Ловецът

Стара градска къща, на видима възраст около сто години, скрита в клоните на плачещи върби, наведени над тихите, застояли води на канала, в които плуват жълти, есенни листа. Дървени капаци на прозорците. Заковани перпендикулярно греди. Буренясал двор. Трябва да търсиш постройка, за да я видиш в целия този хаос. Перфектното леговище! Зная, че си вътре, но по-важното е ти да не знаеш, че аз съм отвън. Няма следа от пазачи. Рисковано е да идвам точно преди залез, но го правя, за да се убедя за последен път, че все още си тук. Намирам се в една от многото коли, паркирани по твоята улица. Подтискам желанието си да запаля цигара, докато чакам. Миризмата на тютюн може да привлече вниманието ти. Надявам се, че няма да усетиш присъствието ми. Умея да се контролирам. Това е най-доброто ми оръжие. Няма да усетиш тревога или страх да се излъчват от мен. Нито пък ще разбереш, че те наблюдавам. Зная точно кога да спра. Ловецът дебне жертвата, а не обратното.

Входната врата е почти невидима във вечерния сумрак, под сянката на плачещите върби. Чувам скърцане на ръждясали панти. Минаваш бешумно покрай мен. Походката ти е стройна. Кралицата на нощта отново е излязла на лов! Не бива да задържам погледа си прекалено дълго върху гърба ти. Господи, каква фигура! Поглеждам в страни. Дишането ми е уравновесено, пулсът – нормален. Отминаваш и аз отново съм в безопасност.

Мисля си за теб, докато вечерям в колата на паркинга пред McDonald’s. Чудя се дали не „закусваш” в момента. За един от нас двамата това ще е последното ядене. Най-вероятно за теб. Наслади му се добре, мила, защото утре ще бъдеш свободна. Ще го направя. Оковите на материята ще ги премахна от любов, а не защото те мразя.

Прибирам се в квартирата. Наех този апартамент специално заради теб, откакто ти се премести в града. Дори не подозираш, че от няколко месеца те следя. Взимам душ. Лягам да спя. Радио алармата ме буди точно час преди изгрева. Приготвям си „инструментите”: мощен фенер, пистолет със заглушител, мачете, огнехвъргачка и пожарогасител. Желязна щанга за разбиване на врати. Замалко да забравя противогаза. Пъхам всичко в огромния черен сак, мятам го през рамо и излизам. Сигурно тежи половин тон!

Небето е тъмно синьо, когато отново чувам ръждясалите панти да скърцат в мрака под плачещите върби. Търпеливо изчаквам първите слънчеви лъчи. Оглеждам се. Улицата е пуста. Няма минувачи. Градът все още спи. Ти също би трябвало вече да си заспала. Прекосявам буренясалия двор. Пъхам щангата в процепа до бравата и натискам. Вратата се отваря. Значи без излишен шум. Това е хубаво!

Фенерът ми осветява вътрешността на антрето. Паяжини, прах и мухъл. Паянтови стълби водят към мазето. Вратата е отворена. Твърде непредпазливо от твоя страна! Сигурно има някакъв капан. Внимателно поставям крак върху първото стъпало. Прогнилата дървесината изпуква под тежестта на тялото ми. После нищо. Пълна тишина. Осветявам пода на мазето. Две червени очички ме наблюдават от мястото, където свършват стъпалата. Правя още една крачка напред и плъхът изчезва. Чувам го да трополи някъде из далечните краища на мазето.

Утъпкана пръст, поръсена със слама. В краката ми щъкат дребни гризачи. Остра миризма на миши изпражнения. Гол охлюв пълзи по стената. В светлината на фенера паяжините изглеждат като завеси от коприна. Каменният ковчег е в старата ниша, която някога е служила за складиране на въглища през зимата.

Едва успявам да отместя тежкия капак с щангата. Щом си успяла да донесеш това тук сама, без пазачи и носачи, представям си какво можеш да ми сториш с двете си ръце! Сега дългите бели пръсти кротко почиват, събрани върху гърдите. Едва доловимото им повдигане и спускане показва, че дишаш. Кожата ти е тънка, почти прозрачна, а очите ти са затворени. Облечена си в чисти дрехи. Миришеш на хубаво. Красива си. Съвсем скоро ще бъдеш и свободна! Зареждам пистолета. Махам предпазителя. Опирам дулото на заглушителя в челото ти. Не искам да се мъчиш. Ще го направя по най-бързия начин.

Веждите трепват под допира на тежкия метал. Очите започват да се въртят зад затворените клепачи. Знаеш, че вече съм тук, но нищо не можеш да направиш. Не и докато слънцето огрява тази част от планетата. Сигурно си ме чула, още когато приближавах с тихи стъпки през двора, подушила си ме, докато слизах в мазето. Знаела си, че идвам за теб.

Една сълза потича по бузата ти и оставя червена следа.

Натискам спусъка. Трепваш само за миг и тялото ти се отпуска. Главата клюмва в страни. Отделям я с помощта на мачетето. После вадя сърцето. Слагам противогаза и паля трупа с огнехвъргачката. Ако бяхме извън града, щях да подпаля цялата къща. За всеки случай! Остават само пепел и кости. Внимателно изпразвам съдържанието на пожарогасителя в ковчега, преди огънят да е обхванал всичко наоколо. Почиствам черепа ти от саждите и пяната, за да го прибера при инструментите в сака. Няма череп – няма хонорар. Два бели кучешки зъба изпъкват на мястото, където преди малко бяха красивите ти устни. Колко ли бездомни пияници и наркомани са отнесли спомена за сладката целувка от тази устни в гробовете си?

Отново е вечер и на вратата се чука. Предпазливо поглеждам през шпионката. Държа заредения пистолет в дясната си ръка и отключвам с лявата. Тайният куриер е тук.

– В света на светлината бях мрак – питам го за паролата.

– В света на тъмнината ще бъда светлина – отговаря правилно той.

Прибирам пистолета. Отварям. Мълчаливо си разменяме две големи, непрозрачни, найлонови торби. В едната има череп на вампир, а в другата – 33 хиляди долара. Това е наградата ми за добре свършената работа. Заключвам входната врата и влизам в хола, където ме очаква бутилка отлежало уиски. Позволявам си по някое дребно удоволствие след всеки успешен улов. Сипвам си щедро, до горе, без вода и лед.

– Наздраве! – вдигам пълната чаша.

Бледото момиче от другата страна на масата само кимва леко. Очите й са бездънен кладенец.

– Знаех си, че трябваше да подпаля цялата къща!

– Да беше го сторил. Сега вече е късно.

– Вратата към мазето нарочно ли беше отворена?

– Мама искаше да е сигурна, че дойдат ли, ще открият първо нея.

– Майка ти беше умна и красива жена!

– Благодаря! Но ти я уби. И сега ще платиш. Обещавам да е бързо. Както постъпи с мама.

– Може ли преди това да си изпия уискито? – поглеждам въпросително към пълната чаша в ръката ми.

– Имаш цяла нощ на разположение. Налей си още едно.

– Остават за теб – посочвам торбата с парите.

– Не ми трябват. Ще ги получи някой, на когото държиш. От теб зависи кой. Приеми го като право на последно желание.

– Може би сестра ми. Едва свързват двата края с мъжа й… – за момент ме обхваща съмнение – А сигурна ли си, че ще й се размине без целувка за лека нощ или обещание за безсмъртен живот?

– Имаш честната ми дума.

– Как мога да ти вярвам?

– Нямаш друг избор – следва кратка пауза – ще го направя, защото знам, че ти обичаше мама.

Наистина трябваше да подпаля къщата! Или поне да я претърся щателно, преди да напусна. Този пропуск ще ми струва живота. „Малката” ме е проследила чак дотук, през целия град, може би по миризмата, може би водена от страшната интуиция, с която са надарени тези същества. А може и да не съм бил чак толкова незабележим в тихата уличка през последните месеци. Може би тя е искала да си отиде, но е нямала сили да го направи сама. Затова ме е допуснала в леговището…

Бавно изваждам пълнителя и поставям празния пистолет на масата. В знак на добри намерения. Няма смисъл от бягство, нито от съпротива. Не и докато слънцето огрява онази част на планетата…

Тихомир Димитров

Всевиждащото око на пепелянката

Става дума за смартфона на Allview – Viper i. Преди време бях написал ревю за таблет от същата марка. И останах приятно изненадан. Брандът не е много познат у нас. След тествани един таблет и един смартфон вече съм убеден, че заема доста прилично място при съотношението между качество и цена в своя потребителски клас. Разбира се, няма да успея да убедя един iPhone маниак да си купи „окото на пепелянката”, пък и нямам достатъчно технически познания, за да го сторя. Това е едно изцяло потребителско ревю на пълен лаик. Освен това, със зомбита трудно се спори, а още по-трудно се спори с fashion victims без икономическо образование, за които брандовете имат статута на икони. Единственото, което мога да им кажа е, че плащат 3-4 пъти повече не за 3-4 пъти по-добър дивайс, а за 3-4 пъти по-висок рекламен бюджет. Сещате се, че няма как да е за сметка на производителя, нали?

Наближават скорпионските рождени дни, а веднага след тях и Коледа, та, ако сте решили да изпъкнете, подарявайки смартфон, ето ви чудесен начин хем да не си ощетите бюджета, хем да не ви псуват след това. Дори мисля, че ще останат доволни от подаръка. Но да се върнем към смартфона:

Първо, телефончето е доста елегантно. Стандартният цвят на капака е черен, което мен ме устройва напълно, а за мацките има разнообразие от бял, син, жълт и розов цвят. Олекотената конструкция е с вътрешна рамка от магнезий, чиято цел е да увеличи здравината, без това да е за сметка на теглото (143 грама). Има 4,7 инчов тъчскрийн дисплей. Корпусът е достатъчно тънък, за да изглежда красиво. Сега нямам линийка да го измеря, нито успях да открия дебелината в продуктовите описания (защото ме мързеше), но е точно колкото цигара Davidoff. 🙂

Някои критикуват леко изпъкналата задна камера (осем мегапиксела), а на мен тя ми стои идеално. Въпрос на вкус към дизайна. Прави чудесни снимки и видео, но… само през деня. Естествено, това е нормално за почти всеки смартфон. Нощните кадри са, как да кажа, задоволителни… Тоест, няма на замени джобната ви сапунерка, да не говорим за огромния ви полу-професионален фотоапарат. Носете си и тях в багажа, когато ходите на екскурзия. За всеки случай…

Телефончето идва с добри гумени цилиндрични слушалки – от тези, които се пъхат в ушите и почистват ушната кал, обаче карат всички звуци от околния свят да изчезнат. И значително увеличават удоволствието от мултимедията.

Предната камера е само два мегапиксела – достатъчно е за селфита и за видео разговори (поддържа 3G video calling). „Окото на пепелянката” е въоръжено с мощен фенер, който още не съм проверил за колко време стопява батерията. По-важното е, че върши чудесна работа в тъмното. И през деня. Без него, например, днес нямаше да мога да разбера дали котката е направила беля под леглото или не… Има вграден компас, освен задължителните GPS навигация, гео-тагинг, Гугъл карти и прочие… Не знам дали само мен ме радват такива детски нещица, но фенерчето и компасът са ми любимите екстри в това устройство. За по-малките деца има и няколко готови инсталирани игри.

Като стана дума за батерия, цял ден мултимедийни забавления не успяха да я изтощят. Предполагам, че ако смартфонът се използва по предназначение, а именно: за текстови съобщения, интернет и телефония, няма да има нужда да се зарежда всеки ден. Но това само времето ще покаже. Още е прекалено нов.

Върви под Android 4.2.2 Jellybean. Знам, че тук мненията са крайно противоположни – има си маниаци, има си и порицатели на операционната система. Това, което необремененият потребител (като мен) иска е устройство, което да включи и да започне да използва веднага, то да има целия необходим софтуер за целта и командите му да се изпълняват незабавно. Получих ги трите неща.

Сега, предполагам, че ако бях спец щеше да има за какво да се хвана, ама не съм, пък и паметта на устройството още е празна. Също така предполагам, че напълването й няма да е проблем. CPU-то е четириядрено (1,3 GHz), с 1 GB RAM. Забавлявам се от мисълта, че в джоба си нося процесор с капацитет многократно по-голям от този на изчислителния център, където ни водиха като пионерчета и ни обясняваха, че цялата тази сграда отсреща е „супер компютър”. Има осем гигабайтова флаш памет с възможност за допълнителна карта от още 32 гигабайта (смартфонът, а не изчислителният център). Работи с две сим карти.

Екранът е достатъчно ярък, за да не става невидим в хубав, слънчев ден. Пристига с допълнително защитно фолио, което някои не намират за необходимо да поставят, но още с отговарянето на първото телефонно обаждане, докато закусвах в кварталната баничарница, разбрах, че е задължително. Порових из нета и видях, че някои намират резолюцията на дисплея от 960 по 540 мегапиксела за незадоволителна. Всъщност, спецовете изтъкват това като основен и единствен недостатък на модела. Според един от тях „картината не е много рязка и цветовете не са много наситени, ако ги наблюдавате от близо”. Същото ревю, обаче, намира телефона за „хубав и евтин”, дори така е озаглавена видео презентацията, която можете да гледате във Вибокса, за да се сдобиете с по-професионални впечатления от моите.

Едно от предимствата е, че тапетите, темите за дизайна и ефектите са много приятни – хващат окото и са разнообразни. Ако добавим и възможността за смяна на капаците с различен цвят, можете всеки ден да си създавате усещането, че сте с нов телефон, използвайки добре познатата функционалност на стария, без да ви се налага да свиквате с нови менюта и прочие технологични изненади. Приятелките ви кифли със сигурност ще са очаровани – още повече, че така получавате смартфон, който да отговаря и на настроението ви, и на маникюра, и на ботушките или педикюра, в зависимост от сезона, в който се хвалите с хубавия си и евтин смартфон. Естествено, няма да казвате, че е евтин, на кого му пука, ще наблягате само на това, че е хубав! 🙂

И така, стигнахме до най-важният въпрос – въпросът за цената.

В момента се предлага на промоция за 275 лв от DUALSIM

Тихомир Димитров 

За трезвия алкохолик и пияния трезвеняк

На всички им е ясно какво представлява трезвият алкохолик – човек с треперещи ръце, на когото животът му е сравнително по-лесен от този на „нормалните“ хора, защото, докато те са разкъсвани между хиляди желания и различни приоритети, той има само едно желание и само един приоритет – да се напорка.

Много по-интересна, обаче, е персоната на пияния трезвеняк.

Винаги съм считал абсолютните въздържатели за леко подозрителни – особено, ако в добавка са и вегетарианци, които обичат животните + децата (но нямат деца). Вижте Хитлер за пример… В най-добрия случай, тези хора са с някакво заболяване, а в най-лошия са пияни трезвеняци.

И така, какво представлява пияният трезвеняк?

Религиозните фанатици са такива. Вместо със спирт, те се упиват с вярата си в някакъв зъл бог, който ще накаже всички грешници с вечни средновековни мъчения в ада, без право на замяна, а в добавка изисква от чедата му да избият вярващите във всякакъв друг бог, раличен от него, като не пропуснат да изнасилят жените им, да продадат децата им в робство, да ограбят имуществото им и да изгорят къщите им, след като приключат с „бого-угодното“ си дело.

Трезвият алкохолик е просто болен човек, страдащ от абстиненция, а пияният трезвеняк е луд за връзване и понякога единственото „лечение“ за „състоянието“ му е самостоятелно насочваща се ракета, изстреляна от безпилотен самолет на много по-напреднала в техническо отношение нация, която вярва в друг бог.

Пияни трезвеняци са и работохолиците. Самото наименование показва, че тук има някакъв проблем, някакво пристрастяване. На тях не им остава нито време, нито желание да пият, защото са посветили цялото си свободно време и всичките си желания на една единствена цел – да бачкат до гроб. В буквалния смисъл на думата. Така или иначе, всички ние ще бачкаме до гроб, в буквалния смисъл на думата, след още няколко повишавания на възрастта за пенсиониране, но именно пияните трезвеняци са тези, които го правят с удоволствие – все едно каторжник да гребе, окован за греблото, и да се кефи на свистенето на камшика по гърба му, защото е мазохист, а не защото изтърпява наказание за някакво „углавно“ престъпление от Античността, като невъзможност да удовлетвори кредитора си или кражба на петел от съседския двор, например.

В сектата на работохолиците има два типа пияни трезвеняци: отчаяните и кариеристите. Както и при религиозните фанатици, едните командват парада, а другите им служат със сляпа преданоотдаденост в среда на строго йерархично чиноподчинение. Отчаяните работохолици не притежават никакви интереси, надежди, занимания и увлечения извън работното си място. Работата е спасителната им сламка – крехката и единствена преграда между тях и самотата, лудостта и страхът, които ги очакват във външния свят. Да подпишеш заповед за уволнение на такъв човек е равносилно на това да подпишеш смъртната му присъда. Внимание, работодатели!!! Пияният трезвеняк от типа отчаян работохолик дори няма да опита да удави мъката си в алкохол, след като го уволните – все пак, той за това си е пиян трезвеняк – упива се от работата и тя е единственото нещо, което придава стойност на пустия му живот, защото го кара да се чувства потребен. Вместо да се натряска като донски казак и да ви тегли една майна, след като го уволните, този човек най-вероятно ще посегне на живота си, а не е изключено да се опита да вземе със себе си и вас.

Другият тип пияни трезвеняци в сектата на работохолиците са нейните лидери – пасторите на работохолизма – техни първосвещенства отдадените кариеристи. Те имат 30 годишен план. Всяка секунда, минута, час, седмица, месец и година от него са посветени на израстването им в кариерата и тежко на оногова, който се опита да им застане на пътя! Отчаяните работохолици съществуват с една-единствена цел – да им служат, а работодателите са създадени с една-единствена цел – да изграждат подходяща среда, в която този тип пияни трезвеняци да могат да се развиват до осъществяване на заветната си цел – да започнат да живеят, когато се пенсионират. Това, естествено, няма как да стане, поради непрекъснатото увеличаване на пенсионната възраст в цял свят и съкращаването на живота от излишния стрес, но пияният трезвеняк, тип отдаден кариерист, няма нито желанието, нито времето да разсъждава върху този въпрос в момена. Прекалено зает е с 30-годипния си план…

Пияни трезвеняци са и политическите лидери, но най-вече тираните-въздържатели. Като конкретни примери мога да посоча двама почитатели на здравословния начин на живот: Адолф Хитлер и Аугусто Пиночет. Последният пиел само билков чай, докато разписвал смъртните присъди на „провинили се“ интелектуалци и, подобно на колегата си, бил домошар – много обичал семейството и децата…

Още един интересен тип пияни трезвеняци са гастро-еко-фундаменталистите. Сещате се: хората, които ядат само домашен хляб от собственоръчно отгледан лимец, вечерят със салата от кълнове (но без никакви подправки), не режат храната, за да не я наранят, а менюто им включва само сурови ядки, цели плодове и зеленчуци, защото някой им е казал, че така ще живеят 200 години. Интересно, защо предците им от праисторическата епоха, които са се хранили само по този начин, едва са докарвали до 25? А, да, заради съвременната медицина! Питайте, обаче, някой пиян трезвеняк, тип гастро-еко-фундаменталист, какво мисли за съвременната медицина. А за ваксините? Същото, каквото мисли и за ГМО-то, за chemtrails, за промяната в климата, за масовото образование, за кредитните карти и, разбира се, за алкохола…

Може би единствените пияни трезвеняци, които не могат да бъдат класифицирани като абсолютни социопати, са от лигата на отвратените. Ако си израстнал в семейство на алкохолици и детството ти е било низ от скандали, мизерия, физическо и сексуално насилие в резултат от алкохола, много вероятно е като възрастен да не искаш да близнеш и капка от спирта, с който е било напоено дори майчиното ти мляко… Напълно разбираемо е, въпреки че упиването с омраза към не-въздържателите тук е запълнило празнината и се е превърнало в новата ти дрога. Което пак, до известна степен, те превръща в социопат.

Изводът от всичко това?

Няма извод.

Животът не е съчинение с увод, изложение, заключение и поука накрая.

Крайно време е да разберете това.

А сега отивам да си извадя една бира от хладилника по случай петък – ден на майстора.

Наздраве!

Тихомир Димитров 

Точно в момента, някъде по света:

Изт: commons.wikimedia.org

Точно в момента, някъде по света:

Някой си поръчва второ уиски на борда на транс-атлантически полет.

Някой печели милиони от лотарията.

Някой издъхва в агония от раните си на бойното поле.

Някой ражда.

Някой шофира в нощта.

Някой се готви за състезанието на живота си.

Някой полива невзет изпит.

Някой се моли.

Някой проклина.

Някой се обяснява в любов.

Някой чете смъртна присъда.

Някой открива нова звезда.

И я кръщава на детето си.

Някой подготвя атентат.

Някой обмисля предложение за брак.

Някой излиза от затвора след 20 години самота.

Някой влиза на неговото място.

Някой проповядва (своя вариант на) Истината.

Някой му вярва.

Някой се пече на плажа.

Някой кара сноуборд.

Някой се дипломира.

Някой получава отказ за стипендия.

Някой чете книга.

Някой пише книга.

Някой прави секс.

Някой се самоубива.

Някой медитира.

Някой пилотира хеликоптер.

Някой си глади сакото.

Някой смърка кокаин.

Някой сменя пелени.

Някой танцува.

Някой пуска музика на 15 000 човека в зала.

Някой отговаря на въпроси.

Някой провежда разпит.

Някого го бичуват.

Някой си отваря бира.

Някой пали цигара.

Някой управлява парапланер.

Някой си презарежда автомата.

Някой милва косите на любимата.

Някой дебне в нощта.

Някой си ляга призори.

Някой обядва.

Някой посреща гости.

Някой се влюбва.

Някой те наблюдава.

Някой плаща.

Някой печели.

Някой се разорява.

Някой залага в казиното.

Някой поръчва шампанско.

Някой пише имейл.

Някой разговаря по телефона.

Някой кара мотор.

Някой спи.

Някой сменя телевизионния канал.

Някой получава оргазъм.

Някой изнудва.

Някой мастурбира.

Някой яде сладолед.

Някой пуши джойнт.

Някой застъпва на смяна.

Някой пее под душа.

Някой пее на сцена.

Някой пише сценарий.

Някой чете Библията.

Някой бяга.

Някой търси някого.

Някой ловува.

Някой съзерцава луната.

Някой гледа право в слънцето.

Някой се напива.

Някой изтрезнява.

Някой мисли за Бог.

Някой за нещо благодари.

Някой произнася думи, за които ще съжалява.

Някой жъне успехи.

Някой скача без въже.

Някой планира.

Някой си рестартира компютъра.

Някой си вади колелото от гаража.

Някой бие някого.

Някой на някого изневерява.

Някой освобождава стаята си в хотела.

Някой улавя змия.

Някой плува под вода.

Някой плаче.

Някой се смее.

Някой се примирява.

Някой подготвя революция.

Някой си купува вестник.

Някой рови в Гугъл.

Някой снима филм.

Някой се изповядва.

Някой протестира.

Някой ревнува.

Някой си поръчва бира.

Някой се шляе безцелно из квартала.

Някой закъснява за работа.

Някой преписва в час.

Някой казва „обичам те“.

Някой му отговаря „Ти не знаеш нищо за любовта“.

Някой се търкаля надолу по склона.

Някой скача от балон.

Някой язди кон.

Някой чупи съчки за огъня.

Някой си купува къща.

Някой рисува картина.

Някой се състезава.

Някой изтезава.

Някой пробва парфюм.

Някой шие дреха.

Някой ремонтира велосипед.

Някой си рови в телефона.

Някой чака влак.

Някой пере.

Някой взима вана..

Някой проси.

Някой дарява.

Някой мете улицата.

Някой друг живее на нея.

Някой строи небостъргач.

Някой храни куче.

Някой се ражда.

Някой умира.

Някой ридае.

Някой преяжда.

Някой гладува.

Някой оздравява.

Някой боледува.

Някой плаче.

Някой ликува.

Някой смуче близалка.

Някой ръководи държава.

Някойн се чеше по врата.

Някой прави масаж.

Някой свършва. Отново.

Някой пита за посоката.

Някой яде пуканки в киното.

Някой злорадства.

Някой плете интрига.

Някой взима заплата.

Някой залита на ляво.

Някой тича за здраве.

Някой се качва в метрото.

Някой си затваря лаптопа.

Някой е гладен.

Някой е гаден.

Някой е жаден.

Всичко това и още много други неща се случват точно в момента някъде по света.

Тихомир Димитров