Някои неща са неизбежни. Роденият все някога ще умре. Смъртта е точно толкова неизбежна, колкото гравитацията. Неизбежен е изгревът на слънцето от изток. А няма изгрев без залез. Приливите / отливите също са неизбежни.
Освен видимите физични закони, които сме приели за даденост, тъй като са неизбежна част от живота ни, Природата се управлява и от невидими, „мета-физични” закони.
Те също са неизбежни.
Няма радост без тъга, няма светлина без тъмнина, няма нощ без ден, бедността е невъзможна без богатството, а щастието без нещастието не съществува.
Днес хората обичат да казват, че живеят в трудни времена. Това е, защото не са били свидетели на голямата чума в Европа, на ранно-феодалния деспотизъм и на Тунгуския метеорит.
Примерно.
Сега хората се натъжават, защото може да не съберат достатъчно парички за 25-тата вноска по джипа, за пътуване до другия край на планетата с цел коктейли на плажа посред зима или за покупка на нещо безсмислено скъпо, но модерно.
Със или без тяхното знание / съгласие, обаче, невидимите закони на Вселената продължават да действат.
А един от тях гласи, че няма как да спечелиш, без да загубиш.
И обратното.
Нормално е да се чувстваш леко подтиснат, ако бизнесът ти върви надолу заради кризата. Нормално е да си притеснен, ако работното ти място се клати като развален зъб.
Толкова е нормално, че чак е първосигнално.
97% от хората постъпват абсолютно първосигнално в 99% от ситуациите.
За да облегча работата на въображението ти, ще дам няколко примера:
Да благодариш за обида е реакция на осъзнат човек. Да се разсърдиш е първосигнално. Обидата е ценен урок, освен това – гаранция за предстояща радост или компенсация за изживяна радост. При всички случаи – неизбежна радост.
97% от хората ще се ядостат на 99 от 100 задръствания, в които попаднат. А можеха да използват така щедро подареното им време за разговор по телефона с близък човек, на когото все не им остава време да звъннат, защото са много заети. Можеха да премислят истински важните неща и да се запитат, примерно, дали точно сега са шастливи? Ако не, какво могат да направят по въпроса? Можеха да послушат музика, да използват бягството от ежденевния ритъм за релаксация. Какво общо имат задръстванията със законите на Вселената ли? Ами, случват се неизбежно в най-забързаните градове. И, неизбежно, в най-забързаните часове.
Съвсем първосигнално е да нахокаш някого за грешката му, особено ако имаш властови позиции над този човек. Като малък учех във френско училище. Говоренето в час не се толерираше, като във всяко училище. Непрекъснато заплашваха, че който говори отива при директора. Аз, понеже съм приказлив по рождение, а и бях най-новият в класа, при това – чужденец, имах честта първи да посетя кабинета на директора. Човекът, обаче, се оказа осъзнат, а не първосигнален. Вместо да ми направи забележка, да ме накара да почувствам вина или направо да ми „завърти сополите около врата”, както се изразяваше директорът на училището ми в България, той постъпи нетрадиционно: показа ми богатата си колекция от пощенски марки. Даде ми няколко и ми заръча да потърся с кого да ги обменя през голямото междучасие. Създаде ми ново хоби. Вече имахме общи интереси. Превърна се в мой приятел. И така, съвсем между другото, ме помоли да не преча на колежките му в час. Станах най-примерния ученик. Та, нали ако се разприказвах, щях да обидя приятел. Щях да наруша даденото на приятел обещание.
Горните примери имат за цел да ти покажат, че няма смисъл да реагираш първосигнално, след като си роден(а) осъзнат(а). Обратното е прахосване на милиони години еволюция от историята на вида ти. „Око за око зъб за зъб” може да звучи като епитафия на справедливостта, но Ганди правилно е отбелязал, че така все някога светът ще ослепее…
Затваряме голямата скоба и се връщаме на хората, които първосигнално изпитват нещастие заради липсата на кинти по време на криза.
Вече гледаме на тях с друго око, сигурен съм.
Ако пазарът не плаща за твоите стоки / услуги, значи нямаш нужда от този пазар. Ако губиш / вече си загубил работа, значи нямаш нужда от тази работа. При всички случаи трудностите днес ще доведат до положителен резултат утре. Най-малкото, казвал съм го и преди, кризата ти върна свободата, която се опита да продадеш за жълти стотинки. С тях имаше намерение да купиш някакви вещи, които трябваше да те направят щастлив(а). В замяна беше готов(а) да играеш роля, която не харесваш и въобще – да жертваш свободата, таланта, времето, а понякога дори и достойнството си. Да правиш компромиси.
Е, сега кризата безкомпромисно те натиска в ъгъла. Дава ти нов шанс. Връща ти свободата насила. Можеш да се натикаш обратно в досегашната схема, ако искаш. Но можеш и да последваш някаква мечта. От теб звиси. Предимството на ситуацията е, че човек, изтикан до ръба, няма какво да губи. Сега си по-силен /силна от всякога! Моментът е изключително подходящ за хващане на божествените топки.
Дръж ги здраво, моля те, но не стискай прекалено!
Защото аз съм Бог.
Както и ти.
Още един от неизбежните закони на Вселената.
Ако харесваш тази публикация, има голяма вероятност да харесаш и последната ми книга: „Душа назаем“. Можеш да изтеглиш безплатно съдържанието оттук или да поръчаш хартиено копие (с автогаф) оттук. Доставката е безплатна за територията на България.
Писателският блог на Тишо 