Писателският блог на Тишо

юли 23, 2020

Back to the Capitol

Thank you for having me back! I’ve been missing you all the time…

Тихомир Димитров

юли 14, 2020

Нова книга: Отец Иван от Нови хан

Написах тази книга по покана на отец Иван, с когото ме свърза общ приятел. За целта погостувах няколко дни на отец Иван в селата Якимово и Нови хан. Настоящото е плод на спомени, впечатления, мисли и наблюдения от престоя ми там, на няколко разговора с отец Иван и на няколко кадъра от личния ми смартфон.

Книгата има субективен характер, но целта беше именно такава: да „покажем“ отец Иван през очите на непредубеден, почти незапознат с делото му писател. Последните ми два романа са в сферата на научната фантастика. Приех го като предизвикателство. Мотивацията ми беше следната: трудно се отглежда дори едно-единствено дете в наши дни, а отец Иван е успял да се погрижи за над деветстотин сираци през нелекия си живот, послужил за вдъхновение на тази книга.

Книгата цели да напомня постоянно, че има добри хора на този свят, които живеят заради другите. Да свидетелства за отец Иван на бъдните поколения, когато него вече няма да го има. Да вдъхновява с един светъл пример за подражание. И да помага на една благородна кауза.

Всяко закупено копие е дарение за делото и завета на отец Иван.

Книгата можете да намерите в централните пощенски клонове на областните градове.

За допълнителна информация и поръчки пишете на: kniga.otecivan@gmail.com

Тихомир Димитров 

 

юни 3, 2020

И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница

Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. Няма катастрофа, която да не е облагородила човешкия род, да не го е въздигнала до нови висини. „И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница“. Цитатът е от книгата „На изток от запада“ на Мирослав Пенков – силно препоръчително четиво, между другото.

Черната смърт практически унищожава феодализма като обществен строй в Европа и слага край на Средновековието. От нещо по-лошо от роби, защото робите поне не плащат данъци, безимотните селяни се превръщат в собственици на земята, която обработват. Буржоазията набира сила, градовете се разрастват, търговията процъфтява, изкуствата и културата са в подем, догмата отстъпва място на науката. Започва Европейският Ренесанс.

Причина и следствие. Действие и противодействие. Ако не беше чумата в Лондон, Нютон нямаше да избяга в онова имение в провинцията, нямаше да се излегне под онова дърво да подремне на сянка след обилния обяд и онази ябълка нямаше да му падне на главата… Самият той нарича чумавата година „годината на чудесата“.

Веднага след разрушенията на Първата световна война, Испанският грип на практика създава силната и независима средна класа. Двадесетте години на двадесети век са известни като „златните години“. Доходите от наемния труд нарастват до толкова, че става възможно с една работническа заплата да се издържа цяло семейство – нещо немислимо за Индустриализацията и за ранния капитализъм от края на 19-ти и началото на 20-ти век. Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. Но да се придвижим още напред, към Втората световна война:

Втората световна война причинява на колониализма онова, което Черната смърт причинява на феодализма. Старите колониални империи рухват една по една и в бившите им колониални владения започват да „никнат“ нови независими държави като гъби след дъжд. Народите си връщат суверенитета и собствеността върху ресурсите и земята, които изконно им принадлежат.

Ако не бяха фашистките криптиращи машини „Лоренц“ и „Енигма“, британците нямаше да създадат огромния цифорв компютър с електрони лампи „Колос“, за да разчита техните съобщения и сега нямаше да имаме портативни компютри дори по джобовете на дънките. Ако Хитлер не беше възложил на фон Браун изработването на ракетата с далечен обсег на действие „Фау 2“, фон Браун нямаше да има чертежи, с които да отиде при американците след победата и да ги накара да му отпуснат финансиране, което най-после да му позволи да сбъдне детската си мечта, а именно – да стане конструктор на космически ракети, а не на оръжия за масово поразяване. Нямаше днес да имаме полети до други планети и лоу-кост полети, които срещу шепа копейки да ни пренасят до различни краища на планетата, нямаше да имаме световен туризъм и още много други неща, които сме свикнали да приемаме за даденост.

Ако не беше Студената война и руснаците не бяха изстреляли в орбита „Спутник-1“, амерканците нямаше да създадат в отговор НАСА и ДАРПА и сега нямаше да имаме нито международна космическа станция, нито съвместни космически полети, нито орбитални телескопи, нито дори интернет.

Причина и следствие. Действие и противодействие.

В момента светът е изправен (за пореден път) пред безпрецедентна криза в напълно непозната ситуация. Отново се случват неща, които никога не са се случвали досега. Причината е налице. Да видим какви ще са следствията и какво ще е противодействието. Засега сме в „най-черната нощ“. Каква ли ще е зората, която неизбежно предстои?

Смело мога да твърдя, че очаквам невиждан и нечуван възход. Смело мога да заявя, че двадесет и първи век започва едва сега. Точно както до Първата световна война и пандемита с Испанския грип светът си я караше по старому, като през 19-ти век, така и до истерията с Ковид-19 светът си я караше по старому, като през 20-ти век. Сега започва новото столетие. Едва сега. А следващото с предишното столетие никога не си приличат, както показва историята… Новото столетие ще бъде съвсем различно. И много по-добро от предишното, според мен.

Но защо? Какво се промени? Кое е новото? И кое точно му е доброто?

Ами, например, никога досега в човешката история не са се изливали толкова много пари за здравеопазване, за социално подпомагане и за научно-изследователска дейност в областта на медицината. Допреди пандемията правителствата предпочитаха да заделят същите тези милиони, милиарди и трилиони за отбрана и въоръжаване. Сега дневният ред е различен. Всичко се промени. Бюджетите на научните лаборатории сигурно се чувстват като напуканата Сахарска земя, където вали дъжд само веднъж на сто години, но като завали – вали поройно. И напоява за сто години напред. Тези пари може да се отпускат целево само за откриването на ваксина и лекарство срещу новия коронавирус, но те неизбежно ще дадат резултат във всички области на медицинската наука и ще променят здравеопазването до неузнаваемост. Представете си, че сте учен, който от 30 години работи върху лек срещу конкретен вид рак, но сте в задънена улица, защото никога не получавате достатъчно финансиране, тъй като правителството ви предпочита да купува танкове, например, а сега изведнъж ви подхвърлят в банковата сметчица няколко „ковид“ милиона. Какво ще направите? Дали ще зарежете проекта на своя живот, след като най-после имате нужното финансиране? Ще си „напишете домашното“, естествено, ще работите върху поставената задача, но успоредно с това може да преборите и рака…

Икономическите системи се променят необратимо. На човечеството започнаха да му омръзват цикличните кризи на свободния пазар и своеволията на най-богатите, задължени единствено към трупането на печалби, но не и към просперитета на общото благо. Народите обръщат все по-често поглед към държавата за помощ и регулация, гледайки с все по-голямо недоверие към глобалните обединения, били те частни или над-държавни. Сега местното излиза отново на мода. Това лято се пригответе за цунами от инстаграм постове, възхваляващи красотите на родната природа и вкуса на домашния кашкавал от селската мандра. Хората ще заобичат не само родината, но и държавите си – поне тези, които успеят да им осигурят подкрепа в несигурното време…

Обществените системи също се променят. Гарантираният базисен доход и повсеместният безплатен достъп до здравни услуги вече чукат на вратата. Въпрос на време е само. Правителствата и народите винаги са имали организационния и финансов ресурс да се погрижат за болните и за гладните, но никога не са имали принудата да го направят… Докато не ги „затисне“ някоя война или пандемия. Англичаните се радват на безплатно държавно обществено здравеопазване именно заради военното усилие, което са положили през Втората световна война, когато икономически се е доказало, че дори заводите да работят само за армията и градовете да с в пламъци, обществото пак може да се погрижи БЕЗВЪЗМЕЗДНО за ранените и за болните, които на всичкото отгоре са много повече от тези в мирно време, когато икономиката цъфти и процъфтява.

ИТ секторът също е в невиждан възход. И да има някакви сътресения, те ще са само временни. „Структурни преобразувания“, както ги наричат икономистите. Начинът на работа, на общуване, на пазаруване и на пътуване, на търгуване и на управление, всичко ще се промени до неузнаваемост през идните десетилетия благодарение на новите ИТ технологии, „вдъхновени“ от потребностите на пост-пандемичната икономика, на икономиката от 21-ви век.

Екологията претърпя глобална промяна заради пандемията. Промяна към по-добро. Със собствените си очи видяхме как природата „живна“, как въздухът, който дишаме се изчисти, след като само за няколко месеца намалихме замърсяването драстично и по принуда. Сега нещата може постепенно да се завръщат към предишното си състояние, но идеята и посланието ще останат. И тепърва ще се работи много върху отношението на човечеството към собствената му жизнена среда, повярвайте ми!

А какво да кажем за мира? Първият положителен ефект е, че заради пандемията от въоръжаването се оттичат все повече средства към медицината и към обезпечаването на социалния минимум, а вторият е, че пред общия външен враг племената обикновено заравят томахавката на войната. Няма да се заобичат старите врагове, нито ще забравят идеологическите си противоречия, но ще бъдат ПРИНУДЕНИ да работят ЗАЕДНО за решаването на проблеми, които касаят цялото човечество, а не само интересите и превъзходството на отделни нации. Всички, дори най-могъщите нации, ще разберат, че пред лицето на глобален общ враг, какъвто е една пандемия, нито са в състояние да победят поединично, нито имат интерес да го правят. Започва една нова ера в международното сътрудничество, която ще надхвърли всички постижения на Глобализацията досега. Не казвам, че глобализацията задължително е нещо хубаво. Казвам само, че е пряко свързана с цивилизацията и, че без нея съвременната цивилизация, такава, каквато я познаваме, е невъзможна. А дяволът се крие в детайлите. Глобализацията може да бъде или жестока, или щадяща към обикновените хора. Обединените усилия на цялото човечество срещу един общ невидим враг със сигурност я облагородяват.

Причина и следствие. Действие и противодействие. Или „всяко зло за добро“. И на най-черната нощ в гърдите е скрита зорница.

Е, сега живеем в най-черната нощ, приятели! Но тя ще промени всичко. А настъпването на новото утро е само въпрос на време. Потърпете малко. „И това ще мине“. Уви, не мога да ви обещая спокойствие и стабилност през едва сега заповащия нов век, но мога да ви обещая възход и невиждан досега прогрес. Мога да ви обещая удължаване на средната продължителност на човешкия живот. Мога да ви обещая качествено нови работни места. Мога да ви обешая бъдеще без глад и с по-малко болести от всякога досега в човешката история. Сещам се и за доста зловещи неща, но тях тук ще ви ги спестя. Описал съм ги в пост-апокалиптичните си романи.

Добре дошли в 21 век, уважаеми читатели! Настанете се удобно и стягайте коланите, защото ще друса. Но ще бъде интересно. Живеем във времена на промени, възползвайте се! Пожелавам ви успех и проесперитет във всяко едно начинание!

Тихомир Димитртов

май 9, 2020

Рисунка с думи

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 2:08 am
Tags: , ,

 

Тихомир Димитров 

април 29, 2020

Мътната вода отмина

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 4:31 am
Tags:

Изт: Delain Release „Burning Bridges“ Single @ BraveWords

Горящите мостове осветиха нови следи.

Достатъчно беше светлината да заблести.

Тук аз заравям томахавките на всички войни.

Промених се, любими мои! По-силен съм от преди.

Може би нищо никога повече няма да ни съедини.

Оставям камъните и тежките подпорни греди.

Да знаете, че прошката никога не вреди.

Прощавам и простете за всички злини!

Нищо не е същото, както преди.

Аз, вие, светът се промени.

Тихомир Димитров 

март 30, 2020

Нека бъде светлина!

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 12:25 am
Tags:

Снимка: личен архив

Нека бъде Светлина!

Ултравиолетова

Инфрачервена

Бяла, жълта, оранжева

Слънчева светлина!

Тъмнината няма собствена субстанция.

Тя е просто липса на светлина.

Нека бъде Светлина!

Подсилена от пролетта

От обещанието

За неустоим копнеж

По новия живот

От демонстрацията на сила и младост

От аромата на ново начало

Като гаранция

За подновената надежда

Възстановената вяра и

Безкомпромисната любов.

Нека бъде Светлина!

И Светиите да помагат!

Иде Великден

А след него Конникът,

Който винаги побеждава ламята

Тихомир Димитров 

март 27, 2020

It’s Just a Matter of Time. Въпрос на време е само

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 10:59 pm
Tags: , , , , , ,

Nothing beats time. Нищо не е по-силно от времето.

За оптимален експириънс си плъгнете дебели слушалки или още по-дебели колони.

Тихомир Димитров 

март 20, 2020

Как да си разнообразим самоизолацията

Изт: wvpublic.org 

„Човек предполага, Бог разполага“
/народна поговорка/

Дъ биг бос натисна с могъщия си показалец копчето на голямата пауза и светът престана да се движи. Паузирани бяха всички амбиции, планове, проекти и намерения за близкото бъдеще, някои дори бяха напълно отменени. Налага ни се да живеем в новата реалност, независимо дали това ни харесва или не.

Дори да сте на „домашен офис“, пак разполагате с повече свободно време от преди, тъй като пестите време за придвижване от и до реалния офис, а много хора са в платен или неплатен отпуск. Изведнъж в ръцете ни се стовари повече свободно време, отколкото ни е необходимо, отколкото можем да понесем. То само се увеличава, заради принудителната карантина или доброволната самоизолация. Обикновено запълваме свободното си време с пътувания и социални контакти – неща, които сега са силно ограничени. Налага се „да си натискаме парцалите“ вкъщи с дни, седмици, а може би дори и месеци наред. Целият свят е „под домашен арест“. Въпросът е какво да го правим цялото това свободно време? Ето няколко предложения:

Четене на книги. Колко пъти съм чувал оплакването „не ми остава време да прочета една книга, а списъкът непрекъснато се увеличава“. Ами, ето сега ви се е паднало! Мятайте го списъка подред. С какво мислите, че затворниците си уплътняват голяма част от свободното време? Ами, с четене на книги, естествено! Това е един от най-добрите начини за „убиване на времето“. Развива интелекта и въображението. Обогатява речника. Разширява общата култура. Превърнете се в масов (четящ) убиец на свободното време с интересна книга в ръка!

Творческо писане. Водете си дневник. Оставете в наследство на света и на бъдните поколения своя личен отпечатък за това как сте преживели изпитанията на пандемията. Ами онзи мечтан разказ, роман, пътепис, сценарий или автобиография, чието започване отлагате от години? Кога, ако не сега и кой, ако не вие? Започвайте ги! Дума по дума. Ред по ред. И ще стане. Няма закъде да бързате. Изисква се малко постоянство, воля и упоритост в началото, но послушайте съвета ми, от личен опит говоря – човек много лесно се увлича. След един месец ще имате на бюрото си повече принтирани листи, отколкото някога сте предполагали, че можете да изпишете – повече, отколкото може би сте изписали през целия си живот.

Движение на открито. Дори на затворниците се полага по един час движение на открито всеки ден, нехуманно е да се лишавате от това. Целта е да останем здрави, а движението е здраве. „На открито“ не означава задължително „сред други хора“. Използвайте даденостите такива, каквито са. Ако не разполагате с частен парк, близка гора, в която да се разхождате на спокойствие или поне заден двор, сигурно имате тераса. Правете си упражнения на терасата в продължение на един час всеки ден. Няма как да ви навреди това, напротив – ще има положителен ефект върху здравето, дори върху комшиите от отсрещния блок с воайорски наклонности. Ако не разполагатре дори с тераса, то блокът, в който живеете със сигурност си има покрив – чудесно място за движение на открито в абсолютна самота, само се пазете и стойте далеч от ръба!

Домашен майстор. Пералнята тече, вратата на кухненското шкафче е увиснала, има олющена боя в коридора, прозорците са мръсни, интериорът се нуждае от освежаване, обещали сте да сглобите на детето сложна играчка… Непрекъснато отлагахте тези неща заради липсата на време. Ето ви сега свободно време!

Гимнастика и упражнения. Ако нямате личен фитнес, освободете си малко пространство в средата на хола, колкото за едно шалте. И започвайте: лицеви опори, коремни преси, клякания, подскоци, тичане на място, упражнения за разтягане, челни стойки, пълна програма…

Йога и медитация. Изберете си някоя духовна практика или продължете с тази, която сте занемарили поради липсата на време. Достатъчно е само да прекарвате известно време „насаме със себе си“ всеки ден, в тишина и пълно мълчание. Вдишайте и издишайте дълбоко няколко пъти. Наблюдавайте мислите, които нахлуват в главата ви от всички посочки. Не ги гонете, не бягайте от тях, но и не се изгубвайте в мисловния поток, просто го наблюдавайте отстрани. Това върши чудеса! Ще разберете много неща за най-важния човек на планетата – този, който ви гледа от огледалото.

Напоителен сън. Сънят е здраве! Ето най-после чудесна възможност да си отспите и да наваксате пропуснатите часове за сън, натрупани в хаоса на динамичното трудово и социално ежедневие. Сега той е сведен до абсолютния минимум. Време е да се поглезите с малко повече сън. Тялото ще ви се отблагодари, а и задължително подислвате имунитета си с достатъчно спане всеки ден.

Готвене. Научете се да готвите, ако все още не можете. В случай, че нещата с пандемията продължат да се задълбочават, кракът ви в заведение с каквато и да било кухня скоро няма да стъпи, а поръчките по телефона излизат скъпо и също крият здравен риск. Готвенето е единственият начин да си осигурите редовен източник на здравословна, домашно приготвена храна. На филии с лютеница може да се кара само до време…

Настолни игри. Карти, монополи, шах, табла, пъзели, кръстословици, игри на филми, асоциации и думи: всички тези домашни забавления отнемат достатъчно време, чудесен иснтрумент са за прогонване на скуката, а и в повечето случаи са напълно безплатни, стига да не играете „вързано“ с най-близките си хора, естествено.

Разговори „край домашното огнище“. Какъв по-добър момент от този да опознаете членовете на семейството, да ги „преоткриете“ дори? Родители, деца, братя и сестри – обикновено сме свикнали да ги приемаме за даденост, но рядко отделяме време да се сприятелим наистина с тях. Да, съществува възможността и да се изпокарате, прекарвайки известно време заедно между четири стени, но малко драма никога не е излишна. Парадоксално, дори тя ще ви помогне да станете още по-близки, стига скандалът да не е единствената форма на общуване между вас. В такъв случай препоръчвам да си намерите самостоятелно място за уединение.

Секс игрички и забавления. Сексът с непознати пострада значително от пандемията. Дори сексът с познати е под въпрос, ако не живеете заедно. Кофти работа, ама няма как – възползвайте се! Който си има женица / мъжленце, да им се радва. Станете „палачи на скуката“ с всевъзможни игрички и забавления в кревата, с които да възобновите страстта: учител и ученик, затворник и надзирател, шеф и подчинен, дори лекар и пациент, възможностите са практически безкрайни. Коженият колан не е само за закрепяне на панталона, дънките или полата върху кръста, а вратовръзката има всевъможни алтернативни приложения, нужно е само малко повече въображение.

Онлайн общуване. Социалните контакти са ограничени само на живо. Сега всички разполагат с повече свободно време. Ще се изненадате колко по-достъпни са станали хората от виртуалното ви обкръжение, откакто „си натискат парцалите вкъщи“. Поемете инициативата, свържете се с тях. Общувайте с приятели, познати, роднини, съученици, колеги и съмишленици през социалните мрежи, по имейл и по телефона. Подновете някои занемарени контакти. Питайте ги как се справят с изолацията, обменяйте си вицове, препоръчвайте си филми и книги за запълване на свободното време. Правете видео конференции само за забавление: гответе, хапвайте и пийвайте заедно онлайн. Това ще намали усещането ви за самота и ще притъпи депресията ви от чувството за откъснатост от света.

Ето, че съществува възможност да излезете от кризата в по-добро духовно, физическо и психическо здраве, с ново хоби или, дори, нов занаят, със заздравено семейство и подобрен социален живот, с няколко нови фетиша, с разширена обща култура и увеличени познания за света. Нарочно не включих в списъка затъпяването пред „черното огледало“ с дистанционно в ръка, защото и преди пандемията през свободното си време правехте основно това…

Неща, които трябва да отбягваме по време на самоизолацията: предимно порното и хазарта, говоря за онлайн покер, залагания и всякакви други дистанционни хазартни игри, както и за платената мастурбация. Може да профукате много пари, а като гледам накъде върви икономиката, може и да нямате възможност да си ги възстановите скоро. Трябва да се ограничава, също така, домашният алкохол. Редовният му прием няма да прогони скуката, ще задълбочи депресията, ще създаде допълнителни здравни рискове и има голяма вероятност да ви превърне в алкохолици.

Сигурен съм, че пропускам нещо важно. Подканвам ви да споделите вашите средства и методи за разнообразяване на самоизолацита в коментари. Поне имаме интернет.

Тихомир Димитров

март 14, 2020

Пандемия

Filed under: СТАТИИ — asktisho @ 10:46 pm
Tags:

Изт: „Сто години от най-страховитата вирусна пандемия в историята. На какво се дължи?“ @ 6nine.net

На петък 13-ти България обявява извънредно положение заради глобална пандемия. Щеше да звучи като началото на апокалиптичен роман, ако не беше самата действителност, в която сме принудени да живеем. Бизнеси затварят. Полети се отменят. Планове пропадат. Намеренията на стотици хиляди хора са „попарени“ от форсмажорни обстоятелства.

По-ужасяващо е безсилието – усещането, че нямаш контрол върху ситуация, която носи зараза и смърт, а по-неприятен от усещането за безсилие е само страхът.

Страхът, уважаеми, е най-страшното нещо на света! По-страшен е дори от болестите и от смъртта, защото може да се разболееш и да умреш само веднъж, но да се страхуваш от това е възможно всеки ден, умирайки по малко…

Цялото човечество сега се тресе в грандиозна паник атака. Ковид-19 е „рекламиран“ с мащаба на Световно първентсво по футбол. Това ще ни излезе скъпо. Много скъпо.

От доста време чувам по масмедиите да се тръби за наближаваща криза – антипатична е готовността, с която започнаха да ни я сервират за закуска, обяд и вечеря, след като най-после получиха реален повод да говорят САМО за това. Дразня се от съобщенията колко милиарда са изгубили най-богатите хора на света за един ден. Защо преди това не получавах отчет по колко милиарда печелят на ден? Ще им вляза в положението, ако ми позволят да спра да си изплащам кредита, наема, ипотеката, лизинга и битовите сметки, докато ми е забранено да работя…ама няма как да стане. Позволено ми е само да се бръсна, да си мия ръцете редовно, да пия алкохол за дезинфекция и да си плащам сметките навреме. Удоволствията се отлагат за неопределеното бъдеще.

Сред малцината доволни са, може би, наетите в IT сектора, които най-после ще имат оправдание да минат изцяло на „хоум офис“, докато трае паниката. Чудя се как стругарят ще изпълнява служебните си задължения „от разстояние“. Доволни са и учениците, естествено. Още помня как триумфирах навремето заради грипните ваканции, отлагащи контролното по математика, за което никога не бях достатъчно подготвен. Е, сигурно има и други доволни, ама те се крият зад дебелата завеса. Да не навлизаме в конспиративни теории сега. Има по-важни неща на дневен ред.

Като например: Мийте си ръцете редовно със сапун и не допускайте вирусът да зарази умовете ви, уважаеми зрители! Ние ще продължим да ви го набиваме в мозъците, ама вие не ни обръщайте внимание, нашата задача е да ви информираме. Хубаво, информирайте ме, но давайте и по някоя смешна / забавна / положителна новина от време на време. Просто за разнообразие. Или поне сменяйте темата понякога. Рекламните блокове не се броят… Пък и смехът е здраве. Най-доброто „хапче“ против страха.

Относно мерките на правителствто – смятам ги за удачни, дори недостатъчно строги. С глобалните пандемии шега няма. „Испанската муха“ е грип, който в началото на миналия век отнема повече животи от Първата световна война. Завлича в гроба между 50 и 100 милиона души в епоха, в която на планетата живеят не повече от един милиард… Човечеството буквално е подложено на децимация. Ще прочетете повече в статията, която съм линкнал под снимката горе.

Ако нещо е в състояние да разори и да погребе цивилизацията за отрицателно време, това наистина е някой невидим вирулетнен щам. Визионерът Павел Вежинов предупреждаваше навремето. Всички потенциални съдбини на човечеството са разказани вече в научната фантастика. Дори заглавието на пост-апокалиптичния ми роман „Аварията“, преведен скоро на френски, гласи: „Извънредно положение“ (État d’urgence). Дяволът се крие в малките неща, в така наречените „детайли“.

Има и някаква светлина в тунела, обаче. Да не се фокусираме изцяло върху негативното, че може да изтървем нещо важно:

Към днешна дата човечеството разполага с информационна свързаност, технологичен напредък и потенциал за иновации в медицината, невиждани досега. Съществува вероятност с настъпването на пролетта и лятото паниката да отмине. Абсолютно реалистично е заразата да бъде победена, овладяна или поне ограничена до степен, в която ще престане да носи статуса на пандемия. Преборихме еболата, защо да не преборим и „короната“? Щетите върху икономиката са неизбежни, естествено, но и войните причиняват огромни стопански вреди.

Общото между двете е, че след голямата криза винаги идва период на разцвет, на колосален икономически бум, на растеж във всяко едно отношение: като се започне от раждаемостта, мине се през борсовите котировки, търговията и промишлеността, за да се стигне до културата и технологичния напредък.

В този ред на мисли, ако човечеството овладее вируса, но и страха си, има голяма вероятност „короната“ да се окаже „ваксина“, подсилваща целия му „имунитет“ срещу подобни заплахи в бъдеще.

Молете се за положителната развръзка. Помнете, че най-тъмният момент от деноношието е винаги точно преди зазоряване…

Тихомир Димитров

Следваща страница »