Книга срещу е-книга

Защо да избираме, след като можем да имаме и двете?

В ноемврийската среща на клуб „Спри и помисли” изнесох лекция на тема: „Книга срещу е-книга. Защо да избираме? Можем да имаме двете!” Мисля, че темата е интересна, затова ще споделя малко опит / знания / идеи тук, с вас.

Mожете да гледате видео запис от презентацията на клубния сайт.

Хартията или електронния вариант? Пред този избор са изправени читателите, авторите и издателите, които работят за тях, литературните агенти, критиците, търговците, маркетолозите, разпространителите и куп други хора.

Е-книгата безспорно има своите предимства. Кои са те?

Първо, издава се изключително лесно. Нужна е съвсем обща компютърна грамотност и някой приятел, който да ти помогне с форматирането, ако не можеш да се справиш сам. Така всеки автор може да се превърне в издател и то – практически безплатно.

Е-книгата се разпространява изключително бързо. Няма кашони, доставки, консигнации, зареждане, поръчки, транспорт. Има само attach и send. Или направо: publish. Къде? В блогове, социални мрежи, форуми, онлайн книжарници и библиотеки, сайтове за споделено съдържание. Едно добро място е Scribd, ако искате споделяте с целия свят. Ъплоудът отнема по-малко от 30 секунди и съдържанието се индексира чудесно в гугъл. Има и други интересни места, разбира се. „Който търси – намира”.

Е-книгата носи приходи. В страни, където авторското право и буквата на закона се спазват фанатично, търговията с е-книги процъфтява. Тук едва ли ще успеете да събирате пари за достъп до файл. Някой веднага ще го разпространи безплатно, защото потребителите са свикнали всичко в нета да е безплатно. Но вие работите за тях – потребителите, така че: длъжни сте да им осигурите безплатен достъп. Хич да не ви се свиди! Изцяло във ваша полза е. Ако творбата ви е добра, тя за кратко време ще стигне до стотици, хиляди, че защо не и десетки хиляди души. Кажете ми, кой автор не обича книгите му да се четат? Не е ли това целта, в крайна сметка? Хонорарите отиват в канала. Книгите остават.

Е-книгата гарантира пряка връзка с читателя. Когато си купувате книга от книжарницата, вие рядко можете да наругаете или да похвалите автора й директно в очите. При е-книгите е достатъчно само да цъкнете върху някакъв линк.

Е-книгата не тежи и не заема място. Във всеки елементарен четец ще съберете толкова книги, колкото не можете да прочетете до края на живота си. На това му викам удобство. Да живеят технологиите!

Е-книгата е с интерактивно съдържание и динамичен дизайн. Можете да я променяте колкото си искате. Аз, например, няколко пъти коригирах дребни печатни грешки, забелязани от читатели. Накрая се отказах, защото видях, че тая работа няма изглед да свърши скоро. Тогава от читанката удариха мощно технологично рамо и сега най-добре редактираната версия на „33 любовни истории” е именно там, при това – в txt, fb2, epub и sfb формат.

Е-книгата е лесно достъпна. Не се нуждаете от никакви посредници, за да могат читателите да стигнат до вас. Достатъчно е само да имате сайт, блог или профил в социалните мрежи. Най-добре и трите, взети заедно.

Е-книгите са традиционно по-евтини от хартиените, дори безплатни, какъвто е масовият случай в БГ. Нормално е – в производството им се влагат по-малко средства. Което не значи, че трябва да подходите немарливо към корицата, съдържанието или графичното оформление на вашата е-книга. Напротив, постарайте се да е на нивото на хартиените книги. Аз не успях да се справя с тази задача сам, но добри хора се притекоха на помощ. Поетесата Биляна Карадалиева и дизайнерът Пенко Скумов са само двама от тях. Скоро ще пиша допълнително по въпроса.

А какво стана с добрата стара хартиена книга? Способни ли са новите технологии да я погребат изцяло в миналото?

Успяха ли да погребат радиото, телевизията и вестниците, както се твърдеше? Не. Дори напротив, появиха се е-радио, е-вестници и е-тв. Умножиха се хартиените издания, заради технологичните иновации в печата. Изчезна ли хартията от офисите заради дигитализацията, както се твърдеше?  Не. Започнахме да рециклираме по-добре и сега отпечатваме дори имейлите си на хартия. Технологиите са само средство, уважаеми, не цел.

Книги ще продължава да има, докато хората продължават да имат нужда от тях.

Книгата е достъпен, но престижен подарък. Тя има лична, сантиментална, бутикова и колекционерска стойност. Удобна е за четене в леглото, на плажа, в тоалетната и на други в(л)ажни места. Самият аромат на хартия и печатарско мастило е приятен, опияняващ за мнозина.

Просто технологиите ще си кажат думата и в книгоиздаването. Тук те водят до по-добри възнаграждения за авторите, по-висока печалба за издателите и по-ниска крайна цена за читателите. При същото или по-високо качество на печата. Копнея за деня, в който пърата принт-он-демнад печатница с достъпно онлайн разпространение ще заработи в България. Копнея да видя Espresso Бook Мachine в Българската народна библиотека. Очаквам да видя кои ще са българските Lulu Publishing с нетърпение.

Ще поживеем и ще видим.

Кратка презентация на темата: тук.

Моите е-книги: тук, тук и тук.

Тихомир Димитров

Луксът на 21 век

Луксът на 21 век е времето. Луксът се измерва с времето, което можеш да отделиш на себе си. За важните неща. За ходене бос по тревата, докато залезът потъва в очите ти или за слушане на песента на щурците. За кротък сън или чаша чай в компанията на хубава книга. За дребен жест към някого, когото обичаш. За всичко, което ти се иска да направиш, но не можеш, защото има други неща, които трябва да свършиш преди това.

Разумно е да живееш спокойно. Разумно е да разполагаш с достатъчно време – за всичко, което те прави човек – за добрите приятели и семейството, за хобито и спорта, за здравето и бавното хапване на вкусни ястия, приготвени с любов, за продължителен секс. Всичко друго е лудост. Лудостта е обратната монета на разума. Може да си много умен и пак да си луд.

Разумно е да знаеш и да вярваш, че свободата ти принадлежи по право. Ако не беше така, децата щяха да се раждат с изградени социални навици и стереотипи, а на нас, възрастните, нямаше да ни се налага да ги набутваме в ограниченията, които сме приели за даденост – всеки ден да крадем от свободата им по малко, докато не станат като нас и не забравят, че свободата им принадлежи по право.

Разумно е да знаеш и да вярваш, че свободата ти принадлежи по право.

Неразумно е да търсиш причини за нейната липса навън – в работата или шефа, в икономиката с нейните циклични кризи или в човека, с когото делиш битието. Оправданията във външния свят са толкова много, колкото много са звездите в небето, а „който търси – намира” – абсолютно винаги! В конкретика умишлено не ми се изпада. Просто спри да търсиш навън. Има 6 милиарда души и 6 милиарда причини, а светът е само огледало на вътрешния ти мир.

Мир – в буквалния и в преносния смисъл на думата. Ако не ти харесва образът, няма нужда да чупиш огледалото, защото ще намериш друго, здраво огледало, където ще видиш същия образ. Няма нужда да го заменяш с ново, по-лъскавичко огледалце, със златна рамка. И там те чака същият образ. Да търсиш ново огледало на другия край на света също няма смисъл. Където и да отидеш, навсякъде реалността ще те отразява – ще привличаш същите умове, хора, ситуации и проблеми, същите радости и скърби. Същите варианти.

Ако вариантите ти харесват и те изразяват напълно, ОК, но ако си недоволен от сегашното състояние на нещата, значи трябва да поработиш върху промяната на причината, не на последствията. Огледалото си е там по подразбиране. То винаги ще бъде там – винаги ще те отразява точно такъв, какъвто си.

Връщаме се на времето. То е луксът на 21 век. Алчността сега е на мода и стремжът към власт. Да станеш роб на собствените си отговорности или секретарка на собствените си пари. Да ви имам модата!

Не казвам, че не бива да гоним материалния просперитет. Смея да твърдя, че не бива да го правим за сметка на всичко останало и най-вече: за сметка на личната свобода. Която ни принадлежи по право. А каква свобода, като нямаш пет минути да кихнеш, а? Времето е луксът на 21 век. Как да си осигурим повече време? Това е въпросът. Ето един добър метод, един от многото. Методът е доста прост (което го прави гениален). И абсолютно ефективен:

Напишете на лист хартия десетте неща, които бихте правили всеки ден, ако разполагахте с повече време. И не се ограничавайте само до десет. Може да напишете сто. А сега напишете на обратната страна на листа всичко, което в действителност правите всеки ден. Вече свършихте половината работа.

Ето как би изглеждал един подобен списък:

Ако разполагах с повече време щях да:

…пътувам, прекарвам повече време със семейството, излизам по-често с приятели, щях да помагам, да пиша / пея / рисувам / снимам / танцувам, да бъда повече с него / нея, да се грижа повече за детето, да чета, да се наспивам, да спортувам, да бъда сред природата и т.н.

А в действителност:

…прекарвам 10 часа в офис и 2 часа в задръствания, поемам чужди ангажименти и преследвам чужди цели, през останалите 12 часа домакинствам, пазаря, водя колата на ремонт, извършвам ремонти у дома, ядосвам се с майстори, хазяи, наематели, редя се на опашка и потъвам в бюрокрация, гледам телевизия, ходя в командировка и едва намирам време да се наям, камо ли да се наспя добре или да прекарам деня с книга в леглото. Да не говорим колко малко време ми остава за мъжа / жената  в моя живот, а сексът…мъжът / жената до мен вече рядко ме изкушават, защото нямам почти никакво време да бъда с тях. Затова ги търся навън. Ех, само да имах малко повече свободно време…

Бъдете искрени. Никой друг, освен вас, няма да го чете тоя списък. Трябва само да намерите време да го съставите. И половината работа е свършена.

Идва ред на втората половина. Доста е просто: всеки ден отделяйте все повече време за нещата от лицевата част на листа и все по-малко време за нещата от задната му част. Дори няма смисъл да я четете. Тя не ви трябва. Там има някаква друга личност, формирана от обстоятелствата, но това не сте вие с вашите осъзнати предпочитания. Вас просто ви няма там. Липсвате в този списък.

Помнете, че Съдбата обича смелите и ще ви подкрепи. Няма по-смислен път от Пътя към себе си, а той съвсем не е абстрактен – ето, пише го на лист хартия пред вас! Но трябва да започнете първи. Както винаги. Да направите първата крачка в тангото с Живота. Да се доверите на Партньора.

Желая ви повече „лукс“ през 21-ви век!

Тихомир Димитров

32 годишен полу-идиот

Снимка: Пенко Скумов, „Портрет на един писател“

„Теслата е много бърза, остра и голяма, и от нея спасение няма-няма-няма…“ (Васко Т’слата)

Станах на 32 и не без основание наричам себе си „полу-идиот“.

Трябва да си пълен идиот, за да мислиш, че си нормален в идиотския свят, който обитаваш.

Но, той може да бъде колкото идиотски, толкова и красив. От тебе зависи.

Живея с мисълта, че всеки ден е рожден ден и се опитвам да го прилагам, но не в кръчмарския смисъл на думата…

Ето, днес имам „личен“ празник. Безсмислен, защото е личен.

Отделя ме от съвършенството на Цялото, което е възможно без мен, но аз съм невъзможен без Цялото.

Обаче вие имате Его. Аз също имам Его. Егото ни се нуждае от такива „празници“, за да доказва на себе си, че съществува.

Извън Цялото.

Докато гнилата круша се нуждае само от гравитация, за да се превърне в ракия.

Потапяйки мустак в отлежалата крушова ракия, по случай 32-рата годишнина от раждането на моята идентичност, аз си обещавам следното:

Да стоя все повече в настоящето и да бягам все по-малко в миналото или бъдещето.

Да знам, че миналото и бъдещето не съществуват. Извън собствената ми глава.

Да пиша.

Да бъда „жертва“ на изобилието.

Да давам все повече от това, което искам да получавам. Всеки ден.

Да гледам еднакво на думи, мисли и дела, които намирам за „лоши“ или за „добри“.

Да махам „етикета“ от „бутилката“, преди да „пия“ от „съдържанието“.

Да обичам.

Да благодаря.

Да не бъркам глаголите „Аз имам“ с „Аз съм“.

Да пътувам.

Да бъда…

Себе Си.

Не това, което искам или мога да правя.

Да сменя нуждите с предпочитания.

Желанията – с намерения.

И мечтите – с дела.

Честит ви 32 годишен полу-идиот!

Тихомир Димитров