Който фейк нюз вади, от фейк нюз умира

Изт: Norse-Sky 

За едни сватба, за други – брадва. Бях озаглавил статията: „Фалшивите новини, кликбейта, интернет цензурата и защо крадецът вика дръжте крадеца“, но едно SEO ми обясни, че това е малоумно заглавие. Затова реших да го посъкратя. Дано да не съм ви подвел само…

Кликбейт

 Изт: Immediate Safety 

Публикуването на провокативни, потресаващи или шокиращи заглавия с цел привличането на повече посещения в интернет се нарича „кликбейт“. Думичката идва от „клик“ – натискам левия бутон на мишката и „бейт“ – стръв. Стръв за кликове.

Важно условие е тези заглавия да са подвеждащи, т.е НЕ да информират, а да правят точно обратното – да дезинформират. Това става по два начина: или като съдържанието на статията (видеото, репортажа) не отговаря изобщо на заглавието, но потребителят вече е подлъган да кликне върху „новината“, или като съдържанието има подвеждаща, грешна, невярна информация. Независимо дали последното е нарочно или не, тоест от чист непрофесионализъм, ефектът винаги е един и същ: кликаш върху някакъв линк и те пращат за зелен хайвер…

Мотивацията на кликбейтърите е ясна: повече кликове = повече посещения = повече трафик = повече приходи от реклама.

Кликбейтингът съществува в интернет от зората на глобалната мрежа. Той въобще не е ново явление, но едва сега започва да се говори масово за него, разбирай – в масмедиите. Или в „традиционните медии“, както ги наричат още. Всичко това ме навежда на една неприятна мисъл. И тя е, че такива координирани напъни да се разобличават „фалшивите новини“ може би представляват нов опит за налагане на:

Интернет цензура

Изт: Nat and Marie

Никой не твърди, че мрежата не изобилства от фалшиви сензации, от подвеждащи новини и от всякакъв рекламен булшит – тире – спам. Тя изобилства и от грозно садо-мазо порно, но това не стои във фокуса на обществения дневен ред. Във фокуса му са фалшивите новини. Именно те са новият стар проблем. Но за кого?

Телевизионните кампании против фалшивите новини твърдят, че последните са в ущърб на потребителя. Това, което не мога да разбера е защо нещо, случващо се в интернет, тормози и занимава толкова много класическите медии, които формираха общественото мнение още по времето, когато нямахме www? Защо телевизорът ме плаши с нещо, което мога да видя само на смартфона и на компютъра си? За да ме предпази?

„Пътят към ада е постлан с добри намерения“.

Уви, масмедиите са твърде удобен инструмент за силните на деня. „Предимствата“ им са две: Първо, масмедиите се нуждаят от пари, за да съществуват, при това – от много пари. Нямате представа колко струва издръжката на една провинциална телевизия дори! Второ, те са малко на брой. Колкото и вестници, радиоканали, телевизии да оперират в общественото пространство, те са абсолютно незначителни, като брой, в сравнение с източниците на информация онлайн.

Неслучайно диктаторските режими винаги се заемат първо с подчиняването на пресата, радиото, телевизията, киното… В по-нови времена се опитват да подчинят и интернет трафика, но невинаги им се получава. Аз предлагам да зарежем параноята от диктаторски режими обаче. Нека сме реалисти. Нека, вместо това, да си представим една шайка от задкулисни играчи, стъпили върху огромните си капитали, които искат да пробутат някаква нова идея на обществото, да му „продадат“ някакви нови ценности, някакви нови убеждения, някакъв нов начин на мислене или нов морал, който защитава само икономическите интереси на въпросната малка, свръхбогата група от манипулатори.

Как би постъпила една такава влиятелна група? Би съставила списък на водещите масмедии и би ги подчинила с „пачки по стотачки“ естествено. Има много начини парите да се трансформират във власт над общественото съзнание: чрез лобизъм и законодателен натиск, чрез силата на държавните институции, чрез подкупване и сплашване на журналисти, чрез назначаване и уволняване на медийни босове, чрез рекламно спонсорство посредством обръчи от фирми и чрез изкупуването на контролния пакет от акции на медийната компания посредством мрежа от офшорки. Както се казва, само въображението е лимитът, стига парите да не са проблем… А парите за свръхбогатите задкулисни играчи никога не са проблем. Те са просто инструмент. Пари->власт->пари прим. Задкулисните капитали представляват проблем единствено за „свободата на словото“ – още една химера, наред със „свободните независими медии“, която някой някъде иска обществото да приема за даденост.

„Като чиста монета“.

Всъщност, „вярно“ е само това, което диктува „чистата монета“, приятели. Свободни и независими медии няма дори в САЩ. Координираните усилия на водещите новинарски ТВ канали да съсипят репутацията на Тръмп по време на кандидат-президентската му кампания беше нагледно доказателство за това. Сега, аз не съм „тръмпист“, но ако бях американец, сигурно щях да гласувам за него, напук на телевизора, който толкова упорито и нахално се е опитвал да ме убеждава в противоположното през цялото време.

Да се върнем към интернет цензурата. Задкулисният елит притежава масмедиите, но не притежава тяхната все по-масова алтернатива в лицето на новите медии. Ако тръгне да прави списък, той би бил прекалено дълъг. Няколко поколения няма да му стигнат, за да овладее списъка чрез традиционните похвати. Освен, че е дълъг, този списък продължава да расте. Непрекъснато. В геометрична прогресия. Докато общественото доверие се отдръпва от масмедиите, които все по-лесно се поддават на изкушението да манипулират, вместо да информират. Проблемът е, че общественото доверие сега си има алтернатива. Тя започва с http://.

Ако бяхте от онази малка група свръх-богати, свръх-влиятелни и свръх-амбициозни задкулисни играчи, вие щяхте да виждате тази алтернатива като агресивен тумор с разсейки. Няма как да преследвате „бунтовните“ клетки една по една, налага се да окажете давление върху целия „организъм“, за да го спасите (разбирай: да спасите натрапения от вас изкуствен морал). Налага се да действате решително и централизирано чрез добре познатите ви методи на „традиционната медицина“: лобизъм, законодателни промени, натиск чрез институциите на държавата, масмедиите, паричните потоци, контролните пакети и управителните съвети.

Гугъл и Фейсбук вече дадоха своята заявка, че ще противодействат на фалшивите новини. Масмедиите вече жужат от информационни кампании по въпроса. Новинарите се надпреварват кой пръв ще ги разобличи. Правителствата вече прокарват необходимите закони… Задава се нов технологичен „лов на вещици“. Сега позорната табела с надпис „фалшиви новини“ може да бъде закована на вратата на всеки. По всяко време. Проблемът е, че и този нож си има две остриета. Така стигаме до ситуацията, в която:

Крадецът вика: „Дръжте крадеца!“

Изт: fr.freepic.com

Масмедиите режат клона, на който седят посредством кампаниите си срещу „фалшивите новини“.

Причината е, че именно те се занимават най-често с производството на новини. Въобще. И по принцип. Знаете, че „мълчанието е злато“, защото колкото по-малко говори човек, толкова по-незначителна е възможността да сгреши.

А производството на новини е „гвоздеят в програмата“ на масмедиите…

Накратко, има най-голяма вероятност именно масмедиите да пострадат от токсичната среда, която сами създават. Защото прекарват в нея всеки ден. Защото са „най-разговорливи“ по отношение на новините. Защото критикуват най-страстно „фалшивото“ в своя собствен занаят. Защото „търсят под вола теле“. Защото сочат треската в чуждото око, но не виждат гредата в своето. Та нали конкурентите им от другите масмедии първи ще тръгнат с позорната табела към тях! Без въобще да броим безкрайната възможност от „грешки“ в отразяването на зле прикрита пропаганда, в политически коректното говорене, в платените репортажи от всякакъв вид или в чисто журналистическотo недоглеждане от типа „липса на достатъчно опит и професионализъм“. Та нали част от репортерите им са стажанти…

Приятели, помнете историята! Помнете, че организаторите на революционни трибунали неизбежно стават тяхна жертва след време. Помнете, че най-ревностните пуритани обикновено се оказват най-големите грешници, защото сами не успяват да се поберат в твърде строгата система от морални закони и правила, която сами са създали. Но щом веднъж са накарали обществото да повярва в тях, то ще ги държи отговорни за това! Според техните собствени стандарти. Помнете закона на кармата и помнете, че тоз, който фейк нюз вади, от фейк нюз умира! Пък и как ще вървите срещу технологичния прогрес? Тези, които ви плащат днес за това, утре няма да проронят сълза за вашето публично икономическо самоубийство. Просто ще си наемат нови слуги…

Само истината ще ви направи свободни!

Тихомир Димитров