Писателският блог на Тишо

декември 30, 2008

Нова Година – нов човек!

Нека ви кажа какво е Нова година за мен – прищракване на часовниковите стрелки върху циферблата. Прищракване като всяко друго, с единствената разлика, че в дванайсет стрелките минават през въображаема граница, обозначаваща края на годината – един вид масова халюцинация, защото всички знаем, че времето, като такова, всъщност е измислица.

Новата година започва в Страната на изгряващото слънце. Японците не само технически, но и чисто физически живеят в бъдещето. Часовите зони само потвърждават колко измислен парадокс е Новата година и колко безумен повод за пътуване, препиване, предрусване, преяждане и правене на деца е движението на едни стрелки.

НО хората обичат да си създават илюзии. Единственото, което обичат повече, е да вярват в тях. Каква по-хубава, по-голяма илюзия от края на една година и началото на нова? Чудесен повод да започнеш „на чисто”!

Едва ли има човек, който не си поставя високи цели, не храни големи надежди и не дава мастити обещания в заветните мигове преди изтичането на последната секунда върху телевизионния екран, защото да, стрелките ги дават и по телевизора.

Обещанията, с които се натоварваме покрай масовата новогодишна психоза, обикновено са свързани с прекратяване на стари, вредни навици и/или със започването на нови, градивни начинания: „от Нова година спирам да пуша”, „от Нова година минавам на диета”, „от Нова година спирам да пия”, „от Нова година спирам да се чукам с всеки срещнат”…

Нова година – нов човек!

Ако бях Бог, щях да държа хората отговорни за неспазването на тези обещания, защото всички новогодишни обещания имат една обща черта – никой не ги изпълнява. Причината? Ами просто от дванайсет-нула-нула стрелката се премества на дванайсет и една. Със същия успех всяка вечер в полунощ можеш да се заричаш, че от утре спираш цигарите. Няма да стане.

Другият психологически феномен, който описва явлението „Нова година – нов човек” са пожеланията. Пожелания към другите и пожеланията към самия теб. Ако новогодишните пожелания се сбъдваха, всички щяхме да сме здрави, красиви, богати, щяхме да получаваме само шестици в училище, щяхме да живеем минимум до сто години и щяхме да сме заобиколени от хора, които ни обичат. Самотата нямаше да съществува. Депресията също. Болестите щяха да изчезнат, а икономическите кризи щяха да се превърнат в екзотика от учебниците по история.

Не искам да звуча песимистично в навечерието на Новата година, защото вярвам в силата на пожеланията, но не и в конкретната причина за тяхното сбъдване. Движението на стрелките върху циферблата не е фактор са сбъдване на желания. Това не е единственият сгоден случай да изкрънкаш от Съдбата нещо хубаво за теб или за някой друг, но най-вече: дванайсет без една не е оправдание за липсата на мечти през останалата част от годината.

Ето защо, препоръчвам ти да мечтаеш още тук и сега. Само и единствено от теб зависи доколко ще промениш живота си към по-добро. Всичко е в твои ръце. За Промяната не е нужен някакъв велик момент. Небесата са глухи, когато не викаш със сърцето си и ще останат слепи за твоите проблеми, ако сам не махнеш превръзката от собствените си очи.

Моето новогодишно пожелание към всички е точно сега, в момента, в който четете тези редове, да станете по-силни, по-мъдри и да поемете отговорността за собствения си живот. Не ви трябват поводи, няма нужда да чакате до дванайсет без една или до следващия рожден ден, или до следващата падаща звезда. Проявете характер и ще получите награда, защото Съдбата обича смелите. И нека Силата да бъде с Вас!

Честита нова 2009-та година!

Тихомир Димитров

Advertisements

декември 23, 2008

Един човечен пост

Filed under: БЕЗ КАТЕГОРИЯ — asktisho @ 5:46 pm

Честно казано, омръзна ми да се зъбя срещу житейските несправедливости от този блог. Омръзна ми, защото разбрах, че всеки кон си обича капаците, обича си и каруцата, която e вързана за гърба му. Kогато се опиташ да промениш това насила, най-много да получиш чифт конски копита в устата.

Челюстта ми продължава да си е на мястото, слава Богу, но понеже е Коледа, реших да си дам и да изпълня едно обещание пред самия себе си: обещание за повече човечност.

Бъдете хора по празниците! Запушете устата на гнева дори тогава, когато е справедлив. Премълчете една обида, направете един комплимент. Дайте надежда на някой, който е загубил Пътя.

Спрете да гледате само нагоре – към по-силните, по-успелите, по-известните, по-богатите, по-щастливите от вас.

Огледайте се наоколо и вижте това, което вече имате. То е невероятно много! Благодарете от сърце за богатствата, с които сте отрупани и не забравяйте, че нищо на този свят не ви принадлежи завинаги. Както е дошло, така, току-виж, си отишло…

Бъдете благодарни, че сте заобиколени от истински приятели, с които да празнувате. Помислете за всички отчаяни души, които ще прекарат Коледа в самота. Вие не сте сред тях…

Бъдете благодарни, че имате покрив над главата и топло ястие на масата пред себе си, както и каничка вино. Помислете за всички бездомници, които ще прекарат Коледа, зъзнейки в някой вход и ръфайки парченце хляб. Вие не сте сред тях…

Бъдете благодарни, че имате роднини, на които да купувате подаръци и, който да ви връщат жеста. Помислете за всички сираци, които ще прекарат Коледа с единствената надежда, когато заспят, да видят близките си поне насън. Вие не сте сред тях…

Бъдете благодарни, че имате до себе си човек, който ви обича и заедно с вас търпи несгодите по Пътя. Помислете за нещастниците, които довечера отново ще си легнат сами. Вие не сте сред тях…

Бъдете благодарни, че имате здраво тяло и здрав ум. Защото има хора, които ще посрещнат Коледа, закачени за апарата за изкуствено дишане. Някои от тях няма да доживеят до Нова година. Други ще прекарат празниците на инжекции, вързани с кожени ремъци за леглотo в лудницата.  Вие не сте сред тях…

Бъдете благодарни, че разполагате със свободата си и можете да правите каквото си поискате с нея. Помислете си за войниците, които ще прекарат Коледа на пост или за затворниците, които ще прекарат тази и следващите Коледи по килиите си. Вие не сте сред тях…

Трябва ли да загубите всичко това, за да разберете колко е ценно?

Мисля, че не.

Можете да бъдете щастливи още тук и сега. Нищо повече не ви трябва, освен собственото ви съгласие с този факт.

Бъдете човечни по празниците и направете едно Добро. Не подминавайте просяка на ъгъла с раздразнение и погнуса така, както го подминавате свеки ден, а се замислете дали не можете да му помогнете с някаква дреха, която така или иначе повече никога няма да облечете, с топла храна, която ще изхвърлите или с пари, които ще изхарчите за глупости.

Просяците са вашите учители по смирение и мъдрост. Научете се на благодарност от тях и не забравяйте: по Коледа се случват чудеса. Току виж се оказало, че вместо човек, сте нахранили Ангел…

Весели празници на всички!

Тихомир Димитров

декември 19, 2008

Приказка без край

Живял в старо време един цар, край двореца на който имало обширна гора, дето се срещал всякакъв дивеч. Пратил веднъж царят един ловец да му убие сърна, но ловецът не се върнал вече.

— Сигурно му се е случило някакво нещастие — рекъл царят.

Пратил на следния ден двамина други ловци да го дирят, но и те не се върнали. Свикал тогава той на третия ден всички свои ловци и заповядал:

— Пребродете цялата гора и не се връщайте, докато не намерите и тримата!

Ала и от тези ловци нито един не се върнал в двореца, нито се мярнало някое от кучетата, които ловците повели със себе си. От този ден нататък никой вече не се осмелявал да отиде в гората и тя потънала в дълбоко мълчание и самота; само някой орел или ястреб прелитал от време на време над нея.

Цели четири години продължило това и най-сетне пред царя се явил един непознат ловец, който търсел препитание и изявил готовност да отиде в опасната гора. Ала царят не се съгласил и рекъл:

— Нечестива е тази гора и се опасявам, че участта ти няма да бъде по-добра от онази на другите. Няма да излезеш жив от гората.

Ловецът отговорил:

— Господарю, дръзвам да сторя това на своя отговорност, защото не зная какво е страх.

Навлязъл ловецът с кучето си в гората. Не минало много време, ето че кучето надушило следи на дивеч и тръгнало по тях. Но след като направило няколко крачки, изправило се пред едно дълбоко блато и не могло да продължи напред. В същия миг от водата се протегнала една гола ръка, сграбчила го и го завлякла на дъното…

Това е откъс от „Железния Ханс“ – приказка на Братя Грим. Ето я и цялата история.

Искаше ми се да ви запозная с „Приказка за Ханс, който не знаел що е страх“, но не успях да открия текста никъде. Дали толкова много хора обичат жанровете „психо-трилър“ и „хорър“, защото са си изкарвали акъла с  приказки като деца? Твърде възможно е.  Мен приказките ме научиха да обичам думите. И да се страхувам от тъмното.

Но аз бях щастливо дете – винаги можех да се гушна при мама и татко, когато навън бушуваше буря със светкавици. Много деца са лишени от тази привилегия. Лишени са от онова, което ни кара да се усмихваме, дори само при неговото споменаване. Лишени са от детство. Защото са сами на този свят…

Радвам се, че има хора и организации, които могат съвсем реално да променят това.

SOS детски селища е една такава организация.

Наскоро бях поканен да подкрепя инициативата им за набиране на семейни спонсори и с радост приех.

Всеки може да бъде семеен спонсор. Не е нужно да си богат, важното е да помагаш редовно.

Минимумът е десет лева месечно. Толкова плащаш за едно голямо в повечето барове…

Предвидени са удобни начини за извършване на даренията, ако решиш да инвестираш незначителна част от дохода си в чуждото щастие. Регистирай се на този линк и не забравяй, че „ръка, която дава, никога не обеднява“!

Тихомир Димитров

декември 15, 2008

Криза, та криза!

Съвременната капиталистическа система никак не е съвършена. Вярно, доказала е своята виталност, но си има куп вродени недостатъци. Цикличността и инфлацията са само два от тях.

Икономическият цикъл е като женския цикъл: на сравнително равни интервали от време системата се прецаква. Дойде ли „онова време от месеца“ (в случая – десетилетието), както всички знаем, купонът свършва. Положението става нетърпимо. Напрежението расте. Кризата, за която всички говорят, не е нищо повече от поредния болезнен мензис на световната икономика, простете ме за мърлявия израз. Хубавото на женския цикъл е, че рано или късно свършва, освен това е важен за репродуктивните функции на организма. Същото важи и за икономическата рецесия.

Да, но жените обикновено скатават факта, че е дошло „онова време“ от месеца. Дискретни са и гледат да не си забравят тампоните на публични места. Докато медиите превърнаха световната икономическа криза в новина. Все едно съседката да си залепи ярко червен стикер на челото: „Дойде ми цикъла. Никой да не се занимава с мен!“

Наблюдавам как хората се държат като стадо и ми става смешно. Жадно поглъщат лошите новини, които им се сипват с големия черпак и толкова много им вярват, че са готови да напълнят гащите от страх. Дори не си дават сметка за папагалския механизъм на новинарската индустрия. Това, че днес си чул за кризата от пет различни места не означава, че тя е станала пет пъти по-страшна.

„Страх лозе пази“, мъдро заключи българинът и отново „затегна колана“: отложи ремонтите, инвестициите, покупките и бизнес плановете си за „по-добри времена“. Така лиши икономиката от свежи пари и сам си предизвика криза. Въпросът ми към всички, които силно вярват, че в България има някаква привнесена криза е: как ще разберете, че „по-добрите“ времена са дошли? Пак от телевизора ли чакате да ви го кажат?

Представям си топ новината на деня: „Кризата свърши. За Бога, братя, купувайте!“

Да, ама вече няма да има с какво. Защото ще сте уволнили ценните служители, ще сте спрели разширяването на бизнеса, ще сте замразили ключовите инвестиции, а инфлацията ще е стопила спестяванията ви, които сложихте на сметка, примамени от високите лихви.

Веднага щом се отръска от кризата, също като едно къпано куче, пазарът ще ви обърне гръб и ще се затича нагоре към следващия си икономически връх, но този път без вас.

В края на 2008-ма светът трябваше да избира между лишенията и изобилието. Светът избра първото. Повече от половината му жители решиха да повярват на страха. И повлякоха останалите след себе си.

Хубавото на цялата тази работа е, че вече никой не иска да строи хотели върху плажа. Жителите на панелните гета най-после разбраха, че вмирисаните им кутийки не струват по двеста бона и, че никой няма да им плаща европейска заплата, за да продължават да работят по български, че е кофти да си безработен в България, но е още по-кофти да си безработен в чужбина, където наемът ти е три пъти пъти по-висок.

Кризата има отрезвяващ ефект. Също като болестите, тя е полезна за имунната система. Въпросът е да издържиш на натиска, да останеш в играта – да бъдеш активен, докато всички други се крият по мишите си дупки и треперят. Сега не е време да се подготвяш за криза, кризата вече започна. Точно сега е моментът да планираш собствения си икономически възход, който следва веднага след нея…

 Тихомир Димитров

декември 11, 2008

На лъжата краката…

По принцип нямам проблем с Десетте Божи Заповеди и щях да съм егати миролюбивия, некрадящ, неубиващ, непрелюбодействащ и непожелаващ жената, роба и осела на ближния християнин, ако липсваше фаталната заповед: „Не лъжи!“

Често ми се случва да лъжа съвсем съзнателно и в същия момент да си давам сметка, че постъпвам неправилно. Защо лъжа тогава ли? Ами защото нямам друг избор. Ти също нямаш друг избор. Живеем в свят на лъжата. Въщност, съвременният човек лъже и бива лъган средно 500 пъти на ден. Замисли се: мъжете лъжат жените, за да получат секс. Жените лъжат мъжете, за да получат кожено палто. Служителите лъжат работодателите си, че бачкат, а шефовете им ги лъжат, че ще им увеличат заплатата. Продавачите лъжат купувачите, а купувачите лъжат своите доставчици.

Излез навън и се огледай – живеем в лъжа. Политиците лъжат. Рекламите лъжат. По новините лъжат за световната финансова криза. Дори децата лъжат.

Трябва да си правен вчера, за да не знаеш, че бизнесът на хората от Парламента е да те лъжат. Това им е работата. За това им плащат. Сред тях има истински професионалисти. Не разбирам хората, които гласуват…

Достатъчно е да позвъниш на „безплатния телефон от цялата страна“, за да разбереш, че това, което си прочел с големи букви върху билборда за „бърз, светкавичен кредит“, всъщност е долна лъжа. Едва ли има обява за работа или CV, които да не са базирани върху куп лъжи. Или хайде да ги наречем „премълчани истини“.  Дори зъболекарят лъже, че „няма да боли“, преди да ти бръкне в мозъка с машинката. Всеки е лъгал жена си и всеки е бил лъган от жена си. Децата лъжат за оценките в учлище и за неизвинените отсъствия, а родителите ги лъжат, че има Дядо Коледа.

Всички лъжем. Като за последно. Лъжем, за да бъдем харесвани. Лъжем, за да продаваме себе си и плодовете на труда си. Лъжем, за да живеем нормално. Лъжем за крайни срокове, за пари, даваме лъжливи обещания, които после не спазваме. Понякога лъжем по навик, а понякога – за удоволствие. Така е устроен светът. Просто няма начин да оцелееш, ако казваш само истината.

Опитайте се да не лъжете поне един ден.

Ето ви интересно предизвикателство.

Тихомир Димитров

декември 5, 2008

За какво бихте продали душата си?

С Майк Рам се познаваме от първата блогърска среща. Виждал съм го само още веднъж – на терасата на Военния клуб, докато течеше Blog Camp-a. За двете мероприятия трябва да благодарим на Б(л)ого Шопов.

Бях впечатлен от презентацията, която изнесе Майк. Аз самият обичам да презентирам и качествените изпълнения винаги ми грабват окото. Държа да отбележа, че „качествена“ не значи непременно geek-качествена, а качествено изнесена презентация. Ораторски умения трябват. И харизма. Важен е езикът на тялото. Паузите са важни. Дори интонацията. Ритъм, съдържание, чувство за хумор, импровизация. Да презентираш е субективно изкуство. Точно за това ми харесва.  Модерен, корпоративен театър: хората седят и те слушат, ти им пълниш главата с глупости, а те ти гледат сеира….

Отклоних се от темата.

Майк изнесе качествена презентация и това ме накара да потърся по-нататъшен контакт с него. Фен съм на петъчните му притчи. Подобно на късметчетата от Lavazza, те винаги идват на време. И на място.

Пиша това дълго интро, защото бях сюрпризиран от инициативата на същия човек да организира конкурс за коментари по зададена тема, в който наградният фонд е… „Душа назаем“ .

Не, това не е сложна, добре обмислена и дълго планирана рекламна стратегия, това е поредното новаторско хрумване на Майк.

Накратко, той задава въпроса: „за какво бихте продали душата си?“. Най-тарикатският отговор, било в неговия блог, било в нечий друг, печели тематична награда, плюс „15 минути слава“.

Аз, като човек, който отдавна се  „къпе“ в блогърска популярност, хех, държа да ви информирам предварително, че няма какво да я правите въпросната „слава“, но поне книгата ми става за четене. Пък и е добър подарък. Винаги може да се отървете от нея, ако не покрия жанровите ви изисквания. Някой друг ще я хареса.

„Компетентното жури“, което ще оценява коментарите, сме: аз, Майк  и Кака Сийка – нещо като Продиджи, Металика и Менуор на българската блог-сцена, така че работата е сериозна, ей! Мислете и пишете коментари! Не е важно да са дълги, важното е да са съдържателни.

Това е нашият начин да ви накараме да погледнете навътре и да обърнете внимание на собствените си недостатъци. Да бъдете искрени. Пред себе си. Полезно е. Може да споделите какво сте видели там. И да получите награда.

Един ден, когато книгата ми стане бестселър, ще сте щастливи, че притежавате копие от първия тираж, с автограф 🙂 „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“, нали така?

Наградените ще бъдат повече от един, а призът няма да е само „Душа назаем“.

Какво, колко и как няма да кажа.

Пишете коментари на този адрес и ще разберете!

Тихомир Димитров