Писателският блог на Тишо

май 26, 2018

Четири минути напред във времето

Изт: Youtube

В „Мисия земя” на Л. Рон Хъбард има само едно нещо по-важно от „Плана за разширяване” и това е „Имперският град”, откъдето се контролира цялата диаспора на хуманоидните (и не само) същества в Космоса, включваща стотици хиляди колонизирани планети, техните спътници и пригодени за живот астероди, обединени в обща Федерация под юрисдикцията на Императора.

Такова място е очаквано (и вероятно) да има безчет мотивирани (и добре въоръжени) врагове из Вселената, ето защо Имперският град е изместен във времето. Дори цяла флотилия да заведеш до там, минавайки през контролирани от Федерацията транспортни коридори, просто няма да имаш цел, по която да стреляш. Изместена е във времето. За целта Имперският град е приютил миниатюрна „черна звезда” в утробата си – огромен риск, но и единственият възможен източник на енергия за поддържане на колосалната илюзия.

Всеки от нас може да приложи същия трик, без да се нуждае от космически технологии, нито от малка „черна дупка” под леглото в спалнята.

Нуждаем се единствено от часовник, дори бих казал смартфон.

Смартфоните имат часовници, а часовниците могат да се настройват според предпочитанията на потребителите. Настойте вашия 4 (словом: четири) минути напред във времето. Гарантирам ви, че няма да съжалявате!

Просто ще бъдете четири минути напред във времето. Постоянно. Четири минути напред от света и от всички останали. Ще ви се превърне в навик.

Разбира се, често ще виждате други часовници. Това не е проблем. Следете си вашия. Организирайте живота си според него.

Никой не е пострадал от това, че е пристигнал четири минути по-рано за среща. Твърде малко са, за да изгубите ценно време в чакане или да скучаете, но могат да са решаващи, ако бързате (и закъснявате).

Винаги ще имате четири минути преднина във времето. Лична преднина.

Защо това работи ли? Ами, защото всяка година си местим по два пъти часовниците напред и назад във времето. С цял час! И работи. Откъде-накъде някакви си четири минути лична преднина няма да работят?

Настройте си собствена часова зона и живейте според нея.

Хвърлянето на бърз поглед към часовника е основен фактор, който предопределя голяма част от действията ни всеки ден, както и голяма част от решенията, които взимаме. Ако „личната ви часова зона” е с четири минути напред от тази на всички останали, то вие разполагате с абсолютно преимущество да организирате живота си според нея, или нека да го наречем: с абсолютна преднина.

Ще свкинете точно толкова лесно, колкото лесно свиквате с новото часово време всяка пролет и всяка есен, само че еднократно. И ще ви се превърне в навик. Гениалните неща са прости.

Тихомир Димитров 

Advertisements

май 23, 2018

Аегония – Ща да ида майчинко

Screenshot: Аегония – Ща да ида, майчинко. Live @ JetRock club

За да гледате клипа в ютуб, цъкнете върху червения линк под снимката горе (отваря се в нов прозорец).

Ще ми се да ви представя „Аегония“ преди всички да заговорят за тях. Имат авторска народна песен, а от скоро и професионално заснет видеоклип. Ще го гледате сигурно по телевизиите скоро. Това горе е клубно изпълнение. Не ги познавам, просто ми уплътниха душата със саунд:

С барабани, с гайда и с eлектрически китари. С неподражаемия си женски вокал. С това, че се осмелиха да обогатят фолклора. Колко често някой пее нова родопска песен? Която си е написал сам?

Направили са го с майсторски и с вещина, направили са го с любов. От всичко личи уважението към традициите и дълбочинното потапяне в родопския фолкор. Аз лично отроних сълза.

Вярно, че с възрастта ставам по-лигав и по-сантиментален, ама все пак? Не е ли точно това целта на изкуството? Да разплаква от кеф?

Тихомир Димитров 

май 21, 2018

Става

Изт: Filmschoolrejects 

Животът в България може да се опише с една-единствена дума:

Става

Средно-статистическото в горе-долу.

Недоизказаното в кажи-речи.

Междинката в много малко.

Третата сричка в чат-пат.

Правият път в криво-ляво.

Става, извън разговорния, жив, уличен език, се превежда още като умерен:

Умерен климат.

Умерено уморени хора.

Умерено религиозни.

И умерено богати.

По средата между небостъргачите в Ню Йорк и бидонвилите в Бангладеш.

Погледнато глобално…

Малко са животните в гората, които ядат хора.

Отровните змии също са малко.

Летото у нас е горещо.

А зимата вали снег.

Кажи-речи, става.

Горе-долу е добре.

Оправяме се някакси.

Криво-ляво.

Чат-пат…

Схващате закачката.

Тихомир Димитров

май 13, 2018

Още едно джи би

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 4:27 am
Tags:

Изт: ancient.eu 

Имаше моменти, в които можех
да събера десница в пет пръста,
да ги обърна перпендикулярно и
да насоча цяла флотилия на север:

8000 гребци, 1400 кораба, 300 кохорти
въоръжени до зъби бойци…

Имаше и моменти, в които
просто се наслаждавах на опиума
и на бирата.

Имаше дни, в които робите не се
подчиняваха.

Колкото и да ги бичувах, те пак
си знаеха своето.

Имаше моменти, в които
народът ни благоденстваше.
Имаше дни, в които вали!

Имаше тъжни моменти, посветени
на нашите славни предци.

Имаше девствени стихии,
нескопени евнуси в харема.

Имаше вино, опиум и хашиш
при Мелпомена.

Имаше приливи.
Имаше и отливи.

Имаше нощи, в които всеки
притежаваше своята лунна пътека,
заедно с алигаторите в нея.

Имаше кошмарни дни.

Сухи. Дълги. И зли.
Когато дори охраната
те гледа с подозрение.

Имаше дни на мързел:
тежки, прехранени дни,
съпроводени от екзекуции.

Не одобрявам жестокости.
Умряха достойно
победителите в други войни.

Заживяха щастливо стадата.
Но не и хората.
Хората имаха забележки.
Чумата.
Високите данъци.

Имаше дни, в които постоянно вали.

Момче, сипи ми още едно джи би!

Тихомир Димитров 

май 9, 2018

Независимост от резултата

Изт: girls-with-game.com

Outcome Independence. Най-добрият начин за постигане на всякаква цел.

Без значение дали преговаряте с клиент, от който зависи целия ви бизнес, кандидатствате за кредитиране или искате да се харесате на човек от противоположния пол, винаги ще получите това, което желаете.

Стига да сте независими от резултата.

Ако още при първоначалния контакт с въпросния човек от противоположния пол демонстрирате, че сте отчаяни за неговото или нейното внимание или, още по-лошо, че копнеете за всякакъв вид нежност от другата половина на човечеството, то този човек ще се възползва от вас. Или ще получите отказ.

Ако клиентът ви разбере, че без неговата поръчка с бизнеса ви е свършено, ще се възползва максимално от този факт. Или ще получите отказ.

Ако кредиторът осъзнае, че не можете да получите по-добри условия другаде, ще предложи най-лошите, на които е способен. Или ще получите отказ.

Въпросът е да не стигате до там.

Последното се реализира чрез съзнание за изобилие.

На Земята живеят три милиарда и половина мъже и още толкова жени. Дали наистина този човек е по-специален от всички останали? Сигурно е много специален, ама бас хващам, че можете без него. Както сте можели ден, месец, седмица, година, десетилетие преди да се запознаете. Сигурно е и, че има много по-специални. Много повече, отколкото можете да си представите…

Един-единствен клиент няма да спаси „кораба от потъване”, даже парите, които ще вземете от него да са достатъчни, за да закърпите положението (временно). Може просто да реши, че няма да ви плати нито лев след капарото. Или, че ще ви даде по-малко. Или, че ще ви бави колкото си пожелае. Той отлично знае, че нямате средства да го съдите, след като сте инвестирали всичко, за да му служите.

И така нататък…

Outcome Independence Mentality или Съзнанието за изобилие изизсква малко повече доверие в заобикалящата среда. Някои го наричат вяра.

Аз го наричам убеденост във факта, че светът не е беден. Той е преизобилен! Има от всичко по много и за всеки каквото му трябва, стига да знае как да си го намери.

Съмненията в този факт могат лесно да бъдат проверени на практика.

Както и съмненията в обратното. „Който търси намира“.

Съзнанието за изобилие означава да се съмняваш в провала.

Някои хора предпочитат да се съмняват в успеха, затова получават различни резултати. Няма никаква магия. Всичко е в главата. Или поне започва от там.

Ала вярата никне само в сърцата.

Тихомир Димитров 

май 7, 2018

This is what a Kazachka looks like

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 3:18 am
Tags:

Sword master: Darja Kisеleva

Found at: sanokchannal @ youtube

Тихомир Димитров 

март 23, 2018

Защо да ни чипират, след като вече си имаме смартфони?

Изт: AboveScience @ Youtube 

Тригодишни дечица търкат с малките си пръстчета по дисплеите на таблети и смартфони. Правят го в кафенетата и в пицариите, у дома, навсякъде и през цялото време. Раждат се с фейсбук страници. Домашните любимци също имат такива, даже инстаграм и туитър в по-екстремните случаи. Служители от десетилетие качват в различни платформи и в сайтове с обяви за работа детайли относно професионалната си реализация. Менюта, цени и локации на ресторанти се снимат, тагват и споделят в социалните мрежи. Дори кварталната бакалия вече притежава профил и рейтинг в някое мобилно приложение. Без джи пи ес не шофираме даже и в родните си градове. Всички използваме една и съща търсачка. За всичко. Всеки ден. Повечето приложения в смартфоните ни изискват геолокация. Носим в джобовете си процесори с мощта на изчислителен център от миналия век. И обикновено тези устройства са непрекъснато свързани с интернет. За да не пропуснем нещо. За да „сме в час с технологиите”. И те с нас…

Ако вярваме на популярните теории на конспирацията (аз ги наричам „теории на параноята”), съществува един задкулисен, глобален елит, който мечтае всички хора на планетата да бъдат имплантирани с електронен микрочип, за да могат господарите на света да следят всяко действие, всяка мисъл, всяко намерение и всяко движение на подчиненото си стадо…

Щеше да е прекалено зловещо, ако не беше вече постигнато. Отдавна. Дет се вика, българинът ръката си ще отреже, но чип няма да носи! Обаче и до тоалетната ходи с дивайса. Доброволно. Разберете, всяка форма на робство е невъзможна без масовото и доброволно съучастие на робите. Хората сами си плащат за средствата, с които ги контролират – често с виртуални пари назаем, за които също си плащат отделно – веднъж като лихва по изразходваните средства и още веднъж като такса за поддръжка на кредитния инструмент, който им помага „да са в час с технологиите”. Но да се върнем към вездесъщите усройства, без които не можем:

Притежавате ли смартфон, таблет, лаптоп? Използвате ли „безплатните онлайн услуги” на частни корпорации, създадени само и единствено с цел печалба? Чували ли сте израза: „Безплатен обяд няма”? Ами: „Ако не виждаш продукта, значи продуктът си ти”?

И защо да ви чипират тогава, след като толкова доброволно и усърдно сътрудничите? Кой си оставя смартфона вкъщи? Кой не ходи навсякъде с него? Кой не позволява на всяко „безплатно” приложение да знае далеч повече за личността, навиците и предпочитанията му, отколкото собствената му майка някога ще разбере? Защо дори безполезните сайтове, който не предлагат никакви услуги, настояват упорито да знаеш, че използват „кукита”, с които „подобряват своето обслужване”? Чете ли някой изобщо достъпа, който разрешава, докато си инсталира нещо ново? Слага ли си някой лейкопласт на камерите на смартфона, на таблета и на преносимия компютър, които го „виждат” и „чуват” постоянно? Ами на смарт телевизора в хола? Съобразява ли се някой какво говори, докато в джоба му има включен апарат с микрофон, за притежаването на който лично е платил четирицифрена сума? Излиза ли някой изобщо някога от социалните си профили? Използва ли криптиране? Трие ли си кукитата? Историята на търсенията? Ъпдейтва ли си мобилните приложения? Колко често го прави? Има ли някой доверие на правителствата, които контролират доставчиците на всички тези „безплатни” услуги? Изключва ли си някой някога мобилните данни, уай-фи-то, геолокацията, джипиеса?

Рядко. И в добавка използва „безплатните” мрежи по кафенета и по хотели…

Какво като не са защитени?

Просто винаги си носете зарядните, за да са ви под ръка, че тая свързаност хаби батерията, братче!

Уви, малко може да се направи. Щом сме се хванали на хорото, ще ни „пощипват”… Тезата ми е, че няма смисъл отделно и да ни чипират.

Защо да го правят, след като вече си имаме смартфони? По-вероятно е съвсем скоро и физическите разплащания да започнат да минават през тях. Безконтактно. Говорим не за научна фантастика, а за неща, които ги има на пазара от години…

„Ако нещо работи, не го ремонтирай”

Тихомир Димитров

Сродни публикации (отварят се в нов прозорец):

Къде, по дяволите, е прогресът?

Дали пък наистина не живеем в компютърна симулация?

Футуризъм в сегашно време

Защо безкасовото общество е кофти идея

март 21, 2018

По случай деня на поезията

Дойдох

Видях

Прецених

Тихомир Димитров

март 11, 2018

Добра книга за из път

Подръпна рязко
Влакът с вагоните
Към изгряващото утро

Душата си оставих там
Назад, при глаголите
От неостаряващото утре

На изминалата нощ…

Тихомир Димитров 

Следваща страница »