Писателският блог на Тишо

март 27, 2017

Dystopian Short

Изт: ImagineAthena

DYSTOPIA e синоним на „антиутопия“ – често споменаван термин в научната фантастика за бъдеще, което плаши. В Уикипедия пише, че се превежда като „недобро място“. Обратното на утопия. Понятието „утопия“ навлиза в литературата благодарение на Сър Томас Мор: политик, писател и юрист, живял през късното Средновековие в Лондон. Човекът е оставил доста смислени неща за четене на поколенията, преди крал Хенри Осми да го изпрати на ешафода, но неговият magnum opus, ако може така да се каже, е произведението „Утопия“. Творбата описва визията на автора за едно съвършено общество, в което насилието, неравенството, престъпленията и бедността съществуват само в учебниците по история.

От анти-утопията се очаква точно обратното…

Сред изтъкнатите дистопични заглавия в литературата от последните сто години насам четем: „1984“, „451° по Фаренхайт“, „Пътят“, „Възможност за остров“, „Прекрасният нов свят“ и много, много други – всичките от различни автори, разбира се. Повечето са филмирани и сигурно вече определят представите ви за неприятното бъдеще. „Терминатор“ също може да се причисли към антиутопиите в киното, заедно с „Еквилибриум“, „Робокоп“, „Портокал с часовников механизъм“, „Дванадесет маймуни“, „Матрицата“, „Аниматрицата“ и сродните им сюжети. Нелоши са също: „Децата на хората“, „Гатака“, „Метрополис“, „Игрите на глада“ и т.н.

Въобще не ми се започва с романите от 21-ви век… Даже аз имам заглавие там.

Предлагам ви добре подбрана селекция от три късометражни филма за близкото бъдеще, в което не бихте желали да се събудите…

Продължителността на „лентите“ е между 14 и 29 минути. Общо няма да ви отнемат повече от един час.

Знаете си: пуканките в микровълната, волумето на макс и Enjoy!

Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Plurality“
(продължителност: 14:14)

Screenshot: „Plurality“ by Dennis Liu 

„Sundays“
(продължителност: 14:50)

Screenshot: „Sundays“ – a Postpanic Pictures Production 

„The Leap“
(продължителност: 29:41)

Screenshot: „The Leap“ by Karel Van Bellingen

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 

март 20, 2017

Sci-Fi Comedy Short

Изт: Wikipedia 

Обичам научната фантастика и ми харесва, че се намират хора, които да творят късометражно кино в този жанр без да приемат твърде сериозно себе си. Уви, човек трябва да изгуби много време, за да отсее некадърните прояви на „художествена самодейност“ от добре направените „ленти“. Поднасям ви една селекция от кратки видео изпълнения, които не си затварят очите за факта, че хуморът, освен свеж, може да бъде и мрачен.

С някои изключения…

Сложете пуканките в микровълновата, налейте си бира, увеличете звука и приятно гледане! Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Гадже от бъдещето“
(продължителност: 10:25)

Screenshot: Future Boyfriend Sci-Fi Short Film presented by DUST 

„Кандидатът“
(продължителност: 20:04)

Screenshot: ‘The Candidate’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Черната дупка“
(продължителност: 2:42)

Screenshot: Sci-Fi Short Film „The Black Hole“ presented by DUST

„Прекрасно чудовище“
(продължителност: 4:43)

Screenshot: ‘Lovely Monster’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Едноминутна машина на времето“
(продължителност: 5:40)

Screenshot: One-Minute Time Machine – Sploid Short Film Festival – Official Selection 

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 

март 14, 2017

Дишам с Твоите хриле

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 10:15 pm
Tags:

Аз плувам

В Твоите обятия

Дишам

С Твоите хриле

Виждам

С Твоите очи

Чувствам

С Твоите ръце

Сънувам

Както Ти сънуваш мен.

Тихомир Димитров

 

март 11, 2017

Който фейк нюз вади, от фейк нюз умира

Изт: Norse-Sky 

За едни сватба, за други – брадва. Бях озаглавил статията: „Фалшивите новини, кликбейта, интернет цензурата и защо крадецът вика дръжте крадеца“, но едно SEO ми обясни, че това е малоумно заглавие. Затова реших да го посъкратя. Дано да не съм ви подвел само…

Кликбейт

 Изт: Immediate Safety 

Публикуването на провокативни, потресаващи или шокиращи заглавия с цел привличането на повече посещения в интернет се нарича „кликбейт“. Думичката идва от „клик“ – натискам левия бутон на мишката и „бейт“ – стръв. Стръв за кликове.

Важно условие е тези заглавия да са подвеждащи, т.е НЕ да информират, а да правят точно обратното – да дезинформират. Това става по два начина: или като съдържанието на статията (видеото, репортажа) не отговаря изобщо на заглавието, но потребителят вече е подлъган да кликне върху „новината“, или като съдържанието има подвеждаща, грешна, невярна информация. Независимо дали последното е нарочно или не, тоест от чист непрофесионализъм, ефектът винаги е един и същ: кликаш върху някакъв линк и те пращат за зелен хайвер…

Мотивацията на кликбейтърите е ясна: повече кликове = повече посещения = повече трафик = повече приходи от реклама.

Кликбейтингът съществува в интернет от зората на глобалната мрежа. Той въобще не е ново явление, но едва сега започва да се говори масово за него, разбирай – в масмедиите. Или в „традиционните медии“, както ги наричат още. Всичко това ме навежда на една неприятна мисъл. И тя е, че такива координирани напъни да се разобличават „фалшивите новини“ може би представляват нов опит за налагане на:

Интернет цензура

Изт: Nat and Marie

Никой не твърди, че мрежата не изобилства от фалшиви сензации, от подвеждащи новини и от всякакъв рекламен булшит – тире – спам. Тя изобилства и от грозно садо-мазо порно, но това не стои във фокуса на обществения дневен ред. Във фокуса му са фалшивите новини. Именно те са новият стар проблем. Но за кого?

Телевизионните кампании против фалшивите новини твърдят, че последните са в ущърб на потребителя. Това, което не мога да разбера е защо нещо, случващо се в интернет, тормози и занимава толкова много класическите медии, които формираха общественото мнение още по времето, когато нямахме www? Защо телевизорът ме плаши с нещо, което мога да видя само на смартфона и на компютъра си? За да ме предпази?

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Уви, масмедиите са твърде удобен инструмент за силните на деня. „Предимствата“ им са две: Първо, масмедиите се нуждаят от пари, за да съществуват, при това – от много пари. Нямате представа колко струва издръжката на една провинциална телевизия дори! Второ, те са малко на брой. Колкото и вестници, радиоканали, телевизии да оперират в общественото пространство, те са абсолютно незначителни, като брой, в сравнение с източниците на информация онлайн.

Неслучайно диктаторските режими винаги се заемат първо с подчиняването на пресата, радиото, телевизията, киното… В по-нови времена се опитват да подчинят и интернет трафика, но невинаги им се получава. Аз предлагам да зарежем параноята от диктаторски режими обаче. Нека сме реалисти. Нека, вместо това, да си представим една шайка от задкулисни играчи, стъпили върху огромните си капитали, които искат да пробутат някаква нова идея на обществото, да му „продадат“ някакви нови ценности, някакви нови убеждения, някакъв нов начин на мислене или нов морал, който защитава само икономическите интереси на въпросната малка, свръхбогата група от манипулатори.

Как би постъпила една такава влиятелна група? Би съставила списък на водещите масмедии и би ги подчинила с „пачки по стотачки“ естествено. Има много начини парите да се трансформират във власт над общественото съзнание: чрез лобизъм и законодателен натиск, чрез силата на държавните институции, чрез подкупване и сплашване на журналисти, чрез назначаване и уволняване на медийни босове, чрез рекламно спонсорство посредством обръчи от фирми и чрез изкупуването на контролния пакет от акции на медийната компания посредством мрежа от офшорки. Както се казва, само въображението е лимитът, стига парите да не са проблем… А парите за свръхбогатите задкулисни играчи никога не са проблем. Те са просто инструмент. Пари->власт->пари прим. Задкулисните капитали представляват проблем единствено за „свободата на словото“ – още една химера, наред със „свободните независими медии“, която някой някъде иска обществото да приема за даденост.

„Като чиста монета“.

Всъщност, „вярно“ е само това, което диктува „чистата монета“, приятели. Свободни и независими медии няма дори в САЩ. Координираните усилия на водещите новинарски ТВ канали да съсипят репутацията на Тръмп по време на кандидат-президентската му кампания беше нагледно доказателство за това. Сега, аз не съм „тръмпист“, но ако бях американец, сигурно щях да гласувам за него, напук на телевизора, който толкова упорито и нахално се е опитвал да ме убеждава в противоположното през цялото време.

Да се върнем към интернет цензурата. Задкулисният елит притежава масмедиите, но не притежава тяхната все по-масова алтернатива в лицето на новите медии. Ако тръгне да прави списък, той би бил прекалено дълъг. Няколко поколения няма да му стигнат, за да овладее списъка чрез традиционните похвати. Освен, че е дълъг, този списък продължава да расте. Непрекъснато. В геометрична прогресия. Докато общественото доверие се отдръпва от масмедиите, които все по-лесно се поддават на изкушението да манипулират, вместо да информират. Проблемът е, че общественото доверие сега си има алтернатива. Тя започва с http://.

Ако бяхте от онази малка група свръх-богати, свръх-влиятелни и свръх-амбициозни задкулисни играчи, вие щяхте да виждате тази алтернатива като агресивен тумор с разсейки. Няма как да преследвате „бунтовните“ клетки една по една, налага се да окажете давление върху целия „организъм“, за да го спасите (разбирай: да спасите натрапения от вас изкуствен морал). Налага се да действате решително и централизирано чрез добре познатите ви методи на „традиционната медицина“: лобизъм, законодателни промени, натиск чрез институциите на държавата, масмедиите, паричните потоци, контролните пакети и управителните съвети.

Гугъл и Фейсбук вече дадоха своята заявка, че ще противодействат на фалшивите новини. Масмедиите вече жужат от информационни кампании по въпроса. Новинарите се надпреварват кой пръв ще ги разобличи. Правителствата вече прокарват необходимите закони… Задава се нов технологичен „лов на вещици“. Сега позорната табела с надпис „фалшиви новини“ може да бъде закована на вратата на всеки. По всяко време. Проблемът е, че и този нож си има две остриета. Така стигаме до ситуацията, в която:

Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“

Изт: fr.freepic.com

Масмедиите режат клона, на който седят посредством кампаниите си срещу „фалшивите новини“.

Причината е, че именно те се занимават най-често с производството на новини. Въобще. И по принцип. Знаете, че „мълчанието е злато“, защото колкото по-малко говори човек, толкова по-незначителна е възможността да сгреши.

А производството на новини е „гвоздеят в програмата“ на масмедиите…

Накратко, има най-голяма вероятност именно масмедиите да пострадат от токсичната среда, която сами създават. Защото прекарват в нея всеки ден. Защото са „най-разговорливи“ по отношение на новините. Защото критикуват най-страстно „фалшивото“ в своя собствен занаят. Защото „търсят под вола теле“. Защото сочат треската в чуждото око, но не виждат гредата в своето. Та нали конкурентите им от другите масмедии първи ще тръгнат с позорната табела към тях! Без въобще да броим безкрайната възможност от „грешки“ в отразяването на зле прикрита пропаганда, в политически коректното говорене, в платените репортажи от всякакъв вид или в чисто журналистическотo недоглеждане от типа „липса на достатъчно опит и професионализъм“. Та нали част от репортерите им са стажанти…

Приятели, помнете историята! Помнете, че организаторите на революционни трибунали неизбежно стават тяхна жертва след време. Помнете, че най-ревностните пуритани обикновено се оказват най-големите грешници, защото сами не успяват да се поберат в твърде строгата система от морални закони и правила, която сами са създали. Но щом веднъж са накарали обществото да повярва в тях, то ще ги държи отговорни за това! Според техните собствени стандарти. Помнете закона на кармата и помнете, че тоз, който фейк нюз вади, от фейк нюз умира! Пък и как ще вървите срещу технологичния прогрес? Тези, които ви плащат днес за това, утре няма да проронят сълза за вашето публично икономическо самоубийство. Просто ще си наемат нови слуги…

Само истината ще ви направи свободни!

Тихомир Димитров

март 1, 2017

Социален експеримент: една нощ пред телевизора

abadsbds

Скрийншот: nonsense.tv @ Vimeo

Часът е три сутринта. Аз и моето безсъние лежим с дистанционно в ръка.

Натискаме „бъстър бутона“, а.к.а „пауър копчето“ и екранът оживява:

Брадясал тип спори с дългокрако момиче защо вече няма български футбол в България… Разговорът между двамата бива рязко прекъснат от реклама на сироп против кашлица. После на хапчета против главобол. И после на крем против бръчки… Next:

Кино канал. Чакам да се случи нещо, т.е да започне някакъв филм, но се оказва, че гледам само трейлъри, които непрекъснато се повтарят. Next:

Човек с велурено сако и пърхот по раменете убеждава млада студентка в студио с фототапет за фон колко яко е тя да остане в родината завинаги и да упражнява „вишите“ си по икономика, социология и политология в кол-център. Младата дама има други планове за живота, но не успяваме да ги научим, тъй като се обажда почерпен зрител, който задава многопластов въпрос за масоните, бермудския триъгълник и извънземните, подозирайки някаква връзка между тях. Прекъсват го с реклами. Next:

Документален филм за древните религии. Човекът изклал десет хиляди поклонници, защото не били от неговата вяра. Споко, случило се е в Африка. През Античността. Паля цигара, наливам си вино. Next:

Бяла мечка разкъсва нещо, което може би е човек. Оказва се, че не е човек. Полярно животно е. Кожухчето на мецаната е неприятно обагрено в червено. Next:

Презоекански ром-ком. За незнаещите, това е съкращение от „романтична комедия“, в която „доброто момче“ винаги получава „хубавото момиче“ накрая. Граничи с научната фантастика, като жанр, но му липсва присъщият за последната научен реализъм. Next:

Злите новини от деня: Тридесет ранени тук, петдесет жертви там. Животът поскъпва. Има криза в политиката, в бизнеса, в икономиката и в международните отношения. Има нови болести. Положението се сговнява. Бедствия, аварии и наводнения по целия свят. Престъпления. Next:

Тигър разкъсва турист в зоопарк. Next:

Акула захапва невнимателен водолаз по лицето. Оказва се, че не е добра идея да си подаваш главата извън решетката. Гледал съм го в Ютуб. Next:

Аматьорско порно с много лошо качество. Next:

Злите новини отново. По друг канал. Времето предстои да се влошава. Високи сметки за ток. Политическа несигурност. Бунтове и катастрофи по света. Пожари. Next:

Темата е екология. Или по-точно как се преработват фекалните отпадъци в питейната ни вода. Не знам дали искам да знам. Next:

„Кексът и градът“. На кака са й свършили паричките. Нуждае се от апартамент в Ню Йорк, но поддържа само колонка в списание. Банките не са готови да я затрупат с милиони без сериозен източник на доход, а спестяванията й са нулеви – профукала ги е всичките за обувки и за десерти. Започва да пести и да пази диета. После отива в офиса на някакъв зализан тип, който й предлага 30 бона… Next:

Пак новини. Всичко се влошава. Навсякъде. В целия свят. Броят на жертвите расте. Само щастието намалява. Next:

Реклама на домашни „фитнес уреди“. Топиш мазнини, докато си седиш удобно на канапето пред телевизора. Next:

Пак порно. Хубаво качество. Грозни герои. Next:

Хитове от 70-те. Next:

Поп-фолк лудница за маняци. Какво ще кажеш да се напием, да се сбием и после пак да се напием? Датичеститяли? Next:

„Покажи на тея хора…“ Next:

Стара руска комедия от вемето на комунизма. Действието се развива във влак. Next:

Гадателка разваля магии и познава всичко по рождената дата! Next:

Злите новини. Открили са длъжник за 30 лева и са го осъдили по бързата процедура. Кредитен милиардер дава пространно интервю, в което обяснява, че кредитните милионери са просто леваци, които трябва да останат завинаги в миналото заради своята некадърност, липсва на размах и въображение. Next:

Кралска кобра се изправя на човек, който непрекъснато я дърпа за опашката. Змията се опитва да избяга, но човекът я дърпа отново и отново към себе си. Обяснява колко агресивно е това животно! Кобрата най-после успява да го „перфорира“ и да се скрие под един камък. Човекът мърмори, че ръката му се подува! Next:

„Иновативна формула за вашата нова кожа“. Next:

Уау, наистина можеш да си приготвиш закуска, дори хладилникът ти да е абсолютно празен, копеле! Следи ми мисълта внимателно, лек: хвърляш единственото яйце върху нагорещения тиган, ако нямаш мазнина не е проблем – така или иначе никога не си го мил този тиган, винаги има засъхнала мазина по тефлона, трябва само да го затоплиш на котлона. След като се опече яйцето, пъхни го между две филиии, почернели в тостера или на същия тиган, ако нямаш тостер, за да не миришат на мухъл, после добави кетчуп, колкото и да е стар, киселичкото е добре за храносмилането, скъсай парченце от посинялата маруля, която се подава издайнически от кошчето ти за боклук вече трета седмица, откакто онзи веган-съквартирант те напусна, после напъхай всичко това в микровълновата или го доовъргаляй в мазното на котлона и уау – след 3 минути имаш перфектната закуска за шампиони, братле, без дори да си похарчил един цент! Вкусен, здравословен, домашен бургер! Next:

Предаване за изпълнения с предизвикателства живот на каналните плъхове в Ню Йорк. Разбирам, че са доста повече, доста по-едри и доста по-смели от онези, които съм срещал в избата на село. Next:

Индийски сериал. Едно лице заема целия екран. После друго лице заема целия екран. После трето. Това може да продължи вечно. Next:

Свършиха каналите. Завивам се през глава и заспивам под звуците на фантастичен филм от 70-те, в който раса интелигентни октоподи превзема Земята…

Сънувам сепии в народни носии, които носят чаршафи, за да се предпазят от слънцето и непрекъснато се оплакват, че няма вода. Което не им пречи да правят секс с дървени джуджета на фона на класическа музика. Събуждам се до пълен пепелник, полупразна бутилка от вино и съвсем леко окапана тениска. Не помня кога съм я свалил. По телевизора текат повторения на злите новини. „Боди каунтът“ расте, но Третата световна война се отлага. Поне засега.

Навън започва да просветлява…

Отварям прозорците.

Мирише на пролет.

Тихомир Димитров

февруари 21, 2017

Необходимостта от личен суверенитет

dbsdgbdb

Изт: Evernym

Живеем във времена, в които всички и всичко около нас по всякакъв начин се стреми да притежава част от душата ни. Или направо цялата. Няма нужда да сключваш сделки с Дявола, това е толкова старомодно! Достатъчно е само да влезеш в някоя секта, да бъдеш част от догматичната йерархия на някоя религия, да станеш член на политическа партия или просто отдаден фен на футболен отбор / рок звезда / известен писател.

И вече си изгубил личния си суверенитет.

Изпитвам огромно съмнение към „ценностите“, особено когато ми ги пробутват наготово. Ценност може да е за друг или за някакви хора от миналото, но едно нещо ще се превърне в ценност за теб тогава, когато докаже своята полезност в и без това краткия ти живот…

Личният суверенитет не означава да страниш от всички идеи, масови течения или от обществения морал на епохата per se, а да ги правиш съвместими – по начин, който няма реплика у друго човешко същество на тази планета. Само така ще запазиш душата си цяла.

Звучи отвлечено, знам, затова ще дам няколко примера:

Да вземем политиката. Тук трябва да се определиш като „ляв“ или „десен“ най-малкото, а направиш ли външното свой вътрешен критерий, губиш всякакъв личен суверенитет, т.е свободата да избираш. Първо, човек има правото да си мени мнението, при това – често. В турболентния свят, в който живеем, обратното би било сенилно. Примерно, аз харесвам странна комбинация от леви идеи и десни убеждения – тире – политики, чието съдържание непрекъснато се мени. По дяволите, та дори прителите ми се менят през годините, какво да говорим за политическите убеждения? Всичко това прави невъзможно причисляването ми към дефинирана политически организация. Ще кажете: ама те също се променят. Идеите и платформите еволюират. Да, обаче го правят 300 пъти по-бавно от амалгамата на вътрешни ценности и нагласи, а над тях стои само един господар – необходимостта от личен суверенитет.

Да вземем религията. Аз съм вярващ в Бога човек, но не и религиозен. Канонизмът е несъвместим с личния ми суверенитет, защото е неизменен. Виждам симпатичното във всяка религия, ценя дълбоко морала, който носи през вековете, но виждам и симптоматичното, тоест гнилото: Деформациите. Отклоняването от първоначалната добра идея. Манипулацията. Йерархията. Нездравият „брак“ с властта и силните на деня ми вади очите. Накратко, съзирам Подчинението. Според мен Бог е прекалено разнообразен, за да бъде подчинен на една единствена догматична идея. Дори да приемем, че съществува съвършената религия, която побира всички гениални идеи, тя мигновено унищожава необходимостта от личен суверенитет с претенцията, че останалите религии са несъвършени (в най-добрия случай) или погрешни (в най-лошия).

Да вземем изкуството. Възможно ли е да харесваш просташка, дебилна поезия или проза, дори да пишеш такава и в същото време да си „интелектуалец“? Всички, които отговарят с „НЕ“ на този въпрос влизат в директен конфликт с необходимостта от личен суверенитет, който е повсеместен – не се ограничава само до религия, изкуство и политика, а до светоусещането, като цяло. Направете си аналогия с водата – личният суверенитет се мени като водата и е също толкова упорит, в своето постоянство, като нея… Отговорете си сами на следните въпроси: Възможно ли е да харесваш класика, хип-хоп и чалга едновременно? Възможно ли е да ядеш свинска пържола с шоколад?

Да вземем семейството. Възможно ли е да обичаш децата, да комуникираш чудесно с тях, но да не желаеш ти самият да се превръщаш в родител? Възможно ли е утре да промениш мнението си по този въпрос? А възможно ли е хората, които до вчера са те наричали „егоист“, от утре да започнат да те наричат „алтруист“ заради изборите, които правиш? И, ако да, ти по-различен ли си станал? Не си ли все същият човек?

Да вземем парите. Щедростта е тяхно смислено проявление. Защото човек е богат само, когато дава. Парите съществуват, за да пътуват от човек на човек, а не да стоят заключени в сейфове. Всеки икономист ще ви каже, че инвестираният или похарчен лев е по-добър от спестения. С някои малки изключения. Всички говорят за инфлацията като за „мишка“ в „хамбара“, където трупаш „зърното“. Парите трябва да се движат. И един от най-човеколюбивите начини това да става е чрез благотворителността. Ето още интересни въпроси: Възможно ли е да напсуваш наркоманчето, което ти иска левче на автогарата и после да отидеш в близката банка, за да преведеш трицифрена сума на благотворителна кауза? Какъв човек си ти тогава? Скръндза или паралия? Очевидно в единия момент си циция, а в другия – благодетел. Но кое е общото между двете? Кое е неизменното? Неизменното е, че си човек с предпочитания. Над теб има само един господар и той е необходимостта от личен суверенитет.

Да вземем убежденията. Възможно ли е да храниш противоречиви убеждения? Като например, че възрастните хора са „капиталът“ на нацията, но също така и тежест за пенсионната система? Възможно ли е да харесваш Бойко Борисов и да не го харесваш? Едновременно? Възможно ли е да си соцалист и капиталист? Едновременно? Държавник анархист? Набожен атеист? Да, стига да изпитваш необходимостта от личен суверенитет. Ако харесваш Бойко Борисов по принцип, а не заради някакво негово конкретно постижение, значи си загубил този суверенитет. Ако харесваш държавата или пазарната свобода по принцип, а не заради начините, по които и двете са подобрили конкретно съвремнния ти начин на живот, значи си загубил този суверенитет. Ако държиш да се спазват правилата по принцип, без да се интересуваш дали те са справедливи или не, значи си загубил този суверенитет. Ако за теб „и най-жестокият закон е за предпочитане пред анархията“, значи си роб, нямаш дори наченки на потребност от личен суверенитет. Тази поговорка е родена в една робовладелска епоха, все пак…

Почти чувам критиците на личния суверенитет да казват: Ако всеки си позволи да е толкова фриволен и волатилен в своите предпочитания, толкова либерален към собствените възгледи и убеждения, толкова рязко да си мени мнението и да се съобразява само със своите лични интереси в момента, то обществото ще се разпадне, цивилизацията ще угасне, ще престанем да живеем в човешка група и ще се превърнем в глутница от освирепели зверове, индивидът трябва да прави жертви в името на общото благо!

И да, и не, скъпи врагове на необходимостта от личен суверенитет! Защото дори приемането само на отговора „Да“ или само на отговора „Не“ като единствено правилният, категорично верен отговор , представлява отказ от личен суверенитет. Пропускате много съществени неща в своята крайност: пропускате дихатомията на света, в който живеем, пропускате и хигиената на човешките отношения като основа за всякакъв вид съвместно съществуване…

Дихатомията ви е ясна: утрото е възможно само, защото преди това е имало нощ, противположностите се привличат и взаимно се допълват…

Ами хигиената?

Какво значи хигиена на човешките отношения и влиза ли тя в конфликт с потребността от личен суверенитет? Нека обобщим десетте Божи заповеди в една: „Причинявай на другите само това, което искаш другите да ти причиняват на теб“. Съществува хипотеза, според която законите са излишни, защото „добрите граждани и без това никога не ги нарушават, а престъпниците и без това никога не ги спазват“. Но какво отличава престъпника от добрия гражданин? Криминалното досие ли? Знаете колко лесно е да се превърнеш от престъпник в герой – достатъчно е само да се смени режимът, който определя правилата… Очевидно добрият метод за разграничаване е хигиената на човешките взаимоотношения. Не казвам „единственият“, не казвам „съвършеният“, казвам само „добрият“ метод за разграничаване. Един от многото:

„Причинявай на другите само това, което искаш другите да ти причиняват на теб“.

Тихомир Димитров

февруари 14, 2017

Точно днес е денят да си припомним за Смъртта…

afdbsddngn

Изт: orderofthegooddeath.com

Странно е в „деня на влюбените“ да ви говоря за Смъртта, но го чувствам като свой дълг и задължение, защото май са едно и също нещо…

Имам предвид Любовта и Смъртта.

Не е ли проява на Любов да се отървеш от тялото, което те предава?

Не е ли проява на Любов дори вечната забрава?

Напускаме стихотворната форма и се потапяме дълбоко в реалността:

Смъртта е върховна проява на Любов.

Ултиматум в Милостта към крехките създания, населяващи този свят.

Страхуваме се, направо сме ужасени от нея, но искате ли да ви разкрия една малка тайна?

Ако се стремите към Щастието с голямо Щ, отделяйте минутка за размисъл върху Смъртта всеки ден от оставащия ви (скапан) живот.

Казвам „размисъл“, а не „медитация“ или някакво друго отвлечено понятие.

Просто мислете за Смъртта. За неизбежния край. Правете го по една минута всеки ден.

Казвам „скапан“, защото 99.99% от нас са производители на фекална маса, които се мислят за вечни.

Тъй като са спечелили „джакпота“:

Сключили са брак по сметка.

Наследили са имущество.

Или понеже са известни.

Или защото изкарват повече от съучениците си в гимназията…

Скоро бях на ски в планината, вижда се от последната ми публикация.

Прекрасни гледки и една малка смърт.

Защото е чужда.

Чуждата смърт винаги е малка, лесно преодолима, само собствената смърт е Голямата Работа.

Зипнаха го човека в една шейна, от главата до краката, и го задърпаха нанякъде върху снега с машината.

Помня как се полюшкваше тялото.

Мислите ли, че му влизаше в плановете?

Всъщност, не съм сигурен дали беше мъж или жена.

Ама съм сигурен, че НЕ му/й влизаше в плановете.

Все пак, човек не отива на курорт, за да стане безжизнена кукла, нали така?

Отива там, за да се забавлява.

Смъртта не е точно забавление.

Някои я наричат „избавление“.

Други „изкупление“.

Но тя е просто ЗАДЪЛЖЕНИЕ.

„Домашното“, от което няма как да избягаш.

„Задачата“, която рано или късно ще изпълниш.

Има си краен срок и той помита всичко живо.

В буквалния смисъл на думата.

Мислете за тази неизбежност.

Мислете за нея постоянно.

Мислете за нея в първо лице, единствено число.

Защо да го правите ли?

Ами, защото точно тази мисъл ще ви направи свободни.

Ще изтръскате целия ненужен багаж от раменете си.

И на негово място ще ви поникнат криле.

Ако знаехте, че утре ще умрете, щяхте ли да отидете на работа?

Щяхте ли да се подчинявате на лайното, което си мисли, че ви е шеф?

Дали бихте пропуснали още един шанс да „се изповядате“ пред човека, в когото сте влюбени?

Ето това е причината да ви напомням за Смъртта в „Дена на Любовта“.

Защото и двете не знаят граници.

Бих заложил чиповете си на Любовта, обаче, тъй като Тя е „кораво копеле“.

Победила е многократно Смъртта.

Продължава да го прави и днес.

„Коефициентът“ й е доста нисък.

Победата й е сигурна.

Любовта е единственото, което остава след Смъртта.

Може би сте умни, богати, красиви, известни, но обичате ли достатъчно?

Само това ще оцелее след Неизбежното.

Има Лъч разсичащ тъмнината.

И Неговото име е Любов.

Помнете Смъртта.

За да прегърнете Любовта.

Честит празник!

Тихомир Димитров 

февруари 12, 2017

Аз сърце зимата в планината

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 4:45 am
Tags:

img_20170210_163705

Просто няколко непрофесионални кадъра.

Кликнете върху изображенията за уголемен размер.

img_20170211_092154

img_20170208_110603

img_20170210_162106

img_20170209_121234

imag0055

img_20170210_145416

img_20170211_092142

img_20170209_144004

img_20170210_125440

img_20170210_143210

img_20170210_134656

Тихомир Димитров 

януари 20, 2017

Двама мъже на върха. Какво да очакваме?

qrvqev lkhgkh

По принцип рядко пиша за политика. Още по-рядко се нагърбвам с някакви прогнози, но в изкачването до властта на двамата мъже от портретите по-горе има повече синхроничности от обичайното и ми се иска да хвърля моите „пет цента“ – ей така, за разнообразие.

Относно прогнозите, в новата ми книга има вече една сбъднала се такава. Там Обединеното кралство обръща гръб на Континента, точно както се случи на практика, а премиерата в родния ми град беше точно в деня на Брекзита, при това беше втората по ред, така че никой не може да ме обвини, че съм си дописвал.

Имам и едни прогнози за 2016-та, които съм писал в състояние на предпразничен махмурлук, т.е пълни са по-скоро с раздразнение и с хапливо чувство за хумор, отколкото с някаква сериозност. Призивът ми е избщо на прогнозите да НЕ се гледа сериозно – не само на моите, но и на всякакви блогърски такива, защото светът е по-непредвидим от обичайното напоследък, а пророците (в глобален мащаб) се броят на пръсти, моя светлост бидейки извън този списък. Затова, нека ги наречем просто съвпадения.

Далеч по-интересни са ми синхроничностите, свързани с избирането на мистър Тръмп и на генерал Радев. Ето ги:

1/ И двамата бяха избрани за един и същ пост – президентския;

2/ И двамата победиха по-скоро изненадващо и неочаквано, отколкото предвидимо;

3/ И двамата бяха избрани по едно и също време и почти по едно и също време встъпват в длъжност;

4/ И двамата изглежда са в разрез с политическото статукво у нас и с политическата коректност зад океана;

5/ И двамата имаха като главен опонент за поста силни дамски фигури, чиято победа изглеждаше почти „в кърпа вързана“.

Зад Хилъри стоеше мощната й политическа партия, Вашингтон, лобистите, чуждестранни държавни глави, действащият президент на САЩ, водещите медии, целият Холивуд и дори част от съпартийците на Тръмп. Зад Цачева стоеше главната политическа сила от управляващото мнозинство. Отделно, нагласата да се избере жена за президент и в двете държави изглеждаше напълно реална. Дет се вика, само това не бяхме пробвали, можеше пък да излезе нещо. Но не би…

Предполагам, че ще ви бъде интересно личното ми мнение, свързано с всичко това. Няма да го крия. В крайна сметка, колкото и да си аполитичен, винаги имаш лично мнение и е тъпо да се правиш на абсолютно неутрална „везна“ (още повече, ако си зодия скорпион). Ще започна с убеждението, че нямам никакви проблеми със заемането на важни управленски постове от жени в каквито и да било сфери от живота. Майка ми е мениджър в частна компания, жена ми до известна степен също, в качеството си на независим творец и предприемач, който се продава сам, а през изминалите десетилетия неведнъж съм попадал под жени в йерархията на различни организации, било като наемен служител, било като учащ, студент и какво ли още не… Животът ми е пълен с примери на жени, които са ми били шефове, които са ми били спонсори, които са ми били ментори и бизнес партньори, които са ми давали правилната насока и желаната подкрепа в моментите, в които съм се нуждаел от тях. Аз съм едно разглезено от жените момче и опитът ми, бидейки изцяло позитивен, сочи, че жените са напълно способни да управляват. Това, че не им се получи да заемат едновременно най-отговорните в локално и в глобално отношение президентски постове е съвсем друга тема. Но и тук си имам лично мнение. Даже две:

Първото е, че на хората просто им писна от статуквото. Търсят нови лица, а Тръмп и Радев са изцяло подходящи за целта – с неопетнено политическо минало, но и с непроверени способности да заемат поверените им важни постове, в чисто практически план, като опит. Поне засега. Дължим им стоте дни „меден месец“ във властта и не бива да ги съдим прибързано.

Второто е, че изборите не променят кой знае колко нещата. Не залитам по конспиративни теории, но смятам за очевидно, дори очевАдно, че светът НЕ се управлява от политически идеи, лидери или пък идеали, които простолюдието е способно да избира. Светът се управлява от парите и финансовите интереси на могъщи частни организации и лица в сянка, които са несменяеми. Простолюдието има правото да променя само декорацията на „фасадата“, но не и „сградата“, която стои зад нея. Или както гласи народната поговорка:

„Каквото и да ти разправят, винаги става дума за пари“.

Въпреки изброените съмнения по-горе, политическите лидери, все пак, могат да променят доста неща. Или поне да задават „тона“ на политическото ежедневие. А тонът зависи изцяло от личните им качества. И така, какво можем да очакваме от личностите на бизнесмена и на генерала?

Радев е лаконичен. Следователно, очакваме президентската институция у нас да започне да действа по примера на онази песен от Елвис Пресли: „A little less conversation, a little more action…“ (по-малко разговори, повече действие).

Тръмп, пък, е директен и безкомпромисен. Следователно, очакваме от администрацията му директни и безкомпромисни действия, освен ако не се окаже тоталният популист, за какъвто го подозират многобройните му политически врагове.

Всички се надяват на затопляне в отношенията между Русия и САЩ, но според мен това е твърде малко вероятно да се случи, защото двете велики сили имат крайно противоположни, перманентни геостратегически интереси, които се простират далеч отвъд мандата на един президент и далеч извън правомощията му като такъв. В най-добрия случай Москва и Вашингтон ще започнат да си мълчат по-дипломатично, вместо да си разменят остри реплики, но едва ли ще „затанцуват“ под една и съща „мелодия“ скоро.

Хубавото е, че и двамата нови президенти са успели в живота мъже. Единият има блестяща кариера в бизнеса, а другият – в авиацията, която се води за най-елитният род войски. И двете поприща изискват дързост, т.е утвърдени лидерски качества, на които със сигурност можем да разчитаме в лицето на двамата нови президенти. С други думи, тези хора едва ли ще се огънат лесно пред очакващите ги предизвикателства. Каквито и да са те.

Другото, което можем да очакваме със сигурност е, че довчерашното статукво в двете държави няма просто да си посипе главата с пепел и да потъне в небитието. То ще се прегрупира, рефинансира, реорганизира и ще влезе с нова сила в битката за властта. Накратко, очаква се двамата президенти да срещнат огромна съпротива в прокарването на своите бъдещи политики и решения, при това – на всички равнища на организирания обществен и политически живот. В този ред на мисли, хубаво е, че и двамата изглеждат достатъчно упорити личности, създадени да издържат на точно такъв вид предизвикателства.

Какво ще се промени за обикновения човек? Почти нищо. Той за това си е обикновен. От Тръмп се очаква да управлява държавата като частна фирма, т.е във финансово отношение американците може би „ще дръпнат напред“ по време на неговия мандат, но това едва ли ще се усети на дъното. Тръмп е от „единия процент“ и ще работи основно за своите. В България, пък, президентската институция не е толкова пряко свързана със съдбата на обикновения човек, освен при война и извънредно положение (опазил ни Бог), но дори тогава е за предпочитане отговорният фактор да е генерал с опит, вместо бюрократ с опит.

При всички случаи можем да очакваме повече десни политики, отколкото леви, доколкото зависят от двамата нови президенти. Президентската институция у нас е мажоритарен фактор, доказал своята способност да се еманципира, т.е макар да е издигнат от лява политическа сила, новият президент на Републиката едва ли ще „дърпа в ляво“, поне доколкото дипломатическите приоритети на страната зависят от него. Можем да очакваме напъни от страна на лявото да навлезе отново в политическия живот като „ракета носител“, но можем да сме почти сигурни, че тези опити ще са едно голямо фиаско. Да не забравяме мажоритарния фактор.

От гледна точка на китайската астрология, започва годината на Петела, който е изцяло в съзвучие с красноречието, екстровертността, помпозността и екстравагантния характер на Доналд Тръмп, така че му пожелавам успех и дано звездите да го закрилят! Пожелавам успех и на новия български президент, защото никак няма да му е лесно.

Толкова с прогнозите. А сега отстъпвам сцената на Живота, за да видим този път как ще ни изненада.

Тихомир Димитров

Следваща страница »