървете.

Срещу Закона на Любовта.

Тихомир Димитров 

октомври 17, 2017

Ой, тигре, тигре!

Види ли слънчево петно, намества се в него и започва да позира:

Намери ли мекичко, окупира го и заспива:

Появи ли се нов човек, налазва го:

Ама е угоден с лапичките – никакви нокти, най-много да те оближе:

Често „сучe“ от „гърдата“ на измислената си мама-меца, бута я по корема и бръмчи:

Вечер, като няма други хищници, се преструва на дзвер:

Накратко, Тигър си търси стопанин. Ще приютите ли 500 грама живот?

Здрав е, къпан, вътрешно и външно обезпаразитен. И много интелигентен.

Лично аз гарантирам за социално-ориентирания му, човеколюбив характер.

При всички случаи ще ви завиждат заради супер якия котарак след време…

Дори ви позволявам да го прекръстите на „Уискас“, ако го вземете. 🙂

Тихомир Димитров 

октомври 15, 2017

Салата „Планета“

Още един изумително лесен за приготвяне, ултра бърз и мега вкусен специалитет. Научил съм го от покойната ми леля Планета (да, точно така се казваше), чието име носи. Това е начин за мен да съхраня образа на един много обичан човек, а и да си угодя на мързела, защото приготвянето на тази салата действително отнема само три минути, ако продуктите са ви на разположение:

Късате зелената салата (пробвал съм, става и със салата „Цезар“ или с „Китайско зеле“), хвърляте няколко щипки сол, поливате с балсамиков оцет, добавяте кутийка риба тон в мазнина (друга мазнина няма да ви е необходима), изсипвате консерва нахут (като предварително изцедите течността от нея), бъркате няколко пъти с голямата лъжица (колкото да се смесят съставките, но не и да се намачка листният зеленчук) и сте готови! За екстравагантност може да добавите няколко капки сок от нар.

Това отстрани е риба тон с варени картофи и с майонеза. Чудесни мезета за добре изстудената ви водка.

Моля! И да ви е сладко!

Тихомир Димитров 

октомври 10, 2017

Писане на нова публикация всеки ден? It’s a pain in the ass!

В края на септември изведнъж бях обзет от манията да блогвам всеки ден.

След години, в които една-две публикации на месец бяха максималното, което можеше да се „издои“ от мързеливия автор на този блог, някак спонтанно реших, че „излизането от комфортната зона“, а.к.а рушенето на стереотипи в ежедневния живот, е „правилното“ решение.

Оказа се и правилно, и не.

По отношение на комфортните зони беше отлично.

По отношение на блогването въобще не си струваше.

Нека поясня. Подобен ангажимент (да блогваш всеки ден) наистина те кара да излезеш от „комфортната зона“.

Какво значи това? Ами значи да правиш неща, с които не си свикнал. Редовно. Например, да публикуваш нов текст всеки ден. С усърдността, с която си го правил веднъж месечно преди. Да речем. И резултатите са налице:

„Гювечета по Тишански“ от 25-ти септември;

„Онлайн“ (за първата среща с интернет) от 26-ти септември;

„Страх от зъболекар“ (за страха и смелостта най-после да отидеш) от 27-ми септемрви;

„Домашна пица с хляб А ла Мама“ (за най-вкусната пица) от 28-ми септември;

„Колекционерът“ на Джон Фаулз“ от 29-ти септември;

„Тиквички с яйца и сирене“ от 30-ти септември;

„Зимно пътуване“ на Амели Нотомб“ от 1 октомври;

„Гъби по Дижонски“ от 2 октомври;

„Подчинение“ на Мишел Уелбек“ от 3 октомври;

„Мисля, че и двамата заслужаваме по една кралица до себе си“, от 4 октомври.

И така приключи всичко. После си починах няколко дни. И написах едно от най-яките есета, които съм правил някога:

„Добър слуга, но лош господар“ от 8 октомври. 

Какво научих от този експеримент?

Че не се старая по-малко, защото „трябва“ да публикувам всеки ден. Ако ще е рецепта – да си ебе майката, ако ще е откровение – също!

Че не ми се занимава всеки ден. На мен самият не ми пука достатъчно, представям си колко ви е транс-кур-о на вас, скъпи читатели…

Но достигаме и до най-важния урок, а именно:

Тази самопоставена, самовдъхновена и самоорганизирана „инициатива“ ме накара да начупя комфортните зони в целия си останал живот.

Така например, не бях лягал на зъболекарски стол от 1984-та (защото ме е страх като бито куче), а сега съм на път да си оправя всички зъби.

Освен това, започнах нова работа.

Освен това, смених си гардероба.

Освен това, спортувам повече от средния читател на този блог, сигурен съм.

Освен това, прекарах 3 седмици абсолютно трезвен.

Освен това, прочетох повече книги за една седмица, отколкото ще прочетете през следващата година…

Освен това, написах повече, отколкото ще напишете през целия си живот.

Освен това, станах бърз, спонтанен и прецизен готвач.

Има и много неща, за които е неприлично да се говори тук…

Експериментът си заслужаваше.

Малка част от плодовете му берем онлайн.

На останалите се радваме в живия живот, където трябва.

Смятам експеримента за успешен. И за приключен.

Тихомир Димитров 

Следваща страница »