Dystopian Short

Изт: ImagineAthena

DYSTOPIA e синоним на „антиутопия“ – често споменаван термин в научната фантастика за бъдеще, което плаши. В Уикипедия пише, че се превежда като „недобро място“. Обратното на утопия. Понятието „утопия“ навлиза в литературата благодарение на Сър Томас Мор: политик, писател и юрист, живял през късното Средновековие в Лондон. Човекът е оставил доста смислени неща за четене на поколенията, преди крал Хенри Осми да го изпрати на ешафода, но неговият magnum opus, ако може така да се каже, е произведението „Утопия“. Творбата описва визията на автора за едно съвършено общество, в което насилието, неравенството, престъпленията и бедността съществуват само в учебниците по история.

От анти-утопията се очаква точно обратното…

Сред изтъкнатите дистопични заглавия в литературата от последните сто години насам четем: „1984“, „451° по Фаренхайт“, „Пътят“, „Възможност за остров“, „Прекрасният нов свят“ и много, много други – всичките от различни автори, разбира се. Повечето са филмирани и сигурно вече определят представите ви за неприятното бъдеще. „Терминатор“ също може да се причисли към антиутопиите в киното, заедно с „Еквилибриум“, „Робокоп“, „Портокал с часовников механизъм“, „Дванадесет маймуни“, „Матрицата“, „Аниматрицата“ и сродните им сюжети. Нелоши са също: „Децата на хората“, „Гатака“, „Метрополис“, „Игрите на глада“ и т.н.

Въобще не ми се започва с романите от 21-ви век… Даже аз имам заглавие там.

Предлагам ви добре подбрана селекция от три късометражни филма за близкото бъдеще, в което не бихте желали да се събудите…

Продължителността на „лентите“ е между 14 и 29 минути. Общо няма да ви отнемат повече от един час.

Знаете си: пуканките в микровълната, волумето на макс и Enjoy!

Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Plurality“
(продължителност: 14:14)

Screenshot: „Plurality“ by Dennis Liu 

„Sundays“
(продължителност: 14:50)

Screenshot: „Sundays“ – a Postpanic Pictures Production 

„The Leap“
(продължителност: 29:41)

Screenshot: „The Leap“ by Karel Van Bellingen

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 

Sci-Fi Comedy Short

Изт: Wikipedia 

Обичам научната фантастика и ми харесва, че се намират хора, които да творят късометражно кино в този жанр без да приемат твърде сериозно себе си. Уви, човек трябва да изгуби много време, за да отсее некадърните прояви на „художествена самодейност“ от добре направените „ленти“. Поднасям ви една селекция от кратки видео изпълнения, които не си затварят очите за факта, че хуморът, освен свеж, може да бъде и мрачен.

С някои изключения…

Сложете пуканките в микровълновата, налейте си бира, увеличете звука и приятно гледане! Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Гадже от бъдещето“
(продължителност: 10:25)

Screenshot: Future Boyfriend Sci-Fi Short Film presented by DUST 

„Кандидатът“
(продължителност: 20:04)

Screenshot: ‘The Candidate’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Черната дупка“
(продължителност: 2:42)

Screenshot: Sci-Fi Short Film „The Black Hole“ presented by DUST

„Прекрасно чудовище“
(продължителност: 4:43)

Screenshot: ‘Lovely Monster’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Едноминутна машина на времето“
(продължителност: 5:40)

Screenshot: One-Minute Time Machine – Sploid Short Film Festival – Official Selection 

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 

Дишам с Твоите хриле

Аз плувам

В Твоите обятия

Дишам

С Твоите хриле

Виждам

С Твоите очи

Чувствам

С Твоите ръце

И сънувам

Как Ти сънуваш мен.

Тихомир Димитров

 

Който фейк нюз вади, от фейк нюз умира

Изт: Norse-Sky 

За едни сватба, за други – брадва. Бях озаглавил статията: „Фалшивите новини, кликбейта, интернет цензурата и защо крадецът вика дръжте крадеца“, но едно SEO ми обясни, че това е малоумно заглавие. Затова реших да го посъкратя. Дано да не съм ви подвел само…

Кликбейт

 Изт: Immediate Safety 

Публикуването на провокативни, потресаващи или шокиращи заглавия с цел привличането на повече посещения в интернет се нарича „кликбейт“. Думичката идва от „клик“ – натискам левия бутон на мишката и „бейт“ – стръв. Стръв за кликове.

Важно условие е тези заглавия да са подвеждащи, т.е НЕ да информират, а да правят точно обратното – да дезинформират. Това става по два начина: или като съдържанието на статията (видеото, репортажа) не отговаря изобщо на заглавието, но потребителят вече е подлъган да кликне върху „новината“, или като съдържанието има подвеждаща, грешна, невярна информация. Независимо дали последното е нарочно или не, тоест от чист непрофесионализъм, ефектът винаги е един и същ: кликаш върху някакъв линк и те пращат за зелен хайвер…

Мотивацията на кликбейтърите е ясна: повече кликове = повече посещения = повече трафик = повече приходи от реклама.

Кликбейтингът съществува в интернет от зората на глобалната мрежа. Той въобще не е ново явление, но едва сега започва да се говори масово за него, разбирай – в масмедиите. Или в „традиционните медии“, както ги наричат още. Всичко това ме навежда на една неприятна мисъл. И тя е, че такива координирани напъни да се разобличават „фалшивите новини“ може би представляват нов опит за налагане на:

Интернет цензура

Изт: Nat and Marie

Никой не твърди, че мрежата не изобилства от фалшиви сензации, от подвеждащи новини и от всякакъв рекламен булшит – тире – спам. Тя изобилства и от грозно садо-мазо порно, но това не стои във фокуса на обществения дневен ред. Във фокуса му са фалшивите новини. Именно те са новият стар проблем. Но за кого?

Телевизионните кампании против фалшивите новини твърдят, че последните са в ущърб на потребителя. Това, което не мога да разбера е защо нещо, случващо се в интернет, тормози и занимава толкова много класическите медии, които формираха общественото мнение още по времето, когато нямахме www? Защо телевизорът ме плаши с нещо, което мога да видя само на смартфона и на компютъра си? За да ме предпази?

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Уви, масмедиите са твърде удобен инструмент за силните на деня. „Предимствата“ им са две: Първо, масмедиите се нуждаят от пари, за да съществуват, при това – от много пари. Нямате представа колко струва издръжката на една провинциална телевизия дори! Второ, те са малко на брой. Колкото и вестници, радиоканали, телевизии да оперират в общественото пространство, те са абсолютно незначителни, като брой, в сравнение с източниците на информация онлайн.

Неслучайно диктаторските режими винаги се заемат първо с подчиняването на пресата, радиото, телевизията, киното… В по-нови времена се опитват да подчинят и интернет трафика, но невинаги им се получава. Аз предлагам да зарежем параноята от диктаторски режими обаче. Нека сме реалисти. Нека, вместо това, да си представим една шайка от задкулисни играчи, стъпили върху огромните си капитали, които искат да пробутат някаква нова идея на обществото, да му „продадат“ някакви нови ценности, някакви нови убеждения, някакъв нов начин на мислене или нов морал, който защитава само икономическите интереси на въпросната малка, свръхбогата група от манипулатори.

Как би постъпила една такава влиятелна група? Би съставила списък на водещите масмедии и би ги подчинила с „пачки по стотачки“ естествено. Има много начини парите да се трансформират във власт над общественото съзнание: чрез лобизъм и законодателен натиск, чрез силата на държавните институции, чрез подкупване и сплашване на журналисти, чрез назначаване и уволняване на медийни босове, чрез рекламно спонсорство посредством обръчи от фирми и чрез изкупуването на контролния пакет от акции на медийната компания посредством мрежа от офшорки. Както се казва, само въображението е лимитът, стига парите да не са проблем… А парите за свръхбогатите задкулисни играчи никога не са проблем. Те са просто инструмент. Пари->власт->пари прим. Задкулисните капитали представляват проблем единствено за „свободата на словото“ – още една химера, наред със „свободните независими медии“, която някой някъде иска обществото да приема за даденост.

„Като чиста монета“.

Всъщност, „вярно“ е само това, което диктува „чистата монета“, приятели. Свободни и независими медии няма дори в САЩ. Координираните усилия на водещите новинарски ТВ канали да съсипят репутацията на Тръмп по време на кандидат-президентската му кампания беше нагледно доказателство за това. Сега, аз не съм „тръмпист“, но ако бях американец, сигурно щях да гласувам за него, напук на телевизора, който толкова упорито и нахално се е опитвал да ме убеждава в противоположното през цялото време.

Да се върнем към интернет цензурата. Задкулисният елит притежава масмедиите, но не притежава тяхната все по-масова алтернатива в лицето на новите медии. Ако тръгне да прави списък, той би бил прекалено дълъг. Няколко поколения няма да му стигнат, за да овладее списъка чрез традиционните похвати. Освен, че е дълъг, този списък продължава да расте. Непрекъснато. В геометрична прогресия. Докато общественото доверие се отдръпва от масмедиите, които все по-лесно се поддават на изкушението да манипулират, вместо да информират. Проблемът е, че общественото доверие сега си има алтернатива. Тя започва с http://.

Ако бяхте от онази малка група свръх-богати, свръх-влиятелни и свръх-амбициозни задкулисни играчи, вие щяхте да виждате тази алтернатива като агресивен тумор с разсейки. Няма как да преследвате „бунтовните“ клетки една по една, налага се да окажете давление върху целия „организъм“, за да го спасите (разбирай: да спасите натрапения от вас изкуствен морал). Налага се да действате решително и централизирано чрез добре познатите ви методи на „традиционната медицина“: лобизъм, законодателни промени, натиск чрез институциите на държавата, масмедиите, паричните потоци, контролните пакети и управителните съвети.

Гугъл и Фейсбук вече дадоха своята заявка, че ще противодействат на фалшивите новини. Масмедиите вече жужат от информационни кампании по въпроса. Новинарите се надпреварват кой пръв ще ги разобличи. Правителствата вече прокарват необходимите закони… Задава се нов технологичен „лов на вещици“. Сега позорната табела с надпис „фалшиви новини“ може да бъде закована на вратата на всеки. По всяко време. Проблемът е, че и този нож си има две остриета. Така стигаме до ситуацията, в която:

Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“

Изт: fr.freepic.com

Масмедиите режат клона, на който седят посредством кампаниите си срещу „фалшивите новини“.

Причината е, че именно те се занимават най-често с производството на новини. Въобще. И по принцип. Знаете, че „мълчанието е злато“, защото колкото по-малко говори човек, толкова по-незначителна е възможността да сгреши.

А производството на новини е „гвоздеят в програмата“ на масмедиите…

Накратко, има най-голяма вероятност именно масмедиите да пострадат от токсичната среда, която сами създават. Защото прекарват в нея всеки ден. Защото са „най-разговорливи“ по отношение на новините. Защото критикуват най-страстно „фалшивото“ в своя собствен занаят. Защото „търсят под вола теле“. Защото сочат треската в чуждото око, но не виждат гредата в своето. Та нали конкурентите им от другите масмедии първи ще тръгнат с позорната табела към тях! Без въобще да броим безкрайната възможност от „грешки“ в отразяването на зле прикрита пропаганда, в политически коректното говорене, в платените репортажи от всякакъв вид или в чисто журналистическотo недоглеждане от типа „липса на достатъчно опит и професионализъм“. Та нали част от репортерите им са стажанти…

Приятели, помнете историята! Помнете, че организаторите на революционни трибунали неизбежно стават тяхна жертва след време. Помнете, че най-ревностните пуритани обикновено се оказват най-големите грешници, защото сами не успяват да се поберат в твърде строгата система от морални закони и правила, която сами са създали. Но щом веднъж са накарали обществото да повярва в тях, то ще ги държи отговорни за това! Според техните собствени стандарти. Помнете закона на кармата и помнете, че тоз, който фейк нюз вади, от фейк нюз умира! Пък и как ще вървите срещу технологичния прогрес? Тези, които ви плащат днес за това, утре няма да проронят сълза за вашето публично икономическо самоубийство. Просто ще си наемат нови слуги…

Само истината ще ви направи свободни!

Тихомир Димитров

Социален експеримент: една нощ пред телевизора

Скрийншот: nonsense.tv @ Vimeo

Часът е три сутринта. Аз и моето безсъние лежим с дистанционно в ръка.

Натискаме „бъстър бутона“, а.к.а „пауър копчето“ и екранът оживява:

Брадясал тип спори с дългокрако момиче защо вече няма български футбол в България… Разговорът между двамата бива рязко прекъснат от реклама на сироп против кашлица. После на хапчета против главобол. И после на крем против бръчки… Next:

Кино канал. Чакам да се случи нещо, т.е да започне някакъв филм, но се оказва, че гледам само трейлъри, които непрекъснато се повтарят. Next:

Човек с велурено сако и пърхот по раменете убеждава млада студентка в студио с фототапет за фон колко яко е тя да остане в родината завинаги и да упражнява „вишите“ си по икономика, социология и политология в кол-център. Младата дама има други планове за живота, но не успяваме да ги научим, тъй като се обажда почерпен зрител, който задава многопластов въпрос за масоните, бермудския триъгълник и извънземните, подозирайки някаква връзка между тях. Прекъсват го с реклами. Next:

Документален филм за древните религии. Човекът изклал десет хиляди поклонници, защото не били от неговата вяра. Споко, случило се е в Африка. През Античността. Паля цигара, наливам си вино. Next:

Бяла мечка разкъсва нещо, което може би е човек. Оказва се, че не е човек. Полярно животно е. Кожухчето на мецаната е неприятно обагрено в червено. Next:

Презоекански ром-ком. За незнаещите, това е съкращение от „романтична комедия“, в която „доброто момче“ винаги получава „хубавото момиче“ накрая. Граничи с научната фантастика, като жанр, но му липсва присъщият за последната научен реализъм. Next:

Злите новини от деня: Тридесет ранени тук, петдесет жертви там. Животът поскъпва. Има криза в политиката, в бизнеса, в икономиката и в международните отношения. Има нови болести. Положението се сговнява. Бедствия, аварии и наводнения по целия свят. Престъпления. Next:

Тигър разкъсва турист в зоопарк. Next:

Акула захапва невнимателен водолаз по лицето. Оказва се, че не е добра идея да си подаваш главата извън решетката. Гледал съм го в Ютуб. Next:

Аматьорско порно с много лошо качество. Next:

Злите новини отново. По друг канал. Времето предстои да се влошава. Високи сметки за ток. Политическа несигурност. Бунтове и катастрофи по света. Пожари. Next:

Темата е екология. Или по-точно как се преработват фекалните отпадъци в питейната ни вода. Не знам дали искам да знам. Next:

„Кексът и градът“. На кака са й свършили паричките. Нуждае се от апартамент в Ню Йорк, но поддържа само колонка в списание. Банките не са готови да я затрупат с милиони без сериозен източник на доход, а спестяванията й са нулеви – профукала ги е всичките за обувки и за десерти. Започва да пести и да пази диета. После отива в офиса на някакъв зализан тип, който й предлага 30 бона… Next:

Пак новини. Всичко се влошава. Навсякъде. В целия свят. Броят на жертвите расте. Само щастието намалява. Next:

Реклама на домашни „фитнес уреди“. Топиш мазнини, докато си седиш удобно на канапето пред телевизора. Next:

Пак порно. Хубаво качество. Грозни герои. Next:

Хитове от 70-те. Next:

Поп-фолк лудница за маняци. Какво ще кажеш да се напием, да се сбием и после пак да се напием? Датичеститяли? Next:

„Покажи на тея хора…“ Next:

Стара руска комедия от вемето на комунизма. Действието се развива във влак. Next:

Гадателка разваля магии и познава всичко по рождената дата! Next:

Злите новини. Открили са длъжник за 30 лева и са го осъдили по бързата процедура. Кредитен милиардер дава пространно интервю, в което обяснява, че кредитните милионери са просто леваци, които трябва да останат завинаги в миналото заради своята некадърност, липсва на размах и въображение. Next:

Кралска кобра се изправя на човек, който непрекъснато я дърпа за опашката. Змията се опитва да избяга, но човекът я дърпа отново и отново към себе си. Обяснява колко агресивно е това животно! Кобрата най-после успява да го „перфорира“ и да се скрие под един камък. Човекът мърмори, че ръката му се подува! Next:

„Иновативна формула за вашата нова кожа“. Next:

Уау, наистина можеш да си приготвиш закуска, дори хладилникът ти да е абсолютно празен, копеле! Следи ми мисълта внимателно, лек: хвърляш единственото яйце върху нагорещения тиган, ако нямаш мазнина не е проблем – така или иначе никога не си го мил този тиган, винаги има засъхнала мазина по тефлона, трябва само да го затоплиш на котлона. След като се опече яйцето, пъхни го между две филиии, почернели в тостера или на същия тиган, ако нямаш тостер, за да не миришат на мухъл, после добави кетчуп, колкото и да е стар, киселичкото е добре за храносмилането, скъсай парченце от посинялата маруля, която се подава издайнически от кошчето ти за боклук вече трета седмица, откакто онзи веган-съквартирант те напусна, после напъхай всичко това в микровълновата или го доовъргаляй в мазното на котлона и уау – след 3 минути имаш перфектната закуска за шампиони, братле, без дори да си похарчил един цент! Вкусен, здравословен, домашен бургер! Next:

Предаване за изпълнения с предизвикателства живот на каналните плъхове в Ню Йорк. Разбирам, че са доста повече, доста по-едри и доста по-смели от онези, които съм срещал в избата на село. Next:

Индийски сериал. Едно лице заема целия екран. После друго лице заема целия екран. После трето. Това може да продължи вечно. Next:

Свършиха каналите. Завивам се през глава и заспивам под звуците на фантастичен филм от 70-те, в който раса интелигентни октоподи превзема Земята…

Сънувам сепии в народни носии, които носят чаршафи, за да се предпазят от слънцето и непрекъснато се оплакват, че няма вода. Което не им пречи да правят секс с дървени джуджета на фона на класическа музика. Събуждам се до пълен пепелник, полупразна бутилка от вино и съвсем леко окапана тениска. Не помня кога съм я свалил. По телевизора текат повторения на злите новини. „Боди каунтът“ расте, но Третата световна война се отлага. Поне засега.

Навън започва да просветлява…

Отварям прозорците.

Мирише на пролет.

Тихомир Димитров