Писателският блог на Тишо

април 26, 2017

Реферат от бъдещето

ПРЕПОРЪКИ КЪМ ВЪВЕЖДАЩИЯ ПСИХОЛОГ

(непубликуван откъс от последния ми роман)

Въведение

Привързаността към групови хипнотични въздействия издава неспособността на Симуланта да генерира Реалността, която обитава, както и невъзможността Му да упражнява контрол върху обстоятелствата, които я формират. Липсата на контрол се изразява в активна физическа или емоционална болка-тире-съпротива при Събуждане, в отказ от лечение при пост-симулационен стрес, както и във временна или продължителна загуба на паметта. Крайните случаи на безпомощност се идентифицират с шест основни състояния на групови хипнотични въздействия, в т.ч.: индивидуализъм, колективизъм, глобализъм, национализъм, мултикултурализъм и традиционализъм (виж „ИдЕГОлогии“).

Индивидуализъм

Симулантът поставя Себе Си в основата на Симулацията. Бидейки метафизично прав, Симулантът среща съпротива в откриването на достатъчно „реални“ доказателства за своята водеща роля в Генерираната Реалност, което предизвивква неизбежен психологически разрив при Отказ или при Опит за Събуждане. Препоръка към въвеждащия психолог: Невъзможно е да се въздейства „реално“ върху нещо, което не съществува…

Колективизъм

Симулантът идентифицира Себе Си с колективната Генерирана Реалност. Бидейки метафизично прав, Симулантът среща съпротива в осъзнаването на факта, че НЕ съществуват ограничения във вида, броя, характера и размера на Груповите Реалности. Основен повод за Отказ или за Опит за Събуждане са сблъсъците с групи или индивиди, които „не би трябвало да съществуват“. Препоръка към въвеждащия психолог: „И този следобед не би трябвало да съществува…“

Глобализъм

При планетарно дефинираните Симулации съществува вероятност да възникне патологична зависимост на Симуланта към изградени лични качества, които Той или Тя се опитва да „припише“ на други Симуланти в Генерираната Групова Реалност. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се разкрива многообразието на световете един по един.

Национализъм

Форма на автоагресия, в която Симулантът идентифицира Себе Си с въображаеми линии в топографията на Генерираната Реалност. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се разкрива многообразието на интерпланетарния интелект от небиологичен тип.

Мултикултурализъм

Симулантът екстраполира поведенческите си модели върху група от Симуланти в Генерираната Реалност. Отказът им да сътворят предвидима за Него или за Нея „обща реалност“ сюблимира у Симуланта като „екзистенциална криза“. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се организира среща с разумно същество от холотропен, генно-несъвместим вид.

Традиционализъм

Опит за бягство от изброените патологични заблуди чрез идентификация с други Симуланти от Матрицата на Възможностите и техните поведенчески, хигиенни или групови навици, съотнесени към възприятието за „минало“. Препоръка към въвеждащия психолог: Да се разгледа „обетът за мълчание“ при Симуларщите дървесна растителност в безпространствените измерения.

Заключение

Препоръчва се изключителна търпимост към емоционалната съпротива от страна на въвеждания пациент срещу опита за откъсване от гореизброените състояния, умерена употреба на шокови екранизации и диалогично запознаване със заобикалящата среда, подобно на грижата за индвивид от Детския Център.

Тихомир Димитров 

април 20, 2017

Писмо до загорелия млад приятел

Изт: Moviehole

Приятелю, да предположим, че си на плюс-минус 19 години – съвсем условно – така, както аз съм на плюс-минус 39. Съвсем условно. Това писмо е до теб. Всяка сутрин се събуждаш с „кокалче” в гащите (блазе ти!) и може би следваш философия, информатика, право. Или работиш на строеж. Но има само едно нещо, което те интересува повече от всичко на света. И това са жените. Няма нужда да отричаш. Аз знам. Вече съм бил там. „Дядо” е бил там. Това писмо е до теб, загорели млад приятелю!

Пиша го, защото светът е враждебен към твоето добруване.

Държавата вижда в лицето ти не млад симпатяга с огромен потенциал, какъвто ти действително си, не човек в разцвета на силите си, способен да промени света, стига само да реши, не „бъдещето на нацията” или други подобни наизустени глупости от предаванията по телевизията, а само един десетцифрен номер – ЕГН-то, зад което стои послушен данъкоплатец, смирен гласоподавател, потенциален оплодител и, не дай Боже, потенциален войник, защото, освен да се размножава и да си плаща данъците, младият мъж трябва също, от време на време, да брани с оръжие интересите на безскрупулния си политически елит и на неговите финансови господари, чиито млади синове, за разлика от теб, няма да отидат в месомелачката на войната, повярвай ми, загорели млад приятелю! Мина времето, когато аристократите първи се хвърляха в боя на бял кон, предвождайки селяните. Когато бароните, принцовете и кралете се хвалеха с белезите си от последното кърваво сражение. Днес само „селяните” мрат на война, новите „аристократи” предпочитат да си намерят оправдание да не го правят и, вместо това, да трупат нулички към сумите в банковите си авоари. Все пак, войната продължава да е печелившо занимание, в което you do the dying, and they do the buying…

Като стана дума, едрият международен финансов капитал също вижда доста „перспективи” в теб. За него ти си потенциален изплащач на ипотека, лизинг, кредитни карти и потребителски заеми…

И това не е лошо. Човек все трябва да преживява някак.

Лошото е, че на никого не му пука за теб самия, за това на тебе да ти е добре.

Обществата са далеч по-загрижени за майките, за момичетата, за жените, за имигрантите, за бежанците, за равноправието, за животните, за глобалното затопляне и за всякакви други по-важни от теб неща. Говоря за западните общества, към които ти, загорели млад приятелю, щеш не щеш, вече принадлежиш! Повярвай ми, те ще поискат от теб да платиш цялата сметка, ще поискат да дариш живота си дори, ако се наложи да отбраняваш племето, в което си роден, но през мирно и тихо време, когато всичко е наред, твоите приоритети ще са на последно място.

В трамвая първо сядат болните, после възрастните, после жените, след това са децата и накрая си ти. На бойното поле, обаче, първо заминаваш ти. И това също не е проблем. Проблемът е, че на никого не му пука за теб.

На „дядо” ти, обаче, му пука. Затова пиша това писмо. Нека да скипнем целия булшит, да си налеем по едно и да преминем към Темата с главно Т, става ли? Знам, че жените са основното, което те интересува в момента.

Да не казвам единственото…

Жените заемат 99% от пространството ти на интереси. В останалия 1% се побират: следване, спорт, родители, семейство, деца, кариера, кола, хобита, приятели и другите незначителни неща. Преувеличавам, естествено, но бъди честен пред себе си – колко точно да преувеличавам? С процент и половина? С два? Както и да е!

Дошъл съм, за да ти дам няколко практични съвета по Основния въпрос.

Ето ги:

Съвет едно: Не търси мнението на жена за проблем, свързан с жените!

Изт: Smritijain 

Това е все едно да взимаш уроци по риболов от рибата. Жените никога не са били мъже, те не се събуждат с „кокалче” в гащите, за разлика от теб, не са се влюбвали в жени, не им се е налагало да свалят жени, не са търпели унижението на женския отказ, нито отчаянието от женското безразличие, а онези от тях, които са, по-скоро биха ти откраднали гаджето, отколкото да ти дадат правилния съвет, приятелю!

Съвет две: Не слушай майка си по въпроси, свързани с жените!

Изт: Youtube 

Тя, естествено, ти мисли само доброто, но виж съвет номер едно…

Съвет три: Общувай с непознати жени!

Изт: BigSolutions 

Не ти препоръчвам да „сваляш” всяка срещната по главната като див селянин. Просто говори с непознати жени: с касиерката зад щанда на магазина за хранителни стоки, със сервитьорката в ресторанта, с шофьорката на такси. Общувай с непознати жени без да влагаш сексуален умисъл в това (колкото и да ти е трудно). Общувай с млади и стари, с хубави и не чак толкова привлекателни дами, с всички, които ситуацията ти поднесе. По този начин ще развиеш комуникационни умения, за които по-късно ще ми благодариш. Идеята е разговорът да се „проточи” с една идея над: „Готови ли сте да поръчате?”, „Да, аз искам бира и шкембе, благодаря!”. Задай няколко въпроса. Слушай внимателно отговорите, но преди всичко гледай! Наблюдавай езика на тялото. Което ме навежда на:

Съвет четири: Следи какво правят, а не какво ти говорят жените!

Изт: ReturnOfKings

„По делата им ще ги познаете”. Пише го в Библията. Няма лошо да си внимателен слушател, дори сериозно ти го препоръчвам, пък и колкото по-рядко си отваряш устата, толкова по-малка вероятност има да сгрешиш, затова си мълчи, задавай въпроси рядко, но само по лични въпроси, накарай я да говори за себе си. Да ти се разкрие. А докато тя говори, ти просто си мълчи. Така ще си по-енигматичен. Ще минаваш за замислен, сериозен тип с някаква мистика. С интересна „аура” около себе си. Пък и няма да изтърсиш някоя простотия точно когато не трябва. Помни, че словесният поток на жена, която те харесва, съдържа само 1% наченки на истината и всичко останало си е просто лъжа. Невинна лъжа. Девическо хитруване. Или нека да го наречем „поза”. Колкото повече те харесва тя, толкова повече лъжи ще ти наговори. Ако трябва да сме честни, същото важи и за твоя словесен поток към нея… Просто жените обичат да бъдат лъгани и то майсторски, да бъдат изслушвани, но не това е основната ми идея. Основната ми идея е, че за да опознаеш една жена трябва да следиш какво тя прави, а не какво ти говори. По делата ще я познаеш. Езикът на тялото е много важен, защото няма как да разбереш какъв процент от изреченото съдържа някаква истина или просто се опитва да представи харесващата те жена в идеалната (според нея) светлина. Затова следи езика на тялото. Ако си играе с косата и е леко притеснена, значи си на прав път. Ако върховете на ходилата й са насочени към теб, а не в някоя друга посока – също. Ако свежда очи първа, когато погледите ви се засекат – да не говорим. Следи какво прави, а не какво ти говори. Следващата стъпка е да потърсиш някакво „правене” заедно.

Съвет пет: Правете неща заедно. По твоя идея!

Изт: Quora

Трябва да си абсолютен тъпанар, за да я оставиш да решава с какво ще се занимавате, след като най-после си успял да я изолираш от социалния кръг, от семейството, от приятелките, от скучните обожатели. И си я „отмъкнал“ само за себе си. „Искаш ли да се поразходим?” „Свободна ли си утре вечер?” „Какво ще кажеш да отидем на кино?” са въпроси, които ще те поставят веднага в кръга на нерешителните мъже. Колкото по-красива и самонадеяна е девойката, толкова по-уверен и надъхан трябва да си ти в избора на нещата, които ще правите ЗАЕДНО. „Имам два билета за концерта довечера. Щях да ходя с една позната, но преди малко ме видя с теб и избяга (посочваш случайна женска фигура в гръб, която се отдалечава). Мисля да се възползваш”. Така е по-добре. Жените обичат драмата. Обичат категоричността. Дай им интересни сюжети, върху които да разсъждават. Лъжи ги с размах, но никога не губи чувството си за хумор! Лъжи ги толкова силно, колкото ги харесваш. Лъжи ги с езика на любовта. От това никой не е постардал досега. Напротив, родили са се 7 милиарда души на света.

Съвет шест: Докосвай я!

Изт: IntrovertedBadass 

Не говоря за стискане по задника или да я пипаш по гърдите на първа среща, вече не си в пубертета, просто търси физически контакт с нея. Колкото и самостоятелни да са жените в наше време, те продължават да очакват ти да направиш първата стъпка. Във всяко отношение. Изключенията от това правило са само потвърждение на правилото. Ако се е съгласила да излезе с теб, значи сигурно харесва нещо в малоумните ти шеги или в квазимодовската ти физиономия. Неверотятно, но факт. Слушай внимателно, задавай лични въпроси, гледай я право в очите, но не не забравяй да я докосваш – не срамежливо, сякаш случйно и между другото се е получило, а нарочно! Сложи ръка върху нейната в киното. Прегръни я силно през кръста, докато си правите селфи на някоя пейка. Целуни я, когато най-малко очаква. Ако те отблъсне категорично още при първия опит, значи пак ще лъскаш бастуна. Какво толкова? Остави момичето на мира и го изпрати до вкъщи като истински джентълмен! Тя сама ще те потърси в следващите няколко дни, ако просто е била срамежлива. Ако не те потърси, не я търси и ти. Ако настъпи „гузно мълчание” след дръзкия ти опит, обаче, сигурно има още върху какво да „поработиш”, скъпи загорял млад приятелю!

Съвет седем: Поставяй себе си на първо място. Винаги!

Изт: RomanceWays 

Ето тук най-лесно се дъниш! Спечелиш ли веднъж интимността и доверието на противположния пол, ти се превръщаш в изтривалка. Започваш да угаждаш. Да променяш себе си според нейните предпочитания. Правиш всичко, за да може на „принцесата” да й е удобно, нали така? Това ще я доведе до скука, ярост, презрение и, в крайна сметка, до отвращение от теб. Заради неспособността ти да бъдеш мъжа, когото тя първоначално е харесала. Целувката й ще те превърне от принц в крастава жаба. Колкото и бъчви с вино да изпиеш след това, нищо няма да промени факта, че си се издънил в най-сериозния тест, а именно – в умението да поставяш себе си на първо място. Винаги. И независимо от всичко! Твоето хоби. Твоята музика. Твоята работа. Твоите приятели. Твоето място. Запомни го добре! Момичетата обичат момчета, които поставят себе си на първо място. Всъщност, точно това ги кара да различават „момчетата” от „мъжете”. Те ОБОЖАВАТ мъже, които знаят какво точно искат. Какво точно искаш няма никакво значение. Значение има само дали поставяш себе си пред нея. Накратко: изборът, пред който си изправен, загорели млад приятелю, е дали да се превърнеш в неин роб или в неин Бог. Повярвай ми, принцесите не бленуват за интимност с прислугата в своите покои. Те копнеят за Завоеватели. Остави на загубеняците слугинската роля!

Съвет осем: Накарай я да ревнува!

Изт: Understandingrelationships 

Сигурно смяташ за кофти идея да я запознаеш с бившата си приятелка, която все още си пада по теб или да флиртуваш открито пред нея с други жени. Сигурно майка ти не би одобрила подобно поведение… Така е, защото обществото, за разлика от твоята майка, която ти мисли доброто дори в своето незнание, съвсем умишлено и целенасочено се опитва да те превърне в един „торен бръмбар” – в отговорен млад Сизиф, който цял живот ще бута „лайното” нагоре по баира и ще си плаща сметките винаги навреме, без да му хрумне дори за миг идеята, че има по-приятни начини да си изкарва свободното време… Бъди революционер и прави точно обратното на популярните масови заблуди! На така наречения „общоприет морал”. Накарай я да ревнува! Направи го нарочно! Направи го, за да сте щастливи заедно. От „дядо” си да знаеш, че една жена никога не би наранила мъж, който си има резервни варианти. По-скоро ще се състезават за теб, отколкото да те изгубят. Мъжете с резервни варианти никога не ги изоставят, загорели млад приятелю!

Съвет девет: Работи върху себе си!

Изт: Fitness B&W 

Спортувай, чети, пътувай по света, раздавай се изцяло в нещата, които ти доставят удоволствие. Развивай се в области, за които знаеш, че си добър по дефолт. Не го прави, за да трупаш пари, мускули, статус или други преходни неща, с които неизбежно ще впечатлиш някоя дама. Не го прави с тази цел, освен ако не искаш да си банкомат на два крака, секс играчка или „трамплин” за жените към обятията на друг мъж, който знае по-добре от теб как да граби от живота! Превърни себе си в цел, а не в средство. Тогава и в пещера да се завреш, пак ще се намери някоя, която да дойде и да задоволи порочните ти мераци, скъпи загорял млад приятелю!

Съвет десет: Губи стратегически!

Изт: Jamiiforums 

Давай на своята кралица възможността да печели понякога! Поспори с нея и се остави да бъдеш убеден в правотата на нейните аргументи. Послушай нейните съвети за това-онова. Сложи си ризката, която ти е подарила и се „изфукай” с придобивката пред нейните приятелки. Похвали я за старанието да ти угоди. Направи й комплимент – публично и на четири очи. Естествено, тези неща са маловажни за теб, те попадат в онзи един процент, но все пак усилието, което полагаш, е важно. Важен е жестът! И още как. Говорим за „стратегически отстъпки”. Извън тях, младата дама ще трябва да се „пребори” за всичко останало, което наистина желае. Никога не раздавай похвали или материални придобивки наготово. Не бъди ходещ комплимент и банкомат на два крака! Винаги изисквай благодарност за жертвите, които полагаш в името на общото благо. Показай нагледно, че с нищо и към никого не си задължен. Предлагай апетитни „награди”, но поставяй „условия” за тяхното получаване. Нека да не се губи „състезателният дух” във връзката! Което ми напомня за съвет единадесет:

Съвет единадесет: Санкционирай отрицателното поведение!

Изт: Memoirsbymide 

Ако тя прави нещо, което те дразни из основи, накажи я за това! Далеч съм от мисълта за физическо насилие, павиан такъв, има хиляди други начини да санкционираш отрицателното поведение! Дори децата могат да станат „възпитани”, без да са изяли нито един шамар от своите родители. Стига да имат интелигентни родители. А жените не са деца. По-умни са от тях. По-умни са и от теб. Затова бъди интелигентният ръководител във вашата връзка. Бъди достойният капитан. Бъди дързък. И в похвалите, и в забележките. Тя ще те боготвори за това! Ще те последва дори на края на света. „Цаката” е да се сприятелиш с нея. Да станете един отбор. Започне ли да „предава отбора”, покажи й колко си разочарован от нейното поведение! Направи го с думи и с дела, но наблегни повече върху делата. Оттегли се временно в себе си. Потърси компанията на други хора – за предпочитане такива, които са от нейния пол и изглеждат по-добре от нея. Нека да ревнува. Нека се страхува. Нека се състезава за теб! Достатъчно е това да става в нейните мисли, няма нужда да си го вадиш пред непознати… Или поне не е задължитено. Използвай лицевото си изражение за нещастие, когато комуникираш с нея. Бъди директен. ПОКАЖИ защо се държиш така. Дори кучето може да разплаче стопанина си по този начин. Бъди стопанинът, а не кучето във вашата връзка! Опашката ти не може да се вее във въздуха, когато някой предава отбора!

Съвет дванадесет: Възнаграждавай доброто поведение!

Изт: Naturalhealers 

Има хиляди начини да поглезиш едно момиче. „Номерът” е да не го правиш всеки ден, а само тогава, когато тя заслужава. Колко му е да поръчаш пица, да отскочиш до кварталния магазин за бутилка вино и да запалиш свещи, преди да се е прибрала? Колко му е да помасажираш разкошното й тяло и да го погалиш с език, преди да я обладаеш като Конан Варварина? Колко му е да изтръгнеш от бедния си речник един-два несръчни комплимента? Сметката не надвишава десет евро, а ефектът е priceless. Въпросът е да го правиш само тогава, когато тя заслужава!

Съвет тринадесет: Контролирай порното!

Изт: b4tea 

Може би най-трудният и фатален съвет, затова съм го сложил под номер тринадесет, скъпи загорял млад приятелю! Не казвам „спри порното” или „престани да мастурбираш” (защото знам, че го праиш всеки ден), казвам само, че е нужно да контролираш порното, за да не позволиш да се случва обратното – порното да контролира теб. Примерно, мастурбирай си всеки ден, както си свикнал, но недей да свършваш. Направи го два-три дни подред и после наблюдавай ефекта върху себе си и върху всичко останало, което те заобикаля! Сексуалната енергия може да поглъща Вселени, приятелю! Обуздаеш ли я веднъж, ще станеш Тестостероновият Крал на света, защото си овладял „атомната енергия” на мъжкото тяло! Едно изпразване съдържа потенциала да станеш баща на цял континент. Ето това е Силата, която разпиляваш…

Имам много „тайни” да ти споделям още, загорели млад приятелю, но тези няколко са достатъчни. Засега. Искам в лицето ти да виждам истински млад мъж, а не пикльо, който се гъне под заплахата от шамар (нежен, женски, с дълъг маникюр). Искам да знам, че утре, ако ножът опре до кокала и се наложи да клечим в един окоп, ти ще имаш характер поне дотолкова, че да ме прикриваш с полуавтоматични откоси, докато пълзя под бодливата тел към врага. Нищо не пречи още сега, преди ножът да е опрял до кокала, да започнеш да развиваш „гръбнак” и „тестиси”, следвайки съветите по-горе, за да може да си готов да заемеш мястото, което природата ти е отредила в този свят. Защото в трамвая първо сядат болните, после възрастните, после жените, след това са децата и накрая си ти. На бойното поле, обаче, заминаваш с предимство. Иска ми се да мога да разчитам на теб, опазил ме Бог, ако някога се наложи…

Тихомир Димитров 

март 27, 2017

Dystopian Short

Изт: ImagineAthena

DYSTOPIA e синоним на „антиутопия“ – често споменаван термин в научната фантастика за бъдеще, което плаши. В Уикипедия пише, че се превежда като „недобро място“. Обратното на утопия. Понятието „утопия“ навлиза в литературата благодарение на Сър Томас Мор: политик, писател и юрист, живял през късното Средновековие в Лондон. Човекът е оставил доста смислени неща за четене на поколенията, преди крал Хенри Осми да го изпрати на ешафода, но неговият magnum opus, ако може така да се каже, е произведението „Утопия“. Творбата описва визията на автора за едно съвършено общество, в което насилието, неравенството, престъпленията и бедността съществуват само в учебниците по история.

От анти-утопията се очаква точно обратното…

Сред изтъкнатите дистопични заглавия в литературата от последните сто години насам четем: „1984“, „451° по Фаренхайт“, „Пътят“, „Възможност за остров“, „Прекрасният нов свят“ и много, много други – всичките от различни автори, разбира се. Повечето са филмирани и сигурно вече определят представите ви за неприятното бъдеще. „Терминатор“ също може да се причисли към антиутопиите в киното, заедно с „Еквилибриум“, „Робокоп“, „Портокал с часовников механизъм“, „Дванадесет маймуни“, „Матрицата“, „Аниматрицата“ и сродните им сюжети. Нелоши са също: „Децата на хората“, „Гатака“, „Метрополис“, „Игрите на глада“ и т.н.

Въобще не ми се започва с романите от 21-ви век… Даже аз имам заглавие там.

Предлагам ви добре подбрана селекция от три късометражни филма за близкото бъдеще, в което не бихте желали да се събудите…

Продължителността на „лентите“ е между 14 и 29 минути. Общо няма да ви отнемат повече от един час.

Знаете си: пуканките в микровълната, волумето на макс и Enjoy!

Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Plurality“
(продължителност: 14:14)

Screenshot: „Plurality“ by Dennis Liu 

„Sundays“
(продължителност: 14:50)

Screenshot: „Sundays“ – a Postpanic Pictures Production 

„The Leap“
(продължителност: 29:41)

Screenshot: „The Leap“ by Karel Van Bellingen

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 

март 20, 2017

Sci-Fi Comedy Short

Изт: Wikipedia 

Обичам научната фантастика и ми харесва, че се намират хора, които да творят късометражно кино в този жанр без да приемат твърде сериозно себе си. Уви, човек трябва да изгуби много време, за да отсее некадърните прояви на „художествена самодейност“ от добре направените „ленти“. Поднасям ви една селекция от кратки видео изпълнения, които не си затварят очите за факта, че хуморът, освен свеж, може да бъде и мрачен.

С някои изключения…

Сложете пуканките в микровълновата, налейте си бира, увеличете звука и приятно гледане! Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Гадже от бъдещето“
(продължителност: 10:25)

Screenshot: Future Boyfriend Sci-Fi Short Film presented by DUST 

„Кандидатът“
(продължителност: 20:04)

Screenshot: ‘The Candidate’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Черната дупка“
(продължителност: 2:42)

Screenshot: Sci-Fi Short Film „The Black Hole“ presented by DUST

„Прекрасно чудовище“
(продължителност: 4:43)

Screenshot: ‘Lovely Monster’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Едноминутна машина на времето“
(продължителност: 5:40)

Screenshot: One-Minute Time Machine – Sploid Short Film Festival – Official Selection 

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 

март 14, 2017

Дишам с Твоите хриле

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 10:15 pm
Tags:

Аз плувам

В Твоите обятия

Дишам

С Твоите хриле

Виждам

С Твоите очи

Чувствам

С Твоите ръце

Сънувам

Както Ти сънуваш мен.

Тихомир Димитров

 

март 11, 2017

Който фейк нюз вади, от фейк нюз умира

Изт: Norse-Sky 

За едни сватба, за други – брадва. Бях озаглавил статията: „Фалшивите новини, кликбейта, интернет цензурата и защо крадецът вика дръжте крадеца“, но едно SEO ми обясни, че това е малоумно заглавие. Затова реших да го посъкратя. Дано да не съм ви подвел само…

Кликбейт

 Изт: Immediate Safety 

Публикуването на провокативни, потресаващи или шокиращи заглавия с цел привличането на повече посещения в интернет се нарича „кликбейт“. Думичката идва от „клик“ – натискам левия бутон на мишката и „бейт“ – стръв. Стръв за кликове.

Важно условие е тези заглавия да са подвеждащи, т.е НЕ да информират, а да правят точно обратното – да дезинформират. Това става по два начина: или като съдържанието на статията (видеото, репортажа) не отговаря изобщо на заглавието, но потребителят вече е подлъган да кликне върху „новината“, или като съдържанието има подвеждаща, грешна, невярна информация. Независимо дали последното е нарочно или не, тоест от чист непрофесионализъм, ефектът винаги е един и същ: кликаш върху някакъв линк и те пращат за зелен хайвер…

Мотивацията на кликбейтърите е ясна: повече кликове = повече посещения = повече трафик = повече приходи от реклама.

Кликбейтингът съществува в интернет от зората на глобалната мрежа. Той въобще не е ново явление, но едва сега започва да се говори масово за него, разбирай – в масмедиите. Или в „традиционните медии“, както ги наричат още. Всичко това ме навежда на една неприятна мисъл. И тя е, че такива координирани напъни да се разобличават „фалшивите новини“ може би представляват нов опит за налагане на:

Интернет цензура

Изт: Nat and Marie

Никой не твърди, че мрежата не изобилства от фалшиви сензации, от подвеждащи новини и от всякакъв рекламен булшит – тире – спам. Тя изобилства и от грозно садо-мазо порно, но това не стои във фокуса на обществения дневен ред. Във фокуса му са фалшивите новини. Именно те са новият стар проблем. Но за кого?

Телевизионните кампании против фалшивите новини твърдят, че последните са в ущърб на потребителя. Това, което не мога да разбера е защо нещо, случващо се в интернет, тормози и занимава толкова много класическите медии, които формираха общественото мнение още по времето, когато нямахме www? Защо телевизорът ме плаши с нещо, което мога да видя само на смартфона и на компютъра си? За да ме предпази?

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Уви, масмедиите са твърде удобен инструмент за силните на деня. „Предимствата“ им са две: Първо, масмедиите се нуждаят от пари, за да съществуват, при това – от много пари. Нямате представа колко струва издръжката на една провинциална телевизия дори! Второ, те са малко на брой. Колкото и вестници, радиоканали, телевизии да оперират в общественото пространство, те са абсолютно незначителни, като брой, в сравнение с източниците на информация онлайн.

Неслучайно диктаторските режими винаги се заемат първо с подчиняването на пресата, радиото, телевизията, киното… В по-нови времена се опитват да подчинят и интернет трафика, но невинаги им се получава. Аз предлагам да зарежем параноята от диктаторски режими обаче. Нека сме реалисти. Нека, вместо това, да си представим една шайка от задкулисни играчи, стъпили върху огромните си капитали, които искат да пробутат някаква нова идея на обществото, да му „продадат“ някакви нови ценности, някакви нови убеждения, някакъв нов начин на мислене или нов морал, който защитава само икономическите интереси на въпросната малка, свръхбогата група от манипулатори.

Как би постъпила една такава влиятелна група? Би съставила списък на водещите масмедии и би ги подчинила с „пачки по стотачки“ естествено. Има много начини парите да се трансформират във власт над общественото съзнание: чрез лобизъм и законодателен натиск, чрез силата на държавните институции, чрез подкупване и сплашване на журналисти, чрез назначаване и уволняване на медийни босове, чрез рекламно спонсорство посредством обръчи от фирми и чрез изкупуването на контролния пакет от акции на медийната компания посредством мрежа от офшорки. Както се казва, само въображението е лимитът, стига парите да не са проблем… А парите за свръхбогатите задкулисни играчи никога не са проблем. Те са просто инструмент. Пари->власт->пари прим. Задкулисните капитали представляват проблем единствено за „свободата на словото“ – още една химера, наред със „свободните независими медии“, която някой някъде иска обществото да приема за даденост.

„Като чиста монета“.

Всъщност, „вярно“ е само това, което диктува „чистата монета“, приятели. Свободни и независими медии няма дори в САЩ. Координираните усилия на водещите новинарски ТВ канали да съсипят репутацията на Тръмп по време на кандидат-президентската му кампания беше нагледно доказателство за това. Сега, аз не съм „тръмпист“, но ако бях американец, сигурно щях да гласувам за него, напук на телевизора, който толкова упорито и нахално се е опитвал да ме убеждава в противоположното през цялото време.

Да се върнем към интернет цензурата. Задкулисният елит притежава масмедиите, но не притежава тяхната все по-масова алтернатива в лицето на новите медии. Ако тръгне да прави списък, той би бил прекалено дълъг. Няколко поколения няма да му стигнат, за да овладее списъка чрез традиционните похвати. Освен, че е дълъг, този списък продължава да расте. Непрекъснато. В геометрична прогресия. Докато общественото доверие се отдръпва от масмедиите, които все по-лесно се поддават на изкушението да манипулират, вместо да информират. Проблемът е, че общественото доверие сега си има алтернатива. Тя започва с http://.

Ако бяхте от онази малка група свръх-богати, свръх-влиятелни и свръх-амбициозни задкулисни играчи, вие щяхте да виждате тази алтернатива като агресивен тумор с разсейки. Няма как да преследвате „бунтовните“ клетки една по една, налага се да окажете давление върху целия „организъм“, за да го спасите (разбирай: да спасите натрапения от вас изкуствен морал). Налага се да действате решително и централизирано чрез добре познатите ви методи на „традиционната медицина“: лобизъм, законодателни промени, натиск чрез институциите на държавата, масмедиите, паричните потоци, контролните пакети и управителните съвети.

Гугъл и Фейсбук вече дадоха своята заявка, че ще противодействат на фалшивите новини. Масмедиите вече жужат от информационни кампании по въпроса. Новинарите се надпреварват кой пръв ще ги разобличи. Правителствата вече прокарват необходимите закони… Задава се нов технологичен „лов на вещици“. Сега позорната табела с надпис „фалшиви новини“ може да бъде закована на вратата на всеки. По всяко време. Проблемът е, че и този нож си има две остриета. Така стигаме до ситуацията, в която:

Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“

Изт: fr.freepic.com

Масмедиите режат клона, на който седят посредством кампаниите си срещу „фалшивите новини“.

Причината е, че именно те се занимават най-често с производството на новини. Въобще. И по принцип. Знаете, че „мълчанието е злато“, защото колкото по-малко говори човек, толкова по-незначителна е възможността да сгреши.

А производството на новини е „гвоздеят в програмата“ на масмедиите…

Накратко, има най-голяма вероятност именно масмедиите да пострадат от токсичната среда, която сами създават. Защото прекарват в нея всеки ден. Защото са „най-разговорливи“ по отношение на новините. Защото критикуват най-страстно „фалшивото“ в своя собствен занаят. Защото „търсят под вола теле“. Защото сочат треската в чуждото око, но не виждат гредата в своето. Та нали конкурентите им от другите масмедии първи ще тръгнат с позорната табела към тях! Без въобще да броим безкрайната възможност от „грешки“ в отразяването на зле прикрита пропаганда, в политически коректното говорене, в платените репортажи от всякакъв вид или в чисто журналистическотo недоглеждане от типа „липса на достатъчно опит и професионализъм“. Та нали част от репортерите им са стажанти…

Приятели, помнете историята! Помнете, че организаторите на революционни трибунали неизбежно стават тяхна жертва след време. Помнете, че най-ревностните пуритани обикновено се оказват най-големите грешници, защото сами не успяват да се поберат в твърде строгата система от морални закони и правила, която сами са създали. Но щом веднъж са накарали обществото да повярва в тях, то ще ги държи отговорни за това! Според техните собствени стандарти. Помнете закона на кармата и помнете, че тоз, който фейк нюз вади, от фейк нюз умира! Пък и как ще вървите срещу технологичния прогрес? Тези, които ви плащат днес за това, утре няма да проронят сълза за вашето публично икономическо самоубийство. Просто ще си наемат нови слуги…

Само истината ще ви направи свободни!

Тихомир Димитров

март 1, 2017

Социален експеримент: една нощ пред телевизора

abadsbds

Скрийншот: nonsense.tv @ Vimeo

Часът е три сутринта. Аз и моето безсъние лежим с дистанционно в ръка.

Натискаме „бъстър бутона“, а.к.а „пауър копчето“ и екранът оживява:

Брадясал тип спори с дългокрако момиче защо вече няма български футбол в България… Разговорът между двамата бива рязко прекъснат от реклама на сироп против кашлица. После на хапчета против главобол. И после на крем против бръчки… Next:

Кино канал. Чакам да се случи нещо, т.е да започне някакъв филм, но се оказва, че гледам само трейлъри, които непрекъснато се повтарят. Next:

Човек с велурено сако и пърхот по раменете убеждава млада студентка в студио с фототапет за фон колко яко е тя да остане в родината завинаги и да упражнява „вишите“ си по икономика, социология и политология в кол-център. Младата дама има други планове за живота, но не успяваме да ги научим, тъй като се обажда почерпен зрител, който задава многопластов въпрос за масоните, бермудския триъгълник и извънземните, подозирайки някаква връзка между тях. Прекъсват го с реклами. Next:

Документален филм за древните религии. Човекът изклал десет хиляди поклонници, защото не били от неговата вяра. Споко, случило се е в Африка. През Античността. Паля цигара, наливам си вино. Next:

Бяла мечка разкъсва нещо, което може би е човек. Оказва се, че не е човек. Полярно животно е. Кожухчето на мецаната е неприятно обагрено в червено. Next:

Презоекански ром-ком. За незнаещите, това е съкращение от „романтична комедия“, в която „доброто момче“ винаги получава „хубавото момиче“ накрая. Граничи с научната фантастика, като жанр, но му липсва присъщият за последната научен реализъм. Next:

Злите новини от деня: Тридесет ранени тук, петдесет жертви там. Животът поскъпва. Има криза в политиката, в бизнеса, в икономиката и в международните отношения. Има нови болести. Положението се сговнява. Бедствия, аварии и наводнения по целия свят. Престъпления. Next:

Тигър разкъсва турист в зоопарк. Next:

Акула захапва невнимателен водолаз по лицето. Оказва се, че не е добра идея да си подаваш главата извън решетката. Гледал съм го в Ютуб. Next:

Аматьорско порно с много лошо качество. Next:

Злите новини отново. По друг канал. Времето предстои да се влошава. Високи сметки за ток. Политическа несигурност. Бунтове и катастрофи по света. Пожари. Next:

Темата е екология. Или по-точно как се преработват фекалните отпадъци в питейната ни вода. Не знам дали искам да знам. Next:

„Кексът и градът“. На кака са й свършили паричките. Нуждае се от апартамент в Ню Йорк, но поддържа само колонка в списание. Банките не са готови да я затрупат с милиони без сериозен източник на доход, а спестяванията й са нулеви – профукала ги е всичките за обувки и за десерти. Започва да пести и да пази диета. После отива в офиса на някакъв зализан тип, който й предлага 30 бона… Next:

Пак новини. Всичко се влошава. Навсякъде. В целия свят. Броят на жертвите расте. Само щастието намалява. Next:

Реклама на домашни „фитнес уреди“. Топиш мазнини, докато си седиш удобно на канапето пред телевизора. Next:

Пак порно. Хубаво качество. Грозни герои. Next:

Хитове от 70-те. Next:

Поп-фолк лудница за маняци. Какво ще кажеш да се напием, да се сбием и после пак да се напием? Датичеститяли? Next:

„Покажи на тея хора…“ Next:

Стара руска комедия от вемето на комунизма. Действието се развива във влак. Next:

Гадателка разваля магии и познава всичко по рождената дата! Next:

Злите новини. Открили са длъжник за 30 лева и са го осъдили по бързата процедура. Кредитен милиардер дава пространно интервю, в което обяснява, че кредитните милионери са просто леваци, които трябва да останат завинаги в миналото заради своята некадърност, липсва на размах и въображение. Next:

Кралска кобра се изправя на човек, който непрекъснато я дърпа за опашката. Змията се опитва да избяга, но човекът я дърпа отново и отново към себе си. Обяснява колко агресивно е това животно! Кобрата най-после успява да го „перфорира“ и да се скрие под един камък. Човекът мърмори, че ръката му се подува! Next:

„Иновативна формула за вашата нова кожа“. Next:

Уау, наистина можеш да си приготвиш закуска, дори хладилникът ти да е абсолютно празен, копеле! Следи ми мисълта внимателно, лек: хвърляш единственото яйце върху нагорещения тиган, ако нямаш мазнина не е проблем – така или иначе никога не си го мил този тиган, винаги има засъхнала мазина по тефлона, трябва само да го затоплиш на котлона. След като се опече яйцето, пъхни го между две филиии, почернели в тостера или на същия тиган, ако нямаш тостер, за да не миришат на мухъл, после добави кетчуп, колкото и да е стар, киселичкото е добре за храносмилането, скъсай парченце от посинялата маруля, която се подава издайнически от кошчето ти за боклук вече трета седмица, откакто онзи веган-съквартирант те напусна, после напъхай всичко това в микровълновата или го доовъргаляй в мазното на котлона и уау – след 3 минути имаш перфектната закуска за шампиони, братле, без дори да си похарчил един цент! Вкусен, здравословен, домашен бургер! Next:

Предаване за изпълнения с предизвикателства живот на каналните плъхове в Ню Йорк. Разбирам, че са доста повече, доста по-едри и доста по-смели от онези, които съм срещал в избата на село. Next:

Индийски сериал. Едно лице заема целия екран. После друго лице заема целия екран. После трето. Това може да продължи вечно. Next:

Свършиха каналите. Завивам се през глава и заспивам под звуците на фантастичен филм от 70-те, в който раса интелигентни октоподи превзема Земята…

Сънувам сепии в народни носии, които носят чаршафи, за да се предпазят от слънцето и непрекъснато се оплакват, че няма вода. Което не им пречи да правят секс с дървени джуджета на фона на класическа музика. Събуждам се до пълен пепелник, полупразна бутилка от вино и съвсем леко окапана тениска. Не помня кога съм я свалил. По телевизора текат повторения на злите новини. „Боди каунтът“ расте, но Третата световна война се отлага. Поне засега.

Навън започва да просветлява…

Отварям прозорците.

Мирише на пролет.

Тихомир Димитров

февруари 21, 2017

Необходимостта от личен суверенитет

dbsdgbdb

Изт: Evernym

Живеем във времена, в които всички и всичко около нас по всякакъв начин се стреми да притежава част от душата ни. Или направо цялата. Няма нужда да сключваш сделки с Дявола, това е толкова старомодно! Достатъчно е само да влезеш в някоя секта, да бъдеш част от догматичната йерархия на някоя религия, да станеш член на политическа партия или просто отдаден фен на футболен отбор / рок звезда / известен писател.

И вече си изгубил личния си суверенитет.

Изпитвам огромно съмнение към „ценностите“, особено когато ми ги пробутват наготово. Ценност може да е за друг или за някакви хора от миналото, но едно нещо ще се превърне в ценност за теб тогава, когато докаже своята полезност в и без това краткия ти живот…

Личният суверенитет не означава да страниш от всички идеи, масови течения или от обществения морал на епохата per se, а да ги правиш съвместими – по начин, който няма реплика у друго човешко същество на тази планета. Само така ще запазиш душата си цяла.

Звучи отвлечено, знам, затова ще дам няколко примера:

Да вземем политиката. Тук трябва да се определиш като „ляв“ или „десен“ най-малкото, а направиш ли външното свой вътрешен критерий, губиш всякакъв личен суверенитет, т.е свободата да избираш. Първо, човек има правото да си мени мнението, при това – често. В турболентния свят, в който живеем, обратното би било сенилно. Примерно, аз харесвам странна комбинация от леви идеи и десни убеждения – тире – политики, чието съдържание непрекъснато се мени. По дяволите, та дори прителите ми се менят през годините, какво да говорим за политическите убеждения? Всичко това прави невъзможно причисляването ми към дефинирана политически организация. Ще кажете: ама те също се променят. Идеите и платформите еволюират. Да, обаче го правят 300 пъти по-бавно от амалгамата на вътрешни ценности и нагласи, а над тях стои само един господар – необходимостта от личен суверенитет.

Да вземем религията. Аз съм вярващ в Бога човек, но не и религиозен. Канонизмът е несъвместим с личния ми суверенитет, защото е неизменен. Виждам симпатичното във всяка религия, ценя дълбоко морала, който носи през вековете, но виждам и симптоматичното, тоест гнилото: Деформациите. Отклоняването от първоначалната добра идея. Манипулацията. Йерархията. Нездравият „брак“ с властта и силните на деня ми вади очите. Накратко, съзирам Подчинението. Според мен Бог е прекалено разнообразен, за да бъде подчинен на една единствена догматична идея. Дори да приемем, че съществува съвършената религия, която побира всички гениални идеи, тя мигновено унищожава необходимостта от личен суверенитет с претенцията, че останалите религии са несъвършени (в най-добрия случай) или погрешни (в най-лошия).

Да вземем изкуството. Възможно ли е да харесваш просташка, дебилна поезия или проза, дори да пишеш такава и в същото време да си „интелектуалец“? Всички, които отговарят с „НЕ“ на този въпрос влизат в директен конфликт с необходимостта от личен суверенитет, който е повсеместен – не се ограничава само до религия, изкуство и политика, а до светоусещането, като цяло. Направете си аналогия с водата – личният суверенитет се мени като водата и е също толкова упорит, в своето постоянство, като нея… Отговорете си сами на следните въпроси: Възможно ли е да харесваш класика, хип-хоп и чалга едновременно? Възможно ли е да ядеш свинска пържола с шоколад?

Да вземем семейството. Възможно ли е да обичаш децата, да комуникираш чудесно с тях, но да не желаеш ти самият да се превръщаш в родител? Възможно ли е утре да промениш мнението си по този въпрос? А възможно ли е хората, които до вчера са те наричали „егоист“, от утре да започнат да те наричат „алтруист“ заради изборите, които правиш? И, ако да, ти по-различен ли си станал? Не си ли все същият човек?

Да вземем парите. Щедростта е тяхно смислено проявление. Защото човек е богат само, когато дава. Парите съществуват, за да пътуват от човек на човек, а не да стоят заключени в сейфове. Всеки икономист ще ви каже, че инвестираният или похарчен лев е по-добър от спестения. С някои малки изключения. Всички говорят за инфлацията като за „мишка“ в „хамбара“, където трупаш „зърното“. Парите трябва да се движат. И един от най-човеколюбивите начини това да става е чрез благотворителността. Ето още интересни въпроси: Възможно ли е да напсуваш наркоманчето, което ти иска левче на автогарата и после да отидеш в близката банка, за да преведеш трицифрена сума на благотворителна кауза? Какъв човек си ти тогава? Скръндза или паралия? Очевидно в единия момент си циция, а в другия – благодетел. Но кое е общото между двете? Кое е неизменното? Неизменното е, че си човек с предпочитания. Над теб има само един господар и той е необходимостта от личен суверенитет.

Да вземем убежденията. Възможно ли е да храниш противоречиви убеждения? Като например, че възрастните хора са „капиталът“ на нацията, но също така и тежест за пенсионната система? Възможно ли е да харесваш Бойко Борисов и да не го харесваш? Едновременно? Възможно ли е да си соцалист и капиталист? Едновременно? Държавник анархист? Набожен атеист? Да, стига да изпитваш необходимостта от личен суверенитет. Ако харесваш Бойко Борисов по принцип, а не заради някакво негово конкретно постижение, значи си загубил този суверенитет. Ако харесваш държавата или пазарната свобода по принцип, а не заради начините, по които и двете са подобрили конкретно съвремнния ти начин на живот, значи си загубил този суверенитет. Ако държиш да се спазват правилата по принцип, без да се интересуваш дали те са справедливи или не, значи си загубил този суверенитет. Ако за теб „и най-жестокият закон е за предпочитане пред анархията“, значи си роб, нямаш дори наченки на потребност от личен суверенитет. Тази поговорка е родена в една робовладелска епоха, все пак…

Почти чувам критиците на личния суверенитет да казват: Ако всеки си позволи да е толкова фриволен и волатилен в своите предпочитания, толкова либерален към собствените възгледи и убеждения, толкова рязко да си мени мнението и да се съобразява само със своите лични интереси в момента, то обществото ще се разпадне, цивилизацията ще угасне, ще престанем да живеем в човешка група и ще се превърнем в глутница от освирепели зверове, индивидът трябва да прави жертви в името на общото благо!

И да, и не, скъпи врагове на необходимостта от личен суверенитет! Защото дори приемането само на отговора „Да“ или само на отговора „Не“ като единствено правилният, категорично верен отговор , представлява отказ от личен суверенитет. Пропускате много съществени неща в своята крайност: пропускате дихатомията на света, в който живеем, пропускате и хигиената на човешките отношения като основа за всякакъв вид съвместно съществуване…

Дихатомията ви е ясна: утрото е възможно само, защото преди това е имало нощ, противположностите се привличат и взаимно се допълват…

Ами хигиената?

Какво значи хигиена на човешките отношения и влиза ли тя в конфликт с потребността от личен суверенитет? Нека обобщим десетте Божи заповеди в една: „Причинявай на другите само това, което искаш другите да ти причиняват на теб“. Съществува хипотеза, според която законите са излишни, защото „добрите граждани и без това никога не ги нарушават, а престъпниците и без това никога не ги спазват“. Но какво отличава престъпника от добрия гражданин? Криминалното досие ли? Знаете колко лесно е да се превърнеш от престъпник в герой – достатъчно е само да се смени режимът, който определя правилата… Очевидно добрият метод за разграничаване е хигиената на човешките взаимоотношения. Не казвам „единственият“, не казвам „съвършеният“, казвам само „добрият“ метод за разграничаване. Един от многото:

„Причинявай на другите само това, което искаш другите да ти причиняват на теб“.

Тихомир Димитров

февруари 12, 2017

Аз сърце зимата в планината

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 4:45 am
Tags:

img_20170210_163705

Просто няколко непрофесионални кадъра.

Кликнете върху изображенията за уголемен размер.

img_20170211_092154

img_20170208_110603

img_20170210_162106

img_20170209_121234

imag0055

img_20170210_145416

img_20170211_092142

img_20170209_144004

img_20170210_125440

img_20170210_143210

img_20170210_134656

Тихомир Димитров 

« Предишна страницаСледваща страница »