Писателският блог на Тишо

септември 19, 2018

Интервю с финансиста Васил Кендов

Изт: http://kendov.com/

Рядко правя интервюта в този сайт и още по-рядко с хора, които не са „пишещи братя” по съдба. Днес ще ви запозная с интересна личност, която може да се нареди сред пишещите братя (заради блога, който поддържа), но не това е най-интригуващото при него, въпреки че публикациите му си струват по-задълбочен прочит, ако се интересувате от финанси, кредитиране и пр….

Сигурно сте чували за Васил Кендов: финансит, консултант, общественик и, бих добавил, непоправим идеалист. Може би сте го виждали в телевизионните студия или сте чели за него в пресата / онлайн. Автор е на инициативи като „Да възродим българските села”; помага на граждани и фирми в неравностойните им отношения с кредитните институции, с финансовите мастодонти и с частните съдебни изпълнители; застъпник е на идеята за въвжедане на фалит при физическите лица; иска нормална, коректна среда за бизнес и работа в собствената си страна. Останал е със семейството си тук, където може да бъде полезен, вместо да избере по-лесния път, който всички го знаем…

Сам той определя себе си така: „Технически погледнато може би съм утопист, но толкова мога да направя на този етап“. А то никак не е малко. Дръзките му позиции, защитаването на интересите на потребителите в сблъсъците им с едрия финансов капитал, както и яркото му противопоставяне срещу несправедливостите, от които изобилства битието на обикновения българин, са му причинявали немалко главоболия през годините: арестували са го, палили са му офиса, заплашвали са го. Това не го е спряло.

Американците биха го описали като “A man with balls of steel”, ако ми позволите такава шега. По-плахичкият нашенец, прегърбен от произволите на съдбата и силните на деня, сигурно би възкликнал просто: „куражлия!”. Имаме нужда от повече българи като него. Ето няколко въпроса, на които Васил Kендов се съгласи да отговори в малкото паузи сред напрегнатото си ежедневие, за което му благодаря:

Резюмирайте накратко инициативата „Да възродим българските села”:

Все повече хора търсят уюта на българското село. Ние сме от едно поколение, което помни този живот и си спомня с умиление за него, но трудно намираме подходяща социална среда там. Селата западат и хората бягат. Опитваме се да спрем този процес. Като начало сметнахме, че това най-лесно ще стане с предоставянето на информация на живеещите на село. А никъде не можем да намерим повече информация от интернет. Затова започнахме да изграждаме компютърни залички в селата. Системата от читалища е добре развита и навсякъде имат свободно помещение. На тези места или в библиотеките изграждаме мрежа и включваме екомпютрите в интернет. Правим го през почивните дни със собствени средства и с дарена от компютърни фирми техника. Затова се движим толкова бавно. Към момента от май месец сме успели да оборудваме 6 селца, а резултатите са фантастични. Идеите за развитие на инициативата се множат ежедневно. Най-големият ни успех е, че децата и възрастните по селата вече прекарват поне по един час дневно в читалищата и билбиотеките.

Как се роди идеята? Откъде намирате финансиране?

Идеята дойде от моите деца, които един ден ми заявиха, че не искат да идват на вилата (в прекрасно родопско село), защото там нямало интернет. После обаче подозрително дълго втреме започнаха да се задържат на центъра. Оказа се, че се свързват с интернета на кръчмата и започнаха да прекарват време там. Какво точно чуват и виждат мога да си представя, но това е доста далеч от представите ми за добре прекарано време на което и да е дете. Попитах в местното читалище за помещение, в което да направя компютърна заличка и чрез контролиран достъп да прекарват времето си там, а не в кръчмата. Явно новите технологии вече са част от нашето ежедневие, поне да е в подходяща среда и с ограничено време. Библиотекарката Вили прегърна идеята, а аз писах във Facebook, че имам нужда от още два монитора и един компютър. Обадиха се от фирма StangaOne1 и ми казаха, че обновяват техниката си в момента. Подариха ми 47 момнитора и няколко компютъра. Наложи се да говоря и с други читалища, за да „разхвърляме” техниката. Колкото до финансирането, такова нямаме. Правим всичко със собствени средства. Ако трябва да бъда честен, доста хора предлагат средства, но ние имаме нужда по-скоро от времето на доброволците. По-важно е да се общува с хората на село и да им се показва как да работят с компютър. Планирали сме и онлайн курсове, така че наистина ще иамме нужда от дарено време.

Кой Ви помага в организационната и физическата работа?

Близо до моя офис в София има малко сервизче за компютри. Фирмата е I-tech. Там работят Ники и Иво. Те преглеждат всеки компютър и инсталират каквото е необходимо. Отново го правят в свободното си време. Друг приятел ни осигури временно помещение, където да съхраняваме дарената техника. Понеже инициативата се разраства бързо, в момента разчистваме складово помещение, което ще превърнем с нещо като IT-социален клуб. Събота и неделя ще се събираме там и ще инсталираме компютрите. Дариха ни и сървър, с който ще автоматизираме процеса и ще можем да правим дистанционни обучения. Доброволците постоянно растат. Момагат както в разчистването, така и организационно. Явно успяхме да се съберем хора „от една порода” и ни е много забавно, когато сме заедно. В момента всичките ни усилия са в посока стартирането на онлайн обученията. Първите две са свързани с видеообработка за децата и компютърна грамотност за възрастни. Тествани са на място в селата и се приемат изключително добре. Правим всичко възможно да ремонтираме по-бързо помещението и да инсталираме там сървъра, който да координира активностите.

Имате интересна идея за популяризиране на четенето по принцип и сред хората по селата, в частност. Споделете накратко метода, който сте открил в личния си опит със семейството:

Открихме в интернет много хубав летен лагер към БЧК. Една седмица в Банско провеждат курс за морски спасители за деца. Учат ги да готвят баница и правят разходки в планината. Тръгването беше от Благоевград и се чудихме с какво да уплътним остатъка от дена, след като оставим големия ни син. Понеже малкият ни син ще бъде 1-ви клас, в момента трябва да чете детски книжки. Бях чул, че в Дупница имат хубав парк, а парковете също са добро място за деца. Въоръжихме се с одеало и сандвичи, и решихме всеки да прочете на останалите нещо интересно от книгата, която чете в момента. Малкият беше доста озадачен, че в парковете може да се чете, но когато в парка видяхме къщичка, в която можеш да оставиш или да вземеш книга, всички въпроси и недоразумения изчезнаха. Четохме, разхождахме се, забавлявахме се… изкарахме чудесно. Наред с това се сетих, че в нашето родопско селце има прекрано място в гората за четене. Предполагам, че във всяко село има подобни места. Смятам това да е следващата инициатива в селата.

Какво точно работите и как работата Ви се преплита със защитаването на интересите на кредитоискателите в отношенията им с банките, финансовите институции и държавата?

Аз съм финансист. Преди финансовата криза успях да създам система за обучение на кредитни консултанти и определено не страдахме от липса на клиенти. Тогава, както и сега, тегленето на кредит е нещо много отговорно. Този кредит ще влияе на живота ви през следващите 10 до 30 години. Може да повлияе положително, но може и отрицателно. Банковите условия и договори са доста „коварни” и неясни, така че голяма част от интелигентните хора ни търсеха за информация по условия и договори. Както обаче често се случва, липсата на институции и неработещите такива в България си затвориха очите, когато банките започнаха да вдигат едностранно и незаконно лихвите на всички кредитоискатели. Включително и на нашите клиенти. Започнаха въпросите: „Какво се случва?” Все пак, ние бяхме съветвали клиентите да изтеглят точно тези кредити. Тогава се наложи да заведем първите дела срещу банки. Съпругата ми е адвокат и обслужваше бизнеса ми. Беше доста запозната с банковите договори. Създадохме и асоциация, където даваме съвети на хората какво да правят при проблеми с банките. Не всеки можеше да си позволи едновременно да плаща кредит и да води дело срещу банката. А от нарушаването на закона, комбинирано с липсата на контрол върху дейността им, банките печелеха милиони на месец. Водещите дела бяха единици. Лека-полека тази стратегия беше възприета от всяка банка и съвсем закономерно стигнахме до КТБ. Към момента ситуацията не е по-различна. Единствено банковите договори станаха по-сериозни, а риска за кредитоискателя по-висок. Това е нашата работа – да минимизираме този риск или да помогнем на хора и фирми с проблеми с кредита! А най-лесно това се прави с правилна информация.

Кой е основният проблем, който виждате пред нормалното функциониране на икономиката у нас? Знаем, че те са много, но ако трябва да изберете само един, на кой точно бихте се спрял?

Зависимостта на бизнеса и администрацията. Това води до липса на пазарна икономика. Решения и закони са нелогични, пишат се на парче, за да обслужат нечии интереси. А всеки човек или фирма иска само едно – да е поставен при равни условия с всички останали.

Защо е необходим финансов омбудсман?

Може би първо трябва да обясним какво представлява финансовия омбудсман. Предполагам всички сме наясно, че банковите договори са неясни за кредитоискателите. Те обаче, както казах, предопределят нашия живот за следващите 10-30 години. Няма как обикновен човек да ги прочете и разбере. Дори съдиите по делата не ги разбират и искат помощ от вещи лица. А банковите служители най-малко от всички ги разбират. Те повтарят само едно и съшо: „Ами, това са ни стандартите условия!”. Когато имате спор с банка, той може да бъде разрешен само в съда. Това са минимум две години и половина, плюс адвокатски хонорари. Както казахме, дори съдията не разбира договорите. Всичко това е довело на запад да се въведе финансов омбудсман. Това е орган, който е специализиран в разрешаване на спорове между финансови институции и техните клиенти. Става бързо, в рамките на 2 месеца, и е безплатно за клиента. Всяка банка и финансова институция на запад се гордее, че има финансов омбудсман, който ще разреши проблемите бързо и компетентно. В България обаче тези същите банки не желаят въвеждането на такава институция. Направете си сметка какви безобразия правят с клиентите си. И ще продължат да ги правят, ако знаят че няма кой да ги санкционира ефективно. На този фон България е единствената страна в ЕС, която няма финансов омбудсман. Представете си само за секунда, ако знаехте, че всеки спор с банка може да бъде разрешен бързо, компетентно и безплатно. Щяхте ли да теглите повече кредити, да правите повече застраховки, да имате спестявания в акции и облигации? Ако искаме развит финансов пазар и спокойствие във финансовата сфера, трябва да имаме и финансов Омбудсман.

Темата за възможността физическите лица също да фалират заслужава специално внимание. Какво значи частно лице да обяви банкрут и какво би спечелило обществото от това?

Това е още една сфера, в която България единствена от ЕС не си е свършила работата. Как фумкционира в момента системата? Ако по някаква причина не можете да покриете задълженията си към банката, тя идва и ви взима цялото имущество. Като казвам цялото, разбирайте: блокират ви заплатата и я взимат, запорират ви недвижимите имоти, възбраняват автомобили, наследства…изобщо, всичко. И, въпреки че сте учредили ипотека, банката започва да ви взима заплатата, защото проданта на недвижимия имот ще се забави. Накрая го продават на половин цена на близък до ЧСИ, който пък го препордава с печалба. С две думи, ставате роб на банката. Ако стойността на ипотекираното имущество не покрие задължението, заплатата ви остава блокирана, докато не се покрие. Друг е въпросът, че, както казах, от продадения имот някой друг вече е направил печалба от 20-30% на ваш гръб, а вие сте принуден да минете в сивата икономика, за да не ви взимат и заплатата. Това значи че не плащате данъци, осигуровки, нямате здравни осигуровки… И това само, за да се даде възможност на банката да събере задълженията си, а хора близки до специално подбраното ЧСИ да натрупат богатство на ваш гръб. Това трябва да се регламентира със закон за фалит на физическите лица. До кога и до каква степен банката може да събира пари от вас и ваше имущество, така че да не стане по-изгодно да излезете в сивата икономика и от това да страда държавата и всички ние. Много грешна и интересна е тиражираната теза: „Ами като си теглил кредит, да си си правил сметката!”. На това винаги отговарям: „Добре, но аз съм един обикновен шлосер. Аз сметки трудно правя и затова нали Вие я направихте вместо мен. Казахте каква вноска мога да си позволя, казахте колко мога да изтегля и при какви условия. Вие сте учили за това и го работите по цял ден. Ако Вие не можете да направите сметката правилно, защо очаквате от мен да я направя аз?” С две думи, когато банката сгреши – вие плащате във всички случаи. Един закон за фалит на физическите лица ще изглади точно тези проблеми. Или поне би трябвало. Ще се даде ясна дефиниция докога банката ще ви взима от заплатата, ще се пресече възможността близки до банките и ЧСИ да правят пари от вашия фалит и имущество, ще се даде шанс на човек отново да си стъпи на краката, а държавата да си получава данъците. Поне това би трябвало да направи този закон. Какво ще стане, вече е друг въпрос.

Значи ли фалитът на физическите лица, че кредиторите им никога няма да си получат вземанията и ще трябва да пият „една студена вода”?

Не е така. Към момента способите за събиране на банкови задължения в България са най-развитите в света. Законодателството е изцяло в полза на банките. Те дори са приравнени с държавата законодателно. Но само банките. Другите бизнеси не са. На практика, ако за шест месеца не събереш каквото имаш да събираш, то никога повече няма да събереш нищо. Имам доста клиенти, които идават да се консултират на тази тема. Голяма част излизат в сивата икономика, а след година-две разбират, че не е толкова лошо и подреждат живота си по начин, по който да са независими от банките и държавата. А ние всички се лишаваме от техните данъци. Банките, от друга страна, са доста гъвкави институции. Ако знаят, че могат да събират задължения само в рамките на шест месеца (примерно), със сигурност ще променят системите си за оценка на риска. Ще станат доста по-отговорни в кредитирането и ще орежат изтичането на средства към ЧСИ, нотариуси, оценители, застрахователи и близки до тях хора. Това е причината към момента всяка банка да работи с точно отпределени нотариуси и ЧСИ-та. Тук случайности няма.

Ако трябва да дадете само един съвет на младо семейство, което е на път да подпише първата си ипотека, какъв би бил той?

Най-добрата застраховка срещу бъдещи проблеми е предварителната информация. Тази информация не е в банката или в някой получаващ комисион от банката. Тази информация е у нас – независимите консултанти, доколкото останахме такива. Останалите отдавна работят в инстерес на банките и получават парите си от тях.

С ипотека или под наем? Кое е по-разумното, според Вас, за средното домакинство у нас? Да кажем, че и двамата съпрузи живеят приблизително с общ доход от 1500 лева (чисто на месец) и все още нямат деца. Кой от двата варианта бихте им препоръчали?

Всичко зависи от цената на наема и цената на имота. При всички положения без деца нуждата от постоянно жилище е по-малка, както и склонността към обвързване с кредит. Това малко или много заробва. Щом сте млади и имате енергия, хабете я за опознаване на света и други култури. Културните различия винаги са носили по-висока печалба от ценовите различия.

Кога хората се нуждаят от кредитен консултант?

Винаги, когато теглят кредит и не разбират договора. Най-голяма нужда имат хората осъзнали, че това, което подписват ще диктува живота им в следващите години.

Ще растат ли цените на недвижимите имоти или ще падат през есента на 2018 / зимата на 2019 година? Каква е Вашата прогноза?

За мен най-късно пролетта на 2019 ще започне спад в цените на недвижимите имоти. Има пренасищане на пазара с недвижими имоти. Очаква се повишаване на лихвите в световен мащаб, а БНБ вече няколко пъти предупреди банките да бъдат отговорни в кредитирането на покупки на недвижими имоти. Предполагам скоро ще се наложи и вдигане на данъците, а не виждам населението ни да расте и да има нужда от още жилищни площи. Точно обратното е. Населението намалява, а по официална статистика 24% от жилищата в София са необитаеми. При евентуално вдигане на данъците, всички тези имоти ще излязат на пазара. Разбира се, в различни райони и населени места нещата ще се случват по различен начин и в различно време, но със сигурност това ще бъдат тенденциите.

Защо се бави електронното правителство, според Вас?

Електронното правителство не е само улеснение за гражданите. То е една перфектна и неоспорима статистическа база данни. А със статистиката трудно се спори. То ще промени изцяло порядките в страната ни и ще преразпредели печалбите в цялата икономика. Ще намали зависимостите на бизнеса и ще има по-голям шанс знаеши и можещи да получат изява и да заменят сегашните зависими бизнесмени и администрация. Ето въпрос – знаете ли колко дела са заведени срещу обслужващата ви банка през миналата година? А за какво точно са заведени? Откъде можете да вземете такава достоверна информация? А колко глоби за паркиране са били отменени? На кой данъчен служител са се паднали най-много актове срещу фирми? Тази информация ще стане достъпна или най-малко ще я има събрана във вид удобен за анализ.

Има ли шанс в близкото, обозримо бъдеще, да речем в следващите 10-20 години, да преминем към безкасово общество и това заплаха ли е?

Има такава вроятност, но при липсата на институции и институти като финансов омбудсман, фалит на физически лица, завеждане на колективни искове, електронно правителство, безкасовото плащане ще превърне хората в още по-зависими от управлението. Това е много опасно и се страхувам, че повече ще навреди, отколкото да помогне. Не мисля, че безкасовото плащане решава някакви реални проблеми на обществата. В Швеция, където безкасовите плащания са най-разпространени, съм виждал пласьори на наркотици по улиците. Не мисля, че дейността им е пострадала от безкасовите плащания. А какви точно проблеми ще се решат, също не мога да си представя.

Кой ще спечели най-много от дигитализацията на парите?

Естествено правителствата и тези, които в момента държат паричния ресурс. Ще ви дам пример – предтавете си, че сте болен и приемате лекарства, за да живеете. Отивате в аптеката и безкасовото плащане не работи по някаква причина. Какво и да е – умишлено или неумишлено, няма значение. Вие няма да си получите лекарствата. Знаете какво се случи с търговския регистър, нали? Същото може да се случи на вас, но тогава няма цялата администрация и държава да се втурне да ви помага и да решава вашите проблеми. А нуждата от лекарства е животоопределяща. За да ги получите, ще направите всичко. С две думи, ще станете зависим.

Какво е мнението Ви за криптовалутите? Глобална машинация или бъдещето на безкасовите операции в цял свят?

Технологията на криптовалутите е бъдещето. Самите криптовалути също. Коя криптовалута обаче ще се наложи, все още не мога да преценя. Имайте предвид, че банковото лоби прави всичко възможно да контролира тези валути. Създават се и нови, конролирани от банки и правителства, криптовалути. От икономическа гледна точка паричната маса в обращение е най-силния инструмент за влияние върху икономиката. Няма по-силен. Наложат ли се криповалутите, сегашният световен ред, какъвто го познаваме, си отива. Всички порядки и движещи сили на икономиките ще се променят. За мен криптовалутите са шанса за ново преразпределние на ресурсите – преразпределение, което ще осигурява повече ресурс на хора като Никола Тесла и по-малко на Парис Хилтън. Дотогва обаче ще срещат твърдата съпротива на правителства, банки и икономически кръгове.

Благодаря за отделеното време!

Четете блога за лични и фирмени финанси на Васил Кендов на адрес: http://kendov.com/

Тихомир Димитров 

септември 12, 2018

Moscow Russia Aerial Drone

Screenshot: Moscow Russia Aerial Drone 5K by Timelab.pro 

2:46 минути драматични гледки от града-герой Москва, заснети с дрон. Придружени от драматичен саунд.

Ако можех да номинирам филм за DroneUp International Fiml Festival, то определено би бил този:

Тихомир Димитров 

септември 9, 2018

Mомиче с гълъб и книги

Снимка: Галя Манчева

Озаглавил съм публикацията по този начин като своеобразен реверанс към класическите традиции в живописта от европейския Ренесанс. Фотографията е нещо, което така и не успях да превърна в хоби, но винаги ценя спонтанно уловения момент – заснет от мен или от някой познат. Момичето на снимката спаси гълъба, който все още има бебешки пух и все още не знае, че може да лети. Нямаше да оцелее дълго сред уличните котараци. Намерихме му временен подслон и благороден човек, който да го храни, докато му се инсталират необходимите „ъпдейти“ за полет, след което очакваме да поеме собствения си път в градската джунгла. Момичето от снимката не можеше да прибере пернатия бебешок в у дома, тъй като там вече има три котки и комбинацията никак не е добра. Благодаря на Галя за спонтанното селфи, в което непреднамерено е уловила Гарфийлд и кориците на два от моите романи. Снимката е публикувана със знанието и съгласието на автора. През есента се случват хубави неща.

Тихомир Димитров 

септември 1, 2018

Основи на агронавтиката

Изт: Fuku Cosmonaut Band @ Tidesandfloors 

Агронавт (същ.), определение: Човек от типа „дийп ърбън сити сентър даунтаун” (жител на големия град), който внезапно решава да прекара седмица, месец или година в напълно непозната за него (и понякога дори враждебна) фермерско-земеделска-селскo-битова-еко-етно-арт-среда.

Популация на агронавтите: Срещат се по венданжа във Франция (събирането на грозде наесен, бел. авт.), като доброволци по българските еко-ферми и т.н. Точният им брой е неуточнен. Намира се в пряка зависимост от хипстърията.

Хипстърия: Точно определение не е уточнено.

Заселници: Притежателите на диви пчелини в Странджа и Сакар вече са колонизатори, както и всички дауншифтъри. Те са заселници. Различават се от агронавтите по това, което отличава пионерите на Марс от космонавтите – едните са резиденти, другите са просто туристи или временни гости.

Дауншифтър: Човек, построил къща на село и заживял там. Сменил на по-ниска предавка. Даун-шифтнал. Забавил темпото. Избягал от „матрицата“. Задължително трябва да е живял в някоя столица преди това.

Опасности и предупреждения за начинаещия агронавт: Петелът кълве. Не влизай в курника. Дворското куче хапе. Не влизай без стопанинът да те е поканил изрично и преди да е вързал домашния си върколак със стоманен синджир за някоя здрава греда. Ракията хваща. Не пий повече от 365 грама наведнъж. Смоците в градината са безотровни, но неприятно дълги и понякога агресивни. След ухапването им се нуждаеш от инжекция, защото се хранят с плъхове. Слънцето пече зверски на нивата, ползвай минимум петдесети фактор, носи шапка с периферия, достатъчно вода и бели памучни дрехи.

Химически зависимости и навици: Животът на село трудно ще поддържа доставките ти от ел ес ди, ем ди ем ей или каквото там ползваш в даунтаун ърбан сити сентъра, от който идваш, така че е време за детокс. В паузите между детокса можеш да компенсираш с крепка хоум мейд ракия, пресни гъби от планината (стига да разбираш, за да не се отровиш), див коноп и домашен уют.

Ежедневие и работна среда: Агронавтите често се сблъскват (за пръв път в живота) с предизвикателствата на ръчния, физически труд. След като първоначалният стрес от липсата на уайърлес клавиатура и уайърлес мишка отмине, плюс преглъщането на факта, че няма дори прожекционен екран, мултимедия и лаптоп, или поне седемдесет инчов телевизор, идва успокоението, че макар нередовен, има, все пак, някакъв, при това доста поносим, уай фай. Поне за смартфона. Но не беше ли целта на агронавтиката именно да скъсаме със злите си потребителски дийп ърбан сити навици? Беше. Затова сме дошли в по-примитивна, аналогова среда.

Дрескод: Бачкането на нива с айфон в джоба на дънките лесно омръзва на агронавтите, самите дънки не са най-подходящото облекло за случая (колкото и да са модерни се запарват бързо и лесно се цапат), затова агронавтите обикновено ги сменят с анцуг в комплект с чифт стари маратонки още на втория ден след пристигането си в новата, непозната за тях, аграрна среда.

Свързаност: Обхват за телефона в средата на нивата няма, както и мобилни данни, затова агронавтите традиционно разчитат основно на свещеното уай-фай, стига домакинът (заселник) да си е прекарал такова. Ако не се е сетил, агронавтите изпадат в информационна и социална изолация, която води до паник атаки, чувство за малоценност, лайкова абстиненция и хронична депресия.

Уелнес: Локалният ръчен труд отвлича агронавтите от глобалните им психо-комуникационни проблеми, като им помага да се разсеят, заради което те, всъщност, са и дошли. Ако си го припомнят, от тях се очаква да съберат и част от реколтата. Трябва да има елемент на сървайвър, все пак, както и лек уоркаут, плюс аутдор активности. Климатизирани фитнес упражнения и уелнес-спа процедури няма, както и минерални басейни. Къпането е чисто гол с маркуч студена вода под смокинята или на каменната мивка в двора. Зали за скуош също няма.

Забавления през свободното време: Липсата на мултимедия прави забавленията през свободното време почти невъзможни за агронавта без предишен опит. Налага му се да комуникира с други човешки същества на живо, при късмет да прави не-виртуален, дори незащитен секс върху плявата в хамбара; да хваща живи мишки с ръка, да цепи дърва, да пали огън и да пече веган менюто си на еко жар.

Тиймбилдинг: Агронавтиката е чудесен метод за сплотяване на колектива чрез опознаване на различните земеделски сечива (сърп, права и крива лопата, мотика, търмък), чрез отглеждане на земеделски култури, които не е задължително да „хващат” и не се нуждаят задължително от лампа, чрез ядене на живи плодове, откъснати от живи плодни дръвчета и чрез гледане на огън, който не е скрийнсейвър. Груповите активности могат да се състоят в надбягване до другия край на нивата, в търкаляне на пластмасов бидон с напъхан в него агронавт и пълненето му след това (на бидона) с изгнили плодове за ракия.

Хранителен (и отделителен) режим: Здравословното хранене с пресни плодове и зеленчуци може да предизвика временно главоболие и/или стомашно-чревно неразположение у привикналия с джънк фууд агронавт. Честото припкане до външната тоалетна се счита за част от процедурата по детокс. За агронавтите е важно да пазят старите вестници, да ги нарязват с тъп нож до формат А5 и да ги забиват на пирон в дворското ве це, за да имат винаги под ръка автентичен крафт клийнинг дивайс.

Културен обмен: Агронавтите се обогатяват с местния жаргон на района, в който са попаднали, наизустявайки предимно ругатни и сексуални закани в комбинация с тънкостите на локалния диалект. Подобни хепънинги обикновено са гарнирани с нездравословни количества хоум мейд крафт ракия и работните групи продължават до сутринта. Новите измерения на махмурлука агронавтите коригират с вряла чорба от вътрешности и/или със студен айрян, разбъркан с щипка хималайска сол (сол от буркана).

Локал импакт: Местните се радват на агронавта като дете на захарно петле в сладкарница. Пришълецът е готов срещу минимална надница да свърши голяма част от работата на полето, която вече им е омръзнала, а в някои случаи дори да си плати, за да има честта. Местните получават ценни компютърни умения по работа с преносими устройства и прекарване на безжичен интернет. Заселниците, от своя страна, трупат социани контакти за собственото си бягство бек ту дъ ърбън джънгъл, след като приберат реколтата. Агронавтите помагат на местните общности да се развиват.

Въглероден отпечатък: Агронавтите имат близък до нулевия въглероден отпечатък, тъй като пристигат с електрически автомобили, зареждат си дивайсите от соларни батерии и пушат дигитални цигари. Въглеродните газове, които отделят в атмосферата, са резултат основно от тяхното храносмилане.

Странични ефекти: Не се наблюдават. След завръщане в естествената си среда агронавтът бързо губи придобитите от експедицията полезни хранителни навици и социални умения, бързайки да се потопи отново в три де реалността, която толкова много му е липсвала. Възстановяват се мултимедийните интерактивни умения, поръчването на пица по телефона и някои токсикологични навици (вж. „химически зависимости” по-горе). Наличието на нови ъпгрейди позволява на агронавтите да се възстановят по-лесно от след-експедиционния стрес.

Тихомир Димитров 

юли 21, 2018

Не откриваме смисъла на живота, защото го търсим в единствено число

Изт: CoversationAgent 

Върху въпроса: „Какъв е смисълът на живота?” са си блъскали главите умове, далеч надвищаващи собственото ми скромно IQ. Правили са го с хилядолетия, правят го днес, ще го правят и занапред.

На същия въпрос са посветени всички религии от зората на човечеството до наши дни. Някои от тези религии вече не съществуват. Хората намират Смисъла в една от съществуващите, защото е прекалено просто – Смисълът се отлага за следващия живот, или за отвъдното, или за нирваната, т.е тези хора нищо не откриват, те просто отлагат. Оставят себе си в ръцете на надеждата, че някога нещо ще открият. Какво? Не е ясно. Кога? Също. Сега-засега се примиряват с идеята, че „Неведоми са пътищата Божии”. Което не е лоша идея. Никак даже. Нито погрешна заблуда. Просто не утолява жаждата на търсещия Смисъла тук и сега.

Аз нямам толкова развита духовност, нито толкова могъщ интелект, колкото личностите, посветили живота си през вековете на търсене на Смисъла. Макар и оставили ярка следа след себе си, те оставят куп противоречия.

Моята идея е доста скромна. Един-единствен смисъл на живота в тази богата и разнообразна Вселена не може да има.

Често са се опитвали да ме убеждават, че смисълът на живота, например, са децата. Но защо тогава родителите се самоубиват?

Или да оставим богато културно наследство. Но защо тогава писателите, художниците, поетите, артистите, скулпторите, режисьорите, защо те също се самоубиват? Защо го правят най-успелите от тях?

Често са се опитвали да ме убеждават също, че смисълът на живота е да откриеш точния човек до себе си, правилния партньор. Тогава защо Стефан Цвайг изпи отровата, прегърна жена си, която направи същото, и двамата поеха Отвъд, вкопчени в мъртвите си тела? Прегръдка, да, ама каква! Нима им липсваше любов? Нима им липсваше признание и обществено положение? Нима бяха закъсали за пари? Не, живееха в рая.

Един друг писател остави следната предсмъртна бележка: „Просто няма смисъл”. Липсвал им е смисълът. Това е всичко.

Парите, успехът, славата, богатството, властта, признанието, щедростта и творчеството, любовта на друго човешко същество, всичко това са атрибути, които правят живота може би мааалко по-поносим (макар това също да подлежи на сериозни съмнения – виж по-горе), но те НЕ съдържат Смисъла на живота. Няма го в тях.

Александър Македонски, според легендата, е пожелал да бъде погребан с отворени длани, обърнати към небето, за да видят всички, че си тръгва от тук с празни ръце, след като е завладял целия познат до тогава свят. Че и отвъд.

Чингиз хан е предлагал на най-великите умове и мистици от своята епоха несметни богатства, надхвърлящи човешкото въображение, само и само да му разкрият Смисъла на живота в единствено число. Умрял е стар, болен и разочарован от това, че не го е открил.

Цял един свят да ти се подчинява, дори, не е достатъчно…

Очевидно.

Или, може би, все пак, Смисълът се крие в любовта? Умре ли любимият, отиваш си и ти. Случва се постоянно…

Но не, загубилите „идеалния” партньор не си тръгват след него, защото са загубили Смисъла. Отиват си, защото от „малко по-поносим” животът им отново е станал напълно непоносим – какъвто си е бил поначало – все така безсмислен, колкото лишен от смисъл е бил преди да открият любовта в лицето на друг човек. Просто временно са компенсирали липсата на Смисъла с нещо също толкова временно…като любовта на друг човек.

Какво излиза тогава? Че животът няма никакъв смисъл ли?

Да, точно така, няма! Не и в литературния, сюжетен смисъл на думата. Няма завръзка, екстаз и развръзка, няма никаква поука. Често му липсва дори елементарен сюжет. Лошите рядко си получават заслуженото, добрите рядко получават награда за своята доброта и не заживяват щастливо, като в приказките. Просто накрая всички умират. Това е. В реалния живот е така.

Неслучайно хората с упрек ти заявяват, че „прекалено много филми гледаш”, или че „прекалено високо в облаците летиш” с всичките тези книги, които четеш. Включително и на тема Смисъла…

Мнозина „просветлени” откриват Смисъла на живота и тръгват да го проповядват из широкия свят, за да се окаже накрая, че го правят само за пари. Или за власт, или за слава, или защото не са им обръщали достатъчно внимание като деца, т.е за да бъдат забелязани, т.е за външен атрибут, който няма нищо общо със Смисъла.

Те се сдобиват с милиони последователи, защото ВСИЧКИ хора на тази планета търсят Смисъла. Без изключение. По един или по друг начин. Съзнателно или не. Достатъчно убедителен ли си, ще поведеш „стадото“ и след най-опашатата лъжа.

Други „просветлени”, пък, потъват в мълчалние, обричат се на тишина и отказват да комуникират със себеподобните си човешки същества. Те умират в изолация и никой не може да ме убеди, че тяхната изолация е била смислена. Не и в онзи Смисъл на думата.

Трети „просветлени” разговарят с Бога или с ангели, или с извънземни, или с известни светци, или с починали императори, или с „има нещо там”. Изкарват чудесни хонорари от книги, лекции, терапии, семинари, но не предлагат нищо смислено в тях. Не и в онзи Смисъл на думата. Даже често сами си го признават.

Истинските пробудени нерядко вдъхновяват религии, които се развиват след тяхната физическа смърт и традиционно са причина за насилствената гибел на милиони човешки същества. Не по вина на великите Учители, естествено.

Последователите им просто не са разбрали Смисъла. Това е всичко. Или са го разбрали погрешно. Или са фрустрирани, че не го разбират правилно. Дай да накажем грешниците / еретиците / предателите / неверниците, това СИГУРНО е чудесна идея!

Пети се обричат на целомъдрие, бедност и послушание, търсейки Смисъла в борбата с порока, но противопоставянето не може да съдържа някакъв Смисъл, извън смисъла на това, срещу което се противопоставяш. Защото зависи от него. Същите умират накрая в бедност, целомъдрени и послушни, това е всичко. И то само, ако са успели да си опазят обетите. Убеден съм, че отнасят в гроба си идеята за Смисъла, но не и самия Смисъл. Отнасят някакъв дериват. Сигурен съм, че те не се и съмняват, че са открили Смисъла, като са си опазили обетите. Но това не е достатъчно, за да убеди и мен, че са открили нещо повече от бедност, послушание и целомъдрие. Ноктите на заблудата са железни. Няма мърдане от тях. А тези на самоизбраната, на доброволно последвана илюзия са направо диамантени….

Не откриваме Смисъла на живота, защото го търсим в единствено число. Един-единствен смисъл на живота в тази богата и разнообразна Вселена не може да има. За всеки човек Той е различен, но не само – във всеки отделен миг Той също се различава. Говоря за Смисъла, тъй като съм убеден, че Смисълът е Един.

Ала с много проявления.

Ако красотата на залеза премине през очите ти, разпали въображението ти в ярко червено, разтърси цялото ти същество и те „удари в петите” до степен на откровени сълзи, то ТОВА е смисълът на живота. Само това и нищо друго. Но само тук и само сега. И само за теб. Двама души не могат да видят един и същ залез. Съседният наблюдател може да изчислява данъчната си декларация наум (примерно).

И за това да плаче.

С примерите спирам до тук. С тях е пълна ЦЯЛАТА човешка литература.

Прочетете която и да е книга и ще откриете смисъла на живота в нея.

За автора в момента, в който е писал въпросните редове. Но не и за вас самите.

Престанете да търсите Смисъла в единствено число. Няма такъв.

За някои той е в мехурчетата на газираната вода, но това е защото са пушили много силна трева. За вас самите може и да е в следващия имот. Но няма да го откриете там. Не и в единствено число. Смисълът на Живота е, понякога, да погалиш разплакано дете и да го успокоиш с милувката си, но дори да осиновиш 10 000 сираци след това, пак няма да Го откриеш – Него – Единствения смисъл.

Просто няма такъв. Има милиарди проявления. Престанете да търсите в единствено число. Вселената е богата, бедняци!

Тихомир Димитров 

юли 19, 2018

To Whom It May Concern

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 4:21 am
Tags:

Божества,

Защо ме хвърлихте

На този камък сред звездите

Без да ми оставите

Дори следа

От своето величие?

Тихомир Димитров 

 

 

юли 16, 2018

Дозичка експериментален саунд

Зад проекта F(IV)E стоят Филип Ферфериев и Венцислав Иванов, основатели на платформата за електронна музика e-music.bg. Самите те се представят така: „Вдигаме шум от началото на 2016 година”. В проекта F(IV)E, който е и първият им албум, са събрали по-интересните материали от тогава насам.

С Филип се познаваме (виртуално) от доста по-рано – събра ни любовта към писането, блогването и електронната музика. Автор е на доста интересни и полезни материали в e-music.bg, като не всички са задължително свързани с техното и с електронната музика, има редица вдъхновяващи, чисто екзистенциални постове, в каквито и аз се отпускам от време на време.

Макар да общуваме само виртуално, винаги съм изпитвал усещането, че „зад жицата“ стои един истински приятел, фен, съмишленик и читател, като отношението със сигурност е взаимно. Много се зарадвах на последния му мейл, с който ме извести, че най-после дебютният им албум е готов.

Прослушах го целия, дори получих две от парчетата в оригинал. Хареса ми. Можете да направите същото на адреса на проекта в Бандкамп:

https://fivebg.bandcamp.com/releases

Ето какво споделя Филип за трудното начало, за вдъхновението и за пътя до първия им дигитален албум:

С Венко (Венцислав Иванов) ни събра музиката. Годината бе 2016 и в един студен януарски ден Венко се свърза с мен. Причината за това беше блога ми за електронна музика, който водих по онова време в друга платформа. След това започнахме да творим заедно, но паралелно Венко започна да пише статии в блога наравно с мен. В един момент решихме нещата да прераснат и да основем e-music.bg – сайт за музика и музикални технологии, където да споделяме с български читатели полезна информация от света на музиката – да правим ревюта на хардуерни и софтуерни инструменти и да споделяме натрупани знания. Същевременно с това не спирахме да работим по музиката и да записваме идеи, като с течение на времето натрупахме материал, който решихме началото на тази година да издадем. Имахме доста технически проблеми покрай реализирането на тази ни идея, но огромното ни желание да издадем дебютен албум ни помогна да ги преодолеем. За създаването на траковете сме използвали всичко, което ни е попадало под ръка и не сме се ограничавали в нищо. Все пак поставиш ли граници на едно изкуство, то надали би се нарекло изкуство въобще ;). Използвали сме както хардуер, така и софтуер, за да сформираме и запишем идеи и това е резултата от последните 2 години. Надяваме сме, че сме успели да създадем парчета, които ще накарат въображението на слушателя да проработи докато се наслаждава на красота и емоционалния заряд на експерименталния звук“.

Продължавайте да творите, момчета, и дано това да бъде само началото на едно вдъхновяващо приключение!

Тихомир Димитров 

Вижте още:

I Love Techno 

май 28, 2018

Пълно „развързване“ на последните ми два романа в аудио и текст

Още една от малките-големи цели в литературния ми живот е постигната, а именно: произведенията ми да са достъпни за всички, включително и за незрящите, при това – напълно безплатно! Мотивацията ми е проста: имам интересна история за разказване, ще ми се да я разкажа на повече хора. Ако го правех „край огъня“, по маси и по софри, както са се разпространявали историите от памтивека, трябваше да обиколя света и да си разваля черния дроб. Сигурно две прераждания нямаше да ми стигнат… Хартиените копия до известна степен са решение, но струват пари и не всеки може да си ги позволи, докато за незрящите са абсолютно непотребни. Страстният разказвач просто иска да си разкаже историята и това е! Няма нищо сложно за разбиране. За щастие, имаме „Читанка“, имаме и „Ютуб“. Едни благородни хора положиха тежък, невидим за очите труд, за да бъдат книгите ми на два клика разстояние от вас, при това в отличен вид: редактирани, коригирани, в разнообразен формат, с цел да можете да ги четете на всякакви устройства: от старата нокиа, през смартфона и таблета, до чисто новия електронен четец. Възползвайте се. Ето и кратък анонс за незапознатите, плюс необходимите линкове:

„Аварията“ в „Читанка“ 

„Аварията“ на аудио в Ютуб     

Адам е на път да се ожени за дъщерята на заможното семейство Чобанови, с която са гаджета от години. Главата на фамилията му е приготвил бляскаво бъдеще в своята компания. Цената е абсолютна лоялност – към компанията и към дъщеря му. Всичко щеше да бъде наред, ако две седмици по-рано Адам не беше срещнал любовта на живота си в лицето на млада и привлекателна художничка на име Юлия. Подтикван от нея и от най-добрия си приятел, той избира любовта пред парите, решавайки най-после да се отдаде на мечтата си да стане писател. Година по-късно е доведен до просешка тояга от влиятелното семейство Чобанови, което има връзки навсякъде, включително и в издателския бизнес, а Юлия го е изоставила заради друг мъж, с когото заминава чак в Индия. Сломен от наркотиците, алкохола, от депресията и от самосъжалението, Адам прави неуспешен опит за самоубийство. Събужда се в свят, където електричеството на цялата планета е прекъснато внезапно – без никой да знае защо. Цивилизацията се разпада буквално за няколко дни и човечеството регресира до първобитния си корен. Настъпва нова „Тъмна епоха“, в която важи единствено правото на по-силния. Ще успее ли Адам да се спаси и да открие Юлия на другия край на планетата, ако все още е жива?

„Ново небе и нова земя“ в „Читанка“

„Ново небе….“ на аудио в Ютуб 

Сагата продължава. Читателят най-после ще разбере какво се е случило със Земята и ще се запознае с максимата: “Има различни нива на оцеляване”. Ще открие нови харизматични герои. Те ще го отведат в атмосфера на постапокалиптичен ужас и съвършенство, които могат да съществуват заедно в един свят, променен до неузнаваемост. Любовният роман между Юлия и Адам се оказва тясно обвързан със съдбата на цялата планета и на нейните (нови) обитатели. На сцената излиза Хулио Алварез, който има намерението да разкаже играта на всички. В духа на поредицата изненадващите обрати и неочакваните сюжетни развръзки са по-скоро правило, отколкото изключение в тази книга. Желателно е да се чете след “Аварията”.

Тихомир Димитров 

май 26, 2018

Четири минути напред във времето

Изт: Youtube

В „Мисия земя” на Л. Рон Хъбард има само едно нещо по-важно от „Плана за разширяване” и това е „Имперският град”, откъдето се контролира цялата диаспора на хуманоидните (и не само) същества в Космоса, включваща стотици хиляди колонизирани планети, техните спътници и пригодени за живот астероиди, обединени в обща Федерация под юрисдикцията на Императора.

Такова място е очаквано (и вероятно) да има безчет мотивирани (и добре въоръжени) врагове из Вселената, ето защо Имперският град е изместен във времето. Дори цяла флотилия да заведеш до там, минавайки през контролирани от Федерацията транспортни коридори, просто няма да имаш цел, по която да стреляш. Изместена е във времето. За целта Имперският град е приютил миниатюрна „черна звезда” в утробата си – огромен риск, но и единственият възможен източник на енергия за поддържане на колосалната илюзия.

Всеки от нас може да приложи същия трик, без да се нуждае от космически технологии, нито от малка „черна дупка” под леглото в спалнята.

Нуждаем се единствено от часовник, дори бих казал смартфон.

Смартфоните имат часовници, а часовниците могат да се настройват според предпочитанията на потребителите. Настойте вашия 4 (словом: четири) минути напред във времето. Гарантирам ви, че няма да съжалявате!

Просто ще бъдете четири минути напред във времето. Постоянно. Четири минути напред от света и от всички останали. Ще ви се превърне в навик.

Разбира се, често ще виждате други часовници. Това не е проблем. Следете си вашия. Организирайте живота си според него.

Никой не е пострадал от това, че е пристигнал четири минути по-рано за среща. Твърде малко са, за да изгубите ценно време в чакане или да скучаете, но могат да са решаващи, ако бързате (и закъснявате).

Винаги ще имате четири минути преднина във времето. Лична преднина.

Защо това работи ли? Ами, защото всяка година си местим по два пъти часовниците напред и назад във времето. С цял час! И работи. Откъде-накъде някакви си четири минути лична преднина няма да работят?

Настройте си собствена часова зона и живейте според нея.

Хвърлянето на бърз поглед към часовника е основен фактор, който предопределя голяма част от действията ни всеки ден, както и голяма част от решенията, които взимаме. Ако „личната ви часова зона” е с четири минути напред от тази на всички останали, то вие разполагате с абсолютно преимущество да организирате живота си според нея, или нека да го наречем: с абсолютна преднина.

Ще свкинете точно толкова лесно, колкото лесно свиквате с новото часово време всяка пролет и всяка есен, само че еднократно. И ще ви се превърне в навик. Гениалните неща са прости.

Тихомир Димитров 

Следваща страница »