Писателският блог на Тишо

април 25, 2014

Въпрос на критерий

criteria

Изт: http://agilitrix.com/

Винаги, често, понякога, всеки е изправен пред избор.

Изборът, обикновено, не е особено богат:

Да или Не.

На ляво или на дясно.

Със или без.

Пред такива избори сме изправени.

И се нуждаем от критерий.

Ето ви три здравословни критерия:

1/ Честно ли е?

Най-вече пред самия мен? Ще изневеря ли на Природата си, ако направя това? Хората с такъв критерий никога не изпадат в компромис. Те дори не знаят какво е компромис. Просто не им се е налагало да разберат.

2/ Справедливо ли е?

Не само за мен, но и за всички останали? Простият човек, когато спечели, печели така, че да загубят всички останали. Мъдрият, дори да загуби, губи така, че да спечелят всички останали…

3/ Елегантно ли е?

Много важен критерий! Танцът е елегантен. Женският оргазъм е елегантен. Дъгата също е елегантна. Северното сияние е елегантно. Елегантни са всички неща, които отговарят на горните два критерия, плюс щипка изтънченост на вкус. От малко финес никой не е умрял. Елегантно ли е да счупиш някому двата крака? Естествено, че не. Естествен (и елегантен) е цъфтежът на пролетните дръвчета. Старайте се изборите ви да приличат на тях…

Никога не е въпрос на избор. Винаги е въпрос на критерий.

Тихомир Димитров

април 16, 2014

Да нахраним правилното куче

pravilnoto_kuche

Изт: http://36525daystolive.com

Едно куче попада в зала с хиляда огледала. Изведнъж се оказва заобиколено от хиляда кучета. Уплашено, то подвива опашка. Хиляда кучета около него също подвиват опашки. Кучето оголва зъби и започва да ръмжи. Козината му настръхва. Хиляда кучета около него ръмжат с оголени зъби и с настръхнали козини. Огромната „глутница“ всеки момент ще го нападне и ще го разкъса. Кучето умира от ужас.

Друго куче попада в същата зала. Предпазливо, то размърдва опашка. Хиляда кучета около него трепват леко с опашки. Окуражено, то започва да върти своята опашка. Хиляда кучета около него весело махат с опашки. Толкова много нови приятели! Кучето за малко не умира от кеф…

Това е начинът, по който действителността ни отразява. 

„Каквото отвътре, такова и отвън“

„Каквото повикало, такова се обадило“

„Каквото посееш, това ще пожънеш“

Действителността винаги ни е отразявала по този начин. И никога не се е интересувала от частното мнение, т.е от това дали вярваме, че ни отразява или не. Тя ще продължи да го прави и милиони години след нас. Ще отразява, докато има КОГО да отразява. Незавсимо дали Той/Тя вярва в процеса.

И двете кучета живеят у нас.

У всеки от нас. Колкото по-дълго храним едното, толкова по-мършаво и болнаво ще е другото. Това, което „заглади косъма“, ще надделее над своя опонент и ще определя обстоятелствата в нашия живот. Докато не променим навика си да го храним всеки ден. Няма как да нахраним и двете едновременно, защото Любвта не се подхранва от страх и Страхът не се захранва с любов.

Въпрос на избор е кое куче ще нахраним.

Това решение го взимаме по стотици пъти на ден. Силата на навика е да спреш да взимаш решения и да правиш все същото по инерция. Силата на глупостта е да правиш все същото по навик и да очакваш различен резултат…

Много хора постят преди Великден по навик.

Постът не е вегетарианска диета. Не е диета за отслабване. Не е начин на хранене. Постът е да стоиш „на пост“, като войниците. И да си отваряш очите на четири: кое куче ще дойде първо и кое куче ще избереш да нахраниш днес. Постът е да си възвърнеш правото на избор.

Нека да нахраним правилното куче днес!

С достатъчно повторения и това ще се превърне в навик.

Желая ви весели празници!

Тихомир Димитров