Писателският блог на Тишо

май 26, 2009

Четирите споразумения

Има един уникално лесен, на пръв поглед, начин да се освободиш от оковите на средата и да заживееш качествено, което ще рече – щастливо.

Този начин е да спазваш „Четирите споразумения” на Толтеките.  Залагам си топките, че ако го го направиш, животът ти със сигурност ще се измени в положителна посока.

Ето ги самите споразумения:

1) Бъди безгрешен в словото си
2) Не прави никакви предположения
3) Не приемай нищо лично
4) Прави най-доброто, на което си способен

Фасулска работа, нали? Фасулска, my ass. Разликата между дървените философи и успелите хора е, че първите знаят всичката теория, а вторите умеят да прилагат 1% от нея на практика.

Придвижването от първата към втората група отнема години и хич не е „фасулска работа”.  Четирите споразумения са залепени на стената срещу леглото ми. Те са първото нещо, което виждам сутрин. Толкова добре съм запознат с тях, че „насън да ме бутнеш” ще ти ги изрецитирам. Но това не ми помага с нищо. Прилагам ги поотделно, в различни дни – понякога се получава, понякога – не. Никога не успявам да  спазя четирите споразумения едновременно, а трябва да го правя винаги, навсякъде, по всяко време. Трудно се постига дори 1% от теорията, както виждаш. Ето защо:

Бъди безгрешен в словото си означава да говориш само истината. Да не злословиш по чужд адрес. Да не манипулираш с думи. Да не лъжеш. Да си искрен. Това е споразумение с теб самия да не грешиш словесно. Повечето хора бъркат „безгрешен” с „правилен”. Няма никакво значение какви думи използваш, точно как ги употребяваш, колко си грамотен и.т.н. Важното е какви намерения стоят зад думите ти. Какво целиш с тях.

Не прави предположения означава да забравиш за плановете.  Да живееш без план не е като да живееш без цел. Всеки човек има цел. Твое право и задължение е да постигаш целите си, но започнеш ли да планираш детайлите, всичко се обърква. Започнеш ли да поставяш срокове – също. Защо да се ограничаваш с методи, като може да има по-добър начин от този, който си избрал? Защо да се ограничаваш със срокове, като може да има по-пряк път от този, който си поел? Ако наистина се стремиш към нещо, обстоятелствата сами ще те приближават към него всеки ден. Трябва да гласуваш доверие на битието, че си знае работата.  То се ръководи от (под)съзнанието ти, което обхваща всички потенциални възможности. Ти само определяш целта и дори не подозираш как точно ще я постигнеш. Наслаждавай се на Пътя, без да планираш! Достатъчно е да бъдеш нащрек, за да не пропуснеш някоя възможност.  Планът изключва интересните възможности по дефолт, защото не са част от плана. Това е тъпо.

„Не прави предположения” за отношението на другите към теб. „Този ме мрази, онзи ме обича”, няма как да знаеш това.  Говори, питай, задавай въпроси, споделяй, само така ще разбереш истината. Не прави никакви предположения!

Не приемай нищо лично означава точно това, което означава. Уволнили са те от работа? Отнели са ти предимството? Обидили са те? Бизнес плановете не вървят? Ми не приемай нищо лично! Фирмата не е била създадена с цел да те уволни. Кръстовището не е било поставено там, за да може някой да ти отнеме предимството. Точно на теб!  Обидното отношение е проява на слабост и страх. Ти нямаш вина за дефектите у повечето хора. Бизнесът пък зависи от пазарната конюнктура, а не от твоите намерения. „Всяка победа е низ от грешки”. Трябва да си благодарен, ако нещата не се получават, защото сигурно има по-лесен (и по-евтин) начин да се получат. Най-вероятно нямаш вина и за световната финансова криза. Всъщност, забрави всякаква вина! Изолирай всякакъв страх! Мисли и действай, бе да приемаш нищо лично!

Прави най-доброто, на което си способен. Тук бих добавил: и не очаквай нищо в замяна. Егото иска най-голямата награда за себе си. Решиш ли да го „нахраниш”, вместо да ти благодари, то винаги ще ти отмъсти. Защото смята полученото за малко. Защото иска още, повече, всичко! Пробвай да се потрудиш съвестно за нечий чужд интерес, да вложиш време, талант и усилия в постигането на нечия чужда идея, да участваш в реализирането на нечия чужда мечта. Ето това е пътят към изобилието, приятелю! „За да получиш, първо трябва да дадеш”. Прави най-доброто, на което си способен, независимо дали го правиш за себе си или за някой друг.

Теорията е много по-лесна от практиката.

Трябва ли да спазваш четирите споразумения? Ще ти отговоря с няколко въпроса: харесваш ли тялото си, работата си, парите, които изкарваш, жената (мъжа) си, колата си? Харесваш ли живота си? Свободен човек ли си? Ако отговорът на всички тези въпроси е „да”, значи не трябва …

Тихомир Димитров

Advertisements

май 18, 2009

Най-трудният въпрос

Застани пред огледалото и си задай най-трудния въпрос на света:

„Кой съм аз?”

Сигурен съм, че не знаеш отговора. И ще ти кажа защо:

Ти си този, който другите мислят, че си. Показвали са ти го с поведението, думите, делата, жестовете и намеците си. Тази ми се усмихва. Аз съм готин! Хвалят ме. Умен съм! Завиждат ми. Успял съм!

Ти си този, който другите са те накарали да мислиш, че си. В живота има доста авторитети, на които се доверяваш. От ранна детска възраст до ден днешен родители, учители, приятели, гаджета и шефове ти внушават какъв си. Мама казва, че съм най-доброто дете на света. Аз съм добър!  Учителката казва, че съм глупав, защото не мога да реша задачата по математика. Сигурно съм много глупав! Шефът казва, че за пет пари работа не върша. Аз съм неспособен! Татко казва, че съм келеш. Сигурно съм много смотан! Жена ми казва, че съм невероятен.  Аз съм голямата работа! Голям мъж!

Ти си този, който би искал да бъдеш. Модата, рекламата, политиката, обществените порядки, социалните контакти, работата и личният живот непрестанно те вкарват в шаблон. Обясняват ти какви трябва да бъдат нещата, какви трябва да ги искаш. Карам скъпа кола, защото мацките харесват скъпи коли. Изкарвам пари, защото всички искат да бъдат богати. Съдбите на други хора зависят от мен, защото имам власт. Завиждат ми. Нося  маркови очила, казват, че съм готин с тях. Спортувам редовно, другите държат на външния ми вид.

Ти си някаква мечта, която дори не е твоя. Кога точно реши, че властта, парите, жените, модните аксесоари и спортната фигура са голяма оферта, а? Така ли разсъждаваше като дете?

Всъщност, ти нямаш нищо общо с изброеното по-горе.

Кой си тогава? Какво си?

За да отговориш на този въпрос, трябва да изолираш средата, трябва да разбереш кое е истинското в теб.

Какво е общото с пра-пра-пра-пра дядо ти, живял хиляда години назад във времето? Когато е нямало мода, интернет и сателитна телевизия, но е имало любов, секс и убийства. Същите като днес. Имало е усещане за горчиво, кисело, сладко, солено, възприятие за топло и студено. Имало ги е цветовете на дъгата.

Накратко, имало е:

1) Мисли
2) Емоции
3) Усещания
4) Инстинкти

Ето това си ти – комбинация от мисли, емоции, усещания, инстинкти. Като следствие, като резултат, а не като причина.

Кой е източникът? Кой създава мисли, чувства, усещания, инстинкти?

Създава ги  тялото със сетивата си,  с жлезите си за вътрешна секреция, с биохимията си ги създава.
Тялото се подчинява на ума, а умът се подчинява на волята. На собствената ти воля!

Ето какво сиинтелигентно същество със свободна воля.

Имаш абсолютната власт да решаваш всичко, свързано с теб. Имаш абсолютната власт да бъдеш точно такъв, какъвто поискаш. Никоя външна сила не може да промени това без твоето съгласие!
Защо страдаш тогава? Защо си тъжен? А?
Защо предпочиташ да вярваш на другите, вместо да повярваш на себе си?
Защо се съмняваш в хубавите неща, а лошите никога не ги подлагаш на съмнение?
Защо приемаш сериозно тъгата, депресията и самотата, а на радостта, щастието и късмета гледаш скептично?

Мисли, човече!

Дори когато мислиш, мисли!

Тихомир Димитров

май 11, 2009

Мирише ли ви на инфлация?

Истината винаги е много по-проста, отколкото си мислим.

Близо 40% от световните пари изчезнаха някъде. Казват, че те всъщност никога не са съществували. Освен в обещанията на милиони длъжници да платят. За да компенсира „липсата”, американското правителство натисна червения бутон върху най-големия принтер в света и започна да налива в икономиката ухаещи на прясно мастило и топла хартия, чисто нови банкнотки. Официалната пропаганда гласи, че това се прави „срещу кризата” и, че големите мозъци знаят кога да спрат.

Ами ако нямат намерение да спират?

Тогава кризата ще свърши с хиперинфлация в американски долари, която ще се прехвърли и върху други валути.

С долара е свършено и никой не съжалява за това. Дори вече се говори за неговия достоен наследник – северноамериканското „Амеро”. Глобализация, майна!

САЩ е страната с най-големия външен и вътрешен дълг в света,  деноминиран в собствената й валута, изключителни права за печатането на която има пак САЩ.

Защо не се учудвам, че „световната финансова криза” тръгна именно оттам? Защо не се учудвам, че паниката беше толкова добре рекламирана и дирижирана от „световните” медии?

Дори малките деца знаят: хиперинфлацията е в полза на длъжника.

Какво да го правят американците тоя огромен дълг? Да вземат да го изплатят ли? Не, къде-къде по-лесно е да го обезценят.

Светът се нуждае от ново начало и аз не мога да измисля по-добър сценарий от зануляването на всички дългове, инвестиции, спестявания…

Безплатен обяд, разбира се, няма. Америка ще плати своята цена – след голямото печатане на пари вече никой няма да иска да търгува с долари.

А спестовниците за пореден път ще се убедят в максимата, че „икономията е майка на мизерията”.

Който не ми вярва да погледне котировките на златото. Цената на благородния метал бавно, но сигурно расте. Умните хора по света знаят какво ще се случи и предвидливо купуват злато, за да запазят поне част от богатството, което притежават. Търсенето се увеличава и дърпа цената нагоре след себе си.

Добра „застраховка” срещу хиперинфлацията са още недвижимите имоти и петролът. Тъй като употребата на петрол през идните десетилетия, обаче, е под въпрос, а имотният балон в повечето развити държави се спука още преди кризата, предполагам, че най-много хора ще решат да инвестират в чисто злато. Преди големият принтер да е превърнал спестяванията им в некачествена тоалетна хартия.

Златото си е злато. Ползвало се с „доверието на инвеститорите” още от времето на инките, маите, ацтеките, римските императори и египетските фараони.

Няма да се ангажирам с прогнози, но имам смътното усещане, че акото ще удари вентилатора съвсем скоро. „През 2011 година положението в света ще бъде много трудно”. Така пише покойният пророк Едгар Кейси, който е известен с това, че всичките му прогнози се сбъдват. Цитатът е свободен.

Можете ли да си представите зимата на 96-та/97-ма в глобален мащаб? Домино ефект при фалита на водещите банки? Обезценяване на основните валути? Галопираща или хиперинфлация в повечето държави? Затворени борси? Крачка назад към бартерната търговия?

Аз не мога да си го представя. Но не виждам нищо чак толкова лошо в хиперинфлацията. Всяко чудо за три дни, както казват. После всички започваме „на чисто”.

Притеснява ме само фактът, че 99% от населението на света няма да приеме толкова философски загубата на доживотните си спестявания. Масовата истерия, макар и кратка, може да мутира в отчаяние и да накара хората да се хванат за гърлата. Тогава положението наистина ще стане „много трудно”, защото ние двамата с теб, читателю, ще се разхождаме наоколо във военна униформа с противогаз на интелигентните мутри и 40 кила бойно снаряжение.

По принцип съм голям оптимист, ала това горе е един от възможните сценарии. Доста хора също мислят така. Разбира се, това не е единственият сценарий. Аз пък не съм Едгар Кейси, за да знам къде точно свършва наклонът, по който се търкаля светът в момента…

Искрено се надявам да има по-добър сценарий. Всъщност, сигурен съм, че има. Някакви идеи?

Тихомир Димитров

май 7, 2009

Не се вживявай прекалено в живота

Имал съм моменти на кристална яснота, в които всичко, ама абсолютно всичко на този свят ми става ясно за части от секундата, после картината изчезва, чеша се по главата и се питам: „кво беши?”

Не знам дали е самовнушение или просветление, но е яко. Предполагам, че мозъкът си играе някакви игрички с нас. Предполагам, че не съм единствен, защото много хора си задават въпроси: Какво правя тук? Необходимо ли е да страдам? Каква е причината за това или онова събитие? Каква е ролята на този или онзи човек? Къде ще ме изведе пътят? Накъде отива светът?

„Който търси – намира”. Моментите на просветление са резултат от непрестанното търсене, типично за всеки от нас. Искам да запазя поне частичка от знанието, което интуицията ни разкрива с леко приповдигане на завесата.

Подготвен съм за такива моменти и, когато се случат, подхождам спокойно и съсредоточено. Знам, че не мога да ги задържа, но поне мога да опитам. Искам да  запомня част от онова, което по принцип всички знаем. Само че сме го забравили…някъде около края на първата година след раждането си…

Запомнянето се получава чрез фокус на вниманието. Потопен в среда на абсолютното знание, ти си информиран за всичко и всички. Да, ама не наведнъж. Достатъчно е да насочиш вниманието си към определен сюжет / тема / въпрос, за да разбереш цялата истина за него. Имаш ограничено време. Хубаво е да си подготвен, за даможеш да реагираш следващия път, когато ти „просветне”.

„Просветването” се случва най-неочаквано и винаги по различен начин – понякога е резултат от болезнен сутрешен махмурлук или сериозно напушване с много силна трева, друг път завесата се вдига по време на най-обикновен разговор с приятели или колеги в службата, докато шофираш, чатиш или си бъркаш в носа. Но усещането винаги е еднакво – като изумително дежа вю, което ти казва как си стигнал дотук и какво точно предстои да се случи.

Нерационално звучи, но ако си подготвен с конкретен въпрос, който живо те интересува, имаш няколкото стотни от секундата за достъп до Централния сървър, които са ти напълно достатъчни да разбереш всичко, което искаш да знаеш.

Целта на тази статия е чрез несъвършените средства на човешкия език да се опитам да споделя отговора на един от въпросите, който получих.

И така, аз съм доста емоционален човек. Лесно се впечатлявам. Забелязвам детайлите. Имам супер интензивно въображение, плюс невероятно продуктивна мисъл. Както пеят мацките от „Антибиотика”: „само тема ми дай”. Очевидно страдам и от липса на излишна скромност.

Предполагам, че тези качества са ми нужни, за да мога да пиша. Те са едновременно моят дар и моето проклятие. Ще ме извинявате, ама прекалено чувствителните хора трудно понасят обида, лъжа, нелоялно отношение, изневяра, грубиянско поведение, прояви на ниска култура, просташко държание, агресия, несправедливост и лош език. А ежедневието прелива от такива неща.

С други думи, аз бях готов да скоча в почти всеки варел с кипящи лайна, който ми се изпречеше на пътя. Просто не можех да остана безразличен към несъвършенствата на света. Готов бях да участвам в най-безсмисления дуел, защото бях тъп идеалист. Винаги носех шпагата си добре наточена и тялото/душата ми бяха вечно покрити с пресни рани.

Говоря в минало време, тъй като престанах да бъда тъп идеалист. Останах си само идеалист. След като получих Отговора.

Въпросът изобщо не е интересен в случая, той е дребнав и злободневен. По-важен е отговорът: „Не се вживявай прекалено в живота.”

Ще се опитам да обобщя:
Прекаленото трудолюбие води до стрес и преумора.
Прекаленият мързел води до деградация.
Прекалената любов води до самоунищожение.
Прекалената омраза – също.
„Прекален светец и Богу не е драг” …

Идеята е да не се вживяваш прекалено много в нещата, които ти се случват, защото животът, в крайна сметка, е само една шибана игра. Дори за миг да забравиш това и вече си готов да скочиш с главата надолу в следващия казан с нечистотии, който се задава по пътя. A казани има много.

Ние сме затворници на собствените си мисли и емоции. Изградили сме си клетка с диамантени стени, от която няма измъкване, братче. И колкото повече се вживяваме в дадена ситуация, толкова по-тясна става клетката.

Помни, че винаги, навсякъде и по всяко време ти си абсолютно свободен! Това е „конституционно” право номер едно, гарантирано ти от Бога. Ти и единствено ти решаваш доколко ще се потопиш в дадена емоция / ситуация и доколко – не.

Представи си, че се намираш на ръба на плувен басейн. Кое е първото нещо, което правиш? Топваш големия пръст на крака, за да видиш дали температурата на водата те устройва, нали така? Не влизаш до уши да провериш.

Нищо не ти пречи да прилагаш същата техника и спрямо всяка житейска ситуация. Абсолютно всяка. Пробваш дали обстоятелствата ти носят положителни емоции (водата е приятно топла) или само отрицателни емоции (баси студения, шибан басейн). И според условията – скачаш. Или отиваш до бара и си поръчваш скоч, докато другите зъзнат…

Моят съвет е да не се вживяваш прекалено в живота. И да бъдеш скептичен. Съмнявай се във всичко. Дори в прекалено топлия басейн, пълен с 18 годишни ученички (мускулести пичове, излезли от списание, ако си жена). Защото пътят към Ада твърде често е постлан с дори намерения…

Тихомир Димитров