Писателският блог на Тишо

декември 30, 2008

Нова Година – нов човек!

Нека ви кажа какво е Нова година за мен – прищракване на часовниковите стрелки върху циферблата. Прищракване като всяко друго, с единствената разлика, че в дванайсет стрелките минават през въображаема граница, обозначаваща края на годината – един вид масова халюцинация, защото всички знаем, че времето, като такова, всъщност е измислица.

Новата година започва в Страната на изгряващото слънце. Японците не само технически, но и чисто физически живеят в бъдещето. Часовите зони само потвърждават колко измислен парадокс е Новата година и колко безумен повод за пътуване, препиване, предрусване, преяждане и правене на деца е движението на едни стрелки.

НО хората обичат да си създават илюзии. Единственото, което обичат повече, е да вярват в тях. Каква по-хубава, по-голяма илюзия от края на една година и началото на нова? Чудесен повод да започнеш „на чисто”!

Едва ли има човек, който не си поставя високи цели, не храни големи надежди и не дава мастити обещания в заветните мигове преди изтичането на последната секунда върху телевизионния екран, защото да, стрелките ги дават и по телевизора.

Обещанията, с които се натоварваме покрай масовата новогодишна психоза, обикновено са свързани с прекратяване на стари, вредни навици и/или със започването на нови, градивни начинания: „от Нова година спирам да пуша”, „от Нова година минавам на диета”, „от Нова година спирам да пия”, „от Нова година спирам да се чукам с всеки срещнат”…

Нова година – нов човек!

Ако бях Бог, щях да държа хората отговорни за неспазването на тези обещания, защото всички новогодишни обещания имат една обща черта – никой не ги изпълнява. Причината? Ами просто от дванайсет-нула-нула стрелката се премества на дванайсет и една. Със същия успех всяка вечер в полунощ можеш да се заричаш, че от утре спираш цигарите. Няма да стане.

Другият психологически феномен, който описва явлението „Нова година – нов човек” са пожеланията. Пожелания към другите и пожеланията към самия теб. Ако новогодишните пожелания се сбъдваха, всички щяхме да сме здрави, красиви, богати, щяхме да получаваме само шестици в училище, щяхме да живеем минимум до сто години и щяхме да сме заобиколени от хора, които ни обичат. Самотата нямаше да съществува. Депресията също. Болестите щяха да изчезнат, а икономическите кризи щяха да се превърнат в екзотика от учебниците по история.

Не искам да звуча песимистично в навечерието на Новата година, защото вярвам в силата на пожеланията, но не и в конкретната причина за тяхното сбъдване. Движението на стрелките върху циферблата не е фактор са сбъдване на желания. Това не е единственият сгоден случай да изкрънкаш от Съдбата нещо хубаво за теб или за някой друг, но най-вече: дванайсет без една не е оправдание за липсата на мечти през останалата част от годината.

Ето защо, препоръчвам ти да мечтаеш още тук и сега. Само и единствено от теб зависи доколко ще промениш живота си към по-добро. Всичко е в твои ръце. За Промяната не е нужен някакъв велик момент. Небесата са глухи, когато не викаш със сърцето си и ще останат слепи за твоите проблеми, ако сам не махнеш превръзката от собствените си очи.

Моето новогодишно пожелание към всички е точно сега, в момента, в който четете тези редове, да станете по-силни, по-мъдри и да поемете отговорността за собствения си живот. Не ви трябват поводи, няма нужда да чакате до дванайсет без една или до следващия рожден ден, или до следващата падаща звезда. Проявете характер и ще получите награда, защото Съдбата обича смелите. И нека Силата да бъде с Вас!

Честита нова 2009-та година!

Тихомир Димитров

Advertisements

14 коментара »

  1. Коментарът беше изтрит поради несъответствие с Правилата за коментиране в този блог.

    Коментар от Ицо — декември 30, 2008 @ 5:05 pm

  2. Първият абзац удивително се комбинираше с книгата, която чета – „Едно“ на Ричард Бах. Иначе… и аз това съм си го мислела хиляди пъти, макар и на 16 😉 Честита и на теб и дано си спазиш пожеланието към читателите 🙂

    Коментар от Yang — декември 30, 2008 @ 8:58 pm

  3. „“дванайсет без една не е оправдание за липсата на мечти през останалата част от годината…““

    Благодаря… Хубаво казано! 🙂

    Коментар от Michel — декември 30, 2008 @ 9:55 pm

  4. […] (asktisho.wordpress.com/2008/12/30/hny/) […]

    Pingback от optimiced | bg » Повече мечти… и мъдрост през 2009! :-) — декември 31, 2008 @ 12:03 am

  5. За съжаление времето не е измислица, само начините за измерването му са измислени. А празниците служат като време, през което да оставим настрана грижите от останалото време, за да „презаредим батериите“, да осмислим станалото дотук и на спокойствие да планираме какво ще правим после. Това правим и в съня си, макар и несъзнателно. Измислено е единствено времето, когато това става. Хубаво е това, че много хора го правят едновременно – защото в този забързан свят няма иначе време за почивка. Затова е жалко празниците да се приемат като „безумен повод за пътуване, препиване, предрусване, преяждане и правене на деца“. Пожеланията са пожелания точно затова – не винаги се сбъдват, иначе ще са точно предсказание за бъдещето. Но са признак за добро отношение, като усмивката например. И не че през останалото време няма мечти – просто има и други неща, които ни пречат малко или много да мечтаем.

    Коментар от В.Антонов — декември 31, 2008 @ 4:23 pm

  6. Браво!Браво!Браво!
    И аз много страдам от омразата човешка….какво можеш да направиш?Ами и самия Исус е срещал омраза.какво остава за нас.Може би е урок ,който трябва да ни научи да не мрънкаме.
    Чао Тишо!И Весел живот!

    Коментар от nika — декември 31, 2008 @ 9:48 pm

  7. Бива ли такива падения и липса на елементарни знания. Времето било измислица… Първо доста се посмяхме, после ни стана тъжно. Нищо лично, ама все мисля, че човек като вземе да пише нещо в публичното пространство, трябва да показва поне капка образованост. Напомням, че Интернет по замисъл би следвало да е среда за разпространение на знания, а не на незнания!

    Коментар от Веселин Колев — януари 2, 2009 @ 1:18 pm

  8. Честита Нова Година и на теб Тихомире! Още веднъж! Пожеланията ми надявам се да са ти харесали. Празниците са, за да бъдат празнувани, а пожеланията, за да бъдат пожелавани. Замислял ли се защо в традициите за празнуване се забранява да се работи всякаква работа- да не се пере, да не се шие и т.н., и т.н. Това е просто защото хората са работили от тъмно до тъмно, всеки ден, всяка година. Да не говорим за експлоатацията на човек от човек, когато господаря се е самозабравял. Това е било единственото спасение. Забраната, защото е празник. Защото трябва да се почита Господ или някой светия, да си пожелаеш по-бели и по-леки дни. Да си пожелаеш да ти се случат хубави неща. Да пожелаеш, ако не можеш да го осъществиш, поне да го пожелаеш на любимите си хора, това което искаш за тях. Когато не можеш да кажеш на човека до теб, че го обичаш през всичките дни от годината, съществува един поне- в който можеш да го направиш. Затова и хората празнуват деня на майката- детето ти те обича през всички дни от годината, но сърцето ти примира като ти каже точно на 8-март ,,Мамо,обичам те!,,. Хорта се влюбват през цялата година- но е голям кеф, точно на 14-и февруари да купиш едно червено сърце на гаджето си. Има 365 дни в календарната година, но точно на 01.01. е един хубав ден да започнеш нещо ново за себе си, за което причини можеш да намериш много, но повод?!- а той просто е настъпващата календарна Нова година. С пожелания за много усмивки и от мен!!!!

    Коментар от Ван — януари 2, 2009 @ 11:59 pm

  9. Не мисля, че Съдбата обича смелите. Тях просто не ги е страх (или поне по малко от другите) не само да мечтаят, но и да направят нещо по въпроса. Не ги е страх да носят отговорността за собствения си живот и за собственото си щастие.

    Вече е 2009-та година 🙂
    През последните такива открих, че значение няма самият край на годината, а само това с кого го преживявам.
    Не е повод да се напия – защото се напивам достатъчно и през останалото време.
    Не е повод да се изчукам с някого – мога да си го правя винаги.
    Оказва се, че имам нужда само да съм с хора, които са ми близки.Не по роднинство, а по душа.
    Затова и можах да си грабна багажа от едната страна на България да отида до другия, да бъда с хора, които почти не познавам, само заради няколкото, които имат значение. На място, където не знам къде ще спя, дали ще спя, как ще се прибера, а още по-малко….къде ще съм утре.
    И това беше едно от най-страхотните ми посрещания на новата година…което всъщност и пропуснах, защото забравихме да включим телевизора.

    Нямаше обещания за новата година.
    Само болезненото усещане и заедно с него свободата да избера утрешния си ден.
    Честита ви нова 2009!
    И ако не сте казали на 31 на близките ви хора, че са ви близки или не ви е стигнала смелост да направите нещо друго – направете го на 1 🙂

    Коментар от valia_bg — януари 4, 2009 @ 5:30 pm

  10. Честита нова година 🙂 Хубав текст. Като четох заглавието си помислих колко е хубаво, че не ставам нов човек всяка следваща година. Че иначе сигурно щях да страдам от най-тежката форма на шизофрения 🙂 Шегичка, казват, че смехът е полезен.
    Наздраве!

    Коментар от Биляна — януари 5, 2009 @ 1:17 pm

  11. Честита нова година, Тишо! Този път изчаках преместването на стрелките на съвсем скромна трапеза, без телевизия, без излишества и без тъпи гърмящи произведения на пиротехниката (а на някои още не са им свършили, мамка му). Единственото стойностно са пожеланията – тези, дадени от сърце. Те са натоварени с положителна енергия. Всичко останало наистина си е просто едно преместване на стрелките. Както е казал един герой – бОшлаф работа 🙂

    Коментар от Jaguar — януари 6, 2009 @ 1:20 pm

  12. Честита и на теб!

    Коментар от asktisho — януари 6, 2009 @ 6:13 pm

  13. Здравей Тишо,

    Честита нова година! Погледни от добрата страна – новата година ни изпълва със силно желание да мечтаем. Желанието води със себе си мотивация, а силната мотивация извиква и действието. По-късно става време за дисциплина, която или прекратява всичко, или те завежда до следващия момент на мотивация.

    За мен новата година е точно това – поредната възможност да подсиля дисциплината си.

    Приятен блог. Мотивиращ 🙂

    поздрави,
    Деян

    Коментар от Деян Дянков — януари 9, 2009 @ 11:40 am

  14. Честита нова година и от мен! (Макар и с малко закъснение)

    Страхотен текст!
    Както всичко в този живот и това как да тълкуваме тези думи е въпрос на избор. Аз избирам да съм от смелите и да работя върху себе си в тази посока, защото съм убедена, че „Съдбата обича смелите“. Имам предвид точно тази смелост, за която е написал Тишо. Защото наистина се изисква смелост да правиш това, което ни съветва той. Много по-лесно е да си търсим оправдания, че през всеки друг ден на годината ни липсва време за това и че тези пожелания предизвикват най-малкото усмивка. Че какво ни пречи да се усмихваме всеки ден?

    Коментар от Maya — януари 10, 2009 @ 2:49 pm


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s