Изт: Bulgaria: Laws & Local Customs @ WorldNomads
Най-ниският стандарт в Европа от десетилетия, въпреки липсата на войни и природни катаклизми (слава Богу!), едва ли е точно повод за гордост.
Ще ми се да се абстрахираме от този факт, обаче, поне за малко.
Празници са.
Затова ще ви дам няколко наистина обективни причини да се гордеем, че сме българи:
Обективна причина номер едно: Българинът мрази робството
Още от древни времена. В Кубратова България всеки роб, стъпил на територията на Великия Хан, е получавал свободата си автоматично, с хански декрет – устно волеизявление – тире – документ, срещу който е невъзможно да се спори. Не и на ханска земя. Това е създавало сериозни проблеми с гребците на търговските кораби от Византия, тъй като е било трудно да ги мотивираш с камшика да се върнат обратно под палубата, а и престъпно. На насилието върху свободни хора не се е гледало с добро око в старата ни прародина. Затова византийските търговци са измислили друг начин: наемали са същите гребци срещу заплащане за обратния курс. Търговията с България е оборотна и доходна. Могат да си го позволят. И гребците слизат на пристанището в Константинопол свободни, но бедни. Само с по една заплата в джоба. Новооткритата свобода и привлекателните пристанищни кръчми с всевъзможен разврат и хазарт бързо са ги довеждали до натрупване на дългове, които отново са ги превръщали в роби. И така, до следващия курс към България…
Но не само това.
Българският народ възприема себе си като петстотингодишен роб. Той няма как да не прояви разбиране към себеподобните си. Всички подтиснати са негови приятели. Българският народ никога не е колонизирал презокеански територии, не е изтребвал местното население, не е изземвал цялото му богатство и не е унищожавал цивилизацията му, затова ордите от колонизатори на Европа, идващи от бившите й колонии, сега го подминават. То е кармично. Може да се дължи на икономически факти, но е кармично. Още един повод да се гордеем, че сме българи. Друга причина е, че сме забранили смъртното наказание 900 години преди американците да въведат робството.
Обективна причина да се гордеем, че сме българи може да бъде и фактът, че тук се работи много, ама наистина много. Аз затворен магазин по Коледа не видях. Нито хотел, нито ресторант, нито кафене или ваканционен комплекс. Знаейки какви заплати получават хората, това искрено ме озадачава. При наличието на европейски паспорт в джоба и супер лесни за преминване граници, какво друго може да обясни упоритостта на българина да продава труда си точно в България, където последният е най-евтин, освен родолюбието и вродената склонност да бачка като вол? Да, имот и стара майка също се оставят трудно. Извинявайте, ама f*ck u на всички, които се възползвате от това!
Още една причина да се гордеем, че сме българи би било разумното отношение към чуждия, към другите и към различното. Няма да лъжа, че посрещаме всички чужденци с отворени обятия. По-скоро си го местим от единия крачол в другия (правим си „секуро“) и им съобщаваме да се оправят! Тук животът е достатъчно труден и без тях. На който му стигат жилите, да нарамва хомота. Българинът не обича гости на трапезата си, освен ако не ги е поканил сам. Има голяма разлика. На поканените би отстъпил дори меката си постеля, на непоканените би платил мизерен надник да му изчистят обора, но и в двата случая няма да върне никого. Няма да ги остави „на пътя“, ще си заслужат сламата и качамака. Как гледат от другата страна на прагматичния български домакин му е транс-куро. Гордея се с това балансирано отношение в свят, който е полудял от политическа коректност. Балансираното отношение е умно. Умно е, защото е почерпено от опит. Хилядолетен опит.
А, да, българинът никога няма да остави своите. Но трябва сам да реши, че са свои. Подлагал е врат по релсите за евреи, нито дори за миг не е допускал, че комшията му може да е враг, само защото някой изтупан чужденец му е настоявал, че е така. Трябвало е сам да прецени. „Чужденците идват и си отиват, но комшията претака зеле до гроб“, си е казвал мнителният и мъдър българин, след което е добавял: „а и дъщеря му става за женене“. Е, да, все го обвиняват, че гони келепира. Няма как. Оцеляване. Дори в най-голямата си мизерия, обаче, българинът ще направи за теб чудеса, откъдето и да идваш, какъвто и да си. Има само едно задължително условие: Да му станеш приятел. Тук приятелството струва повече от златото, американския долар и петрола, взети заедно. Да има на кого да се довериш в хаоса, в който живееш. Priceless.
Освен с роби, българите не търгуват и с приятелства. Рядко ще ти се усмихне човек, който не те смята за наистина близък.
Въпреки че съм неженен и без деца, намирам за много симпатична черта на българите съхранената любов и почит към семейството, към децата, към бащината стряха и към родния дом. С такива ценности може да се оцелее дори през ядрена зима, но с вериги за бързо хранене и с барове за самотници – не.
Има още много причини да се гордеем, че сме българи: половината ми приятели са зверски добри ай-ти-та, другата половина са хора на изкуството. Част от роднините ми са успешни емигранти, другите упражняват занаята и уменията си напълно задоволително тук. С такава среда няма как да изпосталееш чак до низините на духовната мизерия и да се почувстваш отхвърлен от цивилизования свят, напротив, имаш усещането, че макар и малко, макар и косвено, по някакъв начин управляваш процеса, движиш пулса, участваш, клетка, организъм си в новата система, в новия свят, резултатен и безотпадъчен, бърз и загадъчен…
Не очаквате да ви говоря за красотата на българските жени и за прроата, нали?
Тях вие си ги знаете!
Знаете и за футбола.
Хайде, усмихнете се, поне за един ден от празниците да се почувстваме горди, че сме българи.
Писателският блог на Тишо 