Писателският блог на Тишо

юли 21, 2018

Не откриваме смисъла на живота, защото го търсим в единствено число

Изт: CoversationAgent 

Върху въпроса: „Какъв е смисълът на живота?” са си блъскали главите умове, далеч надвищаващи собственото ми скромно IQ. Правили са го с хилядолетия, правят го днес, ще го правят и занапред.

На същия въпрос са посветени всички религии от зората на човечеството до наши дни. Някои от тези религии вече не съществуват. Хората намират Смисъла в една от съществуващите, защото е прекалено просто – Смисълът се отлага за следващия живот, или за отвъдното, или за нирваната, т.е тези хора нищо не откриват, те просто отлагат. Оставят себе си в ръцете на надеждата, че някога нещо ще открият. Какво? Не е ясно. Кога? Също. Сега-засега се примиряват с идеята, че „Неведоми са пътищата Божии”. Което не е лоша идея. Никак даже. Нито погрешна заблуда. Просто не утолява жаждата на търсещия Смисъла тук и сега.

Аз нямам толкова развита духовност, нито толкова могъщ интелект, колкото личностите, посветили живота си през вековете на търсене на Смисъла. Макар и оставили ярка следа след себе си, те оставят куп противоречия.

Моята идея е доста скромна. Един-единствен смисъл на живота в тази богата и разнообразна Вселена не може да има.

Често са се опитвали да ме убеждават, че смисълът на живота, например, са децата. Но защо тогава родителите се самоубиват?

Или да оставим богато културно наследство. Но защо тогава писателите, художниците, поетите, артистите, скулпторите, режисьорите, защо те също се самоубиват? Защо го правят най-успелите от тях?

Често са се опитвали да ме убеждават също, че смисълът на живота е да откриеш точния човек до себе си, правилния партньор. Тогава защо Стефан Цвайг изпи отровата, прегърна жена си, която направи същото, и двамата поеха Отвъд, вкопчени в мъртвите си тела? Прегръдка, да, ама каква! Нима им липсваше любов? Нима им липсваше признание и обществено положение? Нима бяха закъсали за пари? Не, живееха в рая.

Един друг писател остави следната предсмъртна бележка: „Просто няма смисъл”. Липсвал им е смисълът. Това е всичко.

Парите, успехът, славата, богатството, властта, признанието, щедростта и творчеството, любовта на друго човешко същество, всичко това са атрибути, които правят живота може би мааалко по-поносим (макар това също да подлежи на сериозни съмнения – виж по-горе), но те НЕ съдържат Смисъла на живота. Няма го в тях.

Александър Македонски, според легендата, е пожелал да бъде погребан с отворени длани, обърнати към небето, за да видят всички, че си тръгва от тук с празни ръце, след като е завладял целия познат до тогава свят. Че и отвъд.

Чингиз хан е предлагал на най-великите умове и мистици от своята епоха несметни богатства, надхвърлящи човешкото въображение, само и само да му разкрият Смисъла на живота в единствено число. Умрял е стар, болен и разочарован от това, че не го е открил.

Цял един свят да ти се подчинява, дори, не е достатъчно…

Очевидно.

Или, може би, все пак, Смисълът се крие в любовта? Умре ли любимият, отиваш си и ти. Случва се постоянно…

Но не, загубилите „идеалния” партньор не си тръгват след него, защото са загубили Смисъла. Отиват си, защото от „малко по-поносим” животът им отново е станал напълно непоносим – какъвто си е бил поначало – все така безсмислен, колкото лишен от смисъл е бил преди да открият любовта в лицето на друг човек. Просто временно са компенсирали липсата на Смисъла с нещо също толкова временно…като любовта на друг човек.

Какво излиза тогава? Че животът няма никакъв смисъл ли?

Да, точно така, няма! Не и в литературния, сюжетен смисъл на думата. Няма завръзка, екстаз и развръзка, няма никаква поука. Често му липсва дори елементарен сюжет. Лошите рядко си получават заслуженото, добрите рядко получават награда за своята доброта и не заживяват щастливо, като в приказките. Просто накрая всички умират. Това е. В реалния живот е така.

Неслучайно хората с упрек ти заявяват, че „прекалено много филми гледаш”, или че „прекалено високо в облаците летиш” с всичките тези книги, които четеш. Включително и на тема Смисъла…

Мнозина „просветлени” откриват Смисъла на живота и тръгват да го проповядват из широкия свят, за да се окаже накрая, че го правят само за пари. Или за власт, или за слава, или защото не са им обръщали достатъчно внимание като деца, т.е за да бъдат забелязани, т.е за външен атрибут, който няма нищо общо със Смисъла.

Те се сдобиват с милиони последователи, защото ВСИЧКИ хора на тази планета търсят Смисъла. Без изключение. По един или по друг начин. Съзнателно или не. Достатъчно убедителен ли си, ще поведеш „стадото“ и след най-опашатата лъжа.

Други „просветлени”, пък, потъват в мълчалние, обричат се на тишина и отказват да комуникират със себеподобните си човешки същества. Те умират в изолация и никой не може да ме убеди, че тяхната изолация е била смислена. Не и в онзи Смисъл на думата.

Трети „просветлени” разговарят с Бога или с ангели, или с извънземни, или с известни светци, или с починали императори, или с „има нещо там”. Изкарват чудесни хонорари от книги, лекции, терапии, семинари, но не предлагат нищо смислено в тях. Не и в онзи Смисъл на думата. Даже често сами си го признават.

Истинските пробудени нерядко вдъхновяват религии, които се развиват след тяхната физическа смърт и традиционно са причина за насилствената гибел на милиони човешки същества. Не по вина на великите Учители, естествено.

Последователите им просто не са разбрали Смисъла. Това е всичко. Или са го разбрали погрешно. Или са фрустрирани, че не го разбират правилно. Дай да накажем грешниците / еретиците / предателите / неверниците, това СИГУРНО е чудесна идея!

Пети се обричат на целомъдрие, бедност и послушание, търсейки Смисъла в борбата с порока, но противопоставянето не може да съдържа някакъв Смисъл, извън смисъла на това, срещу което се противопоставяш. Защото зависи от него. Същите умират накрая в бедност, целомъдрени и послушни, това е всичко. И то само, ако са успели да си опазят обетите. Убеден съм, че отнасят в гроба си идеята за Смисъла, но не и самия Смисъл. Отнасят някакъв дериват. Сигурен съм, че те не се и съмняват, че са открили Смисъла, като са си опазили обетите. Но това не е достатъчно, за да убеди и мен, че са открили нещо повече от бедност, послушание и целомъдрие. Ноктите на заблудата са железни. Няма мърдане от тях. А тези на самоизбраната, на доброволно последвана илюзия са направо диамантени….

Не откриваме Смисъла на живота, защото го търсим в единствено число. Един-единствен смисъл на живота в тази богата и разнообразна Вселена не може да има. За всеки човек Той е различен, но не само – във всеки отделен миг Той също се различава. Говоря за Смисъла, тъй като съм убеден, че Смисълът е Един.

Ала с много проявления.

Ако красотата на залеза премине през очите ти, разпали въображението ти в ярко червено, разтърси цялото ти същество и те „удари в петите” до степен на откровени сълзи, то ТОВА е смисълът на живота. Само това и нищо друго. Но само тук и само сега. И само за теб. Двама души не могат да видят един и същ залез. Съседният наблюдател може да изчислява данъчната си декларация наум (примерно).

И за това да плаче.

С примерите спирам до тук. С тях е пълна ЦЯЛАТА човешка литература.

Прочетете която и да е книга и ще откриете смисъла на живота в нея.

За автора в момента, в който е писал въпросните редове. Но не и за вас самите.

Престанете да търсите Смисъла в единствено число. Няма такъв.

За някои той е в мехурчетата на газираната вода, но това е защото са пушили много силна трева. За вас самите може и да е в следващия имот. Но няма да го откриете там. Не и в единствено число. Смисълът на Живота е, понякога, да погалиш разплакано дете и да го успокоиш с милувката си, но дори да осиновиш 10 000 сираци след това, пак няма да Го откриеш – Него – Единствения смисъл.

Просто няма такъв. Има милиарди проявления. Престанете да търсите в единствено число. Вселената е богата, бедняци!

Тихомир Димитров 

Advertisements

юли 19, 2018

To Whom It May Concern

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 4:21 am
Tags:

Божества,

Защо ме хвърлихте

На този камък сред звездите

Без да ми оставите

Дори следа

От своето величие?

Тихомир Димитров 

 

 

юли 16, 2018

Дозичка експериментален саунд

Зад проекта F(IV)E стоят Филип Ферфериев и Венцислав Иванов, основатели на платформата за електронна музика e-music.bg. Самите те се представят така: „Вдигаме шум от началото на 2016 година”. В проекта F(IV)E, който е и първият им албум, са събрали по-интересните материали от тогава насам.

С Филип се познаваме (виртуално) от доста по-рано – събра ни любовта към писането, блогването и електронната музика. Автор е на доста интересни и полезни материали в e-music.bg, като не всички са задължително свързани с техното и с електронната музика, има редица вдъхновяващи, чисто екзистенциални постове, в каквито и аз се отпускам от време на време.

Макар да общуваме само виртуално, винаги съм изпитвал усещането, че „зад жицата“ стои един истински приятел, фен, съмишленик и читател, като отношението със сигурност е взаимно. Много се зарадвах на последния му мейл, с който ме извести, че най-после дебютният им албум е готов.

Прослушах го целия, дори получих две от парчетата в оригинал. Хареса ми. Можете да направите същото на адреса на проекта в Бандкамп:

https://fivebg.bandcamp.com/releases

Ето какво споделя Филип за трудното начало, за вдъхновението и за пътя до първия им дигитален албум:

С Венко (Венцислав Иванов) ни събра музиката. Годината бе 2016 и в един студен януарски ден Венко се свърза с мен. Причината за това беше блога ми за електронна музика, който водих по онова време в друга платформа. След това започнахме да творим заедно, но паралелно Венко започна да пише статии в блога наравно с мен. В един момент решихме нещата да прераснат и да основем e-music.bg – сайт за музика и музикални технологии, където да споделяме с български читатели полезна информация от света на музиката – да правим ревюта на хардуерни и софтуерни инструменти и да споделяме натрупани знания. Същевременно с това не спирахме да работим по музиката и да записваме идеи, като с течение на времето натрупахме материал, който решихме началото на тази година да издадем. Имахме доста технически проблеми покрай реализирането на тази ни идея, но огромното ни желание да издадем дебютен албум ни помогна да ги преодолеем. За създаването на траковете сме използвали всичко, което ни е попадало под ръка и не сме се ограничавали в нищо. Все пак поставиш ли граници на едно изкуство, то надали би се нарекло изкуство въобще ;). Използвали сме както хардуер, така и софтуер, за да сформираме и запишем идеи и това е резултата от последните 2 години. Надяваме сме, че сме успели да създадем парчета, които ще накарат въображението на слушателя да проработи докато се наслаждава на красота и емоционалния заряд на експерименталния звук“.

Продължавайте да творите, момчета, и дано това да бъде само началото на едно вдъхновяващо приключение!

Тихомир Димитров 

Вижте още:

I Love Techno 

май 28, 2018

Пълно „развързване“ на последните ми два романа в аудио и текст

Още една от малките-големи цели в литературния ми живот е постигната, а именно: произведенията ми да са достъпни за всички, включително и за незрящите, при това – напълно безплатно! Мотивацията ми е проста: имам интересна история за разказване, ще ми се да я разкажа на повече хора. Ако го правех „край огъня“, по маси и по софри, както са се разпространявали историите от памтивека, трябваше да обиколя света и да си разваля черния дроб. Сигурно две прераждания нямаше да ми стигнат… Хартиените копия до известна степен са решение, но струват пари и не всеки може да си ги позволи, докато за незрящите са абсолютно непотребни. Страстният разказвач просто иска да си разкаже историята и това е! Няма нищо сложно за разбиране. За щастие, имаме „Читанка“, имаме и „Ютуб“. Едни благородни хора положиха тежък, невидим за очите труд, за да бъдат книгите ми на два клика разстояние от вас, при това в отличен вид: редактирани, коригирани, в разнообразен формат, с цел да можете да ги четете на всякакви устройства: от старата нокиа, през смартфона и таблета, до чисто новия електронен четец. Възползвайте се. Ето и кратък анонс за незапознатите, плюс необходимите линкове:

„Аварията“ в „Читанка“ 

„Аварията“ на аудио в Ютуб     

Адам е на път да се ожени за дъщерята на заможното семейство Чобанови, с която са гаджета от години. Главата на фамилията му е приготвил бляскаво бъдеще в своята компания. Цената е абсолютна лоялност – към компанията и към дъщеря му. Всичко щеше да бъде наред, ако две седмици по-рано Адам не беше срещнал любовта на живота си в лицето на млада и привлекателна художничка на име Юлия. Подтикван от нея и от най-добрия си приятел, той избира любовта пред парите, решавайки най-после да се отдаде на мечтата си да стане писател. Година по-късно е доведен до просешка тояга от влиятелното семейство Чобанови, което има връзки навсякъде, включително и в издателския бизнес, а Юлия го е изоставила заради друг мъж, с когото заминава чак в Индия. Сломен от наркотиците, алкохола, от депресията и от самосъжалението, Адам прави неуспешен опит за самоубийство. Събужда се в свят, където електричеството на цялата планета е прекъснато внезапно – без никой да знае защо. Цивилизацията се разпада буквално за няколко дни и човечеството регресира до първобитния си корен. Настъпва нова „Тъмна епоха“, в която важи единствено правото на по-силния. Ще успее ли Адам да се спаси и да открие Юлия на другия край на планетата, ако все още е жива?

„Ново небе и нова земя“ в „Читанка“

„Ново небе….“ на аудио в Ютуб 

Сагата продължава. Читателят най-после ще разбере какво се е случило със Земята и ще се запознае с максимата: “Има различни нива на оцеляване”. Ще открие нови харизматични герои. Те ще го отведат в атмосфера на постапокалиптичен ужас и съвършенство, които могат да съществуват заедно в един свят, променен до неузнаваемост. Любовният роман между Юлия и Адам се оказва тясно обвързан със съдбата на цялата планета и на нейните (нови) обитатели. На сцената излиза Хулио Алварез, който има намерението да разкаже играта на всички. В духа на поредицата изненадващите обрати и неочакваните сюжетни развръзки са по-скоро правило, отколкото изключение в тази книга. Желателно е да се чете след “Аварията”.

Тихомир Димитров 

май 26, 2018

Четири минути напред във времето

Изт: Youtube

В „Мисия земя” на Л. Рон Хъбард има само едно нещо по-важно от „Плана за разширяване” и това е „Имперският град”, откъдето се контролира цялата диаспора на хуманоидните (и не само) същества в Космоса, включваща стотици хиляди колонизирани планети, техните спътници и пригодени за живот астероиди, обединени в обща Федерация под юрисдикцията на Императора.

Такова място е очаквано (и вероятно) да има безчет мотивирани (и добре въоръжени) врагове из Вселената, ето защо Имперският град е изместен във времето. Дори цяла флотилия да заведеш до там, минавайки през контролирани от Федерацията транспортни коридори, просто няма да имаш цел, по която да стреляш. Изместена е във времето. За целта Имперският град е приютил миниатюрна „черна звезда” в утробата си – огромен риск, но и единственият възможен източник на енергия за поддържане на колосалната илюзия.

Всеки от нас може да приложи същия трик, без да се нуждае от космически технологии, нито от малка „черна дупка” под леглото в спалнята.

Нуждаем се единствено от часовник, дори бих казал смартфон.

Смартфоните имат часовници, а часовниците могат да се настройват според предпочитанията на потребителите. Настойте вашия 4 (словом: четири) минути напред във времето. Гарантирам ви, че няма да съжалявате!

Просто ще бъдете четири минути напред във времето. Постоянно. Четири минути напред от света и от всички останали. Ще ви се превърне в навик.

Разбира се, често ще виждате други часовници. Това не е проблем. Следете си вашия. Организирайте живота си според него.

Никой не е пострадал от това, че е пристигнал четири минути по-рано за среща. Твърде малко са, за да изгубите ценно време в чакане или да скучаете, но могат да са решаващи, ако бързате (и закъснявате).

Винаги ще имате четири минути преднина във времето. Лична преднина.

Защо това работи ли? Ами, защото всяка година си местим по два пъти часовниците напред и назад във времето. С цял час! И работи. Откъде-накъде някакви си четири минути лична преднина няма да работят?

Настройте си собствена часова зона и живейте според нея.

Хвърлянето на бърз поглед към часовника е основен фактор, който предопределя голяма част от действията ни всеки ден, както и голяма част от решенията, които взимаме. Ако „личната ви часова зона” е с четири минути напред от тази на всички останали, то вие разполагате с абсолютно преимущество да организирате живота си според нея, или нека да го наречем: с абсолютна преднина.

Ще свкинете точно толкова лесно, колкото лесно свиквате с новото часово време всяка пролет и всяка есен, само че еднократно. И ще ви се превърне в навик. Гениалните неща са прости.

Тихомир Димитров 

май 23, 2018

Аегония – Ща да ида майчинко

Screenshot: Аегония – Ща да ида, майчинко. Live @ JetRock club

За да гледате клипа в ютуб, цъкнете върху червения линк под снимката горе (отваря се в нов прозорец).

Ще ми се да ви представя „Аегония“ преди всички да заговорят за тях. Имат авторска народна песен, а от скоро и професионално заснет видеоклип. Ще го гледате сигурно по телевизиите скоро. Това горе е клубно изпълнение. Не ги познавам, просто ми уплътниха душата със саунд:

С барабани, с гайда и с eлектрически китари. С неподражаемия си женски вокал. С това, че се осмелиха да обогатят фолклора. Колко често някой пее нова родопска песен? Която си е написал сам?

Направили са го с майсторски и с вещина, направили са го с любов. От всичко личи уважението към традициите и дълбочинното потапяне в родопския фолкор. Аз лично отроних сълза.

Вярно, че с възрастта ставам по-лигав и по-сантиментален, ама все пак? Не е ли точно това целта на изкуството? Да разплаква от кеф?

Тихомир Димитров 

май 21, 2018

Става

Изт: Filmschoolrejects 

Животът в България може да се опише с една-единствена дума:

Става

Средно-статистическото в горе-долу.

Недоизказаното в кажи-речи.

Междинката в много малко.

Третата сричка в чат-пат.

Правият път в криво-ляво.

Става, извън разговорния, жив, уличен език, се превежда още като умерен:

Умерен климат.

Умерено уморени хора.

Умерено религиозни.

И умерено богати.

По средата между небостъргачите в Ню Йорк и бидонвилите в Бангладеш.

Погледнато глобално…

Малко са животните в гората, които ядат хора.

Отровните змии също са малко.

Летото у нас е горещо.

А зимата вали снег.

Кажи-речи, става.

Горе-долу е добре.

Оправяме се някакси.

Криво-ляво.

Чат-пат…

Схващате закачката.

Тихомир Димитров

май 13, 2018

Още едно джи би

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 4:27 am
Tags:

Изт: ancient.eu 

Имаше моменти, в които можех
да събера десница в пет пръста,
да ги обърна перпендикулярно и
да насоча цяла флотилия на север:

8000 гребци, 1400 кораба, 300 кохорти
въоръжени до зъби бойци…

Имаше и моменти, в които
просто се наслаждавах на опиума
и на бирата.

Имаше дни, в които робите не се
подчиняваха.

Колкото и да ги бичувах, те пак
си знаеха своето.

Имаше моменти, в които
народът ни благоденстваше.
Имаше дни, в които вали!

Имаше тъжни моменти, посветени
на нашите славни предци.

Имаше девствени стихии,
нескопени евнуси в харема.

Имаше вино, опиум и хашиш
при Мелпомена.

Имаше приливи.
Имаше и отливи.

Имаше нощи, в които всеки
притежаваше своята лунна пътека,
заедно с алигаторите в нея.

Имаше кошмарни дни.

Сухи. Дълги. И зли.
Когато дори охраната
те гледа с подозрение.

Имаше дни на мързел:
тежки, прехранени дни,
съпроводени от екзекуции.

Не одобрявам жестокости.
Умряха достойно
победителите в други войни.

Заживяха щастливо стадата.
Но не и хората.
Хората имаха забележки.
Чумата.
Високите данъци.

Имаше дни, в които постоянно вали.

Момче, сипи ми още едно джи би!

Тихомир Димитров 

май 9, 2018

Независимост от резултата

Изт: girls-with-game.com

Outcome Independence. Най-добрият начин за постигане на всякаква цел.

Без значение дали преговаряте с клиент, от който зависи целия ви бизнес, кандидатствате за кредитиране или искате да се харесате на човек от противоположния пол, винаги ще получите това, което желаете.

Стига да сте независими от резултата.

Ако още при първоначалния контакт с въпросния човек от противоположния пол демонстрирате, че сте отчаяни за неговото или нейното внимание или, още по-лошо, че копнеете за всякакъв вид нежност от другата половина на човечеството, то този човек ще се възползва от вас. Или ще получите отказ.

Ако клиентът ви разбере, че без неговата поръчка с бизнеса ви е свършено, ще се възползва максимално от този факт. Или ще получите отказ.

Ако кредиторът осъзнае, че не можете да получите по-добри условия другаде, ще предложи най-лошите, на които е способен. Или ще получите отказ.

Въпросът е да не стигате до там.

Последното се реализира чрез съзнание за изобилие.

На Земята живеят три милиарда и половина мъже и още толкова жени. Дали наистина този човек е по-специален от всички останали? Сигурно е много специален, ама бас хващам, че можете без него. Както сте можели ден, месец, седмица, година, десетилетие преди да се запознаете. Сигурно е и, че има много по-специални. Много повече, отколкото можете да си представите…

Един-единствен клиент няма да спаси „кораба от потъване”, даже парите, които ще вземете от него да са достатъчни, за да закърпите положението (временно). Може просто да реши, че няма да ви плати нито лев след капарото. Или, че ще ви даде по-малко. Или, че ще ви бави колкото си пожелае. Той отлично знае, че нямате средства да го съдите, след като сте инвестирали всичко, за да му служите.

И така нататък…

Outcome Independence Mentality или Съзнанието за изобилие изизсква малко повече доверие в заобикалящата среда. Някои го наричат вяра.

Аз го наричам убеденост във факта, че светът не е беден. Той е преизобилен! Има от всичко по много и за всеки каквото му трябва, стига да знае как да си го намери.

Съмненията в този факт могат лесно да бъдат проверени на практика.

Както и съмненията в обратното. „Който търси намира“.

Съзнанието за изобилие означава да се съмняваш в провала.

Някои хора предпочитат да се съмняват в успеха, затова получават различни резултати. Няма никаква магия. Всичко е в главата. Или поне започва от там.

Ала вярата никне само в сърцата.

Тихомир Димитров 

Следваща страница »