Реших да извървя Камино. Това е най-импулсивното и най-необмисленото решение в живота ми. Имам вътрешната увереност, обаче, че няма да бъде най-грешното.
Пък и да прекарам част от пролетта в Испания ми изглежда страхотна идея.
Трябва да се откъсна от средата си за малко и да сменя перспективата.
Затова тръгвам сам. Другото ще го оставя на Пътя. Послушах няколко от пилгримите, които вече са ходили и реших да зарежа всичките си очаквания на аерогарата. Заминавам с еднопосочен билет и дори не знам кога точно ще се върна.
Възнамерявам да следвам максимата на Стив Джобс по Пътя: “Stay foolish and hungry”.
Нека обстоятелствата да ме изненадват, стига съм ги изненадвал аз 🙂
Мога само да обещая страхотен пътепис, когато се върна, живот и здраве!
Останалото да го решава Съдбата.
Както казва един приятел американец: „Когато си на Камино е лесно. Имаш цел. Следваш Пътя. Въпросът е какво следваш след Камино?”
Този въпрос има само един правилен отговор: собствените си мечти.
Надявам се отдавна вече да съм на правилния Път…
Писателският блог на Тишо 