Писателският блог на Тишо

април 28, 2015

Не можеш да пренесеш тъмнината

zxvbxdng

Причината е, че тя просто не съществува.

Повечето от нас си мислят, че живеем в свят, където има борба на противоположностите: между доброто и злото, между щастието и нещастието, между дявола и Бога, между любовта и страха.

За щастие, всичко това е булшит. Булшит от английски жаргон e кравешки лайна или, по-точно, лайната на бик. Превежда се като „пълни глупости”. Няма битка на противоположностите, защото противоположности не съществуват. Поне едната им половина липсва. Невъзможна е „битка” между нещо, което съществува и нещо, което не съществува.

Нека поясня:

Страхът е липса на любов. Тъмнината е липса на светлина. Нещастието е липса на щастие. То затова се нуждае от частичката „не“. Тъмнината, страхът и нещастието са обратното на светлината, на любовта и на щастието, но не могат да съществуват самостоятелно. Едната половина просто я няма! Тя е възможна само като резултат от липсата на другата половина. Когато се появи светлина, тъмнината автоматично изчезва, но тъмнината не може да се появи в присъствието на светлина. Пробвайте да внесете тъмнина от нощта в стаята си така, както можете да изнесете светлина от стаята си навън – в нощта. Пробвайте да транспортирате тъмнината. Не можете. Не можете, защото тя не съществува.

Трябва да изключите светлината, за да създадете тъмнина. Но не можете да изключите тъмнината, за да създадете светлина. Ин и Ян не са битка на противоположностите, те са само знак, че чашата винаги е наполовина пълна. И никога наполовина празна. Мога да ти прелея част от съдържанието й, дори цялото, но не мога да ти прелея дори милиграм от липсата на съдържание…

Същото е и със знанието. Ние можем да пренасяме знание светкавично, по жицата, както пренасяме светлина. Но не можем да пренасяме не-знание по никакъв начин, защото няма контейнери за незнание – така, както няма и проводници за тъмнина.

Не можеш да пренесеш тъмнината, защото тя не съществува.

Това не значи, че трябва да омаловажаваме злото, страха, незнанието или гадостите в този живот. Значи само, че трябва да стоим по-близо до източниците на техните противоположности, които винаги печелят „битката”, защото са единственото, което съществува. Вакуумът, небитието, те не са точно обратното на материята и на битието, те са липсата на такова. Основната причина да ги виждаме е поради отсъствието на тяхната противоположност, а присъствието й гарантира, че до „битка” дори няма да се стигне, защото нещото не „воюва“ с нищото. Любовта никога не воюва по принцип. Войната е продукт на страха, тя е ясен сигнал за липсата на любов. Помислете върху това.

И стойте по-близо до светлината, по-близо до любовта.

Какво е тъмнината на Космоса, освен сцена, на която да изявят красотата си милиони грандиозни слънца? Наистина, нищо не е скрито от окото!

Нощта настъпва само при отсъствието на една-единствена звезда.

За да разкрие присъствието на трилиони други.

Тихомир Димитров

април 26, 2015

Идиоти

ijyffd

Изт: spinelessclassics.com

Идиоти.

Така наричам хората, които не могат да четат и да пишат на родния си език. През 21-ви век.

Не сме в Средновековието вече.

Но тези хора упорито коментират. Постват в социалните мрежи. Настояват. Пишат мнения в блогове. Искат да са забележими. Да изпъкват сред останалите.

Разбира се, не им стига акълът как да си направят свой собствен блог, фейсбук страница или друг вид безплатна, леснодостъпна залъгалка за масите с цел споделяне онлайн, но са постоянен pain in the ass за хората, които вече имат такива.

Обикновено „изпъкват“ сред останалите с ГОЛЕМИЯ ШРИФТ на „безценните“ си съвети, мнения и препоръки, които наистина са такива:

Без-ценни.

Защото не струват и пукната пара!

Кажете ми, кой се интересува от заключенията на NEGRAMOTNIKA, според вас? Във века на информацията?

Живеем в началото на 21-вото столетие. Информацията е всеобщо достъпна. И напълно безплатна. Няма нужда дори да ходиш на училище, за да се научиш на четмо и писмо.

Липсата на елементарна грамотност издава само:

А/ Отсъствието на всякакво желание да усвояваш нови знания

и

Б/ Овчия ти мързел.

Които силно контрастират с мерака ти да си „на всяко гърне похлупак“, да имаш мнение по социални, политически и икономически въпроси.

И да раздаваш безплатни акъли на другите из нета, безпросветен идиот такъв!

Разбери, че основният фактор, за да те приемат хората сериозно, е грамотността.

Четмото и писмото, брате!

Ето най-често срещаните признаци, които доказват, че си неграмотник в 21-ви век:

pi6e6 na 6lyоkavica

PI6E6 NA 6LYOKAVICA S GOLEMI BUKVI I SLAGA6 ,MNOGO UDIVITELNI!!!!

Въобще не знаеш за какво служи запетаята. Нека те светна: за РАЗДЕЛЯНЕ на текста е.

А не,за да го скупчваш,около нея,като БДЖ вагони,по време на спирачки.

Ебаси,навсякъде     другаде     бичиш     спейсове     колкото    футболно      игрище,но     само преди    и     след запетаите,не.

Да не говорим,че изобщо нямаш представа къде,дали,защо и,изобщо,как се използва запетаята.

Липстват ти трети,четвърти,пети,шести,седми и осми клас от ОСНОВНОТО образование.

Точката,пък съвсем не я ебаваш за слива.Какво като е измислена,за да РАЗДЕЛЯ изреченията едно от друго? При теб тя е обединяващ фактор! Залепя изреченията.Привлича ги като магнит около себе си.

Обединяващ фактор е,също така,между теб и останалите идиоти.През 21-ви век да си неграмотен е равносилно на психическо заболяване.

За въпросителен и удивителен,естествено,съвсем не си чувал…освен за три удивителни!!!и три въпросителни???

че кой почва новите изречения с голяма буква????????????сдуханяците и селяците да го духат!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Няма нужда да използваш беззвучното „с“, като може да използваш много по-звучното „със“:

„Със брат ми вчера ходихме за риба“.

Другата ти любима гавра е да завираш пълния член навсякъде:

Моля,свържете се със управителят! Трябва да довършиш ремонтът! Поставете на правилното място членът.

Кое от горните изречения,според теб,е вярно,о,неразумни юроде?

А, да, щях да забравя, много обичаш да пишеш множествено число с и-кратко, да речем:

стай, полюций, статий, илюстраций, субсидий и т.н. В твоята реалност Овидий щеше да е цяло племе, а не единичен поет от Римската епоха…

Между другото, знаеше ли, че Овидий някога е живял на територията на сегашна България? В изгнание, защото се е скарал с тогавашния император? И е писал, че местните са безнадеждни идиоти? Защото не могат да четат и да пишат. Естествено, че не знаеш! Две хиляди години по-късно нищо не се е променило!

Вижте кво, научете първо граматиката от пети, шести, седми и осми клас, преди да се нахвърляте върху теми като: масоните, илюминатите, извънземните, пирамидите, BALGARIQ NA TRI PLANETI и тем подобни из интернеда. Така ще си спестите унижението грамотни хора да ви се чудят защо нямате основно образование при положение, че е задължително, ще си спестите и унижението да четете текстове като този.

В противен случай, съвсем скоро ще загубите и способността си да четете. Средновековието е само на една крачка разстояние. Освен с феодализма, то се отличава и с доминиращата роля на религията в безпросветния живот на човешкото стадо… Един вид – сляпа баба. Ориентираш се само по това, което ти кажат. Че е вярно. И служиш на Господаря. Жалко, че сега имаме интернет! Невъзможно е да се ползваш от технолгиите, когато не можеш дори да четеш и да пишеш… поне на родния си език. Тогава си скот. И живееш като такъв. От тебе зависи.

Тихомир Димитров 

април 16, 2015

Защо хартиените книги губят мястото си в моя живот?

adfbzdbd

Изт: bitrebels.com

Откакто имам тъпфон се уверих, че го използвам предимнио за…четене на книги. Ровичкам главно из Читанката, където ще намерите и собствените ми произведения. Правя го основно заради лесната навигация, заради множеството файлови формати и, разбира се, защото е безплатно. Домът ми продължава да е отрупан с хартиени книги, но не мога да кажа с ръка на сърцето, че този факт продължава да ме кефи. Не съм спрял да ходя по премиери. Не съм спрял да колекционирам томчета с автограф. Не съм спрял да давам назаем, да обменям, да събирам книжни издания, не съм спрял и да купувам от книжарниците.

ОБАЧЕ хартиените книги губят постепенно мястото си в моя живот.

Както морално-физически, така и пропорционално-статистически го губят.

И това е необратим процес.

Ето ви няколко добри причини защо:

1/ Скъпи са

15-20 лв за томче се равнява на дневната заплата. В провинцията. Извинявам се много, но дори да си ерген, дори да си без жена и деца, дори да си без ипотека, без потребителски заем и без кредитна карта, последното нещо, за което ще похарчиш ЦЯЛАТА си надница е книга. Най-малкото, преди това ще си купиш поне сирене, хляб и яйца, за да си забъркаш един омлет. И няма да ти останат за книга….

2/ Обемни са

Ми, заемат ебахти многото място! Вече ги държа на склад. И вкъщи си имам. И складът е пълен. Какво значи това? Това значи, че нито аз, нито друг ще ги отвори тези книги, ще ги разлисти, ще ги прочете. Никой никога няма да се поинтересува от тях. Обречени са да изгиният от влага или да изгорят в пожар, или да бъдат затрупани от земетресение, или да ги предадат на вторични суровини. Или да ги изядат мишките. Кофти край за световното литературно наследство, не мислите ли? А виждали ли сте отрупаните с книги библиотеки на вашите родители? Те заемат 1/8-ма от хола. Чели ли сте някога, някак, поне 1/80-та от тях?

3/ Тежат

Сигурно книгите, които съм събрал през живота си, вече надвишават един тон.

4/ Непреносими са

Никъде не можеш да отидеш с тях. Нуждаеш се от специализиран транспорт. Смених 20 квартири, повечето книги раздадох, някои забравих, други изхвърлих. И пак не мога да взема, дори малкото, което е останало, с мен. Просто е невъзможно. За почивките преди избирах един-два тома, сега ходя на море и на планина с 20-30 романа, понякога и със сто. В тъпфона.

5/ Неудобни са

Заемат неприличен обем. По летищата ги таксуват като екстра багаж. А съдържат толкова малко текст… Дори в сравнение с една средновековна дискета, с една допотопна флашка или с един дървен таблет.

6/ Непродаваеми са

Само букинистите знаят как да продават стари книги. Мен техният занаят не ме интересува. Ако им ги оставя на консигнация, ще чакам до пенсия, за да изкарам 30-40 лв. Повечето хора им ги подаряват от жалост по самите книги, защото не им се занимава и трябва да разчистят вкъщи, а не защото от вторични суровини не биха изкарали повече, при това – веднага. Все пак, книгите си тежат. Виж точка 3.

7/ Абсолютна загуба са на време

На новия си адрес заварих „в наследство“ почти цяла библитека. Две седмици подред влизах в тоалетната сутрин и лягах в леглото вечер с различна книга под мишница. 99% от тях са a fucking waste of time. Това, че е издадено на хартия не значи, че става за четене.

8/ Колекционерска стойност имат само копията с автограф

Колекционирам книги с автограф, защото има вероятност поне един от авторите им някога да умре и да се прочуе. Докато съм жив. Тогава ще имам възможност да продам копието на търг. Повечето писатели получават славата и признанието си посмъртно. Успелите, пък, се самоубиват. Или се пропиват. Или първо се пропиват и после се самоубиват. Или умират в самолетна / автомобилна катастрофа. Или се разболяват от рак. Или ги екзекутират. Или тънат в бедност, за да може после да ни наблюдават от банкнотите. Повечето банкноти са некролози на мъртви писатели. Тъжна професия е писателската! Четете биографии. В претрупаната библиотека на вашите сигурно има и доста такива.

9/ Между миналото и бъдещето в десет от десет случая ще заложа на бъдещето

Гугъл променя алгоритъма си, за да улесни търсенето с мобилни устройства. Амазон продава повече електронни книги, отколкото копия на хартия. Навсякъде около мен се разкарват зомбита, забили поглед в мобилните си устройства. С напъхани в ушите слушалки. Откъснати изцяло от света. Аз самият чета все повече и повече книги на мобилното си устройство и все по-малко и по-малко книги на хартия. Един процент от книгите, които поглъщам чрез лаптоп, таблет или тъпфон са платени, 99% са безплатни. По-малко „обръчи“ имам за прескачане. На един клик разстояние са. Лесно достъпни. Едва ли бих могъл да очаквам нещо различно от своите читатели. Такива са младите. Такова е бъдещето.

10/ „Ама, все пак, ароматът на хартия си е друго!“

Подобно твърдение показва, че си морално (или физически) остарял. Че робуваш на клишета. Че не си в час. За да угодя на твоя „хартиен романтизъм“ примерно аз, като писател, трябва да избирам между два варианта: а/ да затворя новия си роман между две хартиени корици в обидно нисък тираж и да позволя на издатели и разпространители да ограбят 90% от коричната му цена или б/ да си бръкна дълбоко в джоба, за да се самоиздавам, саморекламирам и саморазпространявам, ограничавайки аудиторията си до минимум, само и само някой „хартиен романтик“ да похарчи дневната си заплата за хартиения ми „шедьовър“. Има си принтери за хората, които все още не могат да четат „от екран“.

Тихомир Димитров 

април 10, 2015

Умирането на кръст

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 2:52 pm
Tags:

rjm

Изт: timeanddate.com

Умирането на кръст е резултат от неспособността на осъдения да носи теглото си върху прикованите към кръста ръце. Независимо дали са приковани отпред или отзад на гредата за разпъване, наказанието често води до жестоко разместване на раменните и на лакътните стави. Към агонията на мъченика трябва да се прибави още дехидратацията и унизителните публични бичувания, които причиняват кръвозагуби още преди самото разпъване. Носенето на кръста до мястото на екзекуцията е начин жертвата да се унизи допълнително и тялото на осъдения да се изтощи, преди да увисне на кръста. Понякога жертвите имат правото да пият вино, примесено с болкоуспокояващи, преди да бъдат приковани към кръста. Спорно е откъде точно минават пироните, но при всички случаи е ясно, че след забиването им в ставите/ръцете на осъдения, тялото му/й е повдигано с въжета, докато хоризонталната греда срещне вертикалната под формата на кръст или на буквата Т. Понякога ходилата на жертвата са приковани с пирони за хоризонталната греда, понякога са привързани само с въжета. Не е изключено и под мишниците да има въжета, за да удължат агонията на осъдения. Смъртта може да отнеме от няколко часа до няколко дни, в зависимост от избрания метод на екзекуция. По дървесината се стича смес от екскременти, кръв и урина, а унижението е подислено от голотата на осъдения. Гръдният кош е в положение, което прави изключително трудно да си поемеш дъх. Осъденият напряга мускулите на ръцете и на краката си, за да вкара въздух в белите си дробове, което води до трайни и ужасни болки в привързаните или прикованите към кръста крайници. Агонията става толкова непоносима, че жертвата е принудена да „търгува“ всяко свое вдишване срещу нечовешка болка. Основната причина за смърт при разпятието от римски тип се дължи на задушаване. Задушаването често е предхождано от загуба на съзнание, предизвикано от дехидратация или изтощение. При изтичане на предвидения срок, ако жертвата все още диша, екзекуторите преучпват пищялите с тежък метален прът или с чук, което прави изправянето, с цел поемане на въздух, невъзможно. Това се смята за „особена милост“ от страна на екзекуторите. Не бива да забравяме, че такива сцени се показват всяка година по това време по телевизията и, че ги гледат нашите деца, което, според мен, води до трайни психически увреждания…

Тихомир Димитров 

април 1, 2015

Спасиш ли един Живот, спасяваш Целия Свят

a

Изт: tiki-toki.com

Нито войните и пандемиите, нито авариите и катаклизмите са в състояние да унищожат Живота. Напротив, след всяко такова събитие, Животът възтържествува отново, избухва в безкрайното си многообразие още по-силен, по-цветен и по-Жив. Oт преди. В същото време, будистите смятат, че спасиш ли един-единствен Живот, ти спасяваш Целия свят, защото един-единствен Живот живее във всичко и всички, навсякъде по света.

Тази статия ще ви прикани да съхраните светлината на света в очите на едно-единствено същество:

Голямото и добро куче Вера

1

Историята накратко:

През есента на 2014-та година, когато времето започна да се влошава и да напомня за предстоящата зима с отрезвяващите си, ледено студени валежи, едно добро момиче намери едно добро и голямо куче в беда. Kучето лежеше свито на кълбо в дъжда, леко като перце, въпреки овчарския си ген, с тежка травма на крака и с оредяваща козина. Трепереше, уплашено до смърт. Доброто момиче започна да се грижи за него. Построи му къщичка, за да живее на сухо и топло. Доброто момиче започна да ходи редовно при Вера, да й носи храна и лекарства, да прекарва времето си с нея. Нямаше как да я прибере у дома, защото там вече живееха други прекрасни кучета, а и липсваше място. Постепенно Вера се отблагодари на Доброто момиче с доверието си. Двете станаха приятелки. За Вера започна да се грижи и Добрата съседка от квартала. Тя също нямаше как да я приюти у дома. Знаете, за малките породи най-лесно се намират осиновители. Големите и добри кучета изискват повече място.

И така, дойде решаващият миг, в който ветеринарят произнесе своята присъда:

Евтаназия

Рентгеновата снимка установи, че травмата на крачето е непоправима – счупена ябълка на бедрената кост. Освен това, липсата на козина се оказа форма на маласезия, която е засегнала най-силно дясното ушенце:

3

Болестта не е заразна за хората, нито за други животни, но се предава по наследство и е нелечима. Може само да се подтиска с Низорал и с други лекрствени средства. Лекарите бяха готови да „дръпнат шалтера“ в очите на Вера с лека ръка. Заради „непоправимите“ й увреждания.

Доброто момиче доста си поплака, след като разбра. Но реши да се бори. Прегърна доброто голямо куче и му обеща, че отново ще тича, ще бъде обичано и защитено. И Вера му повярва. При всичката си болка, намери сили да се приспособи. Продължи да награждава Доброто момиче и Добрата съседка с любовта си. Под непрестанните им грижи, с всеки изминал ден, Вера се подобряваше. Даваха й лекарства и малко по малко излизаха на разходки. Вера започна да стъпва на крачето си, а раните по кожата и сърбежите намаляваха.

Сега Вера е неузнаваема – тежка и пукава, успява да ходи, дори се затичва и се закача.

8

И в този момент се появи Загриженият татко. Заради близостта до детската градина, въпреки че целият й персонал обича и познава кучето, въпреки добрият му и кротък нрав (Вера никога не е показвала агресия), въпреки че е отделена от децата с плътна ограда и е заключена с катинар, Загриженият татко реши, че тя е опасна за децата (му). Той обеща, че ще сигнализира до отговорните институции, те „да разрешат проблема“. Всички ние знаем как точно „ще се погрижат“ за Вера: стреличка с упойка в нараненото краче, после метален клуп около врата, хайде в микробуса, няколко дни в клетката и…за останалото не ми се говори.

Така Загриженият татко спокойно ще си пие ракийката вкъщи и ще гали дечицата си по главичките доволен, че е успял да угаси светлината в очите на един Живот. С едно-единствено телефонно обаждане.

Лошото е, че „отговорните институции“ действат бързо в такива ситуации и Вера не може да остане повече там. А няма къде другаде да отиде. За големи, добри кучета като нея, приемни семейства, дом и стопани трудно се намират. Особено при „забележките“ по здраволосвното й състояние. Макар и да е доказателство за медицинско чудо, Вера няма да може да извежда стадата на паша, нито да охранява огромни пространства. Тя просто се нуждае от добър, търпелив и грижовен стопанин, на когото да подари безкрайната си любов.

Кампанията по осиновяването на Вера във Фейсбук събра стотици шервания и хиляди лайкове, но не успя да постигне целта си. Разбирате ли, дори временният подслон СЕГА може да спаси Вера от сигурна смърт! Спасиш ли един Живот, спасяваш Целия Свят. Утре може да е вече късно…

Вера има СПЕШНА нужда от дом.

Тя е голяма, добродушна, дори леко страхлива, няма една годинка, не е кастрирана и предполагаме, че може да е бременна. Всичко това доста усложнява нещата, знам. Но, мисията е да спасим Целия свят в очите на едно-единствено същество. Помогнете на Доброто момиче да спази обещанието си към доброто голямо куче: facebook.com/Christina.Papazova christina.papazova@gmail.com

Тихомир Димитров 

март 31, 2015

Women Against Feminism

1

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

2

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

4

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

5

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

6

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

7

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

8

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

9

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

10

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

11

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

13

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

14

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

15

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

16

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

17

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

18

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

19

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

20

 

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

21

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

23

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

24

Изт: womenagainstfeminism.com
Още на: womenagainstfeminism.tumblr.com
И на: facebook.com/WomenAgainstFeminism

Информирайте се за движението WomenAgainstFeminism в Wikipedia. Ако искате да изразите своето лично мнение по въпроса, направете го в своя личен блог или в профила си в социалните мрежи. Не съм автор на горните изображения, нито на посланията, които разпространяват, за да споря с вас. Ако, все пак, решите да оставите мнението си тук, спазвайте правилата за коментиране или коментарът ви ще бъде изтрит. Обвиненията в „цензура“ ми минават точно през…лявото ухо. За да излязат през дясното. Цензура е, когато официалнара власт ограничава свободата на словото чрез силовите си органи. Това тук е просто един блог. Да ви приличам на репресивен държавен апарат?

Тихомир Димитров 

март 27, 2015

Помни, че си безсмъртен!

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 4:02 pm
Tags:

fgjdfj

Изт: bigthink.com

Помни, че си безсмъртен!
Помни, че си безсмъртен във всяка Твоя мисъл
И във всяко Твое дело също помни,
Че си безсмъртен!
В намеренията Си го прилагай
Във въображението Си го налагай
Затуй, че огънят реката го души,
Но питам: кой ще пресуши реката?
Слънцето ли?
По-младото от Теб?
Помни, че Си безсмъртен!
Във всяко Твое дело
И във всяка Твоя мисъл
Помни,
Че си безсмъртен!

Тихомир Димитров 

март 21, 2015

Родени ли сте за велики дела?

Filed under: ЕСЕТА — asktisho @ 10:43 pm
Tags:

sdhsdh

Изт: cricketdiane.wordpress.com

Очаквате ли да преживеете нещо голямо? Убедени ли сте, че появата ви на този свят никак не е случайна? Че сте създадени с епохална, с грандиозна цел, с тайна мисия, която само чака удобния момент, за да ви се разкрие? Че ви предстои бляскаво бъдеще? Че ще бъдете забелязани, оценени, разпознати от останалите, че ще ви благодарят за неверотяния принос към всеобщото благо?

Надявате ли се да спечелите от лотарията? Може би го считате за неизбежно? Нали редовно си пускате фишовете, търкате билетите, въпрос на време е само! Смятате ли, че един ден ще промените света? Ще напишете гениална книга, тя ще се превърне в бестселър, ще направите важно откритие, ще поставите нов световен рекорд, ще изкачите най-високите етажи на славата и на властта, ще изкарвате милиони, дори милиарди, ще се къпете в пари и с тяхна помощ ще променяте всичко (и всички) към по-добро.

Вярвате ли в такива неща?

Ех, само да дойде вашият миг – мигът, в който ще се разкрие картата на звездното ви предназначение – неслучайно му викат „звезден миг”! Тогава всичко ще се нареди, всичко ще си дойде на мястото: край на колебанията, край на разочарованията, на хаоса в настоящия ви живот! Край на ограниченията и на недостига (финансов, душевен, материален, всякакъв). Край на мъките и на страданията! Дори болестите ще ви отбягват. Хората най-после ще разберат кой сте, какво представлявате и на какво сте способни! Най-после ще им се изясни причината за досегашното ви съществуване в сянка – пазили сте се за този момент – Съдбата лично ви е подготвяла за него! А вие никога не сте се съмнявали, че той ще настъпи.

Вярвате ли в такива неща?

Предназначени ли сте за нещо велико, за нещо голямо? Предопределени ли сте да участвате в съдбовни процеси, които ще променят статуквото, ще накарат всички да си замълчат гузно и да повярват в уникалния ви, скрит дори за самите вас, понастоящем, талант? Очаквате ли да дойде времето, когато всички ще видят колко сте били прозорливи, колко ценни, велики, гениални, безупречни и човеколюбиви са били, всъщност, вашите идеи, колко прави сте били в препоръките, които сте давали? Колко чисти са били вашите намерения, колко щедри и незаменими сте като личност? Какъв визионер се е криел зад скромната ви външност!

Вярвате ли в такива неща?

Болшинството от хората на тази планета страдат от подобни самозаблуди.

Причината е проста. Културата, независимо от своя географски произход и характер, заразява мозъците на всички, попаднали в сферата й на влияние, заразява ги още от малки, като им пълни главите с историите на успеха, с примерите от биографиите на великите личности, с подвизите на героите от миналото.

Ако пренебрегнем факта, че повечето от историческите герои са, всъщност, масови убийци, рецидивисти и психопати, то гениалните личности, които са променили света с блясъка на талантливите си умове, те действително съществуват, но проблемът е, че заемат едва 0,0000000000000000000000001% от хората, които са се раждали, раждат се и ще продължават да се раждат на тази земя, а окупират около 100% от съзнанието ни, благодарение на културните модели, които насаждат примери за подражание още в най-ранна детска възраст.

Така всеки начинаещ писател, например, е запознат с биографията на Стивън Кинг. Той вижда себе си „облечен” в неговия успех, смята го за възможен. Всеки начинаещ писател е чел биографиите на поне десет световно известни личности, израстнали в бедност, но превърнали се в автори на бестселъри, издигнали се от калта до нивото на икони. Това кара начинаещият писател да вярва, че техните стъпки към славата и успеха са буквално неизбежни и в неговия собствен живот, че те задължително ще се повторят.

Онова, което начинаещият писател не знае (и никога няма да разбере) е съдбата на милиони други писатели, изгинили в бедност, непознали славата и признанието дори посмъртно, затънали в дългове и заличени от колективната памет на човечеството. За тях не се издават автобиографии, не се снимат филми. Техният пример няма кой знае какъв смисъл, той е ненужен, затова, нека по-добре да се преструваме, че тези хора изобщо не са съществували. Какво като са милиони? Нека се водим от примера на единиците, на големите умове, нека следваме стъпките на великаните! Те са най-забележими! И ние заслужаваме дори повече от тях! Създадени сме за нещо велико! За нещо голямо! Няма как да е по друг начин. Трябва да има някакъв смисъл.

Всеки амбициозен старт-ъп предприемач от ИТ сектора чете биографията на Стив Джобс като Библия, възхищава се от Лари Пейдж и от Сергей Брин, гълта информация за ежедневието на Марк Зукърбърг и на Бил Гейтс, вижда себе си в „техните обувки”, но изключва възможността да се превърне в поредния, н-ти на брой, фалирал предприемач в джунглата на информационните технологии.

Всеки млад офицер вижда в кариерата си един Наполеон Бонапарт, един Александър Велики или вижда себе поне като върховен главнокомандващ на армията. Изключена е възможността да се пенсионира като алкохолик с нисък ранг, заемащ скучен административен пост някъде в провинцията, задължително е поне да умре като герой на бойното поле! Вероятността да се превърне в един от милионите анонимни, обезобразени, вмирисани и вкочанени трупове, които всяка война изхвърля след себе си, не се отнася до него, той е млад офицер и е предназначен за велики дела!

Всеки млад духовник се прекланя пред житията на светците, независимо каква религия изповядва, надява се един ден да се доближи поне мъничко до висотата на тяхното безсмъртие, да сподели поне частичка от вечната им слава, да заприлича на тях, след като, естествено, се е справил с далеч по-тривиалните неща, като победата над злото, прогонването на дявола, триумфът на духа над материята, постигането на просветление или, поне, спасяването на десетки хиляди грешници от Ада.

Младият духовник няма как да се превърне в стар поп, накацан от винаните мушици, вмирисан на кисела пот, с напукани по носа капиляри, с вечно фъфлещ език и със замаян поглед, броящ дните до пенсиониране в някой провинциален храм, където е прекарал целия си живот. Не, той няма да се поддаде на пороците, нито ще мисли похотливо за младите момичета в енорията. Чарът на жените, блясъкът на златото, изкушенията на младостта, те също няма да му повлияят. Такива примери има в книгите, другото е за аутсайдерите! Младият духовник задължително ще посвети живота си на висока, човеколюбива цел, той е предназначен за велики дела!

Всеки начинаещ еколог издига благоденствието на планетата до статуса на лична цел в живота! Чел е биографиите, гледал е филмите за други еколози – мъдри и достойни люде, постигнали толкова много преди него – променили закостенелия начин на мислене в обществата си, съзрели опасността на време. Младият еколог няма да се поддаде на корупцията на компаниите-вредители, не ще го изкушат с щедрите си подкупи, няма да се огъне под натиска им, измунизиран е срещу техниките за шантаж, срещу лобизма и срещу корпоративната пропаганда! Осъзнал се е навреме! Неговата мисия е да спаси земята! Да промени живота на хората! Предназначен е за велики дела!

Всеки начинаещ режисьор или млад актьор е един Стивън Спилбърг или един Чарли Шийн в процес на създаване. Необходимо му е само време, за да се докаже! В крайна сметка, толкова убедителни са историите за успеха на последните двама, толкова реални, добре разпространени, виждаме ги навсякъде, следователно можем да ги повторим. Играенето на треторазрядна роля в провинциален театър срещу заплата от 200 евро на месец не ни влиза в сметките. Много по-вероятно е да получаваме по милион долара за участие във всяка от сериите на „Двама мъже и половина” и да строяваме целия снимачен екип, както го прави чичко Чарли (между две линии, две бутилки с отлежало уиски, две красиви жени и половина). Щом той го може, значи го мога и аз! Въпрос на време е само! Ех, ще видите вие, когато изпъкне световният ми талант. Когато получа признание! Роден съм за велики дела!

А кой амбициозен музикант не е новият Кърт Кобейн, новият Майкъл Джексън, новият Джим Морисън или новият Елвис Пресли? Ин дъ мейкинг? Световната слава, мацките, феновете, наркотиците, алкохола, частните самолети, голите партита в луксозни вили, пътуванията, автографите, гигантските хонорари, всичко това са са само странични ефекти от славата. Вървят заедно с таланта! По този път са минали великите гении преди мен, по този път ще мина и аз! Какво като не съм запознат с биоградфиите на милионите други музиканти, които човечеството, през писаната си история, някак е забравило да спомене? Роден съм за велики дела и понеже съм избрал(а) професията на Елвис Пресли или на Шакриа, то аз задължително съм новият Елвис или новата Шакира.

Примерите са банални, знам. Това е напълно умишлено, тъй като искам да подчертая баналността и масовият характер на тази толкова популярна самозаблуда – че сме родени за велики дела. Вероятността ДА НЕ СМЕ е близка до безкрайност. Тя е толкова голяма, че мозъкът ни предпочита да я отхвърли като невероятна, за да не мисли изобщо за нея. Той е вкопчен в миналото и живее за бъдещето.

Знаете ли къде е цялата драма, всъщност? Не е в това дали ще сте новият Айнщайн или новият Ганди, дали поколенията ще рецитират постулатите ви и ще ги сочат за мъдрост. Драмата е в това дали сте успели да регистрирате всички онези моменти, в които не сте били предназначени за велики дела, дали сте ги ПРЕЖИВЕЛИ?

Защото, животът е именно сбор от такива моменти и, ако го пропилеете в преследване на едно бъдеще, където евентуално чакате да се повторят някакви изключителни моменти от миналото, то вие никога няма да сте живели в настоящето, а това, на практика означава, че вие никога няма да сте живели.

Бих ви препоръчал да започнете да го правите още сега.

Ако сте новият Шекспир, то светът и историята задължително ще го отбележат! Няма да пропуснат този факт. Не можем да защитим истината с думи, можем само да се надяваме, че тя ще застане зад амбиоциозните ни планове и думи с нетърпящия си възражение тон, с купищата си факти-доказателства за това, че сме били прави.

Вероятността това да се случи е нищожна. А вероятността да прекараме целия си живот в очакване на някакво бляскаво бъдеще е колосална. Затова, бъдете добри в това, което правите, стремете се към съвършенство, но не си мислете, че ще откриете нещо в постигането, на кавкото и да било, особено в бъдеще време.

Щастието е възможно единствено във вечното и постоянно СЕГА, което непрекъснато пренебрегваме, за да превръщаме спомени от миналото в мечти за бъдещето… Тази лудост не подминава и мен. Улавям се, че непрекъснато го правя.

Но знаете ли колко по-лесно ми е да пиша сега, след като знам, че има ОГРОМНА ВЕРОЯТНОСТ да не съм новият Томас Ман, новият Стивън Кинг или новият Паулу Куельо? Няма я тежестта на очакванията. Паднало е бремето на отговорността. Ето, сега пиша третия си роман, но не знам дали 200 човека или 200 милиона души ще го прочетат. Не съм сигурен дали някога ще отпечатат катинара ми върху банкнота – отворете си портфейла, повечето банкноти са портрети на мъртви писатели – не знам също дали с парите от хонорара, ако изобщо изкарам някога такъв, ще си платя наема или ще си купя собствена къща. Тези вероятности нямат и не могат да имат значение за удоволствието, което изпитвам в момента с поставянето на всяка нова сричка върху белия лист.

Идиотско е да се сравнявам с творилите преди мен. Също толкова идиотско би било да се състезавам с онези, които ще творят след мен. Сред двете категории има (и ще има) много по-добри писатели от мен. Дреме ми на перото за тях. Не искам нечий чужд живот, искам си моя! Ето ви здраволосвен егоизъм.

Ако си позволим да погледнем нещата в перспектива, все пак, то да – важно е да отчетем значимостта на предстоящите събития – земята е забременяла с пролет сега. В последния месец e. Раждането на пролетта е най-значимото нещо, което може да се очаква.

Тихомир Димитров 

март 10, 2015

Три изпитани упражнения за самоусъвършенстване

Периодът, в който ги прилагах (близо шест месеца) се отпечата в съзнанието ми като ярка, многоцветна дъга – период на бурно развитие и растеж, на непринудена радост от живота. С удоволствие бих го повторил, затова ги припомням на себе си (и на вас) с някои съкращения. Оставил съм само най-важното. Работещото. Благородно завиждам на тези, които ще ги опитат за първи път:

Упражнение 1. Денят на мълчанието

Всеки понеделник и четвъртък

Мантра: Мълча повече, отколкото говоря“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки понеделник и четвъртък, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Дава възможност да се разбере по-добре света около нас, разкрива истини за хората, които участват в живота ни, осигурява преки пътища към опознаването на собствената личност.

Метафизични резултати: Увеличава духовната сила. Към мантрата може да се добави: „…и така получавам сила”.

Приложение: „Мълча повече, отколкото говоря“ е ясното и категорично намерение, с което се събуждате от сън всеки понеделник и четвъртък. После ще ви обясня защо е толкова важно упражненията да се правят в едни и същи дни от седмицата. Тук не става дума за будистко мълчание. Говорете, но само когато е необходимо, наложително или неизбежно. Сведете говоренето до минимум. Отговаряйте само с „Да” или „Не”. Не се обяснявайте и не си мърморете под носа. Ценете тишината. Наблюдавайте. Бъдете пестеливи с думите. Представете си, че за всяка дума ви глобяват с по един лев. Общо взето, целта е да се постигне заявеното в мантрата: да говорите по-малко, отколкото сте мълчали. В рамките на деня.

Внимание! Упражнението е трудно – много по-трудно, отколкото си го предстаяте и поне десет пъти по-трудно, отколкото изглежда в описанието! Необходими са повторения, два пъти в седмицата, всеки понеделник и четвъртък, за изграждането на навик, който е способен да ви донесе практически резултати. Част от тях са: житейска мъдрост, увеличена концентрация, разбиране за света,  „проглеждане“ и духовната сила. Но има още много. Ще оставя на вас да ги откривате и непрекъснато да се изненадвате (приятно) от резултатите.

Упражнение 2. Денят на изобилието

Всеки вторник и петък

Мантра: „Не приемам нищо за даденост“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всеки вторник и петък от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Прави човека богат и доволен още сега. Заученият навик, с който живеят повечето хора, е да се фокусират върху нещата, които нямат или, които искат да имат (т.е пак нямат), вместо да обръщат внимание на нещата, които вече притежават. Това упражнение отклонява вниманието от класическия навик, като го замества с нов – фокусирането върху нещата, които реално притежаваме, но сме свикнали с тях и ги приемаме за даденост. Чрез благодарност и признателност за действителното им съществуване, ние получаваме удовлетворение още сега.

Метафизични резултати: Увеличава изобилието в материален план, колкото и невероятно да звучи. Не е имало ден на благодарността, в който да не съм получавал подаръци, приятни изненади, безплатни услуги, ваучери, пари или други материални придобивки безвъзмездно, т.е без да ми се налага да си скъсвам задника от бачкане за тях или да съм задължен да ги връщам по някакъв начин.

Приложение: Намирайте си поводи да благодарите за всичко, което ви заобикаля и за всичко, което преживявате в момента. След време ще се научите да благодарите дори за привидно „лоши” неща, като главоболие или стомашно разстройство, например. Ще разберете, че те също имат смисъл и, че не ви се случват случайно, а за ваше добро.

Благодарността е не само приемане, каквото препоръчват всички мъдреци за по-щастлив и по-съзнателен живот, тя е приемане с искрица екстаз!

Обръщайте внимание на нещата, с които сте свикнали и благодарете за тях – наум или на глас, но искрено, в сърцето. Благодарете за слънцето, за въздуха, за водата, за покрива над главата си, за храната на масата, за здравите си ръце, тяло и крака, за бистрия си ум, за вродените ви таланти, за семейството, което ви обича и подкрепя, за това, че се будите точно до този човек сутрин, за това, че се будите изобщо, че дишате и, че сте живи…Така ще станете богати и щастливи още сега, няма нужда да отлагате щастието си завинаги в бъдещето, бидейки заети непрекъснато с реагиране на настоящите обстоятелства. Те нямат край. По-добре да сте заети с изобилието. Благодарете дори за „неприятностите”. Така най-лесно ще ги накарате да изчезнат. Съдбата ще се погрижи за допълнителните „бонуси”, които също няма да спират да ви изненадват. Още инструкции за това упражнение можете да прочетете в „Третият път към изобилието”.

Упражнение 3. Денят на свободата

Всяка сряда и събота

Мантра: „Днес постигам с лекота“

Продължителност: от ставането сутрин до лягането вечер, всяка сряда и събота от седмицата, колкото седмици пожелаете, докато се затвърди като навик.

Резултати: Изгражда навика да не се вкопчваме в определени цели на всяка цена или по-точно – в начините за тяхното осъществяване. Развива търпението. Дарява свобода. Вдъхва спокойствие и увереност в собствените сили. Щом станете с такава нагласа и цял ден непрекъснато си повтаряте, че днес постигате с лекота, има голяма вероятност наистина да започнете да постигате с лекота, да не сте толкова вкопчени в крайните резултати, но и да се отказвате гъвкаво от действия, които ви създават трудности в момента, заменяйки ги интуитивно с много по-добри решения, които ще ви хрумват буквално от нищото.

Развива интуицията.

Метафизични резултати: Цялото Битие се подрежда зад възникващите у вас идеи и започва да ви подкрепя. Всичко, което си наумите, го постигате с невидимата мощ на нещо, което сякаш се е наговорило да ви помага на всяка цена. Започвате да вярвате в собствените си способности и наистина получавате свобода…да избирате…по-смело от преди. Дори да не стават точно така, както ги мислите, нещата винаги се получават, дори по-добре, отколкото сте ги намислили, но (може би) по съвсем друг, неочакван начин. Свободата, която дава упражнението е необходима, за да не се вкопчвате в определени начини, по които трябва да станат нещата. Според вас. Това ви прави по-гъвкави. Онова, което търсите, така или иначе, ще го намерите. Онова, което искате, ще го получите и то – с лекота. Просто може да не е по начина, по който си го представяте. Въпрос на навик. Ще свикнете с времето.

Приложение: Още с отварянето на очите сутрин, нека първата ви мисъл да е „Днес постигам с лекота”. Напомняйте си я непрекъснато, превърнете повторението й в основната „задача” за деня. Повтаряйте си я докато нещата се закучват, повтаряйте си я и докато нещата действително се получават с лекота. В първия случай „възелът” се „разплита”, а във втория успехите ви ще се мултиплицират (и ускоряват).

Внимание! Това е най-забавното от трите упражнения. Срядата и съботата ще се превърнат в най-любимите ви дни от седмицата. Ако сте достатъчно упорити.

В заключение

Както виждате, само неделята не е посветена на никакви упражнения. В неделя дори Господ почива. Неделята ще ви даде пространство и време да обмислите постигнатото през седмицата, да се вгледате в себе си и да откриете поразяващите начини, по които измененията, които тези упражнения внасят в характера ви, влияят върху условията от заобикалящата среда и непрекъснато подобряват качеството ви на живот.

Парадоксално или не, ще свиквате все повече с тези резултати и ще започнете да ги разглеждате като нещо нормално, а силата на упражненията с времето ще расте. Резултатите от тях също ще се увеличават – за сметка на усилията, които полагате.

Повторенията са особено важни, за да се усвои методът и да се затвърди навикът.

Упражненията са неразривно свързани. Нещата, които ви се получават с лекота, неизбежно ще предизвикват у вас все по-искрена, чистосърдечна благодарност и с това ще ги умножавате, а повишената духовна сила, която ви дава мълчанието, само ще ви улеснява в този процес.

Разделението на „тематични дни” също е важно, заради концентрацията. Ако се опитате да развивате и трите качества едновременно, няма да ви се получи. Трябва да се редуват. По два пъти в седмицата (за всяко упражнение) е достатъчно – колкото седмици пожелаете, докато мъдростта, изобилието и свободата не се превърнат в естественото ви състояние, т.е в един добре заучен навик.

Приятни приключения!

Тихомир Димитров

Следваща страница »

The Rubric Theme. Create a free website or blog at WordPress.com.

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 233 other followers