Писателският блог на Тишо

декември 31, 2015

Знам какво ще се случи през 2016-та година

dfbsdb

Изт: futurist.com

И сега ще ви кажа:

Блогърите-нарциси ще продължават да пишат само, единствено и основно за себе си. Някакви хора, по незнайни прични, ще продължават да ги четат, да въздишат, да ръкопляскат и да им се възхищават.

Политическите лидери все така ще си мислят, че Вселената, Космосът, Планетите, Светът и Всичко останало се въртят НЕ около някаква гигантска черна дупка в средата, а около микроскопичните им пениси. Най-странното е, че стотици милиони гласоподаватели отново ще им се вържат на акъла.

Мацките ще продължават да залитат по грубияни, а „добрите момчета“ ще продължават да дялкат дървото. Защото не са добри. Към себе си.

Отново ще снимате залеза / изгрева на морето през лятото, може би с по-нова техника този път, но снимките ви отново ще са абсолютно идентични с тези от предишните години. И отново ще вълнуват само вас. Но вие отново ще ги споделите във фейсбук.

И през 2016-та година ще продължавате да качвате лична информация в социалните мрежи, които са създадени от частни американски компании с цел „безплатен обяд няма“. Ще продължавате и да се вайкате, че световната конспирация / тайните служби / правителствата / корпорациите / извънземните / гущерите / масоните ви подслушват. Което няма да ви спре да си направите още няколко акаунта към съществуващите вече десет, за да общувате с едни и същи хора навсякъде.

Фейсбук ще продължава да е пълен с: а/ видео клипове на сладки котенца и кученца, б/ апокалиптични предсказания от типа „хора, събудете се!!!“ и в/ пиянски изблици в стил „balgarq na tri moreta!@!!“. Последните отново ще са публикувани от българи, които нямат кирилизация на клавиатурата, нито географска култура, но притежават десетки левове и още повече туби с домашна ракия.

И през 2016-та висшистите ще емигрират в Гърция като общи работници, бармани, чистачи, прислужници и сервитьори, въпреки че по документи Гърция би трябвало да е поне десет пъти по-бедна и по-задлъжняла от България.

Родени в пустинята хора ще продължават да бягат от войната и ще продължават да се учудват, че тук, в зеления рай, където Дунавът синей, заплатите се по-ниски дори от тези в унищожената им от бомбардировки родина… Същите тези хора ще продължават да не искат да живеят в България и през 2016-та година. И ще продължават да са напълно прави. Затова ще поемат отново по утъпкания си маршрут към тучни либерални държави, пълни с толерасти, където отново ще получават помощи, за да не работят, които отново ще превишават заплатата на българския бачкатор, умножена по пет. Бачкаторът няма да има тази привилегия, защото е европейски гражданин и притежава европейски паспорт. Той ще има само правото да гладува в „сигурна страна“, където за пореден път ще му бавят микроскопичното възнагражение с месеци. Поговроката „който не работи не трябва да яде“ ще се окаже невярна и през 2016 година.

Българският инженер ще продължава да получава колкото чистачката в Гърция без език и основно образование. И ще продължава да бъде единственият, който е виновен за това положение, докато не си изкара най-после сертификат, че знае английски език, не си подаде сивито онлайн и не се види по скайп с работодател в радиус от две хиляди километра, който ще го цени повече от чистач.

Ще продължавате да нямате време за книги / релакс / упражнения / спорт / медитация / разходки сред природата / усамотение и т.н., защото животът ще продължава да ви притиска като нещо извън вашия контрол, макар изборите, които правите, непрекъснато да се повтарят. И да зависят изцяло от вас…

Великите сили ще продължават да се джавкат, но няма да посмеят да се сбият и през 2016-та година, защото ще разполагат със същия ядрен арсенал, с който са разполагали още през 70-те години на миналия век, т.е достатъчен, за да унищожи света 40 пъти. Ядреното оръжие ще продължава да бъде гарант за мира и през новата година. Ислямска държава ще продължава да продава евтин петрол на всички, които се заканват, че ще я унищожат. И да купува пушки от тях.

Населението на планетата няма да поумнее през 2016-та година, само ще се увеличи като брой. Същото важи и за столицата на България. В София ще е все така трудно да си намериш място за паркиране / детска градина / ред на опашката пред КАТ. Малките градове ще продължават да се обезлюдават.

Винетките и шофьорските курсове ще поскъпнат. Отново. Не е нужно да си Нострадамус, просто досега никога не са поевтинявали.

Деветдесет процента от свободното ни време ще продължават да са ангажирани с мрачни новини, песимистични прогнози, реклами на лекарства, закони, които защитават силния, политически скандали и brain dead развлекателни програми по телевизията. Останалите 10% от свободното ни време ще бъдат заети с ненужна информация от нета като тази.

Хората на честния труд ще продължават да внасят повече данъци от международните компании, регистрирани в офшорни зони. Трудолюбието, честността и пестеливостта ще се наказват все така сурово и през 2016-та година, основно в икономически план. За разлика от спекулацията, рентиерството и експлоатацията, които ще продължават да са стимулирани от сложната лихва и финансовата система.

Ще продължавате да си плащате за ню ейдж семинари и книги на гурута, които ви обясняват как се става богат „чрез силата на мисълта“, докато ви прибират парите за същите тези книги и семинари. Ще продължавате да излизате надъхани от залите и през 2016 година, а надъхването ви ще продължава само три дни. Отново.

През 2016 американските филми традиционно ще бъдат по-скучни от българския футбол, но по-ефектни, т.е без замисъл и със зрелищни сакатлъци. Естествено, мозък няма да ви трбва, за да се наслаждавате и на двете.

Връзкарите и корупционерите ще продължават да печелят проекти и през новата година. Останалите все така ще се чудят какво точно не им е наред с „концепцията“. Най- добрият бизнес план и през 2016-та ще си остане приближеният до властта.

Отново ще пропушите на 1 януари, след като сте „отказали“ цигарите на 31 декември в полунощ. От новогодишната баница отново ще ви се паднат: „шестица от тотото“, „пътуване в чужбина“ и „нова кола“. Пак ще пиете евтино шампанско на Нова година. Новогодишното парти отново ще е пълна боза.

А, да, щях да забравя: пак ще се редите цяла година в „грешното платно“ по време на задръстванията, всеки ден, с колата. Естествено, ще бъдете по един човек в автомобил. Отново. Някои от вас за пореден път ще блогват какви са еколози, докато чакат да им дойде редът на сфетофара. Как готвят здравословно. Колко обичат зелените идеи. И как трябва да се щади природата – не с по-малък от техния резервоар, естествено, а с хартиени торбички. Все пак, само селяните не си пипат лайната на кучетата и не си събират отпадъците разделно, нали така? Тъй като отново ще се придвижвате с един сантиметър в минута по време на килкометричните задръстванията и през 2016-та година, сигурно ще имате време да си резервирате самолетни билети за поредната еко-ваканция или еко-конференция в чужбина. Където да изнесете поредната презентация за вредните емисии, глобалното затопляне и въглеродния отпечатък. Огледайте се из тротоарите и велосипедните алеи, може пък да ме видите как ви изпреварвам, докато буквално ви дишам прахта, плюс изгорелите газове. Отново. Ще ме разпознаете по високо вдигнатия във въздуха среден пръст.

И не забравяйте, че мантрата „нова година – нов човек“ зависи само от вас!

Не се сърдете на вестоносеца за „новини“, които сте в състояние да промените.

Промениш ли себе си, променяш целия свят!

От всички кухи пожелания искам да ви напълня само със здраве!

За останалото си има виза и мастъркард.

Както обикновено.

Честита 2016-та година!

Тихомир Димитров 

декември 22, 2015

Намрази постъпката, вместо себе си, защото твоят път продължава…

gnsdgndfj

Изт: theunboundedspirit.com

Щом четеш тези редове, значи твоят път със сигурност продължава, скъпи приятелю! Стъпка по стъпка. Върху грешната Земя.

Всъщност, в нея няма нищо грешно. Или сгрешено. Нито в теб. Напротив, перфектно си пасвате. И бас хващам, че сте създадени един за друг! Със Земята. Но не и с постъпките, които те карат да се чувстваш зле. Тях би трябвало да намразиш. Вместо себе си.

Защото Пътят продължава. Без съмнение. Крачка по крачка. Стъпка по стъпка. По-често болезнена, отколкото радостна. Но с всяка крачка и с всяка (по)стъпка учиш.

Говоря за постъпките, с които не се гордеем особено – не се гордеем дотолкова, че да намразим себе си.

Излъгал си, намрази лъжата, вместо да мразиш себе си! Не смятам, че така ще спреш да лъжеш, просто следващият път ще има една пауза в съзнанието ти, преди да излъжеш отново. Ще има една омраза, която по изключение, веднъж в живота ти, ще изиграе положителна роля. Като спирачка. Като бариера.

Откраднал си, намрази кражбата! В затвора е пълно с честни крадци, а най-големите от тях са на свобода. И двете категории, обаче, не мразят кражбата. Копнеят за нея. Различават се само по това дали са ги хванали. Ти няма защо да се страхуваш, че ще те хванат, защото сам(а) си се хванал(а). И няма къде да избягаш. От себе си. Но да мразиш крадеца е вредно. Намрази кражбата, вместо това! Защото твоят път продължава. Само така ще продължиш и ти.

Обидил си, сигурно по невнимание. Знам колко лесно е после да обиждаш себе си, че си сгрешил(а)! Не е трябвало да казваш това или онова. Не му било мястото, не му било времето. Забрави ги тия неща! Не можеш да промениш миналото! Има само една грешка, която можеш да допуснеш и тя е да намразиш себе си. Защото си обидил(а) някого. Намрази обиждането вместо това!

Убил си, намрази убийството, а не убиеца! Сега ще кажеш: ама аз не съм убивал(а)! Сигурно е така, защото си мислиш, че само човешкият живот има някаква стойност. Подлагал(а) ли си някога животно на евтаназия? Врабчета оставяли ли са кървави следи върху предното стъкло на бързо летящия ти автомобил? Има ли много петна от мушици там? Блъскал(а) ли си бездомни кучета или котки? Минавал(а) ли си през мъртвите им тела? А дали бяха умрели? Сигурен съм, че не си ги проверявал(а) със стетоскоп. Хербализирал(а) ли си буболечки в училище? Дисектирал(а) ли си жаба в осми клас? Слагал(а) ли си отрова за мишки? Ако отговорът на поне един от тези въпроси е ДА, значи си убиец!

Аз също попадам в тази категория!

Но мразя убийството. Мразя го дотолкова, че онази спирачка / пауза / бариера в съзнанието ми пречи да смачкам досадна муха или комар, например! Това би било по-лесният начин, но омразата ми към постъпката е по-силна даже и от мързела. Откакто мразя убийството, се старая да улавям досадните гадини по най-деликатния начин и после да ги изхвърлям на свобода, като им причиням колкото се може по-малко страдания. Трудно е, защото ръцете ми са големи. Веднъж скъсах крачето на един паяк в процеса и замалко да намразя себе си. После си припомних, че това не е правилният начин. Вместо да мразя себе си, намразих късането на крака. Независимо дали става дума за паяци или за хора! Защото не мога да ги залепя след това. Но не мразя себе си, не. Моят път продължава. Твоят път също продължава, скъпи приятелю!

Това е Коледният ми подарък към теб:

Намрази постъпката, вместо себе си, защото твоят път продължава…

А, да, и това:

Весели празници!

Тихомир Димитров 

декември 16, 2015

Още няколко популярни заблуди

 

Заблуда първа:

1. Не е честно!

1a1

Изт: memegenerator.com

Никъде не пише, че ще бъде честно! Даже учителките не си правят труда да те убеждават в подобни глупости вече. А реалността го затвърждава всеки ден: Готините момичета си падат по гамените. Имаш богати родители, имаш нови маратонки и айфон! Който има крава, пие мляко! Не знам къде се е породила заблудата, че трябва да бъде честно. Като гледате естествения живот в Саваната по Нешънъл джиографик, прави ли ви впечатление някъде да присъства чисто човешката, социалистическа идея за честност и равноправие? Ми не ви прави, защото нея я няма! Няма я по тази телевизия, няма в това предаване, няма я и в Предаването на Живота! Женските са винаги на разположение САМО за най-силния мъжкар. Единствено той прави секс, останалите карат на чекии. Или на животинския им вариант. Женските предпочитат да се редят на опашка при Него, вместо да пускат на лузърите. И само Главният яде. Първи. Гладните чакат! Ако остане. Колкото и да са измършавели. Именно, защото са измършавели! „Където е текло, пак ще тече“. Да не би да е по-различно, когато ви разпределят бонусите по Коледа? Според йерархията? Честно ли е някой в Ню Йорк да вземе 20 милиона, а вие – двеста лева? При положение, че сте от един и същ прайд? Има ли разлика, че го наричате „Холдинг“? Да не би в хуманното, човешко общество да са по-различни правилата?

Решението:

Понеже съм готин, към всяка заблуда ще ви давам и по едно решение. А решението в случая е да бъдете честни към себе си. Да не си поставяте сами изисквания, които не можете да изпълните. Да не си поставяте сами срокове, които не можете да спазите. Бъдете честни към себе си. Знайте си границите. Знайте си и възможностите. И действайте според тях. Винаги давайте шанс на случайността, но не повече от 0,0000000001 процента. Само така ще реалзиирате пълния си потенциал! Някой би казал, че това е да ограничаваш таланта! Но въпросът ми е: дали наистина има талант? И, ако има, дали той е насочен в правилната посока? Дали не бачкате тази работа само заради заплатата на пето число? Ако е така, значи Животът е бил честен към вас. Превежда ли ви заплатата на всяко пето число? Превежда ви я! Но вие не сте били честни към Живота, когато сте подписвали трудовия си договор! Искали сте нещо друго, а сте приели първото, което са ви подхвърлили. Защото ви е било страх. Подчинявате ли се на страха, ще живеете в страх, подчинявате ли се на страстта, ще живеете страстно, но не дълго. Не казвам, че вариант А) страхът или вариант Б) страстта са правилните решения. Настоявам само да бъдете честни към себе си. Дължите си го. Никой друг не ви е длъжен. С нищо. Което води към:

Заблуда втора:

2. Жертва съм на обстоятелствата!

a1a

Изт: ajmahari.ca

Презирам хората, които са жертви. Не заради тяхната слабост, а заради тяхната алчност. Та нали жертвите са тези, на които всеки трябва да обръща внимание, с чиито особености и капризи всеки трябва да се съобразява! В крайна сметка, жертвата е невинна заради изборите, които е направила! Но ние сме жертвите, които трябва да се съобразяват с нея. Да й угаждат. От гузност. Че не сме на нейното място! Fuck that.

Решението:

Вижте Стивън Хокинг – пише научни трудове по астро-физика само с мигане на клепача, защото е единственото нещо, което може да движи от цялото си тяло. И е Нобелов лауреат. Не заради клепача, човекът просто е новият Айнщайн! Ако сте склонни да го съжалявате, значи заблуда втора тече в кръвта ви – вие сте жертва на обстоятелствата. Остава само да се появяват подходящите обстоятелства. А те няма да закъснеят. Поемете отговорност за краткия си живот и го изживейте като герои, мама му стара! Дори целият свят да е настроен срещу вас, ще живеете максимум 90-100 години, които, в съпоставка с Цялото, са си направо едно нищо… Какво толкова имате да губите? Което ме навежда на:

Заблуда трета:

3. Допуснах непоправима грешка!

1b1

Изт: reversepoetry.blogspot.com

Няма непоправими грешки. Точка по въпроса! Миналото е толкова недосегаемо, колкото и онази ученичка, която сте искали да опипате, преди да умре през лятната ваканация в ужасна катастрофа, но не сте успели да я опипате, защото не ви е достигната смелостта. Миналото е непоправимо като черепа на момчето в казармата, продупчило го с куршум по време на самотния си пост, защото любовното ви писмо не е успяло да го открие навреме. Сега той е зеленчук и повече няма как да чете.

Решението:

Миналото е непоправимо, но не е ваша работа да го поправяте! Не сте натискали вие спусъка, не сте завъртали вие кормилото в насрещното. А и да сте, щом четете това, значи все още имате някакъв шанс. Понеже миналото е непоправимо, вие трябва да сте особено влюбен(а) в драмата глупак или глупчака, за да се тръшкате цял живот заради пропуснати шансове в миналото. Пък и животът не е особено дълъг, имайте го предвид и това! Даже без злополуките е доста кратък. След като знаете, че миналото е аут, вие можете да се съсредоточите единствено върху бъдещето или върху настоящето, нали така? Да, бъдещето е „поправимо“, но то зависи и от „тоз дет виси“, т.е до голяма степен е извън вашия контрол, така че единствената възможност за намеса си остава настоящето. Тук можете да си отговорите на въпроса: Да го инвестирам ли в съжаление за миналото или да го инвестирам в изграждане на утрешното минало? Има само един правилен отговор на този въпрос…

Заблуда четвърта:

4. Питам се: Защо?

b1b

Изт: cowart.info

Защо жена ми изневерява, след като съм й осигурил всичко, от което се нуждае? Защо баща ми работи за едно евро на час в мината и му бавят вече трети месец заплатата, а комшията плъзга безжична мишка около безжичната си клавиатура и за две минути изкарва 20 хиляди евро с борсови спекулации? Защо шефът на баща ми има по-скъпа кола дори от него? Защо хладилникът ми не работи? Защо политиците не си изпълняват обещанията? Защо светът върви надолу? Защо поскъпнаха двойно винетките? Защо?

Решението:

Останете си с въпросите, но заместете инвалидния „Защо?“ с по-креативния „Как?“! Как да променя лайняния си живот? Прочетете заблуда едно, две и три, след което си съставете план и започнете да го изпълнявате от ВЧЕРА. Просто няма друг начин…

Заблуда пета:

5. Прекалено е трудно!

ccc

Изт: stressbusting.co.uk

Сигурен съм, че сте си го казвали, докато учехте азбуката. Сигурен съм, че сте си го казвали и, докато учехте таблицата за умножение. Но сега перфектно четете този текст и дори знаете, че петпопетправитридесетипет, нали така?

Решението:

Не трудно, но никъде не пише, че ще бъде лесно и… никъде не пише, че ще бъде честно. Просто открийте онзи метод, който работи за вас и го повтаряйте като папагал. Това е цялата „магия“.

Заблуда шеста:

6. За разлика от тях…

ddd

Изт: middleclasshell.com

За разлика от тях, аз нямам приятели в парламента. За разлика от тях, аз не започнах с червените куфарчета едно време. За разлика от тях, аз не съм участвал(а) в масовата приватизация. За разлика от тях, аз не работя в политическа партия. За разлика от тях, аз не съм роден(а) в Париж / Ню Йорк / Силиконовата долина…

Решението:

Чакай малко, бе, на кого му пука? На мен не ми пука кой си, нито какъв бекраунд имаш, нито с какъв капитал разполагаш, защото знам, че след 1000 години ще си купчина бял прах, която можеш да изшмъркаш с насраните си приятели днес само за един час, а вмирисан труп ще си най-много след още 50. Години. Максимум! И нищо на света не може да промени това! Всичко, което има значение, е как ще се държиш с околните днес. За разлика от тях, ти можеш да избереш и да не си арогантен простак.

Заблуда седма:

7. Все някога късметът ще ми се усмихне!

eswag

Изт: lotterypost.com

Чуствам се длъжен да спечеля от лотарията, просто! Даже мисля, че тотото вече ми дължи шестцифрена сума. Нали Део обеща, че парите са създадени, за да се печелят! Все някога ще ми се отвори парашутът и на мен. Щом другите го могат, значи го мога и аз! Аз съм изключително посредствен тип – единственото, което мога, е да чакам…

Решението:

Спри да чакаш. Чакането е пропиляно настояще в името на едно бъдеще, което само ти си въобразяваш. Шестицата е добре дошла, но да разчиташ ЕДИНСТВЕНО на нея е гаранция за неуспех стотици милиони към едно. Стотици милиони са дните, които трябва да минат, за да се усмихне математическата вероятност и на теб, а едно е животът, който пропиляваш в чакане. Имай си и други приоритети, освен чакането!

Заблуда осем:

8. Виновни са: преходът / политиците / скапаната държава / международната конспирация

no

Изт: weeklypodcast.net

Сигурен съм, че можете да ми предоставите аргументи.

Решението:

Прочетете цялата статия по-горе.

А сега отивам да дописвам продължението на „Аварията“ , защото никой няма да ми е виновен, ако не успея да го завърша до края на годината, както съм обещал. Меценатите ще получат „ръкописа“ топъл-топъл в началото на 2016-та, преди да е засъхнало „мастилото“, а другите ще четат историята от самото начало, за да стигнат до продължението й, ако изобщо ги интересува. Мислех си, че е прекалено сложно да се напише нов роман само за месец-два, но се оказа, че не е. Просто не бях пробвал… 🙂

Сродни публикации:

Още три мега популярни заблуди

Oще шест популярни заблуди 

Още четири популярни заблуди

Весели празници и до скоро!

Тихомир Димитров 

декември 3, 2015

Щастието е лесно

gnxfgn

Изт: Уикипедия 

Бях се сдухал нещо напоследък: заради лошите новини, които непрекъснато ме заливат отвсякъде, заради скапания хотел, в който отседнах на рождения си ден, заради хилядите дребни и злободневни неща, които ми отнемат от времето и от енергията, необходими за довършването на новия ми роман, включително и заради факта, че на най-култовия календар тази година, вместо привлекателни мъжки и женски тела, които предизвикват въображението със своята естетика, решиха да изтипосат 80 годишни баби по чорапогащници.

Всичко това е нон-сенс, разбира се. НО може да те повлече надолу. Ако му се оставиш…

Та, излязох си аз онзи ден от нас, сдухан и посмачкан, реших да се възползвам от красивия, слънчев, есенен ден и да си подаря малко самота. Дълго обикалях безцелно из града, после си взех една биричка, намерих си пейка в парка, съборих на земята покрилите я жълто-червени есенни листа, седнах и си запалих цигарка.

И тогава ме озари едно прозрение:

Щастието, мама му стара, е лесно!

Получих отговор на въпроса, който си задавах постоянно: Защо ми е толкова трудно? Защо позволявам на външни, груби и грозни процеси, които нямат никаква пряка връзка с мен, да нахълтват така варварски в личното ми пространство и да нарушават вътрешния ми комфорт? Да рушат душевното ми спокойствие? Защо? Защо е толкова трудно да си щастлив? И разбрах, че трудно е точно обратното: да си нещастен е трудно. Изисква се доста „бачкане“, за да го поддържаш това състояние. Трябват си упоритост и постоянство. Не може току-така да се откажеш да бъдеш нещастен, нали? Ще вземе да ти олекне! Ще вземеш да изпаднеш в някаква празнота! Какво ще правиш тогава?

Ето какво направих аз: доизпуших си цигарата, станах, продължих си разходката и реших да погледна на света с нови очи. Ей така – за експеримента. Да видя по-трудно ли е, отколкото да си сдухано л**но, с извинение за израза.

Първо видях едни дечица да си играят на една детска площадка. Когато човек е смачкан, дори най-позитивното може да извика у него (по навик) негативни усещания. Примерно: че ти самият още нямаш деца, че ще умреш сам, дърт и неразбран! Или пък, че децата ти вече са големи, неблагодарни, отдалечили са се, нямат нужда от теб! А колко сладки бяха едно време, като тези мъници, заровени в есенните листа! Голям зор е, братче, да ги поддържаш тези мисли, тези емоции, този безкраен цикъл от водещи едно към друго отрицателни умопомрачения. И то при вида на невинни дечица! Ами ако животът те сблъска с нещо наистина гадно? С нещо наистина зло? Сега разбирате ли колко много „бачкане“ се изисква, за да го поддържаме това състояние в себе си? Разбирате ли колко много енергия трябва, за да си настроен така през цялото време?

Стана ми смешно, когато си дадох сметка за тези неща. Изведнъж ми олекна. Подминах и в лекотата си някак от вътре ми дойде да ги благословя тези деца. Не, не съм религиозен, нито дълбоко вярващ, но настроението ми изведнъж се промени и извади „на показ“ други, съвсем неочаквани чувства. Започнах да им пожелавам само хубави работи. Мислено очертах животите им в ума си, „нагласих“ ги в уютни домове, при родители, които ги обичат и се грижат за тях, с верни приятели от детинство, с които ще остареят заедно, ще бъдат неразделни в хубави и в лоши времена, видях ги да растат, да стават големи мъже и жени, видях ги да обичат и да бъдат обичани, да учат и да постигат, да се радват на хубаво здраве, да успяват, да се развиват и да живеят…

Ехеей, и като рипна онуй необуздано писателско сърце! Все едно, че се бях налочил с литър младо вино! Стана ми още по-леко, обзе ме някаква вътрешна топлота, разкопчах си якето, имах чувството, че ще полетя, искаше ми се да бягам, започнах да тичам от радост! После се огледах и видях колко красива е градината покрай мен. Веднага изплуваха идиотските негативни представи, които винаги идват по навик: „Ми да, някой е взел голям рушвет, градоустройствените проекти са си чиста проба корпуция, за какви неща се харчат парите на данъкоплатците само, а хората стоят гладни и нямат какво да ядат!“

И отново ми стана тежко. Потънах като ютия. Всъщност, „тежко“ не е правилният израз. Стана ми „трудно“. Трудно ми беше да се намирам в това състояние. Трудно, мъчително и уморително беше да се поддържам в него. Ако трябваше да го сравня с предишното състояние, това бе все едно да сравняваш изкачването на връх с раница върху гърба с карането на колело, като усилие. Надолу по баира… И си казах: „Чакай малко, някакви хора, които дори не познавам, може да са бъркали в кацата с меда, може да са крали от общата касичка, но това никога не е било, не е и няма да бъде мой проблем! Те сами ще отговарят за постъпките си – ако не пред съда, то пред кармата, Бог или каквото там възмездие съществува. Едно е сигурно – на този свят енергията не се губи и кражбата също е енергия. Щом си крал, ще имаш да връщаш, при това – с лихвата. Но това няма нищо с мен!“

Това, което имаше общо с мен в онзи момент беше красотата, която ме заобикаляше. И вместо инстинктивно да се радвам на нея, вместо да я пренеса вътре у себе си, да обогатя собствения си „интериор“, да полея „градинката“ на повяхналите ми настроения с малко свежест и хармония отвън, аз започнах (по навик) да псувам някакви хора, които нито можех да видя, нито да пипна, нито бях сигурен изобщо какво са направили, защо са направили и дали изобщо са го направили. Но всичко това беше за моя сметка! Трябваше ми огромна енергия да се поддържам в това състояние.

Тогава отново ми олекна. Благослових в ума си хората, които бяха създали онова, което в момента ме радваше. Без претенции към миналото и без изисквания за бъдещето. Накратко, без никакви условия. Ей, щях да се изстрелям в Космоса направо! Все едно бях изхвърлил щанга от крехкия си балон. И излязох на оживен булевард.

Някакъв скъпарски джип се беше засилил арогантно към пешеходната пътека. Очевидно нямаше намерение да спре. Въздъхнах и реших кротичко да си изчакам на тротоара. Казах си: „Оптимизъм, оптимизъм, ама не си струва да рискуваш живота си заради оптимизма, Тишо!“. Джипът закова спирачки. Фаровете присветнаха два пъти. Загледах се през предното стъкло. Една много симпатична девойка, с руса коса, вързана на кок, ми правеше жест с ръка да премина. И ми се усмихваше, на всичкото отгоре! Все едно съм й купил десерт! После на тротоара се разминах с други две „яки каки“. Изглеждаха в прекрасно настроение, разговаряха нещо и се смееха, огледаха ме усмихнати от глава до пети, погледите ни се пресякоха, усетих симпатия, сякаш се радваха да ме видят, все едно бях някакъв Брад Пит, а не мрачен писател в гробовно настроение, случайно срещнат на улицата. Само дето вече не бях в гробовно настроение. Защото беше ме домързяло непрекъснато да полагам усилия, за да се чувствам така. Огледах трафика, едно комби минаваше покрай мен и едно момченце ми махаше от бебешата седалка отзад.

„Когато се вгледаш в бездната и тя гледа право към теб“. Значи сигурно е вярно, че когато се усмихнеш на живота и той започва да ти се усмихва отвсякъде. Зад всеки ъгъл.

Щастието е лесно. Другото, другото е трудно, дами и господа! И зависи изцяло от нас!

Тихомир Димитров

декември 1, 2015

Излезе новият календар на Pirelli

omfg

Изт: indiatoday.intoday.in 

Мхм, да, онзи същият.

Повече за календара в Уикипедия

Тук е мястото и за авторския коментар.

Бих искал да го побера само в две думи:

„баба стайл“

За неразбиращите родния си език:

Дис из уот а феминист лукс лайк.

Тихомир Димитров