Писателският блог на Тишо

март 14, 2019

Пловдив 2019

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 3:06 am
Tags: ,

Изт: Личен архив

Дребен и вечен. Древен. Човечен. Вкусен. Бавен. Красив. Недоизречен.

Тихомир Димитров

февруари 21, 2019

За мишките и хората

Изт: HowStuffWorks @ Youtube 

През 1968 година Джон Калхун, американският учен-етолог (специалист, изучаващ поведението на животните), прави интересен експеримент:

В изолирано помещение с високи стени, Калхун създава „мишия рай“ – една утопия, в която мишките имат идеални условия за живот: комфортна температура, постоянен достъп до прясна храна и вода, непрекъснато снабдяване с материали за изграждане на нови миши гнезда, редовно почистване и дезинфекция на помещението, денонощен мониторинг и ветеринарен контрол (достъп до неограничено здравеопазване). Целта е да се проследи поведението на гризачите в условия на пълно свръх-задоволяване.

Първоначално в „утопията“ са настанени 4 двойки бели мишки. Новите заселници на „райската колония“ го удрят на живот: ядене, пиене, „тез трите работи“, спане по цял ден и после пак: секс, храна, вода, забавни игри и развлечения, сън, секс, храна, вода, гоненица из „прекрасния нов свят“, строителство на нови гнезда, раждане, отглеждане на малки и т.н. Постепенно колонията се разразства от 8 до 2200 бели опашати обитатели. Междувременно се случват няколко интересни неща:

Установяват се кланове. Перфектните условия в колонията удължават продължителността на живота и най-едрите доминиращи самци не са склонни да делят нито уютните си гнезда, нито харемите си от млади самки със „сополанковците“ от новите поколения. Оказва се, че има дефицит в рая – появява се „ресурс“, който преуспяващите колонисти не съумяват да си поделят справедливо и това са утробите на женските във фертилна възраст. Опитите на младоците да се размножават с тях завършват често с отхапана опашка или с кървави следи по бялата миша козинка.

Появява се класата на отхвърлените. Калхун забелязва сериозни психически отклонения у прокудените млади самци, които заживяват отшелнически, след като достъпът им до фертилните женски е отказан. Те спират да преследват женските, но и отказват да изпълняват обществените си функции: не пренасят строителен материал за нови гнезда, не защитават бременните, не участват в груповия живот по никакъв начин. Избягват контакти със себеподобните си и умират в отшелническите си убежища.

Всичко това прави женските по-агресивни. Оставени без традиционната защита от младите мъжки на клана, те се нахвърлят върху всеки индивид, който ги приближи. Проявяват агресия дори към своите малки, като нерядко ги изяждат. Възникват проблеми с раждаемостта: малките се износват все по-трудно, много мишлета са мъртвородени, живородените често стават жертва на агресия. Майките зарязват малките си без грижа и също заживяват в изолация. Хомосексуализмът и канибализмът стават ежедневие в „рая“.

Появява се кастата на красивите – мишоци, които по цял ден се пощят, приглаждат си козинката, спят и хапват обилно, но не проявяват никакъв интерес към размножаване.

И настъпва демографски срив. Наричат го още „ефектът Калхун“:

Без външна намеса популацията на „мишия рай“ се срива от 2200 до нула. На 1780-тия ден от експеримента в „утопията“ умира последният индивид. Експериментът на Калхун получава широка разгласа: първоначално в пресата, а после в интернет и така до днес. Обект е на оживени дебати онлайн.

Повечето анализатори възприемат твърде опростенческия подход да сложат знак за равенство между мишките и хората. Апотеози на апокалипсиса поучително размахват пръст: „Аз казах ли ви докъде ще доведе деградацията на съвременното консуматорско общество? Ето, експериментът го доказва! Да не речете после, че не съм ви предупредил! Краят е близо!“

Има няколко проблема в едно такова твърдение:

Първо, ние хората НЕ живеем в утопия. Далеч сме от нея. Не всички имат гарантиран постоянен достъп до храна, питейна вода, медицински грижи и покрив над главата, както и не всички се радват на постоянно добър климат в хигиенична околна среда. Огромна част от популацията на планетата е лишена от тези неща.

Второ, ние хората не сме заобградени от висока стена, която не можем да преодолеем. Можем да се придвижваме из цялата планета. Планираме да заживеем и на други планети дори.

И трето: най-същественото, което всички апотеози на Апокалипсиса пропускат, е човешкото ingenuitiy. Не се сещам за подходящ термин на български. Ако има такъв, то той би бил нещо средно между изобретателност и дръзновение – качеството, което е превърнало пещерните хора в строители на ракети и колонизатори на други планети. Ние, хората, не сме в сто процентова зависимост от околната среда, научили сме се да я променяме. Безспорно част от обществените девиации в „мишата утопия“ се наблюдават и на ниво съвременно човешко общество:

Имаме „недоброволно целомъдрените“ като аналогия на кастата на отхвърлените.

Имаме и „мъжете, които поеха по своя път“ като аналогия на кастата на красивите (донякъде).

Дори аз съм писал за „Самоубийството чрез благоденствие“.

Но тези отклонения от социалните норми, ако могат така да се нарекат, са твърде незначителни, буквално нищожни, от статистическа гледна точка, на фона на седемте милиарда обитатели на планетата Земя.

Да, най-развитите и проспериращи страни действително застаряват и действително бележат спад в раждаемостта до нива под коефициента на заместване, затова приликата най-често се търси между тях и случилото се в „мишата утопия“, но тези общества нито са утопии, нито случващото се в тях е необратимо, тъй като недостигът на млади хора и на жени във фертилна възраст лесно се компенсира от миграционните потоци.

Накратко, хората не са мишоци.

Всичко, което експериментът на Калхун доказва е, че животът в затвора не става. Интелигентните бозайници просто не виреят в плен. Отделни нации може да се въздигат и да изчезват, но човечеството, като цяло, не е застрашено от свръх-задоволяване. Такова просто не съществува. Според Световната здравна организация 2.1 милиарда души нямат достъп до чиста питейна вода, а 4.5 милиарда живеят в опасна за здравето им, нехигиенична среда. Има какво още да се желае. Именно тези проблеми тласкат прогреса напред. Ако не се избием помежду си от алчност, може би все някога ще построим човешката утопия, но дори тя няма да бъде проблем за оцеляването на нашия вид. Заради човешкото ingenuity. Опростенческият паралел между мишките и хората просто не е необходим. Ако мишките бяха умни колкото нас, ние щяхме да живеем в техните бунища и канализации, а не те – в нашите. Просто защото са повече.

Ще завърша с това, с което започнах – Джон Калхун е етолог – етолозите изучават поведението на животните, а не на хората. Целта на експеримента му е да изследва социалната динамика при гризачите в определена среда, а не да търси дефектите на човешкото общество в поведението на белите мишки. С последното се занимават само недообразовани люде в преследване на евтината сензация.

Тихомир Димитров

януари 22, 2019

Нема нужда да ги стигаме американците

Изт: Стефан Савов @ Банкеръ 

От една страна, сме ги стигнали:

Имаме кредитни карти. Пътуваме в цял свят. Е, не всички. Повечето жители на САЩ никога не са напускали родния си щат, да не говорим за гигантската си родина. Париж и Барселона са мечтани дестинации за тях. За много българи те вече са банални… Стигнали сме ги и по други показатели: живеем назаем, харчим повече, отколкото получаваме, живеем под наем, имаме ипотеки, микровълнови печки, цветни телевизори с 300 канала, миялни машини и айфони.

От друга, сме ги и задминали, дори:

Ползваме 5 пъти по-бърз интернет на 5 пъти по-ниска цена. Създаваме софтуер. Асемблираме джаджи. Имаме достъп до здравни услуги денонощно, при това напълно безплатно, даже и без осигуровка – скоро пратих японец, който си счупи ръката, в „Бърза помощ“. Върна се гипсиран и каза, че обича България, защото не са му поискали дори един лев и са го обслужили моментално, при това – на перфектен английски…

Българинът вече може да се почувства като американец в собствената си страна.

Може да си купи долари отвсякъде и да се нахрани в кей-еф-си / макдоналдс / бъргър кинг даже без да му трябват долари. Лично аз предпочитам американския бърбън и го считам за едно от най-великите постижения на през-океанската нация, с изключение на един-двама автори. Имам и отлежала домашна ракия.

Не искам да ги стигам американците.

Искам един месец платен отпуск, а не една седмица. Искам нормирано работно време, а не дедлайн. Искам крепости на хиляда години и отлежало вино, и предпочитам Peugeot пред Tesla. Харесва ми, че като бял, хетеросексуален мъж, не съм лошият в рекламите за мъжки самобръсначки. Харесвам жена си в кецове и на високи токчета, защото не съм я избирал по външен вид, а и всички български момичета са хубави, освен това знаят как да си пазят фигурата и как да се обличат добре. Не желая да ги стигам американците, не разбирам концепцията им за бургер и безалкохолно като „гурме“, което си поръчваш в ресторант. Обичам засуканите манджи, а не сандвичите.

Родил съм се европеец и винаги ще си остана европеец.

Скоро разговарях с журналист от Евронюз по повод „Европейската столица на културата“. Попита ме „Чувствам ли се като европеец?“. Преразказах му сцена от един американски филм, в която „грингото“ пита един мексиканец дали има приятели от Америка. Мексиканецът му отговори, че всичките му приятели са от Америка, „просто вие си присвоихте името“. Човекът е американец по произход. Аз съм европеец по произход.

Завръщането от всеки континент е глътка свеж въздух и въздишка с облекчение за мен. Не, че съм бил на много континенти, но имам наистина добри приятели в столицата на Египет, където ходих на сватба. Три седмици кафе на пясък, черен чай „Липтън“ и безбожно скъп, незаконен алкохол, плюс 50 градусови жеги и много, много скука, заради строгите порядки, които съществуват в общуването между двата пола. Най-готиното, което може да ти се случи, е да пушиш хашиш в коч-компания. Полетът ни на връщане минаваше през Прага. Ах, облекчение! Димящо еспресо. Звън на камбани и мокри павета. Прохладен въздух. Русокоси хубавици с безкрайни бедра върху седалките на велосипеди. Бирата се лее като водопад. Нямаш нужда от връзки, за да си купиш уиски. Нито от цяло състояние…

„Бяхме европейци осемстотин години преди вие да се осъзнаете като нация“, казах на журналиста от Евронюз, „И наистина ми беше обидно да чакам километрични опашки пред посолствата ви за шенгенска виза, докато бях студент. Радвам се, че това приключи!“

„Значи българите са евро-оптимисти, така ли?“ – попита ме журналистът.

„Не знам за българите, аз мога да говоря само за себе си. Българите са европейци и винаги са били такива. Просто европейци, които не си поплюват. Тук никой няма да ви се усмихне, ако не сте му наистина близък. Ако ви почувства близък, ще си отреже лявата ръка, за да ви нахрани. Ще ви даде меката си постеля. Ще ви предложи красивата си дъщеря за съпруга, плюс щедра зестра. Но не бива да докосвате колата или жената му, защото тогава ще загубите дясната си ръка.“

Дано да не прекалих, но мисля, че журналистът беше интелигентен човек и разбра извратеното ми чувство за хумор.

Пък и да не го е разбрал, ще използвам една американска поговорка, която си сглобих (почти) сам:

Do I look like I give a shit?

No?

That’s because I DON’T give a shit!

Тихомир Димитров

януари 20, 2019

Няма лоша реклама?

Има. Ето я:

Farewell from #metoo, Gillette!

Присъединявам се към доживотния бойкот на продуктите на компанията.

#неивтовапрераждане

Тихомир Димитров 

януари 12, 2019

2019: Двадесет и първи век започва едва сега

Изт: TruckingInfo.com

Какво различава 2019 година от последните десетилетия на 20-ти век? Почти нищо! Летим със същите самолети, караме същите коли, плаваме със същите кораби. Под „същите” имам предвид, че продължават да разчитат на петрола. Имаме коли с нов дизайн, но със стария двигател с вътрешно горене. Един седемдесетарски самолет не лети по-бавно от един съвременен джет и също се нуждае от керосин. През 20-ти век също имаше компютри. Имаше и нет – при това достъпен за домакинствата. Това, че сме успели да натикаме пе-це-тата в дланта си не е кой знае каква промяна. То е промяна по дизайн, но не и по съдържание. Както при колите. Лично аз използвам смартфона си, за да влизам в мейл, който съм регистрирал през 1997 година. И социалните мрежи не са кой знае каква фундаментална промяна. Телевизията продължава да формира общественото мнение. Пресата отстъпва на заден план, да, но тя беше мас-медията на 19-ти век. Националната държава продължава да бъде основна форма за организация на обществото. Дори има завърщане към национализма. От това какъв паспорт притежаваш зависи много, почти всичко – определящо е за качеството ти на живот, за достъпа ти до социални и здравни услуги, за спосoбността ти да пътуваш. За правата и задълженията ти на гражданин. За достъпа ти до питейна вода. За правото ти да не умреш от глад. Двама души с еднаква професия, образование, стаж и коефициент на интелигентност могат да получават съответно по 300 или по 3000 долата месечно възнаграждение за абсолютно същите усилия, които полагат, в зависимост (единствено) от паспорта, който притежават…

Двадесет и първи век започва едва сега.

Как ще изглежда той е големият въпрос. Посветил съм немалко време на футурулогията и ще си позволя да дам няколко смели предположения:

Отказ от петрола

През 21-ви век ще станем свидетели на тоталния и окончателен отказ от петрола. Това вече се усеща. Най-напредналите държави започват да се отказват от дизеловите автомобили, след тях ще дойде ред и на бензиновите. „Електричките” все още прохождат, но именно те ще бъдат в основата на индивидуалния сухоземен транспорт през новото столетие. Друг е въпросът колко „индивидуален” ще бъде този транспорт. Споделеният автомобил е единственото решение за пренаселен свят, в който собственият такъв прекарва само 3% от живота си в движение, а товари притежателя си със 100% от разходите през цялото време.

Новото преселение на народите

Учителят ми по история обясняваше Великото преселение на народите така: „Гладният добитък гледа отчаяно оскубаните пасища, а гладният народ гледа отчаяно изпосталелия добитък и в отчаянието си решава да смени локацията”. Масови преселения на народите са се случвали многократно в човешката история. Емигрирали са не само единици в търсене на по-добро препитание и по-добър живот другаде, емигрирали са цели народи. Като народа на Хан Аспарух. Никога обаче преселението на народите не се е случвало с такава скорост и в такива мащаби, както се случва сега. С основание можем да разчитаме, че половината Африка ще се опита да емигрира в Европа до края на столетиетието, както и че половината Южна Америка ще се опита да се пресели в по-богатия Север. А когато се вдигне нивото на световния океан само един Господ знае накъде ще потеглят милиардите обитатели на островните държави и на крайбрежните градове…

Уеднаквяване на жизнения стандарт

Новото преселение на народите ще заличи (до голяма степен) острата поляризация в равнищата на жизнения стандарт, която съществува между отделните държави сега. Никога няма „да ги стигнем американците”, но и чистачката в Гърция няма да получава колкото университетски преподавател у нас. Аутсорсингът, даунсайзингът и изнесеното зад граница производство са „деца” на отминалия век. Те само задават тренда към уеднаквяване на жизнения стандарт в целия свят, който ще се качи на стероиди благодарение на новото преселение на народите.

Класата на излишните

Говорейки за професии и доходи, уви, повечето хора ще останат и без едното, и без другото през 21-ви век. Ще се появи „класата на излишните” или „The Eaters”, както ги нарича подигравателно сегашният елит, т.е “ядящите”. Пред глобалното управление ще се разкрият само две алтернативи: мащабно редуциране на населението на света или материално осигуряване на минимални средства за оцеляване на „излишните”. Трета алтернатива няма да има. Много вероятно е да изберат втората. Накратко, елитът ще заделя всеки месец по някой лев, който „излишните” ще му връщат обратно под формата на консумация на стоките и услугите, които въпросният елит произвежда. В замяна на пълно подчинение и спазване на куп интересни правила, които съвсем няма да бъдат в услуга на „бенефициентите”, естествено!

Частният космос

С отслабването на нациите и държавите, космическите изследвания ще преминат изцяло в частни ръце. И ще бъдат движени изцяло от частни интереси. Гледали сте „Аватар”. Колонизирането на „желязната планета” Марс ще бъде с цел доходи от добивната индустрия там, но ще започне като увлекателно телевизионно предаване, тип „риалити шоу”. Да се готвят и останалите планети в Слънчевата система.

No more global wars

Новото столетите просто няма да може да си позволи всеобхватна, мащабна глобална война, каквато си позволи старото, при това – два пъти. Причината е в атомната бомба. Всички световни лидери са с напъхано в устата дуло и с пръст върху спусъка по отношение на възможностите за започване на ядрен конфликт. Освен ако не се появи самоубиец с достъп до атомно оръжие и група суицидни шизофреници да му помагат (тъй като не е работа за сам човек), трета световна война няма да има. По-вероятно е целият ядрен арсенал на Земята да се използва за „затоплянето” на Марс или на някоя друга планета с неподходящ за нас климат. Глобални войни през 21-ви век обаче няма да има. Това не значи, че хората ще спрат да се избиват помежду си, напротив – ще го правят още по-ожесточено. Колкото повече ставаме и с колкото по-малко ресурси разполагаме, толкова по-незначителен ще ни се струва животът на „ближния”, с когото трябва да делим една чиния. Или един гарантиран базов доход. Ще има революции, бунтове, регионални, етнически, икономически, екологични, масови и всякакви други конфликти, но Трета световна война няма да има. Спете спокойно деца.

No more cancer

Ракът също ще си отиде. Тази „чума на 20-ти век” ще придобие значението на туберкулозата и холерата в наши дни – опасно заболяване, но напълно преодолимо и поставено под карантина. Ще има не един, а стотици методи за лечение на рака. Ще има хиляди методи за превенция и стотици хиляди за „заличаването” му още на ниво „генетичен багаж”, т.е преди човек да се е родил.

Край на семейната единица тип: „мама, татко и аз”

Социо-икономическите и политико-технологичните причини за това могат да запълнят обема на няколко книги. Просто кажете „чао” на семейството такова, каквото го познаваме от хилядолетия. Ще се появят нови типове семейства. Множество видове семейства ще заменят единствено съществуващото досега. Казвам „досега”, защото то вече не е единствено: Има семейства на хомосексуални двойки с деца, на самотни майки с деца, на самотни бащи с деца, на родови общини и на религиозни комуни с общи деца. През 21-ви век броят и видът на семействата ще се увеличава.

Тотална дигитализация на личността

Електронните винетки са само началото. Скоро ще имаме електронна идентичност, виртуално гражданство, виртуални паспорти, виртуални пари, виртуален секс, виртуални пътешествия и виртуален живот, какъвто не са сънували дори най-смелите фантасти. Самотниците напразно очакват наводняването на пазара от съвършени секс кукли с изкуствен интелект и готварски умения. Много по-лесно (и по-евтино) е да се повлияе на няколко неврончета в мозъка. Тоталната дигитализация на личността ще върви ръка за ръка с тоталното технологично подчиняване на индивида на интересите на общността или на Този, който контролира общността. Несъгласните и нежелаещите да участват ще бъдат принуждавани да живеят в резервати (или пустини), където ще убиват вечерята си с примитивни оръжия от подръчни материали…като част от денонощно риалити шоу. На отчаяните ще им се дава възможност да се завърнат обратно в цивилизацията. В замяна на технологично подчиняване на интересите на общността или на Този, който контролира общността, естествено.

Интересно ми е какви прогнози имате вие за настъпилото столетие. Не се колебайте да ги споделите в коментар. Този блог също е отживелица от една отиваща си епоха. Не се знае докога ще имате тази възможност…

Тихомир Димитров 

декември 30, 2018

Няколко обективни причини да се почувстваме горди, че сме българи

Изт: Bulgaria: Laws & Local Customs @ WorldNomads 

Най-ниският стандарт в Европа от десетилетия, въпреки липсата на войни и природни катаклизми (слава Богу!), едва ли е точно повод за гордост.

Ще ми се да се абстрахираме от този факт, обаче, поне за малко.

Празници са.

Затова ще ви дам няколко наистина обективни причини да се гордеем, че сме българи:

Обективна причина номер едно: Българинът мрази робството

Още от древни времена. В Кубратова България всеки роб, стъпил на територията на Великия Хан, е получавал свободата си автоматично, с хански декрет – устно волеизявление – тире – документ, срещу който е невъзможно да се спори. Не и на ханска земя. Това е създавало сериозни проблеми с гребците на търговските кораби от Византия, тъй като е било трудно да ги мотивираш с камшика да се върнат обратно под палубата, а и престъпно. На насилието върху свободни хора не се е гледало с добро око в старата ни прародина. Затова византийските търговци са измислили друг начин: наемали са същите гребци срещу заплащане за обратния курс. Търговията с България е оборотна и доходна. Могат да си го позволят. И гребците слизат на пристанището в Константинопол свободни, но бедни. Само с по една заплата в джоба. Новооткритата свобода и привлекателните пристанищни кръчми с всевъзможен разврат и хазарт бързо са ги довеждали до натрупване на дългове, които отново са ги превръщали в роби. И така, до следващия курс към България…

Но не само това.

Българският народ възприема себе си като петстотингодишен роб. Той няма как да не прояви разбиране към себеподобните си. Всички подтиснати са негови приятели. Българският народ никога не е колонизирал презокеански територии, не е изтребвал местното население, не е изземвал цялото му богатство и не е унищожавал цивилизацията му, затова ордите от колонизатори на Европа, идващи от бившите й колонии, сега го подминават. То е кармично. Може да се дължи на икономически факти, но е кармично. Още един повод да се гордеем, че сме българи. Друга причина е, че сме забранили смъртното наказание 900 години преди американците да въведат робството.

Обективна причина да се гордеем, че сме българи може да бъде и фактът, че тук се работи много, ама наистина много. Аз затворен магазин по Коледа не видях. Нито хотел, нито ресторант, нито кафене или ваканционен комплекс. Знаейки какви заплати получават хората, това искрено ме озадачава. При наличието на европейски паспорт в джоба и супер лесни за преминване граници, какво друго може да обясни упоритостта на българина да продава труда си точно в България, където последният е най-евтин, освен родолюбието и вродената склонност да бачка като вол? Да, имот и стара майка също се оставят трудно. Извинявайте, ама f*ck u на всички, които се възползвате от това!

Още една причина да се гордеем, че сме българи би било разумното отношение към чуждия, към другите и към различното. Няма да лъжа, че посрещаме всички чужденци с отворени обятия. По-скоро си го местим от единия крачол в другия (правим си „секуро“) и им съобщаваме да се оправят! Тук животът е достатъчно труден и без тях. На който му стигат жилите, да нарамва хомота. Българинът не обича гости на трапезата си, освен ако не ги е поканил сам. Има голяма разлика. На поканените би отстъпил дори меката си постеля, на непоканените би платил мизерен надник да му изчистят обора, но и в двата случая няма да върне никого. Няма да ги остави „на пътя“, ще си заслужат сламата и качамака. Как гледат от другата страна на прагматичния български домакин му е транс-куро. Гордея се с това балансирано отношение в свят, който е полудял от политическа коректност. Балансираното отношение е умно. Умно е, защото е почерпено от опит. Хилядолетен опит.

А, да, българинът никога няма да остави своите. Но трябва сам да реши, че са свои. Подлагал е врат по релсите за евреи, нито дори за миг не е допускал, че комшията му може да е враг, само защото някой изтупан чужденец му е настоявал, че е така. Трябвало е сам да прецени. „Чужденците идват и си отиват, но комшията претака зеле до гроб“, си е казвал мнителният и мъдър българин, след което е добавял: „а и дъщеря му става за женене“. Е, да, все го обвиняват, че гони келепира. Няма как. Оцеляване. Дори в най-голямата си мизерия, обаче, българинът ще направи за теб чудеса, откъдето и да идваш, какъвто и да си. Има само едно задължително условие: Да му станеш приятел. Тук приятелството струва повече от златото, американския долар и петрола, взети заедно. Да има на кого да се довериш в хаоса, в който живееш. Priceless.

Освен с роби, българите не търгуват и с приятелства. Рядко ще ти се усмихне човек, който не те смята за наистина близък.

Въпреки че съм неженен и без деца, намирам за много симпатична черта на българите съхранената любов и почит към семейството, към децата, към бащината стряха и към родния дом. С такива ценности може да се оцелее дори през ядрена зима, но с вериги за бързо хранене и с барове за самотници – не.

Има още много причини да се гордеем, че сме българи: половината ми приятели са зверски добри ай-ти-та, другата половина са хора на изкуството. Част от роднините ми са успешни емигранти, другите упражняват занаята и уменията си напълно задоволително тук. С такава среда няма как да изпосталееш чак до низините на духовната мизерия и да се почувстваш отхвърлен от цивилизования свят, напротив, имаш усещането, че макар и малко, макар и косвено, по някакъв начин управляваш процеса, движиш пулса, участваш, клетка, организъм си в новата система, в новия свят, резултатен и безотпадъчен, бърз и загадъчен…

Не очаквате да ви говоря за красотата на българските жени и за прроата, нали?

Тях вие си ги знаете!

Знаете и за футбола.

Хайде, усмихнете се, поне за един ден от празниците да се почувстваме горди, че сме българи.

Тихомир Димитров 

декември 2, 2018

Елате на изложба

Имам удоволствието да познавам Петя – утвърден творец със собствен почерк и характерен стил. Картините ѝ са обаятелно-хипнотични, носталгично-отвеяни, романтично-вълшебни. Образите са мистериозни, вглъбени, игриви, весели, сънени, страшни, понякога диви, но винаги живи. Като илюстрации в ранно издание на „Мери Попинс“… Само че по-яки! Елате да я видите в Пловдив.

Повече за автора: Фейсбук страница, Уебсайт, Блог (отварят се в нов прозорец).

C u There.

Тихомир Димитров 

ноември 28, 2018

Българите имат всички основания да протестират

Получават най-ниските заплати в Европа.

От десетилетия. Това е всичко.

Косите им побеляха. Децата им остаряха.

Незаминалите сега си купуват билет.

Дори джебчиите предпочитат да „работят” в чужбина.

Тихомир Димитров 

октомври 25, 2018

Гончето Дюн си търси стопани(н)

Помните ли котенцето Ава, с премазаната от мазерати лапичка? Към днешна дата Ава отдавна вече е излекувана, осиновена, дори си има страница във Фейсбук, където се подивзава с кодовото име @stefchethecat. Успешната терапия на лапичката на Августина (тогава) дължа на д-р Катя и на нейния сътрудник от ветеринарен кабинет „Унивет“, с които се виждахме толкова често по този повод, че накрая станахме приятели. Наскоро ми споделиха, че търсят стопани(н) за гончето Дюн. Имат вече две кучета, едното от тях (Алиса) е открилo наплашения Дюн под едни храсти, целият кожа и кости, с тонове кърлежи по него. Имал е стара кожена каишка, която се е разпаднала. Тръгнал да пресича след д-р Катя и нейния сътрудник и така се озовал първо в кабинета им и после у тях. Дюн е малък, на не повече от година и 2-3 месеца. Вкъщи не прави никакви бели. Приемните му стопани са се погрижили да е минал всички прегледи, все пак са ветеринари, напълно ваксиниран и обезпаразитен е. Както е видно на снимките горе и долу, има ясно очертаващи се мъжки атрибути, така че не е кастриран (засега):

Ако желаете да му дадете дом или можете да съдействате с намирането на стопани(н) за Дюн, свържете се директно с ветеринарен кабинет „Унивет“ на тяхната фейсбук страница или в техния сайт. И на двете места има посочени телефони за контакт. Споделете тази публикация, за да увеличите шанса Дюн да открие своя човек. Благодаря!

Тихомир Димитров 

 

« Предишна страницаСледваща страница »