Писателският блог на Тишо

декември 11, 2008

На лъжата краката…

По принцип нямам проблем с Десетте Божи Заповеди и щях да съм егати миролюбивия, некрадящ, неубиващ, непрелюбодействащ и непожелаващ жената, роба и осела на ближния християнин, ако липсваше фаталната заповед: „Не лъжи!“

Често ми се случва да лъжа съвсем съзнателно и в същия момент да си давам сметка, че постъпвам неправилно. Защо лъжа тогава ли? Ами защото нямам друг избор. Ти също нямаш друг избор. Живеем в свят на лъжата. Въщност, съвременният човек лъже и бива лъган средно 500 пъти на ден. Замисли се: мъжете лъжат жените, за да получат секс. Жените лъжат мъжете, за да получат кожено палто. Служителите лъжат работодателите си, че бачкат, а шефовете им ги лъжат, че ще им увеличат заплатата. Продавачите лъжат купувачите, а купувачите лъжат своите доставчици.

Излез навън и се огледай – живеем в лъжа. Политиците лъжат. Рекламите лъжат. По новините лъжат за световната финансова криза. Дори децата лъжат.

Трябва да си правен вчера, за да не знаеш, че бизнесът на хората от Парламента е да те лъжат. Това им е работата. За това им плащат. Сред тях има истински професионалисти. Не разбирам хората, които гласуват…

Достатъчно е да позвъниш на „безплатния телефон от цялата страна“, за да разбереш, че това, което си прочел с големи букви върху билборда за „бърз, светкавичен кредит“, всъщност е долна лъжа. Едва ли има обява за работа или CV, които да не са базирани върху куп лъжи. Или хайде да ги наречем „премълчани истини“.  Дори зъболекарят лъже, че „няма да боли“, преди да ти бръкне в мозъка с машинката. Всеки е лъгал жена си и всеки е бил лъган от жена си. Децата лъжат за оценките в учлище и за неизвинените отсъствия, а родителите ги лъжат, че има Дядо Коледа.

Всички лъжем. Като за последно. Лъжем, за да бъдем харесвани. Лъжем, за да продаваме себе си и плодовете на труда си. Лъжем, за да живеем нормално. Лъжем за крайни срокове, за пари, даваме лъжливи обещания, които после не спазваме. Понякога лъжем по навик, а понякога – за удоволствие. Така е устроен светът. Просто няма начин да оцелееш, ако казваш само истината.

Опитайте се да не лъжете поне един ден.

Ето ви интересно предизвикателство.

Тихомир Димитров

Advertisements

22 коментара »

  1. заповедта не е „не лъжи“, а „не лъжесвидетелствай против бложния“, като вероятно се има пред вид против други християни

    Коментар от longanlon — декември 11, 2008 @ 10:41 am

  2. А може би юдеи????

    Коментар от nojivilichka — декември 11, 2008 @ 10:52 am

  3. @longanlon: Еха, ама не те ли кефи как се получи: “не лъжесвидетелствай против блОжния” :)))))

    Коментар от asktisho — декември 11, 2008 @ 11:19 am

  4. Тишо, хваща ме яд, когато видя такъв пост от теб, защото не го очаквам. Според мен не е редно да оправдаваш лъжата само заради това, че я има.

    Да, правилата са за да бъдат нарушавани, но едно е когато ти го нарушаваш – имам предвид съвестен и разумен човек, който пеценя, че лъжата е необходима в даден момент или някой душевен мърльо, на когото лъжата доставя удоволствие и това е средството му за издръжка в живота – депутат например – професия – професионален лъжец.

    Това, че едно явление съществува, не означава и че трябва да го оневиняваме, та да става още по-лесно за други…

    Коментар от Таня — декември 11, 2008 @ 12:08 pm

  5. Не случайно лъжата присъства в десетте Божи заповеди. Лъженето е също толкова опасно, колкото краденето и убиването. „Който лъже, той и краде. Който краде, той и убива.“ Лъженето трябва да е осъзнат лош навик и човек трябва да се стреми да го преодолява също както всеки го мързи сутрин да си мие зъбите, ама всички знаем, че трябва и го правим. Общувал съм с хора, за които лъженето е толкова естествено, че те лъжат постоянно с всяка 2-ра дума, която казват. Нямам предвид кой знае какви лъжи, а именно такива едни безобидни дребни неистини, полуистини и прикрити истини от ежедневието. По-дълготрайно общуване с такива индивиди много ме натоварва. Сигурно и те, горките, се натоварват.

    Аз се стремя да лъжа колкото се може по-малко. Понякога ми коства моментния комфорт, но винаги после се изплаща инвестицията.

    „A sprinter in a race almost immediately enters a state called „oxygen debt.“ His body switches to an emergency source of energy that’s faster than regular aerobic respiration. But this process builds up waste products that ultimately require extra oxygen to break down, so at the end of the race he has to stop and pant for a while to recover.

    We arrive at adulthood with a kind of truth debt. We were told a lot of lies to get us (and our parents) through our childhood. Some may have been necessary. Some probably weren’t. But we all arrive at adulthood with heads full of lies.“

    горният цитат е взет от тук: http://www.paulgraham.com/lies.html

    Коментар от ptankov — декември 11, 2008 @ 12:14 pm

  6. oще малко към горния цитат:

    „There’s never a point where the adults sit you down and explain all the lies they told you. They’ve forgotten most of them. So if you’re going to clear these lies out of your head, you’re going to have to do it yourself.“

    Коментар от ptankov — декември 11, 2008 @ 12:37 pm

  7. @longanlon
    Заповедите в Библията са спуснати на Моисей при това доста преди да се появят каквито и да били християни 🙂
    А и нещата в Библията са доста по-опростени. Оригиналът и интерпретации по него може да се търси в Тората – http://torah.org/

    Коментар от DreamsHall — декември 11, 2008 @ 2:02 pm

  8. Добре де – да се лъже е грозно, и показва душевна нищета. За да стигнеш до момента да трябва да лъжеш, означава че хем не си бил на ниво за определено нещо, хем нямаш доблестта да поемеш негативите.

    Ама, Дядо Коледа е лъжа – нали?! И ние старателно поддържаме тази лъжа в главите на децата докато пораснат… И когато са вече големи, имат едни от най-красивите си спомени базирани изцяло на една… романтична лъжа?… 🙂

    Коментар от vladi57 — декември 11, 2008 @ 3:17 pm

  9. Това с дядо Коледа/Мраз ми е болезнена тема 😀
    Първосигнално не се съгласих с поста, но това е заради идеалистичното ми желание всички да са откровени в отношенията си. Наивно, знам, ама какво да се прави.
    Има логика, че всичко е гради на лъжата – под една или друга форма. Независимо дали говорим за политика, религия, ежедневната ни работа. Да, на много хора им плащат да лъжат или да приначават истината. Поздрави на бившите ми колеги журналисти 😀

    Коментар от Биляна — декември 11, 2008 @ 3:54 pm

  10. Съгласен съм, че е грозно, но съм убеден, че е необходимо. Ако не ми вярваш, тествай предизвикателството, което ти предлагам – изкарай един ден в духовно изобилие. Любопитно ми е какво ще кажеш на жена си (гаджето), когато те попита как й стои новата рокля / прическа, която ти намираш за смешна? Питам се как ли ще отговориш на някой пълничък приятел, когато те попита дали му личи, че е свалил 500 грама през уикенда. Какво ли ще кажеш на шефа / колегата / бизнес партньора / клиента, когато се поинтересува от мнението ти относно негов абсолютно тъп проект, в който не вярваш, но той вече е инвестирал куп пари? Схващаш смисъла. И, ако на едната везна стоят бедността, самотата и липсата на приятели, а на другата – т. нар от теб „духовна нищета“, аз може би ще избера второто. Само дето примерът ми е малко краен.

    Да живееш достойно, това значи непрекъснато да търсиш баланса между благородната лъжа и грозната истина.

    Коментар от asktisho — декември 11, 2008 @ 4:30 pm

  11. И аз лъжа, както и всички останали. Но не всеки и не за всичко. Приятелите ми и партньора ми са се научили, че ако ме попитат за нещо, трябва да са психически подготвени да чуят истината. Когато партньорът ми ме попита „Отива ли ми това поло“, аз му казвам „Не, защото си почнал да правиш гуша и тя се катери върху яката“. Точка. Той също ми е казвал „Тази дреха не ти стои“ например. То пък, ако и с близките си не можеш да споделиш истината, значи вярно ти е мизерно съществуването. От това приятелители ми наистина намаляха драстично, но затова пък тези, които останаха са най-стабилните хора на света. Партньорът ми – също.

    Коментар от Jaguar — декември 11, 2008 @ 5:16 pm

  12. @ Jaguar: пу-пу-пу, да чукаме на дърво! „Голяма _ _ _ _ а лапай, голяма дума не казвай!“ Хапка. Думата е хапка. :)Дано никога не се окажеш в ситауация, в която обстоятелствата да променят твърдата ти увереност в непоклатимостта на хората около теб. Случвало ми се е неведнъж, доста е неприятно, повярвай ми. Но „пораснах“ и се научих да не бъда вече толкова категоричен. Научих се и да не вярвам на хората. Защото всички лъжат. 🙂 Е, като ме лъжат за мое добро са ми симпатични, разбира се. Както и аз на тях 🙂

    Коментар от asktisho — декември 11, 2008 @ 6:19 pm

  13. Пък и няма смисъл да лъжеш нарочно и всеки, естествено. Оправдано е да излъжеш само когато нямаш друг избор.

    Коментар от asktisho — декември 11, 2008 @ 6:21 pm

  14. Нищо по-лесно! Човек отива на изолирано място, прекъсва връзките си с хората и … да иска, няма как да излъже! 😉

    Или да прави по примера на един стар виц:

    Социалистически коментар за състезание между отборите на САЩ и СССР: „Съветският отбор зае призовото второ място, а американския остана предпоследен.“

    Тук лъжа няма, но потенциал за заблуда има. Кьорав карти не играе…

    Коментар от В.Антонов — декември 11, 2008 @ 7:45 pm

  15. И все пак,често лъжите са по-полезни,по-благородни когато предпазват от болезнената истина,нали ?

    Коментар от oyne — декември 11, 2008 @ 7:55 pm

  16. „Mъжете лъжат жените, за да получат секс. Жените лъжат мъжете, за да получат кожено палто.“

    Ха-ха-ха.

    Коментар от Стефка — декември 11, 2008 @ 9:55 pm

  17. Ами аз не лъжа… И в резултат на това нямам пари и още не съм правил секс, въпреки че наближавам пенсия…

    Коментар от Ангел — декември 11, 2008 @ 11:09 pm

  18. @asktisho 7. Май трябва да дефинираме по-преизно понятието лъжа. За лъжа ли се счита „тактично премълчаване на истина“, особено, ако прозинасянето и може да нарани?… В живота се сблъскваме със ситуациите които посочваш, и тук идва усета, умението да се справаме неудобствата. Т.е. – да сме на ниво. И ако не сме, или правим конфликти, или нямаме доблестта да си понесем лобута, който следва… 🙂

    Коя е вярната реакция в ситуациите, които описваш, знаят тези, които винаги разпознаваме като чудесни хора!

    Коментар от vladi57 — декември 12, 2008 @ 2:45 am

  19. Не мога да се сетя заглавието на един от разказите в сборника „Диви разкази“ на Николай Хайтов( лека му пръст), който разказ се занимаваше с темата колко струва чистата съвест и как само наистина богатите хора могат да си позволят да бъдат честни към себе си и другите.

    Коментар от някой си — декември 12, 2008 @ 5:54 am

  20. И никой тук не спомена за така нареченитре „лъжи за деца“ – опростяване на обяснение на нещо с цел по-доброто им обяснение и/или приложение. Например:

    Числото пи (отношението на обиколката на окръжност към диаметъра й) е 3.14

    Една година има 365 дни, но на всеки четири се добавя по един, при което се получава високосна година с 366 дни. Между другото някой помни ли какво се случи на 29 февруари 2000 г. ?

    Едно денонощие има 86400 секунди.

    Фундаментално тези твърдения не са истина, но в нашето ежедневие вършат отлична работа.

    Имайте в предвид, че винаги има един човек, когото никога не може да излъжете. Това сте самите вие.

    И едно контрапредложение за финал – един ден опитайте да казвате само лъжи. 😉

    Коментар от В.Антонов — декември 12, 2008 @ 10:43 am

  21. mnogo zabavno

    Коментар от Mihail Vankov — декември 13, 2008 @ 11:40 am

  22. Пробвай да не лъжеш. Ще ти е по-лесно, отколкото да помниш
    кой какво си излъгал.

    Коментар от Павел Баджаков — януари 12, 2009 @ 2:56 am


RSS feed for comments on this post. TrackBack URI

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s