Писателският блог на Тишо

септември 9, 2018

Mомиче с гълъб и книги

Снимка: Галя Манчева

Озаглавил съм публикацията по този начин като своеобразен реверанс към класическите традиции в живописта от европейския Ренесанс. Фотографията е нещо, което така и не успях да превърна в хоби, но винаги ценя спонтанно уловения момент – заснет от мен или от някой познат. Момичето на снимката спаси гълъба, който все още има бебешки пух и все още не знае, че може да лети. Нямаше да оцелее дълго сред уличните котараци. Намерихме му временен подслон и благороден човек, който да го храни, докато му се инсталират необходимите „ъпдейти“ за полет, след което очакваме да поеме собствения си път в градската джунгла. Момичето от снимката не можеше да прибере пернатия бебешок в у дома, тъй като там вече има три котки и комбинацията никак не е добра. Благодаря на Галя за спонтанното селфи, в което непреднамерено е уловила Гарфийлд и кориците на два от моите романи. Снимката е публикувана със знанието и съгласието на автора. През есента се случват хубави неща.

Тихомир Димитров 

септември 1, 2018

Основи на агронавтиката

Изт: Fuku Cosmonaut Band @ Tidesandfloors 

Агронавт (същ.), определение: Човек от типа „дийп ърбън сити сентър даунтаун” (жител на големия град), който внезапно решава да прекара седмица, месец или година в напълно непозната за него (и понякога дори враждебна) фермерско-земеделска-селскo-битова-еко-етно-арт-среда.

Популация на агронавтите: Срещат се по венданжа във Франция (събирането на грозде наесен, бел. авт.), като доброволци по българските еко-ферми и т.н. Точният им брой е неуточнен. Намира се в пряка зависимост от хипстърията.

Хипстърия: Точно определение не е уточнено.

Заселници: Притежателите на диви пчелини в Странджа и Сакар вече са колонизатори, както и всички дауншифтъри. Те са заселници. Различават се от агронавтите по това, което отличава пионерите на Марс от космонавтите – едните са резиденти, другите са просто туристи или временни гости.

Дауншифтър: Човек, построил къща на село и заживял там. Сменил на по-ниска предавка. Даун-шифтнал. Забавил темпото. Избягал от „матрицата“. Задължително трябва да е живял в някоя столица преди това.

Опасности и предупреждения за начинаещия агронавт: Петелът кълве. Не влизай в курника. Дворското куче хапе. Не влизай без стопанинът да те е поканил изрично и преди да е вързал домашния си върколак със стоманен синджир за някоя здрава греда. Ракията хваща. Не пий повече от 365 грама наведнъж. Смоците в градината са безотровни, но неприятно дълги и понякога агресивни. След ухапването им се нуждаеш от инжекция, защото се хранят с плъхове. Слънцето пече зверски на нивата, ползвай минимум петдесети фактор, носи шапка с периферия, достатъчно вода и бели памучни дрехи.

Химически зависимости и навици: Животът на село трудно ще поддържа доставките ти от ел ес ди, ем ди ем ей или каквото там ползваш в даунтаун ърбан сити сентъра, от който идваш, така че е време за детокс. В паузите между детокса можеш да компенсираш с крепка хоум мейд ракия, пресни гъби от планината (стига да разбираш, за да не се отровиш), див коноп и домашен уют.

Ежедневие и работна среда: Агронавтите често се сблъскват (за пръв път в живота) с предизвикателствата на ръчния, физически труд. След като първоначалният стрес от липсата на уайърлес клавиатура и уайърлес мишка отмине, плюс преглъщането на факта, че няма дори прожекционен екран, мултимедия и лаптоп, или поне седемдесет инчов телевизор, идва успокоението, че макар нередовен, има, все пак, някакъв, при това доста поносим, уай фай. Поне за смартфона. Но не беше ли целта на агронавтиката именно да скъсаме със злите си потребителски дийп ърбан сити навици? Беше. Затова сме дошли в по-примитивна, аналогова среда.

Дрескод: Бачкането на нива с айфон в джоба на дънките лесно омръзва на агронавтите, самите дънки не са най-подходящото облекло за случая (колкото и да са модерни се запарват бързо и лесно се цапат), затова агронавтите обикновено ги сменят с анцуг в комплект с чифт стари маратонки още на втория ден след пристигането си в новата, непозната за тях, аграрна среда.

Свързаност: Обхват за телефона в средата на нивата няма, както и мобилни данни, затова агронавтите традиционно разчитат основно на свещеното уай-фай, стига домакинът (заселник) да си е прекарал такова. Ако не се е сетил, агронавтите изпадат в информационна и социална изолация, която води до паник атаки, чувство за малоценност, лайкова абстиненция и хронична депресия.

Уелнес: Локалният ръчен труд отвлича агронавтите от глобалните им психо-комуникационни проблеми, като им помага да се разсеят, заради което те, всъщност, са и дошли. Ако си го припомнят, от тях се очаква да съберат и част от реколтата. Трябва да има елемент на сървайвър, все пак, както и лек уоркаут, плюс аутдор активности. Климатизирани фитнес упражнения и уелнес-спа процедури няма, както и минерални басейни. Къпането е чисто гол с маркуч студена вода под смокинята или на каменната мивка в двора. Зали за скуош също няма.

Забавления през свободното време: Липсата на мултимедия прави забавленията през свободното време почти невъзможни за агронавта без предишен опит. Налага му се да комуникира с други човешки същества на живо, при късмет да прави не-виртуален, дори незащитен секс върху плявата в хамбара; да хваща живи мишки с ръка, да цепи дърва, да пали огън и да пече веган менюто си на еко жар.

Тиймбилдинг: Агронавтиката е чудесен метод за сплотяване на колектива чрез опознаване на различните земеделски сечива (сърп, права и крива лопата, мотика, търмък), чрез отглеждане на земеделски култури, които не е задължително да „хващат” и не се нуждаят задължително от лампа, чрез ядене на живи плодове, откъснати от живи плодни дръвчета и чрез гледане на огън, който не е скрийнсейвър. Груповите активности могат да се състоят в надбягване до другия край на нивата, в търкаляне на пластмасов бидон с напъхан в него агронавт и пълненето му след това (на бидона) с изгнили плодове за ракия.

Хранителен (и отделителен) режим: Здравословното хранене с пресни плодове и зеленчуци може да предизвика временно главоболие и/или стомашно-чревно неразположение у привикналия с джънк фууд агронавт. Честото припкане до външната тоалетна се счита за част от процедурата по детокс. За агронавтите е важно да пазят старите вестници, да ги нарязват с тъп нож до формат А5 и да ги забиват на пирон в дворското ве це, за да имат винаги под ръка автентичен крафт клийнинг дивайс.

Културен обмен: Агронавтите се обогатяват с местния жаргон на района, в който са попаднали, наизустявайки предимно ругатни и сексуални закани в комбинация с тънкостите на локалния диалект. Подобни хепънинги обикновено са гарнирани с нездравословни количества хоум мейд крафт ракия и работните групи продължават до сутринта. Новите измерения на махмурлука агронавтите коригират с вряла чорба от вътрешности и/или със студен айрян, разбъркан с щипка хималайска сол (сол от буркана).

Локал импакт: Местните се радват на агронавта като дете на захарно петле в сладкарница. Пришълецът е готов срещу минимална надница да свърши голяма част от работата на полето, която вече им е омръзнала, а в някои случаи дори да си плати, за да има честта. Местните получават ценни компютърни умения по работа с преносими устройства и прекарване на безжичен интернет. Заселниците, от своя страна, трупат социани контакти за собственото си бягство бек ту дъ ърбън джънгъл, след като приберат реколтата. Агронавтите помагат на местните общности да се развиват.

Въглероден отпечатък: Агронавтите имат близък до нулевия въглероден отпечатък, тъй като пристигат с електрически автомобили, зареждат си дивайсите от соларни батерии и пушат дигитални цигари. Въглеродните газове, които отделят в атмосферата, са резултат основно от тяхното храносмилане.

Странични ефекти: Не се наблюдават. След завръщане в естествената си среда агронавтът бързо губи придобитите от експедицията полезни хранителни навици и социални умения, бързайки да се потопи отново в три де реалността, която толкова много му е липсвала. Възстановяват се мултимедийните интерактивни умения, поръчването на пица по телефона и някои токсикологични навици (вж. „химически зависимости” по-горе). Наличието на нови ъпгрейди позволява на агронавтите да се възстановят по-лесно от след-експедиционния стрес.

Тихомир Димитров 

юли 21, 2018

Не откриваме смисъла на живота, защото го търсим в единствено число

Изт: CoversationAgent 

Върху въпроса: „Какъв е смисълът на живота?” са си блъскали главите умове, далеч надвищаващи собственото ми скромно IQ. Правили са го с хилядолетия, правят го днес, ще го правят и занапред.

На същия въпрос са посветени всички религии от зората на човечеството до наши дни. Някои от тези религии вече не съществуват. Хората намират Смисъла в една от съществуващите, защото е прекалено просто – Смисълът се отлага за следващия живот, или за отвъдното, или за нирваната, т.е тези хора нищо не откриват, те просто отлагат. Оставят себе си в ръцете на надеждата, че някога нещо ще открият. Какво? Не е ясно. Кога? Също. Сега-засега се примиряват с идеята, че „Неведоми са пътищата Божии”. Което не е лоша идея. Никак даже. Нито погрешна заблуда. Просто не утолява жаждата на търсещия Смисъла тук и сега.

Аз нямам толкова развита духовност, нито толкова могъщ интелект, колкото личностите, посветили живота си през вековете на търсене на Смисъла. Макар и оставили ярка следа след себе си, те оставят куп противоречия.

Моята идея е доста скромна. Един-единствен смисъл на живота в тази богата и разнообразна Вселена не може да има.

Често са се опитвали да ме убеждават, че смисълът на живота, например, са децата. Но защо тогава родителите се самоубиват?

Или да оставим богато културно наследство. Но защо тогава писателите, художниците, поетите, артистите, скулпторите, режисьорите, защо те също се самоубиват? Защо го правят най-успелите от тях?

Често са се опитвали да ме убеждават също, че смисълът на живота е да откриеш точния човек до себе си, правилния партньор. Тогава защо Стефан Цвайг изпи отровата, прегърна жена си, която направи същото, и двамата поеха Отвъд, вкопчени в мъртвите си тела? Прегръдка, да, ама каква! Нима им липсваше любов? Нима им липсваше признание и обществено положение? Нима бяха закъсали за пари? Не, живееха в рая.

Един друг писател остави следната предсмъртна бележка: „Просто няма смисъл”. Липсвал им е смисълът. Това е всичко.

Парите, успехът, славата, богатството, властта, признанието, щедростта и творчеството, любовта на друго човешко същество, всичко това са атрибути, които правят живота може би мааалко по-поносим (макар това също да подлежи на сериозни съмнения – виж по-горе), но те НЕ съдържат Смисъла на живота. Няма го в тях.

Александър Македонски, според легендата, е пожелал да бъде погребан с отворени длани, обърнати към небето, за да видят всички, че си тръгва от тук с празни ръце, след като е завладял целия познат до тогава свят. Че и отвъд.

Чингиз хан е предлагал на най-великите умове и мистици от своята епоха несметни богатства, надхвърлящи човешкото въображение, само и само да му разкрият Смисъла на живота в единствено число. Умрял е стар, болен и разочарован от това, че не го е открил.

Цял един свят да ти се подчинява, дори, не е достатъчно…

Очевидно.

Или, може би, все пак, Смисълът се крие в любовта? Умре ли любимият, отиваш си и ти. Случва се постоянно…

Но не, загубилите „идеалния” партньор не си тръгват след него, защото са загубили Смисъла. Отиват си, защото от „малко по-поносим” животът им отново е станал напълно непоносим – какъвто си е бил поначало – все така безсмислен, колкото лишен от смисъл е бил преди да открият любовта в лицето на друг човек. Просто временно са компенсирали липсата на Смисъла с нещо също толкова временно…като любовта на друг човек.

Какво излиза тогава? Че животът няма никакъв смисъл ли?

Да, точно така, няма! Не и в литературния, сюжетен смисъл на думата. Няма завръзка, екстаз и развръзка, няма никаква поука. Често му липсва дори елементарен сюжет. Лошите рядко си получават заслуженото, добрите рядко получават награда за своята доброта и не заживяват щастливо, като в приказките. Просто накрая всички умират. Това е. В реалния живот е така.

Неслучайно хората с упрек ти заявяват, че „прекалено много филми гледаш”, или че „прекалено високо в облаците летиш” с всичките тези книги, които четеш. Включително и на тема Смисъла…

Мнозина „просветлени” откриват Смисъла на живота и тръгват да го проповядват из широкия свят, за да се окаже накрая, че го правят само за пари. Или за власт, или за слава, или защото не са им обръщали достатъчно внимание като деца, т.е за да бъдат забелязани, т.е за външен атрибут, който няма нищо общо със Смисъла.

Те се сдобиват с милиони последователи, защото ВСИЧКИ хора на тази планета търсят Смисъла. Без изключение. По един или по друг начин. Съзнателно или не. Достатъчно убедителен ли си, ще поведеш „стадото“ и след най-опашатата лъжа.

Други „просветлени”, пък, потъват в мълчалние, обричат се на тишина и отказват да комуникират със себеподобните си човешки същества. Те умират в изолация и никой не може да ме убеди, че тяхната изолация е била смислена. Не и в онзи Смисъл на думата.

Трети „просветлени” разговарят с Бога или с ангели, или с извънземни, или с известни светци, или с починали императори, или с „има нещо там”. Изкарват чудесни хонорари от книги, лекции, терапии, семинари, но не предлагат нищо смислено в тях. Не и в онзи Смисъл на думата. Даже често сами си го признават.

Истинските пробудени нерядко вдъхновяват религии, които се развиват след тяхната физическа смърт и традиционно са причина за насилствената гибел на милиони човешки същества. Не по вина на великите Учители, естествено.

Последователите им просто не са разбрали Смисъла. Това е всичко. Или са го разбрали погрешно. Или са фрустрирани, че не го разбират правилно. Дай да накажем грешниците / еретиците / предателите / неверниците, това СИГУРНО е чудесна идея!

Пети се обричат на целомъдрие, бедност и послушание, търсейки Смисъла в борбата с порока, но противопоставянето не може да съдържа някакъв Смисъл, извън смисъла на това, срещу което се противопоставяш. Защото зависи от него. Същите умират накрая в бедност, целомъдрени и послушни, това е всичко. И то само, ако са успели да си опазят обетите. Убеден съм, че отнасят в гроба си идеята за Смисъла, но не и самия Смисъл. Отнасят някакъв дериват. Сигурен съм, че те не се и съмняват, че са открили Смисъла, като са си опазили обетите. Но това не е достатъчно, за да убеди и мен, че са открили нещо повече от бедност, послушание и целомъдрие. Ноктите на заблудата са железни. Няма мърдане от тях. А тези на самоизбраната, на доброволно последвана илюзия са направо диамантени….

Не откриваме Смисъла на живота, защото го търсим в единствено число. Един-единствен смисъл на живота в тази богата и разнообразна Вселена не може да има. За всеки човек Той е различен, но не само – във всеки отделен миг Той също се различава. Говоря за Смисъла, тъй като съм убеден, че Смисълът е Един.

Ала с много проявления.

Ако красотата на залеза премине през очите ти, разпали въображението ти в ярко червено, разтърси цялото ти същество и те „удари в петите” до степен на откровени сълзи, то ТОВА е смисълът на живота. Само това и нищо друго. Но само тук и само сега. И само за теб. Двама души не могат да видят един и същ залез. Съседният наблюдател може да изчислява данъчната си декларация наум (примерно).

И за това да плаче.

С примерите спирам до тук. С тях е пълна ЦЯЛАТА човешка литература.

Прочетете която и да е книга и ще откриете смисъла на живота в нея.

За автора в момента, в който е писал въпросните редове. Но не и за вас самите.

Престанете да търсите Смисъла в единствено число. Няма такъв.

За някои той е в мехурчетата на газираната вода, но това е защото са пушили много силна трева. За вас самите може и да е в следващия имот. Но няма да го откриете там. Не и в единствено число. Смисълът на Живота е, понякога, да погалиш разплакано дете и да го успокоиш с милувката си, но дори да осиновиш 10 000 сираци след това, пак няма да Го откриеш – Него – Единствения смисъл.

Просто няма такъв. Има милиарди проявления. Престанете да търсите в единствено число. Вселената е богата, бедняци!

Тихомир Димитров 

юли 19, 2018

To Whom It May Concern

Filed under: ПОЕЗИЯ — asktisho @ 4:21 am
Tags:

Божества,

Защо ме хвърлихте

На този камък сред звездите

Без да ми оставите

Дори следа

От своето величие?

Тихомир Димитров 

 

 

юли 16, 2018

Дозичка експериментален саунд

Зад проекта F(IV)E стоят Филип Ферфериев и Венцислав Иванов, основатели на платформата за електронна музика e-music.bg. Самите те се представят така: „Вдигаме шум от началото на 2016 година”. В проекта F(IV)E, който е и първият им албум, са събрали по-интересните материали от тогава насам.

С Филип се познаваме (виртуално) от доста по-рано – събра ни любовта към писането, блогването и електронната музика. Автор е на доста интересни и полезни материали в e-music.bg, като не всички са задължително свързани с техното и с електронната музика, има редица вдъхновяващи, чисто екзистенциални постове, в каквито и аз се отпускам от време на време.

Макар да общуваме само виртуално, винаги съм изпитвал усещането, че „зад жицата“ стои един истински приятел, фен, съмишленик и читател, като отношението със сигурност е взаимно. Много се зарадвах на последния му мейл, с който ме извести, че най-после дебютният им албум е готов.

Прослушах го целия, дори получих две от парчетата в оригинал. Хареса ми. Можете да направите същото на адреса на проекта в Бандкамп:

https://fivebg.bandcamp.com/releases

Ето какво споделя Филип за трудното начало, за вдъхновението и за пътя до първия им дигитален албум:

С Венко (Венцислав Иванов) ни събра музиката. Годината бе 2016 и в един студен януарски ден Венко се свърза с мен. Причината за това беше блога ми за електронна музика, който водих по онова време в друга платформа. След това започнахме да творим заедно, но паралелно Венко започна да пише статии в блога наравно с мен. В един момент решихме нещата да прераснат и да основем e-music.bg – сайт за музика и музикални технологии, където да споделяме с български читатели полезна информация от света на музиката – да правим ревюта на хардуерни и софтуерни инструменти и да споделяме натрупани знания. Същевременно с това не спирахме да работим по музиката и да записваме идеи, като с течение на времето натрупахме материал, който решихме началото на тази година да издадем. Имахме доста технически проблеми покрай реализирането на тази ни идея, но огромното ни желание да издадем дебютен албум ни помогна да ги преодолеем. За създаването на траковете сме използвали всичко, което ни е попадало под ръка и не сме се ограничавали в нищо. Все пак поставиш ли граници на едно изкуство, то надали би се нарекло изкуство въобще ;). Използвали сме както хардуер, така и софтуер, за да сформираме и запишем идеи и това е резултата от последните 2 години. Надяваме сме, че сме успели да създадем парчета, които ще накарат въображението на слушателя да проработи докато се наслаждава на красота и емоционалния заряд на експерименталния звук“.

Продължавайте да творите, момчета, и дано това да бъде само началото на едно вдъхновяващо приключение!

Тихомир Димитров 

Вижте още:

I Love Techno 

май 28, 2018

Пълно „развързване“ на последните ми два романа в аудио и текст

Още една от малките-големи цели в литературния ми живот е постигната, а именно: произведенията ми да са достъпни за всички, включително и за незрящите, при това – напълно безплатно! Мотивацията ми е проста: имам интересна история за разказване, ще ми се да я разкажа на повече хора. Ако го правех „край огъня“, по маси и по софри, както са се разпространявали историите от памтивека, трябваше да обиколя света и да си разваля черния дроб. Сигурно две прераждания нямаше да ми стигнат… Хартиените копия до известна степен са решение, но струват пари и не всеки може да си ги позволи, докато за незрящите са абсолютно непотребни. Страстният разказвач просто иска да си разкаже историята и това е! Няма нищо сложно за разбиране. За щастие, имаме „Читанка“, имаме и „Ютуб“. Едни благородни хора положиха тежък, невидим за очите труд, за да бъдат книгите ми на два клика разстояние от вас, при това в отличен вид: редактирани, коригирани, в разнообразен формат, с цел да можете да ги четете на всякакви устройства: от старата нокиа, през смартфона и таблета, до чисто новия електронен четец. Възползвайте се. Ето и кратък анонс за незапознатите, плюс необходимите линкове:

„Аварията“ в „Читанка“ 

„Аварията“ на аудио в Ютуб     

Адам е на път да се ожени за дъщерята на заможното семейство Чобанови, с която са гаджета от години. Главата на фамилията му е приготвил бляскаво бъдеще в своята компания. Цената е абсолютна лоялност – към компанията и към дъщеря му. Всичко щеше да бъде наред, ако две седмици по-рано Адам не беше срещнал любовта на живота си в лицето на млада и привлекателна художничка на име Юлия. Подтикван от нея и от най-добрия си приятел, той избира любовта пред парите, решавайки най-после да се отдаде на мечтата си да стане писател. Година по-късно е доведен до просешка тояга от влиятелното семейство Чобанови, което има връзки навсякъде, включително и в издателския бизнес, а Юлия го е изоставила заради друг мъж, с когото заминава чак в Индия. Сломен от наркотиците, алкохола, от депресията и от самосъжалението, Адам прави неуспешен опит за самоубийство. Събужда се в свят, където електричеството на цялата планета е прекъснато внезапно – без никой да знае защо. Цивилизацията се разпада буквално за няколко дни и човечеството регресира до първобитния си корен. Настъпва нова „Тъмна епоха“, в която важи единствено правото на по-силния. Ще успее ли Адам да се спаси и да открие Юлия на другия край на планетата, ако все още е жива?

„Ново небе и нова земя“ в „Читанка“

„Ново небе….“ на аудио в Ютуб 

Сагата продължава. Читателят най-после ще разбере какво се е случило със Земята и ще се запознае с максимата: “Има различни нива на оцеляване”. Ще открие нови харизматични герои. Те ще го отведат в атмосфера на постапокалиптичен ужас и съвършенство, които могат да съществуват заедно в един свят, променен до неузнаваемост. Любовният роман между Юлия и Адам се оказва тясно обвързан със съдбата на цялата планета и на нейните (нови) обитатели. На сцената излиза Хулио Алварез, който има намерението да разкаже играта на всички. В духа на поредицата изненадващите обрати и неочакваните сюжетни развръзки са по-скоро правило, отколкото изключение в тази книга. Желателно е да се чете след “Аварията”.

Тихомир Димитров 

май 26, 2018

Четири минути напред във времето

Изт: Youtube

В „Мисия земя” на Л. Рон Хъбард има само едно нещо по-важно от „Плана за разширяване” и това е „Имперският град”, откъдето се контролира цялата диаспора на хуманоидните (и не само) същества в Космоса, включваща стотици хиляди колонизирани планети, техните спътници и пригодени за живот астероиди, обединени в обща Федерация под юрисдикцията на Императора.

Такова място е очаквано (и вероятно) да има безчет мотивирани (и добре въоръжени) врагове из Вселената, ето защо Имперският град е изместен във времето. Дори цяла флотилия да заведеш до там, минавайки през контролирани от Федерацията транспортни коридори, просто няма да имаш цел, по която да стреляш. Изместена е във времето. За целта Имперският град е приютил миниатюрна „черна звезда” в утробата си – огромен риск, но и единственият възможен източник на енергия за поддържане на колосалната илюзия.

Всеки от нас може да приложи същия трик, без да се нуждае от космически технологии, нито от малка „черна дупка” под леглото в спалнята.

Нуждаем се единствено от часовник, дори бих казал смартфон.

Смартфоните имат часовници, а часовниците могат да се настройват според предпочитанията на потребителите. Настойте вашия 4 (словом: четири) минути напред във времето. Гарантирам ви, че няма да съжалявате!

Просто ще бъдете четири минути напред във времето. Постоянно. Четири минути напред от света и от всички останали. Ще ви се превърне в навик.

Разбира се, често ще виждате други часовници. Това не е проблем. Следете си вашия. Организирайте живота си според него.

Никой не е пострадал от това, че е пристигнал четири минути по-рано за среща. Твърде малко са, за да изгубите ценно време в чакане или да скучаете, но могат да са решаващи, ако бързате (и закъснявате).

Винаги ще имате четири минути преднина във времето. Лична преднина.

Защо това работи ли? Ами, защото всяка година си местим по два пъти часовниците напред и назад във времето. С цял час! И работи. Откъде-накъде някакви си четири минути лична преднина няма да работят?

Настройте си собствена часова зона и живейте според нея.

Хвърлянето на бърз поглед към часовника е основен фактор, който предопределя голяма част от действията ни всеки ден, както и голяма част от решенията, които взимаме. Ако „личната ви часова зона” е с четири минути напред от тази на всички останали, то вие разполагате с абсолютно преимущество да организирате живота си според нея, или нека да го наречем: с абсолютна преднина.

Ще свкинете точно толкова лесно, колкото лесно свиквате с новото часово време всяка пролет и всяка есен, само че еднократно. И ще ви се превърне в навик. Гениалните неща са прости.

Тихомир Димитров 

май 23, 2018

Аегония – Ща да ида майчинко

Screenshot: Аегония – Ща да ида, майчинко. Live @ JetRock club

За да гледате клипа в ютуб, цъкнете върху червения линк под снимката горе (отваря се в нов прозорец).

Ще ми се да ви представя „Аегония“ преди всички да заговорят за тях. Имат авторска народна песен, а от скоро и професионално заснет видеоклип. Ще го гледате сигурно по телевизиите скоро. Това горе е клубно изпълнение. Не ги познавам, просто ми уплътниха душата със саунд:

С барабани, с гайда и с eлектрически китари. С неподражаемия си женски вокал. С това, че се осмелиха да обогатят фолклора. Колко често някой пее нова родопска песен? Която си е написал сам?

Направили са го с майсторски и с вещина, направили са го с любов. От всичко личи уважението към традициите и дълбочинното потапяне в родопския фолкор. Аз лично отроних сълза.

Вярно, че с възрастта ставам по-лигав и по-сантиментален, ама все пак? Не е ли точно това целта на изкуството? Да разплаква от кеф?

Тихомир Димитров 

май 21, 2018

Става

Изт: Filmschoolrejects 

Животът в България може да се опише с една-единствена дума:

Става

Средно-статистическото в горе-долу.

Недоизказаното в кажи-речи.

Междинката в много малко.

Третата сричка в чат-пат.

Правият път в криво-ляво.

Става, извън разговорния, жив, уличен език, се превежда още като умерен:

Умерен климат.

Умерено уморени хора.

Умерено религиозни.

И умерено богати.

По средата между небостъргачите в Ню Йорк и бидонвилите в Бангладеш.

Погледнато глобално…

Малко са животните в гората, които ядат хора.

Отровните змии също са малко.

Летото у нас е горещо.

А зимата вали снег.

Кажи-речи, става.

Горе-долу е добре.

Оправяме се някакси.

Криво-ляво.

Чат-пат…

Схващате закачката.

Тихомир Димитров

« Предишна страницаСледваща страница »